Паралели и меридиани

Тазседмичният подкаст тръгва директно от българските паралели. Протестите срещу Стратегията за детето, прераснали в кауза срещу защитата на детето в България, генерират огромна дейност във Facebook, където групите събират стотици хиляди членове. В реалността обаче тази огромна маса хора е неоткриваема. В началото на септември Боян Юруков даде отговор защо – близо една четвърт от постовете в най-голямата група, както и една трета от коментарите, са генерирани от около едва 1% от членовете. Тоест виртуалната илюзия създава усещане за реална масовост. Междувременно името на България се прочува по света в новия подкаст на британския журналист Джейми Бартлет за BBC Sounds, който разказва историята на българката д-р Ружа Игнатова, стояща зад една от най-големите измами на нашия век – OneCoin. Благодарение на невежеството на много хора относно криптовалутите и с помощта на внимателно изграден образ в социалните мрежи, д-р Ружа и OneCoin изграждат империя на илюзиите, разорила хора по цял свят. Българският журналист Николай Стоянов разказа тази история в „Капитал“. Тези привидно далечни една от друга теми имат нещо общо помежду си – създаването на виртуална нереалност, в която истина и лъжа са неразличими и умелата манипулация на човешката природа служи за постигане на користни цели. Уязвими ли сме в социалните мрежи, как ни влияят те и как можем да бъдем сигурни, че спазваме добра хигиена на информацията? Йоанна Елми потърси мнението на двама експерти – психолог и специалист по маркетинг в социалните мрежи. Мила Петкова е психоложка, защитила докторска теза по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет „Комплутенсе“. Участвала е в четиригодишно обучение в клинична секция „Фройдистко поле“ в Барселона, организирано от Световната асоциация по психоанализа (WAP). Създателка е на сайтовете за психология Mila's Wellness и MiPsy, където пише по теми, свързани с психичното здраве. Освен това тя е работила повече от десет години в сектора на информационните технологии. Непознатото по природа е плашещо. Инстинктивно не искаме да се доближаваме. Това, че ние сме предразположени да търсим информация, която потвърждава нашето мнение, може да бъде свързано със страха от непознатото, но може да бъде свързано и с нашето его. В крайна сметка предпочитаме да се окажем прави. Михаил Дончев има двойна диплома по бизнес администрация от Нидерландия и Финландия и се занимава с дигитален маркетинг. Работи в сферата на онлайн рекламата и маркетинг комуникациите. Участвал е в редица наградени проекти във Финландия, сред които European Excellence Awards, Eurobest, MTL Communications Awards. Facebook е бил проводник на фалшиви новини и влияние върху избори. Той е най-мощната социална мрежа и има конкуренция чие съдържание да излиза на преден план. Системата се опитва да провокира, да ни покаже най-доброто съдържание за нас. Всеки има профил и си е попълнил базова информация, а Facebook гледа как ползваме системата им – с кого разговаряме, с кого пишем; и така ни предлага съдържание... Много хора не съзнават, че те са малко или много продукт на Facebook. В рубриката „Паралели“ ще ви разкажем за една от най-големите измами на ХХ век – за генерал Грегър Макгрегър, или т.нар. Казике, владетел на измислената от самия него държава Пойе в Централна Америка. Илюстрация: DagmArt, Дагмар Шошева Визия: Лина Кривошиева Аудиообработка: Михаил Ангелов ––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Завръщаме се за трети сезон на подкаста „Паралели и меридиани“ с нова визия, структура и водещ. Йоанна Елми поема щафетата от Александър Детев, а за първия епизод тя избра да продължи тема, която заедно с Иглика Иванова проследиха подробно в рубриката „Проектът Европа“ – темата за следващия Европейски парламент и следващата Европейска комисия, както и трудната задача, която им предстои: реформирането на този проект и вдъхване на нов живот в сякаш вече износени символи. В началото на септември председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви имената на новите комисари и ресори. Но от самото начало към Фон дер Лайен имаше критики, а самата тя се бори с обвинения в корупция от годините, когато е била министърка на отбраната на Германия. Предложеният от нея състав пък включва политици, разследвани за злоупотреби и източване на евросредства. И макар Унгария да смени кандидата си за еврокомисар, а Румъния да обеща, че ще намери друг, въпросите за посланието, което изпраща подобна комисия във време, когато Европа има нужда от солидна позиция относно ценностите си, остават. На тези въпроси се опитваме да отговорим с Иглика Иванова, докторантка в катедра „Европеистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и авторка в „Тоест“. С нея разговаряме и за назначението на Лаура Кьовеши за първия европейски главен прокурор и значението на нейния пост, но и образ за бъдещето на Европа. Рубриката „Паралели“ ни връща не само назад в историята до кризата с комисията „Сантер“, но ни пренася и в България. С Емилия Милчева, нашата политическа журналистка за България, разискваме обрата в политиката на Бойко Борисов по отношение на пространството Шенген, след като по-рано този месец премиерът заяви, че България вече няма интерес да бъде част от общността, изтъквайки като проблем мигрантите. Емилия анализира и позицията на Красимир Каракачанов относно приемането на Северна Македония в Европейския съюз – чии интереси защитава Каракачанов, когато отправя заплахи, че ще напусне управлението, ако подкрепим влизането на съседката ни в Съюза. ––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

