241 Йов 6-8 Строгите осъждания на приятелите на Йов

В шеста глава на книгата Йов страдащият отговаря на Елифаз с думите „Дано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните! Понеже сега би била по-тежка от морския пясък.“ (Йов 6:2-3) Думите на Елифаз хич не помагат на Йов. Те само правят скръбта му по-тежка. Той кара Йов да възкликне: „Да благоволеше Бог да ме погуби, да ... ме посече!“ (Йов 6:9) Йов стигна дъното и поиска Бог да го унищожи напълно. Той просто искаше да умре. Той каза: „Каква сила имам, за да се надявам? И какъв е краят ми, за да удължа живота си?“ Той беше убеден, че няма за какво да живее, понеже страданието му бе твърде тежко. И по отношение на приятелите си Йов каза: „На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му. Но вие ме измамихте като потоци, които изчезват, когато се стоплят.“ Когато тримата приятели на Йов дойдоха да го посетят, той благодари на Бога с вярата, че те ще му бъдат насърчение като оазис в пустинята. Но те се оказаха просто измамен мираж. И затова той им каза: „Думите ви са прави и силни, но не са диагнозата за моя случай.“   Чуйте повече в поредицата "Пътуване през Библията".   Ако Ви е допаднало изучаването, заповядайте на http://ttb.twr.org/bulgarian, където има много и различни програми на български език. Разкажете ни как Божието Слово променя вашия живот, като ни пишете на електронната ни поща [email protected] или в нашата Фейсбук страница Пътуване през Библията.