Бележка под линия

Невена Дишлиева-Кръстева е преводач, редактор и издател с ипотекиран апартамент. В този епизод си говорим за нейното издателство ICU и издаването на преводна литература в България: защо издава преводи, как поддържа издателска независимост, какъв е финансовият модел на издателството, как работи с преводачите, какъв е техният профил, може ли да им плаща достойно, има ли читателски интерес към преводна литература, доколко големите езикови модели имат място в книгоиздаването.Подробности за епизода: в блога.Запис и обработка: Илиян Ружин и Милен Димитров.

На 29 май миналата година за пръв път записвахме пред публика – в рамките на фестивала „СтолицаЛитература“, благодарение на инициативата на фондация „Елизабет Костова“ и домакинството на „Клуб на пътешественика“. Раздумката беше с Владимир Полеганов за превода му на графичния роман „Маус“ на Арт Спигелман, издание на „Нике“ от 2025 г.Обсъдихме: някои причини за отказ от превод, преводаческата тревожност, ограниченията на изображенията, излизането извън рамката „така се прави“, промяната на преводаческия глас в началото и края на превода, комиксовата разговорност, уловките при наличието на счупен английски в оригинала, съобразяването с пространството на балончетата и правоъгълничетата в панелите, предаването на ругатни и междуметия и още… С включвания от Димитър Камбуров, Мария Змийчарова, Александър Маринов-Санчо и Евгения Бернщайн.Подробности за епизода: в блога.Запис и обработка: Илиян Ружин и Милен Димитров.

Мария Змийчарова е преводач от английски, шведски, датски и норвежки и лауреат на Голямата награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен англоезичен роман за преводите си на „Призрак в гърлото“ на ирландската писателка Дерън Ни Гриъфа, издание на „Аквариус“ от 2024 г., и „Вода“ на ирландския писател Джон Бойн, издание на „Лабиринт“ от 2025 г. В разговор за „Призрак в гърлото“ обсъждаме: колко е хубаво да имаме преводи от всякакви езици, какво може да правят преводачите за обновлението на книжовния език, как близостта до материята на книгата влияе върху превода, кой да има последната дума при възникване на непреодолими конфликти с редактора, какви ще ги вършим в новата епоха на машинния превод, кои са фините естетически настройки при поетически превод, какво може да се обърка с вулгаризмите дори ако преводачът не е от свенливите… Говорим също за цъкането, суичъра, чепа и още…Книгата в сайта на „Аквариус“ и в Goodreads.Подробности за епизода: в блога.Този епизод е финансиран от фондация „Елизабет Костова“, организатор на конкурса за наградата „Кръстан Дянков“.Запис и обработка: Илиян Ружин и Милен Димитров.

Генчо Дончев е преводач на немска философия. Срещаме се в дома му в София на 23 ноември 2025 г. – три дни преди деветдесет и седмия му рожден ден. Говорим си за езиковата стратегия на Хегел, превеждането на труднодостъпна философия, съдържанието на философските термини, необходимостта от последователност и уточнения, връзката между философия и превод, кризата на философията и нуждата от нея днес.Книгата в сайта на „Изток-Запад“ и в Goodreads.Подробности за епизода: в блога.Това е деветият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Записът е направен от Илиян Ружин и Милен Димитров.

Марко Видал Гонсалес е преводач от български на испански. По време на резиденцията си в Къщата за литература и превод в София през октомври той се отби и в „Бележка под линия“, за да си поговорим за прясно излезлия сборник Locura („Безумие“) – разкази на Георги Райчев в негов превод.Обсъждаме гимнастиките при пресъздаването на звученето на текста, мярата при използването на архаизми и диалектизми, ориентирането в нарочно неясно разказване, затрудненията при предаване на изядени звуци в разговорна реч, дилемата при забелязване на писателски лапсуси и още…Книгата в сайта на Caleidoscopio и в Goodreads. (Аз четох изданието „Грях“ на „Захарий Стоянов“, в което са включени всички разкази от Locura плюс още няколко.)Подробности за епизода: в блога.Това е деветият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Записът е направен в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

С Анета Тошева се срещаме в Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив. Приказваме си за езика на Флобер, звученето на текста, ровенето в материали, филмите по „Мадам Бовари“, медицинските термини, предизвикателството да се направи нов превод при налични три стари, пропуските в оригинала, проблема със заглавието, бележките под линия, също за гърненцета, букетчетата, шапчиците и ракията.Книгата в сайта на „Хермес“ и в Goodreads.Подробности за епизода: в блога.Това е осмият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Записът е направен от Илиян Ружин и Милен Димитров.

Антония Пенчева е преводач от литовски и руски, преподавател в УНСС и настоящ председател на Съюза на преводачите в България.Този разговор завъртаме около превода ѝ на романа „Минало многократно време“ на литовския писател Херкус Кунчус и минаваме през: пътя на литовската литература към България, предаването на вулгаризми, богатството на българските представки, неизменните разминавания и добавяния в превода, справянето с препратки, Хегел, вестник „Чук-чук“ и още…Подробности за епизода: в блога.Това е седмият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Записът е направен в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

Анджела Родел е преводачка от български на английски и читател от отбора на Достоевски. С нея обсъждаме: мястото на превода в живота ѝ, пътя ѝ до „Хайка за вълци“, важността преводачът да е наясно с възможностите на литературните гласове, разчупващото се американско табу за бележките под линия, свиренето на превода, способностите и неспособностите на машинния превод, редакторските функции на Дийпел, проблема с липсата на споделени културни разбирания в приемащата среда, предаването на различни гласове и регистри, буквалното пренасяне на фразеологизми, проучването около превода, главоблъсканиците с обидите и прякорите, също за пъпната връв, дограмата, суджука и още…Американското издание на книгата в сайта на Archipelago Books.Подробности за епизода: в блога.Това е шестият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Епизодът е записан в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

