Българска история

Наш гост в студиото е Росен Кирилов – трикратен шампион на България, двукратен носител на Купата и един от малцината български играчи, участвали както на Световно, така и на Европейско първенство. Днес обаче той е в съвсем различна роля – студент в четвърти курс по история в СУ „Св. Климент Охридски“. В един откровен разговор Росен Кирилов споделя как едно момче от спортното училище във Видин стига до съблекалнята на ЦСКА и тренира рамо до рамо с легенди като Трифон Иванов, Йордан Лечков и Паро Никодинов. Водещият Иван и неговият гост дискутират състоянието на масовия спорт извън столицата, икономическото обезлюдяване на областните центрове и защо съвременните детско-юношески школи често работят единствено за събирането на такси, вместо за изграждането на спортисти. Разговорът прави дълбок преход към това как се ражда интересът към миналото. Росен разказва за първия си сблъсък с българската история чрез книгите на Никола Станев, за паметниците от Балканските войни във всяко българско село и за куриозната случка в клубния автобус на „Литекс“, когато забранява сръбската музика заради прочетеното за Междусъюзническата война. Ще чуете и вълнуващия разказ от първо лице за паметната победа на „Парк де Пренс“ през 1993 г. и за мача на живота му срещу Алан Шиърър на „Уембли“ през 1998 г. На финала Росен Кирилов отправя силно послание към младите таланти – защо образованието и спортът трябва да вървят ръка за ръка и как интелектът изгражда по-добри играчи на терена.Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод на подкаста обръщаме поглед към една от най-вълнуващите и обсъждани теми в националното ни минало – подвига на Ботевата чета. Наш гост в студиото е признатият историк и музеолог проф. Вера Бонева, с която проследяваме хронологично бойния път на четниците. Разговорът започва от комитетската подготовка в Румъния, преминава през гениално замислената и осъществена като „спектакъл“ афера с кораба „Радецки“ и ни пренася на Козлодуйския бряг. Проф. Бонева анализира сложните и често парадоксални отношения между четниците и местното население по време на прехода през селата Бутан, Борован и Баница. Отвъд патетиката, епизодът разглежда детайлно военната стратегия при тежките сражения на Милин камък и Околчица, водени под командването на Христо Ботев и военния ръководител Никола Войновски. Специално внимание е отделено на малко известните съдби на личности като знаменосеца Димитър Казака, свещеника Сава Катрафилов, Петър Кунчев и жените, останали в сянка, но изиграли ключова роля за спасяването на Ботевото тефтерче. В края на епизода повдигаме завесата над най-голямата мистерия в българската история – смъртта на Войводата, анализирайки противоречивите спомени на оцелелите и прословутите последни думи на Никола Обретенов. Това е разговор за безспорните факти, историческите версии и нуждата на обществото ни от живия дух на поета.

В този епизод разглеждаме епичната битка при Кадеш — сблъсък между египетското Ново царство и Хетската империя, който бележи прелом във военната и технологична история на Близкия изток.С госта Милен Миланов, докторант в българския институт по египтология към НБУ, ще проследим прехода от бронзовата към желязната епоха, ролята на колесниците и тактическите решения, които превръщат Кадеш в древния еквивалент на Прохоровка. Ще чуете детайли за състава на армите, съюзниците и морските народи, драматичните моменти на полето край река Оронт и защо теренът и логистиката са решили съдбата на похода. Обсъждаме и как египетските храмови текстове и хетските клинописи оформят различни версии на събитията, както и последвалия мирен договор — първият запазен в историята на човечеството.Епизодът поставя Кадеш в по-широкия контекст на колапса на къснобронзовата система и появата на нови народи и технологии, които променят света завинаги. Слушайте, за да разберете не само какво се е случило, но и защо тази битка продължава да е ключова за разбирането на древната геополитика.