През 2019 г. „Подуене блус бенд“ празнува своя 30-годишен юбилей. 30 години отбелязваме и от едно друго събитие – падането на режима на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. Съвпадението не е случайно. Групата с фронтмен Васил Георгиев, по-известен като Васко Кръпката, записва завинаги в музикалната история духа на онова време. „Държавна е земята, отровени полята, замърсена е водата и потисната душата“, гласи началото на култовата песен „Комунизмът си отива“. Следват други емблематични за годините на Прехода песни, като „Ден след ден“ и „Нека бъде светлина“. Но отиде ли си комунизмът и старият режим, или мимикрира в нова форма, продължаваща да потиска свободата, за която групи като „Подуене блус бенд“ се бореха чрез музиката си? С Васко Кръпката си говорим също така за музикалната сцена днес, за възможностите пред младите, за състоянието и теченията в музиката в България и по света. Обръщаме поглед и към музиката днес през очите или по-скоро през гласа на една от най-талантливите млади изпълнителки в България – Ния Петрова. Тя спечели „Гласът на България“ през 2018 г., а през януари пусна и дебютния си сингъл By Myself. Начало на музикалното ни пътешествие обаче дава рубриката „Паралели“, посветена на концерта LiveAid – един от символите на обединяващото послание на музиката и ролята, която тя може да изиграе за важни и болезнени обществени теми. ––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

В дните между 23 и 26 май в страните членки на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, избраха новите 751 евродепутати. Равносметката на европейско ниво е следната: Рекордна средна избирателна активност в страните от Съюза – над 50%. Първи места за ЕНП и ПЕС, но загуба на мнозинството в Европейския парламент. Сериозна зелена вълна, нарастване на подкрепата за центристите и либералите от АЛДЕ, поредна европейска победа за Марин Льо Пен във Франция и Найджъл Фараж във Великобритания и сериозна подкрепа за Лига на Салвини в Италия. В България пет партии излъчиха евродепутати – ГЕРБ спечели, БСП остана втора, Корнелия Нинова подаде оставка, ДПС излъчи трима евродепутати, а родолюбецът Делян Пеевски избра да служи на българския парламент, макар и от дистанция. Ангел Джамбазки като водач на листата на ВМРО консолидира подкрепата на националистите, „Демократична България“ едва прескочи прага, но все пак Радан Кънев ще представлява обединението в Брюксел, а Десислава Иванчева спечели повече от другите самообявили се за патриотични формации НФСБ и „Атака“, чиято коалиция с ВМРО е пред същински разпад след, меко казано, озадачаващи нападки във връзка със сексуалната ориентация на Джамбазки от страна на лидера на „Атака“ Волен Сидеров. Във фокуса на общественото и медийното внимание в Европа около изборите обаче се оказа Австрия. Скандален запис на вицеканцлера и лидер на крайнодясната Австрийска народна партия Хайнц-Кристиян Щрахе, в който той обсъжда търговия с влияние и осигуряване на обществени поръчки срещу подкрепа за кампанията му с мнима племенница на руски олигарх, доведе до неговата оставка. Последваха я оставките на другите министри от партията му, а впоследствие се стигна и до успешен вот на недоверие срещу целия кабинет на канцлера Курц. Коя всъщност е Партията на свободата и изненада ли е подобен скандал за нея? Какъв е хоризонтът пред Австрия след разрива между трите основни партии в страната? Това ще обсъждаме с Атанас Пеканов, експерт в австрийския Институт за икономически изследвания, и с Емил Георгиев, адвокат и кандидат за евродепутат от „Демократична България“. ––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Близо седмица остава до европейските избори, когато гражданите на 28 страни членки ще отидем до урните, за да подкрепим чрез гласовете си най-близката до нашата визия за това в каква посока трябва да се развива общият ни дом Европа. Шестима кандидати за наследници на Жан Клод Юнкер като председател на Европейската комисия се изправиха на дебат в сряда. Още във встъпителните им думи стана кристално ясна и политическата им платформа. От левицата в лицето на Нико Куе поискаха повече солидарност и по-малка власт на банките. Той заяви подкрепата си за по-човешко и солидарно отношение към мигрантите. „Зелената“ Ска Келер настоя да защитим „единствената планета, която имаме“ и да се борим за социална справедливост – за малцинствата и в защита на човешките права. Чехът Ян Захрадил, представител на консерваторите и реформистите, желае по-малко вмешателство на Европейския съюз в националната политика – „по-малък, но по-ефективен Европейски съюз“. Либералите в лицето на Маргрете Вестегер се борят за Европа, която да е по-близка до европейските граждани, да обръща по-сериозно внимание на опазването на околната среда и да постави акцент върху намирането на работа на младите. Манфред Вебер от Европейската народна партия в ролята си на фаворит за поста обеща единство. Той пожела да се бори за ускоряване на икономическото развитие във всички страни членки и по-лесно вземане на общи решения с премахването на единодушието в Европейския съвет. А социалистите в лицето на Франс Тимерманс ще се борят за по-високи данъци за богатите, минимална европейска заплата, равнопоставеност на жените и защита на околната среда. И ако споменатите тези ви звучат прекалено ясни, та дори скучни, може да включите някой сутрешен блок в българския ефир, за да чуете малко неясни послания, надвикване и не много задълбочено познаване на европейските институции и процеси от страна на повечето българските кандидати за Европарламента. Такава е ситуация – “if you be a young politician”, както написа една от гордостите ни в Брюксел наскоро. Ние обаче за втори и последен предизборен епизод на подкаста няма да обръщаме внимание на българската кампания, а ще се фокусираме върху кампанията в другите държави. Миналия път за основните теми в дебата и за настроенията в обществото във Великобритания, Франция и Холандия ни разказаха Мария Спирова, Йоанна Елми и Маргарита Желязкова. В този брой ще погледнем към Австрия и Германия. За ситуацията в Австрия преди изборите разказва Иван Пранджев – член на политическата формация НЕОС. С Боян Юруков обсъждаме големия успех за българите в Германия – отварянето на секции в цели 21 населени места във федералната република за предстоящите избори. А накрая с Лоде Десмет – белгийски режисьор, автор на филма Brexit: Behind closed doors, говорим за уроците, които научихме от Брекзит, и за хоризонта пред Европа днес. Рубриката „Паралели“ е посветена на първите европейски избори, провели се през 1979 г. ––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

