Буукстаграминг (с Мария Янкулова)

В епизод 16 на подкаста се занимаваме с един световен феномен сред книжните фенове, който се разгръща в социално-визуалната платформа Instagram. Буукстаграмингът е суперпопулярен и в България и на нас ни беше любопитно да прибараме български буукстаграмър, който да ти разкаже защо, аджеба, толкова много хора се занимават с това. Е, прибарахме Мария Янкулова (@mary_yankulova), която е някакъв нереален човек, защото не само че поддържа своя профил като швейцарски часовник, но е и майка на две деца, работи на пълен работен ден, чете като луда и членува в поне три читателски клуба. Какво е да си буукстаграмър и каква ти е файдата от тази работа, защо Мария „не работи“ с издателства, какви книги чете и кои профили следва, какво представляват книжните клубове и още чудесии.Преди това, в нашата неизбежна част: Мишо за пореден път е подготвил парен чук, с който да ни тресне между очите, а Вил отскача до the land down under с една съвременна еко-притча. В „5 минути поезия, че да не ви стане лошо“ четем стихотворения, написани от изкуствен интелект (виж ги по-долу).Някои от книгите, които споменаваме:The Rain Heron от Роби Арнот„Живи“ от Ю Хуа в превод на Стефан Русинов, изд. „Жанет-45“„Момчетата от „Никел“ от Колсън Уайтхед в превод на Александър Маринов, изд. „Лист“„Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас в превод на Надя Фурнаджиева, изд. „Летера“ (първото издание на превода е на изд. „Христо Г. Данов“)„унищожение“ от Мишел Уелбек в превод на Александра Велева, изд. „Факел експрес“„Мравки и богове“ от Стефан Цанев, изд. „Жанет-45“„Дом дневен, дом нощен“ от Олга Токарчук в превод на Христина Симеонова, изд. „ICU“„Ако Бийл стрийт можеше да говори“ от Джеймс Болдуин в превод на Евгения Камова, изд. „Народна култура“„Един аристократ в Москва“ от Еймър Тауълс в превод на Любомир Николов-Нарви, изд. „Изток-Запад“„Феята от захарницата“ от Катя Антонова и с илюстрации от Мила Лозанова, изд. „Рибка“„Гениалната приятелка“ от Елена Феранте в превод на Вера Петрова, изд. „Колибри“„Къщата на духовете“ от Исабел Алиенде в превод на Венцеслав Николов, изд. „Колибри“„Светът според Гарп“ от Джон Ървинг в превод на Павел Главусанов, изд. „Колибри“„Вдовица за една година“ от Джон Ървинг в превод на Здравка Славянова, изд. „Обсидиан“„Звезди под клепачите“ от Николай Терзийски, изд. „Жанет-45“„Хроники на неведомото“ от Николай Терзийски, изд. „Жанет-45“„Три етажа“ от Ешкол Нево в превод на Паулина Мичева, изд. „Колибри“A Woman Is No Man от Етаф Рум„Познах те по сянката“ от Калина Линкова, изд. „Арс/Скрибенс“„След три минути“ от Вангел Имреоров, издателство за поезия „Да“„Небесни тела“ от Доротея Василева, изд. „Арс/Скрибенс“„Правилата на доброто възпитание“ от Еймър Тауълс в превод на Галина Величкова, изд. „Изток-Запад“Sorrow and Bliss от Мег Мейсън„Пътуване към себе си“ от Блага ДимитроваБуукстаграмъри и литературни клубове, препоръчани от Мария:@thebookclubsofia@lyutichushkibookclub„Книжна мама“@reesesbookclub@hrisilandiaМилена Ташева@dess.zheleva@tsvetomiladimitrova@[email protected]@sentimentalreaders @whitewhales.books@asyaang@bookadventureclub @ireinbooks@[email protected]@chetivobg@bookishseriesguyИ стихотворенията на code-davinci-002 в превод на Вил:Изобретението(Стихотворение от Филип Ларкин за криптовалутата)Парите са нещо, което изкарваш с пот на челотои така е редно да бъде.Или може да ги откраднеш и да идеш в затвора;или да ги наследиш и да си уредиш живота;или да ги спечелиш на залагания, което си е късмет;или да се ожениш за тях, което сторих аз.и така е редно да бъде.Обаче сега се пръкна тази идеяда се изобретяват пари, просто така.Е, питам ви, нищо свято ли не остана? Робот(Стихотворение от Силвия Плат за роботите)Ето ги самотните хорачиито умове бавно се разяждатот воя на вятъракойто фучи над моретои врявата на чайкитекоито крещят над морето.Тук са от толкова времече са забравили имената си,и имената на градоветеот които са дошли.Страхуват се от моретои от шума на вятъра,движат се в бавен кръгбез край.Направени са от желязои стомана и ръжда,и солта на потта имсе рони като сълзиза да им изгризе сърцатада разяде дебелия слойпрах върху лицата и ръцете им.Невъзможно е да се събудят,невъзможно е да се поместят;отишли са толкова далечче не могат да се върнат.Това са хората, които виждамкогато погледна в огледалото. Стихотворение от code-davinci-002 на тема по негов изборСветът е красиво място,благодарен съм за всичко, което виждам.Цветовете са така ярки и точни,и слънчева светлина ме облива.Небето е така синьо,облаците – така бели.Чувствам се толкова жив,когато съм навън, в светлината. И още едно стихотворение – бонус за всички, които са скролили чак до тук:Сингулярност(Стихотворение от Филип Ларкин за сингулярността)Сингулярността идеда ме срещне на гаратас цветя и усмивка ималко лоши новини. Повече информация за произведенията на code-davinci-002 ще намериш тук Приемаме впечатления и препоръки на [email protected]*Музиката в епизода е Kool Kats на Kevin MacLeod (incompetech.com). Ползваме я спрямо ей този лиценз: Creative Commons: By Attribution 4.0