propovedi.org

I.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС, КАТО ЖЕРТВА, КАТО ТОЗИ, КОЙТО ПОНЕСЕ ЧОВЕШКИТЕ ГРЕХОВЕ  „Господ възложи на Него, беззаконието на всички ни” (Исая 53:6).  6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.  „Христос стана проклет за нас...” (Галатяни 3:13).  13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {гръцки: проклетия; виж 2 Кор. 5:21} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";  „Христос беше направен грях за нас...” (2 Коринтяни 5:21).  21 Който за нас направи грешен {гръцки: грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {гръцки: правда} пред Бога.  II.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС КАТО ВЪЗКРЪСНАЛ СПАСИТЕЛ, „КОЙТО МОЖЕ СЪВЪРШЕНО ДА СПАСЯВА” Покажи, че чрез вяра в разпнатия Христос ние получаваме опрощение на греховете си, но чрез вяра във възкръсналия Христос ние получаваме освобождение от силата на греха.  Христос може да спасява съвършено (Евреи 7:25).  25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.  Христос може да ни пази от препъване и падане (Юда 1:24).  24 А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава,  Възкръсналият Христос притежава всяка власт (Матей 28:18).  18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.                    Той има власт да спасява!  С Божията сила сме вардени (1 Петрово 1:5).  5 които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.  Благовестието: „Христос умря – Той възкръсна” (1 Коринтяни 15:1-4). Христос не е мъртъв, Той е жив!  1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали. 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; 4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;  III.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС КАТО ГОСПОД  Необходимо е да познаваме Христос не само като Спасител, но и като Господ.  Бог е направил Исус „Господ и Помазаник” (Деяния 2:36).  36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.  Ние трябва да приемаме Христос като Господ. Римляни 10:9  Деяния 10:36  9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),   IV.  ПОКАЖИ МУ КАК ДА НАПРАВИ ХРИСТОС НЕГОВ ЛИЧЕН СПАСИТЕЛ И ГОСПОД  Които приемат Христос стават Божии чада (Йоан 1:12).  11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. 12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;  „Който вярва в Него”...има вечен живот (Йоан 3:16).  16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:  „Който вярва в Него”... получава опрощение на греховете си (Деяния 10:43).  43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.  Всички, които вярват в Христос са оправдани (Деяния 13:39).  39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.  V.  ПОКАЖИ МУ НУЖДАТА ОТ УСТНО ИЗПОВЯДВАНЕ НА ХРИСТОС   Обръщението на грешника не може да бъде ясно и задоволително, докато той не е изповядал устно пред човеците Христос като свой личен Спасител.  Римляни 10:9-10  9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.  VI.  ВОДИ ГО ДО ПЪЛНА УВЕРЕНОСТ  Новоповярвалият трябва да бъде доведен до мястото, където той може да каже с пълна увереност: „Аз зная,че съм спасен, аз зная, че имам вечен живот.”  Йоан 3:36  36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.  1 Йоан 5:10-13  10 Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си. 11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. 12 Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот. 13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].  Йоан 1:12  12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;  Йоан 5:24  24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.  VII.  ДАЙ МУ НАСТАВЛЕНИЯ КАК ДА ЖИВЕЕ КАТО ХРИСТИЯНИН  Причината, поради която животът на много християни е изпълнен с грешки, „падания – ставания” и пр., се крие във факта,че тези християни, когато са приели Христос, не са били наставени как да живеят като християни.  НАСТАВЛЕНИЯ КЪМ ПОВЯРВАЛИТЕ  Постоянно изповядвай Христос пред човеците (Матей 10:32).  32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.  Изучавай редовно Божието Слово и го съхранявай в сърцето си. Псалом 119:11  1 Петрово 2:2  11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.  2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение  Моли се непрестанно. 1 Сол.5:17  Исая 40:31  17 Непрестанно се молете.  31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.  Подчини волята си напълно на Бога и Го слушай във всичко (Деяния 5:32).  32 И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, както е и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.  Работи за Христос, довеждай души при Него. Матей 25:14-30  Притчи 11:30  Данаил 12:3  Матей 4:19  14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. 16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. 17 Също и тоя, който получи двата спечели още два. 18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си. 19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях, 20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. 21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. 23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал; 25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. 26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал; 27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. 28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. 29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. 30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.  30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.  3 Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.  19 И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.  Моли се Бог да те кръсти със Святия Дух. Деяния 1:4  Деяния 5:32  Лука 24:49  4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.  32 И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, както е и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.  49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.  Посещавай събранията редовно (Евреи 10:25).  25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.  Бъди постоянен и щедър дарител за Божието дело. 2 Коринтяни 9:6-8  Малахия 3:10  6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. 7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. 8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;  10 Донесете всичките десетъци в съкровищницата, За да има храна в дома Ми, И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.  ...

I.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС, КАТО ЖЕРТВА, КАТО ТОЗИ, КОЙТО ПОНЕСЕ ЧОВЕШКИТЕ ГРЕХОВЕ  „Господ възложи на Него, беззаконието на всички ни” (Исая 53:6).  6 Всички ние се заблудихме както овце, Отбихме се всеки в своя път; И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.  „Христос стана проклет за нас...” (Галатяни 3:13).  13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {гръцки: проклетия; виж 2 Кор. 5:21} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";  „Христос беше направен грях за нас...” (2 Коринтяни 5:21).  21 Който за нас направи грешен {гръцки: грях} Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни {гръцки: правда} пред Бога.  II.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС КАТО ВЪЗКРЪСНАЛ СПАСИТЕЛ, „КОЙТО МОЖЕ СЪВЪРШЕНО ДА СПАСЯВА” Покажи, че чрез вяра в разпнатия Христос ние получаваме опрощение на греховете си, но чрез вяра във възкръсналия Христос ние получаваме освобождение от силата на греха.  Христос може да спасява съвършено (Евреи 7:25).  25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.  Христос може да ни пази от препъване и падане (Юда 1:24).  24 А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава,  Възкръсналият Христос притежава всяка власт (Матей 28:18).  18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.                    Той има власт да спасява!  С Божията сила сме вардени (1 Петрово 1:5).  5 които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.  Благовестието: „Христос умря – Той възкръсна” (1 Коринтяни 15:1-4). Христос не е мъртъв, Той е жив!  1 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите, 2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали. 3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; 4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;  III.  ПОКАЖИ МУ ХРИСТОС КАТО ГОСПОД  Необходимо е да познаваме Христос не само като Спасител, но и като Господ.  Бог е направил Исус „Господ и Помазаник” (Деяния 2:36).  36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.  Ние трябва да приемаме Христос като Господ. Римляни 10:9  Деяния 10:36  9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.  36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),   IV.  ПОКАЖИ МУ КАК ДА НАПРАВИ ХРИСТОС НЕГОВ ЛИЧЕН СПАСИТЕЛ И ГОСПОД  Които приемат Христос стават Божии чада (Йоан 1:12).  11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха. 12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;  „Който вярва в Него”...има вечен живот (Йоан 3:16).  16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:  „Който вярва в Него”... получава опрощение на греховете си (Деяния 10:43).  43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.  Всички, които вярват в Христос са оправдани (Деяния 13:39).  39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.  V.  ПОКАЖИ МУ НУЖДАТА ОТ УСТНО ИЗПОВЯДВАНЕ НА ХРИСТОС   Обръщението на грешника не може да бъде ясно и задоволително, докато той не е изповядал устно пред човеците Христос като свой личен Спасител.  Римляни 10:9-10  9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.  VI.  ВОДИ ГО ДО ПЪЛНА УВЕРЕНОСТ  Новоповярвалият трябва да бъде доведен до мястото, където той може да каже с пълна увереност: „Аз зная,че съм спасен, аз зная, че имам вечен живот.”  Йоан 3:36  36 Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.  1 Йоан 5:10-13  10 Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствувал за Сина Си. 11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. 12 Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот. 13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот [и да вярвате в името на Божия Син].  Йоан 1:12  12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;  Йоан 5:24  24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.  VII.  ДАЙ МУ НАСТАВЛЕНИЯ КАК ДА ЖИВЕЕ КАТО ХРИСТИЯНИН  Причината, поради която животът на много християни е изпълнен с грешки, „падания – ставания” и пр., се крие във факта,че тези християни, когато са приели Христос, не са били наставени как да живеят като християни.  НАСТАВЛЕНИЯ КЪМ ПОВЯРВАЛИТЕ  Постоянно изповядвай Христос пред човеците (Матей 10:32).  32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.  Изучавай редовно Божието Слово и го съхранявай в сърцето си. Псалом 119:11  1 Петрово 2:2  11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.  2 пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение  Моли се непрестанно. 1 Сол.5:17  Исая 40:31  17 Непрестанно се молете.  31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.  Подчини волята си напълно на Бога и Го слушай във всичко (Деяния 5:32).  32 И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, както е и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.  Работи за Христос, довеждай души при Него. Матей 25:14-30  Притчи 11:30  Данаил 12:3  Матей 4:19  14 Защото е както, когато човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си. 15 На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна. 16 Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта. 17 Също и тоя, който получи двата спечели още два. 18 А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си. 19 След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях, 20 И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет. 21 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22 Приближи се и тоя, който бе получил двата таланта, и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта. 23 Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24 Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал; 25 и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. 26 А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал; 27 ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. 28 Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. 29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. 30 А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.  30 Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.  3 Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.  19 И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.  Моли се Бог да те кръсти със Святия Дух. Деяния 1:4  Деяния 5:32  Лука 24:49  4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.  32 И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, както е и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.  49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.  Посещавай събранията редовно (Евреи 10:25).  25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.  Бъди постоянен и щедър дарител за Божието дело. 2 Коринтяни 9:6-8  Малахия 3:10  6 А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. 7 Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. 8 А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;  10 Донесете всичките десетъци в съкровищницата, За да има храна в дома Ми, И опитайте Ме сега за това, Казва Господ на Силите, Дали не ще ви разкрия небесните отвори Да излея благословение върху вас, Тъй щото да не стига място за него.  ...

Филипяни 2:6-11 По време на Рождество ние се замисляме за нашия Господ Исус Христос, за това кой е Той и за това, което Той направи за нас. За нас Исус Христос е Господ, Спасител, Цар и много други неща, но това върху което бих желал да се фокусираме днес е неговата роля на първосвещеник и ходатай и по-специално върху това как неговото въплъщение спомага (допринася) за изпълнението на ходатайственото Му (първосвещеническо) служение. Какво означава да ходатайстваш за някого? Да ходатайстваш за някого, означава да се застъпиш за него. Застъпвайки се за някого, ти се свързваш с него, обвързваш се с него пред този пред когото ходатайстваш. Когато ходатайстваме, ние се поставяме на мястото на този за когото ходатайстваме. В Изход Мойсей се застъпи за израилтяните, когато те съгрешиха, като направиха златно теле. Бог искаше да ги погуби и да издигне нов народ от самия Мойсей, но Мойсей умоляваше Бог да им прости, казвайки:  32 Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. (Изход 32:32).  Този библейски пример демонстрира върховния акт на ходатайство – Мойсей беше готов да пожертва собствената си позиция и дори собствения си живот за народа, който обичаше. Това ни напомня за Христовата жертва за спасението на човечеството. Христос дойде на тази земя за да ходатайства за нас и дори да стане жертва за нас. За да го направи, Той се идентифицира с нас, като стана един от нас. ВЕЧНОСТТА НА ХРИСТОС Ходатайството на Христос започна с идентифициране с нас, с тези за които Той стана ходатай. Във Филипяни 2:6-8 четем за промените, които станаха с него в резултат на това идентифициране, което ние наричаме въплъщение. 6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8) Когато говорим за раждането на нашия Спасител, трябва да сме на ясно, че Той не започна живота си с Неговото зачатие или с Неговото раждане. Дори преди да се роди, Той съществуваше, и то съществуваше в най-висшата възможна форма - “беше в Божия образ”. Какво означава да бъдеш в образ на Бог? Означава, че си Бог. Исус Христос е Бог. Той беше Бог преди да се роди, роди се като Бог и ще си остана Бог и след възкресението. Това не означава, че Той е отделен Бог от Бог Отец или от Бог Свети Дух. Не. Отец, Син, и Дух са един Бог - един Бог в три лица. Така казва и пророчеството за Неговото раждане (Михей 5:2) 2 А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността. (Михей 5:2) Какво означава това, че Произходът на Месия е “от вечността”? Означава, че Той е вечен. Исус съществуваше преди Йоан Кръстител. Макар, че физически Исус се роди след Йоан Кръстител, като Бог, Той беше преди него. Това беше свидетелството на Йоан за Него (Йоан 1:15). 15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв. (Йоан 1:15) Исус съществуваше преди Авраам. Макар, че физически се роди стотици години след него, като Бог, Той беше преди Авраам. Това каза самия Исус (Йоан 8:58) 58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. (Йоан 8:58) Като Бог, Исус съществуваше не само преди Йоан Кръстител, не само преди Авраам, Той съществуваше преди сътворението. В Йоан 17:5, Исус започва своята първосвещеническа молитва с думите:  5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света. (Йоан 17:5) Исус не само съществуваше “преди създанието на света”. Той беше облечен с Божията слава преди създанието на света. Исус Христос съществуваше не само преди пророците, преди патриарсите, преди сътворението, Той съществуваше дори преди създаването на духовните същества. В Колосяни 1:15 ап. Павел казва: 15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; (Колосяни 1:15) “Първороден преди всяко създание” Исус е вечен, Той е Бог. Това е толкова важно, че евангелист Йоан започва своето евангелие с тази истина - говорейки за началото и за вечната същност на Христос (Йоан 1:1). 1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (Йоан 1:1) “Словото” в това изречение не са буквите, не е литературата, не е дори просто духовността. “Словото”, “Логосът” е Исус Христос. Бихме могли да прочетем това изречение като заместим “Словото” с “Исус Христос”. “В началото бе Исус Христос; и Исус Христос беше у Бога; и Исус Христос бе Бог.” За да подчертае Неговата божественост, Йоан продължава (Йоан 1:2-3) 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. (Йоан 1:2-3) Христос е не просто “от началото”, не е просто “вечен”, Той е Творецът, авторът на всичко, което съществува. ВЪПЛЪЩЕНИЕТО ХРИСТОС Така че, като Бог, преди да се роди на тази земя, Христос беше вечен. Беше не само вечен, беше славен, беше в едно от лицата на Троицата. Но, Той не остана в това състояние. Отказа се от ролята на господар. Отказа се от славата Си. Отказа се от всичките Си привилегии и избра да стане слуга. На тази земя, Исус се роди в обор, в помещение за отглеждане на животни. Бидейки Бог, Христос стана човек, и не само човек, но човек-слуга. 6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;  8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8) В ст. 6 и в началото на ст.7 виждаме три фрази описващи Христовото състояние, отношение и решение. Състоянието Му беше - “в Божия образ”. Отношението Му беше отношение на смирение - “не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога”, което Той очевидно имаше. Решението му беше да се откаже от всичко, което имаше и което притежаваше, за да послужи на Божията изкупителна цел в името на нашето спасение - “но се отказа от всичко”. В ст.7-8 четем как Христос изпълни това Негово решение. Исус, Второто лице на Троицата “взе на себе си образ на слуга, стана “подобен на човеците” и “се намери в човешки образ”. Исус се отказа от Божия образ, в който беше и взе на себе си “човешки образ” Този акт на превръщане на Богът в човек, ние наричаме “въплъщение”. Чрез въплъщението, Исус Христос стана богочовек. Защо Христос направи това? Направи го, за да се идентифицира с нас. Защо? За да ни изкупи от греховете ни, като стане жертва за нас. Авраам се застъпи за Содом и Гомор в разговор с Бог. Мойсей се застъпи за народа си в молитва. Стотникът се застъпи за слугата си, като помоли Исус да използва божествената си власт и само да заповяда изцелението на слугата му. Йов се застъпи за изцелението на приятелите си. За да нашето ходатайство, обаче, за нашето изкупление, не беше достатъчна просто молитва. Беше нужна жертва. За да извърши тази жертва, Христос стана жертвеното агне и пожертва Себе Си за нас. Ап. Павел описва това със следващите три фрази в ст.8:  смири Себе Си  и стана послушен до смърт,  даже смърт на кръст. 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:8) За да го направи, Христос се въплъти и се роди на тази земя като Исус от Назарет. Актът на въплъщението Йоан описва така (Йоан 1:14). 14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. (Йоан 1:14) Забележете, Исус Христос, Второто лице на Троицата “стана плът”. Исус Христос стана един от нас.  Авторът на Посланието към евреите описва това събитие така: 5 Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим; (Евреи 2:5) Бъдещият свят “за който говорим” е новото небе и новата земя, Божието царство в което ще обитава правда. Този бъдещ свят Бог благоволи да подчини не на ангелите. А на кой? На нас, на човеците. 6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш? 7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си; 8 Всичко си подчинил под нозете му". (Евреи 2:6-8) Тук авторът на Посланието към евреите цитира Псалом 8 и посочва, че Бог е дал цялата Си власт над творението си не на ангелите, а на хората. Сега не виждаме това вече да е станало, но виждаме как ще стане и Кой ще го направи (Евреи 2:8-9). И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено. 9 Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. (Евреи 2:8-9) Макар и да беше съвършен и преди това, чрез смъртта си заради нас на кръста, Исус се усъвършенства още повече. Не че стана по-безгрешен, понеже Той и преди това беше безгрешен. Но, това, в което Той се усъвършенства беше да опита всичко, което изпитват хората (страдания, изкушения и дори смърт) и така да има още по-голяма милост (емпатиия) и съпричастност към нас. 10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение. (Евреи 2:10) Кой е “Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко”? Бог Отец. Кои са “многото синове”, които Той “привежда в слава”? Ние. Кой е “начинателят на нашето спасение”? Исус. Как Бог Отец усъвършенства Исус? Чрез страданията, които допусна Той да претърпи. ...

След процесите срещу Исус, в които Той беше намерен невинен, но въпреки това лъжливо обвинен и с издадена присъда да бъде екзекутиран чрез разпятие, сега ще говорим за самото разпятие на Исус. Има една улица, по която Той минава към Голгота от крепостта Антония или Римския форум, където е бил осъден. Тя се нарича Вия Долороса. Вия Долороса означава „Пътят на страданието“, „Скръбният път“ или „Пътят на скръбта“. В историята, особено францисканците, които са били последователи на св. Франциск, са направили 14 станции, в които са спирали по този път, за да възпоменат всяко едно от събитията, които се случват. Много са нещата, които са се случили този ден. Ние видяхме само докато бъде Исус осъден колко неща се случват. Йоан 19:17 17 И така, взеха Исус; и Той, като носеше сам кръста Си, излезе; и дойде на мястото, наречено Лобно, което по еврейски се казва Голгота, Така че Исус отначало беше осъден сам да носи кръста си. На някои картини е даден много дълъг кръст, но се смята, че всъщност това, което Исус е носил, е само напречната греда. Но и тя никак не е била лека за носене. И в един момент, докато я носи, Исус пада от тежестта на кръста. И разбира се, римските войници го унижават. Те искат Той сам да носи кръста си. Исус върви с това унижение. Както знаете, Той беше бичуван, беше с трънен венец, подиграваха Му се, биеха Го и т.н., беше целият в кръв. Съблякоха Му дрехата, която Му беше дал Ирод, и Го бяха облекли в Неговите дрехи, и Той вървеше към кръста, за да бъде разпънат. И Той падна, но по пътя се казва, че в един момент майка Му отива при Него. Ние не знаем това, то не е описано в Библията, но се предполага, че така е станало според различни предания. Това обаче, което пише в Библията, е за Симон Киринеец. Марк 15:21 21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива. Това е много интересно за този Симон Киринеец, който беше заставен да носи кръста на Исус — след това той стана християнин. Има картини, на които се вижда Симон Киринеец и неговите синове. Разбира се, това е предполагаемо изображение, но просто можем да си ги представим. И тогава, в един момент, има една легенда за една дама, която се казва Вероника. Тя избърсва лицето на Исус. Тоест, когато Той върви и пада, Той просто не може да вижда, защото очите Му са били подути от биенето. Може да си представим как изглежда някой боксьор след боксов мач. Така изглеждаше Исус — просто пребит, подут, разкървавен. С кръв, която тече от главата Му, от гърба Му, отвсякъде. И тогава тази жена избърсва лицето на Исус. Смята се, че тя се казва Вероника — от Кесария Филипова или от Йерусалим. И когато тя избърсва лицето на Исус, върху кърпата, която използва, остава Неговото изображение. Един религиозен термин за тази кърпа на български е „обрус“, с който са Го избърсали. Не знаем дали действително там се е отпечатал образът на Исус, но това е някакъв вид реликва. Вероятно това се е случило. Но това ни говори, че мъките на Исус са били огромни. Пътят от крепостта Антония до мястото, където Исус е бил разпънат, е около 600 метра. Тоест Исус трябва сам да носи тази тежка греда. И Той не може, разбира се, Той е изтощен. Още от предния ден са Го хванали, бил е в затвора, едва ли е закусвал. Просто е бил много, много изтощен. И ние не знаем това за Вероника, но Библията пише за йерусалимските дъщери. След Него беше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него. Това бяха Мария, майката на Исус, и другите с нея. Представете си как се чувства тя — собственото ѝ дете да го унижават, да го убиват. Как би се чувствала една майка, когато гледа това да се случва с детето ѝ? И разбира се, това беше един потресаващ момент. И другите жени се разстроиха. Исус се обърна към тях и каза: „Дъщери йерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си. Защото, ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили. Защото ще има много голяма скръб. Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас! — и на хълмовете: Покрийте ни! Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?“ И така Исус стига до мястото, наречено Лобно. Процесията наближава Голгота. Както казваме, Голгота означава „хълм на черепа“ или „Лобното място“. И там Исус е разпънат. Има святи жени, които вървят след Него. Това са жените, които Го следват, и разбира се, най-близките Му — майка Му, Мария — майката на Яков, Мария Магдалена и други жени, които са били от Неговия кръг. И в същото време Неговите ученици гледат отдалеч. Както ви казах, те са се скрили преди това. Лука 23:49 49 А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това. Те гледаха какво се случва с Исус. И когато беше доведен до Голгота, Исус беше съвлечен от Неговите дрехи. Той остава само по бельо, с някаква препаска около кръста Си, но беше съвлечен. Какво унижение е било за евреите! Това да Му махнат дрехите е било наистина ужасно унижение. Той беше съвлечен не само от мантията Си, беше съвлечен и от собствените Си дрехи. На кръста Той беше гол. Марк 15:23 23 И Му дадоха вино, смесено със смирна, но Той не прие. Тоест те се опитаха да Му дадат някакъв вид упойка или анестезия, но Той отказа. И след като Го разпънаха... Просто те Го сложиха на кръста и забиха, заковаха ръцете Му и краката Му. Макар че бяха вързани най-вероятно с въжета, Той беше и закован — ръцете Му и краката Му бяха приковани към този кръст. Йоан 19:23-24 23 А войниците, като разпънаха Исус, взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и долната дреха. А долната дреха не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;24 затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва:„Разделиха си дрехите Мии за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ Но това беше нещо ужасно, когато те прободоха ръцете Му и краката Му. Просто и краката Му, и ръцете Му бяха пробити и приковани към този кръст. Това беше ужасна болка! Представете си да ви пробиват ръцете и да ви забиват тези огромни римски квадратни гвоздеи. Така изглеждаше Голгота. И те изправиха кръста Му. Не зная, може би са имали някакъв вид съоръжение, с което са го вдигали. Полезно е било да имат начини да вдигат кръста, да го издигат и да го поставят на мястото му. Но така те разпънаха и другите двама злодейци, така че общо бяха три кръста един до друг. Лука 23:39-40 39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? Дори на кръста имаше унижение към Него. А другият го смъмра и каза: „Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили, но Този човек не е извършил нищо лошо.“ И каза: „Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си!“ А Исус му отговори: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая!“ Само това може да бъде тема на отделна проповед, но ние виждаме отново и отново разкази. Тези разкази, които ни поставят пред избор. Кого ще изберем? Дали ще изберем Варава или Исус? Дали ще изберем да почетем Този, Който е на кръста, или ще продължим да Го унижаваме? Дали ще сме на страната на Неговите последователи, или ще сме на страната на Неговите врагове? Но от това зависи къде ще прекараме вечността. Този, който прие да почете Исус, да повярва в Него, казва, че Той е Божий Син. Това е израз на вяра: „Спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си.“ Той Му казва: „Да, Ти си Цар и Ти ще отидеш в Царството Си, но спомни си за мен.“ Това беше всъщност израз на покаяние. И тогава Исус му казва: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая.“ Лука 23:39-40 39 И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!40 А другият в отговор го смъмра: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си със същата присъда? А за разделянето на жребия — тук в сценката го видяхте, и войниците взеха дрехата Му и хвърляха зарчета. Не знаем точно в какъв жребий те са хвърляли, но в Йоан 19:23-24 се казва: Йоан 19:23-24 23 А войниците, като разпънаха Исус, взеха горните Му дрехи и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял; взеха и долната дреха. А долната дреха не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу;24 затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни написаното, което казва:„Разделиха си дрехите Мии за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ Точно това, което се случи, беше предсказано, че ще се случи. Писано е в Псалмите и на много други места в Библията. След това войниците седнаха и Го пазеха. Това е един момент на... те чакаха Той да умре. И това е много интересно, казва се в Матей 27:36: „И седяха там да Го пазят.“ Те се измориха да Го бият, да Го разпъват, да си вършат работата, и накрая, след като си разделиха дрехите Му, вече нямаше какво да правят и седнаха. Матей 27:36 36 И седяха там да Го пазят. Седят и Го чакат да умре. Тази картинка ни представя какво виждаше Исус от кръста. Той виждаше жените долу под Него, виждаше войниците, виждаше тези, които Му се подиграваха, виждаше Неговите ученици, може би, отдалече. Но Той не беше сляп, докато беше на кръста, и макар че се измъчваше и може би нищо не виждаше, това е, което Той би видял от кръста. И там беше Йоан. Той беше най-младият Му ученик, той се осмели да бъде там. Макар че Петър се отрече от Него, а другите не бяха там, Йоан беше. Йоан описва това в Евангелието. Евангелието е свидетелство от първа ръка, той беше свидетел на всичко това. И се казва, че при кръста на Исус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика,...

Както казахме, Той извика със силен глас и каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ и като каза това, издъхна. И тогава четем, че тълпата напусна. Нямаше какво да правят там. Те вече бяха се изплашили от това, че небето се притъмни. И се казва, че те се връщаха. Всички множества, които бяха дошли за това зрелище, като видяха какво става, се връщаха, като се удряха в гърдите си. Просто удрянето в гърдите е знак на съжаление. Хората се осъзнаха и в един момент разбраха, че това, което правят, не е правилно. Имаше земетресение. И се казва: „И ето, завесата на храма се раздра на две отгоре до долу. И земята се разтресе, и скалите се разпукаха.“ Т.е. смъртта на Исус беше придружена от природни катаклизми. И това, че завесата се раздели отгоре до долу, означава, че не човек го направи, но Бог го направи. И това разделение означава, че всъщност вече входът за Светая Светих беше отворен за нас. И Божията слава напусна храма. Но също скалите се разпукаха и това земетресение изплаши хората. Те си тръгнаха. Небето се притъмни. Просто цялото създание съучастваше в смъртта на своя Създател. Това беше невероятно. Имаше, може би, слънчево затъмнение. Ние не знаем дали от облаци или от какво, но се казва, че небето притъмня. Има една пещера, която е точно под Голгота. И там смятат, че има една такава пукнатина точно под Голгота. В пещерата се вижда тази пукнатина. Даже има спекулации. Не знам дали това е истина, но съм чувал такива теории, че точно в тази скала, в тази пещера, е бил скрит Ковчегът на Завета. И когато Исус умира и Неговата кръв се стича, тя преминава през тази пукнатина и пада капка от кръвта на Исус върху умилостивилището, което е всъщност капакът на Ковчега на Завета. Не знам дали е това, но за мен е интересно. И тогава римският стотник, който наблюдава цялата тази екзекуция, той се покайва. Преданието казва за него, че се е казвал Лонгин. Но ние не знаем как се казва, но той изповядва. Той се прекланя пред Исус, когато умира, и тогава той казва: „Наистина, Този беше Син на Бога“. Истина, Този беше Син на Бога. И това е всъщност целта на цялото Евангелие, когато ние го слушаме, когато ние го четем – и Евангелието според Марко, и другите евангелия – да стигнеш до момента, в който Исус казва: „Според както казват хората, Кой съм Аз? Според както ти казваш, Кой съм?“ Ти сега трябва да вземеш решение. И всъщност този стотник, който беше езичник, в един момент той разпознава Исус Христос като Божия Син и той казва: „Да, Ти си Божий Син“. И в същото време Матей говори за това, че гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, които като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина. Не знам точно как се е случило, но се казва, че гробовете се разтвориха и телата на починалите бяха възкресени. И смята се, че те са влезли в святия град след Неговото възкресение, защото Христос е първият плод, но гробовете са били отворени в съответното земетресение. Тогава вече те искат да свалят разпънатите си от кръста. Войниците не могат повече и искат да си ходят. Настъпва Пасхата, евреите също бързат да се прибират и чупят краката на двамата престъпници. Чупят им пищялите, това е частта между коляното и глезена. Йоан 19:31-33 31 И понеже беше денят на Приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им се пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам.32 Затова войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус.33 Но когато дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. И понеже беше ден на приготовлението, за да не остават телата на кръста в събота, защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят пищялите и да ги вдигнат оттам. Тогава войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Исус. А като дойдоха при Исус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха пищялите. И това става, за да се изпълни това пророчество, че Негова кост няма да се строши. Тоест дори в това виждаме... Виждаме тук душата на покаялия се престъпник, която отива с Исус в рая. Исус му каза: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“. Тогава младежкият ръководител и нашите младежи бяха в събота. И аз сега едва на Страстната седмица и всеки ден проповядваме какво се случи. Петък проповядваме и сега едва в събота. Аз какво ще говоря на тази младеж? Просто за събота нищо не пише какво е станало. Но какво правеше Исус в събота? Но ако ние се задълбочим, виждаме, че всъщност след като Исус умря, Неговият дух отива да проповядва с духа Си в тъмницата, и Той всъщност направи нещо много велико. Той премести – това е в някакви духовни пространства – но Той премести Ада от долу нагоре. Авраамовото лоно и Ада. Те са смятали, че Адът има две отделения. Говорим за правилното отделение на Ада, което е Шеол. Едната част, Шеол, е с много отделения. Това е място за престъпници, за демони още по-надолу. Но това, което е било за праведните, Той го премести и вече е в небето. Духът е в тъмницата, Той им е проповядвал, Той им е говорил и може би им е прогласил спасението. Въпреки обаче, че Неговите пищяли не бяха пречупени, все пак копие се заби в ребрата Му, което е още по-важно. Тоест, за да се убедят, че Той беше умрял, защото много хора, които са скептици, те казват: „Ама Исус не бил умрял, Той просто се направил на мъртъв“ и не знам как ти би могъл да останеш... „Изпаднал в кома“ или нещо такова. Но аз не знам как ти можеш да оживееш след всичко това. Защото всъщност на този кръст ти се задушаваш. Кръстната смърт не е от това, че са ти забили гвоздеи в ръцете ти, а всъщност от задушаване. Защото ти висиш, и когато им пречупват пищялите, всъщност те губят опора и в следващия момент те просто умират от задушаване. И за Исус се казва, че са проболи с копие ребрата Му и когато Го проболи, веднага изтече кръв и вода. Това означава, че всъщност кръвната плазма се е отделила от кръвта Му. И тази вода, която е излязла оттам, всъщност е кръвната плазма заедно с кръвта Му. И това доказва, че Той е умрял. Така че Исус беше 100% умрял. И, разбира се, за стотника говорихме, че те се уплашиха много от земетресението и той каза, че наистина Той беше Божий Син. И тук вече преминаваме към погребението на Исус. Исус беше сам на кръста и тогава Йосиф от Ариматея отиде при Пилат да поиска тялото. Матей 27:57-58 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус.58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде. Към срещу вечерта дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. Този Йосиф от Ариматея, той беше смел да се изяви като Негов последовател. И той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус, и тогава Пилат заповяда да му се даде. Той без това Пилат не знам какво правеше тогава, вече беше се отчаял. След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Исус, отдаде това, което е необходимо за Неговото погребение. Достатъчно смирна, алое и аромати, с които да Го погребат, да Го измият и така нататък. Това е изпълнение на пророчеството на Исаия. В Исаия 53:9 се казва: „И определиха гроба Му между злодеите, но по смъртта Му при богатия“. Този „богат“ е всъщност този, който предоставя гроба – Йосиф от Ариматея. Защото не беше извършил неправда, нито имаше измама в устата Си. Дори Исаия пророкува, че Исус няма вина. Той не е осъден или убит заради Неговите престъпления. Той е абсолютно невинен. Той е абсолютно безгрешен. Той е единствената безгрешна личност, безгрешният човек, който е живял на тази земя. Но Той беше убит и след това беше погребан. И това, че беше погребан, е доказателството, че Той действително беше умрял. На тази картинка виждате свалянето на Исус от кръста. Те Го свалиха от кръста и разбира се, жените бяха там, плачеха за Него. Мария, майка Му, беше пред тялото на Исус. Тя Го взе и Го прегърна. Знаете, когато една майка загуби сина си, тя плаче за него, още повече Мария. Така че това беше ден на погребение. Те започнаха да пренасят тялото на Исус към каменния плод за помазване, мястото на измиването. И тогава Го положиха, преди да Го обвият в плащаницата. Може би майка Му Го целуна за последно, както става при погребенията, когато хората минават и си казват последно сбогом. Йоан 19:39-42 39 Дойде и Никодим, който беше ходил преди при Него през нощта, и донесе около сто литра смес от смирна и алое.40 И така, взеха тялото на Исус и Го обвиха в плащеници с ароматите според юдейския обичай на погребване.41 А на мястото, където бе разпънат, имаше градина; и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.42 И там положиха Исус заради юдейския ден на Приготовлението; защото гробът беше наблизо. Голгота и градината, която е там, са били много близо, защото гробът беше наблизо. Те Го носят вече към гробницата. Матей 27:59-60 59 Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница60 и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. Те влязоха вътре в гробницата и сложиха Исус върху каменния плод. Той беше обвит в плащаници. Те бяха Го оплакали и разбира се, продължаваха да тъгуват, но трябваше вече да приключват. Идваше нощта, те не можеха да виждат повече и Го сложиха в гроба. Жените гледаха. Просто положиха Го и другите може би си тръгнаха, но при погребения някои си тръгват, а някои изчакват. Те просто си спомнят и осмислят какво се е случило. Матей 27:61 61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. Там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба. За какво ли си мислеха? За всичко това, което беше станало. Нищо, свършваме дотук за днес. Разбира се, това, което предстои, е много радостно.

Казва, че Енох ходеше по Бога, така ходеше със Бог. Ходенето по Бога е притегателно, то ни привлича към Бога. И ходенето по Бога е преобразяващо. Така че, нека днес да походим с Бог през книгата „Битие“ и да видим сърцето на Бог в тази книга. И правим ли обучения за пастори и в тях, този, който е основател на това служение, той винаги ни учеше как да търсим сърцето на Бога, защото искаме да проповядваме Божието Слово с Божието сърце. Ние се покланяме и служим. За това е цялата книга „Битие“. „Битие“ не е главно историческа книга, въпреки че ни дава началото на историята на човечеството. „Битие“ не е главно научна книга, която да ни каже как точно е била сътворена Земята, въпреки че ни дава много информация в тази посока. „Битие“ е едно откровение за личността на нашия Бог, за сърцето на нашия Бог. Този Бог, който желае да обитава с людете си, с народа си и да живее в взаимоотношение с тях. В „Битие“ Бог ни показва и Той ни кани да имаме същите взаимоотношения, които Той споделя между личностите на Троицата. За това Бог създава и човекът да съобщува с Него. Този процес започва в Едемската градина и завършва, когато Исус поканва онези, които вярват в Него, да станат Божии деца. Целта на сътворението е да имаме живот на общение и интимност с нашия Бог. Ние трябва да Го познаваме. Йоан 17:3 3 А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил. В Библията, в първосвещеническата молитва, Исус се моли и казва, че това е вечен живот, да познаят единствения истинен Бог. Истина, която Той споделя. Така че в тази невероятна книга „Битие“ Бог ни кани да Го познаваме. Книгата започва с разказ или запис на сътворението. И ни казва всичко, което искаме да знаем за този процес. Но определено ни казва всичко, от което се нуждаем да знаем, за да живеем във взаимоотношения с този Бог, с този Творец и да Му се покланяме. В Първа глава апостол Павел казва: „Това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията“. Римляни 1:20 20 Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение. Откъде знаем, че има Бог? От това, че във Вселената има отпечатък на разум и вкус. Ние го виждаме в красотата, в цветовете, в реда, в аромата, в звуците, в растенията, в цветята. Ясно е, че лично е направило всичко, което е тук. Феновете на еволюцията дискутират произхода, историята и природата на човека. Но опитвали ли сте сливенска праскова? Толкова сочна, толкова сладка. До известна степен можеш да обясниш функциите на растенията, на животните, чрез еволюцията. Но как обясняваш сладостта? Защо Бог я направи да е сладка? Да е вкусна, да е ароматна. Кога за последния път сте виждали красив залез? Как обяснявате красотата, как обяснявате благостта, удоволствието от живота? Всички тези неща са дар от нашия Бог. Една прекрасна личност е създала всичко около нас. Разказът за сътворението разкрива красотата и благостта на тази личност, както и Неговата невероятна сила. Знаем, че този Бог е много силен. Той твори с думите Си. Знаем, че Той е суверенен над всичките Си творения. Но ние също знаем, че Той е прекрасен и много, много благ и добър Бог. Бог създаде Адам и Ева. Той ги покани в взаимоотношения на живот с Него. Не бихте ли желали Бог да ни беше казал малко повече за това, какво се случваше в градината преди грехопадението, когато Той се разхождаше и общуваше с Адам и с Ева? Какво общение споделяха Адам и Ева помежду си? Колко пълно, колко чудесно. Помежду си и с Бог. Какво би било да живеем голи в нашия брак и с Бог, и да не се срамуваме? Битие 2:25 25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха. Това означава, че грехът ни причинява срама. Това е нещо, което ние няма да знаем никога напълно, докато не сме отново с нашия Господ. Чудим се как въобще биха могли Адам и Ева да се откажат от това блаженство, в което те живееха. Какво би могло да им предложи някой, който да съответства на това, което Бог вече им беше дал? Общение с Бога. Значимо служение, удовлетворение, радост един във друг. Но ние имаме един ужасен враг. От самото начало той е лъжец. Лъжец и на лъжата баща. Според една английска версия на Библията, която се казва „New International Version“ или „Нова международна версия“, в Йоан 8:44 звучи така, че когато изговаря лъжа, той говори собствения си език. Езикът на Сатана е лъжата. На български се казва, че Сатана не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. И даже преди да стане баща на лъжата, той сам излъга себе си. Йоан 8:44 44 Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. Как излъга себе си? Излъга се, че може да бъде Бог. Сатана във формата на змия дойде при Ева. Спомнете си как Павел каза в първото послание към Тимотей, че Ева беше измамена. И чак тогава подведе Адам, и Адам също се реши. Така че и той е отговорен за това, което се случи там. На определено ниво Ева може би си мисли, че върши правилните неща, но Сатана се опитва да разруши това, което Бог гради. Сатана дойде при жената и каза: „Бог не иска ти да знаеш това, което Той знае. Но ти можеш да знаеш от Бога. Истината е, че ти можеш да бъдеш Бог сам за себе си.“ Или сама за себе си. 1 Тимотей 2:14 14 И Адам не се излъга, а жената се излъга и падна в престъпление. Същото нещо, което изпълни сърцето на Сатана с гордост при неговото падение, сега Той го донесе при Ева. Каза ѝ: „Защо Бог въздържа от тебе тези неща, които ти можеш да имаш? Те са хубави за тебе, те ще ти помогнат да пораснеш. Този Бог, Той всъщност не е добър. Той не е добър Бог.“ Така Сатана ограби сърцето ѝ с неговата лъжа. Той наклевети Бог и нарани сърцето ѝ. Знаем, че врагът ни е убиец от край време. Неговото желание беше да убие Адам и Ева. Той искаше да унищожи техните взаимоотношения помежду им и с Бог. И Той все още продължава да прави същото и днес. Не искам да отделям много време на това, защото не искам да се оплаквам, но Сатана прави същото, което направи с Адам и Ева, в нашите семейства, в нашите бракове. Сатана прави същото с нашите взаимоотношения помежду ни в църквата. Особено когато види някой, който е пренебрегнат или огорчен, или някой, който се бори с даден порок. Ако някой чуе обидна дума или се разочарова от църковните водачи, Сатана веднага се опитва да се възползва от това огорчение и започва да ни лъже един за друг. В Откровение 12:10 се казва, че той е клеветникът на нашите братя. Сатана е най-ефективният обвинител в историята. Аз ще ви обясня Ева какво стои зад думите на Бог: „Да не ядете от това дърво“. Сатана започва да обяснява Божиите мотиви. „Той не иска ти да се наслаждаваш от това, което е добре за теб. Той не иска ти да имаш това, което е добро за теб. Той не иска ти да растеш и да бъдеш като Бога.“ Откровение 12:10 10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. След това той идва и ни обяснява мотивите на нашия брачен партньор, на нашите братя и сестри. Помага ни да погълнем огорчението от греха, което се е случило. Той ще ни обясни, че този човек въобще не го е грижа за теб. Той мисли само за себе си. Той не те обича по начина, по който ти казва. Това е главното оръжие. Бойно оръжие на Сатана. Клеветата е оръжие. Адам и Ева не повярваха и те съгрешиха и паднаха. Тъмнината превърна греха им в смърт. Смърт означава отделяне. Отделяне от Бога. Отделяне на духа от тялото. Колосяни 1:13 13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. Спомняйте си това изречение на Павел в посланието към Колосяните, където се казва, че Бог ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на своя възлюбен Син. Но в деня, когато се възпротивиха на Бога и се покориха на Сатана, Адам и Ева напуснаха царството на светлината и влязоха в сатанинското царство на тъмнината. И те умряха. Край на интимността, край на общението, край на радостта. Но Бог, този Бог, който ние срещаме в Битие, Той е отвъд всяко човешко разбиране. Ние ли, Богът, няма да разбере какво го мотивира да прави това, което прави? Дори във вечността няма напълно да разберем. Защото Бог ни каза: „Адаме, поставих те пред избор, Ево, поставих те пред избор, вие направихте своя избор, вие избрахте, избрахте да бъдете в бунт срещу Мене, избрахте да се покорявате на Сатана, сега живеете с избора си.“ Не. Бог преследваше. Бог търсеше Адам и Ева. Дори когато те съгрешиха. Бог те търси дори когато съгрешиш. Той не се отказва от тебе. Какъв беше Неговият метод да ги преследва? Той им зададе въпрос. Много интересно. Ние научаваме за този Бог, който задава въпроси, или който поставя под въпрос стъпките на непокорния пророк Йона, във книгата на пророк Йона. Когато ние се крием в греха си, погълнати от греха и от себе си, както Йона беше погълнат от гнева си към Бога, тогава Бог идва при нас. Той отиде при Йона. Как Бог дойде при Йона? Зададе му въпрос. Когато той бягаше от Божието присъствие и когато той се ядосваше за това, че Бог е показал милост към ниневийците, Бог му каза: „Йона, добре ли е да негодуваш?“ Сега Той идва при Адам и му казва: „Адаме, къде си?“ Не че не знаеше къде е Адам. Той му казва: „Къде си? Какво е твоето състояние? На какво дередже си се докарал?“ Виждате ли, за да можем да споделяме животна интимност, общение, пълнота с нашия Бог, ние се нуждаем не само да познаваме Него, ние трябва да познаваме и себе си. Божията цел е не само да ни разкрие Себе Си, но да ни разкрие самите нас....

