АРГУМЕНТИ НА ТЕИЗМА

АРГУМЕНТИ НА ТЕИЗМА През 1991 година, с Божията помощ бях направил един курс за последователи на Христос. Първата тема, която им преподадох беше тази: „Доказателства за съществуването на Бога" - как ние да учим другите, че Бог съществува. Най-елементарното нещо, с което трябва да започнем и което трябва да знаем, за да можем да благовестваме, е да доказваме на хората, че Бог съществува. Защото нашата страна е пълна с „православни атеисти". Когато ги попиташ: „Ти християнин ли си?", всички казват: „ Християнин съм ". Когато ги попиташ: „Вярваш ли в Бога?", те отговарят: „Вярвам, че има някаква сила"... и дотук. Защо? Защото четиридесет години по време на тоталитарния режим ние бяхме учени, че няма Бог, че религията е „опиум за народите", че всичко свързано с Бог и църквата е фалшиво, че всичко е лъжа. Религията на БКП беше атеизма. Именно затова първото нещо, на което трябва да научим хората е, че има Бог. Може да не стигнем дотам, че да им разказваме за Исус Христос, за жертвата, за спасението и т.н. Но първото, най-ранно нещо, което трябва да кажем на хората, е че има Бог. Защото, това дали има Бог или няма, е променящо живота на хората. В Псалом 14 се казва: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог". И след това се казва: „Поквариха се..." (ст.1), „заедно се развратиха (ст.3)... Значи, това дали хората вярват или не в Бога, това има морални последствия в живота на хората. 1 (По слав. 13). За първия певец. Давидов псалом. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро. Ако „няма Бог", значи няма пред кого да отговаряш. Може да си правиш, каквото си поискаш. Щом няма задгробен живот, значи: „яж, пий и си носи новите дрехи". Щом няма Бог, значи: „Тъпчи другите, не се съобразявай с никого!". Където няма Бог, там има разврат и всякакво разложение. И обратно. Където „има Бог", където има хора, които вярват в Него, там е различно. Там има страх от Бога. Това означава, че хората се боят да не би Бог да ги осъди за постъпките им. Те боят, да не би да има последствия, от това как се отнасяш с другите. Така че, където има знание за Бога, където има вяра в Бога, там има любов, защото Бог е Любов (1 Йоаново 4:16), и Той ни казва да се обичаме (Йоан 13:34). Там има чистота, там има стремеж за свят живот... Не че всичко е съвършено, но нещата са много по-добре там, където хората вярват в Бога. За онези, които отхвърлят съществуването на Бога, се казва (Псалом 14:1-3): Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро. 2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога. 3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един. Така че, онези които не вярват в Бога, те не правят добри неща. И затова е много важно ние да обясняваме на хората, и да им доказваме, че Бог съществува. Библията сама по себе си не доказва Бога. Тя въобще не прави опит да доказва Бога, защото това би било все едно аз да доказвам, че съществувам. Защо да доказвам нещо толкова ясно и явно. От друга страна, някои казват, че ако Бог би могъл да се докаже, то Той не би бил Бог. Защото Бог е толкова безграничен и толкова над всичко, че Той няма нужда да се доказва. И самия опит да се доказва Бог е нещо смешно. Библията приема Божието съществуване като аксиома, като безусловна предпоставка. Тя направо започва с думите: „В начало Бог създаде небето и земята" (Битие 1:1). В Библията съществуването на Бога въобще не се подлага под никакво съмнение. Защото, Бог е самосъществуващ, Той е „Вечносъществуващият". Неговото Име е Яхве - „Аз Съм Този, Който Съм" (Изход 3:14). Така че всъщност, да се отрича съществуването на Бога, е глупост и „безумие", и глупав и „безумен" е онзи, който не вярва в Него. Истинският проблем на такива хора е, че Сатана е заслепил умовете им, за да не ги освети светлината на благовестието, и те да не могат да се спасят (2 Коринтяни 4:3-4). 3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, - 4 за тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.  ИМА ЛИ ТВОРЕНИЕ БЕЗ ТВОРЕЦ? В това поучение ще се спрем на няколко аргумента, които доказват съществуването на Бога. Аргументите са доказателства в подкрепа на дадено твърдение или теза. Разгледани поотделно тези аргументи може и да не са достатъчни, но всички заедно, взети като съвкупност, те са доказателство за това, че Бог съществува. Първият от тези аргументи се нарича космологичен аргумент. Космологията е наука, която се занимава с Вселената и с подредеността в Космоса - организацията на звездите, планетите, земята, хората. Всичко това е подредено. Казано най-просто космологичният аргумент за съществуването на Бог е следния: Щом има творение, значи трябва да има и Творец. Нещата в логиката доказват чрез главна предпоставка, второстепенна предпоставка и заключение. Главната предпоставка на този аргумент е следната: Всичко, което е започнало, би трябвало да има причина, която да го е накарала то