В този епизод обсъждаме: варианти за заглавието на книгата, причините за някои добавяния и изпадания в превода, разправиите с омонимите и паронимите, съобразяването с различни читателски групи, бележките под линия, справянето с реалии, побългаряването на японизмите, предаването на враждебността към чуждите думи, разръчкването на езика чрез словотворчество и игри на думи, пренасянето на обиди и псувни, някои от особеностите на японската граматика, също за запържването на лука, за кифлите и още...Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Изток-Запад“.Подробности за епизода: в блога.Това е петият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Епизодът е записан в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

Какво е да бъхтиш двайсет години по един превод, през колко версии минават куплетите, какви задължения си налага преводачът на поезия и каква цена се плаща за тях, как вътрешният камертон насочва решенията в процеса, дерайлира ли влакът на ритъма при въвеждане на анжамбмани и промяна на клаузулите в стиховете, има ли разлика между академично и вдъхновено превеждане – по тези и други въпроси се дърлим с Манол Пейков в един от по-полемичните епизоди в предаването.„Балада за Стария моряк“ на Самюъл Тейлър Колридж в Goodreads.Подробности за епизода: в блога.Това е четвъртият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Епизодът е записан в Resonator от Илиян Ружин и Милен Димитров.

Говорим за хващането на същността на текста, близостта до оригинала, мелодията на изреченията, графичното оформление, чуждоезичните реплики, единствената преводаческа бележка под линия в тази книга, приемливите отклонения от езиковата норма, псувните, фразеологизмите и филиите с мас и пипер.Книгата в сайта на „Нике“ и в Goodreads.Подробности за епизода: в блога.Това е третият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Запис и обработка: ProCasters.

Андреас Третнер е преводач от български, руски и чешки на немски. В този разговор става въпрос за: топографията в литературата, неизбежните загуби, писателските грешки, физиката на езика, страха от умиление, псуването на майка, бележките под линия, женския поглед, преводаческата утеха, както и за ракията, за каруците, за каците и още...Новото българско издание на „Прашка“ в сайта на „Нике“ и в Goodreads и немското в сайта на eta Verlag.Подробности за епизода: в блога.Това е вторият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Запис и обработка: ProCasters.

Светлозара Лесева е главен асистент в Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език към БАН, специалист по корпусна лингвистика (и много други неща) и един от създателите на Българския национален корпус.В този епизод тя ни разяснява какво е корпус, как той се различава от произволна съвкупност от текстове, какви са част от функционалностите на корпусните данни, как е създаден Българският национален корпус, какви възможности предоставя той и как може да се развие в бъдеще...Линкове:• Български национален корпус: търсачка и инструкции за търсене• Видео представяне на БНК• Платформата SketchEngineАко този разговор ви е допаднал, можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Запис и обработка: ProCasters.Още подробности: в блога.

Мисията да представяш нидерландскоезична литература в България, промяната на преводаческата нагласа в зависимост от спецификите на текста, отсяването и приспособяването на информацията в интернет, проблема с бележките под линия (и няколко хватки за избягването им), лексиката за назоваване на гениталии в художествена литература, (не)видимостта на преводача, разликата между дюнер и пита сандвич – тези и още въпроси обсъждаме с Анета Данчева-Манолова в разговор за превода ѝ на романа „Трийсет дни“ на белгийската писателка Анелиз Вербеке, издаден през 2024 г. от „Изида“.Подробности за епизода: в блога.Книгата в Goodreads.Това е първият от петата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

В извънредно разпален и скоклив разговор с Мариана Екимова-Мелнишка минаваме през темите за колаборативното превеждане, представата за читателя, идеологическата обстановка, залозите при използването на думата „Бог“, предопределените от епохата възможности на превода. Споменаваме също цитатите, буфаните, миризливото зеле и още...Подробности за епизода: в блога.Книгата в сайта на Orange Books и в Goodreads.Този епизод е частично финансиран от издателство Orange Books. Ако предаването ви харесва, можете да подкрепите правяча му в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Елка Виденова е преводач от английски и лауреат на Голямата награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен англоезичен роман, връчвана ежегодно от фондация „Елизабет Костова“. В този епизод с нея разговаряме за наградения превод – „Нощен ферибот за Танжер“ на ирландския писател Кевин Бари, издаден през 2024 г. от ICU. Какви въпроси ни развълнуваха: как да се постигне автентично звучене на персонажите и да се избегне самоцелно оригиналнечене от страна на преводача, как да се пресъздаде мелодията на един текст, какво отражение хвърля средата върху превода, докъде могат да стигнат различията в индивидуалните усещания за разговорен език, как се избират подходящи псувни по скалата от „по дяволите“ през „шибан“ до „путка“, казва ли някой в България „Исусе Христе“ и има ли значение този въпрос, какви видове измествания се правят при превод и най-вече – какви са разправиите около изграждането на кохерентни персонажи. Подробности за епизода: в блога. Книгата в сайта на ICU и в Goodreads. Този епизод е финансиран от фондация „Елизабет Костова“, която от 17 години организира конкурса за наградата „Кръстан Дянков“ . Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