Посещението ни включваше Солун, Берия, Филипи. Аз ги помолих старателно да изучат Първо Солунци, Второ Солунци и Филипяни и заедно да подготвят едно поучение върху посланието към Солунците, което би насърчило и предизвикало църквата. Послание, което би ни помогнало да станем по-здрави християни, по-здрава църква. Така че това, което ще ви споделя днес, е базирано именно на тяхното послание. Те го представиха в четири църкви и аз вече съм научил толкова много, че вестта става част от мен също. Мисля, че е добре това послание да бъде проповядвано и в нашата църква. Така че то е проповядвано на две морета – в Егейско море и в Черно море. Нека Господ използва това послание, за да насърчи църквата. Една от темите в Първо Солунци е подражанието. Това е нещо много интересно, но е основно в това послание. Защо ще говорим за подражанието или за имитацията? Това означава да имитираме някого. Когато Павел, Силван и Тимотей са били в Солун, те са се трудили усърдно, за да служат на църквата там. Павел насърчава солунците за това, че те са подражавали на тях и са подражавали на Господ. Ние трябва да подражаваме на апостолите, на лидерите в църквата и разбира се на Господ. 1 Солунци 1:6-8 6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като всред много скърби приехте словото с радост, която е от Святия Дух;7 така че станахте пример на всички вярващи в Македония и Ахая.8 Защото Господнето слово бе прогласено от вас не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разчу за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея. От една страна те са подражавали на апостолите, но след това самите те са станали пример на другите да подражават на тях, защото не само се прогласи Господното Слово от вас в Македония и Ахая, но се разчу навсякъде и за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея. От тези стихове можем да извлечем три главни истини във връзка с подражанието. Първо – ние трябва да подражаваме на други силни християни, които подражават на Господ. Солунците станаха подражатели на Павел, Силван и Тимотей. Второ – когато подражаваме правилно на силни последователи на Христос, самите ние можем да станем пример за другите. Солунците станаха пример на всичките вярващи в Македония и Ахая, това е цяла Гърция. И трето – нашата вяра в Божието Слово играе роля на непресъхващ извор на живот за останалия свят. В стих 8 се казва, че за вярата на солунците се е разчуло навсякъде. Като вярващи, ние предлагаме на света един алтернативен начин на живот, един различен начин на живот, който може да заинтересува невярващите и да ги привлече към Исус. Тези истини ни карат да се замислим как изглежда един християнин, който заслужава да му се подражава, какви качества трябва да има един християнин, достоен за подражание. Какво казва апостол Павел по този въпрос в Първо Солунци, четвърта глава, от първи до дванадесети стих? В Солунците има четири основни теми. Едната е темата за уважението към водача, за защита на авторитета на водача, и това е Павел. След това темата за гонението, защото те са минавали през гонение. Четвърта тема е темата за второто пришествие и за завръщането на Господа. Но третата тема е за християнския живот. Затова започваме четвърта глава. 1 Солунци 4:1-12 1 И така, братя, молим и ви увещаваме в Господ Исус, така както сте научили от нас как трябва да постъпвате и да угаждате на Бога (както и живеете), така да преуспявате повече и повече.2 Защото знаете какви заръки ви дадохме от името на Господ Исус.3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство;4 да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест,5 не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога;6 и никой да не престъпва и да подмамва брат си в това нещо; защото за всичко това Бог въздава заслуженото, както и отнапред ви предупредихме и уверихме.7 Защото Бог не ни е призовал за нечистота, а за святост.8 Който отхвърля това, отхвърля не човек, но Бога, Който ви дава Святия Си Дух.9 А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се обичате един друг,10 понеже и правите това към всички братя по цяла Македония. Но ви молим, братя, да преуспявате в това повече и повече11 и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме,12 за да живеете благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо. Първата характеристика, която трябва да притежава един християнин, достоен за подражание, е стремежът към праведен живот. Праведният живот – това означава живот без грях, живот в правда – е жизненоважна характеристика на достойния за подражание християнин. Праведният живот е угоден на Бога. Апостолите живееха в праведен живот, Исус живееше в праведен живот. Навсякъде в Библията от Божия народ се очаква да бъде свят. Да бъдем святи означава да бъдем морално отделени от света. Да не бъдем като грешните. Да бъдем посветени на Бог означава да търсим това освещение и този праведен живот, без които никой не може да угоди на Бога. Павел учи, че нечистотата или несвятостта, това да не си свят, даже не е опция за вярващия. Ние не можем да си позволяваме да живеем несвят живот. Само един различен, отличителен народ може да бъде съобразен с образа на Божия Син и да отразява характера на един отличителен и свят Бог. Ние, които носим Божието име, трябва да отразяваме Божия характер. Трябва да споделяме този живот на правда със света и да сочим на света един по-добър път. В трети стих Павел казва, понеже това е Божията воля: вашето освещение. Освещението е процесът, чрез който Бог оформя характера ни, за да бъде като Неговия характер. Освещение означава да бъдем повече и повече като Исус, да растем в Христоподобие. А какво представлява освещението? Освещението ни отделя от света, за да бъдем употребявани за Божиите цели. Освещението, преди всичко, е Божие дело, извършвано в нас. Но то изисква и нашето съдействие. В процеса на освещение Бог върши Неговата част и Той ни променя, но ние също вършим нашата част, като се отдаваме на Божията работа вътре в нас. И накрая, освещението е продължителен процес. То не се случва за един ден. То се случва всеки ден, но никога не свършва. Апостол Павел казва откъде започва освещението и поставя акцент върху едно от основните неща в живота ни. И той казва в този същия трети стих: „Понеже това е Божията воля, вашето освещение – да се въздържате от блудство“. Да се въздържате от блудство. Веднага след като започва да говори за освещението, Павел нарежда на солунците да се въздържат от блудство, което означава сексуална нечистота или неморалност. Това означава да имаш секс с някой, без да си женен за него. Първото нещо по отношение на това да растем в освещение е свързано с нашата сексуална чистота. Затова и пасторите, дори когато има някой в църквата, които искат да се женят, ние ги питаме: „Пазите ли сексуална чистота?“. Защото Словото казва: „Женитбата да бъде на почит у всички, леглото да не е осквернено“. И това означава, че младите трябва да пазят сексуална чистота, докато се оженят. След като се ожените, леглото е ваше. Но сексът преди брака, извън брака, е грях. Така че първото нещо, в което трябва да растем в освещение, е свързано с нашата сексуална чистота. Павел говори много за сексуалната чистота и владеенето на тялото ни. Библията ясно учи, че сексът извън брака, между един мъж и една жена, е грях против Бога. Понеже това е Божията воля, вашето освещение. Да се въздържате от блудство. Да знае всеки от вас как да държи своя съсъд в святост и почест. 1 Солунци 4:3 3 Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство; 1 Солунци 4:4 4 да знае всеки от вас как да държи своя съсъд със святост и почест, Съсъдът, за който става въпрос тук, са нашите тела. Трябва да имаме контрол върху тялото си. Няма страст на похот, както и езичниците, които не знаят Бога. Т.е. тези, които не знаят Бога, езичниците, те нямат задръжки. Но Библията казва, ако ти си християнин, ти трябва да имаш задръжки. И този стих 4 е малко труден за разбиране, но има един съвременен превод на Новия Завет. И той го изяснява, като го превежда по следния начин: „И всеки от вас да се научи да владее тялото си, така че да живее по начин свят и почетен“. ЗАЩО АПОСТОЛ ПАВЕЛ ГОВОРИ ТОЛКОВА МНОГО ЗА СВЯТОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕКСА? Защото живеем в едно наситено със секс общество. Днес сексът е навсякъде – по телевизията, в рекламите, във филмовата индустрия, по интернет. Той е лесно достъпен и ние сме бомбардирани отвсякъде с такива сексуални послания. И това стига дотам, че влияе на нашето подсъзнание и ни кара да си мислим, че това е естествено, това е нормално, разбира се, няма никакъв проблем. Но Бог не смята така. Сексът извън брака се счита за нещо нормално в света, но не е от Бога. И затова всъщност Апостол Павел говори толкова много за секса и поставя ударение върху сексуалния живот. Защото картината в древността не е била по-различна. По времето на солунците гръко-римският свят е бил изключително толерантен по отношение на всякаква сексуална активност извън брака. Браковете тогава са били уреждани от семействата, а не по любов. Обикновено мъже на около 25 години са били съчетавани с жени на ранна тийнейджърска възраст, които те никога не са срещали. Защото всичко става, за да може да има пари в семейството. Така че се е очаквало от мъжете да имат сексуални отношения с други жени, като проститутки, слугини и любовници от по-ниските социални слоеве. Един от древните философи, който се казва Демостен, който живее четвърти век преди Христос, който е един от великите гръцки оратори и уважаван гражданин, казва следното в опит да похвали съпругите. Вижте как той ги хвали. И това похвалване на съпругите обяснява какъв е бил сексуалният климат в това време. Той казва следното: „Любовниците си ги пазим за удоволствие, наложниците за ежедневни физически нужди, а жените, за да раждат законни деца и да служат като доверени пазителки на

Ако ти заставаш срещу неприятеля на императора, значи и ти си срещу императора и той е поставен в неудобно положение. Пилат иска да се измъкне от това и праща Исус при Ирод. Той иска да се отърве, не иска да се занимава с това. Тоест тук вече имаме разпити при Анна, при Каяфа, при Пилат за първи път. За това говорят, че изпращат Исус при Ирод. В Евангелието от Лука се казва, че Пилат попита дали човекът е галилеянин. Защото разбра, че Исус е от Назарет, а Назарет е в Галилея. И като разбра, че е от областта на Ирод, изпрати Го до Ирод, който през тези дни беше в Йерусалим. А Ирод, като видя Исус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види. Това е светският интерес за сензации. Искаме да видим чудесата, искаме да видим шоу. Искаме да се забавляваме. Искаме да видим какви фокуси прави. И така, той се зарадва, понеже беше чул за Него и се надяваше да види някое знамение от Него. И му задаваше много въпроси, но Той не му отговори нищо. Той може да Го пита, но Исус не е длъжен да му отговаря. Може би така трябва да правим с журналистите, които казват, че сме секта — просто мълчете си. Без коментар. А главните свещеници и книжниците стояха и яростно Го обвиняваха. Тоест те вървят с Него. Вървят с Него при Ирод, за да Го обвиняват пред Ирод, защото виждат, че Пилат не свърши работа, та белким Ирод свърши работа. Лука 23:11 11 Но Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение и Го подигра, облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. Ирод с войниците си, като се отнесе към Него с презрение, Го подигра. Облече Го във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат. Дари Му една царска одежда, за да Го унижи, защото Той се представя за цар. И това за дрехата го запомнете, защото след това има случай, когато Му махат тази дреха. Но той Го връща обратно при Пилат. И от същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един срещу друг. И сега Го връщат обратно при Пилат. Така че Исус се връща при Пилат. И Пилат не може да избяга, трябва да издава присъда. Тогава си каза: „Няма да Го убивам, ще Го накажа с бичуване, за да се отърва, дано се задоволят от бичуването.“ Казва се: „Като Го накажа, ще Го пусна.“ И тогава им пусна Варава, а Исус бичува и Го предаде на разпятие. Йоан 19:1 1 Тогава Пилат отведе Исус и Го бичува. Това бичуване е било наказание, при което всъщност бичуваните често дори не са оцелявали. Това е било с бичове, но този бич не е бил просто така, за шляпане, а накрая му е имало парченца олово, парченца от камък и парченца от кости. И всъщност, когато пляснат с този бич, той се забива в кожата ти и като го дръпнат, просто я раздира. Има един стих в Псалмите, където се казва: „Орачи ораха по гърба ми, прокараха дълги бразди.“ До такава степен това бичуване е било жестоко, че при някои жертви дори са се разкривали вътрешните органи. Това е нещо ужасно, за което Исус е бил бичуван. Казва се, че евреите имаха този обичай да нанасят четиридесет удара без един, да не би да превишат и да нарушат закона. Обаче римляните са нямали такъв обичай и просто Исус е бил пребит с тези бичове. Кръв се стича отвсякъде по Него. Удряли са Го с тръстика по главата. След това слагат на главата Му трънен венец. Матей 27:27-31 27 Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота.28 И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия.29 Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски!30 И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата.31 И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. Какво унижение на техния Създател, Който ги е направил, за да съществуват! Просто това е толкова голямо, че надминава всяка граница. И Го заплюваха! Те плюеха в лицето на Исус. Исус с този трънен венец на главата Си, пребит, бичуван, а те Го заплюват. Заплюването е израз на най-дълбокото презрение. Заплюването е акт на отвращение. Те изразяват това, като Го заплюват, като Го удрят, като Го унижават. И вземаха тръстиковата пръчка, която държеше Той, и Го удряха по главата. Преди това имаше друго унижение в дома на Каяфа, а тук е следващото унижение. Йоан 19:2-3 2 И войниците сплетоха венец от тръни, поставиха го на главата Му и като Му облякоха пурпурна дреха,3 приближиха се до Него и казваха: Здравей, Царю Юдейски! И Му удряха плесници. Те Го унижиха до най-крайния предел. Исус можеше само така, с едно щракване на пръсти, да направи всичко това да се прекъсне и всички тези човечета завинаги да пропаднат в една секунда. Но Той не го направи, защото знаеше, че това е волята на Отца и Той, като Божия Агнец, трябва да умре за моите и за твоите грехове. И тогава Пилат, след като Го беше бил, Го изведе пред тълпата, за да Го видят и дано те да се задоволят и да се откажат. Това е вече втората среща на Исус с Пилат. Йоан 19:4-5 4 Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам никаква вина в Него.5 Тогава Исус излезе навън, като носеше трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човека! Той беше обезобразен и унижен. Какво повече от това? Не сте ли доволни? И той им каза: „Ето Човека!“ Но те пак не бяха доволни. Йоан 19:7-11 7 Юдеите му отговориха: Ние си имаме закон и по този закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божий Син.8 А Пилат, като чу тези думи, още повече се уплаши.9 И пак влезе в преторията и попита Исус: Ти откъде си? А Исус не му даде отговор.10 Затова Пилат Му каза: На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе. Сега политическото обвинение не беше достатъчно, затова сложиха религиозно. Казаха: „Според нашия закон Той трябва да умре!“ Разбираме, че според Пилат нямаше вина в Него. Той е Цар на небесно царство. Той каза: „Моето царство не е от този свят.“ Пилат си каза: „Окей, значи Ти нямаш претенции към нашето царство от този свят.“ А Пилат, като чу тези думи, още повече се уплаши. Каза си: „Абе, значи този е Божият Син! И аз сега трябва да Го осъждам!“ И жена му, спомняте си, му беше казала: „Не прави нищо на този праведен човек!“ И той пак влезе в преторията и пак Го разпитва. Това е вече вторият разпит. Пита Го: „Ти откъде си?“ В смисъл, не просто от Галилея. „Откъде си, Божи Сине? Ти въобще от тази земя ли си? Откъде си?“ А Исус не му даде отговор. Пилат Му каза: „На мене ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?“ Йоан 19:11 11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе. Исус му отговори: „Ти не би имал никаква власт над Мен, ако не ти бе дадено отгоре; затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.” Макар и бичуван, унижен, Исус продължаваше да се държи като цар. И Пилат избра. Казва: „Няма да Го пускам. Вместо Исус ще ви пусна Варава.” Този на тази картинка е Варава. Варава, който беше всъщност някой, който беше предаден за някакви размирици и убийства. Йоан 19:6 6 А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха: Разпъни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вземете Го и вие Го разпънете; защото аз не намирам вина у Него. В Йоан 19:6 се казва: „А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха: Разпъни Го! Разпъни Го!” И Пилат им казва: „Вземете Го и вие Го разпънете, защото аз не намирам вина у Него!” И в Лука се казва в 23-та глава: „Те всички изкрещяха в един глас: Премахни Този и пусни ни Варава!” Пилат практически се опитваше по друг начин да се измъкне и казва: „Ами сега за празника ще ви пусна един престъпник. Дано можете да се умилостивите да Го пусна на празника.” Но те казаха... Варава вместо Исус, а те крещяха... Пилат им говорил с висок глас, защото желаеше да пусне Исус, а те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни Го!” И той трети път им казва: „Какво зло е сторил Той? Аз не намирам у Него нищо, за което да заслужава смърт! Затова, като Го накажа, ще Го пусна!” Но те настояваха със силни гласове да бъде разпънат и техните гласове надделяха. И Пилат реши да изпълни искането им и пусна онзи, когото искаха, който беше хвърлен в тъмница за размирици и за убийство. Тоест, Варава беше един убиец. И те избраха него пред Исус. Така че, всеки път, когато Пилат се среща с Исус, той казва: „Аз не намирам вина у Него!” Той е Божий Син. И той има власт, обаче се изплаши, защото усещаше, че пред него стои Божият Син. Ти не можеш да не усетиш такова нещо. И тогава... той си изми ръцете. Понякога ние си измиваме ръцете, мислейки, че това ни отнема вината. Той беше пак виновен, но прехвърли вината върху хората. Показва, че тълпата на земята е влиятелна. Публичност. За да не се повдигне размирие, той реши да си измие ръцете пред множеството. Тогава, измивайки си ръцете, той казва: „Аз съм невинен за кръвта на Този Праведник. Вие му мислете!” И целият народ отговори: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни!” Това беше най-ужасното проклятие, което те изрекоха. Те искаха да вземат вината за разпятието на Исус. Така че Исус след това беше изведен. Има някакво предание, че докато е вървял по стълбите, Той е паднал по стълбите. Това го няма в Писанията, но се предполага, че е паднал. След това Той напуска преторията, те Го извеждат вече. И отиват на друго място, за да Му прочетат присъдата и да я изпълнят. Тоест те преминават към изпълнение на присъдата. На тази картинка може да видите, това е форум от птичи поглед. Но, всъщност, представете си, там е площад. Форум означава римски площад. И там е имало място, наречено Каменна настилка. Тоест там е било някакво външно обособено място, на което е сядал съдията....

Тези четири гласа са един от миналото и един от настоящето. И след това един от небето и един от земята. Първите два гласа съобщават, че Царят идва. А вторите два потвърждават, че Той е тук. Първите два гласа ни подготвят, а последните два ни убеждават. Първите два гласа ни призовават да се приготвим, а последните два ни заповядват: „Дай Му сърцето си“. И миналият път говорихме за първите два гласа. Днес ще говорим за вторите два. Но аз ще прочета пасажа и докато чета, опитайте се да чуете кои са тези четири гласа, за които говоря. Марко 1:1-15 1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;2 както е писано в книгата на пророк Исая:„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,който ще устрои Твоя път;3 глас на един, който вика в пустинята:Пригответе пътя за Господа.Прави направете пътеките за Него.“4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.9 И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.12 И веднага Духът Го закара в пустинята.13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.14 А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието. „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син, както е писано в книгата на пророк Исаия.“ Това е първият глас, който е гласът от миналото. Гласът на пророците. „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Глас на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“ Това е гласът от миналото, пророчеството. И тук започва гласът от настоящето. „Йоан дойде“ – това е вече в съвремието. „Който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Излизаха при него цялата Юдейска страна и всички йерусалимляни, кръщаваха се от него в река Йордан, като изповядваха греховете си. А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед. И като проповядваше, казваше...“ Ето го тогава втория глас. Гласът на Йоан: „След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене. Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на сандалите Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.“ И след това виждаме гласа от небето. През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слизаше на Него. И дойде глас от небесата. Ето го третия глас: „Ти си Моят възлюбен Син. В Тебе е Моето благоволение.“ И веднага Духът Го закара в пустинята. И беше в пустинята 40 дни изкушаван от Сатана и беше със зверовете, а ангелите Му служеха. А след като Йоан беше предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки... Това е четвъртият глас. Гласът на Божия Син: „Времето се изпълни.“ Обаче вече от земята. „Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и повярвайте в благовестието.“ Надявам се да се съгласите с мен, че пасажът има четири гласа. Един от миналото, един от настоящето, един от небето и един от земята. И, както казах миналия път, разгледахме първите два и днес ще разгледаме вторите два. Досега всичко беше подготовка. Ето защо в стихове 1 до 8 Марк използва бъдеще време. Тази думичка „ще“ – нещо ще се случи. Пророците говорят за пратеника, който ще подготви пътя за Господа. Йоан Кръстител говори за Този, който идва... След мен, още не е дошъл, но идва всеки момент. Но внезапно в стих 9 езикът преминава към сегашно време. „През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски.“ И отново в стих 14: „Исус дойде в Галилея.“ Особено важно е посланието, което Исус провъзгласява в стих 15: „Времето се изпълни и Божието царство наближи.“ Усещате ли сегашната сила на Божието царство, което вече е тук? Докато гласовете в стихове от 1 до 8 ни подготвят за идването на Царя, гласовете от стих 9 до 15 ни убеждават, че Царят вече е тук. Марк ни казва от стих 9: „И през тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан.“ На пръв поглед това действие прави всичко, но не е и да не ни убеждава. Защо Исус се подлага на кръщението на Йоан? Има ли нужда от това, което Йоан предлага? Йоан прави кръщение на покаяние за опрощаване на греховете. Исус няма грехове. Такъв Цар, като този, който идва, не отговаря на описанието на Йоан... Не, Исус не се нуждае от прошка на греховете. Но Той е Този, чрез Когото ще бъде получена тази прошка. В този акт на кръщението Исус се кръсти... Този акт на кръщението всъщност определя мисията и кръщението на Исус в Йордан е всъщност предобраз на кръста. Това, че Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде Себе Си откуп за мнозина. Той, безгрешният, когато се кръщаваше, се идентифицира с грешните хора. Той поема нашето грехопадение. Това е откуп – да даде Себе Си, осигурявайки прошка за всички. И затова Той се кръсти, защото това кръщение беше предобраз на бъдещата жертва за греховете на всички. Той се идентифицира с всички, като взема върху Себе Си греховете. Той се подчинява на водите на кръщението на Йоан, за да поеме нашата нечистота, за да ни измие и да ни направи чисти от греховете. И тогава това, което е следвало в стих десети, разбираме: „Излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слизаше на Него.“ Това казва Йоан, че Той е, Който кръщава със Святия Дух. И дойде глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“ Бог Отец благоволи от това, което направи Исус, защото Исус доброволно се идентифицира с грешниците, макар и да не беше грешен. И това ще иска Той да направи по-късно. Няколко пасажа от Стария Завет без съмнение формират историческия фон на тази сцена. Битие 22:2 2 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. В момента сме в Битие, Авраам беше инструктиран да вземе сина си, единствения си син, когото обича, и да го принесе в жертва на планината. Гласът от небето казва: „Ти си Моят възлюбен Син.“ Авраам обичаше Исаак, но въпреки че го обичаше, той беше готов да го пожертва. И тогава Бог казва: „Ако ти си готов да пожертваш твоя син заради Мен, тогава и Аз съм готов да пожертвам Моя Син заради вас.“ Но Исус трябваше да го разберем, че макар да бъде пренесен в жертва, това не го прави да не е любим Син на Бога. Той е Божият възлюбен Син. И в Исаия 42:1, Бог говори чрез Исаия следните думи: „Ето, Мой служител, когото подкрепям, Мой избраник, в когото благоволи душата Ми; турих Духа Си на Него, Той ще постави правосъдие за народите.“ Затова Святият Дух дойде върху Исус, в знак, като знамение за Божието благоволение върху Него. Псалм 2:7-8 7 Аз ще изявя постановлението;Господ Ми каза: Ти си Мой Син;Аз днес Те родих.8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследствои земните краища за Твое притежание. Забележете, и в Исаия 42:1, и в Псалм 2:7-8 се споменава думата „народите“. Т.е. Исус е Цар и Той е Цар не само на Израил, Той е Цар на целия свят. И да, Той ще пострада, но това не Го прави да бъде по-малко Цар. Напротив, чрез смъртта Си Той изкупва цялото човечество да бъде част от Неговото царство. Слава на Бога за Неговата милост. И разбира се, тази сцена е богата на значение. Тук виждаме Троицата – Бог Отец, Бог Син, Бог Святи Дух. И ние можем да говорим много за това, но Бог Отец уверява Исус в любовта Си, помазва Го и Го упълномощава за мисията, която Той ще предприеме. И това потвърждава на Исус, че победата Му е сигурна. Отец е доволен от Исус. Отец е доволен от Твоя Син. И веднага, след като тези думи излязоха от устата на Отец, Марк ни казва в 12 стих: „Веднага Духът“ – това вече е в Него – „Го закара в пустинята“. И човек се пита: „Защо в пустинята?“ Не беше нужно да Го закара там, може би в столицата. Но това Го закарва в пустинята. „И беше в пустинята 40 дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете и ангелите Му служеха“. Като четем този пасаж, може да се зачудим какво означава това и защо това е тук. Марко 1:12-13 12 И веднага Духът Го закара в пустинята.13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха. Може би най-доброто обяснение идва от един Божи човек, който се казва Синклер Фъргюсън, който е шотландски теолог и пастор. В неговата книга „Нека да изучаваме Марка“ той пише: „Той, Исус, дойде, за да отмени това, което Адам беше направил с греха и падението си. Но ако искаше да промени това, което беше направил Адам, Той трябваше да влезе в света не такъв, какъвто Адам го намери, защото Адам намери света съвършен така, както Бог го беше направил, а да влезе в света такъв, какъвто Адам го беше напуснал“. Един грешен свят в пустинята с изкушенията. Така че, когато беше изкушен Исус, не беше в градина като Адам, Той не беше като Адам заобиколен от животните, над които упражняваше господство, Той беше в пустиня, заобиколен от диви зверове. Това е картината на света, в която идва Исус, за да ни освободи. Пустиня – това е, което е направил грехът с този свят. Врагове – диви зверове....

Тогава, когато му дали думата, той ги опитал и малко момиченце от неделното училище – това не е лош отговор! И все пак, ако стегнем вярата за по-дълго време и вероятност, имаме много въпроси. И истинската библейска, може да се каже и осъзната вяра, има много въпроси в себе си. Обратното на вярата е неверието и липсата на дела, съответстващи на вярата. Съмнението обаче, т. е. това да поставяме някои неща под въпрос, не веднага е признак на неверие. Всъщност, в библейската вяра има място за съмнение. И тези съмнения не трябва да се превръщат в неверие, но да ни подтикнат към едно духовно търсене, в което ние ще намерим отговор. Но, точно както изкушението и грехът не са едно и също нещо, въпреки че изкушението може да доведе до грях, но самото изкушение не е грях, така и съмнението и неверието не са едно и също нещо, освен ако съмнението не води към неверие. Някои известни Божии хора говорят по този въпрос. „”Джон Ортберг Това е нещо, което прави вярата. Един друг Божи човек, Фредерик Бюхнер, казва, че вярата е биполярна. Тя напредва и се оттегля. Върви напред и се връща назад. Един друг казва, че вярата прави три стъпки напред и две назад. Т. е. ние вярваме, съмняваме се, но пак след това вярваме. И това е всъщност пулсът на вярата ни. Фредерик Бюхнер казва също, че съмнението е като мравки в гащите на вярващите – те го поддържат жив и в движение. Защото като се съмняваш, трябва да търсиш при Бога, трябва да търсиш. И от книгата на пророк Авакум, която ще разгледаме днес, научаваме как да превърнем съмненията си във вяра. И това е свързано с това да се научим да продължаваме да се молим въпреки всичко. Въпреки че не разбираме. Продължавай да се молиш въпреки всичко. Това е голямата идея, основната концепция на книгата на пророк Авакум. Защото цялата книга е всъщност една молитва. МОЛИТВАТА НА АВАКУМ Ако искаме да бъдем стабилни вярващи, ние трябва да се научим как да продължаваме да се молим, дори когато не разбираме какво прави Бог. Т. е. може да дойде момент, когато казваме: „Защо сега става така?”. Но дори когато не разбираш, наистина не разбираш и казваш: „Защо, Господи?”, тогава трябва да продължиш да се молиш въпреки всичко. Това да продължим да уповаваме на Бог, дори когато не разбираме какво прави, е насърчение, което получаваме от други библейски разкази. Например, спомнете си какво става, когато Исус призова Петър за ученик. Той влезе в лодката му и Исус му казва: „Влез в лодката си, навътре в езерото, на дълбокото, и спусни мрежите си за улов”. Петър Му казва: „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата”. Да, те не уловиха нищо, но той продължи да прави това, което Бог казва, въпреки че не разбираше защо Бог го кара да го направи. И си спомнете чудесния улов на риба, който те имаха, когато той направи нещо, въпреки че ситуацията изглеждаше невъзможна. Друг пример за молитва въпреки всичко е самият Исус. В Гетсиманската градина Той се моли: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша”. Той знаеше, че идва кръстът, идва страданието. Но не спря да се моли и каза: „Но не обаче както Аз искам, но както Ти искаш”. Дори да трябва да премина през кръста, Аз пак ще продължавам да се моля. И мисля, че темата на пророк Авакум е да се научим да продължим да се молим, дори когато не разбираме какво точно се случва. И това е урок, който Авакум научава лично. Четейки тази книга, Юда – това е Божият народ по това време, а и ние днес – получава привилегията да дочуе оплакванията на Авакум. Той се оплаква на Бог в молитва. Неговите диалози, молитвите му и песните му към Бога. Освен това Юда, когато чуе това и прочете тази книга, получава възможност да чуе не само оплакванията и думите на Авакум, но и какво Бог му отговаря. Т. е. ние можем да чуем отговорите на Бог на въпросите и оплакванията на Авакум чрез Божието собствено откровение към този разтревожен пророк. В този смисъл книгата „Авакум” е много уникална, защото тя всъщност е молитвата на един пророк и това, което Бог му отговаря. И няма друга подобна книга в Библията. Тъй като се занимаваме с Авакум, който е класифициран като старозаветен малък пророк, трябва да отбележим две неща по отношение на пророците. Авакум беше пророк, но ние разделяме пророците на големи и малки пророци. Трябва да помним обаче, че това са човешки категории, в които ние ги поставяме, за да можем да ги разграничаваме и изучаваме. Това, че някои ги наричаме малки пророци, не означава, че те са по-незначителни или по-малко вдъхновени от големите пророци. Тоест малките пророци са също толкова пророци, колкото и големите пророци. Просто книгите на така наречените малки пророци са значително по-къси от тези на другите пророци. Те не са по-незначителни, а просто техните книги са по-кратки. Но това, което те казват, никак не е по-малко значимо от книгите на големите пророци. Пророците са били заветните пазители на закона на Израел. Работата на пророка, като вдъхновен говорител на Бога, е била да изявява волята Му и да я прави убедителна. На еврейски думата „нави” за пророк е много интересна. На български има интересна игра на думи – да се навие, когато някой е навит като с пружинка, след което се задейства и започва да звъни, започва да се движи. Като механична играчка, която като я навиеш, започва да се движи. И пророците така са били заредени – когато Бог им е открил нещо, те са искали да го разкажат на всички, да го изявят, да го прогласят, да го разпространят. Дори на моменти за хората те са изглеждали като злобни улични кучета, които се опитват да ги захапят за петите, които искат народът да направи това, което Бог иска, и да се подчинят на Божия закон. Ако някой не се подчинява на Божия закон, те го захапват. И Авакум също прави част от това в неговата книга, въпреки че книгата му съдържа предимно разкази за неговата лична борба с Бог, за Бог и Неговите пътища. Книгата съдържа преживявания, които са се случили в неговата молитвена стаичка. Т. е. в тази книга ни е дадена възможност да вникнем в молитвената стаичка на пророка и да чуем неговата молитва и разговора му с Бог. Второто нещо по отношение на пророците е, че те не са съставяли или изобретявали своите послания сами. Не са били автори, които пишат книги или които си съчиняват някакви неща. Всъщност още от първия стих на книгата на Авакум ние научаваме, че той е видял видение. Видение, или както се казва – наложеното от Бога пророчество, означава божествено, разкрито послание от Бога за пророка. Авакум 1:1-4 1 Изявеното пророчество, което пророк Авакум чу във видение:2 Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.3 Защо ми показваш беззакониеи ме правиш да гледам извращение?Защото грабителство и насилие има пред мен,има и каране, и спор се повдига.4 Затова законът е отслабнали правосъдието не отива към победа;защото нечестивите окръжават праведнияи правосъдието излиза извратено. Тоест това, което той казва, не са негови думи, но това са Божии послания. Пророците, бихме казали, те не си измислят послания, но дори самите те са послания. Животът им често е неразривно свързан с тяхното пророчество. Например Осия имал невярна съпруга, която се казва Гомер. Той използва нейната невярност като пример за невярността на собствения народ. Йона се бори с Божията благодат и с любовта Му към всички народи. И личната борба на Йона е основна тема на книгата на Йона. По същия начин и с Авакум. Личната борба на Авакум — борба за вяра, за да може той да продължи да се моли, когато не разбира какво прави Бог, се превръща в борба на Юда да разбере Божия пръст. Защото целта на книгата е да подготви Израел за робството. Това, което им предстои, няма да е хубаво. Името на Авакум означава „прегръщан”. Това е топла дума и в книгата Авакум се научава да прегръща Бог и Неговите пътища, и ето, това е трудната част, дори когато не ги разбира. Значи, можем ли ние да прегръщаме Бога дори когато не Го разбираме? Дори когато сме в шок. И тук трябва да правим разлика, че когато говорим за вярата и борбата на вярата на пророка Авакум, не става въпрос за това дали той вярва, че съществува Бог. Разбира се, той вярва в съществуването на Бог. Съществуването на Бог е нещо логично. Няма творение без творец. Няма проект без дизайнер. Няма закон без законодател. Така че ние нямаме трудност да вярваме в съществуването на Бог. Ако всичко съществува, значи някой го е създал, ние вярваме в този Творец, Той е Бог. Така че да вярваме в съществуването на Бог е лесно. Това, което е по-трудно обаче, е да разберем защо Бог прави това, което прави, и това вече е съвсем друго нещо, много по-трудно. И различни хора, дори и днес аз срещам хора, които казват: „Защо става така? Защо Бог позволява това да се случва с тези, а с други да се случва друго?” Защо? Не могат да разберат. Смятат, че Бог не е честен. И вътрешната борба на пророка, именно в тази втората сфера, не е борба с това дали да вярва в Бога или да има убеждение, че Бог съществува. Неговата вътрешна борба е свързана с неразбирането. Как може Бог да прави това, което смята да направи в близко бъдеще, и все пак да спази обещанията Си да благослови целия свят чрез семето на Авраам? Как ще стане това? Авакум провежда диалози с Бога по въпросите на неправдата и страданието. Пророк Авакум, това е малко исторически контекст, живее и пророкува в края на VII век преди Христос. Краят на VII век е всъщност годините около 600 преди Христос. Така че той живее около 610–609 г. преди Христос. И това е важна дата, защото добрият цар Йосия, последният от наистина добрите юдейски царе, току-що е умрял по това време. Йосия е много добър цар и той прави реформа. Има съживление по времето на Йосия, но след това той умира. И когато той умира, свършва съживлението и народът се връща обратно към идолопоклонството. Йосия умира в битката при Магедон с армията на фараон Нехао. 4 Царе 23:29-30 29 В неговите дни египетският цар фараон Нехао излезе против асирийския цар при реката Е

Конфидираше, че да дойде правда в България. И след това, какво казвах, ще ги съдят много чрез злите вавилонци. И след като Бог му обещава съд чрез злите вавилонци, Авакум завършва книгата като подскача, като елен по полините. Как стигаме от началото на книгата до края, в тези съвсем различни състояния? Как стигаме от състояние на изпълнени със страх и безпокойство, че войните са неизбежни и ние също ще трябва да преминем през смърт, през глад, през кризи, през опасности? Как да достигнем до състояние на хваление и радост, дори песен, в които виждаме Авакум в края на книгата, от първото състояние? Какво научаваме от пророка, как Бог го предвижва от състоянието му в първа глава, в състоянието му в трета глава? Отговора на тези въпроси намираме в пет забележителни ключови стихове или ключови пасажи в книгата на пророк Авакум. Авакум 2:4 4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;а праведният ще живее чрез вярата си. Дали Бог се усмихна и отстъпи пред оплакванията на пророка? Бихме ли могли да кажем: „Благодарим за този пророк, защото е толкова смел, че да спори с Бога“. И той убеди Бога. Каза му: „Да, Авакуме, ти си прав. Не е правилно да използвам срещу вас народът, който е по-грешен и по-нечист от вас, да ви съдя. Ще се въздържа и няма да нанеса това наказание върху народа си, което съм замислял“. Това ли се случи? Не. Защото той спори с Бога, но не Го убеди. Какво ли Бог му каза на Авакум в резултат на неговите спорове и така наречени роптания срещу Бога? „Това, което ти казах, Авакуме, ще стане. Но Аз ще те поставя в едно бомбоубежище и ще издигна една защитна стена около тебе и тя ще бъде непробиваема, по-здрава от най-дебелата скала, ще те скрия в това скривалище и всичко това, което ще се случи, няма да те докосва по никакъв начин. Ти ще бъдеш запазен. Косъм от главата ти няма да падне“. Така ли му каза Бог? Няма. Напротив! Нищо не се промени в обстоятелствата или ситуацията около Авакум. Това, което Бог му казва, ще стане, и той спори с Бога, но в ситуацията му нищо не се промени. Тогава какво се промени? Ние знаем, че Бог не се е отказал от налагането на съда, който беше решил да наложи над народа Си. Нито пък даде някакво специално лично обещание на Авакум. Напротив! Вижте какво казва пророкът. Авакум 3:16 16 Чух – и вътрешностите ми се смутиха,устните ми трепереха от гласа,гнилост прониква в костите мии на мястото си се разтреперих;защото трябва да чакам скръбния ден,когато възлезе против народаонзи, който ще се опълчи против тях. Т.е. има физическо преживяване. „Вътрешностите ми се смутиха“. Устните ми трепереха от гласа. Някой път човек се ядосва и започва да трепери. Устните му просто започват да треперят от вълнение, от стрес, от преживяване, от, може би, гняв, от, може би, скръб. Гнилота прониква в костите ми. Т.е. това е толкова навътре, това вълнение, че стига до сърцето ми, направо до костите ми. И на място си се разтреперих. Защото трябва да чакам скръбния ден, когато ще възлезе против людете оня, който ще се опълчи против тях. Оня, който ще се опълчи против тях в този стих, е вавилонецът. Т.е. той трябва да чака войната и войната идва. И той, само като си мисли за това, което ще стане, е абсолютно разстроен. Не е ли това живописно описание на ефекта от страха и притеснението, стреса, както е модерно да се казва, от ужаса, безпокойството върху човешкото тяло? Това е ясно, картинно описание на реакцията на човешкото тяло при преживяване на шок и ужас. Може би някога сме изпитали такъв тежък ужас. Но въпросът е как Бог предвижва Авакум от това състояние на трепет и страх, в състояние на ликуване всред кризата, всред тази ужасна ситуация. Така че нека отново да проследим развитието на книгата. Втора глава започва с Авакум, който застава на кулата си, на наблюдателницата си, да види какво ще направи Бог. Може би в този момент Авакум все още се надява, че може би Бог ще промени решението Си по някакъв начин, ще осуети нашествието на тези свирепи вавилонци. Те няма да поробят людете. Но Бог му казва: „Не! Наложеното видение няма да се размине. Бедствието ще дойде. Неизбежно е. Решено е“. И сега Авакум, искрено и силно се притеснява, и в стих четвърти, говорейки за наближаващия нашественик, той казва: „Ето, душата му се надигна. Това е душата на вавилонците, на враговете на Израел. Не е напълно права. А праведният ще живее чрез вярност“. А праведният ще живее чрез вярност. Не ви ли е познат този стих? Трябва да ви е познат, защото е цитиран три пъти в Новия Завет. Римляни 1:17 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ Благодарение на нашата вяра в Исус, всичкият ни грях, всичката ни вина, целият ни срам са простени, ние сме оправдани. И чрез прошка и оправдание нашите взаимоотношения с Отца са възстановени. А праведният ще живее чрез вярност. Този стих е цитиран също от автора на посланието към евреите. Евреи 10:38 38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“ Но какво означаваха тези думи за Авакум в неговата ситуация и в неговото време? Означаваха: „Дръж се за Бога и продължавай напред“. Твоето разбиране за Бога и твоят живот с Него не се определят от обстоятелствата. Убеден си, че това, което Бог казва за Себе Си, е вярно. Убеден си, че това, което Бог казва за теб, също е вярно. Тогава придържай се към тези неща. Вие сте Неговия заветен народ, Неговите възлюбени. И ти си Божие дете. Просто Го хвани за ръката и продължавай напред. Стъпка по стъпка. Така ще преминеш през войната и плена и всичко, което има да стане. Праведният ще живее чрез вярност. Когато се молихме преди проповедта, просто си спомних за моята прабаба. Аз не съм я познал, защото тя е починала точно преди да се родя. Но тя е преживяла Първата световна война, Втората световна война, комунизма. И всичко го е преживяла с молитва и с вяра в Бога. Говорих с един братовчед, той е казал, че може би са били изгонени, избягали от Русия по време на революцията в 17-та година, когато избухват болшевиките. Така че тя е преминала през много, много, много трудности. И накрая, по време на комунизма, сигурно не може да напише на гроба си „Праведният ще живее чрез вярата си“. Но написали на гроба: „Псалм 71:1“. „На Тебе, Господи, уповавам“. Значи тя целия си живот го изживява с вяра в Бога и преминава през всичко. И ние сме преминали, макар че, благодарим на Бога, това, което сме преминали, е нищо в сравнение с това, което са преминали те през първата половина на миналия век. Но каквото и да дойде, каквито и обстоятелства да са: „Ти ще ме хванеш за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава“. Псалми 73:23-24 23 Обаче аз винаги съм с Тебе,Ти ме хвана за дясната ми ръка.24 Чрез съвета Си ще ме водиши след това ще ме приемеш в слава. Праведният ще живее чрез вярата си, какво е на английски „step by step“. Стъпка по стъпка. Това ни води към следващия ключ. Той се намира в книгата Авакум 2:14. И, може би, този стих би могъл да бъде ключовият стих на цялата Библия, защото в него се казва: „Земята ще бъде изпълнена със знанието на славата Господня, както водите покриват морето“. Това всъщност е стих, който говори за Божието откровение за Себе Си. Всички ще видят славата на Господ Бог, ще се разкрият всички. И това е интересно сравнение за водите, които покриват морето. По времето на Авакум това със сигурност не е изглеждало така. Той е виждал цялата тази неморалност, корупция и идолопоклонство, нечестието, покварата на Израел и още по-лошо — нечестието на вавилонците и тяхната свирепост. А Авакум не е можел да се примири и да каже как може едното да се напасне с другото. Те са несъвместими. Не може да ги съвмести. Хем Бог има този свят характер, хем търпи тия, които не са за търпене. Но Бог му казва: „Ако гледаш с вярното, ако се научиш да продължаваш да се молиш въпреки всичко, ще видиш, че това, което правя, има своя смисъл.“ И този стих, както и предният, намира своето изпълнение в Исус. Исус е отговорът на всичко. Спомнете си как авторът на Евреите започва своето послание. Той казва, че Бог, Който при разни частични съобщения по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците — но това е било частично, капчици падат, както се пее в нашите песни — в крайните дни говори на нас чрез Сина. Евреи 1:1-4 1 Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,3 Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното. Когато Го постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете, Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, държейки всичко чрез Своето могъщо слово, като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието на високо и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Слава на Бога! Как светът ще бъде изпълнен със знанието на славата Господна, както водите покриват морето, чрез идването на Божия Син? В Евангелието на Йоан, глава 1, стих 14, евангелистът казва: „И Словото...“ — знаем, че това „Слово“ всъщност е начинът, по който Йоан нарече Исус Христос. И той казва: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме славата Му!“ Слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Слава на Бога! Йоан 1:14 14 И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. Какво казва Бог на Авакум? „Ти ще се изправиш срещу злото сред народа Ми,...

Книгата Откровение би могла да се разглежда като учебник по ученичество. Първа глава, от 1 до 8 стих, говори за покорство на святината на внезапността и безотказното Христово пришествие. От 1:9 до 3:22 е общението на учениците в Христос и това са писмата до седемте църкви. Втората част е сигурността на учениците в Христос. Това е от 4:1 до 8:1. Там се говори за печатите. След това е свидетелството на учениците за Христос от 8:2 до 11:14. След това се говори за конфликтът на учениците заради Христос. И тук са тези зверове, за които се говори, антихристи и така нататък. След това е реабилитирането на учениците от Исус Христос от 15:1 до 20:15. Единството на учениците с Христос е от 21:1 до 22:5. И епилог от 22:6 до 21. Така че, ако разглеждаме Откровението като учебник по ученичество, това ще ни помогне ние да бъдем по-наясно с тази, иначе объркваща книга. Но това, за което ще говорим тази сутрин, е „Видението на Човешкия Син“ и това е от първа глава на Откровение, от 9 до 20 стих. Откровение 1:9-20 9 Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството на Исус Христос.10 В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:11 Каквото виждаш, напиши на книга и го прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.12 И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък;15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води;16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият;18 бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.19 И така, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това.20 Ето тайната на седемте звезди, които ти видя в дясната Ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които ти видя, са седемте църкви. И там се казва: „Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исус“. Т.е. той е бил там в затвора. „В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа. И чух зад себе си силен глас от тръба, който казваше: „Каквото виждаш, напиши на книга и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия“. И обърнах се да видя този, или гласът, който ми проговори. И като се обърнах, видях седем златни светилника и сред светилниците видях един, който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс. И главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му като огнен пламък, и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена, а гласът Му беше като на много води. Имаше в десницата Си седем звезди, и от устата Му излизаше меч, остър от двете страни, и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв, а Той тури десницата Си върху мен и каза: „Не бой се! Аз съм първият и последният и живият. Бях мъртъв, и ето живея до вечни векове, и имам ключовете на смъртта и на ада“. Това беше относно това, което Йоан видя. „Това, което има да стане, подири тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми. Седемте златни светилника, седемте звезди са ангелите на седемте църкви, и седемте светилника са седемте църкви“. Тук има една карта на Мала Азия, това е съвременна Турция, и там виждате Патмос, където той е бил заточен, което е близо до брега, и оттам виждате Ефес, Смирна, което е съвременен Измир, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. На този слайд се виждат пътищата, които са водили в древен Рим, и виждате, че има един обиколен път, който минава през горната част на Мала Азия, и един, който минава през долната част на Мала Азия, и те се събират в Сардис. Но това, което е в списъка, следва пътя, т.е. като по часовниковата стрелка. От Ефес се отива в Смирна, от Смирна в Пергам, което е съвременният град Бергама, оттам се отива в Тиатир, в Сардис, във Филаделфия, в Лаодикия, което е много близо до Йераполис, и оттам се отива обратно в Ефес. Това са седемте църкви. На тази картинка виждате Исус как е с коса бяла като сняг, със слънце, което свети, със седемте звезди и с ключовете, които са на кръста Му, с нозете Му и с меча, който е за устата. Начинът, по който Исус се представя на всяка църква, е свързан с първоначалното видение на Йоан. Т.е. това, което виждаме, е подготовка и действие. Това е много често в книгата „Откровение“. Имаме някаква картина, някакво видение и след това започва действие. Така че в случая това, което Йоан вижда като видение, е подготовка за писмата до седемте църкви. И във всяка една от седемте църкви Исус се представя по някакъв начин, който е свързан с част от това видение, което Йоан вижда. Например, този, който ми проговори, като видях седем златни светилника, знам, че това са седемте църкви, и сред светилниците е един, който прилича на Човешкия Син. Там, където двама или трима са събрани в Моето име, Исус казва: „там съм и Аз посред тях“. Исус е сред църквите и Той беше облечен с дълга дреха и препасен около гърдите със златен пояс, и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг. Към църквата в Ефес Христос се представя като Бог, който се интересува и надзирава църквите, защото се казва, че очите Му са като огнен пламък. Това означава, че Той пронизва, Той вижда греха и го наказва. За Тиатир Исус се представя по този начин и се казва: „нозете Му приличаха на лъскава мед“. Медта е символ на наказание на греха, и гласът Му беше като на много води. След това в 16 стих се говори за седем звезди и това е споменато в Ефес и в Сардис, че Христос държи в ръката Си седем звезди. Отново се казва, че седем звезди са ангелите на седемте църкви, но думата „ангелос“ означава също служител. Така че според някои това са пастирите или лидерите на тези църкви, епископите или водачите на тези църкви. Други смятат, че това може би са ангели, но това, че Христос държи ангелите на църквите, ако те са само духовни същества, би помогнало на хората. Но Исус държи водачите на църквата в ръката Си. Те трябва да забравят, че те не са Слънцето, а Христос е Слънцето и те са само звезди. Същото се казва: „И от устата Ми излизаше меч, остър от двете страни“, т.е. се представя на Пергам. И това, че мечът Му е остър от двете страни – от една страна словото Му наставлява, от друга страна словото Му наказва и от трета страна словото Му пронизва. И лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. И също в това видение Христос се представя като Възкръснал. Когато Йоан Го вижда, той пада пред нозете Му като мъртъв, но Христос му казва: „Не се страхувай, не бой се, Аз съм първият и последният, бях мъртъв, и ето живея до вечни векове, слава на Бога!“ Христос възкръсна. И това е голямо насърчение за тези, които са страдали заради вярата, защото те са умирали. Те са били убивани заради вярата си. Но към църквата, специално към църквата в Смирна, която е била страдаща църква, Христос се представя като Този, който има ключовете за смъртта и ада. Той победи смъртта и е велик от тази победа за нас. И също към Филаделфия Той говори за тези ключове. Т.е. Христос има власт над смъртта. Така че това е видението, което Йоан вижда. Трябва да знаем, че Христос е жив, Той се интересува от духовното състояние на църквите, Той е сред църквите. Църквите са Негови. Той е главата, но църквата е Неговото тяло. И първата от тези църкви е Ефес. Тези градове, които са били тогава, днес са руини, но те са възстановени до някаква степен. Какъв е техният план на самия град, как са изглеждали различните неща в града. И в Ефес специално има канал, който е правил така, че морето да стига почти до града. Има улица, която е водила към пристанището от самия град, която е била, казват, с нощно осветление. Фенери, които са светещи дори през нощта. И там има една богиня, която се казва Артемида. Артемида, или също някъде се казва Диана, но тази Артемида е богиня, която те са символизирали, на която те са се кланяли, на която те са правили моделчета, които те са ги продавали. Една такава статуя на Артемида има днес в музея в Ефес. И виждате на главата има високо нещо и отгоре това, което е същност храмът. Т. е. в Ефес има много храмове и по-долу има различни митични животни, като херувими, лъвове с крила и т. н. Но тя е всъщност един идол, зад който стоят духовни сили. Ефесяни 6:12 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето. За това в посланието към Ефесяните Божието слово пише за нашата борба, че тя не е срещу плът и кръв, но срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Това, което е направено на тази Артемида, виждате един гердан такъв, който изглежда като гърди, но това същност не са гърди, няколко учени казват, че това същност са тестикули на бик. Т. е. защото те са вярвали в силата. Така че тя се представя като някаква всемогъща богиня, която може да върши невероятни неща. Тази богиня, преди нея има една по-древна богиня, която се е казвала Майката богиня. И от нея същност произлиза друга богиня, която се казва Кибеле. И вече от Кибеле най-вероятно се преминава към тази ефеска Диана, имало е развитие на поклонението,...

