БЪДИ ГОТОВ ДА СТРАДАШ ЗА БЛАГОВЕСТИЕТО!

Филипяни 1:29-30 Днес ще продължим нашата серия от проповеди върху Филипяни, първа глава. Там виждаме пет принципа, съдействащи за напредъка на благовестието. Първо, не се срамувай от благовестието (Филипяни 1:12-14). Второ, защитавай благовестието (Филипяни 1:7, 16). Трето, дръж се достойно за благовестието (Филипяни 1:27). Четвърто, бъди готов да страдаш за благовестието (Филипяни 1:29-30). И пето, участие в благовестието (Филипяни 1:3-6). В една предварителна серия ние разгледахме нашето участие в благовестието и каква е нашата част в осъществяването на Божия спасителен план. Така че с тази предварителна серия, настоящата тема става номер пет от тези за благовестието, които разглеждаме. И нашият основен текст е от Филипяни 1 глава, 29 и 30 стих. Филипяни 1:29-30 29 защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,30 като имате същата борба, която сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал. Забележете, тук апостол Павел казва, че за нас страданието за благовестието е нещо, което ни е дадено, така както и вярата в Христос. Той казва, че на вас ви е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него. С други думи, ние трябва да разглеждаме страданието за вярата като Божий дар. Защото тази дума, че на вас ви е дадено, означава, че ви е дадено като дар. На вас ви е дадена вярата като дар от Бога, но ви е дадено също не само да вярвате, но и да страдате. Така че гонението, страданието заради вярата е нещо, което е неизбежно. И Бог ни дава както да страдаме за благовестието, така Той ни дава и способност, и благодат да издържаме това страдание. Така че ни е дадено както страданието, така и издържането. И може би това не е някаква приятна тема, която искаме всички да слушаме — че трябва да страдаме за благовестието. Но ние трябва да бъдем готови за това страдание. Трябва да бъдем готови за това гонение. Ние благодарим на Бога, че в момента в България нямаме открито гонение. Но въпреки това, винаги между вярващите и хората, които не са вярващи, има напрежение, има конфликт. И този конфликт е нещо, което действа. Защото апостол Павел каза: „като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал“. И тази борба, този конфликт, това гонение е нещо, което не може да бъде избегнато. Дори когато говори за положителни неща, като например обещания за тези, които са се предали на Господа, Исус Христос споменава заедно с тези обещания и гонението. Например в Марко 10 глава, 29 и 30 стих, Исус Христос казва: Марко 10:29-30 29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието,30 и да не получи сега, в настоящото време, стократно повече, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят – вечен живот. Апостолите Му бяха казали: „Господи, ние оставихме всичко и Те последвахме. Какво ще имаме?“ И Той каза: „Ако вие сте толкова посветени, че сте оставили всички тези неща и сте дошли заради Мене и заради благовестието да Ме следвате, няма такъв човек, който да не получи стократно сега, в настоящото време.“ Значи тук става въпрос не за небето, но още тук, на тази земя — че ако ти си оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви, ще получиш стократно сега, в настоящото време, къщи, и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, и се казва: „заедно с гонения“. Така че, наистина, когато ние повярваме в Христос, ние се предаваме на Него, новораждаме се в семейството на вярата и имаме много братя, сестри, майки и бащи. И когато отидем в дома на някой наш брат, неговата къща е наша къща. Той се грижи за нас и ни посреща. Но се казва: „заедно с гонения“. Така че гоненията са едно от обещанията за това, което ще ни следва на тази земя. А в идещия свят — вечен живот. Слава на Бога! Това е обещанието. Йоан казва същото нещо. Той казва, че обещанието, което имаме от Господа, е това — вечен живот. Във вечността ние ще имаме вечен живот, божествен живот, ще бъдем с Бога. Но тук, на тази земя, ние трябва да бъдем готови да страдаме за благовестието. Ние виждаме, че не само юдейските църкви, но също и църквите в Солун страдаха от гонения. В Първо Солунци се казва: 1 Солунци 2:1-2 1 Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. Независимо че Солун беше в Северна Гърция, солунците страдаха от своите сънародници, независимо че техните сънародници не бяха юдеи. Така че, независимо от какъв етнос си, независимо къде си, винаги когато благовестието се проповядва, винаги когато се основават църкви, има напрежение, има конфликт, има гонения, има сблъсък. И в Първо Солунци, трета глава, от първия до четвъртия стих, апостол Павел казва отново за солунците: 1 Солунци 3:1-4 1 Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;2 и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,3 за да не се разколебава никой от тези скърби; защото вие знаете, че за това сме определени.4 Защото когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете. Апостол Павел се страхуваше за тези млади вярващи и си каза: „Ако те току-що са повярвали и има такива проблеми, има такива скърби, те могат да се разколебаят и да кажат: 'Ако това е християнският живот, по-добре да се отказваме'.