03 Пандемия и теория на играта

Еволюцията на патогените спрямо средата им на живот може да се оприличи на игра, в която победа няма, а целта е единствено оцеляване. Еволюцията обикновено наказва смъртоносните бацили и ако една игрова стратегия не е успешна, те се променят в търсене на нова, по-добра. Най-страшните ни противници не знаят правилата на тази игра. Те са зоонотици, специализирали се в игра с други организми и прехвърлили се върху нас след контакт с тях. Опитвайки се да взаимодействат с нас, зоонотиците предизвикват неудържима и в крайна сметка убийствена реакция извън системните правила на взаимодействие. Днес живеем в глобален свят, в който потокът от хора, стоки, информация и патогени достига мигновено до всички краища на света. Глобалността на света ни представлява и особена уязвимост, като е възможно да има начин на игра на патоген: пандемия, който да максимизира неговата свръхсвързаност и да се разпространи, унищожавайки всичко след себе си. Развитието на цивилизацията ни през вековете позволява все по-агресивни стратегии в еволюционната игра на по-смъртоносни патогени. Вирусът на Испанския грип инфлуенца от 1918 е от дълго време спътник на цивилизацията ни, но неслучайно я атакува, изтощена и психически болна, в края на Първата световна война. Точно и само тогава е подходящ гостоприемник за толкова агресивна пандемия. Какво се случва? Можете да подкрепите подкаста „Разум“ в https://www.patreon.com/razum Източници: https://www.patreon.com/posts/43129459