От 7-те църкви говорихме за Ефес, Смирна и Пергам. И днес ще говорим за останалите 4 църкви или докато не стигне времето. Ние благодарим на Бога за това, че през тази година ние можахме да посетим Турция и да посетим повечето от тези църкви. Така че те са едни реални църкви, на реални места. И всъщност начинът, по който те са подредени географски, е начинът, по който те са описани в Откровението. Преди се смяташе, че всяка една от тези църкви е като символично представяне на някакъв период от историята, но днес това не се приема. Това са си послания до конкретни църкви. Но и всъщност редът, понеже така са подредени църквите и ние ги караме по ред в тяхната обиколка. Виждате как са подредени Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Но тази църква, за която днес ще говорим, е Тиатир. От Тиатир днес не е останало почти нищо, защото там има един град, който се казва Акхисар. Има само запазено едно квадратче от целия град, където в центъра има запазени части от постройки. И всъщност има част от улица, може би, и всъщност една голяма базилика, християнска. Това, което ни показват тези базилики, които има във всички от седемте църкви, всъщност ни показва, че църквите в Откровение са чули посланието. И след като е минало времето, те са предали вярата на следващите поколения и след време цялото население е станало християнско и те са построили огромни молитвени домове, често на мястото на предишни храмове, които са били на различни други богове. Но в началото там е имало само камъни и разбира се, тук е било разпръснато, така да се каже. Днес в Турция има усилие в това тези камъни да се съберат отново заедно и да представят как нещата са изглеждали. Както виждате на тази картинка, се виждат тези колони, които във времето са били вдигнати и поставени обратно. И това е също с базиликата, която е доста голяма в Акхисар. Това е Тиатир, и ние казваме, че тези послания са разделени на 6 основни компонента. Във всяко едно от тези има представяне, в което Исус Христос се представя. Това са послания от Исус Христос до църквите. И в това представяне виждаме Исус Христос, който е заточен на остров Патмос, но той вижда видение на Исус Христос, който го успокоява и след това му дава насоки, но той диктува тези послания, които Йоан трябва да запише. И така, стигаме до Тиатир. На тази църква Исус Христос се представя до ангела на тиатирската църква. Пиши: „Това казва Божият син, който има очи като огнен пламък, и чиито нозе приличат на лъскава мед“. Откровение 2:18 18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед: Когато Исус се представя в началото на всяка църква, това, което казваме, е някаква връзка с тази църква. И това е всъщност единствената църква, е дори единственото място в Откровението, в което Исус се представя като Божият син. И това е интересно, защото историци казват, че всъщност Тиатир е бил основан като военна станция, но те са се покланяли на Аполон, Аполон, който се е считал за Божият син. Но всъщност Исус казва: „Не, Аполон е Божият син, но Аз съм Божият син“. И Той идва с едни очи, които са като огнен пламък, т.е. те са като лазера, като рентген, който пронизва и вижда абсолютно всичко. И Той изгаря греха. Хората в Тиатир са знаели какво е огнен пламък, защото те са били занаятчии. Просто произвеждали са медни изделия, различни неща, сребро, имало е такива, които работят със злато, сребро. Те са знаели как се отделя златото в определена температура от рудата, шлаката се отделя, т.е. това, което са отпадъците, и златото просто се отделя, защото то е по-тежък метал от останалите, и това, което е отгоре, се премахва. Брас, той често много се молеше: „Господи, премахни шлаката от сърцата“. То е всичко, което не е чистота, всичко, което не е угодно на Тебе, Ти го премахни. Но очите на Исуса като огнен пламък и нозете Му приличат на лъскава мед. Т.е. това е мед, която е пречистена, която е лъскава и красива, но също медта говори за съд. Че Господ ще съди църквата, Господ ще съди света. И виждаме едно такова подобно видение, което вижда и Даниил. Това е много интересно в 10-та глава. Даниил 10:1-6 1 В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението.2 (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици;3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици.)4 На двадесет и четвъртия ден от първия месец, докато бях при брега на голямата река, която е Тигър,5 като повдигнах очите си, видях един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато.6 Тялото му беше като хрисолит, лицето му – като изгледа на светкавица, очите му – като огнени светила, мишците и краката му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му – като глас на многоброен народ. Слава на Бога! Аз вярвам, че това е предсъществуващият Христос, защото това е преди въплъщението на тази земя, но Той съществува и преди това, защото Той е Бог. Когато Той дойде на тази земя, Той се въплъти, това е чудото на въплъщението, но и преди и след въплъщението Той е същият, Той е Божият син. Така че това е представянето на Исус на Тиатир. И след това Той започва с една препоръка и насърчение и казва: „Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са по-много от първите“. Откровение 2:19 19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са повече от първите. Така че виждаме, че църквата в Тиатир е била вярна на Господа, те са имали любов, имали са вяра. Между другото, знаеш ли кой е от Тиатир? Една бизнес дама, за която се говори, тя е при апостолите и Лидия. Лидия. Лидия беше от Тиатир и тя беше продавачка на морави платове. Значи в Тиатир почват да имат такива специални пигменти, така че да оцветяват платовете в най-ярките цветове. Така че са имали много хубави бои, които са произвеждали от естествени материали, които са правили много червено, както се казва кармазът, и много лилаво, защото тя беше продавачка на морави платове. Но, разбира се, във Филипи Святият Дух я докосна и тя повярва в Исус. Но всъщност това ни показва, че Тиатир не е бил някакъв голям град, както да кажем Пергам, който е бил като столица, или Ефес. Той е бил като един от обикновените градове. Ако в България може да го сравним примерно с Карнобат, Карлово, нещо, което не е София или Пловдив. Но въпреки това, там е имало църква. И вярващите там са се развивали в правилната посока, защото сега последните дела са по-много от първите. И също имало хора, които не са държали учението на пророчицата, защото Исус Христос я нарича Йезавел. Значи аз мисля, това е най-ужасното. Някой път ние казваме за някоя жена, която използва мъжа си, за да го контролира и да се налага, и казваме: „тази Йезавел“. В ранните християни не се среща това име. Никой не се кръщава, защото тази Йезавел. Но всъщност това е да си мислиш най-ужасното. Никой човек не ти казва, че са Йезавел, но самият Исус Христос не ти казва, че са Йезавел. Просто тази жена е била обладана направо от дявола, защото тя била от църквата, да. Тя била от църквата и е пророкувала. Тя казвала, че това, което казва е от Бога, тя е придумвала вярващите да блудстват и да идват и да ожертват. Т. е. тя им е казвала „нека да бъдем над тези неща“. „Нека да си ходим да си празнуваме със светските хора, това няма да ни попречи на вярата“. Обаче е имало някои, които не държат това учение и не са познали дълбоките работи, както ги наричат, на сатаната. На тях им казвам „няма да наложа на вас друг товар, но дръжте това, което имате, докле дойда“. Вижте, когато Исус казва „няма да наложа на вас друг товар“, за какъв товар става въпрос? Аз мисля, че това е свързано с Първия църковен събор. В Деяния на апостолите, петнадесета глава, беше така наричаният Първи църковен събор, в който цялата църква се събра и трябваше да решат какво трябва да правят езичниците. Защото Павел отиваше при юдеите, но те не приемаха благовестието, и тогава когато отиваше при езичниците, те повярваха. Обаче езичниците бяха от друга култура. И в тази култура те се покланяха на идолите. Но сега те приемаха не идолите, а приемаха Исус Христос за Господ. И тогава юдеите настояваха езичниците да се обрежат. Но, след като се съветваха, те казаха – нека да не караме да се обрязват, нека да не караме да изпълняват така наречения обреден закон. Т. е. трябваше да изпълняват десетте заповеди, моралния закон, но не и обредния закон. И в Деяния 15 глава имаме писмо, в което написаха, и те казаха какво е тяхното решение. Деяния 15:28-29 28 Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте! И те казаха – това е в Деяния 15 глава на Деяния на апостолите: „Защото се видя добре на Святия Дух и на нас, да ви не налагаме никоя друга теглота“. Ето, вижте, тук думата е теглота. Т. е. друг товар. Освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено, също от блудство. От които, ако се пазите, добре ще ви бъде. Т. е. това са нещата. Едното е „идоложертвено“, което се споменава тук в 20-ти стих. И също „блудство“. Това, което е имало не само в Тиатир, но и в древността, е, че е имало такива гилдии на различните професии. Както днес има различни такива, като синдикати, или профсъюзи, в които хората от една професия се събират заедно и от време на време си празнуват различни неща. Но в древността тези гилдии, например имало гилдия на медната руда, гилдия на златарите, гилдия на тези, които произвеждат текстила, тези, които правят платовете. И на тези гилдии те са били свързани с даден бог,...

Сега ще говорим за Филаделфия и Лаодикия. Филаделфия е вярната църква. Това са седемте църкви, към които Йоан пише от остров Патмос, където е заточен заради Божието слово. От някои църкви не е останало много, както говорихме за Тиатир, че няма много останало. Същото е и с Филаделфия. Филаделфия се казва Алашехир в днешно време. В центъра има няколко останки от църква, която е била византийска и се казва „Св. Йоан“. Но няма много други останки, защото хората са вземали строителни материали от тези древни места и са строили други неща. Така че много няма останало от Филаделфия, което ще ви покажа. ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ИСУС КЪМ ФИЛАДЕЛФИЙСКАТА ЦЪРКВА Посланието към всяка от църквите има шест основни компонента. Първото е представянето, така че Исус говори, диктува на Йоан и му казва: „До ангела на филаделфийската църква пиши това, казва Святият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ, който отваря и никой няма да затваря, и затваря и никой не отваря“. Откровение 3:7 7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Святият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой няма да отваря. Филаделфия е била основана от един от царите на Пергам. И понеже той много обичал брат си, всъщност отначало Филаделфия означава „братска любов“. Но там в Филаделфия също са живели много юдеи и тези юдеи са преследвали вярващите. Когато ти си част от синагогата като юдей, но приемеш Христос, те те изключват от синагогата и тогава ти си като един отритнат от обществото. Искаш да намериш работа, но ти не си от нас, ти си от другите вече. Ти си от ония вярващи, ти си от ония сектантите и затова вратите се затварят. По време на комунизма в България не можеше, ако си вярващ и постоянно ходиш на църква, да имаш висше образование, защото партията казваше: „За да имаш висше образование, трябва да имаш препоръка“. В характеристиката ти пише, че си евангелски вярващ и това е една червена лампичка, че не може да имаш висше образование, не можеш да бъдеш директор на предприятие и нещо такова. Там са само партийците, не наши хора. Вратите се затварят, искаш да правиш нещо, но вратите се затварят. Но Исус каза: „Аз имам ключа и Аз ще отворя врата“. И никой не може да затвори вратата, която Бог отваря за вярващите. Така че по-важна е вратата за небесното царство, която Исус Христос отваря за нас, а ние преминаваме през вратите на различните места и ситуации, които дойдат пред нас. ПРЕПОРЪКАТА КЪМ ЦЪРКВАТА Каквото е забележително в последните църкви е, че нещата отиват към крайности. Към Филаделфия няма никакви забележки от Исус, само препоръки. А пък за следващата църква, Лаодикия, там няма препоръки, само изобличения. Препоръката към Филаделфия е: „Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворена врата, която никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми“. Откровение 3:8 8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми. Вратите, които Исус отваря, са вратите на сърцата на хората. Макар че ние сме били гонени по време на комунизма, пак има вярващи, които са споделили Божието Слово и вратите на сърцата на хората са били отворени спрямо това благовестие. Така че винаги ще има отворени врати за благовестието. Критика и изобличение липсва към тази църква. Има един призив, но няма призив за покаяние, защото тези няма за какво да се покайват. Те са си верни, имайки малка сила, опазили са Словото и не са се отрекли. Днес също има места в света, където има гонения. Разбира се, има гонения в Северна Корея, в много мюсюлмански държави, където е нелегално да проповядваш християнство. Има и в Турция, където трима християнски служители бяха убити зверски от петима мюсюлмани – единият е бил германец, а другите двама са били турци. Мъчили са ги няколко часа и накрая са ги предали на Господа. Не много далеч от нас. Така че днес също може да има гонения, но дори да има, ние трябва да бъдем готови да останем верни на Исус. И Той казва: „Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца“. Откровение 3:11 11 Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца. ОБЕЩАНИЯТА КЪМ ПОБЕДИТЕЛИТЕ Бог иска да бъдем победители. И понеже няма призив за покаяние, няма предупреждение какво ще се случи с непокорните. Има обаче обещание, което е най-голямото обещание, защото те имат нужда да бъдат насърчени. Исус им казва: „Ето, давам ти някои от онези, които са от сатанинското сборище, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих“. Откровение 3:9 9 Ето, давам ти някои от онези, които са от сатанинско сборище, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Ние не трябва да забравяме, че сме деца на Царя на царете и на Господа на господарите. Той може да направи така, че онези, които ни преследват, да се поклонят. Както това се случва с Йосиф – братята му го преследват, но накрая какво става? Отиват и му се покланят. Бог има начини да направи така, че онези, които ни гонят, всъщност да не направят нищо. „Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята“. Откровение 3:10 10 Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята. „Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог, откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име“. Откровение 3:12 12 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. Понеже говорим за обещанията към църквите, всички обещания към църквите са валидни за нас днес. Ние като вярващи не трябва да мислим само за тази земя, тук да сме добре. Не, ние трябва да мислим за победата в битката, защото християнският живот е една битка със Сатана и неговите сили, с греха, с плътта, с хората, които ни гонят, с компромисите, които светът иска да правим. Но ние като войници на Исус Христос трябва да се бием и трябва да побеждаваме. Исус Христос е Победителят, Той е Цар на царете, Господ на господарите, Той е победил смъртта. Слава на Бога! Той също издържа кръста, така че Той ни остави пример. Той казва: „Ако някой иска да върви след Мене, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва“. И обещанието към Ефес: „На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай“. Към Смирна: „Който победи, няма да бъде поразен от втората смърт“. Към Пергам: „На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето – написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава“. Което означава, че Той те познава по име и Той иска ти да бъдеш с Него във вечността. Към Тиатир: „На този, който победи и който пази Моите дела до край, ще му дам власт над народите и той ще ги управлява с желязна тояга; те ще се строшат като грънчарски съдове, както и Аз получих от Своя Отец“. Към Сардис: „Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели“. Откровение 2:7, 2:11, 2:17, 2:26-27, 3:5 5 Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си този, който отваря врати, които никой не може да затвори. Молим Те, помогни ни да бъдем верни, да имаме търпение и да устоим докрай, за да получим венеца на живота. Нека Твоето име бъде прославено в нашия живот. Амин. Ние никога да не се срамуваме от Исус. Ако отиваме към църква и някой ни пита „Къде отиваш?“, ние казваме „Отивам до магазина“. Да казваме „Отивам на църква“. Ако някой ви пита „Какво работиш?“, аз казвам „Пастор съм“. И те веднага знаят, че съответно заговорят за Исус и те престават да задават повече въпроси. Нас почват да те задават: „Къде ще прекараш вечността?“. Филаделфия? Всъщност, да. Вече го прочетохме това. Откровение 3:12 12 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име. Тоест, другите могат да те отхвърлят, но Христос ще те приеме. И е важно това, къде имаш Неговото име написано. На Лаодикия, на този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол. Това, което е обещанието към Лаодикия, слава на Бога. Филаделфия казваме, че тя е вярната църква, а Лаодикия е хладката. И тази църква, хладката, е тази, която, като четем, трябва да треперим. Защо? Това е за нас най-важното. За нас. Ние сме много хладни. Но това са седемте църкви. От Патмос пише Йоан и пише Исус Христос, говори и изпраща по един вестоносец в Азия, който разнася писмата и минава през Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия, Лаодикия. Съвременните имена на тези места: Ефес е Селчук. Не знам дали го виждате на картата, но затова е там, до Кушадасъ. Оттам на север е Измир, което е Смирна. Още по-нагоре е Бергама, където е Пергам. Оттам вече отиваме в Акхисар, което е Тиатир. От Акхисар слизаме надолу в Салихли, което е Сардис. Оттам отиваме в Алашехир, което е Филаделфия. И така слизаме до Денизли,...

Това, за което ще говорим тази сутрин, е структурата на Евангелието според Марка. Когато говорим за структура, просто имайте предвид, че структурата е като един мост. Значи мостът има отдолу колони, които държат моста. Това, което минава отгоре по моста, е пътят, минават колите. Но за да могат тези коли да се движат по този мост, трябва отдолу да има подпори. И всъщност това е, което структурата в текста ни говори – Бог ни предава няколко послания, но това послание има нива на структура. И Евангелието на Марк е по същия начин. То е благовестие, то е Бог, послал към нас, но то има своята структура. И ако видим структурата на дадена книга, тогава ние можем да разберем и да схванем по-пълно и по-точно значението и това, което Бог иска да ни каже. В миналото Евангелието според Марк се е считало просто като колекция от предания за Исус, организирани на случайни принципи. Обаче днес се вижда една изкусна структура на Евангелието. Тя не остава незабелязана. Евангелието според Марк е, освен че е Божието Слово, и това, че ние го разглеждаме като литература, не означава, че по някакъв начин омаловажаваме неговата божественост. Напротив, ние виждаме в това, което Бог ни е дал, начина, по който Бог ни говори. Но в литературно отношение то е един литературен шедьовър, т.е. то е написано по един много, много добър и прекрасен начин. И най-добрият начин да схванем Евангелието според Марк е да го разглеждаме като две отделни части, т.е. мостът има две части. И тези две части в началото имат свой собствен пролог и свой епилог. Прологът е въведението. Първите няколко стиха, първите 13 стиха са въведението, а последните 8 стиха и последната глава, те са епилогът или заключението, което се случва след смъртта на Исус, Възкресението и другите неща. ВЛАСТТА НА МЕСИЯТА Първата част на Евангелието според Марк би могла да се нарече „Властта на Месията“. Нека да кажем „Властта на Месията“. От първа до осма глава, ако четете, ще видите властта, авторитета на Христос. Всичко, което казва, се изпълнява, всичко, което прави, демоните Му се покоряват. Върши чудеса, бурята Му се покорява, т.е. Той има власт. Това е едно от нещата, които Христос искаше да разкрие, когато дойде на тази земя – Неговата власт като Христос. ЖЕРТВАТА НА МЕСИЯТА След това има втората част на Евангелието, която е от 9 до 16 глава. Там вече, след като сме разбрали и сме утвърдили, че Христос е мощният Божий Син и Месия, фокусът е върху страданията на Месията. Така че втората част би могла да бъде наречена „Жертвата на Месията“. Т.е. първата част е „Властта на Месията“, втората част е „Жертвата на Месията“. Нека да кажем „Жертвата на Месията“. ПРОЛОГ (1:1-13) Марко 1:1 1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син; Евангелието започва с Пролог. Това е от 2 до 13 стих. Първи стих е като заглавието на Евангелието. Там се казва: „Началото на благовестието за Исус Христос, Божия Син“. След това има Пролог, където се говори за Йоан Кръстител и Исус. И в този Пролог ни се представя Йоан Кръстител като предтеча или предшественик на Исус. И след това Марк ни разказва за появяването на Исус на сцената, за кръщението и за прогласяването на Божието време и Божието Царство. Това е Прологът от 1 до 13 стих. ПЪРВА ЧАСТ: ВЛАСТТА НА МЕСИЯТА (1:14-8:30) Първо действие: Царската власт на Месията (1:14-3:6) Първата част е „Властта на Месията“ и тя е от 1 глава, 14 стих до 8 глава, 30 стих. И тук вече Исус започва да прогласява Божието Царство, да върши чудеса. В тази част има 3 подчасти, които бихме могли да наречем действия. Първото действие е „Царската власт на Месията“ и тя е от 1 глава, 14 стих до 3 глава, 6 стих. Исус не си губи времето. Той застава на старта и се втурва в действие. Една от ключовите думи в тази част на Евангелието и в цялото Евангелие е думата „веднага“. Не знам дали сте забелязали, но само в Марко се използва тази дума много често. „Веднага, веднага, веднага“. Тази дума „веднага“ означава „действие“. Исус е Божият Син, действащото лице на действието. Той е действието. След това веднага призовава ученици. Първото нещо, което Той прави, е да събере екип, с който да работи. Първо четирима ученици – рибарите, братята Петър и Андрей, Яков и Йоан. И след това Той започва да действа, изгонва демони. Отива в синагогата и започва да изгонва демони. Това е първото чудо, което виждаме Исус да върши. Изгонва един демон и проповядва с власт. Така че ние виждаме властта и замаха, с който Исус действа. Три са ключовите думи, които характеризират това първо действие. Първата е „власт“. Исус Христос упражнява властта Си като Месия. И това се забелязва от останалите, те казват: „Той има власт да изгонва демони“. Той поучава като един, който има власт. Той те призовава и тебе да тръгнеш. Той като ти каже „върви след Мене“, Той е Царят. Втората ключова дума е „смайване“ или „отчудване“. Т.е. отново и отново се описва как учениците, когато виждаха какво прави Исус, са се смайвали от учението Му. Те се отчуждаваха на това, което Той прави. Те бяха смаяни, отчудени и разбираха, че нещо необикновено, невероятно се случва. Третата ключова дума е „опозиция“. Тъй като в тази първа част, когато Исус започва да изявява властта Си, веднага започва да се появява опозиция, религиозните водачи се наговарят против Него. И тази опозиция се заражда още при изцелението на паралитика. Когато Исус изцеляваше този паралитик, който го спускаха, Той каза: „Прощават ти се греховете!“. И те настръхнаха и казаха: „Чакай сега, какви грехове ще прощаваш? Кой може да прощава грехове, освен Бог?“. Исус обаче знаеше мислите им и вижте как Той го изцери – като доказателство, че Той е Божият Син, който може да прощава греховете. Така че това е първото действие – царската власт на Месията. Второ действие: Разделението в Израел Второто действие – разделението в Израел. Първото действие на първата част завършва с изостряне на опозицията от страна на религиозните водачи. Те са против Него и народът се разделя. Едните са на страната на Исус, а другите са на страната на книжниците и фарисеите. Разделя се дори семейството на Исус и те тръгват срещу Него. Искат да Го проверят, че е изгубил ума си. Исус казва: „Тези, които вършат Божията воля, те са Моето семейство“. Така че в това второ действие, което може да наречем „разделението на Израел“, Исус продължава да върши чудеса и фактически чудесата Му в това действие са по-големи от тези в първото действие. Но заедно с това нараства и опозицията срещу Него. Религиозните водачи вече категорично Го отхвърлят. Исус от своя страна вече избира не само 4, но 12 апостоли. Призовава Матей и вече стават 12 ученици, които да бъдат главни апостоли. Исус изявява, че Той не просто иска някаква група последователи, но Той възстановява Израел. Той дава тези апостоли като възстановен остатък от Израел и църква. И също Той определя, кои са Неговото семейство, както казахме. В това сторено действие също Исус разказва първото си основно поучение. Това е много важно в Евангелията, за да разберем тяхната структура, е, че има блокове от поучения, в които Исус говори малко по-дълго. Тоест речта на Исус е записана по-дълго. И Неговото основно поучение от тази част е притчата за сеяча. Тези дълги пасажи на технически език се наричат дискурси. Това е на български, има такава дума. Но дискурс означава реч, лекция или беседа, която не е предварително написана, за да бъде прочетена. А тя е осъществена в ситуация на разговор. Това е много важно за този дискурс. Като дискусия, да. Като дискусия. Но тези дискусии, които Исус прави, съдържат Неговото основно поучение. Но те са в ситуация на хора, с които Той говори. И за разлика от Евангелието според Матея, където има пет дискусии или дискурси, един от които е Проповедта на планината, в Евангелието от Марко тези основни поучения са само две. Едното е в четвърта глава, което се състои от серия от притчи, като основната е Притчата за сеяча. И вторият блок от такива поучения е в Марко тринадесета глава и съдържа есхатологичното поучение, есхатологичното начало, свързано с края, с последното време, когато Исус казва кога ще бъде краят на всичко и така нататък. И забележително е, когато говорим за структура, тези два дискурса или поучения на Исус стават приблизително по средата на всяка една от частите. Марко има 16 глави, както казах, първата част е 8 глави и приблизително средата в четвърта глава е главата с притчите. Втората част също е от 8 глави, от 9 до 16. Средата в тринадесета глава е поучението на Исус за края на света. Така че виждате как са подредени всичко в една структура. Това е една от структурите от Марко. Друга интересна структурна техника, която използва Марко, и аз назовавам това нещо много характерно. Ако го знаете и искате да го видите, това ще ви впечатли. СТРУКТУРНАТА ТЕХНИКА „ВМЪКВАНЕ“ ИЛИ „САНДВИЧ“ Тази структурна техника се нарича вмъкване. Вмъкване на народен език. Ние се наричаме, дори с пасторите като говорим, „сандвич“. Структурата е „сандвич“. Тоест, там където разказът започва, е основната филия. И след като започне някакъв разказ, Марко прекъсва този разказ и започва друг разказ. И този разказ е като месото, кюфтето, плънката на сандвича. И след това Марко се завръща към първоначалната история, за да я доразкаже, и това е горната филия вече на сандвича. Така че имаме една история, вътре в тази история е вмъкната друга история. Това казваме „вмъкване“. Но Марко е пълен със сандвичи. Ние казваме, че то е подобна храна. Така че трябва да хапваме от сандвича на Марко. И обикновено двата разказа, този от хляба на сандвича и този от плънката, се обясняват или тълкуват един друг. И това е все едно, ако ти говориш по телефона и по средата на разговора съобщаваш на някой друг, защото получаваш позвъняване. Когато ти поставяш първия разговор на изчакване, свършваш разговора с втория, дадете се обажда и след това завършваш разговора с първия човек. Но много често в Марко има такива неща. Аз ви съветвам да прочетете Евангелието според Марко....

Израилтяните бяха се изправили един срещу друг. Всъщност, този път не израилтяните отидоха да се бият с филистимците, но филистимците бяха тези, които дойдоха да атакуват Израил. И тази битка ни говори за битката, която ние също имаме в нашия живот. И ние говорихме за нашата битка, която апостол Павел казва, че не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. И ние говорихме и за различните духовни сили, с които ние се сблъскваме. И как тази битка продължава. Говорихме също за противника, защото когато разказвачът в Първа книга на Царете ни говори за битката, той описва един юнак, както го нарича, Голиат, който беше особен воин, различен от всички останали. И той излезе пред войската, и ние говорихме за неговото описание. Колко висок беше, как беше облечено неговото въоръжение. И това ни напомня за нашия главен противник. Ние се бием с началствата и властите и с различни видове сили на тъмнината, но нашият най-голям противник е Сатана. Но както армията на тъмнината има един особен воин, който се отличава от всички останали, така и армията на светлината има един особен воин, който се отличава от всички останали. Това е нашият Господ Иисус Христос. Той е нашият Давид, който победи Сатана на кръста. И в предния път ние говорихме за различните оръжия на Сатана. Споменахме гордостта, съмнението, гнева, непросветеността. И говорихме също и за нашите оръжия – за пояса на истината, бронята на гръдника на правдата, обувките на благовестието, щита на вярата, шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието Слово. И тази сутрин ще продължим нашето разглеждане на тази 17-та глава, като ще се спрем на предизвикателството, което Голиат отправи към армията на израилтяните. Авторът на книгата ни е описал Голиат толкова добре, че ние можем да си го представим – висок, облечен с различни брони и т.н., като един мощен воин, със щита му и щитоносеца му, който е до него. Но когато продължава да ни представя Голиат, авторът на тази книга ни предава също неговите думи. И той иска ние не само да можем да видим Голиат, но да можем също и да го чуем. Голиат не само беше огромен и силен воин, той имаше също и огромно самочувствие. Имаше също и голяма уста, с която умело унижаваше и предизвикваше израилтяните. Вие знаете, дори днес, когато има някакъв боксов мач и двамата боксьори имат една среща преди самата схватка на ринга, те се срещат, някой път съм виждал как застават един срещу друг и започват да се кичат един срещу друг и започват да отправят закани, за да могат да се потиснат, да смачкат някак си морално битката преди да започнат да се бият. И тук ставаше нещо подобно. Също това трябва да знаем, че героите в Библията, ние разбираме за тях не толкова от това как те изглеждат. Защото в съвременните романи са описани тези със сини очи, къдрава коса, така нататък. И нямаме такива описания на детайлите в Библията за библейските герои. Но ние разбираме какви са те от техните думи и от техните действия. И тук ние чуваме думите на Голиат и от това можем да разберем какъв е той. 1 Царе 17:8-11 8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много. Със думите си Голиат обиди израилтяните и той ги предизвика да изпратят воин, който да се бие с него. Разбира се, това предложение на Голиат беше лицемерно, беше една лъжа. Защото той казва: „Ако някой от вашия воин ме победи, ако ме победи, ние ще бъдем ваши слуги.“ Разбира се, това не се случва, защото когато Давид уби Голиат, те не се предадоха да бъдат слуги на евреите, а извадиха мечовете. Започнаха да се бият, нали? Но целта на филистимеца с изкарването на Голиат и неговото предложение беше те да изплашат и да демотивират противника си с цел да го победят. И от една страна това предизвикателство на Голиат показва неадекватността на Саул като цар. Той им казва: „Изберете си един мъж.“ Спомняйте си, че народът вече беше избрал мъж, който да се бие за тях и да ги ръководи във битките. И това беше също мъж, който беше по-висок от тях и те си го бяха избрали за цар. Този човек беше Саул. Самуил беше ги предупредил и беше им казвал: „В онзи ден ще протестирате поради царя си, когато ще сте си избрали, но Господ няма да ви послуша.“ Те си бяха избрали цар. Те видяха, че другите народи имат цар и те казаха: „Не, искаме цар.“ И в Първа книга на Царете 12-та глава, 13-ти стих, Самуил отново им напомня за техния избор. Казва: „Сега прочее ето царя, когото избрахте, когото искахте, и ето Господ постави цар над вас.“ Обаче техният цар не отиде да се бие с Голиат и той се уплаши. Израилтяните вече си бяха избрали мъж, който да се бие с враговете. Именно Саул беше най-близкото нещо, което израилтяните имаха до Голиат. В Първа книга на Царете 10-та глава се казва, че когато щяха да го помазват за цар и той застана между тях, беше по-висок от всичките люде от раменете си и нагоре. Той от всичките други му бяха до раменете, а той беше над тях, стърчеше. Според Първа книга на Царете 9-та глава, 2-ри стих, Саул беше отборен. Той беше избран и твърде красив. Имаше, както се казва днес, „екс-фактор“. Имаше харизма. Между израилтяните нямаше човек по-красив от него, от раменете си и нагоре беше по-висок от всичките люде. И също в Първа книга на Царете 10-та глава, Самуил беше казал за него, че няма подобен на него между всичките люде. Имаше само един кандидат, който имаше достатъчно препоръки и акредитация да се изправи срещу Голиат. И той беше този, когото хората вече си бяха избрали. Този човек обаче се изплаши. Саул не беше слаб. Той също като Голиат беше трениран и беше силен воин. Но виждайки ръста на Голиат, Саул пред очите си осъзна, че не може да победи филистимското чудовище в неговия ум. Да излезе срещу Голиат беше равносилно на сигурна смърт. И ние четем тук, че авторът на книгата ни разказва, че той се изплаши твърде много. В 11-ти стих се казва, че когато Саул и целият Израил чуха думите на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много. Тези думи ни водят към темата за страха. Ние трябва да размислим за страха в живота си. Какво ни плаши? Страхът е вяра с отрицателен знак. Т.е. когато ти вярваш, означава, че ти очакваш нещо да се случи, което Бог ти обещава. Когато се страхуваш, означава, че ти очакваш нещо лошо да се случи, което си мислиш, че може да се случи. И ти се тревожиш, ти се безпокоиш, ти се страхуваш. Т.е. страхът е вяра с отрицателен знак, с минус, очакване, че нещо лошо ще се случи. И страхът е баща на три най-главни загубвания, които инфектират човешкия ум: апатия, инерция и отлагане. Т.е. когато се страхуваш, ти ставаш апатичен. Апатия означава да станеш безразличен, да загубиш интерес и да имаш липса на мотивация. Виждайки Голиат и уплашвайки се от него, Саул изгуби всякаква мотивация да се бие и да спечели битката. Апатията накара Саул да започне да живее по инерция. Когато се страхуваме, ние почваме да караме по инерция. Да караш по инерция означава да караш без да даваш газ, без да използваш и да натоварваш двигателя. Да караш по инерция означава да бъдеш неактивен и пасивен. И това разбира се води до отлагане. И виждаме как Саул не отиде веднага да се бие срещу Голиат. Той отлагаше и четем по-надолу, че 40 дена излизаше всеки ден Голиат. И Саул казваше „утре ще отидем да се бием срещу Голиат“. Не отиваше. Да отлагаш означава да задържиш нещата и да ги оставяш за по-късно. РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СТРАХА ОТ ГОСПОДА И СТРАХА ОТ САТАНА Знаете ли каква е разликата между страха от Господа и страха от Сатана? Защото Господ също иска ние да се страхуваме от Него, да имаме страх от Господа. И страхът от Господа е добър. Това е началото на мъдростта. Той е нещо добро. Но Сатана също иска ние да се страхуваме от него. Но разликата между страха от Господа и страха от Сатана е, че страхът от Господа е мобилизиращ. Ако ние се страхуваме от Господа, ние ще бъдем мобилизирани да бягаме от греха, да вършим добро, да живеем по Божията воля. Страхът от Господа ни мобилизира за добро. Ние ще Го хвалим, ние ще Му служим. За разлика от страха от Господа, страхът от Сатана е парализиращ. Тоест страхът от Господа е мобилизиращ, а страхът от Сатана, от дявола, е парализиращ. И в началото, когато си парализиран, ти си неподвижен. Ти си просто безпомощен. И това се случи с Израил и със Саул. Когато те се уплашиха твърде много пред този филистимец, те станаха неподвижни, парализирани. Сатана е майстор на сплашването и господството чрез терор. Тоест това е едно от неговите най-мощни оръжия — страхът. И един ярък пример за това е от началника на асирийския цар Сенахерим — Рапсак. Можете да прочетете, този случай е описан на три места в Библията: във 2-а книга на Царете, във 2-а книга на Летописите и в Исая. И там се говори за това как асирийците бяха обсадили Йерусалим. И този главнокомандващ Рапсак излезе и започна да говори пред войниците, които бяха на стената. И ръководителите на йерусалимците им казаха: „Говори на асирийски, недей да говориш на еврейски. Защото не искаме йерусалимците да чуват твоите заплахи“. Но той каза: „Аз не съм изпратен само на управителя, искам те да ме чуят, да ги сплаша“. И им каза такива думи. Каза им: „Ще ядете изпражненията си, за да се смирите при обсадата“. И им каза да се предадат. Той искаше да счупи морала им и да ги накара да се предадат. Те обаче не се поддадоха на сплашването. Езекия се обърна към Бога в молитва и Бог изпрати ангела Си, който изби 185 хиляди от войниците им за една нощ. И те си подвиха опашката и си заминаха....

В началото на главата четем за битката. За това как Израел и филистинците се изправиха като армии един срещу други. И те се опълчиха на бой един срещу друг. И в началото още се казва, че филистинците свикаха войските си за война. Така че ние също сме в една духовна битка и ние говорихме за това в предишните недели. Говорихме за това кои са филистинците и за това как за нас те са преобраз на тъмните сили, срещу които ние сме във война. Ефесяни 6:12 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето. 1 Царе 17:1-3 1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях. Вторият ключ за победа в битката с тъмните сили е, че за да победим, трябва да познаваме нашия противник и неговите оръжия. И говорихме за това, че след като те са врага за война, там пред всички излезе Голиат. И се говори за неговото снаряжение, как беше облечен. 1 Царе 17:4-7 4 И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.5 Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.6 Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.7 Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него. Ние говорихме подробно за тежестта и големината на неговите оръжия и колко големи бяха те. И говорихме също и за оръжията на Сатана. Говорихме за гордостта, съмнението, гнева, непростителността. Има стихове за всички тези неща, които ни показват, че Сатана работи по този начин. Той често не работи директно, но той работи скрито. Работи потайно срещу нас. Но ние трябва да разпознаваме неговите действия, неговите оръжия и да използваме нашите оръжия срещу неговите оръжия. И това е третият ключ за победа в битката срещу Сатана. За да победим в битката, трябва да познаваме и умело да използваме нашите оръжия. Апостол Павел говори за Божието всеоръжие. Ние говорихме за пояса на истината, бронята на правдата, обувките на благовестието, щита на вярата, шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието Слово. Четвъртият ключ за победа в битката е, че за да победим, трябва да бъдем безстрашни. Не можеш да отидеш на бой със страх. Трябва да отидеш със смелост. И не трябва да се плашим нито от противника, нито в битката. 1 Царе 17:8-11 8 И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.9 Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.10 Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.11 А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много. Думите на Сатана, страховете, мислите, с които той се опитва да ни уплаши. Сатана иска да ни подтисне, да вкара страх, да ни уплаши. Ние не трябва да се страхуваме. Не трябва да се поддаваме на неговите опити да ни уплаши. Страхът е всъщност отрицателен знак и ние не трябва да допускаме това. Не трябва да допускаме страх, а да се борим с вяра. И това, което променя ситуацията, което ни прави да имаме вяра и да не се страхуваме, е ако включим Бог в ситуацията. Без Бога нещата са страшни. Но с Бог нищо не може да се случи, защото Той може да промени всичко. Защото Той побеждава. Защото Той е на наша страна. И това е голямата идея на тази глава: че ние ще победим, защото Бог е на наша страна. Защото битката е на Господа. Победата е от Господа. И така стигаме до петия ключ в тази глава, и той е, че за да победим в битката, трябва да помним кои сме и не трябва да допускаме съмнението на близките ни в нас да ни обезкуражава. Много често Сатана използва не само враговете, с които сме във война, но дори нашите най-близки, за да ни обезкуражи. Но ние не трябва да допускаме това обезкуражаване. Виждаме тук Давид и братята му, когато той дойде в стана. Той дойде да им донесе храна и когато чу за Голиат и какво той иска, той изказа своите думи, но тогава неговият по-голям брат Елиав му се нахвърли. 1 Царе 17:12-22 12 А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.13 Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория след него – Авинадав, и на третия – Сама.14 Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.15 А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.16 И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.17 В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.19 Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.20 И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.21 И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.22 А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им. Когато Давид каза: „Кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?“ И Елиав каза: „Защо си слязъл тук? Кому си оставил онези малки овце в пустинята?“ Така че всъщност той иска да му каже, че ти си едно овчарче. И със нас също, Сатана иска да ни каже, че ние сме нищо. Обаче ние трябва да помним, че ние сме лица на Бога. Трябва да помним нашата идентичност в Христос. Трябва да знаем, че ние сме в Христос и в Христос ние сме повече от победители. 1 Царе 17:26 26 И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог? Шестият ключ, за който досега не сме говорили, но сега ще го споменем, е, че за да победим в битката, трябва да трупаме опитности с Господа във всеки удобен случай. За да може да имаме резюме. Когато кандидатстваш за работа, ти даваш някакво резюме и там ти казват какво си учил, какво си правил, и така хората могат да пресметнат. Когато ти си правил това, значи ще можеш да се справиш с тази работа. По същия начин ние можем да имаме едно духовно резюме. Т.е. това, в което Бог ни е помагал в миналото, и от нашите опитности в миналото ние да извеждаме увереност, че ако Бог ни е помогнал преди, ще ни помогне отново. 1 Царе 17:31 31 А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си. Давид каза на царя: „Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с този филистимец.“ Но Саул каза на Давид: „Ти не можеш да идеш против този филистимец, да се биеш с него, защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.“ Но Давид каза: „Аз ще отида.“ Защо? Защото както съм убивал лъвове и мечки, които заплашваха стадото ми, така ще направя същото и с този филистимец, с този Голиат. И виждайки тази непоколебима увереност, Саул се съгласи да изправи Давид срещу Голиат. И тази увереност произтичаше от предишните победи, които Бог му беше дал. 1 Царе 17:34 34 А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото, Представете си да се борите с мечка или с лъв. Това е непосилно за човека. Но Давид не само побеждаваше тези животни, но също и изтръгваше агнетата, които бяха хванати, и те оживяваха. 1 Царе 17:36 36 Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. Рече още Давид: „Господ, който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Иди и Господ да бъде с теб.“ МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си нашият Бог, който ни дава победа. Помогни ни да помним Твоите дела в миналото, да трупаме опитности с Теб и да вървим напред без страх, знаейки, че Ти си с нас. Амин. Но забележете, Давид имаше увереност, защото той вече имаше възможностни победи. И това е всъщност ключът за нашата победа. Ние трябва да се борим в малките неща. Те може да не са малки, за другите може да са малки, но за нас да се борим. Но нашият живот трябва да бъде една непрекъсната поредица от борба. Непрекъсната поредица от битки. Както казваме в една от нашите песни: „Борба непрестанна е този наш живот“. И пътят е грехът. Но ние сме войници и ще ги победим. Амин. Но това е нещо, което ние трябва да помним. Че когато Бог ни помогне в нещо, ние трябва да помним, че Той ни е помагал преди и когато излезе новата битка, защото тя ще излезе, защото ние сме във война. И какво да очакваме, че няма вече да имаме? Няма да ни е такова. Не, не. Ще имаме непрекъснато атаки. Нови атаки, и нови атаки, и нови атаки. И ние просто трябва да знаем как да ги отблъскваме така отраз, още като дойдат, и да ги отхвърляме тези атаки. Да побеждаваме. И дори ако ти мислиш, че няма да дойде Голиат, той ще дойде....

Яков 1-5 Една от целите поради която имаме църква е за да можем тук да растем духовно. Яков определя зрелостта. Децата са незрели. Божията воля за нас е да растем (Евреи 5:12; 6:1). 12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете... 1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство... И преди да кажем какво зрелостта е, нека да кажем какво тя не е. Зрелостта не е възраст. Тя няма връзка с това колко време сме били християни. Има една поговорка: "Може и да остарявам, но отказвам да порасна." Жалко би било, ако тя се отнася за духовната ни зрялост. Зрелостта не е поза или това как изглежда някой. Някои хора може просто да изглеждат зрели, по-духовни или притежаващи едно особено достойнство или святост. Но под тази външна, видима маска, могат да крият незрели сърца. Зрелостта няма връзка с нашите постижения. Няма нищо общо с нашето образование, или титли. Някой е казал: "Докато се разширява островът на моето знание се разширява и крайбрежната ивица на моето неверие. Зрелостта е свързана с нашите отношения и характер. Муди е казал: Характерът е това, което си ти в тъмното или когато никой не те наблюдава." Как можем да измерим зрелостта? Не като се сравняваме с другите хора, а като се сравняваме с Христос. "Зрял" на гръцки е "телеос" и означава "пълен" или "съвършен". Тази дума се среща около 5-6 пъти в посланието. Яков ни дава 5 белега по които можем да познаем зрелия християнин. ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН ИЗДЪРЖА НА НАТИСК В Яков 1:2-4 се казва: 2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. Как посрещаме нашите проблеми? Как се справяме с бедите? Християнството не е само една религия. То е начин на живот. Каква е нашата "реакция по подразбиране" - положителна или отрицателна, благодарност или роптание? В Яков 1:12 се казва: 12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят. ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН Е ЧУВСТВИТЕЛЕН КЪМ ХОРАТА В Яков 2:8 се казва: 8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите. Да се интересуваме и за другите, а не само за себе си е белег на зрялост. Това също така означава да не показваме пристрастие, лицеприятие, фаворитизъм или любимство. В Яков 2:1-7,9 се казва: 1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. 2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, 3 и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми, 4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии? 5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят? 6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища? 7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате? 9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници. Интересно, че в края на Матей 25 глава се казва, че ние ще бъдем съдени за това как се отнасяме към хората. ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН КОНТРОЛИРА ЕЗИКА СИ В Яков 3:2 се казва: 2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. Когато сте болни и отидете на лекар, какво ви казва той? "Отвори уста, кажи "А-а-а"!" Езикът е индикатор както за физическото, така и за духовното ни здраве. Според Яков езикът е орган на управление. Затова Яков дава няколко илюстрации (Яков 3:3-12): Езикът е като юздата за коня. 3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Езикът е като кормилото на кораба. 4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията. 5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Езикът е като искрата, която запалва огъня. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва! 6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. Езикът е като отровна змия, която не може да бъде укротена. Тя обаче може да бъде затворена в нейния терариум! 7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството; 8 но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова. Езикът е като извор. 9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие! 10 От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде. 11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? 12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Езикът може да ни донесе радости и окуражение или тъга и огорчение. Някои казват: "Каквото ми дойде на ума си го казвам." Но това не е директност или искреност, а незрялост. Трябва да внимаваме какво говорим и да мислим дали това което казваме назидава хората. В Ефесяни 4:29 се казва: 29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат; Ако не сме се научили да контролираме езика си, ние сме пропуснали смисъла на благочестието. В Яков 1:26 се казва: 26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. Ако клюкарстваме, клеветим, говорим мръсни приказки, псуваме, преувеличаваме, лъжем, разпространяваме слухове, тогава ние сме едни духовни бебета. Зрелите християни говорят истината с любов. Това означава: С правилно отношение; На правилното време; На правилното място; С правилен мотив. Библията е много практична книга. Тя не се занимава с високоумни неща. А с това как се отнасяме един към друг, как посрещаме трудностите на живота, как говорим... ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН НЕ Е КАВГАДЖИЯ, А МИРОТВОРЕЦ В Яков 4:1 апостола казва: 1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части? Кавгаджия ли съм или миротворец? Лесно ли се засягам или съм бърз да прощавам? Има две причини за боевете и крамолите помежду ни. Нашият егоизъм. "Аз искам това, което искам, защото го искам." Проблемът тук е гордостта. И той може да се види в нашите молитви (Яков 4:2-6). 2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите. 3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си. 4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. 5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас? 6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". Ние разбира се не желаем да признаем, че грешим. Съденето на другите (Яков 4:11-12): 11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12 Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си? Аз не трябва да съдя и да одумвам хората. Защо? Първо, аз не съм Бог. Само Той е законодател и съдия. Само Той може да спаси или да погуби. Второ, само Бог знае всички факти. Трето, само Бог е сърцеведец и знае мотивите на хората. На водачите на църквата обаче от време на време им се налага да съдят. Това се случва по време на "прегледа на реколтата". В 1 Коринтяни 5:12-13; 6:2-3 ап. Павел казва: 12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13 докато вънкашните Бог съди? 2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? 3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи; ЗРЕЛИЯТ ХРИСТИЯНИН Е ТЪРПЕЛИВ И ОТДАДЕН НА МОЛИТВА В Яков 5:7,11 се казва: 7 И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. 11 Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив. Търпението е израз на нашата зависимост от Бога. Земеделецът трябва да има вяра, търпение и молитвен дух. Единственият начин по който ние се научаваме да бъдем търпеливи е чрез чакане. Важно е да научим разликата между "НЕ" и "ОЩЕ НЕ". Докато чакаме ние се развиваме и растем. Освен за Йов, в последната глава от посланието си Яков говори и за Илия: 17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; 18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си. Това са белезите на зрелия християнин: Издържливост на изпитания; Чувствителност към хората и техните нужди; Обуздан език; Миротворство; Търпение и молитва. Какво оценка ще си поставим лично на себе си по всеки един от тези показатели? Нека да бъдем честни. И да работим за повишаването на нашите оценки. Таке ще се развием и ще станем по-зрели като християни и граждани на Небесното царство. Амин.

