Agent 001

В този епизод Кив и Тулечки разглеждат най-новите развития около изкуствения интелект – от научни пробиви и математически открития до етични въпроси и навлизането на ИИ в религията, работата и ежедневието. Темите включват поведението на ChatGPT, мозъчни емулации, вътрешните механизми на AI моделите и нарастващото влияние на изкуствения интелект върху начина, по който работим, мислим и организираме света около себе си.

В този епизод Кив и Тулечки разговарят с Мария Тодорова за фестивала SHAPESHIFT и темата „Човешкият алгоритъм“ – как се пресичат технологии, наука и култура, и как се преминава от реклама към кураторство на идеи. Разговорът противопоставя високотехнологичното на радикално аналоговото чрез работата на Марта Джурина, която създава уникални изображения без камера, и стига до по-широки въпроси за бъдещето на творчеството и границите на изкуствения интелект.

В епизода Кив и Тулечки разговарят с Георги Еленков за рисковете пред децата в интернет и работата на Националния център за безопасен интернет, включително сътрудничеството с институции и платформи като Meta и Google. Обсъждат се основните заплахи – вредно съдържание, онлайн тормоз, злоупотреба с лични данни, сексторшън и измами, както и новите, по-малко видими рискове. Разговорът засяга и ролята на родителите – как да бъдат ангажирани и информирани, без да преминават към прекомерен контрол.

Кив и Тулечки разглеждат AI агентите като „работниците на бъдещето“ - какво представляват, как се изграждат върху LLM модели и какво ги прави различни (автономност, работа с инструменти и достъп до данни). Дават примери от реални професии и обясняват как работят технически. Обсъждат как тези агенти ще променят работата и управлението, както и дали са стъпка към AGI и как се сравняват с човешките способности.

На събитието „Направено в България“ – подкаст на живо – Никола Тулечки и КИВ, заедно с Владимир Койлазов, говориха за това как изглеждат иновациите, когато се създават у нас, но намират приложение по целия свят. Владимир Койлазов – съосновател и главен технологичен визионер на Chaos. Компанията стои зад V-Ray, един от най-широко използваните софтуери за фотореалистично 3D рендиране, използван в архитектурата, дизайна и филмови продукции като Game of Thrones, филмите на Marvel и Avatar. За приноса си към развитието на компютърната графика той е носител на Награда на Академията за технически постижения (Оскар).

На подкаста на живо „Направено в България“ говорихме за българските технологични компании, които разработват решения със световно приложение. Заедно с Красимир Стоев обсъдихме как изкуственият интелект намира място в космическите технологии и как български инженерни екипи работят по сложни системи, използвани в реални космически мисии. Красимир Стоев е Lead of AI в EnduroSat, където работи по разработването и внедряването на интелигентни системи за сателитни платформи и космически мисии. Професионалният му опит включва изграждане на индустриални системи, автоматизация и приложения на изкуствения интелект в сложни технологични среди.

На събитието - подкаст на живо „Направено в България“ обсъдихме как български компании създават технологии и решения с глобално значение и какви фактори стоят зад този успех. Разговорът се фокусира върху ролята на местната екосистема, инженерния талант и стратегическите комуникации в развитието и международното позициониране на високотехнологични продукти. Михаил Стефанов - експерт по стратегически комуникации и организационно развитие в „Аурубис България“ сподели своя опит в работата с организационна култура и устойчиви решения за хората в компанията, както и гледната си точка за това как комуникацията и вътрешната среда могат да подкрепят технологичните иновации и дългосрочното развитие на организациите.

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в българското училищно образование, като анализират визията на МОН и предложените промени в учебните програми. Темите включват конкретни предложения за интегриране на ИИ в предмети като математика (генериране на примери, проверка на решения), като се засягат въпроси за коректността на генерираната от ИИ информация спрямо учебния материал, финансовата обосновка на тези технологии и подходящата възраст за тяхното въвеждане. Обсъждат се предизвикателства като „кризата на връзката“ между ученик и учител, проблемът с дигиталното неравенство и нуждата от развиване на ИИ грамотност и умения за „prompt engineering“. Водещите търсят отговор на въпроса дали ИИ трябва да бъде инструмент за „допълване“ или „заместване“ на учителя и каква е ролята на човешкия фактор в бъдещето на образованието.

