За гражданската активност и хумора като огледало – с Деси Христова и Камен Воденичаров

В първия епизод от новия сезон на подкаста говорихме за прословутия български Преход и дългия път към справедливостта и свободата, който от години се опитваме да извървим, а сякаш все по-често имаме усещането, че се въртим в затворен кръг.Поводът да се занимаваме все по-често с тази тема е, че през есента предстои да се навършат три десетилетия от свалянето на Тодор Живков от власт и промяната на държавното устройство на страната. Промяна, в която успяха да мимикрират и демоните от миналото.Кога и как ще се преборим с тях? Колко се променихме през последните години? Възможно ли е да се освободим от оковите на съзнанието си? Кой е светлият лъч надежда, който трябва убедено да следваме? Този разговор започнахме с Ивайло Нойзи Цветков и Десислава Христова в предишното издание на подкаста. Днес го продължаваме и Деси отново ми гостува:Енергията на протестите не е загубена, но определено не е същата [като през 1997 и 2013 г. – б.а.]. Свърши се изключително много мръсна работа по подмяна на протестите и на протестирането като начин за извоюване на определени граждански позиции. Другият проблем е, че след протестите не успяваме да капитализираме отстъпките, които получаваме чрез тях […] Гражданско общество, противно на всички твърдения, има. Хубавото нещо, което стана в последните 15 години в гражданския сектор, е, че ако преди всички са се опитвали да работят за повече гражданско участие, сега има доста организации, които са секторно определени – работещи за защита на пациентите, за защита на хората с увреждания и тяхното представителство, такива, които предлагат услуги на хора в неравностойно положение…Десислава ХристоваКъм Деси този път се присъединява и актьорът, режисьор и музикант Камен Воденичаров. В края на подкаста ще погледнем на последните 30 години през призмата на хумора. На кого се присмиваме днес и как се промениха образите, които иронизираме през годините? Как се прави комедия в България и по-лесно ли е от преди?Струва ми се, че през 90-те години беше по-лесно да се прави хумор. Имаше повече ярки образи, хората бяха много по-чувствителни и много по-искрени. Днес като че ли вследствие на кризи, на медии и на социални мрежи, уж сме по-отворени, но ми се струва, че хората са се капсулирали и са станали малко лицемерни […] Социалните мрежи са замислени с позитивната идея да свързват хората, но станаха оръжие в ръцете на лоши хора, които се занимават с пропаганда, промиване на мозъци и манипулация на общественото мнение. Но гледането очи в очи, усмивката, която е божествено дело, и стремежът на хората да общуват наистина свободно категорично ще наклонят везната и тези ужасяващи негативни опити няма да успеят.Камен ВоденичаровКакто ви разказах миналия път, Десислава е изборна наблюдателка и последната ѝ мисия беше в Мадагаскар. В рубриката „Меридиани“ тя ми разказва какъв е животът там, как да се подготвим за едно пътуване до четвъртия най-голям остров в света и как щастието и надеждата присъстват в един от най-бедните райони в Африка.В „Паралели“ пък ще ви разкажа за една закуска през месец януари на далечната 1989 година, набедена за предвестник на промените.Целия епизод на подкаста чуйте в аудиофайла.В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината.Абониране: RSS | Spotify | Apple Podcasts | Google Podcasts | Overcast | SoundCloud