Тора на български - Torah in Bulgarian

БЕАР - БЕХУКОТАЙРав Рефаел Исраел Еляким (ок. 1805 г., София - 1864 г. Йерусалим) - даян и шадар [пратеник] на сеф. общ. в Хеврон; секр. на сеф. общ. в Йерусалим.Базирано на наскоро публикуван отговор от ръкопис. ВАИКРА 263. Ако след законите Ми ще вървите и заповедите Ми ще пазите, и  ще ги изпълнявате,4. И ще давам дъждовете ви в сезона им, и ще дава земята реколтата си и полските дървета — плода им. 5. И ще ви стига вършитбата до гроздобера, а гроздоберът ще стига до сеитбата; ще ядете хляба си досита и ще обитавете в безопасност в земята си.6. И ще дам мир на земята и ще си лягате, без никой да ви плаши; ще премахна лошите зверове от земята и меч няма да мине през земята ви.7. И ще преследвате враговете си и те ще падат пред вас от меч.8. И ще преследват петима от вас стотина, а стотина от вас - десет хиляди ще преследват; и ще паднат враговете ви пред вас от меч.9. И ще се обърна към вас, и плодовити ще ви направя и ще ви умножа; и ще установя завета Си с вас.ТААНИТ 10бМъдреците учили: “Някой, който пости заради беда, и тя преминава, заради болен, и той оздравява - нека довърши поста.”МИШНА, ТААНИТ 19аАко постят заради [липса на] дъжд - [то ако падне дъжд] преди изгрева да не довършват [поста], но ако е след изгрева да го довършат. Раби Елиезер казал: “Преди пладне - да не довършват, а след пладне - да довършат.” Случило се, че в Лод постановили пост и завалял дъжд преди пладне. Казал им Раби Тарфон: “Излезте и яжте и пийте, и празнувайте.” И те излезли, и яли и пили, и празнували. И дошли в късния следобед и прочели целия Алел. ТААНИТ 25бМъдреците учили: Колко дъжд трябва да падне, за да прекратят поста? “В дълбочина от плуг,” думите на Раби Меир. А Мъдреците казали: “При суха почва - длан; при обикновена почва - две длани; при изорана почва - три длани.”ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 575:11Ако постят заради [липса на] дъжд и им се отговори, то колко [дъжд] трябва да падне, за да прекратят поста? Колкото да проникнат в дълбочината на земята. При суха почва - длан; при обикновена почва - две длани; при изорана почва - три длани. Ако започне да вали след пладне, то нека довършат този ден [на пост], а ако започне да вали преди пладне, то да не довършват, а да ядат и да пият, и да празнуват, и привечер да се съберат и да кажат целия Алел.(Изображението е подпис на Р’ Р.И. Еляким)

ПЕСАХ – МАЦАТАДЕВАРИМ 16:8Шест дни ще ядеш маца, а на седмия ден ще имаш тържествено събрание за Господ, твоя Бог; не върши работа [на него]. ШМОТ 13:7Маци да се ядат на седемте дни, и да не се вижда при теб втасало, и да не се вижда при теб заквасено във всичките ти предели.Рав Авраам Мешулам (София, ? - Йерусалим, ?) - равин в София, втората половина на 19-ти век.  Базирано на памфлета му "Мезаке ет арабим" (Йерусалим, 1878/1879 г.)

ПЕСАХРав Хаим Яаков Алеви (ок. 1762 г., Кюстендил? - ок. 1808 г., София?) - равин на Кюстендил, Дупница, София и региона между поне 1788 - 1808 г.Базирано на ръкопис.ШМОТ 12:8И да ядат месото на тази нощ, печено на огън и с маци и горчиви зеленчуци (мерорим) да го ядат.МИШНА, ПЕСАХИМ 2:6А това са зеленчуците, с които човек може да изпълни задължението си на Песах: Човек може да изпълни задължението си с хазерет, и с улашин, и с тамха, и с хархавина, и с марор.ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 475:1Трябва да си измие ръцете и да каже благословията “ал нетилат ядаим,” и да вземе маците в реда, в който ги е оставил - счупената между двете цели, и да ги вземе в ръката си и да каже благословиите “амоци” и “ал ахилат маца, а след това да отчупи от горната цяла и от счупената [маци], заедно от двете и да ги потопи в сол. [...] Трябва да ги яде заедно облягайки се, кезайт (големината на маслина) от всяка една [...]. След това трябва да вземе кезайт марор (горчив зеленчук) и да го потопи целия в харосета (сладка смес), но да не го задържа в него, за да не се загуби горчевината, затова следва да изтръска харосета от него и да каже благословията “ал ахилат марор” и да го яде без да се обляга. 

