Среднощен експрес

В поредния епизод на подкаста „Среднощен експрес“ осъществяваме четвъртото издание на новата инициатива, стартирала в началото на годината, в рамките на която ви предлагаме артистично четене на знакови пиеси от българската и световна драматургия. След няколко текста на изтъкнати наши автори, този път се пренасяме в света на една от пиесите, намерила достойно място в световната драматургична съкровищница на XX век – „Пеперудите са свободни“ от Ленард Герш. Младите актьори Деян Жеков и Боряна Бабанова изпълняват откъси от пиесата, влизайки в ролите на основните персонажи – незрящият младеж Дон Бъкър и неговата ексцентрична и очарователна съседка Джил Тънър. Предлагаме ви и интервю с актьора Иван Петрушинов, който е имал щастието да играе ролята на Дон Бъкър в продължение на цяло десетилетие – от 1980 до 1989 г., на сцената на театър София, в емблематичната постановка на рано отишлия си от този свят Пантелей Пантелеев. Във втората част на епизода Боряна и Деян споделят впечатленията си от пиесата и разказват за пътя си до този момент и за първите им вълнуващи роли и театрални срещи.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват прекрасните млади актриси Александра Свиленова и Кремена Славчева, които влизат в образите на сестрите Орса и Мосха в най-новото премиерно заглавие на голямата сцена на Народния театър – „Малката Англия“ с режисьор Диана Добрева, по едноименния роман на гръцката писателка Йоана Каристиани. Говорим си за кастинга, чрез който Санди и Кремена си извоюваха правото да изиграят двете основни женски роли в спектакъла, за това на какво сме способни и докъде сме готови да стигнем в името на любовта, има ли виновни и къде трябва да търсим отговорността за катастрофата в личностното и семейно статукво на техните персонажи, за режисьорския стил на Диана Добрева, за визуалното решение, чрез което остров Андрос оживява на сцената на народния театър, за едни от най-емоционалните сцени в представлението, които момичетата изпълняват по изумителен начин. И още, за предстоящата премиера на Скъперникът и проектът на Явор Гърдев „Вакханки“ по Еврипид, където отново ще можем да ги видим заедно на сцена.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува един от любимите ми театрални творци – режисьорът Теди Москов. Срещаме се броени дни след като на книжния пазар се появи биографичната книга „Теди Москов – някои могат, други – не“, която написа за него журналистът Димитър Стайков. Книгата ни служи като отправна точка да си припомним за някои знакови събития, белязали творческия път на Теди през годините. Говорим си за ярките личности в неговия род и по бащина, и по майчина линия, за студентските му години във ВИТИЗ и творческия тандем, родил се там между него и колегата му Лео Капон, за Юлия Огнянова и нейните уроци, за емблематични спектакли като „Някои могат, други – не“ и „Фантасмагории“, за режисьорския му период в Германия и любовта му към италианската култура, за театър „Ла страда“, за „Майстора и Маргарита“ и гастролите на фестивала в Авиньон и на театралната олимпиада в Москва, за „малкия човек“ на Чаплин, изправен пред големите заблуди на своето време. И още, и още. На 12 май книгата на Димитър Стайков „Теди Москов – някои могат, други – не“ ще бъде официално представена в книжарница „Гринуич“.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват младите актриси Александра Костова и Боряна Бабанова, част от дамския актьорски квартет на независимия авторски спектакъл „Легенда за Калиакра“, в който си партнират със своите колежки Анна-Мария Николаева и Анастасия Левордашка, под режисурата на Елица Йовчева. След няколкогодишни митарства из различни независими сцени, от началото на тази година спектакълът може би най-после намери своя истински дом в новооткритото пространство „Театър О3“. Говорим си за идеята да се спрат именно на тази легенда и да я пресъздадат в театрално представление, за специфичния devising метод, въз основа на който са създадени четирите героини, за звучните, архаични имена и художествено изградените биографии на всяка от тях, за мостовете, които тази древна легенда хвърля към днешния ден, за това проява на сила или на слабост е изборът им да скочат в морето и колко често на самите актриси се е случвало да се окажат на ръба на скалата в метафоричния смисъл на думата.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В поредния маршрут на нашия експрес ще ви отведем в света на киното, фокусирайки се върху един от най-важните компоненти при изграждането на филмовия разказ – визуалната естетика, работата с камера. Гостува ни един от най-ярките и разпознаваеми оператори в българското кино Мартин Балкански. Той има вече няколко пълнометражни филма в биографията си, сред които „18“ и „Оста на живота“ на Атанас Христосков, „Доза щастие“, „Диада“ и „Брънч за начинаещи“ на Яна Титова, „Клас 90“ на Бойко Боянов. С Яна предстои да снимат филм за Лили Иванова. Работил е като оператор и в някои от най-популярните български сериали. Говорим си за пътя му в професията, за късмета и щастието да се учи от такива корифеи в операторското майсторство като Емил Христов и Рали Ралчев, за филмите на Иван Черкелов и колко сериозна школа се оказват те за него, за симбиозата между режисьор и оператор и може ли операторът да повлияе не само на естетиката, но по-дълбоко и на самата история на филма, затова разумът или интуицията надделяват при работата на терен, за новите технологии и изкуствения интелект. По тези и други интересни теми беседваме с Марти в продължение на час и половина.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува обичаният наш актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ професор Ивайло Христов. Поводът за срещата ни е най-новия му спектакъл, по един от вечните сюжети в световната драматургия – Чеховата „Чайка“, на сцената на младежкия театър Николай Бинев. Говорим си за тази негова първа професионална експедиция в художествения свят на Чехов, за онова, което превръща „Чайка“ в пиесата-флагман на модерния театър, за избора му да повери ролята на Нина Заречная на едно момиче от новия му клас – първокурсничката в НАТФИЗ Цветина Михайлова и рисковете, които крие в себе си едно такова решение, за символът-образ на чайката, закодиран и в заглавието на драматургичната творба, за жанровите й особености и защо Чехов я определя като комедия, за любовните несъвпадения, взаимното неразбиране между хората и защо при Шекспир говорим за герои, докато при Чехов по-скоро става дума за образи.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува актрисата Боряна Йовчева – невероятно талантлив, смислен и вдъхновяващ творец и човек, не само заради актьорските си умения, но и защото е сред онези представители на тази гилдия, които не се притесняват да изразяват открито личната си, гражданска позиция по невралгичните теми в обществото ни. За отдадеността си на важните обществени каузи, на които се е посветила, през миналата година Боряна беше удостоена с приза „дигитален будител“ в кампанията на българския хелзинкски комитет. Говорим си за двете изключително интересни и нетрадиционни заглавия с нейно участие, появили се от началото на 2026 г. в репертоара на два от водещите софийски театри – „Жената конбини“ с режисьор Марий Росен, по романа на японската писателка Саяка Мурата, на сцена Апостол Карамитев в Народния театър и авторското представление на Георг Жено и Анастасия Тарханова „Лейди Макбет или седем начина да убиеш някого“, на сцената на театър 199. И още, за документалния проект „Да живее България“, чието трето издание можете да гледате на 5 май в Топлоцентрала, за курсовете по актьорско майсторство за любители – още една от личните ѝ каузи, за нуждата от промяна както в сферата на културата, така и в обществен, и политически план.