Европа отблизо, еп. 3 - "Европа не ни осиновява" - разговор с Меглена Кунева за паметта, пропуснатите възможности и бъдещето на ЕС

В новия епизод на подкаста на „Европа от близо“ Меглена Кунева – главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС и първи български еврокомисар – прави рядко откровен и аналитичен разказ за европейския път на страната, за пропуснатите възможности и за драматичната трансформация, през която преминава Европейският съюз.Разговорът започва с въпроса за паметта за европейския път на страната ни. Кунева подчертава, че поколенията помнят различно – за едни ЕС е мечта и историческа справедливост, за други е естествена даденост. Но я тревожи фактът, че страната става все по-евроскептична, въпреки че ЕС остава най-големият инвеститор у нас. Тя отбелязва, че българите често са очаквали „Европа да оправи всичко“ – от съдебната система до корупцията и пътищата – без да осъзнават, че инструментите са дадени, но работата е наша.Една от най-провокативните ѝ тези е за патернализма и очакването за „дядо Иван“, което според нея продължава да влияе на обществените нагласи. Тя настоява, че ЕС не е „баба Европа“, а динамичен политически проект, който се променя бързо – особено днес, когато се преформулира под натиска на миграцията, войната и глобалните кризи.Кунева говори остро и за новия тип лидерство, което според нея подкопава демокрацията – еднолични решения, популизъм, социални мрежи, които заменят политическия разговор. Тя предупреждава, че „аз“-политиката е опасна и че „невъзпитаното публично говорене“ разрушава политиката отвътре.В разговора за миграцията и за речта на Урсула фон дер Лайен пред европейските дипломати Кунева обяснява защо Европа вече не може да бъде „пазител на стария ред“. Миграционният натиск, социалните системи и сигурността поставят под въпрос самата сърцевина на европейския проект – защитата на човешките права. Тя признава, че ЕС е изправен пред болезнени дилеми, включително изнасянето на миграционни центрове извън Съюза.Особено важна част от разговора е посветена на разширяването на ЕС и Украйна. Кунева го определя като „неизбежност“, но предупреждава, че това ще промени фундаментално кохезионната политика – средствата за сегашните членки ще намалеят. Тя говори и за идеята за „обратното разширяване“ – политическо присъединяване преди пълноправно членство.В български контекст Кунева е критична към липсата на административна реформа, към разрушаването на институционалната памет и към политическото поведение, което заменя честността с поза. Тя настоява за „план за настигане“, основан на колективен разум, прозрачност и възстановяване на уважението към публичното слово.Разговорът завършва с предупреждение и надежда: Европа трябва да остане цяла, защото без нея България би била „лесна плячка“. Но за да бъде част от силна Европа, страната трябва да се промени отвътре – поведенчески, институционално и морално.