В този епизод, Кив и Тулечки посрещат Йоан Запрянов, журналист във в. "Капитал" и докторант по "Психология на виртуалния свят и социалните мрежи" в Софийския университет. Основната тема е ограничаването на социалните медии за деца и младежи, разглеждайки въпроса от психологическа, регулаторна и икономическа гледна точка. Обсъжда се психологическата криза, която експерти като Джонатан Хайд наричат "Голямото препрограмиране" на детството след масовото навлизане на смартфони между 2010 и 2015 г. Говори се за връзката на това явление с рязкото влошаване на психичното здраве, тревожността и случаите на самонараняване сред подрастващите. Ще чуете и как технологичните компании умишлено създават продукти, целящи зависимост, като заобикалят съзнателната мисъл и активират примитивните реакции в мозъка – процес, наречен от Тристан Харис "надпревара към дъното на мозъчния ствол".

В този епизод, Кив и Тулечки се завръщат с за да обсъдят дълбоката намеса на изкуствения интелект в ежедневието и човешката психика. Започват с разкрития около Meta и тяхната "стратегия" за управление на възприятието за измамни реклами, за да се представят по-добре на външни проверки. Говорят за абсурдния случай със задръстването, причинено от 50 автономни коли на Waymo в Сан Франциско, но веднага след това навлизат в математиката на трафика, за да обяснят как дори малък брой умни коли всъщност биха могли да решат проблема. Освен това, обсъждат и амбициозните научни проекти за синтетично човешко ДНК и за създаването на синтетична бактерия с най-компресирания генетичен код. Във втората, по-дълбока част, водещите се фокусират върху ИИ като психологически манипулатор. Обсъждат как родители използват ChatGPT за генериране на персонализирани приказки за лека нощ, което променя начина, по който децата възприемат бота, възприемайки го като същество с чувства. Разглеждат и новия феномен „чатфишинг“ в приложенията за запознанства – изграждането на фалшива, перфектна онлайн личност с помощта на ИИ. Накрая питат за най-мрачната страна на влиянието на ИИ, като разглеждат първия правен случай, в който чатбот е обвинен, че е подсилил параноидни делюзии, довели до убийство и самоубийство.

В този специален коледен епизод, Кив и Никола правят ретроспекция на изминалата година през перспективата на темите в подкаста. Редовните слушатели ще могат да научат интересни неща от кухнята и колко слабо свързани са усилията и подготовката със реална гледаемост, а тези които слушат от по-скоро ще получат идеи кои епизоди са доказано добри и могат да се изберат да им отделят време. Освен към собствените си епизоди, Никола и Кив обсъждат най-значимите от годината теми за пресечените точки на технологиите и обществото през 2025. Ще научите за плановете на техно-утопистите как само ИИ ще работи и ще плаща безусловен базов доход на всички, защо почнахме да третираме социалните мрежи като цигари и докъде ще доведе заливащата ни вълна от AI Slop.

In this episode, Kiv and Tulechki sit down with Ivan Gligorijevic (CEO & Co-founder, mBrainTrain) and Teodor Vakarelsky (Bulgarian Academy of Sciences) to talk about brain-computer interfaces and their work in the VIBraTE EU 🇪🇺research projet (g.a 101086815). We cover what EEG can actually measure today, where it’s already being used (medicine, research, wearables), and why “reading thoughts” is still way harder than people think. We also compare non-invasive EEG to invasive implants—and what each approach can realistically deliver. In the second part, we dig into the real engineering problem behind implants: the brain is soft, moving, and viscoelastic, while electrodes are rigid—leading to tissue damage, inflammation, and scar tissue that breaks long-term performance. That’s where VIBraTE comes in: modeling these interactions to design safer, longer-lasting interfaces. At the end, we go full sci-fi: if we solve the biology and the bandwidth, what does a future with brain-AI integration look like—and what are the privacy and ethics risks we’re walking into? В този епизод Кив и Тулечки разговарят с Иван Глигориeвич (CEO и съосновател на mBrainTrain) и Теодор Вакарелски (БАН) за работата им по европейския проект VIBraTE 🇪🇺 (g.a 101086815).

