Българският Пурим и изчезналият евреин

Чудеса (נפלאות) По силата на това че човек споменава чудесата на Бог, той ще бъде спасен от нещастие. В [Мидраша] Шохер Тов (70) се казва: „Светият, Благословен да е Той, спасил Исраел от Египет и извършил чудеса, за да споменават Неговите чудесни дела. Цар Давид казал: „Ако е така, ще ги спомена и Ти ще ме спасиш! За предводителя, от Давид, за да се споменат [чудесата на Господ], за да ме спаси Господ. (Теилим 70:1-2)“ [...] Тогава колко е хубаво и приятно да се чете книгата Теилим, когато насочва духа си към [Псалмите], за да знае какво казва. “Колко хубаво е всяко нещо в подходящото му време!” (Мишле 15:23), да разказва чудесата и добротата на Бог на жена си и домочадието си на Песах, Ханука, Пурим и т.н. Подобно на това, когато човек се намира сред събиране на хора, които се наслаждават на дълги разговори, вместо да говори празни приказки или забранени неща този, който се страхува да наруши стиха „Уморихте Господ с думите си…” (Малахи 2:17) трябва да насочи разговора към разказване на чудесата на Бог, които Той извършил за Исраел – за народа и за всеки един, независимо дали за самия него или за някой друг. Други ще видят и така и те ще сторят и всички ще разказват за правотата и чудесата на Господ и Името на Небесата ще бъде възвеличено. Това е мицва и човек ще получи награда за това. (ПЕЛЕ ЙОЕЦ) […] Горното споразумение, което предвиждаше какво българските евреи трябва да бъдат събрани в специални лагери и след това изселени в германските източни области. Това споразумение е било утвърдено с министерско постановление № 127 от 2. март 1943 год.. В него изрично се казва: "възлага се на комисаря по еврейските въпpocи да изсели от пределите на страната, в споразумение с германските власти до двадесет хиляди души евреи, заселени в новоосвободените земи....... но Белев и Габровски предварително са знаяли, че в новоосвободините страни не е имало двадесет хиляди евреи. Противно на договора на договора с Денекер и противно на министерското постановление, те са възнамерявали да попълнят това число с около 7,000 евреи ot cтaрите предели на България - София, Пловдив, Кюстендил, Шумен, Дупница и др. градове. [...] От публикуваните документи - доклади на Борислав Тасов e установено с положителност, че брата на адвоката Яко Барух, аптекаря Самуил Барух мобилизиран граждански в аптеката на българина Кочов в Кюстендил съобщил на кмета на града, че околийския управител, едновремено и комисар по еврейските въпроси за Кюстендил Л. Милтенов е издал тайната за предстоящото събиране на евреите на 9 март, 12 часа вечерта. [...] Отправих се до познатия ми секретар на министерския съвет Г. Серафимов. Безпомощен да ми помогне, потвърди очакваната депортация и невъзможноста за отмяна на pe- шението. Същото ми потвърди и Г. Голюбов, секретар на министъра на вътрешните работи Габровски. Отидох и при министъра на търговията и земледелието Никола Захариев. Съобщи ми, че никой нищо не може дa ни помогне, това става по заповед на германците… [...] Чудото за което се молеха кюстендилските евреи доде и ги спаси от унищожение. (СВИДЕТЕЛСТВО НА ЯКО БАРУХ, ЗАПИСАНО КАТО ЧАСТ ОТ ОБВИНЕНИЕТО ПРИ ПРОЦЕСА СРЕЩУ АЙХМАН, 1962)