Менон [Добродетелта] [Vox Nihili със Стоян Ставру #260]

Дойде ред и на диалогът, който е съименник на Стоян: „Менон“. В него Сократ изследва природата на добродетелта като поставя въпроса дали тя може да бъде научена или е резултат от божествено вдъхновение. Диалогът е един от малкото, в които Сократ заявява, че знае нещо, въпреки че, разбира се, не успява да устои на изкушението да обори няколко поредни дефиниции за това какво представлява добродетелта. Теорията за припомнянето и демонстрацията с роба са едни от най-емблематичните части на „Менон“. Като поставя под съмнение устойчивостта на мнението като основа за действие, Сократ провежда разлика между истинското знание и правилно мнение. В крайна добродетелта се оказва способност, която хората притежават не в резултат на преподаване, а поради правилна насоченост на душата.