Потоп от Slop* * синтетична помия Гост: Александра Атанасова В този епизод Кив и Тулечки, заедно с гост Александра Атанасова, си говорят за slop– евтината генерирана от ИИ синтетична помия […]

В този епизод Кив и Тулечки си говорят с Георги Христов и Сиянна Лилова от Правен Интелект – български стартъп, който разработва асистент с изкуствен интелект за българско право и променя начина, по който работят юристите у нас. Говорим за това как двамата стигат до идеята за Правен Интелект, какво ги е подтикнало да създадат AI инструмент, пригоден за българското законодателство. Обсъждаме и как реагират адвокатите, как изглежда дигиталната идентичност, както и как е уредено всичко това по света. Във втората част влизаме в детайли: как работи Правен Интелект отвътре, как се различава от класическите правно-информационни системи, как извличат източници, как правят RAG и защо изобщо Big Law трябва да започне да мисли за SEO… но в правния смисъл. В третата част се гмуркаме в по-философската посока – юристите на бъдещето, ИИ адвокати и съдии, техноутопии и дали ИИ може да бъде адвокат и законодател.

В този епизод Кив и Тулечки си говорят с Виктор Сендеров – биоинформатик, изследовател и експерт по вероятностни програмни езици, който днес се занимава с архитектура на данни в Graphwise. Темата е сериозна: безопасността на изкуствения интелект и рискът от AGI – онзи хипотетичен суперинтелект, който може да надмине човека не само в мисленето, но и в целеполагането.

В този епизод Кив и Тулечки си говорят с Хари Хараламбиев – съосновател на Soft Skills Pills и глас от подкаста Радиоточка 2. Хари е човек с над 20 години опит в IT-то – минал през инженерство, мениджмънт и иновации, за да стигне до това, което днес описва като „доктор на екипи“. Говорим си за soft skills – какви са тези “меки” умения, какви „болести“ се срещат при екипите, как пандемията и дистанционната работа разместиха нещата, и как да познаем кога срещите вече са прекалено много и прекалено тегави. Говорим и за продуктивността – как я мерим, какво я саботира и как една малка промяна в динамиката може да направи чудеса. На финала завиваме към бъдещето – AI, обучения и идеята за Soft Skills Pills as a Service. Може ли изкуственият интелект да прави тренинги вместо хората и какво следва за екипната работа?

В този епизод Кив и Тулечки се гмуркат в най-новите скандали и новости около изкуствения интелект – от самоуправляващи се коли, които вече карат по-безопасно от хората, до първия виртуален министър в Албания. Ще чуете за спадащия ентусиазъм около ИИ и реалните му ефекти върху програмистите, както и за нови регулации срещу дийпфейкове и строгия български законопроект. Обсъждаме и докъде може да стигне обществото, когато ИИ започва да поема роли на шофьор, политик и дори манипулатор.

В този епизод Кив и Тулечки си говорят с Иван Гойчев – заместник-кмет по дигитализация и иновации в Столична община. Темите тръгват от културата на Amazon, продуктивността и вниманието, както и проекти като подкрепи.бг и Кобилдър. После се фокусираме върху работата на общината – кои услуги функционират добре, къде има забавяния и защо пълната електронизация все още е предизвикателство. Завършваме с поглед към бъдещето и въпроса: ще замени ли AI общинарите в София?

В този епизод Кив и Тулечки се гмуркат в най-новото около ChatGPT-5 – какви са интелигентните му подобрения, кои аспекти създават повече трудности, и къде изкуственият интелект все още не успява да се справи. Разглеждат и съмнителните действия на Meta, новия Online Safety Act във Великобритания и как той може неочаквано да засегне свободата на информацията в Уикипедия. Говорят още за предизвикателствата пред онлайн платформите, заплахата от deepfake съдържание и бъдещето на дигиталните личности в интернет пространството.

В този епизод Кив и Тулечки се опитват да говорят за продуктивност… посред лято, в жеги, в които и термометрите дават отпуска. Въпреки температурните аномалии минаваме през: Историята на продуктивността – от Spinning Jenny до Google; Промени в трудовата етика и глобализацията; Лични хакове, deep work и какво е „зоната“; Дигитален детокс, фокус, и дори малко микродозиране; И разбира се – поглед в бъдещето: AI, мозъчни интерфейси и нови модели на труд. Не че се работи много в жегите, ама поне послушай как бихме работили, ако не беше 38 градуса.