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ имам щастието да ви срещна с биатлонистката Лора Христова, която преди малко повече от месец, на зимните олимпийски игри в Милано-Кортина, спечели бронзов медал в индивидуалния старт на 15 км и само на 22-годишна възраст се изкачи на почетната стълбичка, повече от две десетилетия след олимпийския триумф на Катя Дафовска, последван от бронза на Ирина Никулчина. Говорим си за стойността на това отличие и мястото, което то заема в нейната личностна скала, за спецификата на биатлона, съчетаващ в себе си две, на пръв поглед, несъвместими една с друга дисциплини – ски бягането и стрелбата, за безупречните ѝ изяви на огневия рубеж в Италия, превърнали я в биатлонистката с най-малко сгрешени изстрели на олимпийските игри, за титулуваните специалисти в треньорския ни щаб и тяхната методика на работа, за съотборничките ѝ в националния отбор, за най-ярките спомени, които са се запечатали в съзнанието ѝ от онзи незабравим 11 февруари – денят, в който спечели олимпийския медал. И още, за първите ѝ стъпки в биатлона, за сериозните ѝ успехи в летния биатлон, за целите, които ще преследва през новия сезон и за мечтата ѝ да лети – и в буквалния, и в метафоричния смисъл на думата. Каня ви на вълнуващо пътешествие в света на Лора Христова – едно момиче, което благодарение на чара и успехите си се превръща в един от най-красивите ни посланици по света и е прекрасно, че тепърва много хора ще опознават страната ни именно чрез нея.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува режисьорът и директор на театрална работилница Сфумато – професор Маргарита Младенова, всяка среща с която е предпоставка за един смислен и задълбочен разговор, както за професионалния ѝ път в театъра, така и за духа на времето, в което живеем. Разговор, който е в състояние да вдъхнови всеки чувствителен и интелигентен човек да търси по-често съприкосновение със света на изкуството. Говорим си за най-новото ѝ заглавие в репертоара на Сфумато – „Трябва и някакво действие, Хамлете“ по кратките разкази на Боян Крачолов, за новата версия на спектакъла по романа „Идиот“ на Достоевски, за ролята си в който младата актриса Паола Маравиля получи тазгодишната награда Икар за дебют, за отвореното писмо на професор Младенова и нейната позиция по отношение на недостатъците в системата за финансиране на българските театри, за това кога допуснахме презумпцията за невинност – един от фундаментите на правовата държава, на практика да бъде погазена и превърната в презумпция за виновност, за проекта „Пристройката“, за младите в изкуството, и още, и още.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви срещаме с поетесата и писател Ирена Иванова, позната с литературния си псевдоним Рене Карабаш. Водим разговора с нея само ден след като стана ясно, че англоезичното издание на дебютния ѝ роман „Остайница“ попадна в краткия списък от 6 романа, които на 19 май ще се борят за тазгодишната литературна награда Букър. Три години след Георги Господинов и „Времеубежище“ има реален шанс български роман да завоюва това престижно отличие. Освен това вече можете да откриете на книжния пазар най-новата стихосбирка на Рене Карабаш – „Някой ме вика по име“, издание на Жанет 45, чието официално представяне ще бъде на 8 април в клуб „Mixtape“. Говорим си за огромното предизвикателство Букър, за „Остайница“ и нейния прием от страна на читателите в различните държави, където е преведена, за стила на писане на Рене, силно напомнящ на „магическия реализъм“, за филмът, заснет миналото лято по романа с режисьор Костадин Бонев, за стиховете ѝ, за творческата академия „Заешка дупка“ и за новия ѝ роман, действието в който ще се развива на полуостров Атон.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват младите актьори от трупата на Малък градски театър зад канала Богдан Бухалов и Христина Джурова броени дни след премиерата на най-новото заглавие в репертоара на този театър – спектакълът „Трейнспотинг“ по емблематичния роман на Ървин Уелш, реализиран на сцена от Елица Йовчева. Говорим си за сериозната провокация, която отправят към актьорите директния диалог с публиката, циничния език – отличителна черта на „in your face“ театъра и непрекъснатото преливане от иронични коментари и едно по-дистанцирано пресъздаване на събитията към дълбоко потапяне в самите образи, за това илюзия ли е, че хероинът може да ти помогне да намериш смисъла, когато животът ти е скучен и безсмислен или, обратното, именно той премахва всичките ти илюзии, за нуждата да не осъждаме, а да се опитаме да разберем хората, зависими от наркотиците, за работата с Елица Йовчева, импровизациите и участието на актьорите в изграждането на силно въздействащите движенчески и танцови етюди в представлението. И още, за първия сезон на Хриси като член на трупата на театър „зад канала“ и за партньорството им с Богдан и на сцената, и в живота.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви предлагаме третото издание на превръщащата се вече в традиция нова програмна линия, посветена на артистично четене на някои знакови пиеси от българската и световна драматургия. Този път на фокус е ранния период в творчеството на „тъжния присмехулник“ – поета и драматург Иван Радоев. Избрали сме две от така наречените „малки“ пиеси „Ромео и Жулиета“ и „Петрол“ – част от драматургичния цикъл „Ние не сме уморени“, появил се в средата на 60-те години на миналия век. Пиесите можете да чуете в изпълнение на прекрасните млади актьори Мила Янакиева и Никола Тонев – студенти в класа на доцент Антон Угринов в НАТФИЗ. Предлагаме ви и няколко фрагмента от книгата на Анна Топалджикова „Разриви и нови посоки“, в която тя изследва детайлно този знаков период от културната история на XX век, времето на големите световни промени и техния отзвук в българската драматургия. Благодаря за пореден път на младата актриса Стефани Андонова, която се съгласи да прочете тези текстове. С Мила и Коко си говорим за пресечните точки и различията между „Поколението на цветята“ от 60-те години и поколението на днешните млади, за пътя на Мила от залата по художествена гимнастика до учебната сцена в НАТФИЗ, за актьорските изяви на Коко в школата на Петър Върбанов, превърнали се в сериозен трамплин за него към театралната академия.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува директорът на театър „София“ Ириней Константинов. Говорим си за откриването на обновената камерна сцена на театъра с премиерата на спектакъла „Любов и други аварии“, за скорошното окончателно завръщане на трупата в своята постоянна сграда в парка „Заимов“, за предстоящия 60-ти юбилеен сезон и събитията, с които ще бъде официално отбелязан, за силното ядро от млади таланти, които през последните няколко години вдигнаха нивото и духа на представленията в най-големия столичен общински театър, за конкурса за написване на нова пиеса и има ли криза в жанра съвременна българска драматургия.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

Новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ е в памет на големия български режисьор Асен Шопов, който ни напусна преди малко повече от месец. Предлагаме ви едно изключително ценно за мен интервю, което направих с него преди десетина години и което е част от книгата ми с интервюта „Без маски“. През 2022 г., няколко седмици преди Асен Шопов да бъде удостоен с наградата Икар за изключителен принос към българския театър, представихме това интервю в ефира на БНР с помощта на колегата ми Ивайло Стефанов. Връщаме се назад във времето, за да проследим трудния му, изпълнен с не малко премеждия, но и с редица незабравими постановки режисьорски път – постановки, превърнали се в истински художествени постижения. Един задълбочен разговор за битката и надхитрянето с цензурата в годините на социализма, за няколкото негови спектакъла, свалени от сцената именно заради тази цензура, за любовта му към Шилер и конкретно към пиесата „Разбойници“, за познанството и сътрудничеството му с писателя Георги Марков, за киното, останало негова болка и не докрай сбъдната мечта.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват красивите, талантливи и силно харизматични актриси Боряна Маноилова и Ния Кръстева, които изпълняват двете главни роли в най-новия спектакъл на независимата сцена Дерида „Персона“ от Ингмар Бергман, в постановка на младата режисьорка Патрисия Господинова. Говорим си за предизвикателствата да разкажеш с изразните средства на театъра този текст, залегнал в основата на един толкова знаков, смел и експериментален филм, какъвто е „Персона“, за Боряна, която след като в началото на актьорския си път изигра няколко безмълвни героини и в театъра, и в киното, сега влиза в образа на прекалено бъбривата сестра Алма, за изпитанието пред Ния да насити със значение и смисъл мълчанието на своя персонаж – актрисата Елизабет Фоглер, за това кога думите започват да звучат фалшиво, неискрено и неестествено, но и можем ли да понесем един свят, в който да живеем единствено с истината. И още, за спецификите на независимите проекти, за нуждата да се правят повече театрални кастинги, за новите проекти, в които предстои да видим тези две прекрасни актриси – Боряна в спектакъла на Диана Добрева „Малката Англия“ с премиера на 15 и 16 април в народния театър, а Ния в спектакъла „Чайка“ на Ивайло Христов, с премиерни дати 8 и 9 април в младежкия театър.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В памет на незабравимия Джони Велинов – вратарят на най-славното поколение в историята на футболен клуб ЦСКА, ви припомняме едно негово гостуване в „Среднощен експрес“ през 2022 г., когато предаването се излъчваше като нощен блок по програма Христо Ботев на БНР. Връщаме се към старта на неговата футболна кариера в родния му град Русе, опитваме се да мъдруваме по въпроса колко доза истина се съдържа в известната максима, че добрият вратар е половин отбор, припомняме си някои от легендарните мачове на ЦСКА, които превърнаха българският тим в истински „екзекутор“ на европейски шампиони, изобщо на отбори от най-висока футболна класа. Както и за трудностите и препятствията по житейския и професионален път на Джони, които не само, че не сломиха духа му, но го направиха още по-силен човек, пример за подражание на хиляди фенове.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостуват младата режисьорка Стефани Христова и младата актриса Теона Димова. Поводът за срещата ни е спектакълът „Господин Колперт“ по пиесата на съвременния немски драматург Давид Гизелман, който можете да гледате на независимата сцена Дерида. Самият автор пристигна в България по покана на екипа и в деня, в който качваме този епизод е предвидена среща-дискусия с него на камерната сцена 47 в Натфиз. Говорим си за сивотата на ежедневието и модерната скука, които до такава степен са притъпили чувствителността ни, че имаме нужда от нещо свръх екстремно, за да я пробуди отново, за сложната жанрова амалгама на спектакъла – комедия, преливаща във фарс, стигащ до трагедия, за предизвикателството да водиш по такъв начин зрителите в хода на сюжета, че те непрекъснато да се изненадват от неочакваните посоки, по които поема историята. И още, за възможностите, които предлага независимата сцена, за пристрастията на Стефани към немската театрална традиция, за представленията на Теона в плевенския театър, най-новото от които е Олеанна по пиесата на Дейвид Мамет с режисьор Надя Панчева.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува младия драматург на младежкия театър Лора Вангелова. Напоследък все по-често си мисля, че отдавна е станало наложително разместването на пластовете, вливането на нови енергии и светогледи в потока на театралната ни критика, която все повече избледнява. Както казваше поетът и журналист Ивайло Диманов „да пишеш скучно за театър е все едно, че пишеш против театъра“. И за да ви покажа, че у нас има и млади хора, които пишат и говорят с разбиране и усет за театъра и на рутината и шаблоните в т. нар. Професионална критика противопоставят свежестта на възприятията си и особената чувствителност, с която изживяват и осмислят театралното изкуство, реших да ви срещна с Лора, чиито първи театрални изяви ме впечатлиха силно. Говорим си за най-ранните ѝ срещи с театралното изкуство и решението да се насочи към професията театровед, за амбициите и надеждите, с които приема предизвикателството на 24-годишна възраст да стане драматург на един от водещите софийски театри, за новостите в репертоарната политика на младежкия театър, за наградите и номинациите и за това как реагира, когато е гледала лош спектакъл.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви предлагаме четене на откъси от пиесата на Константин Илиев „Червено вино за сбогом“. Ще ги чуете в изпълнение на актьорите Кирил Недков и Дария Димитрова. Пиесата е имала своята премиера през 1990 г. в театъра на народната армия, в постановка на Леон Даниел. Ролите на двата основни персонажа – Панталей Пантов и Йоланта Янева – Йоки, са изпълнявали Йосиф Сърчаджиев и Меглена Караламбова. За жалост премиерата съвпада с един от най-драматичните периоди в новата ни история, когато площадите са пълни с хора, а театралните зали – почти празни. Така и спектакълът на Леон Даниел остава някак незаслужено недооценен. Предлагаме ви да чуете и няколко фрагмента от книгата на Константин Илиев „Проблясъци от прожектор“, в които авторът разказва за перипетиите около писането и сценичната съдба на „Червено вино за сбогом“. Фрагментите чете младата актриса Стефани Андонова. С Кирил и Дария си говорим и по други важни теми свързани с пътя им в изкуството, за ролите им на театрална сцена и колко е нужно съвременните артисти да имат ярко изразена гражданска позиция по най-невралгичните обществени въпроси.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува прекрасната актриса Анастасия Лютова. Поводът за срещата ни е първия моноспектакъл в нейната творческа биография – „Годината на магическото мислене“, драматизация по едноименния роман на американската журналистка и писател Джоан Дидиън. Едно изключително силно, емоционално и вълнуващо представление, което тя играе на сцената на театър 199 под режисурата на Стайко Мурджев. Разговаряме за спецификата и дълбочината на този текст, който, от една страна, представлява документален разказ с изключителна прецизност към конкретиката на факти и събития, но в същото време е пропит от една особена поетика – поетиката на болката и скръбта. Търсим отговори на въпросите колко трудно е да се справиш с болезнената травма на скръбта, когато за кратко време си загубил двамата най-близки хора в живота ти, може ли философията на магическото мислене да ни помогне да продължим напред, колко сериозно предизвикателство за Анастасия Лютова е да се изправи сама срещу зрителите, колко ценни и провокиращи за нея са срещите с режисьори като Стайко Мурджев и Явор Гърдев, какво й дава преподавателската работа в Натфиз и с какво от случващото се у нас отказва да се примири.