Носталгично (Nostalgic)

Мислите ни са рисунки в пясъка, делата ни -- черупки из морето, на този свят не искай блясъка, а Славата искряща от Небето... Обичам страната си родна, дъхта на Тракийската угар и вричам душата свободна, прахта да не иска на друга! За някои станах предател, лош другар и отстъпник, за кой ли останах приятел, Божий дар и застъпник? Тук няма ги старите къщи, на село, с дремещи стрехи, на Тунджа косите могъщи, заплетени в детските дрехи! Как сладки са сините сливи, на синура в бабинта нива, усещам сълзите щастливи, сега във очи да избиват! Помниш ли ме, родна майко -- блуден син, или прогонен? Чакаш ли ме, бедна майко, с хляб и сол и дом изконен? Обичам земята си родна, потта от Южното слънце, отричам съдбата народна, в гръдта със парещо зрънце! Къде е шоколадът от детството, с миш-машът на баба тигана? Защо ли е споменът средството, човек и до днес да остана? Къде са презрелите ягоди, на мама ръцете отрудени, вълкът дрезгав с :"Ну, пагади!" и очите ми чисти очудени? Къде ли изгниха ми прашките и на тати въдици-старите, от вносни бонбони бумажките и жълти стотинки в хастарите? Къде са моретата радостни, "Жигулата", едрите праскови, какво от химерите младостни, умря във нарядите каскови? Къде са Балканите, мощните ширта, от която настръхвам, къде ли са гайдите, нощните, щурци без които заглъхвам? Къде е реката ми, Тунджата, течеш ли, а мене забравяш ме моста събори ли, Тунджата, или да премина оставяш ме? Помниш ли ме, родна майко -- блуден син, или прогонен? Чакаш ли ме, бедна майко, с хляб и сол и дом изконен Къде е шоколадът от детството, с миш-машът на баба тигана? Защо ли е споменът средството, дете в този бой да остана? 19.01.2015 г. Прага