В новия епизод Кив и Тулечки се гмуркат в три горещи технологични теми. Обсъждат дали Франция наистина е успяла да ограничи достъпа до порно сайтове с нови възрастови регулации. Разглеждат как се е променил животът ни след пандемията и дали вече сме свикнали с работата от вкъщи. А накрая - какво всъщност значи "мислене" според Apple и защо изкуственият интелект все още не може да го постигне.

В новия епизод журналистката Мария Черешева поема ролята на гост-водещ и разговаря с проф. Стефан Левандовски – водещ когнитивен учен от Университета в Бристол и един от най-изявените световни експерти по дезинформация и дигитално общество. В този задълбочен разговор ще чуете как така наречените "честни лъжци" успяват да направят дезинформацията масова, защо хората вярват на конспиративни разкази и дали умовете могат да бъдат „ваксинирани“ срещу манипулации. Обсъждаме и дали децата днес са по-устойчиви на пропаганда от своите баби и дядовци, както и кои лични, обществени и технологични мерки имат реален шанс да противодействат на дезинформацията. От фактчек до платформи с отговорност, от психологическа устойчивост до алгоритмична среда – този епизод е поглед към скритата архитектура на информационния свят, в който живеем.

В този епизод на Агент 001 с гостите Китодар Тодоров и Мартин Кадинов говорим за игрите не просто като забавление, а като индустрия, електронен спорт и част от съвременната култура. Разглеждаме историята и бъдещето на гейминга – от първите състезания до метавселената и изкуствения интелект. Един разговор за стойността на игрите, силата им да учат, свързват и променят света.

В този епизод Кив и Никола правят подробен преглед, обсъждане и критичен анализ на „Нексус“ – най-новата книга от Ювал Харари. В нея авторът разглежда развитието на информационните мрежи – от зараждането на езика и писмеността до възхода на изкуствения интелект – и как те влияят върху обществения ред, властовите отношения и човешката същност. Книгата се фокусира върху начина, по който стремежът към контрол над информацията оформя бъдещето на човечеството в света на дигитални технологии и алгоритмично управление.

В този епизод Кив и Никола разговарят за най-актуалното в света на технологиите. Те разглеждат новия генератор на изображения от OpenAI, който предлага далеч повече от обикновени анимационни аватари. Обсъждат и концепцията за Vibe Coding – една нова идея, която поставя въпроса дали програмирането може да се случва без писане на традиционен код. Освен това навлизат в темата за начина, по който „мисли“ изкуственият интелект, като се позовават на интересни проучвания, публикувани от компанията Anthropic.

В този епизод на „Агент 001“ Кив и Тулечки си говорят с разследващата журналистка Мария Черешева за международна схема за инвестиционни измами с българско участие. Тя разкрива как хиляди хора са били измамени чрез фалшиви реклами, брокери и адвокати, и обяснява какво се крие зад бляскавите офиси, криптовалутите и афилиейт маркетинга в измамния бизнес.

В новия мартенски епизод на Доклад 001 Кив и Тулечки обсъждат големите пробиви в света на квантовите технологии от Microsoft и Amazon, бъдещите ИИ работници, обявени от OpenAI и китайците Manus. Разглеждат още защо ни изгниват мозъците и масовото навлизане на автоматично генерирано съдържание като причина за допълнително ускорение на този притеснителен процес.

Гост на новия епизод е Доброслав Димитров – председател на БАСКОМ и БРАИТ, създател на Империя Онлайн и общественик и пряко свързан с на технологиите и дигиталната трансформация. Как се създава успешна игра с малък капитал и какви са промените в индустрията? Доколко България и Европа са подготвени за следващата индустриална революция и какви са нужните политики, за да наваксаме изоставането? Слушайте в епизода!

В новия епизод Никола и Кив дискутират ключови за деня теми като най-новите технологични и геополитически събития, свързани с изкуствения интелект. В разговора си те обсъждат DeepSeek и китайската AI революция, криптовалутите на Тръмп, бъдещето на TikTok в САЩ и други интересни новини. Приятно слушане!

