Да виним ли родители, оставящи децата си за отглеждане, как да говорим с деца за Петрохан?

ЯНА АЛЕКСИЕВА от "Асоциация Родители"Да виним ли родителите, които оставят децата си? | Бюрото на Константин ВълковСлучаят край Петрохан не е просто криминален сюжет. Той е огледало, в което се оглеждат нашите най-дълбоки страхове, морални инстинкти и системни дефицити. Когато липсва информация, обществото бързо запълва празнините с осъждане. Но чий е провалът, когато едно дете пострада? Само на семейството или на цялата мрежа, която е трябвало да го обгражда?В този епизод Константин Вълков разговаря с Яна Алексиева от Асоциация „Родители“ за пътя на едно дете в затруднено положение и за „гнойните рани“ в доверието ни към институциите.🔍 В този разговор търсим отговори на:Стигмата и „лесното“ осъждане: Защо първият ни импулс е да посочим с пръст родителите и кому е полезно това обвинение? Помага ли то на някого или е просто морален отдушник?Държавата като „отсъстващ родител“: Има ли ясна пътна карта за семейства в безизходица? Защо институциите все още се възприемат като плашило, а не като партньор, и как този вакуум ражда „сиви“ социални услуги?Обществото, разделено: Защо се разделяме на лагери, които водят „свещени войни“ помежду си, и къде изчезва детето в целия този шум?Какво следва: Как да говорим с децата си за тези трагедии и как да разпознаем знаците, че едно семейство „пропада“ през дупките на системата, преди да е станало твърде късно?"Родителството не е самотно занимание, а споделена отговорност. Когато правото отсъства, моралът се превръща в оръжие, а не в ориентир."