Александър Шурбанов за „Ромео и Жулиета“ на Уилям Шекспир

В този епизод Александър Шурбанов говори за превода като несвършващо състезание с оригинала, опита да се пренамести отношението към вече превеждано произведение, ефекта от появата на нов превод на класически текст, причините за остаряването и рисковете на обновяването, стриктното спазване на оригиналните стихотворни характеристики, особеностите при предаването на Шекспировия език на съвременен български, подхода при предаването на отявлено цитируеми фрази, поколенческата капсулираност и разговорливост, неволното повишаване на градуса вследствие на увлечението на преводача, кашата при превод на написана на английски италианска история, синдрома на изравняването на текста, резервите при употребата на инверсии, непреодолимото влечение към турцизмите, съображенията при превод на произведение за сцена, предаването на смешки и обиди, яйцето на петела и още. Книгата в сайта на „Изток-Запад“ и в Goodreads. Споменати четива: •  „Великите трагедии“ на Уилям Шекспир и „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър в превод от английски на Александър Шурбанов • „Защо остаряват преводите“ на Иванка Васева в том II на сборника „Изкуството на превода“ •  „Ад“ на Данте Алигиери в превод от италиански на Константин Величков •  „Роман за Лисан“ в превод от старофренски на Паисий Христов •  „Да кажеш почти същото“ на Умберто Еко в превод от италиански на Дария Карапеткова Препоръката на Александър Шурбанов: •  „Поеми“ на Едгар Алън По в превод от английски на Георги Михайлов Това е първият от втората десетка епизоди, финансирани от Национален фонд „Култура“. Ако ви харесва идеята на предаването, можете да го подкрепите в Patreon и Buy Me a Coffee. Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.