ПОБЕДАТА Е ОТ ГОСПОДА Темата на тази проповед е „Победата е от Господа“, защото Господ дава победа в живота ни. Историята започва с предизвикателството на Голиат. Първата част на главата ни говори за заемане на позиция за битка, от първи до трети стих. В началото на тази глава четем за съдбоносната битка между Израел и филистинците. Израелчаните и филистинците разполагат становете си и се подготвят за битка. Битката ще се води в долината Ила, между Сокхот и Азика. Това не е нещо измислено, а се случва на конкретно място в конкретен момент от историята. Тази битка се води в долината Ила, между Сокхот и Азика. За да стигнат до мястото на битката, филистинците бяха дошли от Гет и Акарон през Саарим, а израелчаните бяха дошли от Гелвуе, където живееше Саул в това време, а Давид беше дошъл от Витлеем. Така че всички се бяха събрали там за битката. В долината Ила имаше два хълма, като израелчаните бяха разположени на единия хълм, а филистинците — на другия хълм. През долината течеше една река, от която Давид взе камъка, с който уби Голиат. 1 Царе 17:1-3 1 След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.2 А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.3 Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях. Това не беше първата битка между израелтяните и филистинците и нямаше да бъде и последната. Но тази битка беше съдбоносна. В цялата глава има едни думи, които са ключови, и те описват думите „война“, „битка“ и „бой“. Те са ключови в тази глава и ни разкриват основната ѝ тема. Тази глава говори за битката, говори за войната, говори за духовното воюване. Добрата вест или главната идея на тази глава е, че с помощта на Бог, Израел спечели тази битка. Не чрез някаква военна мощ, а чрез едно овчарче, което имаше един камък, който хвърли с една прашка и победи. Така че Бог може да използва едни нестандартни оръжия, за да даде победа на Израел. И това е добрата вест за нас. Господ е с нас в нашите битки. Обърнете се към човека до вас и му кажете: „Господ е с нас в нашите битки“. Разказът започва с думите: „След това, като свикаха филистинците войските си за война“. Тук другата ключова дума, освен битка, е „филистинци“. А думата „филистинци“ или „филистимеца“ е най-често срещаната дума в тази глава. Среща се 40 пъти. Филистинците бяха местни жители на Палестина, които бяха трън в очите за израелтяните. Между другото, тази ситуация не се променя и днес. И враждата между евреи и палестинци продължава и в наши дни. В това време кои бяха филистинците? Филистинците бяха народ от Южна Гърция, който е емигрирал и се е заселил покрай крайбрежието на Ханаан. Територията на Филистия беше от Газа на юг до планината Кармил на север. И те идваха от запад на изток, евреите идваха от изток на запад, така че затова те се биеха на тази територия. За произхода на филистинците се научаваме още от Битие, в 10-та глава, там, когато са изброени народите. В 13-ти и 14-ти стих се казва: „А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим, Патрусим, Каслухим, от които произлязоха филистинците, и Кафторим“. Думата „Мицраим“ всъщност е Египет. Така че, ако израелтяните като евреи произлизаха от Сим, филистинците, заедно с египтяните, произлизаха от Хам. Така че в някаква степен филистинците и египтяните бяха братя. Битие 10:13-14 13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим. В Еремия 47:4 и в Амос 9:7 се казва също, че филистинците произлизаха от Кафтор. Това е един остров. Библейските изследователи смятат, че Кафтор е име на остров Крит. И вижте какво се казва там, в Еремия 47:4: „Защото Господ ще разруши филистинците, останалите от остров Кафтор“. Ето го тук, остров Кафтор, откъдето филистинците са дошли. И също в Амос 9:7: „Не изведох ли както Израел от Египетската земя, така и филистинците от Кафтор?“. Т.е. Господ казва, че както Той е извел Израел от Египет, така е извел и филистинците от Кафтор. Макар че произлизат от островите на Егейско море, филистинците са се прехвърлили на остров Крит и оттам по-късно се заселват по крайбрежието на Ханаан. Еремия 47:4 4 поради деня, който иде,за да разруши всичките филистимци,да отсече от Тир и Сидони най-последния помощник;защото Господ ще разруши филистимците,останалите от остров Кафтор. Амос 9:7 7 Вие, израилтяни, казва Господ,не сте ли за Мене като етиопци?Не изведох ли както Израил от Египетската земя,така и филистимците от Кафтори сирийците от Кир? По времето на съдиите и царете на Израел, филистинците са били главно под ръководството на петима началници или господари. Т.е. те са имали не един цар, но са имали, така да се каже, борд от директори. Имали са петима началници, които заедно са вземали решения. И това са били кметовете, ако може да ги наречем, ръководителите и управителите на Газа, Аскалон, Азот, Гет и Акарон. Филистинците са били силни воини. Те са били много силни, защото те идват и завладяват Палестина и дори са били на път да завладеят Египет, обаче Египет ги отблъсква и тогава те се заселват там, където са в момента. В Съдии 1:18-19 се казва, че израелтяните не са успели да ги победят, защото филистинците са имали железни колесници. Т.е. те са имали някакво военно предимство пред останалите. Там се казва: „Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. Господ беше с Юда и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите на долината, защото имаха железни колесници“. Съдии 1:18-19 18 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.19 Господ беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. Преди това, Самуил и Самсон водеха битки с филистинците. Това беше в книгата „Съдии“. Най-голямата победа над филистинците се случи, когато Самсон събори стълбовете на терасата, на която те празнуваха, и в един миг уби 3000 души. Това се казва в Съдии 16:29-30: „Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и се опря на тях, и на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата, и рече Самсон: „Нека умра с филистинците!“. И наведе се със всичката си сила, и къщата падна върху началниците и върху всичките люде, които бяха в нея. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които бе убил през живота си“. В този смисъл Самсон, макар че имаше проблеми с характера, той загина като герой. Той пожертва себе си, за да спечели победа над филистинците. И тази случка е поучение и за днешната Израелска армия. Самуил и Самсон победиха филистинците, защото Бог беше с тях в техните битки. Така че, ако ние ще побеждаваме в нашите битки, то ще е поради същата причина. Понеже Господ е с нас в нашите битки. И когато говорим за битката, не трябва да помислим и за нашата битка. Животът е поредица от битки. И ние също сме във война. Ако някой се мисли, че е във мир, не е във мир, ние сме във война. И това е една продължителна битка. Но това е битка между Божията армия и силите на тъмнината. Ефесяни 6:12 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето. Тук се казва, че нашата борба не е срещу кръв и плът. Какво означава това? Кръв и плът означава хора, човеци. И това, че нашата борба не е срещу кръв и плът, означава, че нашата битка не е физическа. Не е политическа. И няма да учим да се бием с някоя държава и с някакви хора, защото нашата битка не е срещу този човек. Но нашата битка е духовна. Това, че е духовна, ние го правим по-малко реална. Напротив, битката е реална. И ние я водим, казва се в този стих, не на тази земя, не сме като Израил и филистимците, а в небесните места. В небесните места. Небесните места са духовният свят. Вижте, въпреки че не се вижда, духовният свят е реален. Той не е виден за нашите физически очи, но той съществува. И в този духовен свят живеят не само Бог, не само Сатана, но и редица други духовни същества, като ангели и демони. Особено ние ги наричаме ангели и демони, но под ангели включваме и Божиите синове, различни други херувими, серафини и т.н. духовни същества, които са на страната на святостта, на страната на Бога. И също има различни видове демони, които са на страната на тъмнината. Просто тук са споменати началствата и властите, всесветските управители на тъмнината и духовните сили на нечестието. И аз мисля, че всъщност вторите две обясняват първите две. С други думи, началствата и властите, ако трябва да обясним кои са тия началства и власти, те са силите на тъмнината. Това са демони или сили на мрака, които са всъщност всесветските управители на тъмнината. Забележете, тъмнината се споменава тук. И също те са духовните сили на нечестието. Т.е. тъмнината и нечестието са сферите на Сатана, чрез които той владее и той се опитва да наложи това на този свят, защото той е князът на този свят. С други думи, нашата битка е битката с армията на тъмнината, с армията на Сатана. В тази духовна война ние не воюваме с хора, а с духовни сили на тъмнината. Ние не знаем всички детайли за тези сили на тъмнината, но категорично знаем едно - ние сме в реална война, в която ако не внимаваме, можем да бъдем погубени, защото те искат да ни погубят. И начинът да ни погубят е да ни изкарат от Божието присъствие, да ни изкарат от единството, което имаме с Бога. Докато ние сме с Бога, те не могат да ни направят нищо, защото ангелите ни защитават, Бог ни защитава, но ако ни изложат така, че ние да се подмамим и да станем врагове на Бога, т.е. да Го изоставим, да се отречем от Него, тогава вече ставаме тяхна лесна плячка и те ще ни погубят. Както се казва, като лъв, който обикаля и търси кого да погълне. ...

Лука 23:32-43 В деня когато Исус беше разпнат, освен неговата смъртна присъда бяха изпълнение още две (Лука 22:32-33). 32 И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят. 33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво. На Голгота, "хълмът на черепа" (лобното място) бяха издигнати три кръста. Освен Исус, там бяха разпнати още двама души. За разлика от Исус те бяха справедливо осъдени криминални престъпници. Лука ги нарича злодейци. С това обстоятелство се изпълниха пророческите думи на Исая, че "гробът му ще бъде определен между злодеите" (Исая 53:9), и че "ще бъде причислен към престъпниците" (Исая 53:12). Ако вникнем в текста и ситуацията, лесно можем да видим, че всеки от тези три кръста носи своето значение. Кръстът на предизвикателния злодеец изявява човешката твърдоглавост, заслепение и бунт срещу Бога. Кръстът на Божият Агнец ни говори за Божията безгранична любов и за изкуплението, което Той ни осигури с Неговата саможертва. Третият кръст -- този на смиреният злодеец ни показва покаянието на един човек, който беше спасен от смъртта и греха на същия ден. Вярвам, че всеки един от тези кръстове ни носи послание, което Святият Дух желае да достигне до всеки един от нас. КРЪСТЪТ НА БУНТА Нека да си представим сцената. Голгота -- хълмът на екзекуциите -- мястото където се изпълняваха смъртните присъди. И трите кръста вече са издигнати. В средата е Исус. Той е жертва. Осъден е несправедливо. С нищо не е заслужил непоносимите страдания, на които е подложен. От двете му страни са двамата престъпници, които понасят справедливо наказание за своите злодеяния. Ние не знаем техните имена, възраст, и престъпленията които са извършили. Но Лука ни дава ясно да разберем, че са виновни. Те са извършили криминални престъпления, заслужаващи смъртна присъда. Около кръстовете са римските войници, които ги пазят. Там е и тълпата, която е дошла за да стане свидетел на унижението на разпнатите. А те висят в предсмъртна агония. Неимоверни болки пронизват телата им. Времето им изтича. Стенат в мъките си и животът ги напуска. И все пак, в тези последни мигове от живота си те намират сили да разменят няколко думи помежду си. Разговорът започва единият от злодейците. Той подхвърля язвителна забележка към Исус: "Нали ти си помазаника? Избави себе си и нас!" (Лука 23:39). Като че ли тези думи бяха последният опит на Сатана да разколебае Исус да отиде до край и да завърши нашето изкупление. Но също така те свидетелстват за характера на човека, който ги изрича. Всъщност този злодеец не иска да бъде спасен. Смята, че няма друга алтернатива освен смъртта. В думите му звучи безнадеждност и бунт. Решил е да не се поддава на натиска на тълпата и на болката. Горд и предизвикателен, той е твърдо решен да остане "силен" до край. Държи се "мъжкарски" -- не допуска да бъде пречупен, сломен и смълчан от мъченията си. Много хора в този свят може би биха се гордели с неговата непреклонност пред лицето на смъртта. От човешка гледна точка той се държеше като герой. Независимо от болката, унижението и страданието беше запазил хладнокръвие. Беше способен дори да се заяжда със своя колега по съдба, който беше разпнат до него. Но има нещо, което е отвъд този живот. И то е смъртта. След няколко часа този горд, самоуверен и корав човек щеше да издъхне и да се отпусне в ледената прегръдка на смъртта. Неговата сила беше временна. Това, че беше жилав не можеше да му помогне. Нито пък гордият му и независим дух. Неговата твърдоглавост го беше накарала да живее сам и да умре сам -- без Бога. И сега той умираше в греховете си и отиваше в ада. Предизвикателният злодеец беше пропилял дните си в злотворство. Животът го беше огорчил и закоравил. Сега той щеше да срещне окончателното поражение -- физическата, а после и вечната смърт. А спасението беше само на една ръка разстояние. Или, може би по-точно на един метър смирение. Само ако беше повярвал, само ако беше се примолил на Исус, той щеше да намери спасение и вечен живот. Този затворник беше в самото присъствие на Бога. Кръстът му беше до този на Божия Син. Но бунтът в сърцето му го беше направил сляп за духовната истина. Макар, че беше толкова близко до Спасителя, той умра в греха си, в една ужасна агония на духа -- пълен с омраза, злоба и безнадеждност. Неговото тяло беше погребано в един бедняшки гроб, а душата му отиде в ада. Положението на този самоуверен бунтар е наистина окаяно. Но нека да погледнем на следващия кръст. КРЪСТЪТ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО Исус влезе в Ерусалим като Божий Помазаник, за да умре на кръст като Божий Агнец и на третия ден да възкръсне като Божий Син. Когато той започваше своето служение Йоан Кръстител го представи на учениците си с думите: "Ето Божият Агнец, който носи греха на света" (Йоан 1:29,36). Това наименование можеше да се изтълкува само по един единствен начин. Агнетата се колеха като жертва за грях. Грешникът изповядваше вината си пред Бога и Го молеше да приеме смъртта на агнето вместо неговата собствена смърт. Грехът може да се заплати единствено със смърт. А смъртта на животно не е достатъчна за да го покрие. В Евреи 10:4 се казва: 4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове. Затова в своята любов към нас Бог Отец изпрати Своя единороден Син, който да умре вместо нас. Той стана жертвата, Божият Агнец, който умря за греховете на света. Великият пророк Исая писа за това как Бог щеше да направи помазаника жертва за нашите грехове. Той щеше да се натовари с нашата вина. Щеше да умре вместо нас като наш заместител, за да бъдем ние свободни от греха (Исая 53:3-12). Това пророчество се изпълни в деня в който Исус беше разпнат между двамата злодейци (1 Петрово 2:24; 1:18-20). Някои хора питат: "Защо трябваше да умре Исус? Не можеше ли Бог да ни спаси по някакъв друг начин като избегне смъртта?" Отговорът на този въпрос се крие в Божието естество. Бог е свят и справедлив. Неговата святост не може да търпи греха. Справедливостта му изисква той да бъде наказан. Затова всички хора, всички всички ние, които сме грешници бяхме осъдени на смърт. Ако някой друг, безгрешен и невинен понесеше наказанието за нашите грехове, ние щяхме да бъдем оправдани и освободени. Но такъв човек нямаше, защото всички хора родени на тази земя бяха грешни. Нужен беше един втори Адам - безгрешен и невинен, който да се съгласи да умре вместо първия Адам и всички негови потомци. И Исус го направи. През онзи ужасен ден Той умираше на кръстът, който беше по средата заради нас. Той не умираше във греха, защото беше безгрешен. Не умираше и към греха, защото в него няма грях и Той беше свободен от граха. Исус умираше заради греха -- заради нашия грях, който Той като Божий Агнец бе понесъл вместо нас. Имаше голяма разлика между предизвикателния злодеец и Исус. Исус също страдаше, но Той не бе напрегнат като него. Имаше вътрешен мир и спокойствие поради невинността и простителността си. В Него нямаше насилие. Когато го разпъваха, Той се молеше за своите екзекутори: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." (Лука 23:34). Когато Го предизвикваха, хулеха и ругаеха, Той мълчеше (Лука 23:35-37). Когато вироглавият разбойник изстреля язвителните си забележки по негов адрес, Исус не каза нищо за да се защити. Той знаеше, че не страда заради Себе Си, а заради нас. Безропотно изпи всичката горчилка с която беше пълна чашата на страданието. Любовта му даваше сила. Наистина, каква удивителна любов! Има един кратък разказ от анонимен автор, който се казва "Дългото мълчание". ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ В края на времената на едно голямо поле милиарди хора бяха седнали пред Божия престол. Повечето от тях се свиваха назад от ярката светлина, която идваше от него, но по-напред имаше и групи, които говореха гневно -- не притаени в раболепен срам, а войнствено. "Как може Бог да ни съди? Какво знае той за страданието?", извика предизвикателно млада брюнетка. Тя дръпна ръкава си, за да разкрие на ръката си татуиран номер от нацистки концентрационен лагер. "Ние понесохме ужас... побои... мъчения... смърт!" В друга група едно момче с африкански произход дръпна яката на ризата си, за да разкрие врата си. "Какво ще кажете за това?" - разпалено каза то, показвайки грозен белег от обесване. "Линчуван, не за някакво престъпление, а само затова, че съм чернокож!" В друга група имаше бременна ученичка с навъсен поглед: "Защо трябваше да страдам аз?" - възропта тя. "Вината не беше моя." По-нататък, от другата страна на полето имаше стотици такива групи. Всяка от тях имаше оплакване против Бога за злото и страданието, което Той беше допуснал в Неговия свят. "Колко щастлив е Бог да живее на небето -- там където всичко е съчетание на доброта и красота. Там, където няма плач, или страх, нито глад или омраза. Какво знае Бог за всичко, което човек е принуден да понася в този свят? Защото Бог води един привлекателен, спокоен живот" -- говореха те. Така всяка една от тези групи изпрати напред свой представител, избран помежду им понеже е страдал най-много. Евреин, негър, човек от Хирошима, болен от артрит с ужасно разкривени крайници, дете родено с деформации. В средата на огромното поле те се съветваха помежду си. На края бяха готови да представят обвинението си против Бога. То беше доста добре обмислено. За да може Бог да придобие нужната квалификация да ги съди, Той трябваше да претърпи всичко, което са претърпели те. Тяхното решение беше: Бог да бъде осъден да живее на земята като човек. Да се роди евреин. Законността на раждането му да бъде поставена под съмнение. Да му се даде работа, която да бъде толкова трудна, че даже семейството му да си помисли, че си е изгубил ума. Да бъде предаден от най-близките си приятели. Да бъде обвинен несправедливо. Да бъде съден от предубедени съдебни заседатели и осъден от малодушен съдия. Да бъде измъчван. Накрая, да види какво значи да бъдеш ужасно сам. Тогава да умре по такъв начин, че да няма съмнение, че е мъртъв....

1 Солунци 2:1-3:13 Не е достатъчно една риба само да се хване. За да не се развали, тя трябва и да се очисти. Иначе, тя е била уловена напразно. Когато работим за Бога това не е някакъв вид "спортен риболов" при който рибарите хващат рибата само заради удоволствието от ловуването и след това я връщат обратно във водата. Не. Ние желаем тези, които са уловени за Божието царство да останат в него. Точно затова е нужна последващата грижа. Иначе има опасност нашият труд да бъде напразно. В 1 Солунци 2:1 ап. Павел пише: 1 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно; Солунските вярващи не са били от хората, които не откликват на благовестието. Напротив, те са приели апостолското благовестие като Божие Слово и това е довело до тяхното спасение (1 Солунци 2:13). В първата глава на посланието ап. Павел разказва за чудото на първоначалния успех на Солунците във вярата (1 Солунци 1:4-9). 4 Понеже знаем, възлюбени от Бога, братя, че Той ви е избрал; 5 защото нашето благовестване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност; както и знаете, какви се показахме помежду ви заради вас. 6 И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като, всред много скърби, приехте словото с радост, която е от Светия Дух; 7 така щото станахте пример на всичките вярващи в Македония и в Ахаия. 8 Защото не само се прогласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така щото няма нужда ние да казваме нещо за нея. 9 Защото сами те оповестяват за нас какъв достъп имахме при вас, и как сте се обърнали от идолите към Бога, за да служите на жив и истинен Бог. Какво удивително добро начало. Наистина, присъствието и първоначалната работа на Павел, Сила и Тимотей всред тези хора, не са били напразни.Те, обаче, са били принудени да напуснат Солун и да оставят новосформираната църква без така необходимата духовна грижа. От Деяния на апостолите научаваме, че по време на Второто мисионерско пътуване Павел, Сила и Тимотей идват от Филипи в Солун (Деяния 17:1-10). Там три съботи подред те споделят благовестието в местната синагога. Така се формира Солунската църква. Юдеите, обаче "подбудени от завист", намират лъжесвидетели, атакуват къщата на Ясон където са отседнали Павел и Сила. Като не ги намират, хващат самия Ясон заедно с няколко новоповярвали братя и ги завличат пред градоначалниците. Обвиненията им са неясни, но с тежък политически оттенък. Те се провикват: "Тия, които изопачиха света, дойдоха и тука; и Ясон ги е приел; и те всички действуват против Кесаревите укази, казвайки, че имало друг цар Исус." Това разбира се е едно неясно и недоказано обвинение, но то повлиява на народа и управителите на града, и това довежда до смущение. Ясон и другите братя все пак са пуснати под гаранция, може би с условието, че ако отново ги видят с Павел и Сила, ще ги накажат. Този инцидент предизвиква незабавното преместване на Павел и Сила в Берия. Животът им до такава степен е подложен на опасност, че те напускат Солун през нощта (Деяния 17:10). Принудителното заминаване на апостолите довежда до една опасна изолация на апостолите от новоповярвалите солунци. Затова, те се опитват да заместят личния контакт с писмена кореспонденция. Така се появяват Посланията към солунците. В тях виждаме загрижеността на апостолите за последващата грижа за новоповярвалите в Христос. Писмената кореспонденция разбира се не е достатъчна и ап. Павел изпраща назад Тимотей. В 1 Солунци 3:1-2,5 апостолът пише: 1 Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина; 2 и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви, 5 И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно. Във втора и трета глава на това послание ние можем да видим какво трябва да правим за да се погрижим за нашите нови братя и сестри в Господа докато те са още духовни бебета. Преди да продължим бих искал също да подчертая, че последващата грижа не е само грижа на пастира. Един човек не може пълноценно да се грижи за повече от няколко човека. Не. Последващата грижа е отговорност на всеки зрял християнин. Така че, ако се считаш за такъв, слушай внимателно и поеми отговорността си! ГОТОВИ ДА ПОНАСЯМЕ ОБВИНЕНИЯ Първо, трябва да бъдем готови за опозиция (1 Солунци 2:1-2). 1 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно; 2 но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. Павел, Сила и Тимотей проповядваха благовестието "всред голяма борба". Трябва да бъдем готови и ние също така да бъдем обвинени, че проповядваме за пари или имаме някакви нечисти мотиви. Това не е нещо ново - в същото бяха обвинени и апостолите. Ето как ап. Павел се защитава срещу тези фалшиви обвинения (ст.3-6): 3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто подбуждение, нито е било с лукавщина; 4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. 5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел); 6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли) Забележете, в колко неща бяха обвинявани апостолите: че са заблудени ("самоизмама"); че имат някакви нечисти мотиви ("нечисто подбуждение"); че са лукави манипулатори ("ласкателни думи"); че са сребролюбци, които искат да ги излъжат и да им вземат парите ("прикрито сребролюбие"); че са суетни, желаят да се налагат и търсят безусловна признателност ("слава от човеци"). Ако желаем да работим с хората и да бъдем благовестители и ние трябва да бъдем готови да понесем същите или подобни обвинения. Разбира се, не трябва да допускаме те да имат каквото и да било основание. Напротив, трябва да бъдем безупречни и дори готови да се откажем от неща, които ни се полагат, само и само всички пречки за утвърждаването на новоповярвалите да бъдат съборени. В Тит 2:8 ап. Павел казва, че трябва да бъдем такива, че "да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас". ДУХОВНИ МАЙКИ И БАЩИ Според думите на ап. Павел трябва да бъдем духовни майки и бащи. В ст.7 ап. Павел споделя, че той и другите апостоли са били нежни към новоповярвалите солунци, така както кърмачка се грижи за своето бебе. А в ст.11 той казва, че те са работили с всеки един поотделно и са го увещавали така както баща своите деца. Без такова отношение ние не бихме могли да запазим новородените Божии чада в тяхната нова вяра (1 Солунци 2:7-11). 7 но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си. 8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. 9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. 10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, 12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава. ПРАВИЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПОСЛАНИЕТО И СЛУЖИТЕЛИТЕ Трябва да учим новоповярвалите не само на благочестиво поведение, но и на правилно отношение към Библията, към църквата, към проповедите и хвалението. Трябва да им помогнем да разберат, че това, което говорят евангелизаторите и пасторите, това, което пише в Библията не е просто някаква човешка философия, не е някакво човешко учение, а Божието Слово (1 Солунци 2:13). 13 И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го, не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите. ТВЪРДОСТ И ИЗДЪРЖАНЕ ОТ САМОТО НАЧАЛО Съвсем в началото солунските братя бяха изложени на сурово гонение. Вече ви казах какво се беше случило с Ясон и с другите братя. Те имаха нужда от насърчение. Затова ап. Павел ги окуражи, че това, което им се случва не е изолирано явление. По подобен начин, ако и от различни гонители страдаха и църквите в Юдея. (1 Солунци 2:14-17). 14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите; 15 които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни, 16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. Поради това, че обръщението към Христос почти винаги предизвикваше гонение, апостолите учеха новоповярвалите, че християнския живот не е покрит с рози. Напротив, ще има много страдания и мъчнотии. Но си струва, защото този път води към славата на Божието царство. Това беше практика на ап. Павел още от първото му мисионерско пътуване (Деяния 14:21-22). 21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, 22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. Същото трябва да правим и ние. Не да правим реклама на вярата, от която тя така или иначе не се нуждае, а да посочим на новоповярвалите, че пътят е труден, да ги подготвим за гонения и отхвърляне, като в същото време ги мотивираме, че страданията си струват, защото укрепват характера ни и ни правят като Христос. Спомнете си какво каза Исус в Матей 16:24-25: 24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене,...

1 Коринтяни 11:17-34 Господната вечеря е най-често празнувания християнски празник. И това е така, защото празнуването на този празник е наредено от Самия Господ Исус Христос. Той каза: „туй правете за Мое възпоминание" (1 Коринтяни 11:24). Господната вечеря е повод образно да се обърнем навсякъде около нас и да погледнем в шест посоки: † Назад - към Голгота и нашето изкупление; † Нагоре - към заветните ни взаимоотношения с Бога; † Напред - към бъдещето и очакваното Второ Пришествие; † Навътре - към собственото ни духовно състояние; † Наоколо - към взаимоотношенията ни с другите части на Христовото тяло; † Надолу - за да видим Сатана смазан поради Христовата победа над него. ПРАЗНИК НА ИЗКУПЛЕНИЕТО На първо място Господната вечеря е повод да погледнем назад в историята и да си спомним за нашето изкупление. Хлябът и виното в Господната вечеря са символ на Христовата жертва за нас. В Лука 22:18-19 четем: 19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. 20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. Хлябът възпоменава даденото за нас Христово тяло, а виното - пролятата за нас Христова кръв. Исус пострада вместо нас, заради нашите грехове на кръста. Чрез тази Своя жертва той ни изкупи от греха и неговите последствия. В 1 Петрово 1:18-19 ап. Петър ни припомня: 18 като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, 19 но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,  ПРАЗНИК НА НОВИЯ ЗАВЕТ Когато говореше за чашата Исус каза (1 Коринтяни 11:25): Тази чаша е Новият завет в Моята кръв В Библията понятието „завет" описва взаимоотношенията между хората и Бога. Старият Завет бе сключен между Бог и Неговия народ Израил на планината Синай. Този Завет бе основан на Закона, който Бог даде на народа си и негов посредник бе пророк Мойсей. Новият Завет е Завет, основан не на Закон, а на благодат. В Йоан 1:16-17 се казва: 16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат; 17 понеже законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос. В Евреи 9:11-15 се казва, че Христос като първосвещеник на бъдещите добрини е посредник на Нов Завет: 11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение, 12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. 13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, 14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог! 15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет. Какъв беше този Завет? Отговорът намираме в Евреи 8:6-13: 6 но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания. 7 Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори. 8 А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет; 9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ. 10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде; 11 И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях. 12 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече". 13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване. Ето това е Новия Завет - Завет при който Бог показва милост към неправдите ни, прощава беззаконията ни и ги забравя. Завет при който Бог ни дава Духа си, който да ни води да вършим всичко, което Му е угодно. И най-важното Завет на взаимна принадлежност - Той е наш Бог и ние сме Негови. Чрез Господната вечеря ние имаме общение с нашия Господ. В 1 Коринтяни 10:16 се казва: 16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?  ПРАЗНИК НА НАДЕЖДАТА ЗА ИДВАЩОТО В СИЛА БОЖИЕ ЦАРСТВО В 1 Коринтяни 11:26 ап. Павел казва: 26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Това изречение е много интересно. От една страна в него се казва, че Господ е умрял, а от друга, че ние трябва да възвестяваме тази Негова смърт до момента когато Той дойде отново при нас. Това значи, че Исус Христос не само е умрял, но Той е и възкръснал, Той се е и възнесъл, и накрая, Той ще дойде отново при нас. В Откровение 1:5-7 апостол Йоан прославя Христос с думите: На този, Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си, 6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин. 7 Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин. Господната вечеря се извършва на фона на обещание за Божието царство. Лука описва разговорът на Исус с учениците му по време на тайната вечеря така (Лука 22:14-18): 14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; 16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство. 17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. На два пъти Исус каза, че повече няма да яде от пасхата и да пие от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. Така че, Господната вечеря е възпоменание, но тя също е и един пророчески акт, който сочи към наближаващото завръщане на Господ Исус и настъпващото в пълнота Божие царство. ПРАЗНИК НА ЧИСТОТАТА И СВЯТОСТТА По време на Господна вечеря ние трябва да погледнем не само назад, нагоре и напред, но също и навътре към себе си. В 1 Коринтяни 11:28 се казва: 28 Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; Господната вечеря е един повод да изпитаме себе си - дали сме верни на Господа, дали сме твърди във вярата. Във 2 Коринтяни 13:5 апостол Павел ни увещава: 5 Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Тайната вечеря се случи в атмосфера на изпитване. В Матей 26 глава, точно преди текста за Господната вечеря четем: 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика. 21 И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. Учениците знаеха, че Исус трябва да бъде предаден на главните свещеници и на книжниците, но не знаеха, че предателят е един от тях. 22 А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи? Ето как те започнаха да изпитват себе си. Дали тяхното посвещение към Христос е истинско? Дали ще му останат верни до край? Исус знаеше кой щеше да го предаде, но той желаеше останалите ученици да видят слабостта на собствената си природа. Едно такова изпитване винаги е полезно, ако ни предизвиква към едно по-дълбоко упование в Христос, а не в нас самите. 23 Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил. 25 И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече. Ето тук ние виждаме разликата между това да се съмняваш в себе си и това да бъдеш наистина виновен. Между учениците имаше само един, който трябваше истински да се покае. Останалите не бяха виновни, но въпреки това питаха Господ да не би да са те, понеже се ужасяваха от възможността това да се случи. Но, когато едно истинско обвинение от Святия Дух дойде в сърцето ни, то не оставя място за съмнение или въпрос. То е съвсем ясно и категорично, и този, който е виновен знае, че Господ е поставил обвинителния си показалец върху неговите гърди. Вярвам, че във всичко това виждате колко благодатен е Господ. Казвайки истината на Юда, Той му дава възможност да се покае за злото, което е намислил. Защо иначе би повдигал този въпрос? Забележете колко последователен е Христовия подход. Първо, Той подхожда към Юда деликатно, с любов и приятелство. Той казва: „Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде." След това Той го предупреждава за последствията от действията му: „Горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил." Накрая, докато Юда лицемерства и като другите ученици казва: „Да не съм аз?", Исус директно го посочва и му казва: „Ти си." Юда, обаче, не оцени Христовата любов и загриженост за душата му, и си тръгна. Ако участваш в Господната вечеря и постоянстваш да вършиш грях, без да разпознаеш, че Христос умря на кръста именно за да унищожи греха, то ти извършваш престъпление „против тялото и кръвта на Господа". Какво се казва в Евреи 10:26-30? 26 Защото, ако съгрешаваме самоволно,...

И сигурно и вие сте чели или сте гледали във филм разкази за това, как даден човек се въздига до върховна власт. Никой не е очаквал, но този човек поема управлението и години наред управлява като цар или като министър-председател. Има такива истории, има такива приказки и филми. И може би и самите вие познавате няколко от тези истории или пък сте наблюдавали развитието на такива хора. През 2001 година от нашето съвремие ние всички бяхме свидетели на това, как наследникът на царската династия, синът на цар Борис, Симеон Сакскобургготски, дойде от Испания в България. Той събра толкова много гласове от всички спектри на политиката и беше уникално – от дясното, от лявото, от центъра, от всички политически пространства и стана министър-председател. Разбира се, не можеше да стане цар, защото България вече не е монархия, а република. Така и Симеон Сакскобургготски не стана цар, но беше министър-председател. Доверието към него беше толкова голямо и той привлече толкова политически сили за себе си. Един наш колега, пастор от методистката църква, доктор Лонг в София, разхождайки се около „Александър Невски“, среща Симеон Сакскобургготски точно в този период; царят идва към него и го поздравява с толкова ръкостискане. Пасторът е толкова развълнуван, но след това, когато разказва за срещата си с царя, казва: „След това една седмица не си мих ръката“. Толкова е бил впечатлен. Царят го е поздравил. Както знаете обаче, обещанията на Сакскобургготски бяха обещанията, че ще оправи страната за колко дни? За 800 дни. Не се осъществиха. И знаем как той слезе от политическата сцена. Евангелист Марк разказва за един друг цар. За един истински цар, който се издига, за да стане цар в такъв подобаващ начин. БЛАГОВЕСТИЕТО НА ИСУС ХРИСТОС Но този цар не се проваля. Той изпълнява обещанията си. Прологът на Марк разказва за въздигането на Царя в Неговата позиция на Цар. Той обявява темата си в стих 1 като „Благовестие, Евангелие и добрата новина“. То е, както се казва в стих 14, Божието благовестие, което означава, че идва от Бога. То е Благовестието на Исус в стих 1, което означава, че е за Него Благовестието за Христос. Гражданите на Римската империя са били запознати с прокламации или благовестия, които обикновено се фокусират върху императора и предават важни и радостни послания. Ние говорихме за един такъв надпис, който е датиран от 29-та година преди новата ера, точно до началото на общественото служение на Исус. И там се казва, че рождението на Бога, т.е. Август, отбелязва на света началото на Благовестието или Евангелието, чрез Неговото идване. Този надпис е официална прокламация и предава съобщение, че в този случай Цезар Август е бог и че чрез неговото раждане изгрява нова ера на мир. По подобен начин Марк използва думата „Благовестие“, за да направи официална прокламация, която предава важно и радостно послание. И ако е кое казва, то е в стиха: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син“. Марк обявява Исус за Цар. Той му дава титлите „Христос“, което означава „помазан“, „Цар“, „Месия“ и „Божи син“. Т.е. Той е Бог, Той е Божествен. Като Божи син, Исус е законният наследник на Божия трон. Като Христос, Исус е Месията, Помазаникът на Бога. Като Христос и Божи син, Исус идва да спаси и да управлява Своя народ. Марк обявява, че в Исус идва Божието царство. Т.е. до нас е Божието царство. Когато идва Царят, заедно с Него в света идва Божието царство, Божието управление. Това е добра новина, нали? Това е най-добрата новина, която светът е познавал. Благовестието, разбира се, означаваше нещо за гърците и за римляните, но Благовестието означаваше нещо много повече за юдеите. Това е така, защото думата „Благовестие“ на гръцки е „евангелион“, на еврейски се превежда като „басора“, или глаголната форма „бесар“, което означава „да проглася добра новина“. Исая 40:9 9 Ти, който носиш благи вести на Сион,изкачи се на високата планина;ти, който носиш благи вести на Йерусалим,издигни силно гласа си;издигни го, не бой се,кажи на Юдейските градове: Ето вашия Бог! Виждате, в този стих два пъти се повтарят думите: „Ти, който носиш благи вести на Сион“, „Ти, който носиш благи вести на Йерусалим“ и на еврейски се използва думата „мебасарет“, в която се включва глаголът „басар“, от който произлиза съществителното „басора“. И всъщност, това е благовестието. И това ни напомня за един друг, по-популярен стих. Исая 52:7 7 Колко са прекрасни върху планинитекраката на онзи, който благовества, който проповядва мир!Който благовества добро, който проповядва спасение!Който казва на Сион: Твоят Бог царува! Ето, виждате, и двата стиха в Исая прогласяват „Бог, който царува“ и в тях се използва думата „благовестие“, която на еврейски, както казахме, е „басора“. Така че думата „благовестие“ има значение не само за гърците, тя има също значение, много по-голямо дори, за юдеите, които са наследниците на пророците. ЧЕТИРИТЕ ГЛАСА И след стих 1, Марк представя Исус Христос със четири гласа. Това ще бъде структурата на нашето послание – четири гласа. Един от миналото, един от настоящето, един от небето и един от земята. Първите два гласа съобщават, че Царят идва, последните два гласа ни потвърждават, че Той е тук. Първите два гласа ни подготвят, последните два ни убеждават. Първите два гласа ни призовават да се приготвим, а последните два ни заповядват: „Дай Му сърцето си“. И така, нека да разгледаме и тези гласове, започвайки с първите два, които казват: „Подготви се, Царят идва“. Всичко в стихове от 1 до 8 ни подготвя за идването на Царя. След издаването на официалната си прокламация „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син“, Марк се обръща към гласа от миналото. За разлика от Матей и Лука, Марк не започва с родословия. Знаете, в Матей и в Лука се говори за родословията на Исус. А Марк прескача направо към служението на Божия Син. Въпреки че не използва родословия, обаче Марк прави нещо много важно. И то е, че чрез цитата от Исая и разказа за Йоан Кръстител, Марк утвърждава връзката между Стария Завет и Новия Завет, като прави един много плавен преход между тях. Почти не можем да усетим как от Стария Завет преминаваме в Новия Завет. Марк започва, като показва, че служението на Исус е изпълнение на старозаветните пророчества. Вие знаете, когато някой велик владетел или завоевател тръгне на поход, той отива преди това до някакви предсказатели и някакви пророци. За Лисандър Македонски се смята, че той е получил пророчество, че ще завладее света... За Господ Исус също има предсказания, но не е дадено някакво оракулско предсказание, а е дадено от пророк Исая. Божиите пророци, Божият глас. Той е световният Цар. Той е Месията. За Него това е предсказано. Освен това, Марк свързва служението на Исус с това на Йоан. Марк представя Йоан Кръстител като последния и най-великия от старозаветните пророци. Така че той е пророкът, който също... Не само Исая, но и Йоан предсказва, че Той е Месията, че Той е Царят. Лука 7:28 28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него. Йоан Кръстител е, ако можем да кажем, изразим го с един крак в Стария Завет, а с другия крак в Новия Завет. С единия крак в ерата на обещанията, с другия си крак в ерата на изпълнението. И в този начин Марк, като започва с Исаия и Йоан Кръстител, показва, че християнството не е някаква нова религия, която сега тепърва се пръква отнякъде, но християнството просто е изпълнение на старозаветните пророчества, които също са Божиите думи. В известен смисъл Евангелието на Марк не е нещо ново. То беше предсказано много отдавна. В тези години по-рано пророците бяха предсказали какво ще направи Бог. КАКТО Е ПИСАНО В КНИГАТА НА ПРОРОК ИСАИЯ Т.е. началото на благовестието на Божия Син е дошло, както е писано в книгата на пророк Исаия: „Аз изпращам пред лицето ти вестителя Си, който ще устрои твоя път. Глас на един, който вика в пустинята: пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него“. Това е мощно обещание за това, което ще направи Бог. И в него има две действащи лица. Едното е вестителят, който подготвя пътя за Господа. И другото действащо лице е самият Бог, самият Господ, който идва след вестителя. Исая 40:3 3 Глас на един, който вика:Пригответе в пустинята пътя за Господа,направете в безводното място прав път за нашия Бог. Вестителят отива пред Господа, за да подготви пътя. Този, който идва след него, е самият Бог. И Марк взема този пасаж и го прилага за Исус. Това означава, че Марк дори само чрез този пасаж идентифицира Исус като Господ Бог. Някои спорят дали Исус е Божествен. Само това доказва, че Исус е Бог. От оригиналния си контекст това се отнася до вавилонския плен. Бог обещава да възстанови народа си, като ги изведе от плена им и ги наведе обратно в земята им. Това е един нов изход. Знаете, първият изход беше изходът от Египет и влизането в обещаната земя. Но докато първият изход беше освобождение от египетско ропство, новият изход е освобождение от ропството на греха и на заплатата му, която е вечна смърт. Подготовката на пътя всъщност означава подготовката на народа да посрещне своя Цар. Гласът вика: „Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките за Него“. Това е един обединителен вик. Гласът не е сам. Той обединява около себе си други, които ще помогнат да направим прав път за пристигането на Господа. Днес на Запад може да кажем: „Разстелете червения килим“. Знаете, когато дойдат висши особи отнякъде, разстилат за тях червени килими, да не би да ходят по земята, но те трябва да ходят по червения килим. Това е знак на уважение и почит. В древния свят са подготвяли пътя. Щяха да го направят прав и гладък като магистрала. Щяха да запълнят ниските места и да премахнат всички препятствия. Нищо по-малко не заслужава Живият като Цар. И всъщност идеята за път – на еврейски „дерек“, на гръцки „ходос“ – пътят стана името на християнското движение. Деяния 9:2 2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск,...