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува Елица Петкова – едно от най-интересните, оригинални и привличащи внимание имена във филмовото изкуство. Тя е кино режисьор и сценарист, от години живее и работи в Германия, завършила е берлинската филмова академия и голяма част от филмите ѝ – игрални и документални, са носители на множество награди от най-престижните международни кино фестивали. През 2015 г. филмът ABWESEND („Липсващ“) е номиниран в състезателната програма Cinéfondation на 68-ото издание на фестивала в Кан. През 2016 г. първият ѝ пълнометражен игрален филм ЖАЛЕЙКА (Zhaleika) е с премиера на 66-ото издание на Берлинале с номинация за „Кристална мечка“, номинация за най-добър дебют и специално отличие от международното жури на секцията Generation. Следват множество международни фестивални участия и награди, сред които наградата за най–добър филм на 20-ото издание на международния „София Филм Фест“. През 2020 г. Елица е отличена за проекта в развитие ТИХИ НАБЛЮДАТЕЛИ със стипендията на Вим Вендерс, а през 2021 г. игралният ѝ проект „Работникът“ печели наградата „Компаньон“ на 71-ото Берлинале на база сценарий. През ноември 2024 г. новият ѝ филм ТИХИ НАБЛЮДАТЕЛИ, продуциран мажоритарно от България, от Веселка Кирякова (Red Carpet), в копродукция с arte и rbb, е с премиера на най-големия в света фестивал за документално кино – IDFA в Амстердам, последвана от множество други селекции на фестивали като CPH:DOX, Docaviv, 72тия фестивал в Сидни, фестивала в Солун, Dokfest в Мюнхен, София Филм Фест и много други. През 2025 ТИХИ НАБЛЮДАТЕЛИ е многократно награден, сред които и голямата награда на състезателната програма на Dokfest München, наградата за най-добър документален филм на наградите на съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“, както и тази за най-добра режисура. ТИХИ НАБЛЮДАТЕЛИ е един от петте номинирани филма от съюза на немските филмови критици за най-добър документален филм. Елица беше само за няколко дни в България, за да присъства на премиерата на най-новия си филм „Тихи наблюдатели“ – последна част от своеобразна трилогия, посветена на жителите на живописното село Пирин. Трилогията започна преди десет години с игралния „Жалейка“, продължи с документалния „Кмет, овчар, вдовица, змей“ и сега завършва с „Тихи наблюдатели““, издържан в жанра Докуфикция. Говорим си за предизвикателството да работиш с актьори животни, за красивата симбиоза между документална стилистика и цял един пласт с отгласи от народни поверия, предания и митове, за ролята на тишината във филмите ѝ, но и за специалното музикално оформление в „Тихи наблюдатели“, за вдъхновителите ѝ в професията, за работата ѝ с актьорите – професионалисти и натуршчици, както и за новите ѝ проекти.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват актрисата Александра Димитрова, изявяваща се все по-успешно и като продуцент, както и нейният колега – актьорът Йордан Ръсин. Говорим си за новата платформа за сценични изкуства Artitude, която Алекс създаде в началото на тази година. Във фокуса на вниманието ни са две от първите три заглавия, появили се под шапката на продуцентската компания – моноспектакълът на Йордан Ръсин „Викове от подземието“ по „Записки от подземието“ на Достоевски с режисьор Стоян Радев и спектакълът „Канкун“ от Жорди Галсеран, в който Александра си партнира с още няколко свои колеги под режисурата на Антон Угринов. И още, за номинацията на Данчо в тазгодишната кампания на наградите Икар за ролята на краля в спектакъла „Обикновено чудо“ в театър Възраждане, за това колко трудно е да съчетаваш ролите на актьор и продуцент в независимия сектор, за фестивала на българското кино в Полша, където преди няколко седмици Алекс представи филма „Преди да забравя“, в който изигра дебютната си роля на големия екран.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В поредния епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви предлагаме вълнуващ разговор за най-новия филм на Зорница София „3.0 килограма щастие“. Самата тя е наш гост, заедно с актрисата Стефка Янорова. Говорим си за онова, което обединява този филм с предишния проект на Зорница – „Майка“, за екранната химия между актьорите в главните роли, които за първи път си партнират пред камера, за това колко важно е да приемеш решението на другия и да можеш да простиш, за щастливия ход да разкажеш една тежка история през матрицата на жанра „драмеди“, или, по-точно, на комедията с елементи на драма, за рибарското селище Ченгене скеле, превърнало се в естествен декор на голяма част от снимките, за операторската работа на Мартин Чичов, за когото филмът е дебют в пълнометражното българско кино. И още, за водещите тенденции в света на европейското и световно кино през призмата на тазгодишното издание на фестивала в Берлин, на който Зорница имаше щастието да присъства, както и за номинацията на Стефка Янорова в тазгодишната кампания за наградите Икар за първия моноспектакъл в кариерата си – „Слон в стаята“, по пиесата на Елена Телбис.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват младата и талантлива актриса Елеонора Иванова – Нори и нейният театрален ментор – актьорът и режисьор Зафир Раджаб. Именно в актьорската школа, която Зафир ръководи заедно с колегата си Башар Рахал, Нори е направила първите си стъпки на сцена още в тийнейджърските си години, преди да стигне до НАТФИЗ. Поводът да ви срещнем с двамата е първият театрален проект, който ги събира на професионална сцена – спектакълът на Зафир „Албион“, който в края на януари имаше премиера в младежкия театър и в който Нори изпълнява една от главните роли. Говорим си за усета на Зафи да насочва вниманието си към пиеси, в които припознава личните си страхове и болки, за ярките и мощни женски персонажи в „Албион“ и предизвикателството пред Нори да си партнира с „тежката артилерия“ сред женската част от трупата на младежкия театър, за препратките към Чехов и защо екипът умишлено е бягал от прекалено взиране в тях, за носталгията по миналото и илюзията, че можеш да се върнеш отново към него и да го завариш непокътнато, за човешкият инстинкт да се вкопчиш в болката и скръбта, мислейки си, че по този начин ще се справиш с нея, за афинитета на Зафир към кино похватите като изразно средство, присъстващо неизменно в спектаклите му. И още, за актьорската им школа и изграждането на младите таланти, за нивото на българския театър през призмата на номинациите за наградите Икар.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви срещаме с младата възпитаничка на ВГИК (едно от най-престижните кино училища в света) Мария Иванова. Запомнете името ѝ, тъй като тепърва ще го свързвате все по-често с това прекрасно изкуство, в което, вярвам от цялото си сърце, ѝ е отредено да заеме истински достойно място. Едно момиче с невероятно вдъхновяваща лична история: родена е в Червен бряг, но е израснала в София. Първоначалната ѝ мечта е да бъде актриса, но след като е спряна на кандидат-студентските изпити в НАТФИЗ, решава да замине за Англия, където завършва специалността „Медийна продукция“ с профил игрално и документално кино в университета на град Ковънтри, а дипломният ѝ късометражен филм печели първа награда в конкурса на висшето училище. Всичко това я мотивира да задълбочи познанията и опита си в областта на кинорежисурата. Без да знае и думичка руски език, тя избира да кандидатства, приета е и пет години по-късно – през 2024 г., се дипломира като кино режисьор във ВГИК, след което в продължение на една година учи асистентура за театрална режисура в ГИТИЗ – академията, която е театралният еквивалент на ВГИК в Москва. През есента на миналата година се състоя премиерата на първия ѝ професионален късометражен филм „Божа работа“, заснет в България, с български актьори. Филм, който ми даде сериозни основания да вярвам, че в света на българското кино навлиза още един смислен и стойностен представител на новото режисьорско поколение. За всички тези теми и други интересни подробности и парадокси, белязали творческия ѝ път, разказва Мария в първото си интервю пред българска медия. За мен е чест, че това се случи в нашия подкаст.