Сирийката Дина Жабали: "Свободата е да не нараняваш себе си, но и другите хора."

В този епизод на „Бюрото на Константин Вълков“ продължавам разговора за миграцията.Но този път оставям статистиките на заден план и се фокусирам върху човека.Върху личната история, която стои зад големите думи.Моят гост е Дина Жабали – родена и израснала в Сирия, човек, който постепенно намира своето място в България и доказва себе си в сферата на телекомуникациите.История за път, загуби, адаптация, труд и ново начало. История, която ни напомня, че миграцията не е абстрактно понятие, а човешка съдба.Този разговор е записан в подкрепа на кампанията „Розата е роза. Хората са хора.“ на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) – продължение на инициативата „Храна за размисъл“, която използва универсалния език на храната, за да ни срещне с хората зад думата „бежанци“.Открих Дина Жабали, докато се потапях в смисловия свят на „Розата е роза“ – свят, в който розата е метафора за това как различието, прието с грижа и уважение, може да пусне корени и да даде плод.Розата като ритуал.Като общ език.Но и като бежанец.Пропътувала хиляди километри от Близкия изток, пуснала дълбоки корени и превърнала се в символ на България, едновременно силна и крехка, розата е като нас, хората.А сладкото от рози, създадено рамо до рамо от българи и бежанци от Украйна, Сирия и Афганистан, се превръща не просто в продукт, а в жест – начин да помогнем истински и да спрем да търсим какво ни дели, за да почетем онова, което ни обединява: културата, общността, труда и човечността. Това е разговор за идентичност, принадлежност и надежда.Разговор, който започва от една история и една маса и продължава чрез общите ни действия.Повече за “Розата е роза” и сладкото от рози: https://roseisarose.eu/bg/