В този епизод продължаваме поредицата за отношенията на България с държави извън Европа, като се потапяме в една от най-интригуващите теми – Иран.Наш гост е д-р Ангел Орбецов – дипломат от кариерата и историк, чийто професионален път преминава през мисии в Техеран, Кабул и Исламабад. Той разкрива над 100-годишната история на нашите двустранни отношения, анализирайки как те се трансформират от епохата на Освобождението до днешните геополитически трусове. Д-р Орбецов поставя акцент върху специфичната „исляморепубликанска система“ и обяснява защо масовите представи за страната често се разминават с комплексната действителност. В разговора се изследват малко известни факти и архивни документи, които хвърлят светлина върху интензивното партньорство между София и Техеран през втората половина на XX век. Зрителите ще научат как България успява да балансира интересите си в Близкия изток и каква е ролята на професионалната дипломация в условия на глобално напрежение. Това е задълбочен разказ, който ни помага да прогледнем отвъд медийния шум и да разберем истинските двигатели на процесите в една от най-коментираните държави днес.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод поставяме началото на нова поредица в подкаста, посветена на отношенията на България с държави извън пределите на Европа. Наш гост е доцент Евгений Кандиларов – един от водещите японисти в България, който съчетава академичната прецизност на историка с личния опит от дългогодишния си престой в Страната на изгряващото слънце. Разговорът проследява динамиката между двата народа в продължение на близо 150 години – от първите контакти преди Освобождението до съвременното партньорство. Специален акцент е поставен върху любопитния феномен на „пика“ в българо-японските отношения по време на Студената война, когато идеологическите различия отстъпват пред икономическия и културен прагматизъм. Доцент Кандиларов споделя своите наблюдения върху душевността на японския народ и начина, по който тяхната история се преплита с нашата по неподозирани начини. Зрителите ще открият как една географски далечна страна може да се окаже изненадващо близка по дух и стратегически интереси. Това е задълбочен разказ за дипломация, личности и културни мостове, които устояват на времето и политиката. Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод професор Димо Чешмеджиев разкрива мащабите на най-голямото българско културно достижение – кирилицата и средновековната ни книжнина. Той анализира как България през IX и X век се превръща в „духовна империя“, чието влияние променя из основи историята на източно-православния свят. Професорът разказва за драматичната съдба на българската ръкописна книга и обяснява защо до днес не е запазен нито един оригинален документ от легендарния Златен век. Анализира се ключовият принос на българската държава за формирането на Киевска Рус като културно и политическо явление. Разговорът поставя болезнения въпрос защо като общество се проваляме в това да разкажем на света за своя цивилизационен принос. Зрителите ще научат непознати детайли за унищожените царски библиотеки в Преслав и пътя на знанието, който стига чак до далечния север. Това е дълбок и аргументиран поглед към времената, в които българското слово беше основният държавнотворен фактор в Източна Европа.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод слушаме завладяващия разказ на майор Андонов — ветеран от Втората световна война, участник в драматичните сражения при Драва. Той ни връща век назад в своето детство в с. Трекляно, в казармата и в тежките преходи през Югославия и Унгария. Чуйте подробности за ежедневието в инженерната рота, за бойните другари, пленниците и моменти на човещина сред хаоса по бойните полета на Втората световна война.В епизода показваме неговите ордени и част от личния му архив — следи от лична смелост и дълг. След войната Андонов споделя как се превърна от пионер-щурмовак в учен и агроном, участвайки в мелиоративни проекти и изграждането на зеленчуковия пояс около София.Епизодът е изпълнен с уроци за смелост, смирение и вяра, а финалното послание на госта призовава към човечност, обич към Отечеството и отказ от омраза.Желаем Ви приятно слушане!

Възродителният процес често се възприема само като изолирано събитие от 80-те години. В този епизод на подкаст „Българска история“ обаче професор Евгения Калинова разкрива, че той е само крайната точка на една стогодишна историческа нишка. Гостенката разплита сложната и често противоречива политика на българската държава към малцинствата, започвайки още от Освобождението през 1878 г. Професор Калинова анализира факторите, довели до внезапното решение за смяна на имената в края на 1984 г., и как властта се опитва да намери идеологическо оправдание за този акт. През призмата на документите и архивните източници тя хвърля нова светлина върху отношенията между България и Турция, описвайки ги като „скачени съдове“. Изследва детайлно социалния профил на населението в смесените райони и обяснява защо международният контекст се оказва решаващ за съдбата на хиляди семейства. В разговора професор Калинова поставя важния въпрос за моралния компас на историка и необходимостта процесите да се разбират в дълбочина, преди да бъдат съдени. Това е най-подробният анализ в нашия подкаст, в който водещият експерт по темата разказва за една от големите травми в съвременната ни история.Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

„Битките, които промениха света“ е гостуваща рубрика с водещ д-р Константин Голев.Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

30 години от Сребреница – памет, истина и уроци от миналото. Разговор за един от най-мрачните моменти в съвременната европейска история.

Често чуваме за нашите съюзници от средновековието куманите, но знаем ли достатъчно за тях?В този епизод на подкаста отправяме поглед именно към тях.Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!