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува режисьорът Стилиян Петров, няколко седмици след като реализира най-новия си творчески проект – „Иванов“, по пиесата на Чехов, на сцената на театър Възраждане. С този спектакъл той завърши своята своеобразна трилогия по чехови произведения, започнала преди години с авторското си представление „За едно явление от електричеството“ по мотиви от повести и разкази на големия руски писател и продължила с „Три сестри“. Разговаряме за експедицията му в авторовия свят на Чехов, за дръзкото му сценографско решение действието в „Иванов“ да се случва на тенискорт, а образът на главният герой да бъде поделен между двама актьори, както и този на съпругата му Сара, за това какво би могло да накара един човек в средата на 30-те да стигне до такава екзистенциална умора, че да загуби цялото си желание за живот. И още, за най-новите тенденции, свързани с начина, по който се интерпретират чеховите пиеси по световните сцени. През месец февруари трилогията на Стилиян Петров по текстове на Чехов ще бъде представена на сцената на театър Възраждане в рамките на четири дни. На 17 февруари ще се играе „За едно явление от електричеството“, на 18 февруари – „Три сестри“, а на 20 февруари – „Иванов“.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на „Среднощен експрес“ пристъпваме към реализацията на една отдавнашна моя идея с надеждата, че тя ще провокира интереса ви и ще намери отклик у вас – нещо, което би било знак, че си струва да я продължим. Тъй като една от каузите, на които сме се посветили, създавайки този подкаст е съхраняването на театралната памет, стартираме една нова линия, в рамките на която периодично ще ви предлагаме артистично четене на избрани пиеси от българската и световна драматургия, които преди време са имали своята успешна сценична реализация в някой от софийските театри, но за жалост остават позабравени през последните едно-две десетилетия. Мотивацията ни е свързана с надеждата, че по този начин най-младите ни слушатели ще имат възможността да открият за себе си тези стойностни драматургични текстове, а от друга страна – представянето им в рамките на подкаста би могло да провокира някой от съвременните наши режисьори да посегнат към тях и да ги възкресят за нов сценичен живот. Поставяме началото на тази линия с четене на монодрамата „Флобер“ на един изключително ценен и скъп за мен човек – поетът и драматург Елин Рахнев. Пиесата е писана специално за актрисата Мария Каварджикова и в началото на новия век, в продължение на няколко години се игра на сцената на четвъртия етаж в народния театър под режисурата на Елена Панайотова. Прочитът на „Флобер“ е в изпълнение на актрисата Никол Оташлийска, с участието на нейния колега Вилиян Гешев. Никол и Вилиян изпълняват и няколко от най-силните поетични текстове на Елин Рахнев от стихосбирките „Канела“, „Зелда“ и „Октомври“. Припомняме си и откъс от гостуването на Елин Рахнев в предаването „Среднощен експрес“ преди няколко години, когато то се излъчваше в ефира на програма Христо Ботев на българското национално радио.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува големият български драматург Константин Илиев, няколко дни след официалното представяне на най-новата му книга „Проблясъци от прожектор“ – издание на Жанет 45. Изключително ценно свидетелство за театъра и обществото ни през последните пет десетилетия. Книгата е изградена от сравнително кратки автобиографични фрагменти, в които откриваме възгледите на автора по проблеми на изкуството, но и по обществено-политически въпроси като основно място е отделено на спомените му за обстановките, свързани с раждането и сценичния живот на голяма част от спектаклите по негови пиеси, както и на пребиваването му като драматург в различни български театри – от Благоевград през 70-те години до Пазарджик, откъдето си тръгна само преди няколко месеца. Говорим си по изключително много теми – за ролята и значението на националните прегледи на българската драма и театър през годините на социализма, за битката и надхитрянето с цензурата в онези години, за Любен Гройс и Леон Даниел – режисьорите, създали едни от най-силните спектакли по негови пиеси, за Брехт и неговата рецепция в българския театър, за „Босилек за Драгинко“, „Великденско вино“, „Нирвана“ и още, и още. Благодаря от сърце на Константин Илиев за този невероятно ценен разговор!Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува една от най-талантливите актриси в трупата на младежкия театър – Кристина Янева. Поводът за срещата ни са двете нови премиерни заглавия с нейно участие, които се появиха през последните няколко месеца на софийска сцена под режисурата на Ивайло Христов – спектакълът „Деветдесет“ по пиесата на австралийската авторка Джоана Мъри-Смит на камерната сцена на младежкия театър и „Новата танцувална зала“ – представление, което е част от репертоара на театър 199. Говорим си и за новия актьорски клас на професор Ивайло Христов, в чийто екип Кристина Янева е асистент-преподавател.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува директорът на Театър 199 „Валентин Стойчев“ – Боян Желязков. Говорим си за предизвикателствата да управляваш театър, който няма своя щатна творческа трупа, а екипите за всяко едно от представленията се сформират на проектен принцип, за богатата му история и някои от емблематичните спектакли в нея, за конкурса за съвременна драматургия на името на Славка Славова, за „стената на славата“ с отпечатъците на едни от най-обичаните български актьори, за подбора на заглавията в репертоара, за най-запомнящите се международни гастроли, за премиерите, които предстоят до края на този сезон.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват двама от водещите актьори в трупата на народния театър – Александра Василева и Иван Юруков, както и музикантът и текстописец Петко Славов. И тримата са част от едно от най-интересните заглавия в тазгодишния репертоар на театъра – „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“. Говорим си за новата им среща с режисьора Иван Пантелеев, който от години живее и работи основно в Германия, за все по-бурното развитие на новите технологии и изкуствения интелект и докъде могат да стигнат нещата в това отношение, как се отразява на обикновените хора преходът от аналоговата към дигиталната епоха, колко трудно ще бъде да се адаптираме към динамично променящия се свят. И още, за музикалната партитура на спектакъла, изпълнявана на живо от Иван и Петко, заедно с техния колега Милен Апостолов, за любимите монолози на актьорите и как българските зрители приемат този немскоезичен тип театър, в който публицистиката и брехтовите похвати вървят ръка за ръка, а и често надделяват над художественото слово.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостуват актьорите от трупата на младежкия театър Юлиян Петров и Александър Хаджиангелов. Заедно с тях отправяме покана към слушателите да се включат като участници или зрители в първия национален Tеатрален куиз в България. Той ще се проведе на 21 януари, сряда, от 20 ч. в бар NOMO. Говорим си за пътя от раждането на идеята до нейното осъществяване, за регламента на състезанието, за степента на трудност на въпросите, за системата за точкуване, наградния фонд и дългосрочните им проекти, свързани с театралния куиз. И още, кое лежи в основата на силния творчески тандем, който двамата изградиха през последните десетина години, какво се случва със съвместния им спектакъл „Камъни в джобовете“, какво трябва да се промени в българския театър и ще стане ли Арсенал шампион във висшата футболна лига на Англия.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

