Яна Титова и Александър Алексиев: Културата стана страхлива и зависима, а трябва да бъде бунт

„Беше любов от пръв поглед. Спомням си шапката му, очите му. [Първата ни среща- бел.ред.] беше малко като филм.“ Режисьорката Яна Титова и филмовият продуцент Александър Алексиев заедно. Единият без другият нямаше да бъдат това, което са заедно като краен резултат. Казват, че това, по което си приличат е, че действат. Тя е творческият двигател в двойката, той я продуцира. Заедно до момента имат 4 късометражни, един документален и два пълнометражни филма. Гледат в една посока, имат си безрезервно доверие, говорят за лекота, принципност, чувство за справедливост. Заявяват позиции по важните обществени теми и работят с редица фондации в областта на образованието и здравеопазването, като. „От другата страна“, „Заедно в час“, „За доброто“, „Сийдър“, „Даная“, УНИЦЕФ. Първият им съвместен игрален филм„Доза щастие“, който разглежда темата със зависимостта към наркотици, също започва като кауза. „Голяма лудост е да тръгнеш [да правиш филм] с 20 000 лева и да си мислиш, че можеш да стигнеш до края“, смее се днес Александър Алексиев. И продължава: “Но тези 20 000 лева отключиха нещо много повече от финансовия аспект. Те отключиха нашата вяра, че други хора ще повярват в идеята на този филм, в каузата, в мисията, която стои зад него. Отключиха това ние да повярваме във възможността да убедим и други хора и да го направим.“ В епизода ще чуете още: Какво губят или печелят Яна и Алек от това, че не се притесняват да заемат позиции и критикуват? „Аз не мога да си представя човек просто да си мълчи. Не мисля, че сме супер смели. Ние просто така си живеем“, казва Яна. Напълни ли се културата с удобни хора? И защо? „В един момент културата стана страхлива, зависима, изгуби качеството и смисъла, същината на това, което би трябвало да бъде културата, което е била културата преди. Преди точно хората от културата са били тези, които правят промените и палят пожарите. А сега ние сме толкова разединени, че няма абсолютно никаква култура. Има просто обслужване на някакви собствени цели, които не са свързани с това културата да върви напред, а са свързани с това едни хора да си взимат заплатите. За мен културата трябва да бъде бунт. Изкуство, което е „Нека да бъдем угодни на всички“ не е изкуство“, казват Яна и Алек.