Аудио книга "Паркирай егото" - 005 "Хората в тази стая"

Аудио книга "Паркирай егото" - 005 "Хората в тази стая" --- Книга "Паркирай егото" - http://www.equinox-partners.bg/park-your-ego.html Книга "Студен душ за мениджъри" - http://www.equinox-partners.bg/cold-shower-for-managers-book.html Книга "Пътят на сърцето в бизнеса - от същността" - http://www.equinox-partners.bg/the-way-of-the-heart.html --- 3-месечни програми за мениджъри (само вътрешни за една компания с групи до 12 мениджъра) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html === Хората в тази стая “Не ме е страх от армия лъвове, водени от овца. Боя се от армия овце, водени от лъв.” - Александър Македонски Вероятно ви е познато офисното торнадо, което се заформя между отделите и стартира със спрягането на следните реплики: - “Ще пробвам, но не обещавам”; - “Казах им, но още чакам”; - “Не зависи от мен” - “Вързани са ми ръцете”; и т.н. Никой не може да ви върже ръцете без ваше съгласие. Ако продължавате да мислите, че е обратното – ставате адвокат на собствената си безпомощност. И един от пасивно хвърчащите предмети в това заформящото се торнадо. Това торнадо изтощава и обезверява екипите тогава, когато няма достатъчно воля мениджърите в залите за срещи да поемат пълна отговорност за случване на нещата. Няма искрено желание за работа. Без брюкселско лицемерие. Без допълнителни срещи. Без включване на нови хора. А просто с фокусиране и докарване на нещата докрай. С хората в тази стая. Във футбола често се получава така, че отборът, който остане с по-малко играчи на терена след червен картон, печели мача. Това се случва и в нашето първенство. Печелят и с по два червени картона. Лудогорец например. Защо се получава така? Не е защото играчите имат вече обективно извинение да загубят. Става така, защото играчите се амбицират и се раздават повече. Нещо подобно се случва и в работата. Някой ключов човек излиза в болничен, в отпуск или направо напуска. Това може да е причина работата да се забави. Или да се ускори. Дали работата ще се забави или ускори, зависи от хората и тяхното раздаване, а не от самата работа. Ако не можете да се откажете от работата си на 100%, значи е дошло време да се ангажирате с нея на 100%. Честно казано, за да се случи това, което е планирано, не е задължително да са налични най-добрите хора, всички ресурси и достатъчно време. Необходимо е да има достатъчно отдаденост и емоционална ангажираност. Но не такава, която е породена от поредната спешност. А такава, която извира от желанието да се свършат нещата докрай. И то точно с хората в тази стая. Няма какво да чакате идеалните хора. Тези хора, които имате в момента, ще станат идеални тогава, когато се амбицират и се вдъхновят за действие. По този начин се оказва, че лидерските вакууми в различни проекти и екипи не се запълват от най-можещите и знаещите, а просто от най-инициативните. Естествено, може да следват вълни от саботажи и говорене зад гърба на тези хора, но именно те се оказват двигателите за промяна. Промяна, за която не винаги са подготвени. Важността на подготовката е значително надценявана за сметка на готовността за учене в движение. Докарването на нещата докрай изисква смелост и комфорт с дискомфорта. Нищо повече. Може да е много изкушаващо да се привлекат хора с повече опит. Но тези хора често са заети. И ако разчитате прекалено много да имате перфектната конфигурация от хора, звезди и планети – може никога да не си завършите проекта. Освен ако не сте готови да работите с хората в тази стая. Стаята, в която провеждате поредната среща с шампионите по вдигане на рамене. Мощна енергия се отключва в хората тогава, когато разберат, че няма време за повече увъртане и прехвърляне на топката. Дошло е времето за истинска работа. За ясно и директно изказване на това "кой ще направи какво до кога". Никога няма да имате перфектните обстоятелства, ако ги чакате, за да свършите нещо. Но може да направите перфектни тези обстоятелства, които вече имате. Затова ще трябва да паркирате егото си до табелата "Балансирано его". Наличните ограничения са причините, а не извиненията за свършване на нещо. Това вече стана клише. Но клишетата стават клишета, защото са верни. Отново и отново. Никога няма да бъде лесно. Но може да се окаже, че е най-лесно във вчерашното утре. Което е днес. Пробвайте още днес. Да завършите проект. Или да започнете такъв, който дълго време е бил отлаган. Да форсирате поемането на отговорност в екипа си. С хората в тази стая. ВЪПРОС: Докога ще отлагате да работите с хората в тази стая за постигане на реални резултати, за сметка на безкрайното чакане на идеалните хора и постигането на нулеви идеални резултати?