Във второто издание на предаването „Без маски“ за 2026 г. ви предлагаме разговор с младите актьори Елина Илиева и Мирослав Тънгаров – тазгодишните лауреати на театралната стипендия, учредена на името на Стефан Данаилов, която се връчва ежегодно от специална комисия на двама студенти от дипломиращия се клас в НАТФИЗ. Говорим си за това първо сериозно признание в кариерата им, за пътя им до този момент в актьорската професия, за дипломните им спектакли „Уморените коне ги убиват, нали“ с режисьор Здравко Митков, „Синята стая“ – постановка на Петър Денчев и „Сауна“ – дипломен спектакъл на младия режисьор Николай Тодоров.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В първия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ за новата 2026 г. ви срещаме със Захари Карабашлиев – един от най-обичаните и най-четени съвременни български писатели, а лично за мен, един от най-увлекателните разказвачи на истории сред майсторите на словото, които определят облика на нашата литература през последните няколко десетилетия. Конкретния повод за срещата ни е най-новият му роман „Последният ловец на делфини“. Говорим си за решението му да разкаже за колективното ни социалистическо минало, през малките семейни истории, една от които е и тази на неговите собствени предци, за незарастналата рана, свързана с ужасяващия конгломерат от политически лагери, с които е осеяна България веднага след 9 септември 1944 г., за опасността всичко това да се повтори отново, за безумния промишлен, масов лов на делфини по българското черноморие, официално забранен едва в средата на 60-те години на миналия век. И още, за протестите от края на миналата година и как да не позволим да бъде пропиляна тази спонтанна, жива, гражданска енергия, за глобалните политически събития и има ли истински разрив между Америка на Тръмп и Европейския Съюз, за свободата – както личната, така и тази, която би трябвало да ни превърне в истински свободно и демократично общество.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В първото издание на предаването „Без маски“ за 2026 г. ви предлагаме разговор за едно ново театрално пространство, което отваря врати в София с идеята да приютява представленията на свободните артисти и да се превърне в още една сцена, на която да се ражда модерно, високохудожествено изкуство. Името му е Театър ОЗ, а в студиото са неговите създатели – актьорите Савина Бързева и Илиян Марков, както и тяхната млада колежка Анна-Мария Влаева. Говорим си за пътя, който извървяха, за да сбъднат една близо 15-годишна своя мечта, за близките и дългосрочни цели на Театър О3, за представленията, които са част от програмата за месец януари, за финансовото обезпечаване на новото пространство, за мъчната участ да си независим актьор и с колко много задачи, различни от художествено-творческите се налага да се нагърбиш, за да доведеш едно такова начинание до успешен край. И още, за пътя на Анна-Мария в изкуството, от Виена до класа на Теди Москов в театралния колеж Любен Гройс, за младежката школа Студио Театър О3, ръководена от Савина и за моноспектакъла на Илиян „Дърво без корен“ по разкази на Хайтов, с който той вече близо четири години обикаля цялата страна.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В последния за 2025 г. епизод на подкаста „Среднощен експрес“, в навечерието на един от най-големите християнски празници ви срещаме с негово високо преподобие архимандрит Никанор, чийто път от светския живот към църквата и манастира е изключително интересен. Той е учил финанси, търгувал е с акции на Уолстрийт, работил е като анализатор за най-престижните инвестиционни дружества у нас в края на 90-те години и в началото на новия век. А като монах и игумен на църногорския манастир „Свети Свети Кузма и Дамян“ край село Гигинци, на 60 километра западно от София, привлече за него държавни субсидии, евросредства и частни дарения за милиони и от едни полусрутени сгради сътвори храм и манастир, превърнали се в истински духовен център, където храната и нощувките са безплатни. Говорим си за онова, най-същественото, което всеки човек трябва да знае ако иска да се докосне до смисъла и духовната същност на Рождество Христово, за това имаме ли нужда от нови апостоли днес, умеем ли ние българите да тачим и съхраняваме традициите си, в това число и християнските ценности и морал, защо се оказва, че може би най-трудното нещо в днешния агресивен свят е умението да прощаваме, пътят към прошката. И още, за войната в Украйна и позицията на нашата православна църква, грях ли е да убиваш хора на фронта и да освещаваш оръжията, с които убиваш. Завършваме с благослов и послание на архимандрит Никанор към всички наши слушатели.Светли празници и благодаря, че ви има!Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В последното издание на предаването „Без маски“ за 2025 г. ни гостуват режисьорът Ростислав Георгиев – тазгодишният носител на награда Аскеер за „изгряваща звезда“ и младата актриса Лора Тенчева. Поводът за срещата ни с тях е съвместното им представление „Вирхова приказка“ – театрална акция, вдъхновена от поезията на Мария Вирхов – един от най-мощните и трагични гласове сред новата поетична вълна, появила се в литературния ни живот през 90-те години. Говорим си за пътя на представлението, тръгнал от „малкия сезон“ на Сфумато, за предизвикателството да превърнеш „ъндърграунд“ стиховете на Маша Вирхов в театрален спектакъл, за възможността на екипа да получи достъп до нейни архивни, непубликувани до сега текстове, част от които звучат от сцената, за това как се живее, изповядвайки перманентен бунт към света и остава ли и днес неразбрана Мария Вирхов – близо 15 години след като реши да си тръгне от този свят. И още, за руската линия, открояваща се в творческата биография на Ростислав през последните две години, както и за първите професионални изяви на Лора на независимата сцена.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува певицата Михаела Маринова – едно от най-талантливите и вдъхновяващи имена в българската поп-музика. Преди броени дни Михаела направи своя дебют на театрално-музикалната сцена с ролята на Сали Боулс в емблематичния мюзикъл „Кабаре“ под режисурата на Валентин Ганев – най-новото заглавие в репертоара на държавния музикален театър. Говорим си за чисто актьорските предизвикателства, съпътствали този неин впечатляващ дебют, за допирните точки между нея и героинята ѝ Сали, за това кои са най-сложните от музикантска гледна точка парчета в този мюзикъл, за различното звучене, което Михаела постига тук в сравнение с начина, по който сме я чували да пее по време на концертите си. И още, през тази година младата певица отпразнува 10 години на музикалната сцена. Връщаме се към незабравимия ѝ концерт през месец септември, превърнал се в кулминацията на този юбилей, самата тя споделя как са се променили мечтите ѝ през този период, какво е разбрала за себе си в музиката и за таланта си днес, десет години по-късно. Спираме вниманието си и на най-новата ѝ песен „Ако можех“ – съвместен дует с Тино, както и на още една нейна колаборация от 2025 г. – с един от най-интересните и красиви гласове на българската музикална сцена – Кристиан Костов. Гледайте „Кабаре“ с Михаела Маринова на 30 януари в музикалния театър.