Labyrinth

Beat: Profetesa Beats @profetesa Нощ след ден, капка по зрънце, отлита нещо и то наведнъж и сменя Луната яркото Слънце и сърпът златната ръж. И нещо се сменя и нещо пропада и нещо очите с грижи закрива и нещо трупа на плещите грамада и нещо в Новото нокти забива. И нещо ни блъсва и някой потъва и никой нищо не може да стори и нещо от някой за нищо ни спъва и Някой за скритият грях ни говори. И нещо пиша и някой умира и друг се ражда, на челото със нещо и никой в младост нищо не спира и нищо не е като нещо зловещо. 15.11.1994 2х Забрави за мен и няма да забравиш, за споменът, във който съм забравен, каквото, както и защото ти да правиш, никога след мен не ще останеш равен... Е, и?!! И какво като има Луна и какво ако искам да пиша и какво ако нямам вина и какво ако пак си въздишам? И защо да мисля сега и защо да ровя дълбоко и защо да няма тъга и защо е небето високо? И как да кажа това и как да скъсам печата и как да намеря слова и как да не търся в душата? И кой с любов ме разбира и кой ми сърцето си дава и кой без мене умира и кой не носи забрава? Забрави за мен и няма да забравиш, за споменът, във който съм забравен, каквото, както и защото ти да правиш, никога след мен не ще останеш равен... И кога да спра да искам и кога да спра да плача и кога уста да стискам и кога да търся здрача? И какво като има Луна и защо да няма тъга и кой не носи вина и кога е преди и сега? И какво ако искам да пиша и кой ми сърцето си дава и кога по кой да въздишам и защо е здрачът забрава? И какво като има Луна и как да не скъсам печата и защо да нямам вина и кога да даря си душата???