Истините - импресия

/въпроси на глас за всички нас/ Истините причинявали болка. Защо? Някой има ли отговор? Ами ако нарочно ги търсиш, пак ли бодат? Трябва ли някой или нещо да влезе в сцепление с плътта, душата и духа ти, за да поискаш да виждаш? Кога проглеждаш? Когато видиш нещо, или когато го потърсиш? Кога приемаш? Когато въпросният обект или субстанция влязат рязко в личното ти пространство, или когото се отвориш? Какво приемаш? Което разбираш добре, или онова, което се съедини с душата и духа ти? А защо плътта ти се бори така яростно срещу Духа от Когото е създадена? Сама може ли да промени нещо отвътре с вичките си органи, рецептори и крайници? А промяната, тя каква е на цвят? С какви ноти и звуци трябва да бъде изсвирена и изпята. И защо толкова силно и се противим? Промяната каква субстанция е? Режеща, гладка, хомогенна или хаотична? Какво ни плаши повече, това, че ще се разделим със собственото си досегашно битие, характер и същност, или необозримото и непознатото към което ни подтиква? Ами ако там, накъдето ни водят болката и промяната се намира повече от истинското ни естество. Ако там преоткрием същността си? Там - в препятствията, в новостите, в предизвикателствата Ами ако там, в необозримото, ни чака Любовта? Ако по Пътя на търсене или противене на Истината намерим Живота си? А, ако Пътят е Истината, а Истината - Живот? Тогава срещу кое от тези три сме? Тогава защо търсим Любовта извън Истината? Можем ли да разделим духа от душата и тялото си? Как тогава искаме да останем Живи, без да се променяме? Нали животът е движение? И какво ни движи, ако не Любовта? Не разбирам. Какво искаме? Можем ли да живеем без любов, та толкова безумно не желаем да търсим и да се съединим с промяната от Истината? Толкова много ли ни се умира? Кой е Пътят, Истината и Животът? Не е ли Любовта?