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ на 8 декември, по случай студентския празник ни гостуват четири момичета, студентки по актьорско майсторство от различни класове в НАТФИЗ. В студиото са Симона Юлиянова – студент, III курс в класа на професор Атанас Атанасов, Евелина Бибова – студент II курс в класа на професор Пенко Господинов, Грета Георгиева – студент II курс, профил Мюзикъл с ръководител професор Пенко Господинов и Лиана Димитрова – студент I курс в класа на професор Ивайло Христов. Говорим си за първите им стъпки в професията, за уроците и азбучните истини, свързани с изкуството, които усвояват в движение от своите преподаватели, за празника, за дипломните спектакли или публични изпити, които подготвят и до къде се простират най-смелите им лични и професионални мечти. Докато записвахме този разговор дори не подозирах, че само няколко часа по-късно поколението, представители на което са Симона, Евелина, Грета и Лиана, ще ни даде безценен урок по гражданска нетърпимост, свободомислие и желание за промяна. Това прави срещата ми с тях още по-ценна. И си спомних за една песен на Георги Минчев, две от строфите на която бих искал да цитирам тук. Тя беше написана и изпята преди 30 години по друг повод, но някак напълно отговаря на чувствата ми към тези млади хора:Благодарим ви! И простетеЗа това, че не повярвахме във вас!Благодарим ви! И дано не спрете!Дано настъпи българският час!Благодарим ви! И дано пъкЦял живот така да ни върви.Не беше честно късметът ни да бъде вечно опак.Все някой трябваше надеждата да съживи.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува талантливата млада актриса Велина Георгиева, която с всяка следваща своя роля развива таланта си и разкрива нови страни от актьорския си потенциал. Имам щастието да следя изявите ѝ още от НАТФИЗ и винаги съм бил силно впечатлен от невероятния ѝ усет към драматичното, но и към пастелните тонове, към полутоновете, към, дори най-неуловимите нюанси на дадено настроение или чувство. Неведнъж ме е вълнувала и трогвала от сцената със завладяващата мекота, която носи в себе си и обагря всичките ѝ персонажи. И в същото време съм респектиран как тази нейна мекота, когато е необходимо, може да се изостри до жест, който да се превърне в ярък драматичен акцент или в силно гротесков щрих, даващ възможност на зрителите да видят от неочакван ъгъл образа на нейната героиня. Заразява ме с детската наивност, с която всеки път се включва в играта, наречена театър и най-вече с лекотата, с която преминава през различните жанрове и сценични предизвикателства. Говорим си за началото на пътя ѝ в актьорската професия, за срещата с професор Танковска и уроците, които ще помни винаги, за „Слугините“ на Крис Шарков – най-силната ѝ роля до този момент, за решението ѝ да избере участта на независима актриса с всички рискове, които то крие в себе си. И още, за протестите и за участието ѝ в дългоочаквания, шести сезон на сериала „Под прикритие“. Но най-важното: говорим си за поетичния талант на Велина и в хода на разговора ни можете да чуете няколко нейни стихотворения, които тя за първи път представя публично – нещо, за което ѝ благодаря от цялото си сърце. Пожелавам ѝ съвсем скоро да се появи първата ѝ стихосбирка, както и авторски спектакъл, изграден по нейните красиви стихове.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува една от най-талантливите и вдъхновяващи актриси в българския театър – Весела Бабинова. Поводът за срещата ни с нея е премиерата на първото ново заглавие през този сезон на сцената на Малък градски театър зад канала – спектакълът „Велика“ по едноименната пиеса на австралийския драматург и киносценарист Тони Макнамара, в който Весела се превъплъщава в образа на руската императрица Екатерина II Велика, чието управление бележи „златен век“ най-вече в областта на руската култура. Говорим си за щастието и отговорността да се срещнеш с една толкова дълбока и многопластова роля, за предизвикателството да играеш историческа личност от подобен мащаб, за паралелите с военните конфликти, на които сме свидетели днес, за дилемата, разкъсваща душата на Екатерина между любовта и желанието за власт, за револю.ционното и еволюционно начало в развитието на човечеството, за неочакваната светлина, в която виждаме голяма част от актьорите на Малък градски театър. И за още една премиера с участието на Весела Бабинова – спектакълът „Код жълто“, продукция на Артвент, който се играе на сцената на университета за архитектура, строителство и геодезия.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ фокусираме вниманието си върху още едно ново българско кино заглавие – един изключително ведър, жизнеутвърждаващ, топъл и човешки филм. Филм с кауза, в който през остроумен диалог и ярко, граничещо на моменти с абсурда чувство за хумор, се засягат важни и дълбоки, както лични, така и социални теми. Става дума за „Рожден ден“, поредната комедия на Ивайло Пенчев – истински майстор на този жанр. Самият той е наш гост, заедно с актьора Свежен Младенов, който играе в четвърти пореден филм на този режисьор. Говорим си за това колко е трудно да направиш комедия, пропита не с евтин смях, а с интелигентен хумор, провокиращ към размисъл, за последната роля на големия актьор Васил Банов и партньорството му с прекрасната Меглена Караламбова, за драматичните случки и епизоди, неизбежно съпътстващи снимките на една комедийна история, за предпочитанията на Ивайло Пенчев да работи с един определен кръг актьори, които обаче всеки път разкрива в нова, неочаквана светлина, за наградата на публиката на фестивала Златна роза, която той получава за четвърти свой пореден филм. И още, за Мария Бакалова, чийто път към голямото кино тръгна от един от предишните филми на Ивайло Пенчев – “Като за последно“, за зрителското кино и не остава ли то някак изтикано на заден план за сметка на фестивалните продукции, за новите предизвикателства пред Свежен, който от тази година е част от трупата на Малък градски театър зад канала и в началото на декември ще го видим в премиерното заглавие „Сън в зимна нощ“, по текст на Александър Секулов и под режисурата на Стоян Радев.Епизодът се разпространява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват режисьорът Яна Титова и младите актьори Валентина Каролева и Стефан Додуров. Поводът за срещата ни е премиерата на спектакъла „Ефектът“ по пиесата на британската писателка и драматург Люси Пребъл, на сцената на City mark art center. Говорим си за предизвикателствата пред Валя, за която този спектакъл е продуцентски дебют и дебют като актриса на театрална сцена, за все по-успешния творчески тандем между нея и Яна, започнал преди години с филма „Доза щастие“, за това кое поражда привличането ни един към друг – дали е резултат от божествена искра или от химична реакция, за болестта на модерното време – депресията и какво най-често я причинява, за най-дълбоката мистерия, свързана с човешката личност – как функционира мозъкът ни, кои са онези фини частици и механизми, които ни помагат да съхраняваме спомените си и кое е в основата на способността да забравяме, определяна от някои като най-великата способност на човешкия ум, тъй като иначе бихме били претрупани с информация.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ във фокуса на вниманието ни е един от най-интересните и необичайни филми, които са се появявали в българското кино през последните години – „Платформата“. По този повод ви срещаме с режисьорът, продуцент и сценарист на филма Николай Мутафчиев и с младата актриса Елеонора Иванова. „Платформата“ беше показан за първи път през март на София филм фест и след това на фестивала „Златна роза“ във Варна. Официалната му премиера беше в началото на октомври, а междувременно Нори получи наградата за поддържаща женска роля на тазгодишното издание на националния фестивал на българското игрално кино Васил Гендов. Винаги ще казвам и ще пиша, че за мен Нори е една от най-истинските и смислени причини да обичам българския театър и кино и да вярвам в тяхното бъдеще, както и един от най-ценните хора, които имам щастието да познавам. А първата ми среща с Ники Мутафчиев остави прекрасни впечатления в душата ми и искрено вярвам, че няма да бъде последна. Говорим си за тръпката и приключението да снимаш филм в открито море, за различните аспекти на темата за свободата, защо най-често в името на демокрацията се вършат най-сериозните посегателства срещу самата демокрация, за това може ли човек да избяга от миналото си и каква е цената, която е готов да плати. И още, за новия филм на Тео Ушев „На празен ход“ и дебютния филм на Къци Вапцаров „Добри родители“, на които Ники е продуцент и за предстоящата премиера на Нори в началото на 2026 г. на сцената на младежкия театър.