Защо си мълчим, защо живеем?

Имам един живот, една уста, едни очи, два чифта ръце, крака и един ум. Бог ми ги е дал и кой ако не Той най-много иска да ги използваме и да бъдем полезни за свободата в нашата си мила България? Кой ако не той ни е създал във време като това и кой ако не Той иска да използваме времето и живота си (не смъртта си) за да бъдем част от промяната? На времето като учехме за Левски и Ботев възхищавахме ли им се? Възхищавахме им се. И какво казвахме тогава - ако аз живеех в това време, щях да съм част от революционния комитет, щях да помогна с каквото мога. Щях да работя за тази промяна. А сега какво правим? Мълчим си. Защо си мълчим, приятели, толкова многи ли ни е дострашало от престъпниците?