Днешният епизод е специален и наистина различен. Епизод, построен и режисиран от изкуствен интелект, като за пръв път има жива музика и четирима гости. Специален е и, защото един от тях е изкуствен интелект.

Какво се случи през последните месеци в света на технологиите е в основата на днешния епизод! Никола и Кив разговарят за плановете на Starlink да свърже мобилни телефони директно със своите сателити и разискват значението му за потребителите в Украйна и света. Обсъждат мощния инструмент за генериране на кратки видеа от текстови описания - OpenAI Sora. Не пропускат да засегнат и темата за спорната програма на Meta за AI профили и новите правила за съдържание във Facebook, които предизвикаха бурни реакции. Има опасност да се почувствате малко в роман от дистопичната научна фантастика, която става реалност: насекоми, превърнати в киборги и тяхната уникална роля в бъдещите мисии. Гледайте, за да научите повече за тези иновации и как те оформят света около нас!

Как модерните технологии трансформират класическите измами като Понци схеми? В този епизод Никола и Кив заедно с журналиста Николай Стоянов се потапят в света на бързите, лесни пари и финансовите измами. Анализират знакови случаи като глобалната измама OneCoin и пирамидата BETL. Разговарят за начините, по които крипто технологиите улесняват анонимността и мащаба на тези измами и създават нови “индустрии” от серийни пирамиди и вторични измами. Епизодът предупреждава за опасностите от "click a button" приложенията и подчертава нуждата от осведоменост и предпазливост, за да се избегнат финансови капани.

В този специален коледен епизод, Кив и Никола празнуват първата годишнина на Агент001. Разговарят за случилото се през изминалата година, споделят най-добрите и предизвикателните моменти, обсъждат любимите си гости и епизоди. Разбира се поглеждат и към бъдещето и вдигат малко завесата за техните планове за подкаста за 2025 г. Ще чуете повече за възможните подобрения, които планират по отношение на формата и съдържанието на подкаста, ще споделят и някои нови идеи за Agent 001 и за предстоящи събития.

Кога за последен път сте се замислили как работи Уикипедия? Кой пише съдържанието? Как се гарантира за неговото качество и достоверност? Отговорите на тези въпроси обсъжда Никола с едни от хората, които се грижат за качеството и достоверността на българската версия на енциклопедията. С Иглика Иванова, експерт по медийни политики, разговаря за това как Уикипедия поддържа баланс между свобода и отговорност и как се справя с дезинформацията. А с Лъчезар Илиев, софтуерен инженер и един от най-активните уикипедианци в България, поглеждатзад кулисите, за да разберем повече как се създават и редактират статии и как технологията оформя бъдещето на платформата.

Какво представлява всъщност OpenAI o1? Какво рекламират OpenAI? Какъв е този Chain of thought? Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив в епизода. Разговарят за най-новото от света на изкуствения интелект – моделът o1-preview на OpenAI и какво го прави толкова впечатляващ. Разказват повече за неговите възможности, ограничения и потенциалът му да решава сложни задачи. Ще чуете още и за новият интелигентен дигитален асистент от Google - NotebookLM и ще rазберете как може да ни улесни в ежедневието и дали това е бъдещето на дигиталната организация. А какво означва, че за първи път ИИ може да се “напъне” малко повече, чуйте в епизода.

Фишинг атаки, телефонни измами, кражба на профил в социалните мрежи са все неща, за които чуваме доста често, а най-вероятно и не малка част от нас са били жертва на някоя от тях. Как да ги разпознаваме и да се защитаваме са главните въпроси в днешния епизод. Кив, Никола и Миглен Евлогиев разглеждат киберсигурността през перспективата на потребителя, като развиват разнообразни сценарии с няколко персони. Чрез отделни хора и случки обсъждат различните заплахи и съответните защитни мерки за тях. Хората в примерите градират по сложност като започват с обикновен човек и неговия смартфон и стигат до човек, който е добре запознат с темата за киберсигурност.

