Aз с Аз с Видислава Тодорова

Думите, думите....Какво си казахме с Видислава Тодорова? Много неща се пишат, много неща се казват как да живеем, какво да правим, как да мислим, да правим това и онова, да приемаме, да не приемаме, да говорим, да не говорим, да обичаме, да нямаме очаквания,.......КАК да живеем аджеба?Измежду всички писания и говорения не забравяме ли истинския смисъл? Защо съумяваме да изгубим много време забравяйки фактът, че сме живи. Не е ли това нещото, което ни се изплъзва цял живот? Не е ли това най- голямото казване: че си жив? Не се ли правим много често по-велики от самия живот? Не сме ли тук, за да бъдем просто хора. Аз с Аз: не е ли най- трудна тази среща и не са ли най- трудни думите към нас самите?Не правим ли почти винаги полу неща: полу мълчим, полу говорим, да не се окаже най-накрая, че и полу живеем?Видислава, която говори и пише много за хилядите си последователи. Какво има да ни каже тук и сега в подкаст Да си ГО кажем.Какво да правим най- накрая? И как това, което казваме да го правим....как?Как да заразяваме с примера на Да си ГО кажем? Слушайте ни.....