С преводача от чешки Васил Самоковлиев говорим за необходимостта от предговори, смешното в романа, предаването на поетичен език, засичането на крилати фрази, ругатните в чешкия, четенето на съвременни български писатели, оправянето на недомислени или непроверени места в оригинала, поколенческия фактор в превеждането, познаването на чуждата култура и не на последно място – за тарикатлъка. Подробности за епизода: в блога. Книгата в сайта на „Колибри“ и в Goodreads. Това е последният от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Може ли преводът да се използва като възможност за развитие и обогатяване на българския език, каква е личната отговорност на преводача, как езиковият и литературният опит влияят върху тълкуването на текста, какво означава един превод да е по-добър от оригинала, как се удържа целостта и последователността на историята, възможно ли е в един превод да има едновременно одомашняване и очуждяване, колко е важна интуицията на преводача, имат ли място в преводите редки и диалектни думи – по тези и други въпроси бъбрим с Румен Стоянов, без да забравяме ракията, кюфтетата и лайната. Подробности за епизода: в блога.  Книгата в Goodreads. Това е деветият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Преводачката Мари Врина-Николов разказва за своя път към българския език, за вслушването в зова на литературата и за сума преводачески разправии: неопределеността в текста, невъзможната еквивалентност, предпочитанието към буквалност, разказването на безродови истории, както и за качамака, попарата и още… Подробности за епизода: в блога. Книгата на български в сайта на „Жанет 45“ и в Goodreads и на френски в сайта на Tropismes и в Goodreads. Това е осмият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

И тази година в предаването гостува журито на конкурса за наградата „Кръстан Дянков“. Разпитвам ги какво е за тях образцов превод, забелязали ли са някакви интересни преводачески стратегии в тазгодишните предложения, кои качества на преводите в краткия списък са ги впечатлили най-много, какво е било най-зле в останалите. В потока на тези въпроси изникват обсъжданки за някои от обичайните преводачески разправии: удържането на светове, глаголното време, пряката реч, художествената атмосфера, реалиите... Информация за наградата в сайта на фондация „Елизабет Костова“. Номинациите за 2024:• „Кръстопътища” от Джонатан Франзен в превод на Владимир Молев, редактор Петя Петкова (изд. „Сиела“)• „Нощен ферибот за Танжер” от Кевин Бари в превод на Елка Виденова, редактор Невена Дишлиева-Кръстева (изд. „ICU”)• „Не казвайте, че нямаме нищо” от Маделин Тиен в превод на Емилия Ничева-Карастойчева, редактор Милена Попова, консултант Стефан Русинов (изд. „Жанет 45“)• „Майсторът от Петербург” от Дж. М. Кутси в превод на Иглика Василева, редактор Надежда Радулова (изд. „Алтера“) Този епизод е финансиран от фондация „Елизабет Костова“. Ако предаването ви допада и искате да му ударите едно рамо, можете да направите дарение в Patreon или Buy Me a Coffee. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Какво може да наложи един превод да се преработи, колко е важно към текста да не се подхожда твърде спонтанно, как настройката към автора и неговите произведения влияе на преводаческия процес, колко е нужно преводачът да притежава интерпретаторско нахалство, какви са рисковете при прекомерното усвояване на оригинала, може ли биографията на писателя да е подвеждаща или ограничаваща, има ли край работата по един превод, какви са рисковете при пренасяне на текста в друга езикова среда – тези и още въпроси обсъждаме в този епизод с Гергана Фъркова. Подробности за епизода: в блога. Книгата в сайта на „Кръг“ и в Goodreads. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е седмият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagramи Facebook.

Павлина Върбанова е езиковедка, коректорка и създателка на сайта „Как се пише?“. В епизод от поредицата „Сто чадъра“ обсъждаме: какви са тенденциите в развитието и регулирането на българския език, къде са разминаванията между разговорното и книжовното, каква (трябва да) е работата на кодификатора на езика, как се определя жизнеспособността на граматическите форми, кога е основателно да си позволим отклонения от нормата, надеждно ли е субективното ни езиково чувство, на какво се дължи загубата на чувствителност към някои функции на езика, да се съпротивляваме ли срещу ненормативната употреба на езика или срещу недобре обмислени решения на кодификатора, кога е окей да се използва нефигурираща в правописния речник дума, каква е ролята на авторите на художествени текстове в обновлението на езика, как изглеждат странните езикови нововъведения в исторически контекст, какво трябва да прави един идеален институт по български език... Още за епизода: в блога на предаването. Ако искате да подкрепите работата на Павлина, вижте начините за дарение в сайта „Как се пише?". Ако разговорите в предаването ви допадат, можете да ме черпите нещо в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

В този епизод говорим за техническите особености при превеждането на комикси, загубите при напасването на репликите в балончетата, предаването на настроението на фразите и характера на персонажите, главоблъсканиците при пренасяне на игри на думи, насочващата роля на представата за читателя, постигането на разговорно звучене, оставянето на буквализми с цел открояване на междукултурни различия, превеждането на обидни думи, помощната роля на картинките, специфичните комиксови междуметия, допитването до разбирачи в разни области, магариите, свинщините и още… Подробности за епизода: в блога. Поредицата в сайта на „Хеликон“. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е шестият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

С поетесата и преводачка Мария Донева обсъждаме превода на римувани картинни книги. Разчепкваме разни такива теми: преводачът като инвеститор, реализирането на потенциала на оригинала, крайната цел на превода, пренасянето на поетическата форма, работата с редактори и коректори, неизбежните компромиси, асиметрията между езиците, творческите изблици на преводача, естетическите усещания за ритъм, разликата между писане и превеждане на поезия, преводаческите своеволия, значението на опита на преводача, превръщането на пая в пица и още… Подробности за епизода: в блога. Книгата в сайта на издателство „Мармот“. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е петият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

В този епизод говорим за нерядко срещания вид на нощния преводач, поставянето на стойността пред рутината, справянето с диалектно писане, стратегията за одомашняване без страх от заличаване на чуждостта, запознаването с контекста на оригинала, заемането от български писатели, нинджите и самураите в превода, разминаванията на оригиналните думи и фрази с преводните им съответки и още… Подробности за епизода: в блога. Книгата в Goodreads. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е четвъртият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