Йоан 8:31-36 31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Заглавието на това поучение „Наистина свободни“ е от думите на Исус Христос: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. За каква свобода става въпрос тук? Отговора намираме в 34 стих. Те казаха: „Ние не сме на никого роби“. Но Исус им каза: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха“. И думата, преведена на български „слуга“ в този стих, всъщност е гръцката дума „дулос“. И както на много други езици, освен български, тя се превежда като „роб“. „Дулос“ е „роб“. Слугата може да поеме отговорност да слугува някъде, но има свободата, като реши, да напусне. Робът обаче е вързан. Той не разполага с живота си. И това казва Исус: „Всеки, който върши грях, слуга е“ или по-точно „роб е на греха“. Робството, за което става въпрос, е робство на греха. Но хубавото е, че Исус продължава и казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“. Има освобождение от това робство на греха. Божият освободител не само ни посочва опасността от заробването на греха, той ни посочва също и изхода — свободата. СВОБОДАТА ОТ ГРЕХА Свободата, за която става въпрос в този пасаж, е свобода от греха. И откъде идва тази свобода? Идва от Сина. Идва от Христос. Той е нашият освободител. Той е нашият Цар. Той е нашият Цар-освободител. В нашето поучение ние изучаваме въпроса за греха в живота на християните, т.е. на новородените вярващи. Това е темата за освещението. Ние не говорим тук за оправдание и спасение на невярващи, но за борбата с греха в живота на християните. Този въпрос не е приятен за нас. Не ни е приятно да слушаме за греха в живота на вярващите. От друга страна, в съзнанието на много вярващи въпросът за греха е решен. Те казват: „Бог вече ни е простил греховете. Бог е много милостив, Той прощава грехове“. Словото ни казва да изповядваме греховете си. И затова съгрешавам си. Веднага след това изповядвам греха си. Затова пак съгрешавам, пак изповядвам. Пак съгрешавам, пак изповядвам. Ето, това не е проблем. Това не е проблем. Едно такова отношение ни вкарва в един непрекъснат порочен цикъл. Да не казвам, че понякога съгрешаваме, вече достигаме това положение, в което забравяме, дори не се сещаме да изповядваме греха, защото свикваме с него. Но истината е, че от момента на нашето новорождение, когато много от нас си мислят, че въпросът за греха вече е ликвидиран и завинаги решен в живота ни, именно от този момент започва нашата истинска ежедневна и непрестанна борба с греха. Това е борба с изкушенията на греха, борба със старата ни плътска природа, която ние сме призовани да побеждаваме чрез Божията благодат и чрез Неговата сила. Въпросът за греха в живота на християните и опасностите, които ни грозят, е изключително важен за нас, защото е пряко свързан с нашата мотивация и стремеж за освещение. А освещението е просто... Не можем да преувеличим неговата важност. Евреи 12:14 14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. Т.е. ако ние не се освещаваме, това е част от нашето спасение. И към този стих днес ще прибавим още два стиха от Първо Йоаново, които не веднъж са шокирали вярващите, защото там се казва, че сме безгрешни. Първият е в Първо Йоаново 3-та глава, 9 стих: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бог“. Подзаглавието на днешното поучение е „Който е роден от Бога“. Нека да кажем тези думи. „Който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него и не може да съгрешава, защото е роден от Бог“. Към този стих прибавяме и Първо Йоаново 5-та глава, 18 стих, и там се казва: „Знаем, че всеки роден от Бога не съгрешава, но онзи, който се е родил от Бога, пази себе си и лукавият не се докосва до него“. Нека да си припомним няколко важни истини, които са основни положения, свързани с въпроса на освещението. И първата е свързана със състоянието на човек, който е без Христос, който е невярващ, започваме от там. ДУХОВНО МЪРТЪВ И какво е то, състоянието на човек без Христос? Всеки човек без Христос е духовно мъртъв. Нека да кажем „духовно мъртъв“. Духовно мъртъв. Апостол Павел пише в Ефесяни 2-ра глава, 1 стих, където той се обръща към вярващите в Ефес и им припомня какво е било тяхното състояние преди да бъдат спасени чрез вяра в Христос. И той започва, като казва: „И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове“. Това е състоянието на всеки човек без Бога. Той е мъртъв чрез неговите престъпления и грехове. Всеки човек без Христос е духовно мъртъв. Нека да кажем всички „духовно мъртъв“. Духовно мъртъв. Това означава „духовно отделен от Бога“. Неговото поведение на този духовно мъртъв човек, съгласно следващите думи на апостол Павел, на първо място е „според вървежа на този свят“. Тоест, светската среда, светската култура влияе, обуславя неговите ценности, мисли, представи за това как да устройва живота си, поведението си, и той се влияе от вървежа на този свят. На второ място, освен вървежа на този свят, той гледа какво правят другите, той прави същото, обуславя се от княза на въздушната власт. Това са силите на тъмнината. И на трето място, най-вече се обуславя от плътта. Не физическото ни тяло, когато говорим за плът, имаме предвид не физическото ни тяло, а нашето старо естество. Плътските помисли, желания и страсти, както силите на тъмнината, така и влиянието на този свят, в повечето случаи действат чрез плътската ни природа. И ето какво казва апостол Павел: „И съживи вас, които бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят и по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естеството бяхме чада на гнева, както и другите“. Тоест, този човек без Христос, който е духовно мъртъв, поради неговата греховна природа, той не може да не съгрешава. Не може да не съгрешава. Греховната природа, която наследяваме по рождение, която се управлява от светската култура и среда, управлява се от тъмните сили, най-вече от плътските пориви, желания и похоти и страсти, тази природа ни влече към греха. Така че човек без Христос не може да се освободи от това влечение към греха. Той е принуден да греши. Това е първата важна истина, че човек без Христос в отношение на греха е безсилен. Втората важна истина е свързана с новорождението. Какво представлява новорождението? Това е едно невероятно чудо. Колкото повече изучавам Божието Слово, толкова повече се възхищавам на невероятното чудо на Божията благодат. Бог взема тия грешници и мъртъвци и ги възкресява и ги прави нови създания. Каза: „И съживи вас, които бяхте мъртви“. Това е възкресение. Когато един човек, който до този момент е бил без Христос, се обърне към Бога, той преживява тази опитност, новорождението, което е нещо, което ти усещаш в тебе, че се случва. Апостол Павел описва тази опитност с думите „Съживи вас, които бяхте мъртви“. Той описва този момент като духовно съживяване, а малко по-долу в главата, като ни възкресява с Христос, в стихове 5 и 6 той казва: „Даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христос по благодат и спасение и като ни възкреси, сложи ни да седим с Него в небесни места в Христос“. Слава на Бога! Така че първо, човекът е мъртъв в греха, затова преживява новорождението. Ефесяни 2:1 1 И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, Ефесяни 2:5-6 5 даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, ни съживи заедно с Христос (по благодат сте спасени)6 и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус; И дотук е добре, след като сме преживели чудото на новорождението, приключени ли са нашите проблеми? Това е хубаво, защото си новороден, но това не е краят. И това е третата важна истина, която искам да си припомним. Истината за нашата вътрешна духовна борба. И така, без Христос ние сме духовно мъртви, но от момента на нашето новорождение ставаме живи за Бога, ние сме съживени и съвъзкресени с Христос, обаче все още плътта ни, природата, зад нас са всички наши стари разбирания, ценности, пориви, желания, греховни навици, все още не е променена. Тя си остава същата и продължава да ни тегли към греха като един воденичен камък, което означава, че тя продължава да ни отдалечава от Бога. Нашата плът е още в нас. Промяната, която Бог извършва в нас при новорождението, е в нашата най-дълбока вътрешна духовна същност, в нашия човешки дух, който става ново създание. И от този момент Бог влиза и осъществява една дълбока духовна връзка, единство, между нашия новороден вече дух и Себе Си. Ние влизаме в духовна връзка, общение и единство с Бога в нашия дух. Бог изпраща Светия Си Дух да живее в нас и да пребъдва в нас. И това е Божият зародиш, термин, който използва апостол Йоан. Бог влага Своя зародиш да пребъдва в нас, т.е. Той остава в нас. И от този момент новороденият християнин вече има възможност да избира. Т.е. човекът без Христос не може да не съгрешава, защото има влечение само в една посока – към греха и все повече и повече задълбочаване в греха. Йоан 14:17 17 Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Но новороденият християнин, да, от едната страна старата му природа продължава да го тег

Разгледахме едни основни положения във връзка с освещението и те бяха следните. Първо, че човек без Христос е духовно мъртъв. Той не може да не греши, да живее в грях. Обаче, Бог ни дава изкупление, Исус Христос ни дава оправдание, спасение и когато Той ни спаси, когато ние се обърнем към Него, Той ни новоражда. Това е Божият отговор срещу греха – новорождението. Ако някой е в Христос, той е ново създание. И тук, обаче, започва проблемът, защото когато се новородим, нашият новороден дух се бори срещу старото естество, което продължава да бъде в нас. И това е, всъщност, духовната борба. Когато в Библията се говори за преуспяване, не става въпрос толкова за материално благоуспяване, колкото за благоуспяване в борбата срещу греха. Благоуспяване в освещение. Така че това са основните положения и това е причината защо ние трябва да се освещаваме. Тоест, човек без Христос е духовно мъртъв, но когато той стане новороден, той вече може да не съгрешава, защото Бог е вложил зародиша Си в него. Но тогава започва борбата със старото естество, за което говорят Галатяни, че духът силно желае противното на плътта и плътта противното на духа, за да не можем да правим това, което искаме. Но, ако ние се отдадем на духа, тогава с Негова помощ ще можем да побеждаваме плътта в себе си. Също разгледахме греха и как грехът е бунт срещу Бога и различните последствия от греха и защо ние трябва да се борим с греха. След това започнахме да разглеждаме три вида грехове, за които 1 Йоаново говори, от гледна точка на състоянието на хората, които ги извършват. Галатяни 5:17 17 Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате. Говорим първо за грехове, извършвани от човек, който ходи в светлината. Човек, който ходи в светлината, е като една овца – когато има ново естество, можеш да падаш в грях, но веднага ставаш и се отръскваш. Това е съгрешаването на този, който ходи в светлината. Споменахме този, който ходи в тъмнината, т.е. той вече се отдава на греха. И накрая споменахме този, който съгрешава смъртно. Т.е. това е човек, който вече остава в греха и той до такава степен е затънал, че вече дори не иска да се освободи от греха. 1 Йоаново 1:5-10 5 И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото слово не е в нас. Има опасност да загубиш спасението с неразкаяно сърце. Но всъщност има такива паралелни изрази, т.е. според богословието на Йоан, ученика на Исус Христос, който написа Евангелието на Йоан и неговите послания и Откровението, и апостол Павел. Т.е. Йоан говори за „който ходи в светлината“, а пък Павел говори за „който ходи в духа“. Т.е. да ходиш в духа и в светлината е едно и също нещо. И това е естественият начин, по който ние трябва да живеем. Това са реални промени, които Бог извършва в нас, когато се новородим. И Той ни оправдава, обаче оттам нататък освещението е нещо, което продължава през целия живот. Това е изключително важно, ние трябва да го разбираме. И след това другият тип християни, защото се казва, че той е новороден, той е опознал Бога, но той ходи в тъмнината. И този, който ходи в тъмнината, той съответства в богословието на Павел на човек, който е плътски. Апостол Павел нарича такъв християнин плътски. Значи плътски християнин и християнин, който ходи в тъмнината, е едно и също и това е християнин, който действа като нехристиянин. Макар че той е новороден, спасен, той не действа като новороден, спасен, а действа като неспасен. И това е всъщност плътският християнин. И миналия път говорихме за пет опасности от живота, прекаран в тъмнината. Т.е. ако ти започнеш да ходиш в тъмнината, няма веднага да бъдеш поразен от Бога. Може да ти е време, защото Той е дълготърпелив. Но ако ти ходиш в тъмнината, първата опасност е да изгубиш духовната си чувствителност. И ти вече не знаеш, че съгрешаваш, защото нямаш чувствителност. Ходиш в тъмнината, не знаеш къде отиваш. Т.е. ти изгубваш духовната си чувствителност и ставаш сляп, късоглед! Забравяш, че си бил очистен от старите си грехове. 2 Петрово 1:3-10 3 Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила,4 чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;5 поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие,6 към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие,7 към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов.8 Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос.9 Но онзи, у когото те не се намират, е сляп, късоглед и е забравил, че е бил очистен от старите си грехове.10 Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете. Втората опасност е, че ти падаш в капана на греха и си парализиран от него. Т.е. това е стихът за мрежата. Т.е. да отхвърлим греха, който лесно ни оплита. Т.е. това е като една мрежа, която ни парализира и не можем да живеем освободени. И третата опасност е, че ние ставаме измамени от греха. Т.е. измамата на греха е, че това, което ти правиш, няма да има последствия. Но винаги има последствия. И четвърта опасност е да бъдеш поведен и поробен от греха. Т.е. по една сметка ти влизаш в едно робство. Като някаква зависимост, в която ти си мислиш, че си свободен, но всъщност си роб. Йоан 8:31-36 31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. И последната опасност е ние самите да се превърнем в разпространители на заразата на греха. Както се казва в Евреи за този горчив корен. Така че състоянието на плътския християнин, състоянието на християнина, който ходи в тъмнината, е много, много опасно. Така че Божието Слово ясно ни предупреждава, че ние не трябва да го допускаме, трябва да се борим с него. И сега, днес ще продължим с три насоки за освещение. Тоест, какво ни казва Божието Слово, за да можем да растем в освещението. ПЪРВА НАСОКА: ДА ПОЕМЕМ ОТГОВОРНОСТТА ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАМЕ В СВЯТОСТ СЪС СТРАХ ОТ БОГА Тоест, ние трябва да поемем тази отговорност и да кажем: „Аз като християнин, като ново създание, поемам отговорността да се усъвършенствам в святост със страх от Бога.“ Страхът от Бога ни помага много за нашето освещение. Апостол Павел е трябвало да се справя с доста проблеми, свързани с греха в Коринтската църква. Проблемите са били във връзка с това, че вярващите са правили компромиси с греха. Допускали са разцепление, ходили са в тъмнината, отнасяли са се толерантно към съгрешаващите, казвайки: „А няма проблем, ще се възгордеят ли, че някой върши такива грехове, повече от езичниците?“ Но, разбира се, Божията благодат е достатъчна за всички. Но апостол Павел не допуска този грях в църквата, а изисква от тях те да наложат църковна дисциплина, за да може този човек да не се превърне в квас, т.е. в зараза за останалата част от църквата. 2 Коринтяни 7:1 1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. И след това, във 2 Коринтяни, той съветва всички вярващи, а не само коринтяните, и това е съвет и към нас. Там се казва, запомнете този стих: „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота.“ Значи има плътска нечистота, има и духовна нечистота. Духовната нечистота е гордостта. „Като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“ Така че това е Божията воля и това е насока за освещение. Да се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. Притчи 8:13 13 Страх от Господа е да се мрази злото.Аз мразя гордост и високомерие,лош път и извратени уста. Апостол Павел пише това до новородени вярващи, които първоначално са били очистени от греховете. В смисъл, че греховете им са били простени, но явно те не са разбирали, че има разлика между оправдание, което се изразява в опрощаване на греховете, и освещение, което означава не само греховете да бъдат простени, но ти да побеждаваш и да не допускаш греха в живота си. Това е освещението. Да побеждаваме греха и да не го допускаме в живота си. Има голяма разлика. И всичко е чрез Божията благодат. Първоначално Божията благодат кани човека, извършва в него този така наречен момент или акт на обръщението и човек се обръща към Бога. Той се оправдава, спасява. И всичко това е чрез Божията благодат. Т.е. ти повярваш, ти се покаеш, ти се обърнеш към Бога. Това, което правиш – ти изповядваш греховете си, молиш за прошка, поканиш Исус в сърцето си. И докато ти правиш тези неща, в акта на обръщението, което става чрез Божията благодат,...

Че просто да забравим вече да изповядваме греха си, а след време да започнем да го считаме за нещо приемливо, за нещо нормално. И тогава ние, всъщност, ставаме роби на греха. Някои казват: „Еми то всички хора го правят, такива сме си“. Много хора намират извинения: „Това съм аз, аз съм такъв, не мога да бъда друг“. Други казват: „Това е по-силно от мен, не мога да го победя и няма смисъл да се опитвам, защото това просто е по-силно от мен“. Но вярващи, които подхождат по-духовно, те казват: „Господ познава нашия състав, разбира слабостите ни, разбира нуждите ми“. Някои директно заявяват: „Не трябва да бъдем толкова крайни, аз, например, съм с по-широки разбирания, аз имам свобода за това, за онова, тези ограничения са много крайни, това, което вие казвате, е легализъм, законничество“. И така се намират извинения, за да живеем в грях. Но основата на това поучение са думите на апостол Павел във 2 Коринтяни 7 глава, от 9 до 11 стих. 2 Коринтяни 7:9-11 9 Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.10 Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.11 Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказаниена злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо. И там апостол Павел казва: „Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние“. Апостол Павел пише тези думи до вярващи, до новородени вярващи, до църква. С други думи, покаянието, за което става въпрос тук, не е покаяние на невярващи, а покаяние на новородени християни. И всъщност, ще говорим за покаянието на вярващите. Защото ако някой е невярващ, трябва да се покае. Но проблемът е, че вярващите, след като веднъж са се покаяли, ако пак живеем в греха, не можем да останем непокаяни. Трябва да се покаем. И апостол Павел продължава: „Понеже скърбяхте по Бога, да не би да се повредите от нас в нищо, защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние. Но светската скръб докарва смърт. Защото това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показвате, че сте чисти в това нещо“. СКРЪБТА ПО БОГА Така че заглавието на това поучение е „Скръбта по Бога“. Въпросът е за какво копнеем. Дали копнеем за света и скърбим за света, защото ни липсва, или скърбим за Бога и за Божиите неща, защото грехът ни е отделил от Бога и ние вече не усещаме Неговото присъствие. Нека да припомним няколко важни истини от това, което Йоан казва в основата на това поучение. Основният пасаж е, разбира се, както казвахме, от Евангелието според Йоан 8 глава, от 31 до 36 стих, но също и 1 Йоаново 1 глава от 5 стих до 2 глава, 2 стих, и също някои други отделни стихове, където се казва, че който е роден от Бога, не съгрешава. Йоан 8:31-36 31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. В 1 Йоаново 1:5 се казва: „И това е вестта, която чухме от Него и ви възвестяваме, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“. Т.е. до момента на нашето обръщение към Бога, преди ние да сме станали християни, ние сме живели под властта на тъмнината, в царството на тъмнината, царството на греха, царството на злото. Обаче, когато се обърнахме към Бога с покаяние и спасителна вяра, Бог ни избави от властта на тъмнината и ние вече не принадлежим на царството на тъмнината. Колосяни 1:13 13 Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. Принадлежим на царството на Божия възлюбен Син Исус Христос. И тогава ние сме в Светлината, т.е. чрез спасението Бог ни изкарва от тъмнината, ние се преселваме в Светлината. И резултатът от това изкарване от властта на тъмнината е в 1 Йоаново 1:7: „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях“. Слава на Бога! Т.е. веднъж спасени и новородени, ние имаме общение с Бога, защото Той е Светлина и ние ходим в Светлината. 1 Йоаново 1:7 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Обаче условието е „ако ходим“, т.е. не само духовно да сме в Светлината, но ако обходата ни, поведението ни, постъпките ни, действията ни, начинът на живот съответстват на Светлината. Общението, за което става въпрос тук, е общението ни с Господ, с Исус Христос, с Бог Отец, и тогава кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Две неща са следствие от това, че сме в Светлината. Първото е Божието общение. Т.е. ако ние сме в Светлината, ние имаме общение с Бога. И в момента на нашето новорождение ние започваме това общение. Бог ни съединява със Себе Си и ние сме в една нова, дълбока духовна връзка с Бога. В друг текст апостол Йоан използва израза „зародиш“ по отношение на новото създание в нас. И това е също един от нашите основни текстове. В 1 Йоаново 3:9 се казва: „Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш“ – това е новото създание – „пребъдва в него“. Защото е роден от Бога, зародишът не може да съгрешава. Това е новото духовно състояние на всеки един вярващ. Ние да не живеем в греха, ние да не обичаме греха. 1 Йоаново 3:9 9 Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. Исус Христос, когато е бил на земята, го е описал с други думи. Казахме Йоан 15:4, където е казал: „Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен“. Така че тези изрази – да живея в светлината, да ходя в светлината, да пребъдвам в светлината, да пребъдвам в Христос – това са синоними или изрази, които говорят за едно и също нещо и те показват тази дълбока духовна връзка с Христос, която е реална. Йоан 15:4 4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен. Но забележете, казахме „Пребъдвайте в Мен“. Това е наша отговорност, дали ще пребъдваме. Да пребъдваме означава да останем, не да напуснем, а да останем в Христос. И това пребъдване как се проявява? Проявява се в нашето поведение, в начина, по който се държим, по който постъпваме. И веднага в 1 Йоаново 2:6 се казва: „Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да ходи, както е ходил Христос“. Тези думи се отнасят не за всички хора, а само за тези, които казват, че пребъдват в Христос. И това сме ние. И тогава говорим не за това как постъпват естествените хора, а за това как постъпват тези, които действително пребъдват в Христос. И те постъпват, както би постъпил Христос. 1 Йоаново 2:6 6 Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос. И след това 1 Йоаново 3:6, това е допълнителен стих, и го говорим за 3:9, но също 3:6 е много интересен стих. И там се казва: „Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава. Всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал“. И тук става въпрос за съзнателен избор за грях. Т.е. който пребъдва в Бога, той не прави съзнателен избор да съгрешава. За него грехът е нещо нежелано. Така че, първото следствие от общението ни с Бога е... Всъщност, първото следствие от това, че ходим в Светлината, е нашето общение с Бога. Т.е. ако ходим в Светлината, първо ние имаме общение с Бога, което се изразява в пребъдване в Христос. И второто следствие от това, че ходим в Светлината, е, че преживяваме Божията простителност. 1 Йоаново 3:6 6 Всеки, който пребъдва в Него, не съгрешава; всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. Първо ние имаме отношение. Ако ходим в Светлината, както е Той в Светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. 1 Йоаново 1:7 7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Бог много добре знае, че сме в човешко естество и в това състояние, в което в момента се намираме, ние не можем да бъдем безгрешни, за съжаление. До момента, когато преминем в славата, ние ще съгрешаваме по един или по друг начин. И затова апостолът продължава в 8 и 9 стих, където казва: 1 Йоаново 1:8-9 8 Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.“ И продължава обаче, като казва: „Ако изповядваме греховете си...“ Това е верният път. „Да ни прости греховете, да ни очисти от всяка неправда.“ Когато пребъдваме в Исус Христос и ходим в святостта, ние усещаме греха като нещо чуждо, нещо нежелано за самите нас. Когато възникне изкушение, когато възникне ситуация, в която можем да съгрешим, или ни се прииска да направим нещо, което знаем, че не е правилно, тогава в нас се поражда една вътрешна реакция срещу греха. И тази вътрешна реакция ни подсказва, че това, което мислим да направим, не е правилно. Започваме да се чувстваме некомфортно и тогава съвсем нормално е да вземем решение и да постъпим според това,...

1 Коринтяни 13:1-13 1 Коринтяни 13 глава е наречена „химна на любовта“. Според един автор на име Харнак тази глава е „най-великото, най-силното, най-дълбокото нещо, което Павел някога е писал”. За да разберем по-добре посланието на този „химн на любовта“ ние трябва да вземем в предвид това къде се намира и какъв е неговия  контекст. Той е между 12 и 14 глави на посланието, които и двете говорят за дарбите и тяхната употреба в църквата. Ако сравним 12, 13 и 14 глава със сандвич, бихме казали, че 12 и 14 глава са филиите на сандвича, а 13 глава е неговата плънка. Като плънката на сандвича, 13 глава е най-доброто от него. Но от друга страна ние не бихме могли да разберем добре 13 глава без помощта на главите, които я предхождат и следват. Ап. Павел завършва предната, 12 глава, с думите: 31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един по-превъзходен път. 14 глава започва с думите: 1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате. С други думи, ап Павел не желае да противопоставя любовта и духовните дарби. Наша е отговорността ние да копнеем за духовните дарби и да желаем те да се проявяват сред нас. Но, това, което трябва да контролира дарбите и тяхното проявление е именно любовта. „Кой е този „превъзходен път”? Кое е нещото, което превъзхожда дарбите на Святия Дух? Това е пътя на любовта. Този път е превъзходен, поради три причини. Любовта е незаменима. Тя не може да бъде заменена с нищо друго. Любовта е недостижима. Ние не можем да имаме нещо по-добро от нея. Любовта е непреходна. Дарбите ще преминат, но любовта остава. НЕЗАМЕНИМОСТТА НА ЛЮБОВТА (ст.1-3) Любовта е незаменима. Под това ние разбираме, че тя не може да бъде компенсирана с нищо друго. Първо, липсата на любов не може да бъде компенсирана с духовност. Дарбите не могат да заменят любовта. 1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. През първи век на входа на повечето езически храмове имало по един голям гонг. Когато хората влизали да се покланят, те удряли гонга, за да събудят боговете, така че те да чуят техните молитви. Без любов езиците на са нищо друго, освен много шум за нищо – „шум от шума”. С други думи, според ап. Павел църква, която се моли на непознати езици, а не практикува любов не е нещо повече от едно езическо идолопоклонство. Картината на „мед що звънти или кимвал що дрънка” създава представа за монотонност, за нещо, което изнервя и нещо, което е тъпо и изолирано. И звънтящият гонг и дрънкащия кимвал, издават само един и същи звук. Техният проблем е, че не могат да изсвирят мелодия или да създадат някаква музикална хармония. Те са метафора за индивидуализъм и ограниченост. Второ, липсата на любов не може да бъде компенсирана със свръхестествени проявления. 2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И свещеникът и левитът от притчата за Добрия Самарянин имаха вяра, но…, техният проблем беше, че те нямаха любов. Липсата на любов обезсилва вярата. В Галатяни 5:6 ап. Павел казва: 6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов. За нас липсата на любов е един наистина огромен проблем. Защото лисата на любов обезсилва нашето свидетелство. Хората не се интересуват от това колко много разбираме Бога, докато не разберат доколко ние се интересуваме от тях. Забележете, ако и поради Божието чудотворно действие в нас, ние да си мислим, че сме „нещо”, ако нямаме любов, ние сме „нищо”. Трето, липсата на любов не може да бъде компенсирана с религиозни актове. Човеколюбието и мъченичеството са велики подвизи, но ако не са мотивирани от любов, са безполезни. 3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува. В тези първи стихове на тази 13 глава ап. Павел ни описва един супер духовен човек. Този човек говори на човешки и ангелски езици. Той пророкува, ястава в събранието и казва: „Така казва Господ…“. Той знае „всички тайни“ – познава Библията перфектно – от кора до кора. Има всяко знание – за него няма тайни – той знае всичко. Има вяра, така че чудеса и знамения следват служението му. Има вяра не само на думи, но и на дела – раздава всичкия си имот за прехрана на сиромасите. Накрая, той дори става мъченик заради вярата си – предава тялото си на изгаряне. Но, ако няма любов, този супер духовен човек е нищо и от всичките му добри дела за него няма никаква полза. Нищо от всичко, което той има не може да компенсира или да замести любовта. Именно затова ние казваме, че според първата част на тази 13 глава, на този „химн на любовта“ любовта е незаменима. Духовните дарби, свръхестествената сила, мъченичеството и благотворителната дейност са религиозни дела, но без любов, те се обезстойностяват и от тях няма никаква полза. Любовта е единственото нещо, което се брои. Без любов нищо не ни се брои, нищо не ни се зачита, защото любовта е единственото, което остойностява всичките ни останали действия и постъпки. Ако направиш нещо от любов, то ти се брои като добро дело пред Бога. Ако направиш нещо без любов – то не ти се брои, не се зачита. Затова, нека прегледаме живота си, нека изпитаме себе си. Нека да се замислим за себе си и за постъпките си. Подплатени ли са с любов нашите действия? От любов ли са мотивирани добрите ни дела или от лични ползи и собствени интереси? Защото, ако е от второто, то ние сме за окайване. Единственото, което остойностява всичките ни действия и постъпки е любовта. НЕДОСТИЖИМОСТТА НА ЛЮБОВТА (ст.4-7) Една от опасностите, когато слушаме проповед за любовта е това, че „любовта” е популярна тема. Поради това ние сме склонни да не слушаме внимателно за нея. Казваме си: „Аз това си го знам!”, и така пропускаме съществени неща, които Бог желае ние да вложим в сърцето си. Но, нека да се съсредоточим и да чуем със сърцето си какво Святият Дух чрез ап. Павел има да ни каже за любовта. Първо, каква е любовта, какъв е нейния характер? 4 Любовта дълго търпи и е милостива; Любовта „дълго търпи”. Това означава, че любовта упражнява вътрешен и външен контрол над себе си в трудни обстоятелства. Тя демонстрира търпение независимо от трудностите. Ние често сме нетърпеливи един към друг. Не можем да се траем. Но, ако казваме, че сме християни, то би следвало и да се държим като такива. Ако имаме любов, то тя ще ни направи търпеливи един към друг. Любовта ще ни помогне да се понасяме, да се претърпяваме. Ще ни направи великодушни към слабостите на другите. Любовта е „показва милост“. Любовта е не само „милостива”, тя е „любезна“. Да бъдеш любезен, означава да направиш нещо добро на някого, за да му покажеш добрите си чувства към него. Да бъдеш любезен към някого означава не само да го понасяш, но да го поздравиш, да му се усмихнеш. Аз затова казвам, че любовта е недостижима. Защото, когато се огледаме в тази глава, ние се намираме недостатъчни. Ние се виждаме под стандарта, който Бог желае ние да достигнем. Но, това не трябва да ни накара да се примирим. Напротив, трябва да се покаем, да се променим и да се преобразим. Да продължаваме да се преобразяваме докато достигнем Божия стандарт за любов. Да търпим дълго, да бъдем любезни, любящи и мили. Второ, какво не прави любовта? Първо, по отношение на себе си: любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето, Тук ап. Павел описва любовта като използва отрицания. Като използва отрицания, ап. Павел ни показва, че истинската любов разпознава и признава съществуването на егоизма и неговите последствия, но тя категорично отхвърля неговите проявления и ги променя от зло към добро. Всички тези реалности са обичайни за хората. За нас е обичайно да завиждаме, да се превъзнесем малко над другите – да признаем, че те са нещо, но ние сме малко над тях. Да правим това, което си искаме. Това е човешко, нали? Но любовта взема всичко това, и тя го променя. Тя прави така, че дори когато е под натиск или когато я провокират, тя не допуска егоизма да вземе власт над нея. Тя „не завижда; не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи и не търси своето“. Това е пътя на любовта и това са стъпките, в които трябва да вървим, ако искаме да бъдем истински последователи на Христос. Тази глава всъщност описва характера на Христос. И, ако ние искаме да бъдем негови последователи, то трябва да бъдем като Него. А това означава да имаме любов. Когато Христос говори за любов, той има в предвид именно тази любов. Любовта не завижда. В нея няма завист и огорчение. Тя не храни лоши чувства към никого. Не се дразни от успехите на другите. Не се ядосва заради това, че някой друг има нещо повече от нас. Напротив, тя се радва когато другите успяват. Любовта не се превъзнася. Любовта не се хвали прекомерно много със себе си. Не се има за голяма работа. Любовта не се гордее. Любовта не е арогантна, не се смята за нещо повече от другите. Не се стреми да спечели признание. Тя търси Божието удобрение. Любовта не безобразничи. Тя не се държи безсрамно. Не прави неща, които са невъзпитани и просташки. Любовта не търси своето. Тя не настоява да стане на нейната на всяка цена, нито пък си търси правата. Както е казал някой: „Любовта започва там, където нуждата на другия стане по-важна от моята собствена нужда.”. Ето защо аз казвам, че любовта е недостижима. Защото като че ли ние въобще не сме започнали да обичаме. Ние казваме: „Другите са ни мили, ама ние сме си по-мили.“. Ако искаме да имаме любов, ние трябва да отхвърлим светския начин на мислене и наистина да поставим другите над себе си. Второ, по отношение на другите. Тук ап. Павел продължава като ни дава характеристиките на любовта по отношение на другите. не се раздразнява, не държи сметка за зло, Любовта не се раздразнява. Любовта не е кибритлийка. Не се пали лесно. Ако избухваме бързо,...

Йоан 15:1-11 Йосиф Флавий разказва, че високата източна врата на Святото Място на храма е била украсена с една великолепна, пищна лоза от чисто злато, чиито разклонения се спускали по свода на портата, а гроздовете й били от скъпоценни камъни (Юдейски древности, кн.15, гл.11 §3). Тази лоза е била националната емблема на Израил. Представяте ли си как е блестяла тя на лунна светлина? На път от горницата към Гетсиманската градина, която се е намирала подножието на Елеонския хълм Исус и учениците му преминават през долината Кидрон. Възможно е, започвайки своето изкачване, изведнъж над Ерусалимските стени пред тях да се е разкрил грандиозния блясък на тази лоза, отразяваща луната на фона на звездното небе. Може би точно тази величествена гледка подтиква Исус да каже: 1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. 2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очиства я, за да дава повече плод. 3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. 4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. 6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. 7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. 8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. 9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. 10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. 11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна. ИСТИНСКАТА ЛОЗА Преди да започнем да разглеждаме взаимоотношенията между лозата и пръчките, бих желал за момент да се спрем на встъпителните думи на Исус: „Аз съм истинската лоза”. В това евангелие Исус използва израза „Аз съм” в редица метафори, които предават Неговия характер, взаимоотношения и мисия: „Аз съм хлябът на живота” (6:35,51); „Аз съм светлината на света” (8:12); „Аз съм вратата на овцете” (10:7); „Аз съм добрият пастир” (10:11); „Аз съм възкресението и живота” (11:25); Аз съм пътят, и истината, и живота (14:6). Изразът „Аз съм” ни връща назад в историята към срещата на Моисей с Бога при горящата капина. Тогава, когато Мойсей поиска Бог да му се разкрие, Бог му се представи с думите: „Аз съм Оня, Който съм.” (Изход 3:14). С други думи, когато Исус се представя с думите „Аз съм”, той ни казва, че е Бог. Това е в синхрон с началното изречение на това евангелие: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог” (Йоан 1:1). „Аз съм истинската лоза” е последната от „Аз съм”-метафорите в това евангелие. Както и другите (хляб, светлина, врата, пастир, и т.н., и тази метафора е успокоителна и насърчителна. Лозата е естествен символ на един добре уреден и установен живот. Когато Исус казва, че е „истинската лоза”, той загатва, че има и лъжлива лоза. Коя е лъжливата лоза? Най-често в Стария Завет метафората за лозата се използва за Божия народ Израил. Бог е посадил тази лоза, но тя, вместо сладко грозде, ражда диво, т.е. вместо истинска, тя се оказва лъжлива. Например, в Исая 5:1-7 Бог се съди с народа си, който е представен като негово „лозе”: 1 Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо. 2 Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше сладко грозде, Но то роди диво. Лозето е Израил, Божият народ. Защо Бог го засажда на плодоносен хълм и полага всички необходими усилия и извършва нужните земеделски работи около него? Защото от него Той очаква "сладко грозде", очаква плод. Какъв е, обаче, проблема с това лозе? Въпреки всички усилия вместо сладко грозде, то ражда "диво", ражда киселици. 3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми. 4 Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде, То роди диво? 7 Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са градината, който Го радва; И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл. На еврейски това е игра на думи: вместо "мишпат" (правосъдие) - "миспах" (кръвопролитие); вместо "цедака" (правда) - "цаака" (вопъл). „Кръвопролитие” и „вопъл” – това е плодът на тази лоза. Въпреки всички Божии усилия вместо да изявява Божия характер, Израел е потънал в грях. Затова присъдата му е следната (ст.5-6). 5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче; 6 И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него. Това лозе остава разградено, пусто, необработено, неподрязано, непрекопано, изсъхнало и потъпкано. Исус, обаче не е лъжлива или фалшива лоза. Ако искаш да береш сладко грозде, трябва да засееш правилния сорт. Исус е точния сорт. Той е истинската лоза. Няма да изневери на Божиите очаквания към Него. 1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. Това, че Исус е лозата, а Отец е земеделецът от една страна предполага, че в някакво отношение Отец превъзхожда – или е по-висш – от Исус. Но от друга страна връзката лоза-земеделец говори за взаимна зависимост. Лозата зависи от земеделеца за своята обработка, грижа и напояване. Земеделецът пък зависи от лозата по отношение на продукцията, която тя ще произведе. Всеки дава живот на другия и получава живот от другия. Въпреки, че това може да изглежда прекалено, ние не можем да преувеличим взаимната връзка и зависимост между Отец и Сина. В Йоан 10:30 Исус каза: „Аз и Отец едно сме”. ОТКЪДЕ ИДВА СИЛАТА НИ? И така, имаме съвършения сорт лоза – Исус Христос, и съвършения лозар – Бог Отец. Тогава би трябвало да имаме и съвършен плод. Къде, обаче се явява проблема – в нас, несъвършените човеци. Трима са участниците в тази кратка притча. Бог Отец е земеделецът (ст.1), Христос е лозата (ст.1,5), а Христовите ученици са пръчките (ст.5). Те са два вида – пребъдващи и непребъдващи на лозата. Едните дават плод, другите – не. Тези, които пребъдват и дават плод, биват „очиствани”, за да дават повече плод. Тези, които не дават плод, биват отрязвани, изсъхват и ще бъдат изгорени. Ключовата дума в този пасаж е „пребъдване”. Под една или друга форма тя е спомената девет пъти. Да „пребъдваш” означава „да останеш там, където си”. Пребъдването определя характера и бъдещето ни. Ако пребъдваме – ще даваме плод и ще радваме Земеделеца. Ако не пребъдваме – ще бъдем отсечени, изхвърлени и изгорени. Това ни кара да си зададем въпроса: „Какво означава да пребъдваме в Христос?”. Отговорът намираме в метафората за лозата и пръчките. Те са едно. Лозата дава живителни сокове на пръчките. Пръчките раждат плод. Да пребъдваме в Христос означава да бъдем едно със Него, и тази наша връзка да бъде непрекъсната, нерушима и активна. Да пребъдваме в Христос означава „да останем” в Него. В ст.4-5 се казва: 4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Тук Исус дава ясно да се разбере, че нашето взаимоотношение с Него – нашето пребъдване в Него – е ключът както към нашата плодовитост, така и към нашата вечна съдба. Християнинът намира сила и смисъл в живота си чрез взаимоотношението си с Христос. Слабият става силен, когато бъде присаден на Лозата, а силният става уязвим когато бъде отделен от нея. Често се изкушаваме да търсим помощ там, където такава няма. Гледаме към хората – по-богати, по-влиятелни, по-силни от нас. Но Исус ни казва, че плодоносността започва на съвсем различно място – на лозата. СРЕДСТВА ЗА ПРЕБЪДВАНЕ Ние пребъдваме в Христос като постоянстваме в молитва. Докато сме в Христовото присъствие Неговата сила е на наше разположение. Но в момента в който Му обърнем гръб, силата ни се изчерпва. За съжаление често забравяме тази основоположна истина. Молитвеният ни живот бива погълнат от работата ни. Задълженията ни са толкова много и толкова разнообразни. Забавленията – толкова привлекателни. Телевизионните предавания – толкова интересни. Знаем, че трябва да се молим, но времето ни за молитва твърде бързо се изгубва в цялата тази суматоха. Надяваме се, че един бърз вик за помощ е достатъчен, но Исус казва: „Пребъдвайте в мен!” (ст.7). 7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. Да пребъдваме в Христос означава Неговите думи или учението Му да пребъдва в нас. Ето защо ние трябва да си четем Библиите и да идваме на църква. Тук се проповядва Неговото Слово. Ние трябва да го слушаме, да го пазим и да не се отклоняваме от него. В 1 Йоаново 2:24-28 ап. Йоан ни увещава да се придържаме към апостолското учение, което сме приели в началото на вярата си, и да не се увличаме в лъжеучения. 24 А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. 25 И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот. 26 Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят; 27 а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите. 28 Дечица, и сега пребъдвайте в Него, та когато се яви,...

Днес ще продължим да говорим за псалмите и за тяхната структура и голямата идея на псалмите. Нека ще кажем - структура. Много меко го казвате, искам така твърдо да го кажете - структура. Готови ли сте? Три-четири. Структура. Имахме един преподавател от Америка, който казваше - много харесвам тази дума. Казвам много така, ми звучи много яко. Структура, нали? И наистина, ако се замислите, тази сграда има структура, т.е. арматурата в тази сграда я държи. Ако нямаше желязо вътре, ще падне. Но има колони, има структура. Мостовете имат структура. Нашето тяло има структура и това е скелетът ни. Той не се вижда. Но ако няма скелетът ни, ще бъдем амеби или медузи. Не знам точно какво ще бъдем без скелет. Тия килограми няма да може да са от прах и не знам как ще бъдем. Ще бъдем пехтия без структура. И структурата е много важна за разбирането на Божието Слово, защото Библията също има структура. Книгите имат структура, пасажите имат структура. И когато ние намерим структурата, тогава вече можем да разберем значението. Защото структурата е майка на голямата идея. Ако намерим структурата, ще можем да намерим каква е голямата идея. И точно това ще направим с псалмите. Богословието на псалмите се фокусира върху царската власт. И основното послание на псалмите е, че нашият Бог е Цар. Нека да кажем Цар. Вижте, в тези думи има „р“ - структура, Цар. И от това, че Бог е наш Цар, произлича следствието, че нашата съдба е да живеем в Божията слава завинаги. Тъй като Бог е Цар и ние сме създадени по Неговия образ, а царството е славен образ, логично е, че тъй като нашият Бог е Цар, нашата съдба също ще бъде да царуваме и в слава. В този смисъл можем да видим, че богословието на псалмите е есхатологично. Това е малко странна дума, такъв термин есхатология. Но всъщност есхатология идва от гръцката дума „есхатон“, което означава край. Тоест есхатологията е дял от богословието, който се занимава с края на времето. Какво ще стане в края на времето. И това, което ще стане в края на времето е, че Исус ще дойде отново, Бог ще царува, ще бъде установено Божието царство. И псалмите ни учат, че нашият Цар идва. И това е нещо в бъдещето. Тоест не само има Цар, но нашият Цар идва. И това е същност заглавието на това поучение - нашият Цар идва. В книгата „Псалми“ има ясно изразено движение напред към установяването на това царство. 1 Коринтяни 15:24-28 24 Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.26 И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена,27 защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. А когато казва, че всичко е вече покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко),28 когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко. И това е Псалм 110 и говори това нещо. А когато ще е казал, че всичко е покорено, с явно изключение на Този, Който му е покорил всичко, т.е. равенството между Сина и Отец се запазва, когато казвам, ще му е било покорено всичко, тогава и сам Синът ще се покори на Този, Който му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все. Т.е. това ще бъде на края. И псалмите се движат към този момент. Те ни насочват към този момент. Книгата „Псалми“ се състои от 5 книги, както вече разбрахме. А във връзките или шевовете между всяка книга намираме славословие. Това, което на гръцки се казва „доксология“, на български „прослава“. Изричане на благословение към Господа. И „доксология“ всъщност произлиза от две думи: „докса“, което е „слава“ и „логос“, което е „слово“ или „доксология“. Това означава „дума за слава на Бога“ или „слово за слава на Бога“. И много добър български превод, който е „славословие“. Тоест „слово за славата на Бога“. Има кратки славословия, с които завършват книгите на „Псалмите“. И тези славословия служат като корици или като маркери или белези за края на книгата. Защото когато са били писани тези книги, не е имало глави и стихове, те са били въведени през средновековието. Но бихме могли да кажем, че тези славословия „затварят“ в кавички книгите. Книга първа, Псалм 41:13, там се казва: „Благословен да е Господ Израилевия Бог от века и до века, Амин и Амин“. Псалм 72:18-19 18 Благословен да е Господ,Бог Израилев,Който Един прави чудеса;19 и благословено да бъде славното Негово име довека;и нека се изпълни със славата Му цялата земя.Амин и амин. Псалм 89:52 52 Благословен да бъде Господ до века.Амин и амин! Псалм 106:48 48 Благословен да е Господ,Израилевият Бог, отвека и довека;и целият народ да каже: Амин. Алилуя. И книга пета завършва с така наречената голяма доксология или голямото Алелуя. И това са псалми от 145 до 150. И това също подчертава доксологичната или славната прославяща цел, към която се стреми книгата „Псалми“. Така че тези псалми, аз ви насърчавам да си ги прочетете във къщи. Последните псалми на всяка книга и първите са много важни. Т.е. четете първи Псалм и 41 Псалм. След това четете 42-и и 72-и. След това четете 73-и и 89-и. След това четете 90-и и 106-и. И накрая 107-и и 150-и. Т.е. това са ключовите псалми. Пряко когато четем дадена книга, ако искаме да достигнем до сърцевината, можем да прочетем малко от началото и малко от края, това ни дава възможност да разберем същността на книгата. И това може да ни научи на съществени неща, които да ни помогнат, докато четем книгата, да не се изгубим в гората заради дърветата. Да не се изгубим в гората заради дърветата означава, че вникването в детайлите може да ни попречи да видим цялостната картина. Ако ти си в гората, ти не можеш да видиш цялата планина. Трябва да излезеш от планината, за да можеш да видиш всичко, което е цялата гора и да разбереш какъв е релефът. Така че ние ще направим нещо подобно в това поучение. Искаме да извървим пътя си през цялата книга Псалми, но основно ще се съсредоточим върху няколко псалома, които се срещат точно по шевовете на границите между различните книги и те ще ни покажат как книгата Псалми е есхатологична или свързана с края на времето, или как книгата Псалми ни кара да очакваме идването на Царя. Казахме, че голямата идея е, че нашият Цар идва. Това е което псалмите ни казват. И интересно е, че тези псалми, които са в началото и в края обикновено, книгата започва с псалм на мъдростта. Това са различни жанрове в книгата Псалми. Едното е жанр мъдрост, като например Псалм 1, Псалм 73. Това са псалми на мъдростта, Псалм 119. Това са псалми на мъдрост. И завършва обикновено с царски Псалм. То е 41-я царски Псалм, 72-я царски Псалм, 79-я царски Псалм, 23-я царски Псалм, 2-я царски Псалм. И това е интересно, че Псалм 1 и Псалм 2, те са точно от тези два жанра. Тоест Псалм 1 е мъдрост, Псалм 2 е царски Псалм. Това означава, че Бог иска ние да четем книгата Псалми в тази рамка. По този начин, през тези очила на мъдростта. От една страна, тоест как да живеем. И второто, с очакването на Царя. Затова, че това в същност е нещо свързано с Божието царство. И така книга първа... Общото учение на книга първа, тоест от 1 до 41 Псалм е, че заветът сключен с Давид, тоест царския завет. ЗАВЕТЪТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕТО НА ЦАРУВАНЕТО ЧРЕЗ ПОТОМЦИТЕ НА ДАВИД Заветът за продължаването на царуването му чрез неговите потомци. Продължаването на Давидовия дом, Давидовата династия. Заветът, сключен с Давид, е бил изявен, бил е потвърден, включен е и работи. Знаете, в Библията има няколко основни завета. Има първият завет е, може би, завет с Адам. Брачният завет. След това има завет с Ной, че Бог няма повече да даде потоп. След това има завет с Аврам. След това има завет с Моисей. И след това има завет с Давид. И псалмите, повечето псалми са Давидови псалми. Т.е. Давид ги говори. Така че те са свързани с този завет. И ние трябва да разбираме, да знаем Давидовия завет. Но още в Псалм 2 там се изявява заветът. Там в стих 7 се казва: „Аз ще изявя постановлението. Господ ми каза: Ти си мой син, аз днес те родих“. Богословите са съгласни, че Псалм 2 е бил химн, изпълняван при коронацията или възцаряването на юдовите царе. Давид е бил първият, който е използвал Псалм 2 при помазването си за цар. Но всички негови потомци, несъмнено, също са използвали този псалм или химн при коронацията си. Втори псалм. В самото начало на книгата Псалм и заветът с Давид се открива с химна за неговото възцаряване. Като в този псалм на Давид, като цар, Бог им обещава неща, като победа в битка и получаване в наследство на народите. Псалм 2 1 Защо се разоряват народитеи племената намислят суета?2 Опълчват се земните цареи управниците се наговарят заеднопротив Господа и противНеговия Помазаник, като казват:3 Нека разкъсаме връзките ими нека отхвърлим от себе си въжетата им.4 Този, Който седи на небесата, ще се смее;Господ ще се поругае над тях.5 Тогава ще им продума в гнева Сии в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже:6 Но Аз поставих Царя Сина Сион, святия Мой хълм.7 Аз ще изявя постановлението;Господ Ми каза: Ти си Мой Син;Аз днес Те родих.8 Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследствои земните краища за Твое притежание.9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга,ще ги строшиш като глинен съд.10 И така, сега се вразумете, о, царе;научете се, земни съдии.11 Слугувайте на Господа със страхи се радвайте с трепет.12 Целувайте Избраника, за да не се разгневии да погинете в пътя;защото скоро ще пламне Неговият гняв.Блажени са всички, които се надяват на Него. Виждате, тук има едно смесване на божественото с царското. Защото в началото имаме псалмопевеца, който говори и той се присмива на племената, които се опитват да отхвърлят Божията власт, Божия авторитет. Те казват: „Ще разкъсаме връзките на Господа и неговия помазаник“. Обаче Бог казва, това е смешно да се опитвате да го правите, защото няма да стане. Това е все едно някои детенца да опитват да се бият с някакъв мъж. Какво може да направи? Нищо не може да направи....