“ Но той каза: „Не, аз ще ви изпратя един, който е по-зрял във вярата, който да ви утвърди и да ви утеши.“ Така че ние имаме нужда от утеха в нашата вяра. Да бъдем утешени, че въпреки скърбите, въпреки гоненията, въпреки проблемите, Бог има план за нас и тези скърби и гонения имат цел. Ние сме определени за тях. Затова не се колебайте, ако имате проблеми, ако имате гонения, ако имате някой, който да ви мрази заради вярата. Защото апостол Павел казва: „Когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди, което и стана, както знаете.“ Затова и аз, като пастир на църквата, ви предупреждавам. Слава на Бога, че сега нямаме гонения, но нищо не се знае. Какво може след една-две години да се повдигне гонение? Защото се казва, много интересно за гоненията — „повдигна се гонение“. Не знаеш как, нямаш никакво гонение и изведнъж се повдига гонение. Така че, както няма гонение, може да се повдигне гонение. И тогава вие трябва да си спомните тази проповед — че братът ни проповядва, че ние сме били определени на скърби, че има да претърпим беди. За да може да бъдем готови. Много е важно това нещо. Много е важно ние да не бъдем духовно лениви, но да бъдем бдителни, да бъдем молещи се, да бъдем хора, които са близо до Бога. Защото, ако не сме близо до Бога, когато дойдат тези мъчнотии и изпитания, няма да можем да ги издържим. Но ако сме близо до Бога, тогава ще бъдем като апостол Павел. Вижте какво казва той във Второ Коринтяни за начина, по който той и неговата група от апостоли, неговият екип от служители, посрещат трудностите. Вижте, той казва: „Огнетявани сме отвсякъде, но не сме притиснати.“ Защо? Защото в Христос имаме свобода и простор. От страна на света имаме угнетение, но от Божия страна имаме свобода. И трябва да имаме тази връзка с Бога, за да имаме вторите неща, които той изброява в този списък. Той казва: „В недоумение не можем да разберем защо стават тези неща, които стават, но не до отчаяне, защото в Христос имаме надежда. Гонени сме, но не оставени, защото в гонението Бог е с нас. Повалени сме, но не погубени”. Слава на Бога! И той дори говори за раните и за това, че беше много пъти бит, бичуван, дори бит с камъни и какво ли не. По едно време си помислиха, че дори е умрял, но Бог го вдигна. И той казва: „Винаги носим на тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви на тялото ни и животът на Исус”. Затова нека Бог да ни помогне и ние да бъдем готови за страданието заради благовестието. И не само Солунската църква, но и църквата във Филипи пострада от гонения. 1 Солунци 2:1-2 1 Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен;2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. Където отиваха апостолите, те започваха да проповядват в синагогите и отначало имаше прием от страна на слушателите за добрата вест за Христос, но веднага след това Сатана подбуждаше гонения и те ги отхвърляха, гонеха ги и ги преследваха. Апостолите бяха принудени да напуснат града, където са проповядвали благовестието. Обаче там, в тези градове, оставаха повярвалите, защото апостолите се движеха, но църквите и местните хора оставаха. И тези, които оставаха, бяха подложени на натиск, бяха подложени на отхвърляне от страна на семействата и от страна на останалите. Също тук ние се считаме за другите, за друговерците. Не сме християнска църква, както казват хора за тук на народния език. Казват: „Вие не сте християнска църква”. Ами каква църква сме, ако не сме християнска? Протестанти сме, да. Но всъщност, така ли е? Дали ни наричат секта, дали ни наричат култ, дали ни наричат каквото и да било, протестанти, ние сме църква на Бога. Защото ние вярваме в Исус Христос, ние се молим, ние Му се покланяме, ние Го издигаме, ние четем Словото Му, ние сме новородени от Неговия Дух и ние желаем да вършим Неговите дела. Но въпреки това ще има гонения. Също в Откровението се говори за Антипа, който беше верен свидетел, който беше убит заради вярата. И към Смирненската църква, която беше една страдаща за Христос църква, се казва във втора глава, десети стих: Откровение 2:10 10 Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница,...