В този въздълъг епизод приказваме за съображенията и пречките при превод на философски понятия, кризата в превода на хуманитаристика в България, учителската роля на преводача, прибягването до помощ от консултанти, разправията с цитатите от налични на български произведения, предпочитанието към родните думи, стратегията за добавяне на уточнения под линия, оставянето на думи на латиница в българския текст, играта на тука има, тука няма и още… Подробности за епизода: в блога. Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Критика и хуманизъм“. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е третият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Колко трудно се предава вътрешният свят на самовглъбен персонаж, защо не е важно преводът обезателно да е гладък, възможно ли е да се говори за еквивалентен ефект върху немските и българските читатели, каква е разликата между „римско гърне“ и „гювеч“, колко хубаво е да няма драми с глаголните времена, как преводът може да разчупва езиковото чувство на българските читатели, какво представлява програмата „Традуки“, колко са готини безглаголните изречения, как се превеждат игрословици и словотворчества, разсейват ли бележките под линия, окей ли е сходни ситуации да се отиграват по различни начини, стоят ли добре един до друг пудингът и пачата – по тези и още въпроси се раздумваме с преводачката Майа Разбойникова-Фратева. Подробности за епизода: в блога. Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Аквариус“. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е вторият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

В този епизод говорим за превеждането като осмоза, различните предварителни подходи към оригинала, бележките под линия като начин да се вмъкне гласът на преводача, превода като процес по вземане на решения в определени обстоятелства (включително ставането с гъза нагоре), отношението към писателските пропуски, „Белите не могат да скачат“ и още… Подробности за епизода: в блога. Книгата в Goodreads и в сайта на издателство Orange Books. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е първият от четвъртата десетка разговори с преводачи, донякъде финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Васил Лозанов е учител по философия в Испанската, водещ на поредицата inter alia на подкаста „Рацио“ и зарибен настолен играч и игрови преводач.  Срещаме се в епизод от поредицата „Сто чадъра“, за да ни разкаже за: генезиса на заигравката си с настолните игри, пазарната ситуация в България, разликите с превода на художествена литература, предизвикателствата при превод на игра по литературно произведение (с наличен превод на български), съобразяването с целевите ползватели на играта и още… Подробности за епизода: в блога на предаването. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Ако разговорите в предаването ви допадат, можете да подкрепите създаването на още епизоди в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

За този епизод скокнахме до Русе, за да си поговорим с Явор Цанев, създател и двигател на издателство „Гаяна“.  Разправяме се за детските фантазии, смисъла на литературните списания и конкурси, избора да си правиш всичко сам, първата среща с Леонид Андреев, подхода при подбора за сборника, превеждането по време на ковид, пресъздаването на поетичен изказ и мрачна атмосфера, личните писателски принципи, работата и смеха с редактора, значението на ужаса и още… Подробности за епизода: в блога на предаването. Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Гаяна“. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е последният от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

В този епизод обсъждаме: важно ли е преводачът да си задава въпроса какво може да каже една преводна книга на българския читател, какви са проблемите при пренасянето на урбаноними, как помагат наличните вече преводи на произведения на същия писател, защо в определени случаи бележките под линия са нежелани, какви са поколенческите проблеми при предаването на жаргонизми, колко бързо се променят българските разговорни синоними на „хубав“, какви са споровете около писменото предаване на правоговорни отклонения, на кое време следва да е съвременен преводният текст – на годината на написване на оригинала или на годината на създаване на превода, какви са причините за избягването на турцизми, присъствало ли е фелациото в момчешките фантазии през 40-те години в Чехия и още. Подробности за епизода: в блога на предаването. Книгата в Goodreads. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е деветият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

В епизод 42 с проф. Цочо Бояджиев обсъждаме: какво е преводачът да може да си позволи лукса да прави независим подбор, как съзнателната или несъзнателната насоченост на превода влияе върху резултата, какво означава преводачът да присъства деликатно в текста, колко е тежко да се вземат потенциално законодателни решения, как се актуализира потенциала на българския език, кои са някои от компютърните подобрения в преводаческата дейност, как първите глупави стъпки са необходими за развитието на едно научно поле, могат ли безсмислените занимания да породят смислени резултати и още. Книгата в Goodreads. Подробности за епизода: в блога на предаването. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е осмият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Дни преди обявяването на номинациите за наградата „Кръстан Дянков“ 2023 говорим с Олга Николова и Владимир Полеганов, част от тричленното жури на конкурса. Лутайки се из сложното поле на оценяването на превода, разсъждаваме какви качества следва да притежават добрият преводач и доброто жури, опитваме се да артикулираме обективни и субективни критерии, разискваме добри и лоши примери от тазгодишните кандидатури за наградата, извеждаме разни въпроси като това колко важно е преводачът едновременно да се вживее в текста и да общува с читателя, спорим за стратегиите на усвояване и одругостяване на превода, признаваме си как чуваме гласове и още... Информация за наградата и за журито в сайта на фондация „Елизабет Костова“. Постъпили кандидатури за наградата:•  „Танцуващата с вода“ на Та-Нехиси Коутс в превод на Владимир Германов, редактор Антония Апостолова, изд. „Кръг“•  „Съпричастният“ на Виет Тан Нгуен в превод на Майре Буюклиева, редактор Антония Апостолова, изд. „Кръг“•  „Трансатлантик“ на Колъм Маккан в превод на Жени Колева, редактор Невена Дишлиева–Кръстева, изд. „Жанет 45“•  „Евангелие на отровното дърво“ на Барбара Кингсолвър в превод на Цветелина Лакова, редактор Атанаска Станчева, изд. „Ерове“•  „Малки неща като тези“ на Клер Киган в превод на Радостин Желев, редактор Калоян Игнатовски, изд. „Лабиринт“•  „Подпалвачите“ на Джен Карсън в превод на Дарина Фелонова, редактор Пламен Тотев, изд. „Персей“•  „Стълба към небето“ на Джон Бойн в превод на Петя Петкова, редактор Емилия Л. Масларова, изд. „Лабиринт“•  „Седемте луни на Мали Алмейда“ на Шехан Карунатилака в превод на Петя Петкова, редактор Емилия Л. Масларова, изд. „Лабиринт“•  „Вавилон: Тайна история“ на Ребека Ф. Куанг в превод на Богдан Русев, редактор Нина Матеева, изд. „Orange Books“•  „Олив Китридж отново“ на Елизабет Страут в превод на Диляна Георгиева, редактор Благовеста Кирилова, изд. „Кръг“ Още подробности: в ⁠блога⁠ на предаването. Този епизод е финансиран от фондация „Елизабет Костова“. Ако предаването ви допада и искате да го подкрепите в по-нататъшния му път, можете да направите дарение в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в ⁠Instagram⁠ и ⁠Facebook⁠. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