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват актрисата, режисьор и драматург Елена Телбис и нейната колежка Стефка Янорова – тандемът, реализирал моноспектакъла „Слон в стаята“ на сцената на Театър 199. Елена е автор на текста и режисьор, а Стефка Янорова излиза сама на сцената, превъплъщавайки се в образа на Силвия – единствената героиня в тази монодрама. Говорим си за перипетиите около раждането на спектакъла, за оригиналните театрални идеи на Елена, обхващащи както сценичното пространство, така и зрителната зала, за травмите от детството и доколко те влияят на изборите ни като зрели хора, за това колко е нужно да не отлагаме разговорите с най-близките ни по истински важните проблеми, за предизвикателството, наречено моноспектакъл и за новия клас на професор Ивайло Христов в НАТФИЗ, на който Елена е асистент-преподавател.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви срещаме с един от най-ярките вдъхновители както за мен, така и за всички, за които полетът на човешкия дух, страстта към откривателството, вярата в безграничните ни възможности са не просто мечта, а житейска философия и начин на мислене. Гостува ни професор Христо Пимпирев – учен, полярен изследовател, геолог, пионерът на българското антарктическо дело, човекът, отдал живота и научната си кариера на ледения континент, създател на българската антарктическа база „Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън, организатор и участник във всичките досегашни 34 наши експедиции до най-южния земен материк. Връщаме се към началото на полярната му одисея през 80-те години на миналия век, говорим си за дългия път към Антарктида и в буквалния, и в метафоричния смисъл на думата, за несгодите, съпътствали първите ни експедиции през 90-те, за параклиса „Свети Йоан Рилски“ – първият православен храм на Антарктида, за необичайните сънища, спохождащи изследователите и гостите на континента и метафизичната връзка с отвъдното, за това обратими ли са климатичните промени и глобалното затопляне и за още много други значими теми из живота на българските антарктици.Епизодът се разпространява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват обичаната наша актриса и все по-опитен режисьор Бойка Велкова и един от най-талантливите актьори сред новата вълна в българския театър – Даниел Върбанов. Поводът за срещата ни е първото премиерно представление на камерната сцена в Народния театър за новия сезон – спектакълът „Театър“, постановка и сценична адаптация на Бойка Велкова по едноименния роман на Съмърсет Моъм, в който тя изпълнява и главната роля на актрисата Джулия Ламбърт, а Дани Върбанов се превъплъщава в образа на младия й любовник Том Фенъл. Говорим си за предизвикателството да преведеш този изящен белетристичен текст на езика на театъра, за ролите, които играем в реалния живот във взаимоотношенията си с другите, за това „играчи“ или по-скоро „Играчки“ в ръцете на съдбата са актьорите, чиито лични тайни рано или късно се превръщат в обществени, за същността на актьорския талант и може ли да се обясни с думи това мистично вдъхновение, което те озарява свише и сякаш „свири“ на теб, както виртуозен цигулар свири на своята цигулка. И още, за наградите, с които съвсем наскоро един друг спектакъл на Бойка Велкова – „Постоянната съпруга“, отново по текст на Съмърсет Моъм се завърна от участие на престижен международен фестивал в Куманово, северна Македония и за шанса на Дани Върбанов да дебютира на професионална сцена, при това в Народния театър, само няколко месеца след като се завърна с магистърска диплома от Англия.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува Валди Тотев – композитор, певец и клавирист, един от вокалистите на легендарната група „Щурците“, формирала вкусовете, ценностната система и начина на мислене на страшно много хора от различни поколения. Говорим си за началото на пътя му, повлиян до голяма степен от музиката на любимите му групи, за годините във „Фактор“, чието име измисля той самия, за периода, когато като част от „Синьо-белите“ съпровожда концертите и звукозаписната дейност на Емил Димитров, за присъединяването към „Щурците“. И още, за концерта в Слънчев бряг, където са го „арестували“ (история, която разказва за първи път), за първото му участие със „Щурците“ и какво го сполетява за „добре дошъл“, за историята на едни от най-красивите му песни „Не умирай“ и „Футуролог“, за дуото „Валди“ с неговата „половинка“ Дими. И още, за дядо му – героят от балканските войни полковник Владимир Серафимов, освободил Родопите от османска власт и за връзката на неговия серафимовски род по майчина линия с рода на „апостолът на свободата“ Васил Левски.Епизодът се разпространява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват трима студенти от класа по актьорско майсторство, четвърти курс в НАТФИЗ с художествен ръководител професор Здравко Митков. Това са Божидара Тепалкова, Момчил Димитров и Лидия Иванова. Говорим си за първото дипломно представление на този клас, играещо се на голямата сцена в учебния театър на НАТФИЗ „Уморените коне ги убиват, нали“ – сценична адаптация на Ана Петрова по едноименния роман на Хорас Маккой. Те ни разказват за предизвикателството да влязат в кожата на герои, участващи в „убийствен“ танцов маратон, в който всичко е буквално въпрос на оцеляване, какво може да накара едни 19-20 годишни хора да се почувстват толкова уморени от живота, че да изгубят смисъла да продължат напред, какво е в състояние да превърне един добър човек в убиец и колко поразително актуално звучи тази история на фона на днешните телевизионни реалити формати, превръщащи драмите на обикновените хора в шоу и зрелище за публиката. И още, за бунтарския дух, присъщ на младото поколение, за пътя им в актьорството и за предстоящите дипломни спектакли, които предстои да се появят в оставащите няколко месеца до дипломирането им в театралната академия.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува младия и талантлив музикален артист Христо Донев – композитор, певец и саксофонист, известен с артистичния си псевдоним Ричи. Разговаряме с него броени дни преди софийската премиера на дебютния му солов албум „За мен и за нея“. Тя ще се състои на 12 ноември след 20 ч. в известния столичен клуб „Кева. В хода на разговора ни звучат и няколко парчета от албума. В две от тях пее и съпругата на Христо – младата актриса Силвия Донева. Говорим си за първите му изяви на музикалната сцена в родния Разград, за осемте години митарства в Холандия и Испания и ценния житейски и професионален опит, натрупан там, за групите, в които свири след завръщането си у нас, за песните в дебютния му албум, за любовта му към природата и туристическите маршрути, към източната философия и медитирането, към книгите, театъра и рисуването. Предлагаме ви и кратък откъс от поетично-музикалното представление „Всичко, което не казват очите“ – съвместен проект на Христо и Силвия, който те имат желанието да възстановят в близките месеци.Епизодът се разпространява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