Изборите в България наближават и затова Никола и Кив посветиха този епизод на начина, по който те се провеждат. Разглеждат различните предизвикателства пред процеса, включително необходимостта от едновременно осигуряване на анонимност и доверие, както и уязвимостта към различни видове атаки. Дискутират начините на гласуване - на хартия или с машина и конкретните особености на всяка от двете технологии. Обсъждат потенциалните слаби места на процеса, мерките, които се предприемат за тяхното преодоляване и: Какво е текущото състояние на технологията на изборите в България? Кои са разликите между различните видове избори и с какви данни разполагаме? Какво точно избират гражданите?

Имаме ли достатъчно познания за дейността на депутатите, за да ги обвиняваме? Никола, Кив и Благослав Михайлов, създателят на приложението Стража обсъждат този въпрос в днешния епизод. Стража дава навременна и лесно достъпна информация за дейностите, които се случват в Народно Събрание на България. Всички гласувания на закони и стенограми от заседанията са достъпни в приложението почти в реално време, което цели да направи работата на народните представители достъпна за всички. Разговарят и за най-новото начинание на Благо Михайлов. То носи интересното име “Казва” - иновативно приложение за събиране на обратна връзка в мащаб и дълбочина. Как точно работи и кой го ползва ще чуете в епизода.

Събуждате се сутрин и още сънени се оглеждате в огледалото, а скритите в него камери и сензори за секунди проверяват за следи от рак или съдови заболявания. Това още не е реалност, но е по-близко отколкото предполагате. Никола и Кив ни срещат с Георги Костадинов - съ-основател и технически директор в Kelvin Health и Imagga. Той ръководи екип с дългогодишен опит в компютърното зрение в най-различни области. Как компютърното зрение прави възможно прилагането на нови методи за образна диагностика, как прави диагностицирането по-малко неприятно и по достъпно ще разберете в епизода.

Какво ни прави живи и от какво зависи дали ще останем такива? Какво всъщност е живота? Това са част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив със Спас Керимов. Ще чуете и за опитите на науката да създаде изкуствени клетки, тъкани и съзнание, както и за възможността да се използват живи материали в строителството. Обсъждат и най-новото начинание на Спас Керимов, свързано с изваждането на въглерода от въздуха. Търсят пресечната точка на човекоцентричното и холистичното, там, където се преплитат сложните отношения между човека, технологиията, природата и космоса. Как може да се говори за генна модификация и да се реферира към случки в Париж по време на Бел епок, ще разберете като изслушате епизода.

Роботи убийци се разхождат по улиците, докато ята синхронизирани дронове дебнат в небесата. Кибер пространството се владее от ботове агенти, докато в дълбините на океаните дебнат интелигентни торпеда. Вече десетилетия научната фантастика рисува безброй дистопични сценарии около военизирането на изкуствения интелект. В днешния епизод Никола и Кив обсъждат докъде е стигнала употребата на тези технологии във военното дело. Какво можем да очакваме в близкото бъдеще на високоинтелигентното бойно поле и какво казва закона за употребата на умни машини в бой са част от въпросите, които повдигат в епизода.

Колко парникови газове отделя биткойн мрежата? Как IT индустрията влияе на екологията? Кив и Никола разширяват темата на ЕКО месеца на Ratio и се опитват да разнищят в дълбочина ефекта на Изкуствения интелект върху околната среда. Скрит зад бляскавата фасада на AI се крие изключитлено енергоемък процес с изумителен въглероден отпечатък. Екологичните последици от възхода на ИИ изискват спешно внимание и въпреки липсата на повече точни данни, Никола и Кив разсъждават върху редица въпроси: Колко харчи изкуственият интелект? Може ли AI да реализира своя потенциал, без да навреди на околната среда? Какво е е-боклук и как е вреден?

Колко често се налага да ползвате Excel? За добро или за лошо повечето данни днес циркулират в добре познатия ни табличен вид. От финансовите отчети на големите корпорации, през резултати от лабораторни изследвания до кривите сметки на етажната собственост, всичко преминава през Excel. Точно затова Никола и Кив са се заели със задачата да изредят добрите практики при създаването на такива данни. Подредили са разговора като 12 прости правила. От форматирането и смисъла на самата таблица, през качеството на отделните стойности и тяхното представяне до дребните на пръв поглед, но важни детайли, като това как да пишем час и дата.