Как познанието за живота и творчеството на писателя въздейства върху преводаческите решения, какви са предизвикателствата при превод на модернистична проза с нейните особености като поток на съзнанието и аморфни образи на персонажите, как интернет оптимизира преводаческия процес, какви са съображенията при пренасянето на ритъма и изобщо поетическите характеристики на изходния текст, колко уместно е преводачът да предоставя на читателя насоки относно схващането на повествователните характеристики на романа, какви главоболия предизвиква препинателният знак точка и запетая, съзнава ли преводачът някои от принесените жертви в процеса на превода, какви са тънкостите при превода на проклятия, кифличките ли са доминантното тестено произведение в Англия – тези и още въпроси обсъждаме с Иглика Василева в разговор за нейния превод на романа „Вълните“ на Вирджиния Улф. Книгата в Goodreads и в сайта на „Лист“. Подробности за епизода: в блога на предаването. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е седмият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Ако предаването ви дърви, можете да го подкрепите в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Как се става изцяло литературен преводач, какви са практиките при преиздаване на вече съществуващ превод, има ли разлика между Мидсомар и Еньовден, различават ли се книгите за деца и за възрастни на Туве Янсон, колко невъзможно е постигането на добър баланс при поставянето на обяснителни бележки, как по-цялостното познаване на творчеството и биографията на превеждания писател помага за нагаждането към стила и решаването на конкретни преводачески казуси, колко ценна е работата със съвестен редактор, как се получава преводът на стихотворения в хекзаметър, какви ограничения и хватки има при превод на текст в рисунки, какви са възможностите и потенциалът на машинния превод, позволено ли е в превод да се използват измислени думи и неправилни граматически форми, какви са колебанията между сиренето и кашкавала – тези и други въпроси и теми обсъждаме с Анелия Петрунова в разговор за работата ѝ по „Тайнството на юни“ на Туве Янсон. Книгата в Goodreads и в сайта на „Дамян Яков“. Подробности за епизода: в блога на предаването. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е шестият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите предаването с кинти в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Ключовата дума в този разговор е „баланс“: баланс при пренасянето на екзотизми, при поставянето на бележки под линия, при маневрирането между читателя и писателя, при постигането на естествен разговорен стил в пряката реч… Говорим също за музика и танци, за любов и отговорност, за своето и чуждото, за японските имена, за по-високата честотност на наречията в японския, за използването на графични похвати за предаване на смислови специфики в оригиналния текст, за звука на скенера в супермаркета и още. Книгата в Goodreads. Подробности за епизода: в блога на предаването. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е петият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да дадете кинти за предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

В този епизод обсъждаме: първите стъпки в ученето и превода на китайска литература в България, необходимостта от странично критично око, важността преводачът да е първо читател на произведението, вариантите на заглавието в две от българските издания, дословния подход при превода на някои фрази, другите начини за предаване на идиоми, трудностите при справянето със склонността към самопринизяване в китайското говорене, проблемите с лицето в старокитайския, някои от разликите между първото и последното издание на сборника, различните отигравания на случаи със значещи имена, мита за отстраняването на личността на преводача от превода, възможностите за пренасяне на възклицания и междуметия, добрия стар въпрос за глаголното време… Книгата в Goodreads. Подробности за епизода: в блога на предаването. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е четвъртият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да кихнете някое евро за предаването в Patreon или Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Защо книгите на Сартр са били немислими за издаване в България, какви са някои от предизвикателствата и недостатъците на превода във времената преди интернет, как се засичат и предават философски термини, имало ли е други варианти за заглавието на романа, защо многоточието става устойчив вариант за заместване на вулгаризми, какви са възможните подходи за фразеологични замени, допустимо ли е в превод да се използват несъществуващи в речника думи, как се противодейства на преводаческата орторексия, какво определя подбора на произведения за един преводач и издател, известно ли е било на българския читател през 80-те що е камембер, защо кроасанът става кифла и още въпроси обсъждаме с Мария Коева, преводачка и издателка на романа „Погнусата“. Книгата в Goodreads. Подробности за епизода: в блога на предаването. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е третият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Почерпете водещия в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Някои от темите в този разговор: изнамирането на средния път между пренасянето на писателските езикови игри и изглаждането на българския текст, ситуационните тактики за предаването на разнородните художествени техники, особеностите на мозамбикския португалски, плюсовете и минусите на заниманията с делови преводи, значението на пунктуационните решения в художествената литература, главоблъсканиците при пренасяне на словотворчески ходове и музикални фрази, необходимите справки при превод на литература от сравнително непозната територия, разминаванията при употребата на умалителни и уголемителни, силата на страха от излагация и още.  Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Жанет 45“. Подробности за епизода: в блога на предаването. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е вторият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да помогнете за по-лекото осъществяване на следващите епизоди в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте страниците в Instagram и Facebook.