ВАЯКЕЛРав Авраам Финци (р. Сарайево, ? - ?) - меламед и шохет в Плевен в средата на 19-ти век. Автор на Лекет а-Зоар (Белград, 1859 г.)ПРЕДГОВОР НА ЛЕКЕТ А–ЗОАР[...] Устата ми и мислите ми, се провикнаха: “Защо спиш? Стани и чети от изказванията на свещения Зоар и историите му, от всичките му краища, и ги събери едно по едно и да бъдат заедно. И ги преведи на местния говор (джудезмо), за да знае и разказва народът делата на праведниците, чиито дял е вечния живот, докъде са стигали набожността и чистотата им. И се знае, че са казали нашите учители, благословена да е паметта им: “Всеки, който разказва делата на праведните, стиха казва за него, че все едно се занимава с най-желаните теми (т.е. Езотерични теми).” [...] 248 изказвания съответсващи на 248-те части на тялото, и също защото името ми Авраам е гематрия 248. [...] И нарекох книгата Лекет а-Зоар, което е равно на “сърце” (32) в миспар катан. Сърце, което познава мъката на душата му. А също и защото Авраам бехар Моше е също 32 в миспар катан, за да има и удоволствие и душата на моя учител и баща, душата му да е в Еден. И понякога написах и някоя кратка мисъл изведена от изказването [на Зоара]. [...]Спаси народа си и наследството си, а сред тях и града Плевен, да го пази Бог, защото от няколко години дойде Авраам да живее по тази земя, и народът, който я обитава, въпреки че е малоброен, ме приеха с радост да служа сред тях понякога с шехита, а понякога с преподаване на Тора, и имаше благополучие и избягаха скръбта и въздишката от мен и семейството ми, защото се скитах за прехрана и нямах нищо, а те утолиха жаждата ми с всичко. И ядох от хляба им и от чашите им пих, и ми дадоха пари от джобовете си [...], за да напечатам разкоша - тази книга на Тората. [...].Базирано на книгата му “Лекет а-Зоар” ЗОАР, ВАЯКЕЛ 198а“ВЗЕМЕТЕ ОТ СЕБЕ СИ ДАР ЗА ГОСПОД” (Шмот 35:5) - Р’ Йеуда започнал [да тълкува] със стиха: „Не е ли да разделиш (фарос) хляба си с гладния...?“ (Йешаяу 58:7). Ела и виж: чист е дялът на човек, когато се натъкне на сиромах, защото онзи сиромах е дар от Светия, Благословен да е Той, Който му го е изпратил. Който приеме този дар с радостно лице, чист е неговият дял. Ела и виж: който прояви състрадание към сиромах и съживи душата му, Светият, Благословен да е Той, му го зачита, сякаш е създал душата му. И затова Авраам, който проявявал състрадание към всички хора, Светият, Благословен да е Той, му го зачел, сякаш ги е създал, както пише: „и душите, които създадоха в Харан“ (Берешит 12:5).  И въпреки, че обясняваме „парос“ така: какво а “парос?” „Разстилане“, т.е. Да му разстила покривка за хляба и друга храна, за да яде. Друго обяснение: „парос“ - „разчупване“, защото е правилно хлябът да се нареже за бедния човек на филийки (прусот), за да не се чувства той засрамен и да не пести. „Хлябът си“ [...], но не този, придобит чрез грабеж, насилие или кражба; защото в този случай, вместо да бъде източник на заслуга, той ще бъде напомняне, горко му!, за греховете му. Подобно на това: “ВЗЕМЕТЕ ОТ СЕБЕ СИ ДАР ЗА ГОСПОД”, вземете, от което е ваше, но не и от това, което е придобито чрез насилие, грабеж или кражба.РУТ 2:19 И свекърва ѝ ѝ каза: “Къде събираше класове днес? И къде стори (работи)? Благословен да е онзи, който те е забелязал.” А тя разказа на свекърва си за кого стори и каза: “Името на човека, с когото сторих днес, е Боаз.”