В края на месец май гражданите на държавите на Европейския съюз, в т.ч. и Великобритания, ще излъчат следващия Европейски парламент, в който ще намерят място новите 751 евродепутати. Според мнозина тези избори ще се превърнат в еманация на популистките движения, които набраха особена скорост в последните години – от една страна, заради мигрантската криза, от друга, заради все по-ясното разделение между западните държави членки със стожери Франция и Германия и блока около Вишеградската четворка, която концентрира определяните като евроскептични и авторитарни настроения под маската на т.нар. концепция за „Европа на нациите“ и за нуждата от алтернатива на либералната демокрация. Затова две седмици преди изборите решихме да направим една обиколка из Европа, за която ще ни помогнат няколко изявени българи, представители на нашата диаспора в три от най-влиятелните страни в Европейския съюз. За предизборната кампания в Холандия ще ни разкаже Маргарита Желязкова, общинска съветничка в град Енсхеде от Движение „Д66“, за което гласуваха най-много холандци на последните европейски избори през 2014 г. Във Франция пък на последните европейски избори най-много избиратели подкрепиха „Националния фронт“ на Марин Льо Пен. Може ли това да се повтори, обсъждаме с Йоанна Елми, която живее в Париж и е авторка в „Тоест“, където заедно с Иглика Иванова прави специална рубрика, посветена на европейските избори. А Мария Спирова, журналистка и кандидат-евродепутатка, която е ангажирана със защитата на правата на гражданите на Европейския съюз във Великобритания след Брекзит, ще ни обясни как реагираха политическите партии на Острова на неочакваното задължение да участват в евровота. Не само за Великобритания това би трябвало да бъдат последните европейски избори обаче. Това ще е също така последният евровот, на който канцлер на Германия е Ангела Меркел. 26 май е и тест за френския президент Макрон. Коалицията около него се явява на първите си европейски избори. Как всичко това рефлектира върху дебата по време на кампанията, кои са централните теми в нея и кои според социолозите ще са победителите, ще разберем от Маргарита, Йоанна и Мария. Рубриката „Паралели“ е посветена на първите европейски избори, провели се през 1979 г. ––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

В последните години българите в чужбина намираха особено място в предизборната кампания – обикновено в контекста на опитите за ограничаване на правото на глас на сънародниците ни в Турция от страната на партиите, водени от Симеонов, Каракачанов и Сидеров. Съответният опит за рестрикции, насочени и към останалите ни сънародници извън граница, срещаше неуспех, тъй като ad hoc отнемането на конституционни права на база на това на кого как му е угодно да гласува електоратът, за щастие, все още не е възможно. В този епизод на подкаста ще погледнем на българите в чужбина през очите на един човек, който може би ги познава най-добре. Георги Тошев е журналист, продуцент, автор на книги и филми, създател на „НепознатиТЕ“ и на „Другата България“ – предаване, което над 8 години намираше, свързваше и разказваше историите на българската диаспора и представяше нашите сънародници зад граница пред обществото в България, акцентирайки върху потенциала, който те носят. С Георги Тошев продължаваме и започналите през януари разговори за състоянието и развитието на българското общество през 30-годишния т.нар. Преход. Три десетилетия от заветната дата 10 ноември 1989 г. предстои да отбележим тази година. В рубриката „Паралели“ тази седмица ви разказваме за едно събитие преди 18 години, което е от изключително значение не само за българите зад граница, но и за посоката, по която поема България. ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Започнахме тази година една поредица от разговори, провокирани от отбелязването на 30-годишнината от началото на Прехода, което предстои през ноември. Преди 30 години нашето общество пое по един път, който все още изглежда неизвървян. Но понякога, за да продължиш да вървиш, трябва да знаеш докъде си стигнал. България има своите добри новини и успехи и това е безспорно. Максимата, че „всички са маскари и всичко е обречено“, е удобна на тези, които често определяме с думата статукво. Защото в парадигмата на набедения за ужасен наш живот във всеки един аспект трудно можем да адресираме онези проблеми, които наистина метастазират в обществото ни. Призмата на „всичко е ужасно“ води логично до другото разбиране – че „старото лошо е по-добро от непознатото лошо“. Нали и новото пак ще е лошо? Така едни и същи порочни практики се преобразуват, сменят политическата си окраска, мимикрират в различни сфери и продължават да допринасят за усещането за несправедливост, безнаказаност и корупция. Нужно е да говорим за конкретните проблеми и конкретните сфери, които са застрашени. И днес ще го направим. Ще говорим за медиите. Защото тяхното състояние далеч не е цветущо. Икономическите реалности и политическо-корпоративните зависимости превърнаха голяма част от частните медии в еднолична собственост на олигарси и политици. Въпросите в студиата станаха все по-малко и все по-удобни, табутата се увеличиха, а немалка част от професионалистите се преквалифицираха в пиар, маркетинг и други експерти. Къде се намират българските медии 30 години след промените? На този въпрос търсим отговор с Николета Атанасова, журналистка от Българското национално радио, и Любчо Нешков, собственик на информационната агенция БГНЕС. Преди това започваме с рубриката „Паралели“ и малко дати от историята на българските медии. ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Подкастът „Паралели и меридиани“ днес е посветен на дамите. Продължавайте да озарявате света около нас, бъдете смели и свободни да осъществите всичко, за което мечтаете! По традиция началото на месец март носи със себе си слънце и празници. И макар Баба Марта да е един от най-прекрасните ни обичаи и искрената радост да видиш закачени мартеници по дърветата във Виена, Лондон и Чикаго да е почти същата, като да видиш българския трибагреник на сцената на Оскарите, днес ще обърнем внимание на Деня на жената. Въпреки че Осми март, както и националният ни празник са полемични и отношението към тях е всичко друго, но не и еднородно, има една малка разлика: докато проблемът на мнозина с отбелязването на националния ни празник на 3 март се илюстрира перфектно от речта на държавния глава, 50% от чието съдържание беше във възхвала на друга държава, то на Осми март ние говорим само за жените – в ролята им на съпруги, на майки, а в генезиса си самият празник всъщност повдига темата за ролята им на равноправни и равнопоставени граждани. Натам ще насочим фокуса си и днес. Ще говорим за силните жени, за успехите им, за жените в спорта и за това как се промениха отношенията между половете в обществото ни през последните 30 години. Събеседничка по темата е тенис легендата Мануела Малеева, представителка на едно семейство с четири жени шампионки. С Мануела коментирахме и темата за домашното насилие, случаите на убийства на жени от партньорите им и какво се е променило в отношенията между половете в последните години. Ще обърнем поглед и към жените през призмата на красотата. Един от виртуозите в показването на женската красота повече от пет десетилетия – Карл Лагерфелд – почина наскоро. За него разказва редакторката на списание „Ел“ и модна блогърка Тереза Восканян. Тереза разказва повече както за Лагерфелд, така и за модните тенденции и за облеклото като начин на себеизразяване. ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

През изминалата седмица доктор Анелия Хохвартер изпрати отворено писмо до партиите, спечелили над 1% от гласовете на последните парламентарни избори, или с други думи – тези, които разполагат с партийна субсидия. Нейният апел е да дарят 10% за социални каузи, включително и водената от нея кампания „Локомат за България“, за която ви разказахме подробно миналия юни. Въпреки някои медийни публикации по темата, робот локомат в България все още няма. В писмото си до партиите д-р Хохвартер обяснява, че общественият дебат за размера на субсидиите и националният референдум от 2016 г. показват еднозначно, че народът очаква някаква промяна във връзка с отпусканите субсидии, и нейното предложение за даряването на 10% от тях е „алтернативен начин да удовлетворите волята на народа, без непременно да променяте драстично размера на субсидията, която партиите Ви получават“. Във връзка със Световния ден на социалната справедливост, който отбелязваме на 20 февруари, с д-р Хохвартер говорим за социалната отговорност, културата на дарителство и еволюцията им в последните години. В разговора се включва и Боряна Климентова от „Надежда и домове за децата – клон България“, организация, която подкрепя най-уязвимите, а именно децата в риск. „Надежда и домове за децата – клон България“ работи активно за превенция на изоставянето, за реинтеграцията на деца в биологичните им семейства, както и за затварянето на институциите за изоставени деца и заместването им с приемни семейства и домове от семеен тип. За шест години организацията е реализирала 1606 успешни и проследени превенции на изоставянето и 187 успешни и проследени реинтеграции (връщане в биологичното семейство). Според Боряна Климентова от дейността на тяхната организация също има дълготрайна икономическа полза: „Най-малкото, когато едно семейство е подкрепено, детето може да се развива и да бъде отглеждано от родителите си, не отива в някоя институция и впоследствие не остава в социалната система, тоест не минава на помощи.“ ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

На 5 февруари тази година отбелязахме азиатската, или лунната Нова година. Преди девет години Ан Фам публикува в блога си интересен разказ за посрещането на Нова година с роднините ѝ във Виетнам. За традициите, свързани с нея, и за китайската астрология говорим с Ан в рубриката „Паралели“. И тъй като Ан е една от основателите на „Тоест“ – платформата, благодарение на която този подкаст се превърна в реалност, с нея говорим и за равносметката след първия рожден ден на „Тоест“. Първите 12 месеца на една медия, която разчита само на вас, нашата публика, за своето финансиране и която се концертира върху т.нар. бавна журналистика – анализи и тълкуване на новините, а не сензационност и актуалност на всяка цена. В рубриката „Меридиани“ ще насочим погледа си към една южноамериканска държава, която е във фокуса на медийното внимание по света в последните години – Венесуела. Поводът да говорим за нея, за съжаление, не е позитивен – сериозната икономическа криза, в която страната изпадна след срива на цените на петрола през 2015 г., доведе до дълбока политическа и обществена нестабилност. За това разговаряме с Естефания Мелендес, венесуелка, която живее в България от десет години. ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

В първия епизод от новия сезон на подкаста говорихме за прословутия български Преход и дългия път към справедливостта и свободата, който от години се опитваме да извървим, а сякаш все по-често имаме усещането, че се въртим в затворен кръг. Поводът да се занимаваме все по-често с тази тема е, че през есента предстои да се навършат три десетилетия от свалянето на Тодор Живков от власт и промяната на държавното устройство на страната. Промяна, в която успяха да мимикрират и демоните от миналото. Кога и как ще се преборим с тях? Колко се променихме през последните години? Възможно ли е да се освободим от оковите на съзнанието си? Кой е светлият лъч надежда, който трябва убедено да следваме? Този разговор започнахме с Ивайло Нойзи Цветков и Десислава Христова в предишното издание на подкаста. Към Деси този път се присъединява и актьорът, режисьор и музикант Камен Воденичаров. В края на подкаста ще погледнем на последните 30 години през призмата на хумора. На кого се присмиваме днес и как се промениха образите, които иронизираме през годините? Как се прави комедия в България и по-лесно ли е от преди? Както ви разказахме миналия път, Десислава е изборна наблюдателка и последната ѝ мисия беше в Мадагаскар. В рубриката „Меридиани“ тя споделя какъв е животът там, как да се подготвим за едно пътуване до четвъртия най-голям остров в света и как щастието и надеждата присъстват в един от най-бедните райони в Африка. В „Паралели“ пък ще ви припомним за една закуска през месец януари на далечната 1989 година, набедена за предвестник на промените. ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Английският философ Джон Лок е казал: „Едва ли има нещо по-необходимо за спокойния живот и за успеха на всяко дело от умението на човека да владее своите мисли.“ Дано успеем по-често да овладяваме мислите, емоциите и предразсъдъците си в името на доброто. Като казахме философия, началото на годината е подходящо време да погледнем нещата в тяхната цялост, да поговорим за тенденциите, мобилизациите и заплахите пред обществото както в България, така и в Европа. По тези теми, в контекста на предстоящите евроизбори и отбелязването на 30-годишнината от падането на желязната завеса тази година, разговаряме с Ивайло Нойзи Цветков, един от създателите на списание „Егоист“, бивш главен редактор на „Плейбой“ и „Максим“ и автор в OFFNews, и с Десислава Христова – гражданска активистка, представителка на неправителствения сектор и изборна наблюдателка с десетки мисии по целия свят. Не наблюдавам кой знае каква еволюция [в обществото] и това е проблемът, ако не броим дигиталната революция. Същите неща, които ни измъчваха в социокултурен план в късния социализъм, до някаква степен ни измъчват и в момента. Ние си оставаме колективистична култура, тоест градивен индивидуализъм по-рядко се наблюдава. Работи се в тази посока, но това са дълбоко вкоренени културни кодове, които дори за 30 години, което е половин живот, не можем да избегнем. Ивайло Цветков [През 2019 г.] на България пожелавам малко повече разум, малко повече сила и малко повече устойчивост. Бих казала и граждански дух, който да не оставя нещата просто да се случват, и по-малка толерантност към несправедливостта в ежедневието ни. Иска ми се в България да можем да запретнем ръкави и да се грижим сами за това, което искаме, а не да чакаме някой друг да ни оправи нещата и да се оправдаваме, че „тука е така“. Напротив, може да бъде по различен начин. На Европа пожелавам да не се събуждаме с главоболията от Брекзит или от избора на Тръмп, пожелавам да мислим малко по-дългосрочно, защото краткосрочното се вижда, че е по-обозримо, но ефектите невинаги са това, което очакваме. Надявам се проевропейското да се възроди по един малко по-позитивен начин. Десислава Христова Рубриката „Паралели“ е посветена на 30 години от падането на желязната завеса и смяната на режимите в Източна Европа, започнала през 1989 г. и приключила с разпадането на Съветския съюз през 1991-ва. ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

8 декември. Надали има човек над 18-годишна възраст, роден в България, който да не си спомня несравнима история, свързана с тази дата. Ние обаче ще погледнем на студентския празник през различна призма. Днес ще ви представим няколко разнообразни младежки инициативи. Отпътуваме за Германия, където Калоян Маринов ще ни разкаже за най-голямото студентско сдружение там – „Хъшове“, което помага на избралите да следват във федералната държава. Калоян ще ни разкаже и за FAQ4Uni – организация, помагаща на бъдещите студенти още преди заминаването им за Германия. „Обнови идеала“ – инициатива на сдружение „Младежки сговор“, чиито членове са си поставили за цел да възстановят идеализма и обединението в българското общество. Как искат да постигнат това и защо са избрали за повод 100-годишнината от катастрофалните събития покрай Солунското примирие и Ньойския договор, обяснява Венелин Бочев. Познавате Петър Георгиев като репортер на Българската национална телевизия и водещ на предаването „#Европа“. Сега той учи в Университета на Мисури в Колумбия, САЩ, а наскоро стартира подкаста си „Виктория“. От Петър ще научите какви истории ще разказва „Виктория“ и какво го мотивира да започне свой подкаст. Рубриката „Паралели“ тази седмица разказва историята на студентския празник в България и датата на неговото отбелязване. ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Днешният епизод на подкаста „Паралели и меридиани“ е специален, защото е десети поред. В последните три месеца засегнахме немалко актуални теми, изградихме паралели с миналото и потърсихме отговори из други меридиани, отскочихме до Австралия и САЩ, за представим различна перспектива на въпросите, които ни вълнуват. Дали успяхме и какво да направим, за да станем по-добри, споделете на [email protected]. В юбилейния епизод ще чуете авторската музика на талантливата саксофонистка и певица Ралица Тонева. Наскоро Ралица имаше участие във Виена. Повече за пътя и предизвикателствата пред един млад музикант в България може да чуете от самата нея. Преди разговора с Ралица непримиримата Мария Спирова коментира актуалната тема „Брекзит“ в търсене на отговор дали британската министър-председателка Тереза Мей ще успее да събере необходимата подкрепа сред собствените редици за споразумение с Европейския съюз преди напускането на Острова, което трябва да стане на 29 март догодина. Мария активно се занимава с темата за правата на европейските граждани във Великобритания след Брекзит и споделя какво е заложено за тях в предложеното споразумение. В рубриката „Паралели“ разказваме за записа на една песен и един последвал концерт, благодарение на които преди 34 години Лондон се превръща в символ на обединение в името на добрите каузи. ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Резултатите от междинните избори за Конгреса на САЩ са вече ясни. За разлика от президентския вот през 2016-та, изходът този път беше предвиден от социолозите – след 8 години доминация на републиканците, демократите успяват да спечелят мнозинство в Камарата на представителите, чиито 435 места трябваше да бъдат запълнени наново, а републиканците пък запазват контрола над Сената. 