Има ли смисъл да се преподава превод, какви са целите и предизвикателствата на филологическото обучение, практиката или теорията е по-важна за подобрението на преводаческите умения, какви фрустрации изпитва преподавателят по превод, как теорията помага да се устои на социокултурната принуда, колко е необходимо университетските курсове да поддържат насоченост към актуалните проблеми и практики, трябва ли образованието да синхронизира своя продукт с пазарните обстоятелства, какви са възможните съдържателни рамки на един курс по превод – по тези и други въпроси разговаряме с Дария Карапеткова, преводач от италиански, преподавател в специалност „Италианска филология“ и съръководител на магистърската програма „Преводач-редактор“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Подробности за епизода: в блога. Ако предаването ви харесва, можете да го подкрепите в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

В този епизод обсъждаме: вариантите за превода на заглавието „Обвивки живот“, разместванията и наместванията с цел постигане на ритмичност, уловките при пренасяне на дълги изреждания, хватките за компенсаторно предаване на поетичен и архаичен език, съображенията за поставяне или спестяване на обяснителни бележки, разправиите при търсенето и предаването на цитати и препратки към други произведения, рисковете при консултации за транскрибиране на чужди имена, отношението към грешки в оригинала, нуждата от комуникация с писателя, спецификата на румънските ругатни и обиди, пресъздаването на юношески жаргон, ползата от четене на съвременна драматургия, страха от разкъсването между превода и други занимания и още. Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Гутенберг“. Подробности за епизода: в блога на предаването. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters. Това е първият от третата десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подкрепите правяча на предаването в Patreon и Buy Me a Coffee.

Ще оцелее ли художественият превод във времена на маргинализиране на литературата, съществува ли изобщо професия литературен преводач, какво е състоянието на преводната литература в положение на депрофесионализация на преводачеството, как може да се подобри дереджето на литературните преводачи, какви насоки дава Европейският парламент за постигане на справедливо и съразмерно заплащане на преводаческата работа, какво се прави за разрешаването на този повсеместен проблем из другите европейски страни – по тези и още въпроси разговаряме с Владимир Молев, преводач от английски и заместник-председател на секцията „Художествена литература и хуманитаристика“ към Съюза на преводачите в България. Подробности за епизода: в блога на предаването. Ако предаването ви харесва, можете да го подкрепите в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от ProCasters.

В този епизод говорим надълго и нашироко за: превода на заглавието и разликата между „независим“ и „самостоятелен“, задълженията на преводача като планински водач на читателя, застрашителните последствия от поставянето на обилни обяснителни бележки, ефекта от смесването на различни подходи при предаване на устойчиви изрази, ролята на редактора за изрядността на окончателния текст, вмъкването на диалектизми като заместители на поетизми в оригинала, използването на редки и особени фрази, съображенията при пренасяне на кулинарни реалии, мъките при пресъздаване на стихотворни форми, също за дърдонки, бухти, палачинки и още… Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Роборид“. Споменато четиво: •  „Камбаната на Исландия“ на Халдоур Лакснес в превод от исландски на Айгир Сверисон Този епизод е финансиран по програмата „Творчески стипендии“ на Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете по-нататъшното развитие на предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

С ръководителката на Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език в БАН разговаряме за машинния превод: защо лингвистиката се превръща в математическа наука, как се създават формални модели за описание на езиците, каква е разликата между учене на език чрез правила и чрез примери и как това се отразява в развитието на машинните преводачи през последните пет десетилетия, как работят статистическите и невронните модели за машинен превод, каква роля играят паралелните и едноезиковите корпуси, какви са тенденциите в развитието на преводаческите програми и как те ще променят преводаческата професия, как варира качеството на сегашните машинни преводачи в зависимост от двойката езици и посоката на превеждане, какви са недостатъците и ограниченията на машините в момента, могат ли те да пресъздадат художествената атмосфера на литературните произведения, как се справят с граматически препъникамъни (като род, число и време) и преводачески предизвикателства като предаване на жаргон, ругатни и дълги изречения, какви са възможностите за съдействие между човек и машина. Разглеждаме и няколко превода на откъси от литературни текстове, генерирани от онлайн програми. Споменати онлайн места: •  Сайтовете на Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език, на Секцията по математическа лингвистика на Института по математика и информатика, на Института по информационни и комуникационни технологии •  Български национален корпус Споменати четива: •  Презентация на Богомил Ковачев в Третия национален семинар за споделяне на езикови ресурси • Статията Current Shortcomings of Machine Translation in Spanish and Bulgarian Vis-à-vis English на Travis Sorenson в сборника Fifth International Conference: Computational Linguistics in Bulgaria (CLIB 2022) •  „Да кажеш почти същото“ на Умберто Еко в превод от италиански на Дария Карапеткова •  „Алиса в Огледалния свят“ на Луис Карол в превод от английски на Стефан Гечев • Двата превода на „Спасителят в ръжта“: на Надя Сотирова и на Светлана Комогорова-Комата • Разказът на Николай Грозни в българската му версия „Рожден ден“ и в английската му версия Feast of the Epiphany •  „Един ден“ на У Цин в мой превод от китайски Ако предаването ви харесва, можете да го подкрепите в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook.