Защото то ни помага ние да разберем какво Бог иска да ни каже чрез тази книга „Псалми“. И това е нещо важно, защото това, което Бог искаше да каже на хората в Стария Завет, на древните хора, е същото, което Бог ни казва на нас днес. И то е, че нашият Цар идва. Нашият Цар идва. Ние разгледахме миналия път първата и втората книга от Псалмите, като се спряхме на ключовите царски псалми, защото те са ключът към разбирането на това послание. Говорихме и прочетохме 2-и псалм, 41-и псалм, също 72-и псалм. Псалм 2; Псалм 41; Псалм 72 1 Псалом за Соломон.Боже, дай Твоето правосъдие на царяи правдата Си – на царския син,2 за да съди Твоя народ с правдаи угнетените Ти – с правосъдие.3 Планините ще донесат мир на народаи хълмовете – мир с правда.4 Той ще съди справедливо угнетените между народа,ще избави синовете на бедните и ще смаже насилника.5 Ще се боят от Тебе, докато трае слънцетои докато съществува луната, от родове в родове.6 Той ще слезе като дъжд върху окосена ливада,като ситен дъжд, който оросява земята.7 В неговите дни ще цъфти праведнияти мир ще изобилва, докато трае луната.8 Той ще владее от море до мореи от Ефрат до краищата на земята.9 Пред него ще коленичат жителите на пустинята;и неприятелите му ще лижат пръстта.10 Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци;царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.11 Да! Ще му се поклонят всички царе,всичките народи ще му слугуват.12 Защото той ще избавя сиромаха, когато вика,и угнетения, и безпомощния.13 Ще се смили над сиромаха и немотнияи ще спаси душите на немотните.14 От угнетение и насилие ще изкупи душите им;и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.15 И ще живее; и на него ще бъде дадено от шевското злато;винаги ще се възнася молитва за негои цял ден ще го благославят.16 Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините;плодът му ще се люлее като ливанската планина;и жителите по градовете ще цъфтят като земната трева.17 Името му ще пребъдва довека;името му ще се продължава, докато трае слънцето;и ще се благославят в него хората;всички народи ще го облажават.18 Благословен да е Господ,Бог Израилев,Който Един прави чудеса;19 и благословено да бъде славното Негово име довека;и нека се изпълни със славата Му цялата земя.Амин и амин.20 Свършиха се молитвите на Есеевия син Давид. И в тези псалми ние виждаме, че Бог е верен на завета си с Давид. Той управлява чрез царя, който Той е поставил, и царят успява да предаде династията и управлението на сина си Соломон. И така, когато стигаме до края на книга 2-а, виждаме, че заветът, сключен с Давид, не само е изявен и потвърден, но успешно прехвърлен на неговия син Соломон. И всичко върви по план. Обаче след това стигаме до 3-та книга и тя завършва по съвсем различен начин. 3-та книга е от Псалм 73-и до Псалм 89-и. И в Псалм 89-и има също теми, свързани със завета, сключен с Давид. В основата на завета, сключен с Давид, е обещанието, че Давид никога няма да остане без син, който да седи на престола му. И Псалм 89-и повтаря основните моменти от този завет. Псалм 89:3-4 3 Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си,заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:4 Ще утвърдя потомството ти завинагии ще издигам престола ти от род в род. (Села.) И когато преминем няколко стиха по-надолу, получаваме много силно потвърждение на завета, сключен с Давид. Така че в първата част на Псалм 89 имаме редица потвърждения на сърцевината на обещанието, което Бог дава на Давид в този завет. А именно, че той никога няма да остане без син, който да продължи династията му. Псалм 89:35-37 35 За едно нещо се заклех в светостта Сии няма да излъжа Давид,36 че потомството му ще трае довекаи престолът му – като слънцето пред Мене,37 като луната, която е утвърдена довекаи е вярна свидетелка на небето. (Села.) Обаче, псалмът продължава и стигаме до 39-и стих и там чуваме зловеща нотка, нещата се променят. Така че дотук нещата бяха добре, Бог е обещал всичко, Той го прави, но изведнъж заветът с Давид е прекъснат, нещо се е объркало. Заветът, който е бил изявен, потвърден и успешно прехвърлен, е бил нарушен. Така че в първа и втора книга всичко върви по план, но в края на третата книга имаме една съвсем друга нотка и така стигаме до големия въпрос в Псалм 89, стих 49, запомнете този стих. Псалм 89:38-39 38 Но Ти си отхвърлил помазаника Си,отказал си се от него и си му се разгневил.39 Погнусил си се от завета със слугата Си;унизил си короната му до земята. Псалм 89:49 49 Къде са предишните Твои милости, Господи,които с клетва си обещал на Давид във верността Си? Представете си този псалом в устата на евреите от общността на завърналите се от вавилонския плен. Когато те се завръщат от плена, те успяват да възстановят храма. Но няма Давидов престол, няма Давидов син, няма дворец, няма военна и политическа независимост. Юда е една малка провинция в голямата езическа персийска империя, нищо подобно на славните дни на Давид и Соломон. И този мъчителен въпрос се задава от Божия народ в общността на завърналите се от вавилонския плен: „Къде са предишните Твои милости, Господи, които с клетва си обещал на Давид във верността Си?“ Къде е Давидовият син, за когото си обещал, че винаги ще седи на престола? И всъщност това е големият въпрос в книгата „Псалми“. И четвърта и пета книга на „Псалмите“ всъщност отговарят на този въпрос. С други думи, книгата на „Псалмите“ е в разгърнатите пет книги съставена по такъв начин, че да отговори на значими богословски въпроси на общността на завърналите се от вавилонския плен и по-специално: как да живеем с това напрежение? От една страна, обещанието на Бог, че Давид никога няма да остане без наследник, който да седи на престола му. И от друга страна, реалността на нашето съществуване или съществуването на тогавашните евреи. Няма син на Давид, който да седи на престола му. Как да живеем без месианския цар? „Псалм 2“ ни учи, че Господ царува и че Господ царува чрез своя помазан цар. Как да живеем в отсъствието на месианския цар? Това е фокусът на виждането на книгата „Псалми“ по отношение на структурата от петте книги. Първите две книги казват, че всичко е наред. Третата книга казва: има проблем. И четвърта и пета книга отговарят на проблема, който се вижда в третата книга. И четвърта и пета книга на „Псалмите“, т.е. от Псалм 90-ти до края, отговарят на този въпрос. Как да живеем в отсъствието на месианския цар? И първият отговор е: живееш с вяра, че Господ царува, въпреки че има много доказателства за обратното. И това е доказателство за обратното. Това е също и днес. Ние виждаме хаос, виждаме войни, виждаме грях, виждаме несправедливости. А Бог царува. Как ние продължаваме да живеем в една такава среда на много въпроси? И отговорът е: с вяра, че въпреки че физическият цар, Месията, все още не е тук, и също ще дойде, но Бог царува. И всъщност 93-ти „Псалм“, първи стих, и следващите „Псалми“ до 99-ти „Псалм“ имат обща тема за царствеността на Бога. И всички тези „Псалми“ празнуват царствеността на Бога, това, че Бог е Цар. Псалм 93:1 1 (По слав. 92.)Господ царува; облечен е с величие;облечен е Господ и опасан с мощ;също и вселената е утвърдена така,че да не може да се поклати. И ние също в нашите песни, понякога Диана подготвя такива песни, които всички пеят, че Бог е Цар. Бог е Цар, нашият Бог е Цар. И всъщност тези песни не са измислени от някой просто така, а те се базират точно на тези „Псалми“. Това, че Бог е Цар. Псалм 93:1 казва: „Господ царува, облечен е с величие“. Така че как живеете в отсъствието на месиански цар? Като утвърждавате истината, че Господ царува, въпреки че в света, в който живеете, може да има доказателства, които противоречат на това. Представете си Псалм 93:1: „Господ царува“. Нека ще го кажем: „Господ царува“. Това е била изповедта на вярата, която хората в Юда е трябвало да направят. Те не са имали цар. Представете си, те не са имали цар. Те са били бедна провинция в Персийската империя. И може би са си казали: „Погледнете просперитета и успеха на Персийската империя. Погледнете нашата бедност и деградация“. А ние трябва да кажем, че нашият Бог царува? И отговорът е: „Да“. Трябва да живеем есхатологично, да живеем есхатологично. Миналия път обяснявах, че това означава края с поглед към бъдещето. Трябва да живеем с провъзгласяването, че нашият Бог царува, дори и да виждаме доказателства за обратното. Псалм 95-99 са една изключителна поредица от 5 псалма, които категорично прогласяват царуването на Бога и потвърждават Неговото царуване. Бог е на трона Си и управлява независимо какво виждаме да се случва около нас. И ние също казваме много често, дори и когато се случат лоши неща, ние казваме: „Бог е в контрол“. Бог е в контрол е друг начин да се каже, че Бог царува. Макар и нещата да не са както ние искаме да бъдат, но Бог все още е на трона. Псалм 95:3 3 защото Господ е велик Боги велик Цар над всички богове. „Защото Господ е велик Бог и велик цар над всички богове“. Псалм 96:10 10 Кажете между народите: Господ царува;а и при това вселената е утвърдена, за да не може да се поклати.Той ще съди племената с правота. „Кажете между народите, кажете сред персийската империя и всички околни народи, и днес кажете сред всички народи и всички войни и всички проблеми, които имате. Кажете между народите: Господ царува“. Псалм 97:1 1 (По слав. 96.)Господ царува; нека се радва земята;нека се веселят множеството острови. „Господ царува, нека се радва земята, нека се веселят множеството острови“. Псалм 98:4-6 4 Възкликнете към Господа, всички земи,запейте и се радвайте, да! Пейте хваления.5 Славословете Господа с арфа,с арфа и глас на псалмопеене.6 С тръби и със звук на роградостно викайте пред Царя Господа. „Възкликнете към Господ всички земи, запейте и радвайте се, да, пейте хваления, славете Господ с арфа, с арфа и с глас на песнопеене, с тръби и с глас на рог, радостно викайте пред Царя Господ“. Псалм 99:1 1 (По слав. 98.)Господ царува; нека треперят племената;Той обитава между хе

Слава Богу! Слава на Господа! Това, за което ще говорим тази сутрин, е нещо съвсем практично и заглавието на тази проповед е „Новогодишна резолюция за десятъка“. Началото на новата година е време за новогодишни резолюции. Новогодишните резолюции това са вид решения, вид обещания, вид оброци, които ние правим. Т.е. в началото на новата година ти казваш: „От тази година ще спра да пуша“. Това е едно решение, което вземаш. Ще намаля цигарите, ще спра да пуша. Или: „Тази година ще спра да харча като луд и ще започна да спестявам“. Това е една добра резолюция, която можеш да направиш. Или: „Тази година ще сваля поне 5 килограма“. Това е едно добро решение, ако си в моето положение. Така че това са различни решения, планове, които хората правят и те се наричат новогодишни резолюции. Но резолюциите, които ние правим в църквата, те са по-особени, защото те са оброци, те са обещания, които ние правим пред Господ. И виждаме тази практика на обещанията на много места в Библията, но в Еклисиаст 5:4 се казва: „Когато направиш обрек Господу, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение към безумните. Изпълни това, което си обрекъл“. Тоест това, което ти си обещал, трябва да го направиш. В нашите Библии се използва тази дума „обрек“ и ние казваме „обрек“, православната църква казва „оброк“. „Обрек“ и „оброк“ – едно и също нещо. Става въпрос за официално обещание пред Господа. Аз ще използвам думата „обрек“, защото тя ми е по-близка, но е ясно, че това е всъщност „оброк“. Когато правим новогодишни резолюции, все пак трябва да знаем техническите ограничения. Основното ограничение на резолюциите е, че вършенето на добро не може да ни препоръча пред Бога. Тоест, каквото и да правим, ние никога не трябва да се превръщаме в легалисти или законници. Защото има опасност, ако ти обещаеш нещо и после го направиш, да се почувстваш доволен и горд от себе си. Че аз направих това, аз направих друго и аз може би сега съм по-близо до Бога заради това, което аз съм направил. Но това се нарича легализъм, особено ако ти започнеш да презираш другите, които не са като тебе, и са мързеливи, несериозни, и си кажеш: „Аз съм по-добър от тях, защото аз съм дисциплиниран, аз правя това или онова“. Тогава ти се превръщаш в легалист, ставаш един от фарисеите, които си мислеха, че са по-добри. Спомнете си тази притча, която Исус разказа за онзи, който се молеше и каза: „Господи, благодаря, че не съм като този бирник, но аз давам десятък, аз живея праведно, аз правя това или онова“. Бирникът се изправи пред Господа и удряше се в гърдите в знак на разкаяние и казваше: „Господи, прости мене грешния“. И Христос препоръчва това отношение, т.е. ние каквото и да правим, не трябва да забравяме, че сме грешници, спасени по благодат. И всичко, което имаме, е заради жертвата на Кръста, а не заради нашите лични заслуги. Въпреки ограниченията обаче, новогодишните резолюции са полезни. Основно защото е добре да си поставяме цели и да ги изпълняваме. Ако не знаем къде отиваме, няма да стигнем никъде. Т.е. за да направиш нещо, трябва да вземеш решение да го направиш. Нека Бог да ни помогне да вземем правилните решения. И по принцип началото на новата година е време за препосвещение. Ние имаме също една служба, която сме правили преди години, която се нарича „Подновяване на завета с Бог“. Това е една служба, в която ние казваме: „Аз ще се посветя отново на Бога, аз ще живея свят живот, аз ще ходя с Бога, ние се молим за Божието водителство и отдаване на Бога“ и т.н. Но ние ще говорим за една съвсем практична резолюция и тя е тази за десятъка. Т.е. когато говорим за резолюции, те са най-близки до оброците. И десятъкът е нещо съвсем практично. Едно от първите решения, за които четем в Библията, е решението на Яков да дава десятък на Бога. Битие 28:10-20 10 И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.11 И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.12 Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.13 А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.14 Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.15 Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.16 А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.18 На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.19 И нарече онова място Ветил; а преди името на града беше Луз.20 Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, Вижте, това, което четем тук, е всъщност потвърждение на Авраамовия завет. Бог даде това обещание на Авраам, Бог даде това обещание на Исаак и сега Той го дава на Яков. И това, което виждаме, е, че Той му казва: „Ето, Аз съм с тебе“. И това е нещо, което Исус също казва в „Великото поръчение“. Той казва: „Ето, Аз съм с вас“ през всичките дни. Слава на Бога! Така че това беше един момент, в който Бог се разкри на Яков като Негов личен Бог. И това беше в сън. Когато се събуди, Яков осъзна и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел“. И уплаши се. И рече: „Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна“. На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му и наименува това място „Ветил“, което означава „Божий дом“. Така че „Бет“ е „къща“, „Ил“ или „Ел“ е „Бог“. Тоест „Ветил“ е „Божий дом“. И преди името на града беше Луз. Тогава Яков направи обрек. Казва се, че когато Яков преживява това, тогава Яков се обрече. Той каза: „Ако бъде Бог със мен и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека“. Той не искаше дори богатства. Каза само: „Да имам хляб да ям и дрехи да се облека“. Така щото да се завърна със мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог. И този камък, който е изправен за стълб, ще бъде Божий дом. И от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб. Това беше обрекът. Това беше оброкът. Такъв беше контекстът, в който Яков направи този обрек. Той бягаше от гнева на брат си. Знаете историята. Той измами Исав, измами баща си, но по този начин той открадна благословението на първородния, което Исаак беше запазил за Исав. Той го даде на Яков, защото Яков се преоблече с помощта на майка си. Тя помогна за тази лъжа, да се облече с дрехи от кожа, да има така косми, смятайте колко е било в космата сам, че Яков Исак го благослови. И с това видя Исак и казва ми: „Замени тази“. Той ми казва: „Аз вече дадох благословението на брат си“. За тебе пак остава нещо, но не беше като за брата си. Но сега той бягаше, защото брат му се ядоса и може би намисли да направи същото, което тези първите два брата – как бяха? Каин и Авел, може би както Каин, и той дъхна, така се каже. Но той беше вече в несигурност. Но тогава Господ му казва: „Аз ще бъда с тебе“. И тогава той направи оброк. Какъв беше неговият оброк? „От всичко, което ми даде, ще дам десятък на Тебе“. От всичко, което ми даде, ще дам десятък на Тебе. Мисля, че това би била една много добра новогодишна резолюция, която всички може да направим днес. Да кажем: „Господи, аз решавам през тази година, и може и след това, но нека го направя за тази година, да Те опитам в това нещо“. Битие 28:10-20 10 И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.11 И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.12 Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.13 А Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.14 Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.15 Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.16 А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.18 На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.19 И нарече онова място Ветил; а преди името на града беше Луз.20 Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, От всичко, което ми даде, ще дам десятък на Тебе. От всичко, което ми даде, ще дам десятък на Тебе. Какво се казва за десятъка в Библията? Откъде Яков знаеше за десятък? Откъде му хрумна това нещо? За първи път четем за десятъка в Библията в Битие 14:20. Там се казва, че Авраам даде десятък от всичко на салимския цар Мелхиседей. Битие 14:20 20 благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко. За победата, която Бог даде на Авраам над Ходолагомор. Но това, което този Ходолагомор беше направил с неговите съюзници, беше отвлякъл Лот, който беше племенник на Авраам, и не само него, а и жена му....

Това е благословението и това е животът, който Бог има за нас. Да бъдем в Христос – това е голяма привилегия. Ние говорим за това как ние се озовахме в Христос, как Бог ни постави в Христос. Това лично на мен ми дава една голяма увереност, един голям мир. Това да бъда в Христос не е нещо, което аз съм направил – да вляза в Христос, но това е нещо, което Бог е направил. 1 Коринтяни 1:30 30 А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление; Бог ни е поставил в Христос и всъщност това, че ние сме в Христос, ни дава редица благословения. Ние ще започнем сега и в следващия път да разглеждаме тези благословения от това, че сме в Христос. Първото от тези благословения – те са две – това са нов живот и нова природа в Христос. Това е заглавието на това поучение: нов живот и нова природа в Христос. Нашият нов живот в Христос не е светски или плътски. В Римляни 6 глава, от 1 до 11 стих, се говори за новия живот в Христос. Хубаво е тези стихове, които ви казвам, да си ги записвате, да си ги изучавате, да си ги подчертавате. В Христос имаме нов живот, защото в Него старият ни живот е приключен. Ние се идентифицираме с Христос, ние се уеднаквяваме с Него, ние приемаме, че Той е нашият представител. Когато Той умря на кръста, с Него нашият стар живот приключи на кръста. Когато Той възкръсна от мъртвите, ние възкръснахме с Него за нов живот. Така че в Христос ние имаме нов живот. Римляни 6:1-11 1 Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?2 Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му?4 Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.5 Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;6 като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.7 Защото който е умрял, той е оправдан от греха.8 Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,9 като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.10 Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога.11 Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус. След като апостол Павел вече е казал, че ние сме оправдани чрез вяра и нашите взаимоотношения с Бога са изправни, той започва да говори за практиката и за живота ни в Бога. Той казва: „Тогава какво да речем ли? Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него? Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме, се кръстихме да участваме в Исус Христос?“ Ето къде е идентифицирането. Ние сме се кръстили да участваме, т.е. да бъдем в Него. Ние сме се кръстили да участваме в смъртта Му. Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него, да участваме в смърт. Защото както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Нека кажем: нов живот. Той продължава и казва: „Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото. Като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха. Защото който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знайки, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече. Смъртта няма вече власт над Него, защото смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги, а животът, който живее, живее го за Бога. Така и вие смятайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христос Исус.“ Амин. Значи в Христос ние имаме и този нов живот. И аз ще кажа нещо за това какъв е този нов живот в Христос. На първо място, това е живот, който е отделен от греха, защото както тук се казва, че Христос умря спрямо греха, така ние вече сме свободни от греха. В Лука 12:15-23 се казва, че нашият нов живот в Христос не е материален. Животът ни в Христос не се върти около парите или около нашето благосъстояние. Това е като: ако си бил беден, можеш да забогатееш, пак ще бъдеш богат, но не трябва това да бъде в центъра. И вижте в Лука 12:15, че дори да си богат, животът на човека не се върти около неговите средства или неговите придобивки. И вижте какво се казва в Лука 12:15: „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие“ – или това е любов към благосъстояние – „защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.“ Няма значение дали си богат. Има много богати хора, които са нещастни, дори се самоубиват от депресия. И след това в Лука 12:23 Той казва: „Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото.“ Така че животът ни в Христос не е материален живот. Лука 12:15-23 15 И им каза: Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.16 И им каза притча: Нивите на един богаташ родиха много плод.17 Той размишляваше в себе си и си казваше: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си?18 И каза: Ето какво ще направя – ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичкото си зърно и благата си.19 И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели.20 А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде?21 Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.22 Каза още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще обличате.23 Защото животът е повече от храната и тялото – от облеклото. Въпреки че не е материален, нашият живот в Христос е пълноценен, изобилен, успешен и плодоносен. В Йоан 10:10 това е една класическа новозаветна препратка в тази връзка за това, че нашият живот в Христос е изобилен. И там се казва: „Крадецът“ – това е дяволът – „влиза само да открадне, да заколи и да убие.“ Когато един крадец влиза с дръзновение, той не носи нищо добро в живота ни. „Аз дойдох“, казва Исус, „за да имат живот и да го имат изобилно.“ Ние знаем тези гръцки думи за любов, например думата „агапе“, но думата за живот е „зое“. Има някои църкви, които толкова харесват тази дума, че така се кръщават – църква „Зое“, което не е „биос“. „Биос“ е биологически живот, но „зое“ е божествен живот, изобилен живот. Така че нашият нов живот в Христос е изобилен. Йоан 10:10 10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Не само че е изобилен, но нашият нов живот в Христос е вечен. Нека кажем: вечен. В 1 Йоаново 5:11-13 там се казва: „Свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Сина Му, в Христос, в Сина Му. Който има Сина, има този живот. Който няма Божия Син, няма този живот. Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син.“ Слава на Бога! Вижте, Йоан Апостолът иска тези, които вярват в Исус, да знаят, че имат вечен живот. И сега ще проповядвам това нещо: да знаете, че в Христос ние имаме живот и този живот не е материален, но той е изобилен и той е вечен. 1 Йоаново 5:11-13 11 И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Неговия Син.12 Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот.13 Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син. Този нов духовен, изобилен, вечен живот, който имаме в Христос, е също царски живот. В Римляни 5:17 четем, че животът, който имаме в Христос, ние ще царуваме в този живот. Казва се в Римляни 5:17: „Защото ако чрез прегрешението на единия“ – това става въпрос за Адам – „смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия Исус Христос.“ Слава на Бога! Ние ще царуваме в живот чрез Единия Исус Христос. Животът ни в Христос ни дава достъп до царството на живота. Новият ни живот в Христос не е естествен. Той е божествен. Той е животът на Исус Христос. Той е един възкресенски живот. Римляни 5:17 17 И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Единия Исус Христос. В 2 Коринтяни 4:10-11 четем как апостол Павел споделя сърдечното си желание за живота на Христос. И той цени този живот в Христос до такава степен, че е готов да страда за Христос, за да може да изпита реалността на Христовия живот в себе си. 2 Коринтяни 4:10-11 10 Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът. Тоест това, че ние имаме новият живот в Христос, не означава, че ние няма да страдаме, защото ние ще бъдем гонени. Това не ни харесва, както преследваха Исус, така Той ще преследва и нас. Ние трябва да бъдем готови да бъдем гонени и дори да страдаме за Исус. Но в това страдание, в това гонение, Христовият живот продължава да бъде действен в нас. И вижте, апостол Павел казва: „Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус“. 2 Коринтяни 4:10-11 10 Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус.11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът. ...

Исая 40:28-31 28 Не знаеш ли? не си ли чул, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. 29 Той дава сила на отслабналите, И умножава мощта на немощните. 30 Даже младите ще отслабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат; 31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да отслабнат. Забележете какво се казва в ст.31. Ония, които чакат Господа ще се издигат с крила като орли. Защо точно като орли? Какво знаем за орлите? Както лъвът е царят на животните, така орелът е цар на птиците. От него се излъчва благородство. Орелът е една от най-силните птици. Размах на крилете - до 2,20 м. Орелът е толкова силен, че може да пренесе тежест по-голяма от собственото му тегло (например малко агънце). Господар е на небето. Смел и свободен е. Лети най-високо. Скоростта му на летене достига до 250 км/ч. Очите му са защитени с фина прозрачна мембрана. Вижда най-далеч (може да види заек от три километра височина). Нищо не може да избегне от полeзрението му - 270 градуса периферно виждане. В Йов 39:27-29 се казва: 27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините? 28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места. 29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч. Орелът гледа и вижда на далече. Ние, вярващите, също гледаме надалеч. Не гледаме само на това, което е под носа ни, само на това, което се вижда, но и на това, което е надалеч. В Евреи 11:13-16 се казва: 13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята. Като вярващи, ние гледаме на нещата в перспектива. Виждаме вечния живот, не гледаме на нещата, които са временни, а на нещата, които са вечни (2 Коринтяни 4:18). ГРИЖА ЗА СЕМЕЙСТВОТО Орелът си избира една орлица, която да му бъде партньор в живота. Той не сменя орлиците всяка година. Избира си една и живее с нея "докато смъртта ги раздели". В орловото семейство има известно равноправие - и орелът и орлицата мътят пиленцата, пазят гнездото, хранят малките и ги тренират да летят. Орелът построява гнездото си на високо и сигурно място. То е много уютно и здраво. Орелът прекарва много време в изграждането на дома си, за да го направи издръжлив на бурите. В Йов 39:27,28 Бог се обръща към Йов и му казва: 27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините? 28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места. Ние трябва да се молим и да служим за спасение на семейството си. Да възпитаваме едно благочестиво поколение, което ще носи благословение и духовни победи на хората в този свят. В Псалом 127:4 се казва: 4 Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта. Но тези "чада" трябва да бъдат възпитани в Господния път (Притчи 22:6). 6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее. Характерно за орлите е, че и бащата и майката се грижат за семейството. Бащи, ние не трябва да се отказваме от възпитанието на децата си и да го оставяме само на съпругите си! РАЗБУТВАНЕ НА ГНЕЗДОТО Във Второзаконие 32:11 се разказва как Бог се грижи за народа си като орел. 11 Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си, Забележете, че орелът "разбутва гнездото си". После той е "над пилетата си". След това разпростира крилата си, застава под тях, подема ги и ги издига. Какво се случва? Идва време когато орлите започват да разбутват гнездата си и да ги правят неудобни за малките орлета, така че да ги накарат да излязат от удобството си и да започнат да се учат да летят. Майката орлица започва да ги избутва вън от пропастта. Тогава малките са недоволни, крещят, оплакват се. Може би си мислят, че майка им ги е намразила. Но какво прави всъщност тя? Създава орли.Тя ги бутва от пропастта и те започват стремително да падат надолу. Майката оставя малкото да пада до определен момент. След това застава под него, разперва крилата си и го издига нависоко. След това изведнъж пак го пуска. Докато в един момент то разпери крилете си и полети. По същия начин Бог работи и с нас. Понякога ни поставя там, където е най-опасно. Но целта Му не е да ни убие е да ни накара да излезем от комфортното си положение и "да се научим да летим". Божията воля за нас е да вършим това, което Исус вършеше. В Матей 14:25-31 четем удивителната история за това как Петър ходеше по водата. Наистина Исус беше този, който ходеше по водата преди Петър, но това не е толкова учудващо за нас, които вече знаем, че Исус е Бог. Изумително е, обаче, какво прави Петър. 23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам. 24 А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен. 25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото. 26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха. 27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се. 28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата. 29 А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса. Преставате ли си този момент. Нощ е, но има и луна. Вие сте всред огромно езеро. Вие сте в лодка, която няма мотор, а само платна и гребла. Вятърът е насрещен. И изведнъж посред нощ виждате силует на човек, който ходи по водата. Има поверие, че ако моряци видят призрак, това е лош знак. Всички са изплашени до смърт, но тогава до вас достига глас. И това е гласът на учителя: "Дерзайте! Аз съм; не бойте се." Тогава Петър решава да провери дали наистина това е Исус и му казва: "Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата." При което Исус му казва: "Добре, ела." Петър му повярва, прекрачва борда на лодката, опитва се да потопи кракът си във водата, но за разлика от друг път не може. Водата се оказва твърда като земя. Петър прехвърля и другия си крак и се изправя върху водата. Пуска ръцете си от борда на лодката, обръща се и тръгва към Исус. И о, чудо, той върви! И той като Исус върви по повърхността на езерото В следващият момент, обаче, отмества погледа си от Исус. Оглежда се, вижда вятърът и вълните. Той се усъмнява. Как е възможно това? Тогава изведнъж твърдата основа под краката му като че ли изчезва и той цамбурва във водата. Петър се уплашва и започва да се дави. Извиква за помощ към Исус. Исус го хваща за ръката и го издърпва. Изведнъж твърдата основа отново се появява под краката му. Петър се укрепява и тръгва заедно с Исус обратно към ладията. 30 Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме! 31 И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни? 32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна. Забележете, че Исус одобри желанието на Петър да ходи по водата. Той не го смъмри. Когато вярата му се разклати, му помогна и те заедно се върнаха по водата. Божията воля за нас е да живеем живот на чудеса и знамения. В Марко 16:15-20 Исус казва: 15 Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. 16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. 17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; 18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват. Има библейски изследователи, които оспорват автентичността на този пасаж, поради това, че най-ранните ръкописи на евангелието завършват в 16:8. Тези стихове, които прочетохме, обаче, звучат като едно резюме на книгата Деяния на Апостолите. В нея виждаме, че апостолите изгонваха демони, изцеляваха болни, възкресяваха мъртви. Това е Божията воля и за нас! Защото Бог е същият вчера, днес и до века. Времето на чудесата не е свършило, защото Бог на чудесата продължава да бъде жив! ЧАКАЙ ВЯТЪРА НА СВЯТИЯ ДУХ! Орлите не пърхат с криле когато политат. Те не са като дивите гъски. Някои християни са като дивите гъски. Засилват се, засилват се, засилват се, но все не могат да се издигнат високо като орли. Да се опитваш да вършиш Божията воля със собствени сили е уморително. Ако продължаваш, ще се изразходиш, ще се омаломощиш и изнуриш. Орлите не политат по този начин. Те застават на ръба на пропастта и чакат. Изчакват въздушните течения и турбуленцията. Когато полъхът дойде, те просто подскачат напред, разперват криле и започват да се реят над планините. Това е пример за нас. Ние не трябва да подемаме собствени инициативи и след това да се чудим защо нещата в живота и служението ни не вървят. Не, вместо това трябва да чакаме вятърът на Святия Дух. Да търсим Неговото водителство. В Римляни 8:14 се казва: 14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Когато се опитваме да вършим нещата със собствени сили, ние ставаме религиозни. Вместо това трябва да разчитаме на Божията благодат и помазание. В Исая 40:31 се казва: 31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат. За да се издигне, орелът чака вятъра. За да се издигнем, ние трябва да чакаме Господа. Не да вършим нещо, само защото някой друг го прави, не да се съревноваваме с другите. Ако се опитваме да вършим нещата със собствени сили, това ще доведе само до безпокойство и съмнение. Когато нещо е от Господа, тогава той ни дава и снабдяването, и увереността, и силата да го извършим. В Псалом 55:22 се казва: 22 Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният. Подобно нещо се казва и в Псалом 37:23-24: ...

В самото заглавие се крие отговора. Защото на български ние казваме как да вземаме решения, а на английски казват как да правим решения. Обаче ние не трябва да ги правим тия решения, не трябва да ги вземаме. Така че въпросът е правим ли ние решенията или ги вземаме? И ако ги вземаме, откъде ги вземаме? Тоест това, че ние вземаме решения, е че ние трябва да ги вземаме от Бога. Ние не да си ги правим, а да ги вземаме. Животът е пълен с решения. По същество животът е поредица от избори, които трябва да правим. Всеки ден преценяваме, вземаме решения, стигаме до заключения. Качеството на живота ни се определя от решенията, които вземаме в живота си. Съжаляваме за някои решения. За някои решения, които сме направили преди време, сме благодарни. „Ние определяме решенията си, а след това решенията ни определят нас.”Франк Борхам Ние определяме решенията си, а след това решенията, които вземаме след това, те определят нас. Определят живота ни. Например, решението ни да ходим на църква оформя живота на семейството ни и това как възпитаваме децата си. Ако не ходихме на църква, нашето семейство би било съвсем различно и животът ни би бил напълно различен. Но ние сме взели решение да следваме Христос и след това това наше решение ни е оформило. Един млад управител отишъл при по-възрастен директор в компанията, където работил и го попитал: „Каква е тайната на успеха в бизнеса?“ По-възрастният мъж отговорил: „Мъдри решения“. Младият мъж казал: „Това е чудесно! Как да се науча да вземам мъдри решения?“ По-възрастният мъж отговорил: „Опит“. Младият мъж попитал: „Как се придобива опит?“ По-възрастният мъж отговорил: „Погрешни решения“. Тоест ти правиш погрешни решения, от погрешни решения се учиш да можеш да вземеш мъдри решения и тогава ще имаш успех. Тъй като сме хора, има голяма вероятност да грешим. Чакаме прекалено много, плащаме прекалено скъпо, говорим прекалено много, казваме погрешни неща, вземаме погрешни решения. Някои от вас се тревожат в момента за решения, които ще трябва да вземат. Някои от вас дори не го знаят, но може би утре ще трябва да вземат решения. Още тази седмица. Откъде знам това ли? Знам го, защото зная, че животът е пълен с избори и решения. Трябва да вземаме решения. И нашият текст тази сутрин е за решенията. Яков ни показва какъв е проблемът, след това ни дава препоръка какво да правим и накрая ни дава едно забележително обещание от Бог във връзка с решенията. Яков 1:5-11 5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си. Проблемът в този пасаж е колебанието или нерешителността. В осми стих се казва: „понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища“. В една от английските версии на Библията този стих звучи така: „Той е човек с раздвоен ум, нестабилен във всичко, което прави“. Думата „раздвоен ум“ на гръцки е „дипсихоз“. „Дипсихоз“. „Психа“ е душа, „ди“ е две. „Дипсихоз“ означава дводушен. Дводушен. Раздвоен човек има една душа, която вярва, една, която не вярва. Една, която мисли едно, друга, която мисли друго. И този дводушен човек описва много от нас. Ние сме с разделена лоялност, разделени приоритети. Знаем, че трябва да правим едно нещо, но не го правим. Не сме сигурни. Какво искаме? Искаме да правим две неща едновременно. Чуйте тази история. Тя показва колко е трудно да си нерешителен. Написана е от един известен автор, който се казва Доктор Сюс. И се нарича „Момчето, което не можеше да се реши“. Разказах ли ви за младия Зод, който стигна до разклонението на пътя? Той погледна в едната посока, после в другата и трябваше да реши какво да прави. Е, Зод се почеса по главата, по брадичката, по панталоните и си каза: „Сега ще рискувам. Ще отида на място едно. Там може да е горещо. Как ще разбера да ми харесва или не? От друга страна, ще се почувствам като глупак, ако отида на място две и открия, че там е прекалено студено. В такъв случай може да се простудя и да посинея, така че място едно може да е най-доброто, а не място две. От друга страна, ако място едно е прекалено горещо, може да ме хване ужасна болка в ушите и да умра. От друга страна, ако място две е прекалено ниско, може да ме хване ужасна болка в палеца на крака. Така че място едно може да е най-доброто“. Тогава той започна да тръгва, но се спря и каза: „От друга страна обаче, от друга страна, от друга страна, от друга страна, от друга страна обаче“. И в продължение на 36 часа и половина Зод тръгваше и спираше на разклонението в пътя, казвайки: „Не, няма да рискувам. Може да не е правилно“. Тогава му хрумна чудесна идея. „Ще играя на сигурно“, извика Зод. „Ще играя на сигурно, аз не съм глупак. Просто ще тръгна към двете места едновременно“. И така Зод, който не искаше да рискува, не стигна никъде и си остана там с цепка на панталоните от неговите опити да тръгне с двете страни едновременно. Понякога трябва да вземеш решение. Да бъдеш колеблив, двусмислен или дводушен е опустошително. Това те изкарва от равновесие. Прави те нестабилен. Двусмисленият човек е объркан. Той е като пияница, който се клатушка, който се люлее и залита, който е нестабилен. Той е непостоянен във всичките си пътища. С други думи, Яков казва, че неспособността ни да вземем решение води и до нестабилен начин на живот. ТРИ НАЧИНА, ПО КОИТО НЕРЕШИТЕЛНОСТТА НИ ПРАВИ НЕСТАБИЛНИ Първо, нерешителността произвежда нестабилни емоции. Тоест, когато ти си нестабилен, нерешителен, става ти напрегнато. Не можеш да вземеш решение. Тревожиш се, изнервяш се, мъчиш се. Дори можеш да стигнеш дотам да не можеш да ядеш и да спиш. Тревожиш се: „Правилно ли ще постъпя?“ Когато не можем да вземем решение, това създава емоционална несъстоятелност, както казват психолозите. Един психиатър попитал пациента си: „Нерешителен ли сте?“ Мъжът отговорил: „И да, и не“. Докторът попитал: „Какво имаш предвид?“ Той отговаря: „Преди бях нерешителен, но сега не съм сигурен дали не съм нерешителен или не“. Тоест, той пак е нерешителен. Един човек, който се казва Уилям Джеймс, считан за баща на американската психология, той е казал, че най-нещастният човек на света е този, който по навик е нерешителен. Защото като си нерешителен, си нещастен, защото не знаеш какво да правиш, се чудиш и през цялото време емоциите ти страдат. Второ, нерешителността произвежда нестабилни взаимоотношения. Липсата на ангажираност разрушава браковете. Когато не можете да решите „искам ли да остана или искам да напусна“, не можете да продължите, не можете да се откажете, не можете да се примирите и тази нерешителност води до нестабилност във взаимоотношенията, не само в семейството, но води до нестабилност в техния живот, в тяхното възпитание. Често отнема повече енергия да решиш какво да направиш, отколкото да го направиш. Забелязали ли сте това? След като веднъж вземете решение е лесно. Но ключът е да решиш какво ще правиш. Нерешителността произвежда не само нестабилни емоции и нестабилни взаимоотношения, произвежда също и нестабилна духовност. Яков 1:7-8 7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. Нерешителността пречи на молитвите ни. Нерешителността ни пречи да получим това, което Бог има за нас. Защо Бог не отговаря повече на молитвите ни? Може би не сме достатъчно конкретни и специфични в исканията си. Може би преди да се помолим не сме решили какво точно искаме и нямаме ясни цели в молитвата си. Но ние трябва да знаем какво искаме. Това да бъдеш дводушен или двоумен, може да говори за двойнствен живот, до липса на почтеност. В книгата „Пътешественикът“ Джон Бънян в седма глава споменава един герой, когото той нарича господин Двоелик. Звучи като съвременен политик. Господин Двоелик е човек, който иска да върши Божията воля, но в същото време прави това, което той си иска — своята воля. Той знае кое е правилно, но прави грешното. И това е опит да се живеят два различни живота в един и същи човек. Да бъдеш с две сърца, с две души, води до двойнствен живот, води до нестабилен начин на живот, нестабилни емоции, нестабилни взаимоотношения, нестабилна духовност. Така че, какъв е проблемът? НЕСТАБИЛНОСТ Проблемът е нерешителност. Проблемът е да бъдеш нерешителен. Но нека да видим препоръката, която Яков ни дава. Яков 1:5 5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. Това е супер обещание. Ако на някого от вас няма мъдрост, нека да си поиска мъдрост от Бога и Бог ще му даде мъдрост. Бог няма да го упрекне за това, че няма мъдрост. Ще го разбере. Но когато иска, той трябва да иска с вяра и без съмнение. За да получим мъдрост, ние трябва да се молим на Бога. Затова ви казах на български. Това ми харесва, че казваме „вземам решение“. Тоест ти трябва да го вземеш решението от Светия Дух. Яков ни дава три практически стъпки към мъдростта: признай нуждата си, поискай от Бога мъдрост и очаквай да получиш. Първо признай нуждата си Така започва пети стих: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост“. Усещате ли сарказма в тези думи? Но ако на някого от вас не достига мъдрост. Всички други имат, а пък само единици да нямат мъдрост? Не. Няма ли тук някой, който има цялата мъдрост, от която се нуждае? Да казва: „Господи, спри мъдростта си, която идва към мен. Направо си е претоварен, толкова много мъдрост имам“. Ако мислиш така,...

НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО Така започва Евангелието според Марко в първия стих: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син”. Това е вид заглавие на Евангелието. Тъй като Евангелието ни пише отгоре заглавие „според Марко” и нещо такова, но така започва самият текст — това е заглавието на цялото благовестие. Марко казва „началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син”, защото това благовестие след това се разраства, но това е неговото начало. Разбира се, думата „начало” има особено значение, защото знаете как започва Библията: „В началото Бог създаде небето и земята”. Тоест началото е много важно, но тогава началото е началото на благовестието, а благовестието е разказ за Месията Исус, който е Божий Син. Марко 1:1 1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син; ИСТОРИЧЕСКИЯТ КОНТЕКСТ И КУЛТЪТ КЪМ ИМПЕРАТОРА За да разберем по-добре темата за божествеността на Исус, трябва да вземем предвид историческия контекст, в който Марко пише — какво се е случило в историята, когато това става. Един важен исторически факт, който ни дава допълнително да разберем началото на Евангелието, е, че римският император и всички римски императори, които са били наричани Цезар, били считани за Божии синове или съдове на боговете. По времето на Исус императорите били считани за Божий син. С други думи, още в самото начало на Евангелието, с първите думи Марко противопоставя Исус на римския император, като казва, че истинският Божий Син не е императорът, не е Цезар, не е Кесарят — истинският Божий Син е Исус от Назарет. Защо този въпрос за Божия син е бил толкова важен през първи век? Това е било свързано с Египет. В Египет фараонът се е считал за божествен и, разбира се, Клеопатра се е считала, че е богиня. И когато римските генерали отиват и завладяват тези страни, те виждат как хората се отнасят към техните царе — като към богове, покланят им се и така нататък. И те си казват: „И ние искаме така”. И те също започват да приемат титли, които са свързани по някакъв начин с обожествяването. И тази божественост била приемана съвсем сериозно в Рим. Защото като Божий син, след смъртта му императорът бил добавян към пантеона на боговете. Значи те са имали пантеон. „Пантеон” — „пан” означава всички, „теос” означава бог. Значи пантеонът е храмът на всички богове. И там, след като умрете, те слагат статуя на този император и той става един от останалите богове. Тази практика била основана от първия римски император, който се казва Октавиан Август. Октавиан бил осиновен от Юлий Цезар, който не е бил император, но е бил диктатор в добрия смисъл на думата тогава. Това не е точно това, което днес се разбира под диктатор, но той е бил най-висшият лидер в Римската република. И като такъв, съзнателно или не, Цезар подготвя нещата за края на републиката и началото на империята. И от просто име „Цезар” става нарицателно за цар и се налага като титла на римските императори, подобно на фараон за египетските царе. Тези хора, за които говорим, не са толкова назад във времето. Това са неща, които се случват преди около 2000 години. 2000 години, ако се замислите, не са много. Зависи как броите едно поколение — ако го броите 50 години, това са 40 поколения. Вие добре познавате поне 2-3-4 поколения назад, а това са само още 10 пъти по толкова до времето на императорите и на Исус. Не е много назад във времето. Има останки от тяхната работа, които се виждат. Има исторически монументи, които говорят за това, което се е случило тогава. Но обожествяването на римските императори и създаването на култа към императора е свързано с този човек, който се казва Юлий Цезар, и неговия осиновен велик племенник, който се казва Октавиан Август. Октавиан не е син на Юлий, но той го осиновява по тогавашната практика. Те са харесвали някой силен, добър и мощен младеж, и този, който е бил бездетен, е казвал: „Осиновявам го. Давам ти моето име и моето наследство, всичко ще бъде твое”. И така Юлий осиновява Октавиан. Но Юлий произлиза от древно благородно семейство. Неговото име е Гай Юлий Цезар. Гай изгражда политическа кариера, включва се в политиката и се изкачва по властовата стълбица на Римската република. Тя се е водила демокрация. Бил е популист, което означава, че е бил гласът на народа. Обещава на хората по-добър живот и те започват да го избират, както съвременните политици, на различни властови позиции. В определен момент става губернатор на Испания. Разбира се, той е бил и генерал. ПОЛИТЕИЗЪМ СРЕЩУ МОНОТЕИЗЪМ Подобно на религията в древна Гърция, римската религия е политеистична религия. Политеизъм означава не един бог, а много богове. А нашата вяра, еврейската вяра, е различна от останалите, защото тя е монотеистична. Във Второзаконие 6:4 се казва: „Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ”. Това е „Шема”. Нашият Бог е един. Обаче тогавашните хора са вярвали в много божества. И дори днес, ако отидете в Рим, аз ходих преди няколко години, на площад Пиаца дела Ротонда се намира римският Пантеон. Той стои там и до днес, макар че в определен момент е бил превърнат в католическа катедрала. Той е построен по невероятен, много добър архитектурен начин, и точно в средата на купола има една дупка, която е „окото на бога”, през която гледаш небето. И така те са се покланяли на различни богове — много, много богове, не на един бог. Второзаконие 6:4 4 Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; Разбира се, този Пантеон е бил превърнат в католическа катедрала в определен момент. Но „пантеон” означава храм, посветен на всички богове. И главният бог в пантеона, на групата от богове, техният главен бог при римляните е бил Юпитер, който е бил римският вариант на Зевс. Знаете, гърците се покланят на Зевс. И свещеникът, който служи в пантеона, този, който е бил еквивалент на еврейския първосвещеник, се казва Pontifex Maximus, или Велик понтифик, върховен жрец. Това е била висшата божествена жреческа длъжност в древния Рим. И през 63-та година Юлий Цезар, политикът, кандидатства за тази длъжност и я спечелва. Тоест той от политик вече става жрец. Той става върховен първосвещеник в Рим. И тогава той изпълнява различни обреди, с които се свързват боговете и така нататък. РЕФОРМАТА НА КАЛЕНДАРА Едно от най-важните неща, които Цезар прави като Pontifex Maximus, е промяната в календара. Тоест той променя времената. Като върховен жрец той реформира римския календар и създава така наречения Юлиански календар. Това е било голяма реформа. Преди това римският календар е бил свързан с Луната. И според него основаването на Рим е било на 21 април 753-та година преди Христос. Обаче тогавашният календар не е бил разделен на 12 месеца, а на 10. И тяхната година била от 304 дни. Представете си! Така че поради това, че е бил кратък — вместо да е 365 дни, е бил 304 — ти не знаеш в кой месец какъв сезон е. Тоест веднъж в един месец може да е лято, а след време в същия месец да е зима. Това било доста объркващо. Но когато римляните завладяват Египет, те се запознават с техния начин на летоброене. Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с астрономическото положение на Слънцето и със сезоните. По негово нареждане един александрийски астроном и математик — Александрия знаете, че е в Египет — който се казва Сосиген, създава въз основа на римския календар нов календар, който наричат Юлиански. И той го въведе в Римската империя на 1 януари 46 г. пр. Хр. И така 1 януари става началото на годината. В Юлианския календар, подобно на Григорианския — и този Григориански календар е бил реформиран малко от папа Григорий, но няма голяма разлика, много са близки. Знаете, православната църква днес използва старостилния календар, като изчислява празниците по Юлианския календар. Но според него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. И всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни. Това е четвъртата високосна. Преди 44-та година преди Христос, по инициатива на Марк Антоний — това е друг римски политик, владетел и генерал — в памет на Юлий Цезар, месец Квинтили е преименуван на Юлиус, откъдето произлиза съвременното име Юли. Тоест дори днес, когато казваш Юли, това е свързано със същия този приятел, тогава Юлий Цезар. Неговото име е Юли. Аналогично на това през 23-та година по инициатива на Римския сенат и в чест на Октавиан Август, месец Секстили е преименуван на Августус на латински, което всъщност означава Август. Така че Юли е бащата — не му е бил роден баща, но той е бил император и след него е бил Август. Не са могли вече да кръстят на Август първия месец, тоест Юли е бил вече зает, затова вземат следващия месец — Август. Но тия двама приятели са били много влиятелни. Днес обаче истинският център на летоброенето не е Цезар, а Исус Христос. И затова, когато говорим за години, казваме преди новата ера, след новата ера, преди Христос, след Христос. Тоест за каква нова ера става въпрос? Става въпрос за ерата на Божието царство. Става въпрос за раждането на Исус Христос. Слава на Бога! Но това обожествяване на римските императори е свързано с преминаването от демокрация към монархия и превръщането на Римската република в империя. Тоест Юлий Цезар става диктатор чрез участието си в Първия триумвират. Триумвират означава съюз между трима равнопоставени политически или военни лидери. Имало се е предвид някакъв вид сглобка, която са сглобили. Коалиция. Тези коалиции се създават за съвместно управление през периода на гражданските войни. Този символ е гражданска война. Означава, че едни хора от един и същ народ се бият срещу други. И Първият триумвират е основан през 60-та година преди Христос от Гней Помпей, Марк Лициний Крас и Гай Юлий Цезар. Тия тримата са били в Първия триумвират. Те са били, разбира се, генерали. И той е скрепен през 59-та година чрез сватбата на Помпей с дъщерята на Цезар — Юлия. Тоест Юлий има дъщеря, която се казва Юлия. И той дава дъщеря си на Помпей и, разбира се, така става сглобката. Така става връзката....

