EP733 - ДНК на околната среда: ЕКО-КРИМИНАЛИСТИКА [Vox Nihili със Стоян Ставру]

В този епизод Любомир Бабуров, Стефания Каменова и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява „ДНК на околната среда“? - Как изследването на биоразнообразието е свързано с разкриването на престъпността? - Има ли ясни граници човешкото тяло и от къде започна неприкосновеността? - Притежаваме ли генома си и може ли да се откажем от неговата неприкосновеност? - Каква част от индивида остава след него във въздуха? - Каква е разликата между ДНК-аурата и човешката миризма? - Каква е разликата между ДНК-скенера и наблюдението с видеокамери? - Какви са разумните очаквания на човек, когато преминава през публично пространства, и как те се променят с развитието на науката и технологиите? - Може ли да ни идентифицират по „отпадната“ ДНК, която оставяме докато тичаме боси по плажа? - Колко време оцелява „остатъчната“ ДНК във водата на една река? - Може ли анализът на „околната“ ДНК да бъде използван за последяване на етнически групи, включително бежанци, емигранти и пр.? - Какво могат да научат за нас застрахователните компании, ако просто разполагат с нашия… „дъх“? - Какви рискове крие демократизацията на науката и може ли инструментите за анализ на „ДНК на околната среда“ да се превърнат в основа на нов тип биологични оръжия? ДНК на околната среда е генетичен материал, който всички организми, включително хората, постоянно изхвърлят в почвата, водата и въздуха. Тази технология обещава революция в екологията и опазването на биоразнообразието, но и повдига сериозни въпроси относно съгласието, поверителността и възможността за генетично наблюдение. За разлика от пръстовите отпечатъци, които фиксират моментно и локализирано присъствие, ДНК на околната среда (eDNA) е дифузна и смесена следа. Подобно на миризмата, тя е летлива и се разнася в пространството, но за разлика от нея може да бъде стандартизирана и използвана за индивидуална идентификация. За разлика от видеонаблюдението, което регистрира присъствието на човека в определено пространство, ДНК на околната среда е част от разпръснатия биологичен „облак“, оставен след отсъстващото тялото. ДНК на околната среда се оказва на пресечната точка между биоразнообразието и криминалистиката: инструмент за проследяване на редки видове и същевременно нова форма на биометричен отпечатък. В настоящия разговор се опитахме да представим както част от проблемите, свързани с демократизацията на молекулярната екология, тата и възможните отговори на въпроса как бихме могли да използваме ДНК на околната среда като ресурс за общото благо, без да изгубим правото си на неприкосновеност. Гледайте ни и на видео: https://youtu.be/Ygnu_lVCtvw За госта: Гл. ас. д-р Стефания Каменова е молекулярен еколог в Националния природонаучен музей към БАН. Нейните научни интереси са свързани с изследване на биоразнообразието посредством модерни методи като ДНК на околната среда (eDNA) и геномика. === За подкаста #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.