36 от 100-те сенатори трябваше да бъдат преизбрани, но демократите трябваше да защитят местата си в значително повече щати и това даде преимущество на конкурентите им. Въпреки че не успяха да вземат и Сената, надмощието в Камарата на представителите дава възможност на Демократическата партия отново да се превърне в незаобиколим фактор при законотворчеството, както и да инициира разследвания, включително на финансите и кампанията на президента Доналд Тръмп от 2016 г. Да, за американския президент и администрацията му изборните резултати означават нови главоболия. Но дали това е победа на опозицията? В историята на САЩ рядко партията на действащия президент е успявала да задържи мнозинство и в двете камари на законодателния орган. А републиканците успяха дори да увеличат присъствието си в горната камара на Конгреса. Как анализираме резултатите и какво ни говорят те за предстоящите президентските избори през 2020 г., коментираме с журналистите Соня Каникова и Христофор Караджов, които живеят зад Океана. По време на двата мандата на Обама републиканците отбелязаха сериозен напредък в законодателната власт, не само на национално ниво в Конгреса, но и на щатско ниво. [През осемте години на Обама] демократите загубиха много губернаторски места, много места в щатските законодателните органи – около 900 в различните щати и местните парламенти. Демократите са доста назад в това отношение и имат много дълъг път да извървят, докато наваксат. Също така особеностите на американската избирателна система не работят в тяхна полза. […] Като общ брой нетни гласове в сенатските избори те водят с 9–10%, защото щатите са различни по размер и по население, но всеки от тях има по двама сенатори. В национален мащаб повече гласове бяха дадени за тях, както на президентските избори през 2016-та, когато Хилъри Клинтън взе три милиона гласа повече от Доналд Тръмп. Христофор Караджов, журналист и преподавател в Калифорнийския щатски университет, Лонг Бийч, САЩ По традиция партиите обръщат погледа си към вътрешнопартийните избори за излъчване на кандидат-президент веднага след междинните избори за Конгреса. Имат ли демократите своя фаворит? Има голям проблем с Националния комитет на Демократическата партия, който направи серия от грешки, избирайки своите кандидати дори и в тези избори [междинните за Конгреса]. Те вярват, че трябва да се придържат към по-умерените демократи, както се случи в последните избори, когато предпочитанията отидоха към Хилъри Клинтън вместо към Бърни Сандърс, който според мен щеше да спечели изборите срещу Тръмп. Ако продължават да се придържат към най-умерените демократи, ми се струва, че това ще е проблем за тях. До този момент не виждам да се очертава някой ярък кандидат за президентските избори, но твърде е рано да се каже. Бето О’Рурк [кандидат за Сената от Тексас] например е впечатляващ. Това, което направи в Тексас [щат, в който републиканците доминират от години – б.а.], е невероятно, резултатите му са много близки до тези на Тед Круз и той почти го победи. Соня Каникова, журналистка във Вашингтон, САЩ ––––– „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Пореден провал на преговорите между Великобритания и Европейския съюз съюз за излизането на Острова от Съюза догодина. Причината този път е границата между Република Ирландия и Северна Ирландия, за която консенсусно решение няма. В същото време четвъртият кабинет на Ангела Меркел отново е изправен пред сериозно предизвикателство. Провелите се избори в Бавария на 14 октомври показаха, че коалиционните партньори на християндемократите на Меркел – Християнсоциалният съюз и Социалдемократическата партия, губят подкрепа за сметка на крайнодесните от „Алтернатива за Германия“ и най-вече на „Зелените“, които удвоиха подкрепата си в южната провинция на фона на растяща подкрепа в цялата страна. Сериозни ли са трусовете в Берлин, каква е политическата обстановка в страната и как ще се отрази тя на кандидатурата на представителя на Християнсоциалния съюз Манфред Вебер за председател на Европейската комисия след евроизборите догодина? На тези въпроси отговор дава Капка Тодорова, кореспондентка на вестник „24 часа“ в Берлин. Ще чуете и дипломата Стефан Тафров със задълбочен анализ на политическата ситуация в Европа, предизвикателствата пред Европейския съюз и какво следва за Македония, след като парламентът в Скопие прие конституционната промяна на името на страната. Рубриката „Паралели“ този път е посветена на 20-тия рожден ден на компанията Google, която променя из основи начина, по който търсим, намираме и възприемаме информация. В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийното пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината. ––––– В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината. „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

„Хубаво е, защото на проектанта му харесва.“ „Хубаво е, ама не е готово.“ „Хубаво е, ама не е фотогенично“. Така, общо взето, Столичната община и изпълнителите на проекта за ремонт на ул. „Граф Игнатиев“ и градинката около църквата „Св. Седмочисленици“ в София отговориха на потреса, в който столичани изпаднаха, виждайки снимки на новите плочки около една от емблематичните сгради в София, построена като джамия през ХVI век и реконструирана като църква в началото на ХХ век. Надежда за новия облик на града не създадоха и разпространените снимки на ремонта на самата улица, който започна преди почти половин година. Официалната реакция на кметицата Йорданка Фандъкова включва следното изречение: „Убедена съм, че всеки човек на място, след като завърши проектът, може сам да прецени как е станало и дали му харесва, а не по снимки и картинки сега да му внушават какво е и какво трябва да мисли.“ Оттук нататък явно се налага туристическите реклами на София в чужбина да вървят с надпис: „Ама да знаете, че въобще не е така, както изглежда на снимките. Много по-хубаво е, елате да видите.