Юлий Цезар е бил обявен за Божий син и Август, като син на Цезар, е бил обявен като син на Божий син също. В развитието на историята обаче виждаме как тези така налични Божи синове, на които дори се принасяли жертви и имало свещеници, които са им служили и така нататък, те са били причислявани към пантеона на боговете. Римските императори обаче — това са били фалшивите Божи синове, те не са били истински Божи синове, те са били лъжливи Божи синове. И в тази, така наречена от историците, година на четиримата императори, няколко генерала се опитват да станат императори, обаче всички се провалят. И на хората вече абсолютно това да се казва, че някой император е Божий син, почва да им става смешно, защото виждат, че това не е Божий син. Има голямо разочарование и липса на кредит, на доверие към императорите. Но в един такъв момент Господ изпраща Неговия истински Божий син — Исус Христос. Също говорихме за думата „благовестие“ — че думата „благовестие“ е използвана от император Август, който променя календарите и слагат им имена, като името на месец юли — Цезар става месец юли, а Август (Октавиан) става месец август. И те са казвали, че когато идва този Август, с него идва благополучие за целия свят, и римляните очаквали просперитет, мир и така нататък от този така наричан Божий син. И това била добрата вест за раждането на Божия син. Обаче това, което виждаме в Евангелията, е, че всъщност благовестието не е за Август или за някой друг, но е всъщност благовестие за Исус Христос — Божия син. Във връзка с това виждаме също и говорихме за структурата на Евангелието. Структурата на Евангелието също подкрепя тази идея, че Исус Христос е истинският Божий син. Така че това, което ще направим тази сутрин — искам да ми помагате — това ще бъде един кратък преглед на това какво прави Исус във всяка от шестнадесетте глави на Евангелието. Евангелието според Марк е шестнадесет глави. И аз ще говоря за всяка една глава накратко, съвсем накратко, но в края на това, което аз ще казвам след всяка глава, ще казвам едни думи. И думите са: „Да, Той е истинският Божий син“. И когато вие чувате тези думи да ги казвам, трябва да внимавате какво говоря. Но ако чуете аз да казвам „Да, Той е истинският Божий син“, искам всички, цялата църква да кажете: „Да, Той е истинският Божий син“. Може ли да пробваме сега? Аз ще кажа: „Да, Той е истинският Божий син“. Вие: „Да, Той е истинският Божий син“. Искам така, по-силно и по-стройно, по-уверено да го казвате. И ще го кажем шестнадесет пъти тази сутрин. И ще прогласим, че Исус Христос е истинският Божий син. Не някой друг, но Той е единственият истински Божий син. ГЛАВА 1: СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ОТЦА И ПОБЕДАТА В ПУСТИНЯТА Марк 1 1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;2 както е писано в книгата на пророк Исая:„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,който ще устрои Твоя път;3 глас на един, който вика в пустинята:Пригответе пътя за Господа.Прави направете пътеките за Него.“4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.9 И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.12 И веднага Духът Го закара в пустинята.13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.14 А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.16 А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.17 Исус им каза: Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.19 Като отмина малко, видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, които също бяха в лодката си и кърпеха мрежите.20 И веднага ги повика; те оставиха баща си Зеведей в лодката с надничарите и отидоха след Него.21 И дойдоха в Капернаум. И още в първата събота Исус влезе в синагогата и поучаваше.22 А те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като книжниците.23 И скоро след това в синагогата им дойде човек с нечист дух, който извика:24 Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си – Святият Божий.25 Но Исус го смъмра, като каза: Млъкни и излез от него!26 Тогава нечистият дух, като го хвърли в гърчове, изкрещя със силен глас и излезе от него.27 И всички се смаяха и започнаха да разискват помежду си: Какво е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове и те Му се покоряват!28 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата Галилейска област.29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей.30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея.31 Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и веднага треската я остави и тя им прислужваше.32 А като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове.33 И целият град се събра пред вратата.34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.36 А Симон и онези, които бяха с Него, изтичаха след Него.37 И като Го намериха, казаха Му: Всички Те търсят.38 А Той им каза: Да идем другаде в близките градчета и там да проповядвам; защото затова съм излязъл.39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.40 И дойде при Него един прокажен и Му се молеше, коленичил пред Него, с думите: Ако искаш, можеш да ме очистиш.41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.42 И веднага проказата го остави и той стана чист.43 Исус веднага го отпрати и го предупреди строго, като му каза:44 Гледай да не кажеш нищо на никого; но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника и дай принос за очистването си това, което е заповядал Моисей.45 А той, като излезе, започна да разгласява много и да разнася за станалото, така че Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но стоеше навън в уединени места; и при Него идваха отвсякъде. В първа глава небесата се отварят и Святият Дух слиза върху Исус във формата на гълъб. Сам Бог проговаря от небето и заявява, че Исус Христос е Негов Божий син. След това, като побеждава Сатана в пустинята, Исус прогласява наближаването на Божието царство и призовава за покаянието, което е необходимо за влизане в царството. Думите Му са с власт и внушават респект и удивление. Исус изгонва демони, изцелява болните и очиства нечистите. Да, Той е истинският Божий син. (Църквата: „Да, Той е истинският Божий син“). ГЛАВА 2: ВЛАСТТА ДА ПРОЩАВА ГРЕХОВЕ И ГОСПОДАР НА СЪБОТАТА Марк 2 1 След известно време Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.2 И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото.3 Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.4 И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.6 А там имаше някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:7 Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?8 Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?9 Кое е по-лесно – да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани, вдигни постелката си и ходи?10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика):11 На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома.12 И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.13 И Исус пак излезе край езерото; и цялото множество идваше при Него и Той ги поучаваше.14 Като минаваше, видя Левий Алфеев, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мен. И той стана и отиде след Него.15 И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и вървяха след Него.16 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?17 А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние).18 А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дойдоха и Му казаха: Защо Йоановите и фарисейските ученици постят, а Твоите не постят?19 А Исус им каза: Могат ли сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? Дотогава, докато младоженецът е с тях, не могат да постят.20 Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет, и тогава, през онези дни, ще постят.21 Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, отдира от нея – новото от вехтото, и съдраното става по-грозно....

За нашото поклонение, защото това видение трябва да бъде финансирано. За това трябва да събираме средства и да бъдем насърчени в нашото даване. Ще започна с една иллюстрация. В една красива неделна сутрин проповедникът се изправил на амвона и направил следното изявление: „Братя и сестри, аз имам в ръката си три проповеди. Проповед за хиляда евро, която трае само 5 минути. Проповед за 500 евро, която е дълга 15 минути. И проповед за 100 евро, която е един час дълга. Сега нека първо да съберем даренията и да видим коя ще проповядвам.“ Не знам дали хващате хумора на това нещо, но забележете, че е в евро. Терминът за групово или колективно финансиране – „crowdfunding“ – това е нова дума. Буквално преведено: финансиране от тълпата. Навлиза в речника ни през 2006 година. Тогава се явяват две големи интернет платформи за групово финансиране. Знаете в последните години, че това е свързано с интернет. Едната е Kickstarter, а другата е GoFundMe. Може да сте чували за тия платформи. Филмът за Исус, който може би сте гледали, който се казва „Избраните“ (на английски се казва „The Chosen“), също е пример за групово финансиране. Тази кампания събра 100 милиона долара чрез групово финансиране, за да ни донесат „Избраните“ по телевизията. Но ето цялата тази работа с груповото финансиране: независимо дали си дарил един цент или си бил човек, който е дал 100 милиона евро, ако си дарил, ти можеш да кажеш: „Аз бях част от това. Аз помогнах това да се случи“. Независимо колко си участвал и каква е била ролята ти, можеш да кажеш: „Аз съм част от това“. Пример за българска кампания за групово финансиране е „Българската Коледа“. Не знам дали слушате за това по време на Рождество. Към 26 декември 2025 година „Българската Коледа“ събра над 3,72 милиона лева. Бяха изпратени близо 2250 хиляди дарителски есемеса. Като събраните средства ще бъдат използвани за помощ на тежкоболни лица и за осигуряване на медицинска апаратура в болниците. Това беше краудфандинг, т.е. финансиране от тълпата. Краудфандингът е метод за набиране на средства за проект или кауза чрез малки дарения от голям брой хора, обикновено чрез интернет платформи. Сега, в библейски времена нямаше интернет платформи. Може би ще ви изненада, може би не, но колективното или групово финансиране всъщност присъства в цялото Писание. В Изход 25 глава Бог казва на Моисей: „Искам да обитавам сред моя народ, искам да ми построиш скиния, мобилна шатра; левитите ще я вдигат и ще я преместват, ковчегът на завета ще бъде там, така ще обитавам сред моя народ по време на неговите пътувания по пътя им към обещаната земя“. Изход 25:1-2 1 Тогава Господ каза на Моисей:2 Кажи на израилтяните да Ми поднесат принос; от всеки човек, който на драго сърце би дал, ще приемете приноса за Мен. Това беше чудесно, но както за всяко нещо, така и за скинията бяха необходими средства и тези средства бяха събрани чрез групово финансиране или финансиране от тълпата – краудфандинг. За да се построи скинията, има групово финансиране. Бог нарежда на народа си да Му принесе принос, който да бъде дарен на драго сърце. Скинията е била построена чрез благотворителна кампания. Ездра 2:68 68 А някои от началниците на бащините домове, когато дойдоха в Господния дом, който е в Йерусалим, принесоха доброволно за Божия дом, за да го издигнат на мястото му; Те са финансирали групово установяването на храма. И ще кажете: „Да, но това е Старият завет, дай ми новозаветен стих“. Добре, какво ще кажете за Лука 8 глава, където се казва, че цялото служение на Исус беше финансирано с благотворителна кампания? Лука 8:1-3 1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа,3 и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си. Как е пътувал Исус? Как са имали храна? Как са имали места за престой? Кой им е помагал? Исус е финансирал групата от царството и служението си с всички тези хора. И особено тези дами, които са пътували с тях и са осигурявали средствата, които са били високопоставени и богати. Нека да не забравяме също, че 12-те апостоли имаха каса и касиер, който държеше касата, така че това Божиите хора да се обединят за обща кауза и да участват в нея, не е нова идея. Тоест сега това е най-модерната дума – краудфандинг, обаче това не означава нищо повече от това групово събиране на средства. Както преди, така и днес, Бог финансира делото Си чрез групово финансиране. С други думи, краудфандингът за царството, т.е. когато това се дава за Божието царство, за разширение на Божието царство, за проповядване на Благовестието, е библейски. И преди молитвата ние прочетохме 1 Летописи, 28-29 глава, и днес ще се спрем на един по-кратък пасаж, 29 глава, от 1 до 20 стих. И този пасаж може да се раздели на две части. Първата част е призив за дарение за храма, което го отправя Давид. И втората част е молитвата на цар Давид за приемане на това дарение от страна на Бог. Нека да видим какво може да научим за груповото финансиране или за краудфандинга, който се осъществява в тази глава. Това е историята на Давид, а контекстът е следният: Давид е царят, който е мерило за всички царе. Всички разкази за царете след него в книгите на Царете оценяват качеството на царете според това дали са били благочестиви като Давид или не. Дали сърцето им е било напълно отдадено на Бога като Давидовото. Т.е. Давидовото сърце е пример за добро сърце пред Бог. Много от нещата в Стария завет се въртят около Давид. Давид е човек по Божието сърце. В един момент от живота си Давид решава, че иска да построи храм за Бога. Защо? Защото той живее в този огромен дворец, а Бог, който е невероятен и страхотен, живее в шатра, както би казал Давид. И той си казва: „Бог не заслужава това. Той заслужава нещо много по-голямо, много по-добро“. И така той иска да Му построи храм. Пророкът му казва в началото: „Направи това, което ти е на сърце“. Изглежда като добър съвет, Давид е човек по Божието сърце. Но тогава Бог се яви на пророка през нощта и му каза „не“. „Давид не е квалифициран да Ми построи дом. Кажи му, че е пролял твърде много кръв. Той е бил човек на войната. Няма той да бъде този, който ще построи храма, а ще бъде синът му – Соломон“. Но това не спря Давид да направи всички планове, да събере всички материали, така че Соломон да може да успее. Така че това, което е важно да разберем за груповото финансиране, е, че то има някаква висша цел. То е за определена личност или кауза. В 1 Летописи 29 глава започва по този начин: 1 Летописи 29:1 1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога. „Този палат не е за човека, а е за Господ Бог“. Средствата за всяка благотворителна кампания са за получателя. Когато става въпрос за групово финансиране на царството, не става въпрос за вас и за мен, не става въпрос за това кой колко дава или за това кои са дарителите, става въпрос за Този, на Когото даваме. А Този, на Когото даваме, е святият Бог. 1 Летописи 29:1 1 Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Синът ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото този палат не е за човек, а за Господа Бога. Ако се върнем към стиха, Давид казва: „Соломон, Бога избрал, но той е млад и неопитен, работата е голяма, палатът, храмът, който ще се строи, няма да бъде за човек, този палат не е за човек, а за Господ Бог“. Това е голямо начинание, в което предстои да участваме. И не става въпрос за нашите и вашите капризи, а за това, което Бог иска, защото Бог е Този, за Когото организираме групово финансиране за царството. Груповото финансиране или краудфандингът в църквата е с цел разпространение на благовестието и напредъка на Божието царство. Това е висшата цел. Да се проповядва благовестието, да се разширява Божието царство. Едно от основните давания за напредъка на Божието царство, освен даването за мисиите, е даването за местната църква. Как практически народът дава на Бога в нашия разказ? Дават Му, като дават за построяването на храма, за Божия дом. Думата „дом“ се споменава 8 пъти в този пасаж. И в нашето съвремие домът на Господа е местната църква. Събранието на вярващите и молитвеният дом, сградата на местната църква, ако има такава. Така че ние събираме средства в нашата църква и също в евангелските църкви в България. И тези средства са за църквата, за местната църква и това даване за местната църква е за Бог. ГРУПОВОТО ФИНАНСИРАНЕ Е ЗА ОПРЕДЕЛЕНА КАУЗА Даване за Божия дом, даване за Господ. Това е първото нещо, което научаваме от тази глава, че груповото финансиране е за определена кауза. И в нашия случай тази кауза е за Божия дом, за местната църква. ГРУПОВОТО ФИНАНСИРАНЕ СТАВА С ЖЕЛАЕЩИ УЧАСТНИЦИ 1 Летописи 29:2-5 2 И така, аз приготвих с всичката си сила за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи и дърветата за дървените вещи, също ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.3 При това понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко, което съм приготвил за святия дом, частното си съкровище от злато и сребро,4 а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата,5 златото за златните вещи и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа? Второто нещо е, че груповото финансиране става с желаещи участници. В 29-та глава, от втори до пети стих четем: „И така, аз приготвих със всичката си сила за дома на моя Бог....

Смятам не само днес, но и в следващите недели да започнем да разглеждаме какво е Евангелието според Марко. Днес ще започнем да говорим за самия Марко. Стриктно казано, четирите Евангелия са анонимни. Под анонимни разбираме, че авторите им не се споменават в самите тях. Тоест не се казва „Аз Марко написах това Евангелие“ или „Аз Лука“. Не се споменават имената им, но ние знаем техните автори от църковната традиция, че те са Матей, Марко, Лука и Йоан. Днес ще говорим за Марко. Защо се спираме на Евангелието на Марко? В миналото то е било най-малко четено, най-малко изучавано и най-малко проповядвано, защото е най-краткото Евангелие. Църковните отци и водачи на църквата са наблягали на Матей, защото е най-дълъг и има най-много речи на Исус вътре, на Лука, защото е по-различно, и на Йоан. Марко като че ли е било малко на заден план. В началото на миналия век и преди това, през 17-19 век, имаше интерес към така наречения „исторически Исус“. Някои богослови от либералното богословие – ние не приемаме това, разбира се – казваха, че всъщност Евангелията са написани от църквата с цел да задоволят определени нужди на църквата. Те се опитваха да видят къде точно е бил Исус, какво е казал Той и кои са били думите, които Той е изрекъл. Това доведе до това Марко да бъде изкаран на преден план, защото ако се сравнят първите три Евангелия, те се наричат синоптични, защото разглеждат Исус по много близък начин. Евангелието на Йоан е написано по-късно. Обаче това, което е интересно и което аз вярвам, е, че най-вероятно Евангелието на Марко е било написано първо от трите. Материалът от Евангелието на Марко в голям процент присъства дословно в Евангелието от Матей и в Евангелието от Лука. Тоест Матей и Лука са използвали Марко, когато са писали своите Евангелия. Ние знаем, че цялото Слово е боговдъхновено и не търсим човешката страна, но Евангелието от Марко всъщност съдържа свидетелството на апостол Петър. Ние ще видим, че Марко е бил помощник на Петър и е написал това Евангелие, защото е бил негов преводач. Така че, когато четем Евангелието на Марко, ние трябва да считаме, че това са думите на Петър. Трябва да си представим, че слушаме Петър как е проповядвал в Рим, как е говорил за Господ Исус, как е разказвал, а Марко е събрал всичките негови речи и изказвания, разбира се, с помощта на Святия Дух, за да напише това Евангелие за Исус Христос. За да разберем по-добре кой е Марко, ще разгледаме връзката му с трима от най-изявените водачи на ранната църква: Варнава, Павел и Петър. Марко е бил подготвен и квалифициран да го напише, защото Господ му е помогнал и е работил в него. Ние вярваме, че когато авторите на Библията са писали, Святият Дух ги е вдъхновявал, давал им е мисли и думи, така че тези думи не са просто на тези хора, а са Божии думи, които приемаме като Свещено писание. Ако разберем кой е Йоан Марко, това ще ни помогне да разберем по-добре съдържанието на Евангелието, защо е написано така и как да го разбираме по-добре. МАРКО И ВАРНАВА Благодарение на Деяния на апостолите и някои от посланията, ако сглобим цялата картина, ще видим, че за Марко се знае значително повече, отколкото за Матей или Лука. Църковното предание идентифицира Йоан Марко като потомък на християнско семейство от Ерусалим, племенник на Варнава и ученик на двама от най-важните апостоли на ранната църква – Павел и Петър. Марко е евреин. От кое племе е Марко? Той е бил левит, защото чичо му е левит. Неговото собствено еврейско име е Йоан. Той има и латинска или гръцка фамилия – Марко. Йоан Марко. Неговото семейство явно е произхождало от Кипър, но в определен момент се преместили в Ерусалим. По майчина линия неговото семейство е от Кипър, понеже знаем, че майка му Мария е сестра на Варнава. По всичко личи, че Йоан Марко е бил отгледан и възпитан в една благочестива и културна среда. Деяния 4:34-37 34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,37 като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите. Тук се казва, че Варнава е бил левит и родом от Кипър. Ако Варнава е кипрянин, и племенникът му ще е кипрянин. Той също е бил заможен човек, имал е земя, която е продал. Това, че Йоан Марко е бил племенник на Варнава, научаваме от Колосяни 4:10. Колосяни 4:10 10 Поздравява ви Аристарх, който е затворен с мен, и Марк – племенникът на Варнава (за когото получихте поръчката: ако дойде при вас, приемете го), МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти за Евангелието на Марко, за това, че си го вдъхновил да запише свидетелството на Петър. Молим се, докато изучаваме тези страници, да ни отваряш очите, да ни даваш мъдрост и да ни приближаваш все повече до Твоя образ. Благослови ни в това изследване, в името на Исус Христос, амин. Иисус нарече Марк: „Одобрявайте, тия са единствените мои съработници за Божието царство, които са ми били от утеха.“ Така че Павел обича Варнава и той покрай Варнава е обичал също и Марка. Но както казахме, явно е, че семейството на Марка е било също и заможно. Майка му е можела да притежава собствен дом и да има и слуги. Както казахме, братовчед му е продал земята и е дал парите на апостолите. Нищо не се знае за баща му, но майка му се е казвала Мария. Тя е била съработничка на апостолите. Тя е била домакинята на къщата в Йерусалим, в която църквата се е събирала за молитва и богослужение. Това е била домашна църква и Мария е била домакинята. И представете си, синът на домакинята, той, разбира се, е там. Той е слушал всичко. Той е видял всичко. И явно, че майка му е била не само убедена последователка на Христос, но е била също и много щедра, понеже е предоставила дома си да служи за молитвен дом на църквата и за ръководен център на църковните водачи. Благочестивата му майка и огнените молитви на църквата явно са имали много силно благотворно влияние върху християнското развитие и прорастване на Марка. Така че, какъв по-подходящ човек да напише Евангелието от Марк? В Деяния 12 глава се казва, че молитвата за освобождаването на Петър от затвора се е състояла в дома на Мария. Казва се „в дома на майка му“, обаче домът на майка му е също и негов дом. Не е ли така? Така че, ако се говори за дома на майка му, това е всъщност домът на Марка. Деяния 12:11-12 11 А Петър, когато дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, когото наричаха Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. Това е бил неговият дом и вероятно там е била главната квартира на християнските водачи в Йерусалим, защото след като чрез чудо бил освободен от затвора, Петър се отправя направо към къщата на Мария, майката на Марк, което показва, че той е бил сигурен, че в това време ще намери приятелите си точно там. Вижте какво се казва в Деяния 12 глава, 11-12 стих. И Петър, като дойде на себе си, рече: „Наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“ И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, чието презиме бе Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. Тоест, ако ти си в някаква криза, отиваш при най-близките ти. Така че в този случай, за Петър, най-близките са били там. Петър не беше от Йерусалим, Петър беше от Капернаум. Така че най-вероятно къщата на Петър е била в Капернаум. И тук, обаче, неговата квартира в Йерусалим е била къщата на Марк. Така че още в първата връзка, която виждаме в Деяния на апостолите 12:12, виждаме връзка между Петър и Марк. И забележително е това, че Лука не казва „Йоан, синът на Мария“, а казва „Мария, майката на Йоан“. Да си спомним как майка ми забеляза в един момент, че когато аз бях малък, ми казваха „Симеон, синът на Лили“, а пък вече, като пораснах, казваха „Лили, майката на Симеон“. Тоест, в един момент, когато живеем в църквата и нещата се променят, сега може да кажат „Матей, синът на Симеон“, но след малко може да кажат „Симеон, бащата на Матей“, защото неговите връстници вече не познават баща му, т.е. не е важно. Важно е ти кой си. Така че вече нещата се сменят. И тук читателите на Лука знаят коя е Мария, но знаят кой е Марк, защото неговото Евангелие е писано също към Теофил и други, които са били от императорския двор. Така че те са били запознати кой е Марк. В този стих се говори за къщата на Мария, майката на Йоан, чието презиме бе Марк. И по подобен начин в неговото Евангелие Марк идентифицира Симон Киринееца като баща на Александър и Руф. Те са знаели кои са Александър и Руф. И също той казва „Мария, майката на Малкия Яков и Иосия“. Те са знаели кои са Малкият Яков и Иосия. И казва, че тя е била при кръста. И между другото, Руф е споменат в Римляни 16:13, което може да ни подскаже, че Евангелието от Марк и Посланието към римляните са имали една и съща първоначална аудитория – именно църквата в Рим. Тоест и Посланието към римляните, и Марк са били написани първоначално за църквата в Рим. Разбира се, след това са се разпространили на всички църкви, но това е тяхната първоначална аудитория. И също е възможно, това не е сигурно, но е възможно тази същата къща, където Петър отива и която е къщата на Марк, това да е била къщата с горницата, където Иисус проведе последната вечеря с учениците си. Той казва: „Отидете и ще намерите една горна стая“ и т.н. Някои смятат, че дори Марк може би е бил човекът със стомната на главата. Защото се казва, че човек носи една стомна на главата. И Иисус казва: „Отидете при този човек, където отива там, влезте.“ Така че има връзка. И ако това е била горницата, където е била последната вечеря, тайната вечеря,...

Цитирайки Папий, т.е. по времето на Евсевий, писанията на Папий са били запазени. И когато Евсевий пише неговата история на църквата, той цитира Папий. И казва какво Папий е казал; Папий вероятно го е написал около 115 година след Христос. И Папий каза така: „И презвитерът“ – Папий като говори за презвитера, става въпрос за Йоан – „каза също и това“, т.е. това, което казва самия Йоан, който е написал Евангелието, по-явно. Той каза също и това, че бидейки преводач на Петър, Марк е записал с голяма точност това, което той е проповядвал. Т.е. дали другите свидетелстват за Марк, че той е написал всичко точно, но няма в порядъка или реда, в който е било изговорено или извършено от нашия Господ. Т.е. Евангелието не е някакъв хронологичен запис, защото самият той, Марк, нито го е чул, нито е следвал нашия Господ. Защото той не е бил един от работниците. Марк е бил по-младен. Но както вече казах, казва Папий, той е съпровождал Петър, който му е дал необходимите инструкции, но не за да съставя история на словата на Господ и някакъв каталог. Следователно, казва Папий, Марк не е сбъркал в нищо, когато е записал някои неща, според както той ги отбелязва, защото е бил особено внимателен за едно нещо: нито да пропусне нещо, което е чул, нито да каже нещо невярно в неговите писания. Т.е. свидетелството на тези, които са били най-близки до събитията, потвърждава, че Марк е бил точен в това, което той е казал. И това ние можем да го видим в Евангелието според Марк. И в това, което изказва Папий, подчертават, че макар нещата, които Марк казва в Евангелието, да не са написани като един хронологичен доклад, а по-скоро са написани с определена цел да представят Исус. Те са абсолютно точни в това, което Марк е казал, така както го е разказал самият Петър. Така че, като четете Марк, все едно че слушате Петър да говори. Защото в Евангелието от Марка вие ще забележите, че начинът, по който са описани нещата, е с много детайли. За разлика от, примерно, Матея и Лука. Но при Марка всичко е описано много живо. С какви вериги е бил вързан този, примерно, беснуем и така нататък. Как те са седели на тревата по групи и така нататък. Това е описано все едно че Петър е бил там, видял го е и той го казва по един много жив начин. И също Евсевий цитира Климент Александрийски, който е живял в 187 година след Христос, според когото слушателите на апостола Петър насърчавали Марк да запише учението, което Петър е проповядвал, и че апостол Петър одобрява Евангелието да бъде четено в църквата. Т.е. Климент Александрийски също подчертава това. Ориген, който е бил приемник на Климент, той казва, че Марк е написал своето Евангелие така, както Петър му го е обяснявал. И Ириней потвърждава това твърдение, като казва, че след смъртта на апостол Петър и Павел, Марк ни оставя в писмен вид това, което апостол Петър е проповядвал. Т.е. вече тези са богословите, които са след апостолските мъже, като Ориген, Ириней и т.н. Достоверността на тези предания може с някаква степен да бъде оспорена, тъй като те не произхождат от първи век, но достоен за внимание е фактът, че те всички са съгласни, че Марк е авторът на второто Евангелие и че всички те го свързват с проповядването на апостол Петър. Така че Петър е бил за Марк това, което Павел е бил за Тимотей. И Марк е бил преводач на Петър. Когато си преводач, ти слушаш това, което той говори, запомняш, ти записваш. И той може би е записвал неговите думи и по този начин той е написал Евангелието. Аз лично смятам, това е мое мнение, може да не съм прав, но аз не мисля, че Евангелието е било написано на едно сядане. Тоест, на едно сядане е написал цялото Евангелие. Мисля, че той е записвал една реч, втора реч, трета реч и вече когато има всички тези речи записани, той ги е репетирал, обединил ги е и, разбира се, под ръководството на Святия Дух, е съставил и е написал Евангелието. И от всичко, което виждаме оттук, може да се каже без съмнение, че Марк е бил в църквата от самото ѝ възникване, бил е свързан активно с благовестието от Ерусалим до Рим в годините между 30-65 г. сл. Хр. Според Евсевий, този църковен историк, за когото ви казах, Марк след това е основал църквите в Александрия. Тоест той се е преместил в Александрия и там е станал епископ Марк в късните си години. Защото Александрия е била много важна в Римската империя. Александрия е в Египет. ИЗВОДИ ЗА НАС ДНЕС Така че от тези факти, които говорихме миналия път и днес, можем да направим следните изводи. Първо, Марк е бил възпитан в религиозната атмосфера на юдаизма, бил е племенник на Варнава. И тук ние можем да кажем какво може да вземем като извод за нас днес. Това, че тези, които израстват в една благочестива среда – ако ти имаш майка и баща, които се молят, които ходят на църква, Бог работи в теб. И Той иска да употреби теб за Неговото служение, да продължиш факела на Благовестието. Както Марк продължава това, което майка му Мария е започнала, тя се е отворила дома за църквата и т.н. Това има влияние, когато ние живеем благочестив живот. Също Марк е бил могъл да бъде очевидец на някои от събитията, които се споменават в Евангелието, което носи неговото име. Бил е близък съработник на водачите на апостолската църква и бил напълно запознат с тяхното проповядване на Исус и Благовестието, което те са разпространявали. Павел проповядва, а са отишли в Кипър, а слушаше Петър как проповядва и т.н. И какви по-добри учители би могъл да искаш от самите апостоли Павел и Петър? Павел и Петър са били неговите духовни бащи. Самият той е бил между проповедниците, бил е свидетел на началото на международната работа с езичниците, както казах миналия път, участва и в първото международно пътуване на Павел и Варнава. Той е бил пастор на най-ниско ниво в църквата в Антиохия. Към тези факти може да се добавят точно някои неща, за които свидетелства самото Евангелие. Първото е, че авторът поставя акцент повече върху делата и действията, отколкото върху темите или словата на Исус. Защото в това Евангелие, според Марк, няма дълги речи, както да кажем в Матея, където има пет блока с речи, тук са само два блока, предвид последните времена. Но той акцентира върху действията, защото римляните са били хора на действията, не ги е интересувало много какво приказва един човек, а какво прави. И Марк описва делата на Исус, какво Той е направил, какви чудеса е направил, как Той е действал, как е пожертвал Себе Си и т.н. Т.е. акцентът е върху действията и делата, според римския начин на мислене. Също е възможно Марк да е бил свидетел на ареста на Исус в Гетсимания. Това се споменава само в Марк 14 глава, 51-52, това са интересни препратки. Там се говори за един млад мъж, който е следвал Исус. Не се споменава нищо за неговата самоличност, т.е. когато някой пише за себе си историята, но не казва кой е той. И той няма някаква роля в изложението, т.е. няма някаква роля в действието. Марк 14:51-52 51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.52 А той, като остави плащеницата, избяга гол. Марк 15:21 21 И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива. Деяния 10:34-43 34 А Петър отвори уста и каза: Наистина, виждам, че Бог не гледа на лице;35 но във всеки народ онзи, който се бои от Него и върши правото, Му е угоден.36 Словото, което Той изпрати на израилтяните и им благовестяваше мир чрез Исус Христос (Който е Господар на всички),37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като започна от Галилея;38 как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.39 И ние сме свидетели на всичко, което извърши Той и в Юдейската земя, и в Йерусалим; Когото те убиха, като Го повесиха на дърво.40 Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви41 не на целия народ, а на нас – предварително избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.42 И ни заповяда да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.43 За Него свидетелстват всички пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си. Дори споменаването му, като че ли, нарушава целостта на разказа. Ако не се говори за него, това не би нарушило изложението на мисълта. И поради това ни е трудно да не видим в този младеж личността на самия автор. Марк 14:51-52 51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.52 А той, като остави плащеницата, избяга гол. Откъде той знае и как е облечен? Дали има нещо отдолу или няма? „Обвит с плащеница на голо; и те го хванаха. А той, като остави плащеницата, избяга гол.“ Как виждат, че той е гол? Това, което никой от другите не споменава, или това, което се споменава в Марк, е повърхностно, метафорично. И ако този пасаж се отнася за Марк, тогава той е бил свидетел на последните часове на Исусовия живот и християнският свят сигурно е благодарен за това, че ги е записал. Това, което аз си мисля, е, че Марк е бил проповедникът на Петър. Такъв проповедник на Петър. И слуша Петър, че той, Петър, говори за това как три пъти се е отрекъл от Исус. Не един път, не два пъти, а три пъти. И колко смирен е бил Петър да се признае, че той се е отрекъл от Исус, но Исус му е простил. И Марк си е казал: „След като Петър се е отрекъл три пъти от Исус, аз трябваше да направя нещо за Него.“ И аз някога съм направил, и тогава е написал как е избягал. Колко е бил голям? Бил е колкото тийнейджър. Тийнейджър. Момък. Като тия двама, които тръгват преди. Те вече са големи, но трябваше Исус да не живее с Петър две години, за да стане и Бог. Той е бил 20 години по-млад от тях. Може би да им бъде син, но сега той е син на Марк. Но има един автор, който се казва Блейк Флог. И той предлага следната въображаема, макар и не невъзможна, т.е. възможна история за Марк....

Тази сутрин ще говорим за най-великата покана, която съществува. И това е поканата да дойдем при Исус. Откровение 22:17 17 И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота. Тази покана се състои от една дума. Думата е „Ела“. И Духът и невестата казват: „Ела“. И който чуе, нека да каже: „Ела“. И който е жаден, нека да дойде. Който иска, нека вземе даром от водата на живота. Има много покани, които получаваме в живота си. Най-вече покани за сватба, покани за партита, за срещи. Но най-важната покана във вселената се състои само от една дума — „Ела“. И това са поканите на Исус към нас. Има редица изказвания на Исус, които не са изолирани, а изразяват Неговото постоянно желание да привлича хората към общение с Него. Исус кани хората да дойдат при Него и затова това е заглавието на това поучение — „Ела при Исус“. Ела при Исус. Ела при Исус. Матей 11:28 28 Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Исус казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“. Ако имаш нужда от мир, от спокойствие — ела при Исус. Ако си обременен от религия — ела при Исус. Йоан 6:37 37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня; Той казва: „Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен. И който дойде при Мен, никак няма да го изгоня“. Слава на Бога! Няма значение какъв си, няма значение какво хората казват за тебе. Няма значение как другите се отнасят към тебе. Ела при Исус. Той казва: „Който дойде при Мен“, това означава всеки един, „никак няма да го изгоня“. Слава на Бога! И също знай, че ако ти си дошъл при Бога, това е защото Бог е работил в тебе. Защото Той казва: „Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен“. Йоан 5:39-40 39 Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен,40 и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. Той казва: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот. И те са, които свидетелстват за Мен. И въпреки това не искате да дойдете при Мен, за да имате живот“. Не е достатъчно дори да дойдем само при Писанията. Както фарисеите, които познаваха Библията. Както днес много богослови, които изучават Библията и претендират за големи познания върху Божието Слово. Но това не е достатъчно. Трябва да дойдеш при Исус. Ела при Исус! Ела при Исус! Ела при Исус, за да получиш живата вода на Святия Дух. Йоан 7:37 37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. „А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие!“ Ела при Исус също, за да бъдеш Негов ученик. Матей 4:19 19 Той им каза: Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци. Той им казва: „Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци!“ Слава на Бога! Ела при Исус за общение. Йоан 21:12 12 Исус им каза: Елате да закусите. И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си?, понеже знаеха, че е Господ. Виждаме след като Исус възкръсна, Той казва на учениците: „Елате да закусите!“ „Елате да закусите!“ И никой от учениците не смееше да Го попита: „Ти кой си?“, понеже знаеха, че е Господ. Откровение 3:20 20 Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. И разбира се в Откровение 3 глава, където Той казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам! Ако отвори някой, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен!“ Исус иска ти да имаш общение с Него. Исус иска ти да имаш връзка с Него. И разбира се тази последна покана, която вече казахме в Откровение 22:17: „И Духът и невестата казват: Ела! И който чуе, нека да каже: Ела! И който е жаден, нека дойде! Който иска, нека вземе даром от водата на живота!“ Така че ела при Исус за почивка! Ела при Исус за приемане и принадлежност! Ела при Исус за живот! Ела при Исус за живота във Святия Дух! Ела при Исус за ученичество! Ела при Исус за общение! Ела при Исус, за да имаш връзка с Него! И тази сутрин ще разгледаме три новозаветни истории на хора, които проявиха инициатива да дойдат при Исус. И аз вярвам, че техните истории са записани в Словото, за да ни насърчат и ние като тях да дойдем при Исус. Въпреки пречките си, тези хора дойдоха при Исус. Въпреки пречките си, може би има пречки, които ни пречат да дойдем при Исус. Една такава пречка може да е срамът. Ние казахме, че срамът е нещо, за което да се молим Бог да ни освободи, да ни пречи, когато благовестваме на другите. Но ти можеш да се срамуваш от нещо, което другите са казали, че е нещо, за което се чувстваш неудобно. Но ти трябва да преодолееш неудобството. Марко 5:24-34 24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. И там се говори за Исус, който беше повикан да отиде да изцели едно момиче, дъщерята на Яир. И в 24 стих се казва: „И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха, цялата тълпа следваше Исус“. И в 25 стих казва: „И една жена, която беше имала кръвотечение 12 години, и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза“. Напротив, беше ѝ станало по-зле. „Като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му, защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И веднага кръвотечението ѝ престана, тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. И веднага Исус, като усети в себе си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?“ Учениците Му отговориха: „Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?“ Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това. А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той каза: „Дъще, твоята вяра те изцели. Иди си с мир и бъди здрава от болестта си“. Ние не знаем как се казваше тази жена, затова ще я наричаме „Жената с кръвотечението“ или „Жената от Марко, пета глава“. Но тази жена беше разорена, защото беше изхарчила всичките си пари, беше изтощена 12 години непрекъснато кръвотечение и нечиста, защото така хората я определяха и имаше в Моисеевия закон, този ритуален закон, че ако някой има кръвотечение, той е нечист. И поради това, че тя беше нечиста, не трябваше да бъде в обществото, за да прави другите нечисти. Въпреки това, тя дойде при Исус. Тя вярваше, че ако само се докосне до дрехата Му, Неговата сила ще възстанови здравето ѝ. Този простичък жест разкрива няколко дълбоки измерения на това какво означава да дойдем при Исус. Защото ние виждаме, че около Исус имаше много хора, но те не бяха дошли при Исус в смисъл, в който ние казваме тази сутрин. Ние казваме да дойдеш при Исус със съзнателно, умишлено желание, фокус, да се докоснеш до Него, да се свържеш с Него. Може би там имаше хора, които се надяваха, че нещо може да се случи, но те не дойдоха като тази жена. Просто тя дойде съзнателно, умишлено, с вяра. Идването при Исус изисква дълбока вяра, а не някакво съвършено богословие. Жената от Марко 5 не се нуждаеше от систематично богословие. Тя се нуждаеше от Исус. Въпреки че тълпите Го притискаха, само тя се свърза с Него, като се протегна към Него и Го докосна. И нейното идване, нейният подход към Исус ни показва, че идването при Исус не изисква някаква интелектуална изтънченост, или да си много умен, интелигентен и знаещ, а изисква едно дълбоко убеждение, че Той притежава всичко, от което се нуждаеш. Исус притежава всичко, от което се нуждае. И аз отново ще прочета първите няколко стиха. Марко 5:24-26 24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле, Тук се описва каква е жената и в какво състояние е, но се казва, че тя чу отзивите за Исус. Това, което беше чула за него, беше породило вяра в него. И тогава виждаме, че тя се промъкна сред навалицата отзад и се допря до дрехата му. Защото си казваше, че ако само се допре до дрехата му, ще оздравее. Не знам дали може да направим тази връзка, но чух един проповедник да казва, че равините са считали, че дрехите на равините са техните крила. Просто тази дума, която се използва в Малахия, където се казва, че ще дойде Слънцето на правдата с изцеление в крилата си. Или изцеление в краищата си. Но тази дума „в крилата си“ се отнася също за краищата на дрехите на равините. И може би оттам тази жена се е помислила: „Ако това е Месията, изцелението е с него, и ако аз само се допра до краищата му, ако се допра до крилата му,...

И това е в същност една графика, която можеш да рисуваш на салфетка. С един химикал вземаш и обясняваш на човека какво Бог иска от нас като християни. Ето така се рисува на салфетка с химикал и го рисуваш това нещо. И тази рисунка с колелото в същност ни показва какво значи да бъдеш покорен християнин. Тоест на всяко едно от тези неща ти слагаш по нещо. И в средата на колелото, в главината, е Христос. И първият въпрос е как ти се отнасяш към себе си. Тоест как ти себе си виждаш в Христос. Каква е твоята идентичност в Христос. И е важно ние да виждаме себе си в Христос, че сме Негови. Това е много важно. Да се виждаме, че сме в пълно предаване на Христос. Пълното предаване на властта на Христос не винаги става в момента, в който повярваме в Него, но е важно действие на волята. Тоест ти трябва да осъзнаеш в един момент и да си кажеш: „От сега нататък вече аз няма да живея за себе си“. Христос казва: „Ако иска някой да дойде да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си“. Тоест ти казваш: „Вече аз се отричам от себе си и не поставям повече себе си на първо място. Поставям Исус в центъра на живота ми“. И тогава Бог създава в нас желанието да вършим това, което Той иска, за да прояви Той Неговата сила в нашия живот. И ние започваме да виждаме как Бог отговаря на молитвите, как Бог върши велики дела. 2 Коринтяни 5:17 17 Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново. Тоест ти виждаш себе си като: „Сега аз съм ново създание“. И съм ново създание не в себе си, не за да живея дълго и да живея вечно, както някой сега се опитва да се задържи в живота, но съм ново създание в Христос и вече не живея за себе си или за някой друг, но за Христос. Галатяни 2:20 20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. Така че ти вече виждаш себе си в Христос. Тоест Христос е в центъра на живота ти. Той е главината на колелото на твоя живот. Ако ти си християнин, това не е просто да си сложиш етикет, както повечето наши сънародници казват: „Аз съм християнин, защото не съм мюсюлманин“. Ама това нищо не означава. Просто означава, че не съм мюсюлманин, затова съм християнин. Да си християнин означава Христос да бъде в центъра на живота ти. Тоест това променя всичко. Това е духовна промяна. Радикална промяна. Има един стих, който съм го научил между другото. 1 Коринтяни 6:20 20 защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии. Той казва: „Вие не сте свои си“. Ти можеш да си казваш: „Аз искам да правя това, аз искам да правя това“. Чакай малко, ти не си свой си, ако си наистина в Христос. И това не е защото аз ти го казвам, но ако ти си действително един, който искаш да живееш по Божията воля, ти ще осъзнаеш това, че в същност Христос е в центъра на твоя живот. Там, където започват спиците, там, където започва всичко. Главината на колелото е в същност как се отнасяш към себе си. Т.е. ти трябва да бъдеш покорен християнин в действие. Главината е покорният християнин в действие. Т.е. тя се върти. Някои дела на покорство към Бога са вътрешни. Например: отношения, навици, мотиви, ценности, мисли. Т.е. затова винаги изпитваме себе си, сърцето, защото там са изворите на живота. Но дори тези вътрешни неща или дела на покорство на сърцето на някакъв етап се проявяват външно в отношението ни към другите. И това, че пазим в покорство заповедите Му, е външният белег на вътрешното здраве и любов за Христос. Защото във Великото поръчение какво казахме? „Отидете, кръщавайте и като ги учите да пазят!“ Т.е. да бъдем християни означава да бъдем покорни християни. Защото Той казва: „Ето що е любов към Бога – да пазите заповедите Му“. Т.е. любовта към Бога се изявява в пазене на заповедите в покорство. Йоан 14:21 21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично. Римляни 12:1 1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. Т.е. ти се предаваш 100% на Бога и това наричаме посвещение. Освещението е, когато ние се освобождаваме от греха, но посвещението е, когато ние се предаваме на Бога да Му служим. И това предаване се изразява в „Христос да бъде в центъра на живота ти и ти да Му се предадеш напълно“. Така че главината на колелото е покорният християнин в действие. Този покорен християнин има отношение към Словото, т.е. как се отнасяш към Бог. Бог използва Своето Слово, за да ни говори директно. Т.е. ние приемаме Божието Слово като писмо, което Той ни е написал за нас. То е ценно за нас. То ни разкрива не само това кой е Той, но и какъв живот ни призовава да живеем с околните. То ни учи. Личното приемане на Божието Слово е жизнено важно за нашето духовно здраве и растеж. Ние знаем тези стихове като Исус Навиев 1:8, където казва: „Това Слово, тази книга на закона, да не се отдалечава от устата ти, но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да пазиш, да правиш всичко, което четеш в нея“. Когато Бог ни говори чрез Писанията, ние се учим как да Му се покоряваме и да прилагаме Божието Слово във всяка част, всяка сфера на живота ни. Също така опознаваме Исус лично и разбираме, че Той е достоен за нашето покорство. 2 Тимотей 3:16 16 Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, Т.е. Словото ни е екипировка. Затова ние казваме: трябва да четеш Библията всеки ден. Чети Божието Слово, размишлявай върху Божието Слово, откарвай Божието Слово в сърцето си. Обаче има също и още една спица и тя е молитвата. Т.е. чрез Словото Бог говори на нас и чрез молитвата ние говорим на Бога. Молитвата е естественият отговор към Бог, когато Го чуваме чрез Неговото Слово. Молитвата е да открием сърцето си пред Онзи, който копнее за връзка с нас и който се грижи за нашите грижи. Молитвата не само тренира нашите сърца и умове да познават силата и славата на Бог, но също обръща Неговото ухо към действие в нашия живот. Бог, когато ние се молим, започва да работи в нас. Молитвата променя ситуацията, тя променя този, за когото се молим, тя променя и този, който се моли. Молитвата променя нещата. Филипяни 4:6-7 6 Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Затова ние имаме и молитвени събрания тук. В сряда, в петък се събираме да се молим. Но покорният християнин не разчита само на молитвите в църквата. Той се моли вкъщи. Той има време на саме. Как се казва това, когато ти си тихо време? Тихо време. Тихо време с Бога. В което ти четеш, ти се молиш, имаш връзка с Бога, имаш тихо време с Бога. Това е покорния християнин. Така че през тази година това е видението. Колелото. Али освен великото поръчение. Практично за теб. Защото другата спица в колелото е общението. Бог е насочил християните към това да се назидават чрез взаимоотношение на любов помежду си. Чрез насърчение и взаимоотношение на любов помежду си. В Евреи 10:24-25, това е любимият стих на нашите пастори, казват да не оставяте събирането. Но не трябва само на пасторите да е любим, а на всеки един. Не оставяйте събирането. Колкото повече виждате, че денят наближава. Защото ние виждаме войни, земетресения. Второто пришествие наближава. В Словото ни се казва, че сега сме по-близо, отколкото когато отпърво повярвахме. Т.е. със всеки изминат ден, със всяка измината година ние се приближаваме към второто пришествие. Евреи 10:24-25 24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава. И затова трябва още повече да се събираме. Да не оставяме събирането, както някои имат обичай. Но да се събираме. Също когато се събираме като тяло, това ни доближава към Бог, като Го хвалим и се насърчаваме един друг. Т.е. трябва да имаме общение. Аз чух един брат наскоро, той казва колко е важно ние да отидем на църква, всеки един трябва да дойде на църква, защото църквата не е сградата. Но църквата е, когато са събрани хората, нали? И аз ако дойда тук, във сградата, и няма никой, не дойде. Аз на църква не съм или не съм на църква, като няма никой? Аз мога да съм тук, но не съм на църква, ако няма никой. Няма събрани, но събранието е църквата. Събранието е църквата, не сградата. Сградата е молитвен дом. Но църквата си ти. Така че ако не искаш като отидеш там да няма никой, ти отиди заради другите. Защото когато ти отидеш и всеки дойде, ще имаме общение. Това е вътрешното общение към църквата. Това е важно. И другото нещо е, не само вътре, но как се отнасяме към света, и ако с нашите хора тук, с нашите братя и сестри имаме общение, спрямо външните ние имаме свидетелство. ПОКОРНИЯТ ХРИСТИЯНИН – СВИДЕТЕЛСТВО Тоест покорният християнин – свидетелство. Ти си свидетел. Как се отнасяш към другите – ти им свидетелстваш. На работното място, в училище, пред комшиите. Те ни гледат под лупа. Особено като знаят, че сме вярващи и ни търсят под вола теле, нали? Вие знаете. Затова ние трябва да им свидетелстваме. Бог е дал на вярващите радостта и отговорността да разказват на света за благовестието на Исус Христос на земята. Споделянето на Неговата невероятна благодат е естественото преливане на един богат, ярък живот в Христос. Аз съм забелязал, че когато аз се моля, когато аз чета Словото, когато сърцето ми е пълно с Божието Слово, и аз срещна някой човек и почваме да си говорим, просто си вървим и почваме да си говорим. Той каже нещо. Мен ми изскачат стихове от Словото за тази ситуация. Т.е. ако ти си пълен със Словото,...

