Аудио книга "Паркирай егото" - 010 "Вътрешноличностни конфликти"

Аудио книга "Паркирай егото" - 010 "Вътрешноличностни конфликти" --- Книга "Паркирай егото" - http://www.equinox-partners.bg/park-your-ego.html Книга "Студен душ за мениджъри" - http://www.equinox-partners.bg/cold-shower-for-managers-book.html Книга "Пътят на сърцето в бизнеса - от същността" - http://www.equinox-partners.bg/the-way-of-the-heart.html --- 3-месечни програми за мениджъри (само вътрешни за една компания с групи до 12 мениджъра) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html === Вътрешноличностни конфликти "Мъдростта ми казва, че аз съм нищо. Любовта ми казва, че съм всичко. И между тези двете тече животът ми." - Нисаргадата Махарадж Когато мениджърите търсят начини за преодоляване на конфликтите между отделните екипи, правят една типична грешка. Тя е свързана с т.нар. “разрешаване на конфликта”. Започват да се търсят начини за разрешаването на конфликта, като всяка страна се постави в обувките на другата, започват да се търсят компромиси, трети алтернативи и т.н. При разрешаването на конфликти бързите решения водят до бързи провали. Толкова много се бърза да се намери решение, че чак не се спира да се види кой е истинския проблем. От там се намират решения, които са повърхностни и траят до следващия конфликт. На практика така конфликтите не се разрешават, а само се отлагат. Истинските конфликти, които имат да разрешават мениджърите, не са между отделите, а в тях самите. Външните конфликти са само проявление на вътрешните. И още по-точно – на собствените вътрешноличностни. Ето един конкретен пример. Да приемем, че мениджър на друг отдел ви каже, че вашият екип не се държи професионално. Или още по-конкретно - един определен човек от екипа ви не се държи професионално. Какво се случва при вас този случай? Това, което се случва е на две нива: Отвън се появява гняв. Отвътре – обида. За да преодолеете гнева, започвате да броите до 10, поставяте се в обувките на другия. Дишате. Бързате да намерите решение за гнева и обидата. Толкова много бързате с отговорите, че сте пропуснали да си зададете правилния въпрос в тази ситуация. Въпросът не е как да управлявате гнева и обидата си. Истинският въпрос е съвсем различен. И той е следният: "Какво У МЕН, в тази ситуация, ме разгневява и ме кара да се засегна?" Това е истинският въпрос. Когато си отговорите на него, ще си изчистите вътрешния конфликт. А от там - и външния. Нека да видим няколко възможни отговора на въпроса “Какво у мен, в тази ситуация, ме разгневява и ме кара да се засегна?” Примерни отговори: - Това нещо у мен, което ме разгневява, когато някой каже, че екипът ми не се държи професионално, е очакването ми другите да проявяват същата толерантност към грешките ни, която ние проявяваме към техните; - Другото нещо у мен, което ме разгневява, когато някой каже, че екипът ми не се държи професионално, е знанието, че наистина понякога има непрофесионално поведение от наша страна – особено, когато сме претоварени и изтощени; - Другото нещо у мен, което ме разгневява, когато някой каже, че екипът ми не се държи професионално, е очакването ми другите да виждат и оценяват положително усилията, които хората ми правят, дори когато допускат грешки; Забележете, че вниманието е фокусирано единствено и само върху нещата, които са у мен, и благодарение на които аз съм гневен или обиден. Никога не сте гневни или обидени заради някой друг. 100% от гнева и обидата си ги създавате сами във филма, който си прожектирате. Може да има някое външно обстоятелство, което да е влияе, но външните обстоятелства са точно това – обстоятелства, а не причини. Причините са 100% вътрешни. Обстоятелствата са 100% външни. Горното може да не го разберете от първия път. Няма да го разберете и от втория. Ако сте се засегнали от предходните две изречения, засягането се дължи не на това, което четете, а на историята, която си създадохте за него. А именно - че текстът е арогантен и говори от високо. Естествено, че ще се засегнете, ако някой ви говори надменно. Дали някой говори надменно, се определя не от говорещия, а от слушащия. И от неговите предразсъдъци и вътрешен диалог. През този себеанализ се стига и до истинските конфликти. Които са само вътрешни. И изискват вътрешна работа, за да се отработят. Тази работа стартира с фокусиране върху промяна на себе си и собственото си поведение. Но от здравословното място на разрешаването на вътрешния конфликт, а не от мястото на гасенето на външните пожари. Всеки външен конфликт на мениджърите и техните екипи, който е придружен с външен гняв и вътрешна обида, е просто вътрешен конфликт на самия мениджър. През разрешаването на този конфликт се случва себеопознаването. През себеопознаването се случва себеуправлението. През себеуправлението се случва управлението на взаимоотношенията. От там се случва управлението на екипите. Вероятно в над 90% от случаите вниманието на мениджърите отива в грешната посока да търсят разрешение на междуличностни конфликти. Докато 100% от междуличностните конфликти са всъщност вътрешноличностни. Благодарение на тези вътрешноличностни конфликти се забелязват вътрешните вярвания, очаквания и предразсъдъци, които запълват пропастта между напредващите и напредналите мениджъри. Напредващите все още гасят външни пожари, броят до 10, дишат и се поставят в обувките на другите. Но през зъби. Мислят си, че разрешават конфликти, но реално само ги отлагат. Напредналите са искрено благодарни за всеки конфликт, който, като се разгледа като собствен вътрешноличностен, се превръща в инструмент за изкореняване на собствените предразсъдъци, слепи петна и раздуто его. Гневът и обидата от работата с другите се превръщат в учители, но само ако гледаме в огледалото - с въпроси към себе си, а не през прозореца - с обвинения към другите. За финал - ето въпроса. ВЪПРОС: Какво У МЕН, в последния ми конфликт, ме разгневи и ме накара да се засегна?” И за финал на финала – ако няма защо да се разгневите и обидите, нямаше да се разгневите и обидите.