“ Кметицата също така обяви, че ще наложи санкция на строителния надзор, както и че всички документи по процедурата за избор на изпълнител на проекта са публични. Какъв тогава е проблемът и защо за пореден път ставаме свидетели на един, меко казано, озадачаващ ремонт в столицата? Отговор ще потърсим от Борис Бонев и Гергин Борисов от организацията „Спаси София“, която от повече от три години следи проектите на Столичната община, предлага решения, сезира институции в случай на нарушение и е един от най-силните критици на политиката на Йорданка Фандъкова и Столичния общински съвет. Бюджетът на община Видин е 30 милиона лева, а ние за 24 милиона правим ремонт на една улица, на който както винаги фирмата изпълнител си оставя ръцете. Категорично не съм съгласен, че подходът, с който се работи до момента и по зона 1, и по зона 3, и по зона 4, е нещо, което струва тези пари. Гергин Борисов Километър и сто метра […] говорим за улица, която е един километър, а ако някой проследи всички изказвания на Общината, остава с впечатлението, че се строи космодрум […] Това е базов ремонт, нещо най-обикновено, стандартно и банално, подобни ремонти се извършват стотици, да не кажа хиляди, ежегодно в цяла Европа. Борис Бонев Ще представим и положителния пример за това как го правят на Запад. Маргарита Желязкова е преподавателка в Университета на Твенте в Холандия, а от половин година е част от Общинския съвет на град Енсхеде. Маргарита разказва за дневния ред на общината, за това как при тях се провеждат обществените обсъждания и как се осъществяват ремонтите. Имам поглед над един проект, който сега започна – за цял квартал. Целият проект вървя около две години с консултации с всички хора. Няколко сгради трябваше да се разрушат. С всеки един е говорено […] За всяка една стъпка е имало консултации, включително за цвета на балконите, какъв винкел да бъде, колко да бъде широка алеята за велосипеди и на колко метра да минава от детската площадка. Общо взето, така стават ремонти и специално в Енсхеде това е традиция. Маргарита Желязкова Рубриката „Паралели“ днес ще я пропуснем, защото новият вид на градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ няма аналог в историята.

По повод Международния ден за универсален достъп до информация, който отбелязваме на 28 септември, във фокуса на тазседмичния епизод на подкаста „Паралели и меридиани“ е новината за завръщането на „Свободна Европа“ в радиоефира на България и на Румъния. Миналата седмица стана ясно, че Иван Бедров, дългогодишен журналист в Клуб Z, Re:TV и bTV, ще ръководи офиса в София. Къде сбъркахме и защо отново имаме нужда от „Свободна Европа“ – ще потърсим отговор на този въпрос заедно с журналистите от бившия екип на радиото Татяна Ваксберг и Арман Бабикян. И тъй като журналистика на български се прави извън пределите на страната не само от „Свободна Европа“, ще отпътуваме за Австралия. Там от 41 години по държавното радио SBS веднъж седмично върви българско предаване. За темите, които се обсъждат, за въпросите, които вълнуват българите в чужбина, и за подпомагането на общностите на имигрантите да получат свое място в медийния дискурс в Австралия – разговаряме с изпълнителната продуцентка на предаването Фили Ладжман. ––––– В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината. „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Стартирахме този подкаст преди близо два месеца, в средата на лятото, а топлото време ни вдъхнови да посветим втория епизод на пътешествия, приключения и усещането за свобода през призмата на Бела Бенова. Бела от години пътува из Европа на колело, а мечтата ѝ е да обиколи света на кораб. Тъй като след пускането на този епизод мнозина поискаха да научат и разберат повече за Бела, решихме да ви споделим и останалата част от нашия разговор. Поводът е отново свързан с лятото и по-скоро с леко тъжната констатация, че то си отива. Краят на лятото в Северното полукълбо тази година настъпва в 04:54 българско време на 23 септември, когато е равноденствието (equinox на английски), или моментът в годината, когато денят и нощта са приблизително равни. След това дните ще започнат да стават по-кратки до 21 декември, когато тази година се пада зимното слънцестоене и денят ще е най-кратък, а след това ще започне до расте до 21 юни, когато е лятното слънцестоене и – да, познахте, денят ще е най-дълъг. Всички тези резултати от въртенето на Земята около Слънцето са естествени и повтарящи се процеси, но често провокират равносметка, желание за започване на нещо ново или други когнитивни и афективни процеси. В тази връзка изпращането на лятото за мнозина не е от най-приятните моменти, но за да преборим меланхолията, избрахме да се сбогуваме с отпускарския сезон с един зареждащ разговор за пътувания, мечти и светлина. Светлината е на морските фарове, които Бела Бенова снима от години по време на своите пътешествия на две колела. Разгледайте галерията с фарове на https://toest.bg/parallels-meridians-01-bonus01 ––––– В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината. „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

„Системата ни убива.“ Под този надслов майките на деца с увреждания посрещнаха депутатите в първия им работен ден след лятната ваканция. Майките протестират от месеци и обявиха, че започват ефективни протести, ако до 1 октомври Народното събрание не приеме законите за личната помощ и за хората с увреждания. Те поискаха структурна реформа, индивидуален подход, електронен регистър и електронно здравеопазване и се обявиха против т.