Пурим по нашите земи

ТЕРУМА Рав Ицхак де Пас (? - 1760 г., Солун) - равин в София ок. 1744 г.ШМОТ 26:31И ще направиш завеса (парохет) от синя и лилава и червена [вълна], и усукан фин лен, майсторска направа я направи, с херувими.ШУЛХАН АРУХ, ЙОРЕ ДЕА 283:4Забранено е да се бродират стихове [от Танаха] върху талит.ШАХ (СИФТЕ КОЕН), ТАМ №6Защото ще причини презрение към стиховете на Тората, защото цицитите на талита не са нито предмет на мицва (ташмиш мицва), нито предмет на святост (ташмиш кедуша), и може да се влиза и да се използва и да се покрива с в тоалетна или баня с талит с цицит, но как тогава ще внесе стиховете на Тората на мръсно и презрително място. И е напсисано в книгата Атерет зекеним: “и затова са разрешили да се изписват стихове върху покривалата на сефер Тората, защото те са предмет на святост и е забранено да се отнасяме към тях с лекота.” [...] и въпреки че е приведено, че е забранено да се пишат стихове от Тората, вече сме обяснили, че традицията е да не вмимаваме за това.ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ, 154:6Също така е позволено да се направи от голяма завеса малка завеса, или да се направи от нея калъф за свитъка на Тората. Но да се направи от него калъф за Хумаш е забранено. Рама: а завесата, която окачваме пред арон кодеша, няма святостта на арона, а само святостта на синагогата.TAM, 3Предмети, които служат за святост — например калъф за книги и мезузи, ремъците на тефилин, сандъкът, в който се поставя свитъкът на Тората или Хумаш, столът (поставката), върху който се поставя свитъкът на Тората, и завесата, която се окачва пред ехала (пространството на арона) — имат святост и трябва да бъдат погребани (гениза).ТАМ, 8Рама: И е прието да се ползваме за различни нужди от вещи, свързани със святост — например покривките за книги, масата в синагогата и покривалата на свитъка на Тората. Писано е, че причината е следната: понеже вече е установен такъв обичай и е невъзможно да се пазят строго, бет динът поставя условие от самото начало, за да не стигнат хората до нарушение.аглавната страница на книгата Берах Ицхак (Солун, 1803 г.)

МИШПАТИМР’ Йом Тов Еляким (ок. 1770 г., София - 1846 г., Йерусалим) - равин в София, а по-късно главен равин на Хеврон. Базирано на наскоро публикуван отговор в списанието на йешивата Аават шалом - מקבציאל (Мекавциел). Реувен и Шимон се карат.Леви на Шимон: Докога това зло ще бъде твое величие?Шимон на Леви: Той си е на мястото. Има по-голям от него, който да ни накаже.Леви на Шимон: Проклет злодей.Шимон на Леви: Той е проклетият злодей.Йеуда, зетят на Леви, посяга и шамаросва Шимон.ШИМОН И ЛЕВИШУЛХАН АРУХ, ХОШЕН МИШПАТ, 420:24Как се оценява щетата от унижението? Всичко зависи от унизителя и унижения - не може да се сравнява унижения от обикновен човек с унижения от голям и уважаван човек, защото униженият от маловажния неговото унижение е по-голямо. РАМА: Така е и с унижения - колкото по-уважаван е, толкова е и по-голямо унижението му.ЙЕУДАСАНЕДРИН 58бКазал Реш Лакиш: Всеки, който повдига ръка срещу приятеля си, дори да не го е ударил, се нарича виновен (или “злодей”), както е казано: “И каза [Моше] на виновния: ‘Защо ще го удариш?’” (Шмот 2:13). Не пише: “Защо го удари?,” а “Защо ще го удариш?” - въпреки, че  не го е ударил вече се нарича “виновен.”ШУЛХАН АРУХ, ХОШЕН МИШПАТ, 420:1Забранено е на човек да удря приятеля си, и ако го е ударил е нарушил забрана, както е казано: “да не би да добавиш удар” (Деварим 25:3). И ако Тората внимава за удрянето на злодея, да не би да бъде ударен повече, от което заслужава, то колко повече [трябва да се внимава с] удрянето на невинния. А повдигащият ръка срещу приятеля си, за да го удари, дори да не го е ударил, се нарича злодей. РАМА: Има древен херем (отлъчване) срещу човек ударил приятеля си, и трябва да му бъде простен, за да го зачитаме в минян, и веднага щом приеме върху себе си решението на съда му е простено.