И това, което ще ви споделя, е това, което той проповядва. Понеже вярвам, че това, което той казва, е действително много ценно за нашия християнски живот. Основният проблем, който е засегнал в цялото Свещено писание, е проблемът с греха. И това е причината, поради която Бог е изпратил Своя единороден Син, за да ни изкупи от греха. Въпросът за спасението, от една страна, е свързан с прощението на нашите грехове, с нашето оправдание поради изкуплението от Исус, поради проливането на Неговата свята кръв. Това е основната истина, която ние споделяме с невярващите, че те трябва да повярват, за да могат техните грехове да бъдат простени въз основа на вярата им в Исус. И тази истина е важна обаче, както за нашето първоначално прощение и оправдание, така и за прошката на греховете ни, от която имаме нужда постоянно в живота си. Нека да си признаем, че не само невярващите, но и ние, вярващите, имаме нужда да получаваме Божията прошка, така ли? Да. Но също така, добрата вест за нас, повярвалите, е, че Бог, освен прошката, е подсигурил за нас благодат и сила да израстваме, да се променяме и да ставаме по-устойчиви и по-силни срещу изкушенията и греха. Тоест, грехът да става все по-голяма рядкост. И нещо абсолютно неестествено, ненормално, нежелано в нашия живот. Има благодат за спасение, но има благодат за освещение. Бог ни е подсигурил тази благодат за освещение, която да ни води към промяна. И това, което ние ще разглеждаме днес и следващите седмици, е нашата вътрешна борба и това, което Бог е приготвил, за да можем да побеждаваме греха в нашето собствено естество, в нашия собствен християнски живот. Йоан 8:31-36 31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни.34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха.35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ Отговориха Му: „Не сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги. Как казваш Ти: Ще станете свободни?“ Исус им отговори: „Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома, синът остава вечно. Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Тоест Исус тогава говори за свобода. Но не е свобода от някакво политическо робство, но свобода от грях. Така че Исус е нашият Освободител от грях и Той желае ние да бъдем свободни от греха. Понеже в този стих се казва: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ Затова и заглавието на тази поредица е: „Наистина свободни“. В Първо Йоаново се говори за вярващи, които живеят в светлината, и за вярващи, които живеят в тъмнината. Това са различни видове вярващи. Замира изявлението на две места в Първо Йоаново, че който е роден от Бога, не съгрешава. Така ли е наистина? Какво означава всичко това? Накрая на Първо Йоаново научаваме, че има несмъртен грях, но има също и грях, водещ към смърт, или смъртен грях. За какво става въпрос? По тези въпроси, както казах, е писано и в Първо послание на Йоан, но също по тези въпроси говори Исус Христос, за това са писали апостолите Петър и Павел в техните послания, също и в Посланието към евреите. 1 Йоаново 1:5-7 5 И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.6 Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.7 Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. И там се казва така: „А известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината. Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.“ Така че това първо поучение от поредицата може да се нарече като подзаглавие: „Ако ходим в светлината“. Но тук става въпрос за греха. И защо говорим точно за тази тема за греха? Темата за греха е твърде неприятна за нас, вярващите. Често си мислим, че не трябва толкова да говорим за греха по отношение на нас, вярващите. За греха на невярващите – защо не, трябва да се спасят от греха, ама ние, о, ние сме простени, Бог е Бог на благодатта, на милостта. И ние, вярващите, имаме изградена представа, че след като сме новородени, въпросът за греха вече не е толкова съществен за нас, ние сме оправдани. Предпочитаме да слушаме послания за Божията любов, за Божията благодат, за Божията простителност, да слушаме послания от типа как Бог ни приема такива, каквито сме. Да, признаваме, че сме си грешни, си хващаме за тези думи, че ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Така за нас въпросът за греха вече е решен. Ако съгрешим, поизповядаме, после пак съгрешаваме, пак изповядваме. И така ние влизаме в един непрекъснат цикъл на съгрешаване и изповядване, до момента, в който това, че сме съгрешили, дори престава да ни прави впечатление и като че ли забравяме да изповядваме вече греховете си. Но окей ли е всичко това? Не. Исус Христос идва много скоро и Той ще дойде за една невеста, която е църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, свята и непорочна. Това се казва в Ефесяни 5:27. Но невестата, това не е абстрактно понятие. Невестата е като църква на Христос. Невестата – това сме ти и аз. Исус ще дойде за вярващи, които отговарят на тази характеристика. Вярващи, които живеят чист и свят живот. И когато казваме, че Исус ще дойде, ние говорим за Второто пришествие и за грабването на църквата, но знаете ли, никой не е застрахован, че ще дочака грабването на църквата. Виждаме, че от време на време, дори хора в относително млада възраст, Господ ги привиква при Себе Си. Никой от нас не знае и не може да гарантира, че ще доживее дори до утрешния ден. За мен е възможно днес да бъде денят, в който аз трябва да се срещна с Господ. За съжаление, не бих могъл да кажа за себе си, че съм тази чиста, свята, без петно или бръчка или друго такова нещо. Ние всички сме в процес на това. Затова трябва да полагаме усилия и трябва да се променяме. Въпросът за греха в християнския живот е изключително важен. Целият свят е тотално покварен от греха. Но нека да си признаем и то с голямо съжаление, че грехът не е само в света, но той е навлязъл в църквата. Навлязъл е в живота на християните, в живота на вярващите. Особено в съвременните вярващи и в съвременната църква. Какво се случва с нас, вярващите, че с такава лекота допускаме греха в нашия живот? Толкова ли е елементарен въпросът за греха? Съгрешавам, изповядвам, после пак съгрешавам, пак изповядвам: „Господи, ами ако съм съгрешил нещо, прощавай!“ Тоест, дори и аз самият да не осъзнавам, но толкова ли е евтин грехът в нашите очи, че ни е твърде лесно да го допускаме и въобще ли се замисляме колко висока цена е платена за него? Някои християни, някои богослови наричат това учение „евтина благодат“, но евтината благодат е в същност едно адско учение. Каква е истината? Истината е, че Бог мрази греха. Нека сега да кажем: „Бог мрази греха.“ Бог мрази греха. Да, Бог е любов, но Той мрази греха. Защо? Защото на първо място грехът представлява нарушаване на тези морални принципи и граници, които Той е постановил. Грехът е непокорство, бунт срещу Бога, бунт срещу реда, постановен от Бога в Неговото творение. 1 Йоаново 3:4 4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие; Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие. Казва се, грехът е беззаконие, т.е. нарушаване на закона. 1 Йоаново 5:17 17 Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към смърт. Всяка неправда е грях. Първият, който е съгрешил, е Луцифер. И днес ние го познаваме с името Сатана. От момента на неговия бунт срещу Бога, той е най-големият противник на Бога, най-големият противник на всичко, което Бог е сътворил и постановил. ГРЕХЪТ КАТО РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА Най-големият противник на реда, който Бог е постановил да владее в Неговото творение. Сатана е първоначалният източник на греха в човечеството. С изкушаването на всеки човек, когато той изкушава теб и мен, неговата цел с това изкушаване е ние да допринесем за нарушаване на установения от Бога ред. Значи грехът е проблем на първо място, защото той е бунт срещу Бога. На второ място грехът е деструктивен, той е разрушителен, води към тежки последствия. Разрушава както всеки човек, така разрушава семействата, разрушава приятелства, разрушава обществото, разрушава цялото човечество, да не говорим за природата и така нататък. Чрез своя грях, всеки човек нарушава реда и равновесието, което Бог е предвидил в Неговото творение. И като вземем, например, някакъв технически уред, например този микрофон, който аз използвам, някой инженер го е конструирал, някой го е произвел, има условия, при които този микрофон трябва да бъде използван. Какво ще се случи с този микрофон, ако аз реша да го използвам под душа? Този микрофон може ли да работи под душа, под водната струя? Не може, ще направи късо съединение и ще се изключи. Няма да работи. По същия начин Творецът е поставил условията, при които както творението, така и обществото, което Той е планирал да живее в това творение, да функционират правилно. Когато нарушаваме тези условия, тези граници, които Бог е постановил, ние нарушаваме Неговия ред. Затова светът е това, което ние днес виждаме,...

Миналата неделя започнахме да говорим за християнския живот като един маратон — като едно бягане на дълги разстояния. Защото християнският живот не е спринт, а маратон. Той не е бягане на сто метра, но е най-дългото бягане, което би могло да съществува. И виждаме, че в Евреи, дванадесета глава, първи стих, се казва: „Да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи, и греха, който лесно ни сплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, което лежи пред нас.“ Евреи 12:1 1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, Има надбягване, което лежи пред нас, и за да можем да стигнем до финала, ние трябва да бъдем готови. Това надбягване започва с нашето покаяние и новорождение, а финалът е в небето. И за да бъдем добре подготвени, трябва да полагаме усилия, трябва да тренираме. Апостол Павел казва в Първо Коринтяни, девета глава, стихове двадесет и четири до двадесет и седем: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко.“ 1 Коринтяни 9:24-27 24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен. „Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ Апостол Павел казва: „Така тичайте, щото да получите наградата.“ Амин. В Божието слово можем да открием, че участниците в този маратон са пет групи хора. Две от тях стигат до финала, а три въобще не стигат. ПЕТ ГРУПИ УЧАСТНИЦИ В ДУХОВНИЯ МАРАТОН — САМО ПОДГОТВЕНИТЕ СТИГАТ ДО ФИНАЛА. От тези, които стигат до финала, едните го правят с голяма мъка и с последни сили. Апостол Павел казва, че тяхното служение, тяхната работа, ако не е изградена на добра основа, може да изгори; те ще претърпят загуба. Но, казва, ако самият човек вярва в Исус Христос, ако се е покаял, той сам ще се избави — „но тъй, като през огън“. Като главня, изтръгната от огъня. Все пак той стига до финала, но с последни сили, без награда и без слава. 2 Тимотей 4:7-8 7 Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих;8 отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване. И има други, които финишират успешно — това са шампионите, които получават наградата. Такъв е апостол Павел, който казва във Второ Тимотей, четвърта глава, стихове седем и осем: „Аз се подвизах в добрия подвиг, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.“ Слава на Бога! Той очаква венеца — състезанието е завършило. Така че това са двете групи, които стигат до финала. И аз се моля ние да бъдем от тях — да бъдем от тези, които завършват надбягването с успех, финишират и получават наградата. Алилуя! Одобрението от Господа. Не искам да бъда главня, изтръгната от огъня, защото едва да не изгоря. Искам да бъда шампион, искам да бъда победител. Слава на Бога! Но има също и други три групи, които въобще не стигат до финала. И на първо място, това са онези, които въобще не стартират. Матей 22:1-8 1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. Лука 14:16-24 16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Те са поканени да участват, но по различни причини се отказват още преди състезанието да е започнало. Има две притчи, които Исус Христос каза: едната е в Матей, двадесет и втора глава, от първи до осми стих, за сватбата, а другата е в Лука, четиринадесета глава, от шестнадесети до двадесет и четвърти стих, за голямата вечеря. И в двата случая домакинът кани определени свои приятели, които е избрал, но те отказват да дойдат. Едните просто си отиват и въобще не обръщат внимание на поканата, а другите започват да се извиняват. Единият казва: „Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.“ Друг казва: „Купих си пет чифта волове, отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.“ Друг казва: „Ожених се и затова не мога да дойда.“ Но за всички тях Словото казва: „Няма да вкусят от вечерята.“ Така че това са тези, които отказват да участват в небесния маратон, започват да се извиняват и да отхвърлят Божията покана. Вместо тях други идват на вечерята. Но нека ние да не отказваме на Господа. Нека да не казваме „имам друга работа“, нека да не казваме „нямам време“, нека да не казваме „ожених се и затова не мога да дойда“ или да си измисляме други причини. „Гледаме сериал, Господи, извинявай, друг път ще дойда.“ Другата група — това е втората от трите, които не стигат до финала — са тези, които са дисквалифицирани, защото не се състезават законно. 2 Тимотей 2:5 5 И ако някой се състезава в игрите, не получава венец, ако не се е състезавал по правилата. Във Второ Тимотей, втора глава, пети стих, се казва: „И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно.“ Така че това са хора, които са дисквалифицирани. Миналия път говорихме за причините за такава духовна дисквалификация. Едната е животът в грях — защото това, че сме кръстени и участваме в Господната вечеря, не ни гарантира непременно влизане в небето; трябва да внимаваме да не паднем. А другата крайност са хора, които мислят, че са толкова праведни, че нямат нужда от Бога, и които са станали законници. И се опитват да изместят Божия начин и да сложат свой начин, по който да стигнат до небето. Хора, които казват: „Аз съм по-добър от другите.“ Но виждаме в Божието слово, че няма друг начин за спасение освен един — да изповядаш греха си пред Бога и да приемеш Неговата благодат, да бъдеш измит с кръвта на Божия Агнец. Амин. Защото на онази сватбена вечеря имаше един, който беше влязъл без сватбарска дреха; и царят го запита: „Как си влязъл тук без сватбарска дреха?“ Не можеш да влезеш в Божието царство, ако не минеш през вратата, ако не облечеш дрехата на праведността, която Господ ти дава. Няма друг начин да достигнем до небето, освен чрез Исус Христос и чрез правдата, която е от Бога чрез вяра в Исус Христос. Слава на Бога! И третата група участници в небесния маратон, които стартират, но не успяват да финишират, са тези, които отпадат по пътя поради различни причини. Виждам ги в Матей, двадесет и пета глава. В тази глава има три притчи. Матей 25 1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.2 А от тях пет бяха неразумни и пет – разумни.3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.4 А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.5 И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха.6 А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.9 А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни.12 А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.13 И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.14 Защото ще стане, както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.15 На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според способността му; и тръгна.16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.17 Също и този,...

Христос възкръсна! Тази сутрин ние ще продължим да говорим за Възкресението. И когато разглеждаме темата за Възкресението, ние можем да кажем, че Възкресението не е някакъв малък епизод от Евангелието. Не е само нещо, което се е случило там и можем да го отминем. Както възкресенията на други хора, които се случиха — например възкресението на сина на вдовицата от Наин, или възкресението на дъщерята на Яир, или дори и възкресението на Лазар. Разбира се, това са важни епизоди от Евангелието, от живота на Христос, и те имат своето послание. Но те се отнасят само за конкретни случки, които са се случили в миналото, и нямат вечен резултат. Докато Възкресението на Христос има вечни последици. И то е вплетено не само в евангелските разкази, но е вплетено в целия Нов Завет. То е вплетено в целия Божий спасителен план. И затова според мен е невъзможно човек да бъде християнин и да вярва в Бога, като в същото време не вярва във Възкресението. Просто вярата в Бог и вярата във Възкресението на Христос са две неща, които са неразделни. Те не биха могли да се изключат едно от друго. Ако човек вярва в Бог, той вярва и в Исус Христос. Ако човек вярва във Възкресението на Христос, той вярва и в Бог. Деяния 17:18 18 Също и някои от епикурейските и стоическите философи се препираха с него; и едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото проповядваше Исус и възкресението. Дотолкова апостол Павел говореше за Възкресението и за Исус, че тези, които го слушаха, освен че бяха невежи, получиха впечатлението, че апостол Павел говори за двама богове — за Исус и за Възкресението. Понеже „възкресение“ на гръцки е „Анастасис“, те слушаха „Исус и Анастасис“, „Исус и Анастасис“, и си мислеха, че апостол Павел говори за двама богове. Но всъщност Богът е един. И Той е Отец, Син и Свети Дух. Но Възкресението е до такава степен преплетено в нашата вяра, че ние не можем да разделим вярата си от Възкресението. Ако говорим за Христос, ние трябва да вярваме във Възкресението. Защото за апостол Павел е ясно, че ако Христос не е възкръснал от мъртвите, Той не е станал нашето Спасение. 1 Коринтяни 15:14 14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. Христос е Този, Който пълни проповедта ни със съдържание — Възкресението на Христос. И Възкресението на Христос е това, което пълни със съдържание нашата вяра. 1 Коринтяни 15:17 17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си. Тоест без Възкресение няма опрощение на греховете. Без Възкресение няма Спасение. Без Възкресение нямаме Ходатай в небето. Без Възкресение няма Второ пришествие, защото ако Той не е възкръснал, как ще дойде отново? Без Възкресение няма никаква вяра, няма въобще никакво християнство. Но защо е така? Ако Христос е умрял за греховете ни на кръста, защо за спасението ни е нужна не само смъртта Му, но и Неговото Възкресение? Какво прави Възкресението? Какво постига? Аз бих желал върху този въпрос да разсъждаваме тази сутрин, като видим някои връзки между Възкресението и някои основни моменти в нашата вяра. И се моля Бог да ни даде дух на мъдрост да видим тези връзки и така да осъзнаем още по-добре значението на Възкресението за нашата вяра. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ЛИЧНОСТТА НА ХРИСТОС Първата връзка, която бих желал да разгледаме, е връзката между Възкресението и това какво ни казва то за личността и характера на нашия Господ. Първото нещо е това, че Възкресението потвърждава, че Исус е обещаният Месия. Именно Исус от Назарет е Този, за Когото говорят старозаветните писания. Защото в Стария Завет имаме пророчества, че Бог ще изпрати Месия. И този Месия ще бъде Божий Помазаник, ще бъде Божий Цар, ще бъде Божий Пратеник, ще бъде Божий Пророк. И Той ще изпълни Божията воля, и Той ще спаси човечеството. И Възкресението на Христос — това, че Той е възкресен от мъртвите — доказва, че наистина Той е Този, Който казва, че е. Деяния 2:24 24 Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея. Всъщност апостол Петър се изправи в деня на Петдесятница, след като Светият Дух слезе върху апостолите и те започнаха да говорят на непознати езици и да пророкуват. И хората казаха: „О, тия са пияни, чуваме ги да говорят на различни езици и говорят за великите Божии дела“. Но понеже бяха много гръмогласни и говореха на непознати езици, тогава Петър се изправи и каза на всички да замълчат. И те замълчаха, а той започна да им обяснява и каза: „Това, което виждате, че става в момента, е изпълнение на пророчеството, което пророк Йоил пророкува, че в последните дни Бог ще излее Духа Си на всяка твар и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват“. И тогава той продължи оттам, започна да говори за Христос и цитира Писанията — цитира Псалом 16 и Псалом 110. Псалми 16:8-11 8 Винаги слагам Господа пред себе си;понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя.9 Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата ми,а още и плътта ми ще пребивава в увереност.10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята;нито ще допуснеш човека, в когото си благоволил, да види изтление.11 Ще ми изявиш пътя на живота;пред Твоето присъствие има пълнота от радост,отдясно на Тебе – винаги веселие. И Петър обяснява това пророчество от Псалом 16 и казва: „Братя, мога да ви кажа свободно за патриарх Давид“. Тоест той говори за това за кого се отнася това пророчество. И в основни линии той казва, че това пророчество не се отнася за Давид, защото Давид умря, а се отнася за Помазаника. И Помазаникът е Христос, защото Той умря, но не остана в гроба, а възкръсна от мъртвите. И това доказва, че Той е обещаният Помазаник. Това не е обида за Давид, че той умря, беше погребан и гробът му е у нас до този ден. Но той, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла — защото Бог сключи завет с Давид и му обеща, че от неговото потомство по плът ще въздигне Христос, или Месия, да Го постави на престола му, защото Помазаникът е Давидов Цар, тоест Давидов престолонаследник, Давидов потомък. Той предвиждаше това и говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. Деяния 2:36 36 И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос. Този Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате. Така апостолът Петър обясни какви са тези езици. Но всъщност обяснението за езиците е свързано с това, че Христос е възкръснал. И понеже Той е възкръснал, това е доказателство, че Той е Помазаникът, Който има да дойде, за Когото пророците — и в частност пророк Давид като цар, защото той беше не само цар, но и пророк — пророкуваха. И той продължава и казва за друг псалом, Псалом 110, цитиран от 34-ти стих: „Защото Давид не се е възнесъл на небесата, но сам той казва: „Рече Господ на Моя Господ““. Значи Господ е до Господ, защото Те са в небето: „Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие“. Деяния 2:34 34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва:„Каза Господ на Моя Господ:Седни отдясно Ми, Псалми 110:1 1 Давидов псалом.И каза Йехова на моя Господ: Седи отдясно Ми,докато положа враговете ти за твое подножие. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че този Исус, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ, и Помазаник (Христос). Слава на Бога! Така че ето я връзката. Възкресението доказва и потвърждава, че именно Исус от Назарет е обещаният Помазаник. Този, за Когото говореха старозаветните Писания. Защото Той не само възкръсна, но Той се и възнесе. Той не беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление. Давид умря и остана в гроба, но Христос не само възкръсна, но Той се и възнесе и сега е отдясно на Бога в небесни места. Деяния 2:36 36 И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос. Псалми 16:10 10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята;нито ще допуснеш човека, в когото си благоволил, да види изтление. Алилуя! Слава на Бога! И тук имаме тази връзка, за която ви казвам, че не можем без възкресението. Защото след възкресението идва възнесението. И ако няма възкресение, не може да има възнесение. Но ако има възнесение, значи има възкресение. Не можем да избегнем възкресението, защото то е основна брънка във веригата на Божия план за спасение и в цялото благовестие в целия Нов Завет. Така че на първо място възкресението потвърждава, че Христос е обещаният Месия, че Той е Месията. Той е Този, за Когото старозаветните пророци пророкуваха, и тези техни пророчества се изпълниха в Него, и те се изпълниха чрез възкресението от мъртвите. Алилуя! След това възкресението потвърждава, че Исус е Господ. В Посланието към филипяните апостол Павел казва, че причината, поради която Бог Го е възкресил и превъзвисил, е за да може всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ. Слава на Бога! Виждате, това е нещо, което е много уникално, защото Бог няма да даде славата Си на друг и Той никога не би дал славата Си на човек, независимо колко велик е той. Филипяни 2:9-11 9 Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име,10 така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. Но Исус от Назарет — защото така се представяше Той, Исус от Назарет, понеже беше роден във Витлеем, но израсна в Назарет — Той е Божият Помазаник и Той не е само Божият Помазаник, но Той е Божият Син. И тук апостол Павел казва: затова и Бог Го превъзвиси, понеже Той смири Себе Си и остави славата Си и така нататък....

В книгата на пророк Исаия се говори за различни неща, но едно от нещата, за които се говори в тази част, която е от Исаия 40 до 55 глава, е Господният слуга. И аз ще ви прочитам пасажи от Исаия за този Господен слуга, но някои от тези пасажи са споменати в Новия Завет и те са споменати за Господ Исус Христос. И няма съмнение, че Господният слуга всъщност е Месията. Няма съмнение, че Господният слуга всъщност е Господ Исус Христос. ЧЕТИРИТЕ ПЕСНИ НА ГОСПОДНИЯ СЛУГА Исаия 42 глава започва, има 4 песни на този Господен слуга и първата е в 42 глава на Исаия, там се казва: „Ето моят служител, когото подкрепявам, моят избраник, в когото благоволи душата ми; дори до краищата на него той ще постави правосъдие за народите, няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, нито ще го направи да се чуе навън. Смазаната тръстика няма да пречупи и замъжделият фитил няма да го гаси. Ще постави правосъдие според истината, няма да отслабне, нито да се съкруши, докато постави правосъдие на земята. И островите ще очакват неговата поука.“ Така казва Господ, така казва Бог, Господ, който е направил небето и го е разпрострял, който е разстлал земята с нейните произведения и който дава дишане на людите, които са на нея, и дух на тези, които ходят по нея. „Аз, Господ, те призовах в правда и като хвана ръката ти, ще те пазя и ще те поставя за завет на людите, за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да извадиш запрените от затвор и седящите в мрак и тъмнина.“ Амин. Защото това е първата от тези четири песни и започва това пророчество с думите „Ето, мой служител“. Т.е. започва нещо различно, нещо ново и се казва „Ето, мой служител“, който е различен от Израил като народ. Това е много интересно, защото всъщност Израил, народът Божий, за него се говори като слуга на Бога и от него се очакваше като Божий народ той да изяви славата на Бога между другите народи. Но в тази същата глава, 42-а, от 19-ти стих се казва: „Кой е сляп, ако не служителят ми?“ Това служителят го споменава да е сляп, той не става вече за работа. Или Бог като посланика, когато изпраща. Така че те не можаха да осъществят Божия план, но Бог изпраща неговия слуга. И това е разликата в тези песни, че в тях тонът е различен. Много е важно с какъв тон казваме различни неща, особено когато се караме, разбираме, че тонът е много важен. Но тонът в тези песни е празничен и размахът на това, което се говори, е огромен. Защото се казва за този Господен слуга, че от една страна той е изпълнен със Святия Дух. Защото се казва: „Положих духа си на него“. Това ни връща в 11-та глава на Исаия, където се говори за отрасъла Давидов. И се казва, че върху него има дух на мъдрост и знание, дух на съвет и сила, дух на знание и страх от Господа. И същият този дух е върху Господния слуга, но в същото време той не е някакъв насилник, не е потисник, но той е смирен. Защото се казва: „Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си и ще бъде тих“. Толкова тих и толкова нежен, че дори замъжделият фитил няма да угаси. Няма като мине да прави неща, които има вятър около него и кошничка да тича. И в същото време обаче се казва, че той е изпратен от Твореца, защото когато се говори, че Господ, който направи небето и земята и така нататък, това е Творецът. И той призовава този Господен служител и казва: „Ще те поставя за завет на людите“. Днес ние ще имаме и тази Господна вечеря. Господната вечеря е възпоминание на завета, който ние имаме с Бога, но всъщност нашият завет с Бога не е директно с нас, но той е завет между Исус Христос, като наш представител, и Бог Отец. Но това е също и нашият завет. Така че този Божи слуга не просто ще установи завет, но той самият ще бъде завет. И не само завет на людите, което означава Израел, но също казва: „светлина на народите“. Това означава, че неговото служение е глобално. То не е ограничено с Юда или с Израел, но то е свързано с всички народи и тук виждаме също и езичниците, които проглеждат. Слава на Бога! И след това следващата песен е в Исаия 49 глава. И тук вече самият Господен слуга проговаря. И той говори вече от първо лице. Той казва: „Слушайте ме, острови“. В 42 глава се говори за островите, че те ще чуят. И тук, като той говори на островите и казва: „Слушайте ме, острови, внимавайте, далечни племена“. Ето това вече са и езичниците. „Господ ме призова“. В 42 глава казва „слугата призова“. И тук, като той казва „призова ме“, вече: „От рождение и от утробата на майка ми спомена името ми“. Исус Христос още преди да се роди, ангелът какво е казал на Йосиф? Да го нарече Исус. Йешуа. Господ, който спасява. Спасителят. И тук, като я казва: „Направи устата ми като остър нож или меч. Покри ме под сянката на ръката си. Направи ме като лъскава стрела и ме скри в тула си“. Това е Господ, който го подготвяше и в началото не се виждаше някакво служение за публиката, като той е настанал на около 30 години на свобода. Значи е бил малко повече от 30, мисля, че е. Но казва: „И рече ми: Ти си мой служител, Израил, в когото ще се прославя“. Значи това е всъщност истинският Израил. Помазаникът, истинският Израил. „Но аз си рекох: Напразно съм се трудил, за нищо и напразно съм изразходвал силата си. Всекако обаче правото ми е от Господа и наградата ми е от моя Бог“. И тогава вече тук започва да говори Бог в пет стиха и казва: „Сега прочее говори Господ, който ме създаде още от утробата за свой служител, за да доведа пак Яков при Него и да се събере Израил при Него, защото съм почетен в очите на Господа и моят Бог ми става сила“. И Бог му казва: „За тази работа, която аз искам да извършиш, ти си твърде квалифициран“. Когато пътуваш на работа, гледат на тебе: „За тази работа може да имаш средно образование, основно образование, може да вършиш, за някоя работа трябва да имаш висше образование“. Обаче ако той е някой висшист, когато го сложим на някоя съвсем ниска работа, тогава той е по-квалифициран от това, което е необходимо. И всъщност това му казва Господ на Божия служител. Той му казва: „Да, малко нещо е да ми бъдеш служител“. Значи това да възстановиш племената на Яков и да възвърнеш опазения Израил. Ти си по-квалифициран от това. „Ще те дам още за светлина на народите, за да бъдеш мое спасение до земния край“. Слава на Бога. За да бъдеш не само за Израел, но и за народите и спасението до земния край. Така че виждаме, че този Божи служител не само е завет, но той също е наше спасение. И той помага на тези, които са отхвърлените. 1 Коринтяни 1:26-29 26 Понеже, братя, вижтекакви сте вие, призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните;28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо,29 за да не се похвали никое създание пред Бога. В 1 Коринтяни 1 глава апостол Павел казва: „Вижте си какви сте вие между вас, няма мнозина учени, благородни и т.н. Но Господ избра немощните, слабите, даже тези, които ги няма, за да посрами тези, които ги има“. И тук в Исаия 50 глава от 4 стих говори пак Господният служител и той казва: „Господ Йехова ми даде език на учените, за да зная как да помогна с дума на уморения“. И той казва как той се е учил да чува Божия глас. И аз вярвам, че така и ние в молитвата можем да се учим да чуваме Божия глас. И там се казва: „Всяка заран той се буди, се буди ухото ми, за да слушам като учещите се“. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си нашият Господен слуга, който дойде, за да ни спаси, да ни изведе от тъмнината и да ни направи Твои деца. Помогни ни да се учим от Теб, да слушаме Твоя глас всеки ден и да бъдем светлина за народите около нас. Благослови ни в това възпоминание на Твоя завет. Амин. „Господ Йехова ми отвори ухото и аз не се възбунтувах, нито се обърнах назад“. Тук виждаме, че всъщност този Господен служител започва да разбира, че това покорство и служение на Бога ще бъде свързано със страдания. По принцип този термин „отвори ухото“ се споменава също в 40-и псалом. И там в 40-и псалом „отварянето на ухото“ означава не само да започнеш да чуваш, но „отварянето на ухото“ означава да ти пробият ухото, т.е. да сложиш една обица. Да станеш роб. И когато ти ставаш роб, тогава вече ти правиш това, което Господарят ти казва. Или когато Божият служител казва „Господ Йехова ми отвори ухото“, той казва: „Аз не се възбунтувах, но аз бях готов да изпълнявам волята Му“. И в 40-и псалом той казва: „Защото жертви и приноси не са Ти угодни, но приготвил си ми тяло“. И с това тяло той казва, че ще изпълни волята Ти. И той изпълняваше Божията воля. Псалм 40 1 За първия певец. Давидов псалом.Чаках с търпение Господа;и Той се приклони към мен; и послуша вика ми,2 и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта,и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми;3 сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог;мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.4 Блажен онзи човек, който възлага упованието си на Господаи не е склонил към горделивите, нито към онези, които коварно отстъпват.5 Господи, Боже мой, Ти си сторил много чудеса;и Твоите мисли заради насне е възможно да ги изложи някой пред Теб;ако бих поискал да ги изявя и разкажа,те превишават всяко преброяване.6 Към жертва и приноси Ти нямаш благоволение;отворил си уши в мене;всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.7 Тогава казах: Ето, дойдох(в свитъка на книгата е предречено за мене).8 Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля.Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми.9 Прогласил съм правда в голямо събрание;ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.10 Правдата Ти не съм скрил в сърцето си;верността Ти и спасението Ти съм изявил;не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.11 Господи, не задържай благите Си милости от мене;Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;12 защото

Това, за което ще говорим днес, е световното християнско движение, нашето историческо движение. Това поучение е продължение на предните две, които имахме, и те бяха свързани с това, че Бог е на мисия. Това виждаме в цялата Библия, че от първа и втора глава Бог представя Неговия план, до 21-22 глава на Откровение, където Той изпълнява Неговия план. От 3-та глава на Битие до 19-та глава на Откровение Бог е на мисия, чрез която изпълнява Неговия спасителен план. Също видяхме в предното поучение, че Бог иска всички вярващи да бъдат свещеници. Това е истината за свещенството на всички вярващи. И свещенството на всички вярващи се изразява в това, че Бог изля Духа Си върху всички. Преди Петдесетница Бог изливаше Духа Си само върху избрани свещеници и пророци. Имаше едно избирателно изливане на Святия Дух. Но след Петдесетница Бог започна да излива Духа Си безразборно. Казва се, че изля Духа Си върху всяка плът. Няма значение какъв си, Бог излива Духа Си върху теб. И това е една радикална промяна в служението. Защото до преди това служители на Бога са били само тези, които са имали Духа, но сега цялата църква са свещеници. И това, че сме свещеници, означава също, че сме служители. Бог не ни дава Духа просто за да се уверим, че имаме Духа, но Той ни дава Духа, за да Му служим. Така че тези две неща – Бог на мисия и Неговият народ, който сега, имайки Неговия Дух, променя всичко – това прави християнството да бъде едно движение. Едно световно християнско движение. ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ КАТО МОДЕЛ ЗА ДВИЖЕНИЕ Днес ще разгледаме накратко нашата история като движение и защо това е важно за нас. Книгата Деяния на апостолите, която разказва за това какво правеха апостолите и ранните християни след като Христос се възнесе, описва световното християнство като движение. Деяния на апостолите съдържа един модел на християнско движение и живот в мисия с Бога, който е приложим и за нас днес. Евангелист Лука не пише тази книга просто като едни мемоари, но той я пише като един модел, като едно вдъхновение за Църквата да живее по същия начин. Вижте в резултат на това движение какво се случва. Това е една карта на ранните християнски общини през Първи век. В резултат на това, че ранните християни са осъзнавали мисията си, осъзнавали са служението си, виждали са се като свещеници, изпълнени със Святия Дух, те не са чакали някой да им каже да свидетелстват на другите. Всеки един, в резултат на това, още през Първи век, разпространява християнството във всички страни около Средиземно море. Това започва с Израел, след това Сирия, Антиохия, Ливан, Кипър, Турция, Гърция, България, Албания, Италия, Либия, Египет. Навсякъде църквата се разраства. Още през Първи век в Бургаско е имало християнска община. Ако не вярвате, отидете в Дебелт. Там е имало християни през Първи век, защото нашите братя и сестри тогава не са се спирали пред нищо. Понеже християнството е било движение, то се е разраствало. И в Трети век вече цялата тогавашна Римска империя е била завладяна от църкви. Толкова удивително е растяла църквата, и то по време на 10 големи преследвания. Християните са били в гонение, но гонението не е можело да ги спре. Те са били изкарвани на арената, изяждани от животни, разпъвани на кръстове, но не са спирали, защото са имали вяра, били са изпълнени със Святия Дух и всички са разгласявали Спасителя. Това е била тяхната изповед: „Исус Христос е Господ“. Деяния на апостолите 19:9-10 9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение. Деяния на апостолите подчертава мисионерския светоглед на ранната църква. Например в 19 глава, 9 и 10 стих се говори за апостол Павел и за това как благовестието се е разпространило в Азия – римската провинция, която включва голяма част от днешна Азиатска Турция. Павел се оттегли от тях и отдели учениците, като разискваше всеки ден в училището на Тиран. Това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господното учение. Това е невероятен стих. Не се казва, че Павел отиде по цяла Азия. Той се установи в това училище в Ефес. Обаче как става така, че всички чуха Господното учение? Защото тези, които ходеха в това училище на апостол Павел, бяха изпълнени със Святия Дух и те говореха на други, и те говореха на други, и стана едно движение. Без движение на Святия Дух, без движение на християнството, не би могло цяла Азия да чуе Господното учение. Друг пример е църквата в Солун. Апостол Павел пише в Първо Солунци: „Защото не само се прогласи Господното Слово от вас в Македония и Ахая, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея.“ От Солун тези вярващи веднага започнаха да разгласят Божието Слово и да казват: „Божието Царство наближи, Исус Христос е Господ, повярвайте, за да се спасите.“ Те не чакаха Павел да дойде да проповядва, а сами започнаха да говорят. И от Солун се разчу в Македония и Ахая – две големи провинции, обхващащи съвременна Северна и Южна Гърция и част от България. Заради това, че християнството беше движение. 1 Солунци 1:8 8 Защото Господнето слово бе прогласено от вас не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разчу за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея. Колосяни 1:6 6 което дойде до вас; както то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат, Дори към Колосяните апостол Павел казва: „Истинското Слово на Благовестието, което дойде до вас, както то принася плод и расте в целия свят.“ Значи не само в Азия, не само в Македония, не само в Ахая, но в целия свят. И това е още в Първи век, 30-50 години след Христос. Защото ранните християни бяха част от движение. Нека кажем „движение“. МОЛИТВА Господи, благодарим Ти за Твоята Църква, която си призовал да бъде движение на Твоята любов и сила. Молим Те, изпълни ни отново със Святия Дух, за да не бъдем пасивни, а да бъдем смели свидетели, които разгласяват Твоето име навсякъде, където ни поставиш. Нека Твоето Слово расте и принася плод чрез нас, както в ранната църква. В името на Исус Христос, Амин. Това е Деяния на апостолите. В първа и втора глава виждаме служението на всички апостоли. След това в трета глава виждаме служението вече на Петър и Йоан, като че ли Лука избирателно се фокусира върху отделни водачи на това движение. След това в девета глава Йоан повече не се споменава, започва да се говори само за Петър, защото Петър започва да разнася Благовестието на езичниците. След това в тринадесета глава вече не се споменава и Петър, защото се говори само за Павел, защото Павел имаше видение да проповядва Христос на местата, където Той не беше познат. И така християнството се разрастваше и разрастваше, започвайки в Йерусалим, и до Рим, и не само до Рим, но до цялата Римска империя. С други думи, Лука разбираше значението на християнството като движение. Той беше езичник и за него беше важно това разрастване не само между юдеите, но в глобален план за всички хора. И затова той се концентрира върху тези, които бяха начало на това движение. Така че в резултат на това, че в началото християнството беше движение, църквата се разрастваше. Но след всички тия поколения дойде император Константин. И той помогна за това църквата да спре репресията. И това промени статуса на църквата, но започна също един упадък. Има много причини за упадъка на църквата, но една от причините е именно това, че след 300-та година, около 313-314 г., преследването престана. И църквата стана част от Римската империя, и империята стана част от църквата. Имаше едно съвместяване на църквата и държавата. И до такава степен, че вие знаете дори днес, че Ватикана е държава в държавата. Но църквата се превръща в една институция, в една държава. И това довежда до няколко неща. Едното се казва номинализъм. Номинализъм е, когато ти на име си вярващ, но всъщност не си. На име си жив, но си мъртъв. И този номинализъм го има и днес в църквите. И този номинализъм се разпростираше и в църквата, защото членството в църквата ставаше чрез указ на правителството. Правителството казва: „Отсега ние сме вярващи, целият народ“. Никой не те пита, ти вече си обявен за християнин. Чрез указ на правителството ставаш член. Няма покаяние, няма вяра, само указ на правителството. И в резултат на това хората не бяха истински християни. Напротив, разпространяваше се това, което се нарича синкретизъм – смесица на старите езически религии с християнството и нещата станаха един голям батак. И в резултат на този номинализъм, църквата, бидейки част от държавата, това означаваше вече пари, позиции, власт. И хората искаха да стават служители в църквата не защото вярваха в Господа, а защото искаха властта. И възникна това разграничение: едните бяха свещеници, избрани от Бога, а другите бяха миряни, обикновени хора, простолюдието. И професионалните свещеници само трябваше да извършват делото на служението, което се състоеше предимно в администрация, и тогава обикновените хора постепенно ставаха все по-неактивни. И казаха: „Ако вие сте свещеници, окей“. И църквата, в резултат на това смесване на църквата с държавата, се превърна по-скоро в организация, отколкото в жив организъм. Защото водачите казаха: „Те всички са вярващи, всички са християни, нашата държава е християнска“. И те взеха властта, но обаче дали отделните хора познават Бога, нямаше грижа. И всичко това, разбира се, доведе до упадък в ревността на църквата за мисиите. Кой мислеше тогава в тези тъмни векове за мисиите? Много малко хора. Разбира се, пак имаше изключения, защото Бог никога не е преставал да работи, имаше отделни случаи, в които Бог продължаваше да върши чудеса. Имаше хора, които живееха за Бога видимо. И дори в България имаше такива хора....

МОЛИТВА ЗА ВСЕОБЩО ПОКАЯНИЕ Това е всъщност третата част на това, което разглеждаме, върху Исаия, 63-та и 64-та глава. Има нещо много интересно в тази 63-та и 64-та глава на Исаия и това е всъщност един псалом. И този псалом всъщност е псалом, който съдържа тази молитва – молитва за всеобщо покаяние. И тази молитва ние започваме да разглеждаме. Започва от седми стих на 63-та глава. И всъщност първата част на молитвата е: „Припомни ли на Божиите милости?“ Може би си спомняте, но ние говорихме преди няколко недели за това, че всъщност, когато ние започваме да се молим на Бог с молитва на покаяние, ние трябва да започнем нашата молитва с благодарност. Молитва, в която ние да си припомним Божиите милости. И припомняйки си Божиите милости, да видим къде е проблемът. И да осъзнаем, че проблемът е нашият бунт срещу Святия Дух. И в тази 63-та глава някъде се споменава „Святият Дух“ и тяхното оскърбление към „Святия“. И тази 63-та и 64-та глава на Исаия са толкова важни, според мен, защото тук не става въпрос за първото ти покаяние. Защото има различни видове покаяния в нашия живот. Едното е първоначалното ни покаяние, когато ние се покайваме за греха си, обръщаме се към Бога и изповядваме Исус за наш Господ. И когато ние изповядаме Исус за наш Господ, тогава всъщност ние сме спасени. И ние влизаме в този Завет, на който Исус Христос е посредник. Той установи Новия Завет, когато Той умря на кръста за нас. И всъщност ние виждаме по-напред, че 53-та глава е главата в Исаия, която говори за Месията. За това как Той взе върху себе си нашите грехове и т.н. Но след като Той веднъж ни изкупи, след като Той веднъж ни спаси, ние влизаме в един Завет. И виждаме, че на няколко места тук в последната част на Исаия – 54-та, 55-та, 59-та, 61-та глава – се говори за Завет. Един Завет, който в Исаия 55-та глава се нарича Вечен Завет и в 61-та глава Вечен Завет. Т.е. това е един Нов Завет. Обаче, след като ние сме влезли в този Нов Завет, за съжаление, ние пак грешим, защото сме човеци. И всъщност Исаия, последните глави, дават отговор на този въпрос: какво става с нас, след като веднъж сме спасени, а след това продължаваме да грешим? И отговорът е, че тогава ние трябва да се покаем. Трябва да се покаем. Следващата глава, ако прочетете 65-та глава на Исаия, тя казва, че всъщност тези, които се отдалечават от Бога, ще бъдат наказани. Т.е. няма такова нещо като „веднъж спасен, завинаги спасен“. Някои хора си мислят: „А, веднъж като съм спасен, вече мога да си греша, мога да не ходя на църква, мога да си живея като светски човек, аз ще съм спасен, защото имам място на небето“. Не! Няма да разгръщам темата, съжалявам. Т.е. така е, защото Исаия казва, че тези, които Го изоставят, ще бъдат жестоко наказани. Т.е. ако ти се отдалечиш от Бога, ти трябва да се върнеш към Бога и да се покаеш. И това е всъщност разликата между овцата и свинята или кучето. Защото се казва, че овцата, тя може да падне в локвата, но тя не стои там, не обича да седи в мръсотията, в калта. Т.е. тя се изправя и продължава. Докато свинята, като легне в тази мръсотия, тя си я харесва там. Или пък кучето, казва се, че овцата повръща и затова отива да си ближе повръщаното. Това е човек, който отива обратно в греха, от който е излязъл. Но ние като вярващи, ако паднем в грях, трябва да станем, да се отръскаме, трябва да се покаем. И всъщност тук, в 63-64 глава, е дадена тази молитва за покаяние. Защото в предните глави се говори за различните грехове, които са социални грехове, дори религиозни грехове. Дори постът, по който те постят – толкова са духовни, че чак постят, но постът им не е угоден на Бога, защото не е с правилните мотиви. Така че има различни видове грехове, за които ние трябва да се покайваме, и тази молитва за всеобщо покаяние е много важна. Тя започва с припомняне на Божиите милости, както ние пеем в една от нашите песни: „Милостите Божи припомни, всяка поотделно повтори“. Аз няма да повторя това, защото отделихме една неделя да говорим за Божиите милости. И второто нещо е осъзнаване на реалността. В 15-ти стих на 63-та глава започва втората част. И там се говори за реалността, и реалността е, че да, Бог е бил велик, в миналото вършейки много милости и чудеса в живота ни, но сега Божиите милости са задържани. Спрямо това, ние не виждаме милостите. И в това осъзнаване на липсата на Божията намеса в настоящето, тя продължава. И причината, разбира се, е отново грехът, който ни отделя от Бога, защото в 59-та глава, 1-15 стих, се говори за този грях, който ни отделя от Бога. И продължава и казва: „Защо, Господи, ни оставяш да се отклоняваме от пътищата Ти, да ожесточаваме сърцата си, да не Ти се боим?“ Т.е. липса на страх от Господа е причина за греха. И понеже Бог не е с тях, казва: „Върни се заради слугите Си, племената на Твоето наследство. Малко време го владяха Твоите святи люде. Противниците ни потъпкаха светилището Ти“. Т.е. те не живеят вече в светилището, не живеят в Ерусалим, те са изгонени и светилището се тъпче от враговете на Бога, от тези, които не вярват в Него. И казва: „Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял. Като ония, които не са били наричани с Твоето име“. Защото няма никакво благословение, няма никакво присъствие и те са като ония, които въобще не знаят, че Бог е в живота им. Това е реалността и в тази реалност те отправят към Бога един апел за възстановяване на взаимоотношенията и апел за това Бог да действа както в древността, Бог отново да излезе на сцената. И в 64-та глава от 1 до 4 стих те казват, защото: „Да, Бог е бил явен преди, вършейки велики дела, но сега не сме се покаяли, Бог Го няма и нямаме нужда от Него“. И в 64-та глава е призивът Бог отново да излезе на сцената. И това е молитва за всеобщо покаяние, т.е. тя е написана така, като че целият народ се моли на Бога. „О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, както когато огън гори храстите и огън прави водата да клокоти, за да стане името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти, когато вършиш ужасни дела, каквито не очаквахме. О, да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти, защото от древността не се е чуло, ухо не е достигало, око не е видяло, друг Бог освен Тебе да извършва такива дела за онези, които Го очакват.“ Т.е. както Бог слезе с огън върху планината, когато Той правеше завет с народа Си след излизането от Египет на Синайската планина, така Бог отново да излезе на сцената. Защото Го няма, защото те са съгрешили, ние сме съгрешили. И затова обаче, за да се случи това, едно от нещата, които ние говорихме по-надолу на широко, е, че реалността е – да, Бог не е между нас, Неговата намеса в настоящето липсва, но ние утвърждаваме и изповядваме нашата принадлежност към Него. Т. е. 16 стих е много ключев, аз съм си го почертавал с червено, с жълто, с всички възможни цветове. Защото в него се казва „Защото ти си наш отец“. Макар и ние да сме непокорни, макар и да сме грешни, макар и Твоето присъствие да не е в нас, с нас, Ти си наш отец. Ако и да ни не знае Авраам и да ни не признае Израил, т. е. Авраам и Яков може да ни не познават лично, защото Израил е името на Яков. „Ти, Господи, си наш отец. Ти, Господи, си наш отец. Твоето име е наше“. Вечен Изкупител. Т. е. Той си е вечен завет и заявява Господ като вечен Изкупител. Слава на Бога. Но за да бъде възстановено това присъствие на Бога в живота ни, ние трябва да извършим тази молитва. Т. е. това е, за което днес ще говорим – за самата покайна молитва, която е в 64 глава от 5 до 12 стих. Тази покайна молитва започва с изразяване на надежда за прошка в 64 глава от 5 стих. Там се казва: „Посрещаш с благост онзи, който радостно върши правда. Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти, ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме, но в Твоите пътища има трайност и ние ще се спасим“. Слава на Бога! Т. е. ние винаги трябва да идваме при Бога с тази надежда. Дяволът е този, който иска да ни каже: „Ти си грешен, ти си недостатъчен, ти извърши това. Как не ти е срам, че никога не можеш да се поднимеш оттук към Бога, че никога няма да се върнеш към Него. Живей си в греха, защото ти не можеш повече да се върнеш към Бога“. Обаче ние трябва да знаем, че Бог е наш Баща и ние трябва да знаем, че в Неговите пътища има трайност. Макар и ние да сме неверни, Той е верен. Затова ние имаме надежда, че макар и да сме съгрешили, Той пак ще ни приеме. Така че това е много важно – ние в нашата молитва да изразяваме надежда за прошка и да казваме: „Господи, да, ние съгрешихме, но ние вярваме в Тебе и знаем, че Ти си милостив. Ние вярваме, че Ти ще ни простиш“. И след това вече идваме до самото признаване и изповядване на греховете. Т. е. не може да има прошка без покаяние. Дори когато в семейството се влошат взаимоотношенията, ние трябва да се извиним един на друг, за да може да се прости. И с Бог е по същия начин. Трябва да имаме думи. Бог казва, всъщност мисля, че е в Захария, на едно място, където Той казва: „Отидете и намерете думи“. Намерете думи, с които да дойдете при Мен. Намерете думи, с които да изразите вашето покаяние. И тук, за тези думи на покаяние, това е 6-7 стих, които всъщност са самата изповед на греховете. И много силно ние говорихме за това, преди, отпак ще прочетем това: „Защото всички станахме като човек нечист“. Значи, нечистият човек, ако той се оскверни с различни неща, за които се говори в книгата Левит, той не може да влиза в Божието присъствие. Той няма право да влиза в Божието присъствие. Защото е нечист, той трябва да се очисти. Но те казват: „Защото всички станахме като човек нечист, и всичката ни правда е като омърсена дреха“. Т. е. ние винаги, когато идваме при Бога, трябва да признаваме, че ние не идваме при Бога заради наши заслуги. Не идваме при Бога, защото ние сме по-добри от другите. Не трябва да се сравняваме с другите. Ние трябва да идваме при Бога със съзнанието за нашата греховност. Т. е. те казват, и това е пример за нас,...