АВАКУМ

Слава на Бога! Тази сутрин ще говорим върху една от книгите в Стария Завет. И това е книгата „Авакум“. Вие знаете, че ние имаме едно обучение за пастори, което провеждаме. То се казва ОЗО – Обучение за обучаващи. И на всяка сесия разглеждаме по една от книгите от Библията. И на последната сесия, която беше през септември, този месец, в началото, ние разглеждахме книгата „Авакум“. И аз бих желал да ви насърча да прочетете тази книга „Авакум“. И така да ви поговоря малко за нея и за това, което в нея се казва. Защото има в нея един цитат, който е, може би, в средата на книгата. В „Авакум“, втора глава, четвърти стих. И там се казва: „А праведният ще живее чрез вярата си“. Познат ли ви е този стих? „А праведният ще живее чрез вярата си“. Познат ли ви е? Откъде? От Римляни. От Римляни. Да. Ние досега разглеждахме посланието към римляните от първа до осма глава. Говорихме и миналия път от първа до осма глава. И казахме, че основната тема на посланието към римляните е „Правдата чрез вяра“. Авакум 2:4 4 Ето, душата му се надигна, не е напълно права;а праведният ще живее чрез вярата си. „Правдата чрез вяра“. И апостол Павел цитира този стих в Римляни, първа глава, седемнадесети стих. И също в Галатяни, трета глава, единадесети стих. И също този стих е цитиран в Евреи, десета глава, тридесет и осми стих. Но бихме казали, че този стих е главната идея на цялата книга. А праведният ще живее чрез вярата си. Ние като Божии хора трябва да живеем един праведен живот. И просто искам да продължа тази идея в Римляни, първа глава, седемнадесети стих. Римляни 1:17 17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“ Галатяни 3:11 11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“; Евреи 10:38 38 А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“ Там се казва от седемнадесети стих: „Защото в него, или в благовестието Христово, се открива правдата, която е от Бога, чрез вяра, към вяра, както е писано: праведният чрез вяра ще живее“. Вижте, в това благовестие, той казва, се открива правдата, която е от Бога, която Бог ни дава. Но след това той говори за нещо, което на мен много ми харесва. И той казва: „чрез вяра, към вяра“. Чрез вяра, към вяра. Това означава, че ние се спасяваме чрез вяра. Но като се спасим чрез вяра и получим правдата чрез вяра, след това оттам ли трябва да спрем с вярата? Не. След това трябва да продължим към вяра. И вярата, към която трябва да продължим, след като сме спасени чрез вяра, е вярата като начин на живот. Вярата като начин на живот. Ние като християни трябва да имаме вярата като начин на живот. И вижте, в Евреи се казва това нещо в тринадесета глава. Тук се говори за нашите духовни наставници. Ние говорихме преди молитвата за нашите духовни наставници и за това как вярата се предава в поколенията. Но тук се казва в тринадесета глава, седми стих на посланието към евреите: „Помнете онези, които са ви били наставници“. В какво се взираме в тяхното наставничество? Които са ви говорили Божието Слово. Това са били апостолите, пастирите, учителите. И се казва: „и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене“, т.е. техният начин на живеене произвежда следа, произвежда последствия. Евреи 13:7 7 Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в свършека на техния начин на живеене, подражавайте на вярата им. И се казва, какво да правим като гледаме сетнината, като се взираме в сетнината на техния начин на живеене, се казва: „подражавайте на вярата им“. Подражавайте на вярата им. Това означава, че тези наши наставници, които ние сме имали, които са ни говорили Божието Слово, те са били хора на вярата. Те са живели „чрез вяра към вяра“. Както е писано, че праведният „чрез вяра“ ще живее. Т.е. не само да имаме вяра за спасение, но също да имаме вяра като начин на живот. И тук, затова се говори в „Авакум“. Значи „Авакум“ пророкува около началото на VII век преди Христос. Зависи дали началото или края, по-ранните години на VII век преди Христос. Това означава 600-те години преди Христос. И за него не знаем много, защото не се казва кой е баща му, или не се споменава в други книги на Стария Завет, но знаем, че той е бил пророк. И знаем, че най-вероятно той е бил левит, защото пише „Псалми“. Значи в трета глава на книгата му има един „Псалом“, така че най-вероятно той е бил левит, хвалител и пророк. И всъщност в това време, в което „Авакум“ пророкува, служи на Бог, това е много динамично време. В смисъл време на криза, време на борби, на нестабилност, защото той служи малко преди да дойдат вавилонците. Знаете какво се случва с Израил? Бог ги извежда от обещаната земя, въвежда ги в Палестина, там, където им дава тази обещана земя. След това има Съдии, след Съдиите идва цар Давид, след цар Давид идва Соломон. Той има няколко синове, но основно двама сина, Ровоам и Йеровоам, и те се разделят. Йеровоам взема десет племена, Ровоам взема едно племе. Но царството се разделя на Северно царство и Южно царство. След това в династиите в Северното царство няма последователност, защото всеки следващ въстава срещу предния и е от друга фамилия. Т.