В епизод от поредицата „Смотаният мостаджия“ нахвърлям някои случаи и размишления покрай превода на „Безсмъртната смърт“, последната част от трилогията „Земното минало“ на Лиу Цъсин. Рефлектирам върху формирането и утвърждаването на преводаческата ми настройка, разказвам за превода на заглавието и някои особени имена в романа, отбелязвам няколко случая на словотворчество, споделям колко ми помогна финският преводач на трилогията, отделям доста време за обилните проверки и разновидните консултации, споделям си страничните четива и фоновата музика, изкарвам наяве един забелязан куриоз от английския превод и разправям за две постпубликационни инициативи с цел раздухване и добавяне на стойност към трилогията. Книгата в Goodreads и в сайта на „Колибри“. Споменати четива и слушива: • Кен Лиу в епизод на подкаста The Translated Chinese Fiction • „Задачата на преводача“ на Валтер Бенямин в превод от немски на Кольо Коев (в сборника „Озарения“) •  Eager or Reluctant? A Translator's Dilemma by Lily Meyer •  „Източни приказки“ на Николай Райнов •  „Паралелни светове“ на Мичио Каку в превод от английски на Венцислав Божилов •  „Последните три минути“ на Пол Дейвис в превод от английски на Михаил Бушев • Плейлисти Sci-Fi Scapes и Floating Through Space в Spotify •  „В другия край на реката на времето“ на Лиу Цъсин в мой превод от китайски • Събитието „Трите тела: разкази за физиката и човечеството“ на „Рацио“

В този епизод с Ана Димова се разправяме за разликите между австрийската и немската литература, триковете при набавянето и издаването на идеологически проблемни книги преди 89-а, повторното редактиране на текст трийсет години след първото му издание, предаването на мелодичността на австрийския немски, литературния импресионизъм и пресъздаването му в превода, изместванията при пренасяне на текст от номинален във вербален език, затрудненията поради разминаванията в употребите на глаголните форми в немския и българския, ролята на роднини и непознати при превод във времена без интернет, съображенията при превеждане на чужди мерни единици, ненавистта към бележките под линия в художествен текст, проблемите при търсене на еквиваленти за кулинарни реалии, компромисите при предаване на сложни немски прозвища, уловките при превеждане на сравнения, адекватната реакция срещу случаи на плагиатство в преводаческата сфера. Говорим също за триангули, корали, сирена̀ и още. Книгата в Goodreads и в сайта на издателство „Лист“. Споменати четива: •  „Радецки марш“ на Йозеф Рот в превод от немски на Елена Матушева-Попова •  „Гробницата на капуцините“ на Йозеф Рот, „Кутията на Пандора“ на Карл Краус, „Бедният прахосник“ на Ернст Вайс, „Последният свят“ на Кристоф Рансмайр, „Столицата“ на Роберт Менасе, „Всеки умира сам“ на Ханс Фалада и „Парсифал“ на Рихард Вагнер в превод от немски на Ана Димова • „Българска транскрипция на немски имена“ на Борис Парашкевов •  „Привързаният балон“ на режисьора Бинка Желязкова по сценарий на Йордан Радичков •  On Linguistic Aspects of Translation на Роман Якобсон •  „Кекс“ на Папи Ханс • „Импресионизъм и превод“ на Ана Димова •  „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“ на Ана Димова •  Експертно становище от д-р Гергана Иванова Фъркова-Ангелова относно случая за заимстване на преводи, повдигнат в статията „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“ на Ана Димова •  Заключение от гл. ас. д-р Иван Попов относно преводите, направени от проф. Владко Мурдаров на български език, на литературни произведения на австрийските писатели Артур Шницлер и Йозеф Рот •  „Смехът на Хашек през сълзите на преводача“ на Никола Георгиев Препоръките на Ана Димова: •  „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Ярослав Хашек в превод от чешки на Светомир Иванчев •  „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър в превод от английски на Надя Сотирова •  „Сродства по избор“ на Йохан Волфганг Гьоте в превод от немски на Борис Парашкевов Това е последният от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете по-нататъшното развитие на предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

С преводачката и издателка на комиксите от поредицата „Ана Ана“ говорим за подхода направи-си-сам, предизвикателствата и хватките на визуалната адаптация, напасването на преводния текст в ограниченото пространство на комиксовите балони, влизането под кожата на четиригодишно дете като преводаческа стратегия, процеса на редакторската работа по поредицата, предизвикването на радост като основна цел при издаването и превеждането за деца, проблемите при превода на заглавията, хумористичното подсилване на текста, пренасянето на междуметия и възклицания, съобразяването на превода с илюстрацията, ругатните в детската литература, превеждането за аудитория в конкретна възрастова група, детското четене и още… Книгата в сайта на издателство „Пурко“. Споменати четива: •  Интервю с Десислава Йорданова в блога „Книжни криле“ •  „Да отгледаш читател“ на Алисън Дейвид в превод от английски на Мила Петрова •  „От какво се прави бебе“ на Кори Силвърбърг и Фиона Смит в превод от английски на Манол Пейков Препоръките на Десислава Йорданова: •  „Посестрими в занаята“ на Тери Пратчет в превод от английски на Елена Паскалева •  „Морт“ на Тери Пратчет в превод от английски на Мирела Христова •  „Дванайсетте стола“ на Иля Илф и Евгений Петров в превод от руски на Лиляна Минкова Това е деветият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