ИТРОШМОТ 18(13) И стана сутрин и седна Моше да съди народа, и стоя народа при Моше от сутринта до вечерта.(14) И видя тъстът на Моше всичко, което той прави на народа и каза: “Какво е това нещо, което правиш на народа? Защо ти седиш сам, а целият народ застават при теб от сутрин до вечер?Рав Хаим Меворах Галипапа (? - 1677 г, София) - равин на сефарадската общност и ав бет дин в София между поне 1655-1677 г. Базирано на респонсум цитиран в книгата Едут б’Иосеф на белградския равин Йосеф Алмоснино.1-во доказателствоМИШНА, ЙОМА 7:1И чете [от Тората от парашата започваща с] “След смъртта” (Ваикра 16:1), [а след това от парашата започваща с] “А на десетия” (там, 23:26), [а като я прочете] навива свитъка на Тората [...] и произнася наизуст [парашата] “И на десетия” от книгата Бамидбар (29:7). ТАЛМУД, ЙОМА 70аи произнася наизуст [парашата] “И на десетия” от книгата Бамидбар (29:7) - защо [наизуст]? Да навие [свитъка] и да я прочете! Рав Уна, синът на Рав Йеошуа, казал: “Защото свитъка на Тората не се навива в присъствието на общността, заради честта на общността.”РАШИ, тамзаради честта на общността - за да не им се налага да чакат и мълчат [ненужно].ТАЛМУД, СОТА 39бКазал Раби Танхум от името на Раби Йеошуа бен Леви: “Не е разрешено на хазана да сваля [украсите] от арон акодеша в присъствието на общността заради честта на общността.”РАШИ, тамда сваля [украсите] - докато общността е в синагогата, защото практиката им е била да донасят свитъка на Тората в синагогата от друга къща, в която била пазена. И закачали красиви платна около арон акодеша и поставяли [свитъка] в него… РАБЕНУ ЙЕРУХАМ, НЕТИВ БЕТ, ХЕЛЕК ГИМЕЛ, 19дсвитъка на Тората не се навива в присъствието на общността - изглежда, че това е било по тяхно време, когато свитъка на Тората не бил в сградата, в която се молили, както казваме в трактат Сота, но в наше време няма проблем.2-ро доказателствоМИШНА, ТААНИТ 2:1Какъв е редът на обществените пости? Преместват арон акодеша на площада на града.[...]Стават прави за молитвата. Старец с опит застава пред арон акодеша [като хазан].(Изображението е подпис на Р’ Хаим Меворах Галипапа.)