е. няма линията на Давид, както в Южното царство. И Северното царство отива в робство на Асирия около 722 година преди Христос. И след това остава само Южното царство. Но и те отиват в робство през 586 година във Вавилон. Това е пленът. Вавилонският плен. Така че и това става заради тяхното идолопоклонство. Защото макар че Бог ги благославя, дава им земя, дава им царе, дава им всичко, те вместо да се покланят на Бог, започват да се покланят на други богове. И Бог предварително им казва това нещо чрез Моисей. Той им казва: „Ако вие се покланяте на други богове, върху вас ще дойдат следните проклятия. Вие ще бъдете заведени в плен“. И това се изпълнява. И пророците, всъщност, те пророкуват, за да напомнят на народа какво пише в Моисеевия закон и да ги призоват да се покаят, за да не дойде това зло, което те предвиждат, че ще дойде. Но народът, за съжаление, въпреки че слуша пророчествата, те не ги приемат и продължават да живеят в идолопоклонство и пленът идва. И Авакум живее в едно такова време, точно преди плена. И интересното в тази книга е, че в другите пророчески книги пророците говорят от името на Бога към хората. „Така казва Господ“ и те говорят от името на Бога към хората. Авакум – обратно. Той не говори от името на Бога към хората, а той си говори с Бог. Цялата книга е за това. Авакум си говори на Бог, задава Му въпроси и Бог му отговаря. И когато Бог му отговаря, накрая той пише един псалом и приключва. Така че това е структурата на цялата книга. Имаме първи въпрос на Авакум, първи Божи отговор. Това е втори въпрос на Авакум, втори Божи отговор и един псалом. Това е цялата книга. Кратка, да. И вижте, Авакум започва с тези думи: „Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?“. Авакум просто е потресен от това, че му изглежда, че Бог нищо не прави. Защото той вижда народа в корупция, народа в нечестие, народа в насилие и вижда всички тези злини. Авакум 1:2 2 Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш. „Така, Господи, къде си? Докога, докога, Господи?“. Може би и ние понякога се чувстваме така. Казваме: „Ето, нещата изглеждат, като че ли Бог нищо не прави, Бог е бездеен, къде си, Господи?“. И вижте, той е казал, втори стих ще прочета: „Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш. Защо ми показваш беззаконие и ме правиш да гледам извращение?“. Т.е. това, което вижда Авакум, е насилие, беззаконие, извращение, грабителство. Защото е казал, защото грабителство и насилие има пред мен, има каране, припиране се повдига, за това законът е отслабнал и правосъдието не излиза към победа. Имат проблеми с правосъдната система. Защото нечестивите окръжават праведния, т.е. правосъдието излиза извратено. Т.е. под натиска на тези нечестиви, съдията не издава праведни закони, не издава праведни присъди и насилие навсякъде. И Господ му казва, сега ще кажа какво ще направя. Какво мисли, че Бог ще направи в този случай, когато Авакум се оплаква от ситуацията и казва, има несправедливост, има насилие. Авакум 1:2-4 2 Докога, Господи, ще викам, а Ти не искаш да слушаш?Викам към Тебе за насилие, но не искаш да избавиш.3 Защо ми показваш беззакониеи ме правиш да гледам извращение?Защото грабителство и насилие има пред мен,има и каране, и спор се повдига.4 Затова законът е отслабнали правосъдието не отива към победа;защото нечестивите окръжават праведнияи правосъдието излиза извратено. Какво мисли, че ще направи Бог? Как мисли, че Бог ще отговори? Ще ги наказва. Ще ги наказва, но вижте как. И вижте какво казва сега. Първият отговор на Бог сега, слушайте, от 5-ти до 11-ти. Погледнете между народите, вникнете и се учудете много. Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже. Защото ето, Аз повдигам халдейците. Та казва, ще ви пратя сега един народ, който ще ви помете. Просто война. Вие мислите, че Господ ще разреши така, по друг начин нещата, но Бог казва сега ще ги разреши нещата, ще ви прати една война. Авакум 1:5-11 5 Погледнете между народите, вникнетеи се учудете много;защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни,което няма да повярвате, ако и да ви бъде разказано.6 Защото Аз повдигам халдейците,този лют и нетърпелив народ,който минава през широчината на света,за да завладее селища, които не са негови.7 Страшни и ужасни са те;съдът и властта им произлизат от самите тях.8 Конете им са по-бързи от леопардии по-свирепи от вечерни вълци;конниците им скачат отпуснато.Да! Конниците им идват отдалеч,летят като орел, който бърза да разкъсва.9 Всички идат за насилие;лицата им са насочени напреди събират пленници като пяс