да започне. Всичко, което има начало, би трябвало да е било причинено от нещо. Има ли следствие без причина? Има ли промяна, без нещо да я предизвика? Или може ли нещо да съществува, без да е било причинено. Второстепенната предпоставка на аргумента е, че Вселената има начало. Тя е започнала, тя съществува. И тогава логическото заключение е следното: След като вселената съществува, то трябва да има адекватна причина за нейното съществуване. За да съществува нещо, то трябва да има причина. Има ли творение без Творец? Може ли нещата, ей така, от само себе си да станат? Вие като готвите, например, боб, може ли той да се сготви ей така от само себе си? Не може. За да стане боба, трябва някой да го сготви. Може ли една къща да се построи от само себе си? Не може. Щом има къща, значи, има и строител, който я е построил. Да вземем за пример човека. След като човекът съществува, значи трябва да има Създател, който да го е създал. Той не може просто ей така да се появи от нищото, защото той е разумно същество. Бидейки човеци, ние можем да мислим, да четем, да се обличаме. Шием си дрехи, строим си къщи. Ние сме организирани. Имаме електричество, интернет, филми, всякакви технологии. Доста вяра се изисква за да повярваш, че всичко това е станало от само себе си. Бог ни е създал разумни. И така, космологичния аргумент се обобщава в следното: Ако всичко, което съществува си има причина за своето съществуване, а вселената има своето начало, то тогава вселената трябва да има адекватна причина за нейното съществуване. Причина, която да извън нея, причина, която е толкова голяма, че да може да я причини. Повечето хора са съгласни с този космологичен аргумент. Наблюдавайки света, те сами стигат до извода, че има нещо, има някой, който е над всичко около нас, което се вижда. И когато ние ги питаме: „Вярвате ли в Бога?", много от тях казват: „Да, има някаква сила". Така че, това е космологичния аргумент: Има ли творение без творец? ИМА ЛИ ЗАКОНИ БЕЗ ЗАКОНОДАТЕЛ? Вторият аргумент се нарича „телеологичен". Тази дума означава изучаване на целесъобразността на нещата. Всичко в този свят има своя ред. Той е целесъобразен. Защо кравата е кафява, яде зелена трева, а пък дава бяло мляко? Има си причина за това. Защо има облаци? Защо вали отново след като веднъж облаците са се изпразнили? Откъде идва водата в облаците? Има кръговрат на водата... Всичко в този свят има някаква цел, някакво предназначение, някакъв смисъл и замисъл. Вижте, например, гените на човека. Всеки човек прилича на родителите си, защото носи комбинация от техните гени. В тази прилика има целесъобразност. Главната предпоставка на телеологчния аргумент е следната: Редът и подредбата на една система, предполагат разумна и целенасочена причина за този ред и за тази подредба. Този втори аргумент доказва, че „силата" и „причината" за които говори космологичния аргумент не е просто някаква сила или някаква причина. Тя е разумна Сила и разумна Причина. Всичко в творението е направено с разум, премерено и с цел. Второстепенната предпоставка на телеологичния аргумент е, че Вселената се характеризира с ред, има си закони. Така стигаме до втория въпрос, който ни кара да мислим, че има Бог: „Има ли закони без Законодател?". Ако пуснеш някакъв предмет, той няма да литне нагоре, а ще падне надолу. Защо? Защото е длъжен да се подчини на закона на гравитацията и земното притегляне. Вселената се характеризира с една точна подредба. Забелязали ли сте? Рибите плуват в морето, птиците летят в небето, а животните ходят по земята - има ред във всичко. И заключението на телеологичния аргумент е следното: След като във Вселената има ред и една полезна подредба, следователно тя има една интелигентна и целесъобразна Причина, която е причинила нещата да бъдат точно по този начин, а не да съществуват в състояние на хаос. Т. е., Бог не е просто „някаква сила", Той е Интелигентен. Той е Умен. Има разум. Силата не може да има разум. Тока има ли разум? А, когато нещо има разум, това означава, че то е личност. Така че, Бог не е просто някаква сила. Той е Личност. Това е доказателството на този втори, телеологичен аргумент, който се основава на разумната и организирана подредба на света. Ако всичко в този свят е направено разумно и интелигентно, то неговият Автор явно е разумен и интелигентен. АКО ГО ИМА В РЕЧНИКА, ЗНАЧИ СЪЩЕСТВУВА Третият аргумент се нарича онтологичен аргумент. Онтологията е науката, която се занимава със съществуването на нещата. Тя изучава самото съществуване като такова. Съгласно онтологичния аргумент за съществуването на Бог, самият факт, че човек има идеята за съществуването на Бог, доказва че Той съществува. Защото помислете. Защо му е на човек да вярва в Бог, ако той е грешен? Защо му е на един грешен човек да вярва в един праведен Бог? Не може ли човек просто да не мисли за Бог? Но всеки човек мисли за Бога. Всеки човек има идеята, че има Бог....