нар. национално представителни организации просто защото не се чувстват представлявани от тях. В своите искания майките поставиха проблеми, които всички можем да припознаем: корупция, ненужна бюрокрация и некомпетентна администрация. Едно от лицата на тези протести е Красимира Обретенова. След 15 години борба със системата, през пролетта Красимира замина за Холандия. Обясни, че тръгва, за да спаси живота на детето си. Ще чуете нейния разказ за живота на едно дете с увреждания в Западна Европа и добрия пример за условията, необходими за пълноценното му израстване и живот. Както и коментара ѝ за състоянието на институциите в България и за проблемите, които трябва да бъдат разрешени. Добрите примери ще потърсим у нас. В Дома за медико-социални грижи за деца „Вяра, Надежда и Любов“ в гр. Бургас стотици деца намират лечение и възможност за рехабилитация. За центъра и за това как той е постигнал условия и инфраструктура, които сякаш са в пълен контраст с разказите за другите специализирани институции за деца с увреждания, говорим с директорката на „Вяра, Надежда и Любов“ доктор Пепа Ралчева. Накрая ще ви представим и инициативата „Оле мале“, която помага на майки на деца с увреждания да намерят надомна работа и възможността да се издържат. За инициативата разговаряме със създателките ѝ Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова. Преди това обаче чуйте рубриката „Паралели“, посветена на първия учебен ден, а в рубриката „Меридиани“ Красимира Обретенова ни отвежда там, където училището е достъпно за всички. ––––– В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината. „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Миналата седмица републиканският сенатор Джон Маккейн си отиде от този свят на 81 години. В САЩ го наричат maverick, или „независим бунтар“, защото неведнъж в Сената той си е позволявал да гласува срещу законопроекти на републиканците или пък да подкрепи такива на демократите. Шест пъти е избиран за сенатор от щата Аризона и два пъти неуспешно води битка за президентския пост. През 2000 г. за номинацията на републиканците го побеждава Джордж Буш-младши, през 2008-ма печели номинацията, но губи изборите срещу Барак Обама. Точно Буш-младши и Обама обаче говорят на погребението му. Реч държи и бившият държавен секретар Хенри Кисинджър. Така за един последен път Маккейн демонстрира нещо, в което винаги е вярвал – че републиканци и демократи могат да работят заедно. Един президент обаче не присъства на церемониите, с които капитан Маккейн беше изпратен от този свят. Настоящият. И то по желание на самия Маккейн, както писаха водещи медии през изминалата седмица. Сенаторът от Аризона бе един от най-острите критици на Тръмп в Републиканската партия, за чиито членове сякаш става все по-неудобно да осъдят поведението на американския президент месеци преди изборите за двете камари на Конгреса през ноември. Повече за сенатор Джон Маккейн чуйте в рубриката „Паралели“. А за това как работят журналистите отвъд Океана в тази среда на непрекъснати обвинения и припознати ли са те от зрителите като „враг на американския народ“, както Тръмп ги нарича, разговаряме с Младен Петков – журналист, който от шест години живее и работи в САЩ. И тъй като в българския ефир Младен води музикално предаване, накрая с него говорим и за универсалния език за всички меридиани – този на музиката. ––––– В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината. „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Август е. Традиционно това е месец, в който информационният поток е заместен от кадри на плажове, истории за пътувания и почивка. Ние също ще сме в крак с времето. Подрубриката „Меридиани“ е водеща в днешното издание. В нея авантюристичната пътешественичка Бела Бенова ще ни разкаже за своите пътувания на две колела. От няколко години тя обикаля Европа на велосипед, а голяма страст за нея е ветроходството. Този път ще обърнем внимание и на времето, защото то ни изненадва ежедневно. Международната метеорологична организация потвърди, че 2015-та, 2016-та и 2017-та са трите най-топли години, откакто се води статистика, а настоящата 2018-та е на път да се нареди сред тях. Освен неразположение и опасности за здравето, високите температури водят след себе си различни природни аномалии, пожари, наводнения. За всичко това и за връзката между човешката дейност и климата ще говорим с Борислав Сандов, екоактивист и съпредседател на „Зелените“. А кое е събитието от миналото в подрубриката „Паралели“, което свързахме с актуалните теми от настоящето – разберете във втория епизод на подкаста на Александър Детев. ––––– В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината. „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Тъй като това е първото издание на подкаста ни „Паралели и меридиани“, какво по-логично от една разходка до началния (нулев) меридиан в Гринуич? За него ще ни разкаже доцент Катя Янкова, която е преподавала туризъм 8 години в Университета в Гринуич. Преди това ще говорим по една от най-актуалните теми в България и Австрия през тази година – ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. В каква политическа ситуация България предаде щафетата на алпийската държава на 1 юли и в каква Австрия вече един месец ръководи срещите на върха на Европейския съюз, поемайки ролята на „строител на мостове“, каквато заявка даде канцлерът Себастиан Курц. За това разговаряме с адвокат Емил Георгиев от сдружение „Либерални идеи за България и Европа“, който 18 години е живял в Австрия и следи политическите процеси в страната и до днес. Започваме обаче с един паралел от далечната 1981 година. 37 години преди първото издание на този подкаст, на 1 август 1981 г., се случва едно знаково за музикалния и медиен свят събитие – първото излъчване на MTV. ––––– В подкаста „Паралели и меридиани“ потегляме по света в опит да намерим обяснение на актуалните проблеми в България. Ще търсим мнението на българи в страната и чужбина, които са експерти по темите, заели сериозно място в общественото и медийно пространство. Ще изграждаме нужните паралели с миналото и ще обикаляме релевантните меридиани в настоящето, за да откриваме комплексните и детайлни отговори на актуалните въпроси. Ще се опитаме да гледаме отвъд предлаганите прости решения в търсене на баланса и истината. „Тоест“ е интернет медия, която се финансира единствено от вас – нашата публика. Ако харесвате нашите усилия за качествена и независима журналистика, включете се в тях с малък месечен принос, за да продължим – toest.bg/support-us/

Джингъл на „Паралели и меридиани“ – подкаст на „Тоест“ с автор Александър Детев. Очаквайте първия епизод на 4 август 2018 г.