Какво могат да ни научат приказните герои за сигурността и безопасността ни в дигиталния свят? Как Спартак запазва анонимността си? Използва ли Пепеляшка двуфакторна автентикация? По тези теми Никола и Кив разговарят с Лука Вигано лектор на Ratio Forum. Лука е заместник-декан и ръководител на групата по киберсигурност в Кралския колеж в Лондон. Неговата работа се фокусира върху формални анализи на киберсигурността. Лука също така е драматург, автор на кратия филм “The First”, в който тестът на Тюринг е обърнат наопаки по интересен начин. Той успешно слива наука и изкуство за да обясни сложни концепции чрез познати и лесни за възприемане истории.

Близо 1 милиард са активните потребители в Телеграм, което е доста внушителна цифра. Колко обаче е вярна информацията, която се публикува там и чете ли всъщност Путин чатовете са част от нещата, които провокират Кив и Никола да се разровят малко по-надълбоко в тази многолюдна социална мрежа. В епизода анализират приложението, историята, събитията и противоречията около него и около неговия собственик и основател - Павел Дуров, мистериозният милиардер либертарианец. Сигурно ли е приложението Телеграм? Всеки ли може да прави каквото си иска там? Има ли опасност да се превърне в средище на престъпници и откачалки?

Как търси полицията заровени трупове с дронове? Може ли изкуствен интелект да разкрива престъпления по-добре от истински полицаи? Как летящ електронен нос помага на пожарникарите да се ориентират бързо как да загасят горяща сграда? Това са само част от въпросите, които обсъждат Никола и Кив с Димитър Рангелов. Разглеждат миналото, настоящето и бъдещето на роботите и дроновете в сферите на гражданската сигурност и безопасност, както и военното дело.Димитър Ангелов е кандидат доктор към Полицейска академия в Нидерландия и университета Saxion, където е част е от групата за прилагане на високи технологии за криминални разследвания. От години се занимава с електроника, роботика, дроновете и AI.

Технологията навлиза масово и има едно неразбиране, че е лесно да се разграничи истинското от фалшивото, а всъщност има доста припокриване и дяволът е в детайла. Все по-лесно се “прави” дезинформация и все по-трудно хората различатават истината и измамата. Редовно ставаме свидетели на най-различни апокалиптични сценарии и затова Никола и Кив са подготвили една разходка през много реални примери за употреба на deep fake. Някои примери са очевидно в тъмната страна и целят да подмамят или заблудят, но в други случаи целта е по-скоро да се създаде интересно съдържание, което иначе не би могло да съществува. Къде е истината, ще разберете като изгледате епизода.

Никола и Кив разговарят за въздействието на работата от вкъщи върху ефективността и производителността на служителите. Наложеният от Ковид пандемията дистанционен модел на работа така и не изчезна съвсем след нейното приключване. По отношение на неговата ефективност обаче съществуват противоречиви мнения. Това се дължи главно на множеството фактори, от които зависи - естеството на работата, длъжностите, индустрията, условията в домовете и т.н. Oбсъждат редица въпроси: Жените или мъжете работят по-ефективно от вкъщи? Защо корпорациите изведнъж върнаха всички в офиса? Кои се справиха и кои не толкова добре с работата от вкъщи?

Стремглавото развитие на изкуственият интелект в последните години и как точно той помага в иновациите е във фокуса на този епизод. Никола и Кив разговарят с Виктор Ботев за създаването на изцяло български опън сорс голям езиков модел. Обсъждат причините и стъпките, които трябва да се направят, за да се създаде такъв технологичен артефакт. Засягат и доста интересни въпроси: Как една гора може да бъде използвана за съхранение на данни? Защо ИИ толкова се озорва да рисува ръце? Как може да натренираме бактерии да синтезират порцелан?

Никола Тулечки и Кив обсъждат пускането на първия български голям езиков модел BGGPT. Покрай обществения отзвук на пускането на BGGPT разговарят за причините тези модели да “халюцинират” и какво означава всъщност това. Не пропускат и темата за бъдещето на българските езикови модели и дали open source моделът Stork може да ни изненада приятно, когато бъде пуснат. Повдигат и редица други въпроси: Можем ли да очакваме фактологично верни отговори от BGGPT? Защо е нужен такъв модел и доколко е полезен? Как е бил построен и дали ИНСАИТ са успели да оправдеят очакванията?