В епизод 26 на предаването говорим за обстоятелствата около излизането на един от малкото български преводи на корейска съвременна литература, плюсовете и минусите на практиката книги от редки езици да се превеждат през по-популярен език, допирателните на далекоизточното и българското светоусещане, ситуацията със субсидираните книги в България, проблемите при транскрибирането на корейски имена, справките и консултациите със специалисти, важността от поддържането на последователност при предаването на повтарящи се думи, ужаса при избор на глаголни форми, превеждането на развален телефон, концепцията за непреводимост, възможните решения при наличие на диалект в оригинала, съображенията при превод на заглавия и цитати от литературни произведения, пренасяне на компютърен жаргон и устойчиви изрази, разминаванията при обръщенията в двата езика, гледането на сеир, корейските фризьорски салони, фразата „по дяволите“ (за кой ли път) и още. Книгата в Goodreads. Споменати четива: •  „Транскрипция на корейските имена и думи в български текстове“ от колектив •  „Истории и легенди за Трите корейски царства“ на Ирьон в превод от корейски на Ирина Сотирова • „Конфуциански трактати“ в превод от старокитайски на Мирослав Маринов • „Крайречно царство“ на Ши Найан – том I и II в превод през руски на К. Константинов, Н. Толчев и Ф. Неманов и том III в превод през английски на Мая Ненчева Препоръката на Ирина Сотирова: •  „За архитектурата“ на Витрувий в превод от латински на Елена Йонкова Това е осмият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. По-спокойното осъществяване на още такива можете да подпомогнете в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте предаването в Instagram и Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

В този епизод с Анна Златкова обсъждаме тревогата от неизвестния читател, въздействието на писателската фигура върху преводача, разногласията между поръчител и изпълнител, работата по текст с корени в католическата и мистическата традиция, спазването и неспазването на интра- и интертекстуална последователност, предаването на терминологизирани думи, съмнителната нужда от избягване на повторения, ползването на речници от епохата на писателя, работата на Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България, трудностите вследствие на по-голямото богатство на думи за емоции в испанския, въздържанието от коригиране на оригинала, етическия дълг към читателя, ролята и мястото на бележките под линия, излавянето и отбелязването на препратките в текста, необходимостта от разкриване и защитаване на преводаческите решения, оливането с обяснителни бележки, баланса между одомашняване и очуждяване, съображенията при пренасяне на умалителни, хватките за постигане на текст с едновременно съвременно и отдалечено звучене, обичта към знака точка и запетая, причината нечленуваното оригинално заглавие да бъде членувано на български, наличието на заявен адресат на оригинала, следите на преводаческата индивидуалност в текста, стремежа към съвършенство, улеснението на сърча, плаченето в банята и още. Книгата в Goodreads и в сайта на „Комунитас“. Споменати четива: •  „Агонията на християнството“ на Мигел де Унамуно в превод от испански на Людмила Петракиева в том I от тритомника с есеистична проза на Мигел де Унамуно •  Интервю на Марин Бодаков с Анна Златкова •  „Културата на барока“ на Хосе Антонио Маравал, „Са̀ма“ на Антонио Ди Бенедето и „Поклонникът“ на св. Игнаций Лойола в превод от испански на Анна Златкова •  „Дехуманизацията на изкуството“ на Хосе Ортега-и-Гасет в превод от испански на Анна Златкова в сборника „Естетически есета“ •  „Истина и метод“ на Ханс-Георг Гадамер в превод от немски на Димитър Денков •  „Записки по българските въстания“ и „Христо Ботйов: опит за биография“ на Захари Стоянов •  „Цената на златото“ на Генчо Стоев Препоръките на Анна Златкова: •  „Рапорт пред Ел Греко“ на Никос Казандзакис в превод от гръцки на Георги Куфов •  „Стихове от Студената планина“ на Хан Шан в превод от старокитайски на Антоанета Николова, Марко Клисурски и София Катърова •  „Приказки“ на Вилхелм Хауф в превод от немски на Димитър Стоевски •  „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес в превод от испански на Тодор Нейков Това е седмият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да ударите едно рамо на предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.

Колко е важно да има украинистична школа, кой и как внася украинска литература в България, окей ли е една книга да се превежда от повече от един преводач, възможно ли е да се пренасят говорни особености без допълнителни уточнения, кой какво има нужда да му бъде обяснено под линия, необходими ли са послеслови с въведение в историческия фон на романи за непознати земи и далечни времена, какви маневри се налагат за пресъздаването на писателската стилистика (без да се изпада в разгул), защо не следва да възприемаме русизмите като обезателно прозрачни за българския читател, какви са възможните начини за справяне с писателските словотворчески изблици, кога е приемливо и кога – не да се внасят несъществуващи на български думи от оригинала, как се намират ефектни съответствия на обиди, кое е по-силна ругатня – „мамка му“ или „ебаси“, каква е практиката при предаване на цитати от чужди текстове, кога е уместно да се използват думи като „клададжии“ и „разгонвачи“, какви затруднения и неуредици предизвиква разминаването на глаголните системи в двата езика и още въпроси нищим с Албена Стаменова в разговор за превода ѝ на романа „Любовниците на Юстиция“ на украинския писател Юрий Андрухович, издаден през 2019 г. от „Парадокс“. Книгата в Goodreads и в сайта на „Парадокс“. Споменати четива: •  „Дванайсетте обръча“ на Юрий Андрухович, „Пролетни игри в есенните градини“ на Юрий Винничук и „Перлено порно“ на Ирена Карпа в превод от украински на Албена Стаменова и Райна Камберова •  „Писма до Украйна“ на Юрий Андрухович и „Химн на демократичната младеж“ на Сергий Жадан в превод от украински на Албена Стаменова • „Вражалец“ от Ст. Л. Костов Препоръките на Албена Стаменова: •  Тери Пратчет в превод на Светлана Комогорова–Комата •  „Поезия, проза, интервюта“ на Джон Ленън в превод от английски на Георги Рупчев и Калина Филипова •  „Ал Капоте“ на Сан Антонио в превод от френски на Максим Благоев Това е шестият от втората десетка разговори с преводачи, финансирани от Национален фонд „Култура“. Можете да подпомогнете предаването в Patreon и Buy Me a Coffee. Последвайте го в Instagram и Facebook. Запис и обработка: Илиян Ружин от Procasters.