БЕШАЛАХЗОАР, БЕШАЛАХ, 44а“И стана, когато фараонът отпрати народа, Бог не ги поведе през земята на филистимците, [въпреки че бе по-близо, защото каза Бог: „Да не би народът да си промени мнението, когато видят война и да се върнат в Египет“] (Шмот 13:17)” - Раби Шимон започнал [да тълкува парашата със стиха]: “Молитва на Хавакук заради простъпки (ал шигйонот)” (Хавакук 3:1).ХАВАКУК 3(2) Господи, чух вестта Ти и се уплаших: Господи, съживи делото Си всред годините, всред годините яви; в гняв помни милостта. [...] (8) От реките ли е недоволен Господ? Против реките ли е гневът Ти? Против морето ли е яростта Ти? Че яздиш на конете Си, на твоите колесници на спасение? [...] (15) Ти прегази морето с конете Си, през грамадата на големите води.МЕЛАХИМ БЕТ, ГЛ. 4(8) И ето един ден Елиша минал покрай Шунем; а там [имало] важна жена и тя го поканила да се нахрани; и всеки път, когато минавал, той спирал там да се нахрани.(9) И тя казала на мъжа си: „Ето, сега съм сигурна, че това е свят Божий човек, който минава редовно при нас.(10) Нека направим малка таванска стая и да му сложим там легло и маса и стол и светилник, та когато дойде при нас, да се оттегля там.“(11) И ето един ден той дошъл там; оттеглил се в таванската стая и легнал там.(12) И казал на слугата си Гехази: „Повикай тази шунамитка.“ Той я повикал и тя застанала пред него.(13) И му казал: „Кажи ѝ: „Ти си се постарала за нас с такава грижа, какво може да се направи за теб? Да се говори от твое име с царя или с военачалника?“ Тя казала: „Сред народа си аз обитавам (седя/възсядам).“(14) И казал той: „Какво може да се направи за нея?“ И казал Гехази: „Ето, че тя няма син, а мъжът ѝ е стар.“(15) И казал той: „Повикай я“ И повика я и тя застана на вратата.(16) И казал: “По това време догодина ще прегръщаш (ховекет) син.“ И казала тя: „Моля те, господарю мой, човек Божий, не заблуждавай слугинята си.“(17) И заченала жената и родила син по това време догодина, както ѝ бе говорил Елиша.(18) И пораснало детето и един ден то излязло при баща си сред жътварите.(19) И казало на баща си: „О, главата ми, главата ми!“ И той казал на един слуга: „Занеси го при майка му.“ (20) И го вдигнал и го занесъл при майка му. И седяло в скута ѝ до обяд; и умряло. (21) Тя го взела и го положила на леглото на човека Божий, затворила му [вратата] и излязла. (22) И извикала мъжа си и казала: „Моля те, дай ми един от слугите и една от магариците, за да побързам при човека Божий и да се върна.“(23) И казал: „Защо отиваш при него днес? Не е ни новолуние, ни шабат.“ И казала: „Всичко е наред.“(24) Тя оседлала магарицата и казала на слугата си: “Води и тръгвай; не ме спирай да яздя, освен ако не ти кажа.“(25) И тръгнала, и стигнала до човека Божий до планината Кармел, а когато човекът Божий я видял напротив, казал на Гехази слугата си: „Ето я онази шунамитка.(26) Сега, побързай, моля, към нея и ѝ кажи: “Всичко наред ли е с теб? Всичко наред ли е с мъжа ти? Всичко наред ли е с детето?“ И казала: “Наред е.”(27) И дошла при човека Божий на планината, и хванала краката му. И пристъпил напред Гехази, за да я отблъсне; но човекът Божиий казал: „Остави я, защото душата ѝ е горчива, а Господ го е скрил от мен и не ми е казал.“(28) И казала: „Поисках ли син от господаря си? Не казах ли: „Не ме заблуждавай“?“(29) И казал на Гехази: „Препаши си кръста, и вземи тоягата ми в ръката си и иди. Ако срещнеш човек, не го поздравявай; и ако те поздрави човек, не му отговаряй. И сложи жезъла ми на лицето на момчето.“(30) А майката на момчето казала: „Жив е Господ и жив си ти, няма да те оставя!“ И той станал и тръгнал след нея.(31) А Гехази минал пред тях и сложил тоягата на лицето на момчето; но нямаше нито звук, нито отговор. И се обърнал да го посрещне и му казал: „Не се събуди момчето.“(32) И влязъл Елиша в къщата и ето, момчето лежеше мъртво на леглото му.(33) И влязъл и затворил вратата зад двамата и се помолил на Господ.ТЕИЛИМ 7:1 Шигайон на Давид, който изпял на Господ относно Куш, биняминеца.

ШМОТ И ВАЕРАЖените като инициаторките на спасението.Лишението от отдих и духовността.Генезисът на Моше.Братсвото в Шмот - Аарон.Десетте наказания като разплитането на Сътворението.Втвърдяването на фараонското сърце.Наказанията: а) знаци за съществуването и силата на Бог; б) разрушаване на строя познат на евреите досега, с цел приемането им на нов строй (Тората); в) подкана за морален избор.

ВайехиЯаков не умрялТАЛМУД, ТААНИТ 5бТака казал Раби Йоханан: “Нашият баща Яаков не умрял (мет/מת).” Попитал [Рав Нахман:] “Напразно ли тогава са го оплаквали, балсамирали и погребали?” Казал му: “Аз тълкувам стих, както е казано: ‘А ти, не бой се слуга Мой, Яаков, говори Господ, и не се плаши Исраел, защото ето, че ще те спася от далеч и семето ти от земята на изгнанието им’ (Ирмияу 30:10)’ - [стихът] съпоставя него с потомците му, както потомците му са живи, така и той е жив.БЕРЕШИТ 25:8И издъхна и умря Авраам в добра старост, на възраст и с изпълнени [години].БЕРЕШИТ 25:17 А това бяха годините на живота на Ишмаел - сто години и тридесет години и седем години, и издъхна и умря…БЕРЕШИТ 35:29И издъхна Ицхак и умря…БЕРЕШИТ 49:33И довърши Яаков да напътства синовете си, и събра краката си на леглото и издъхна… БЕРЕШИТ 47:31“[Когато] легна с бащите си, и ще ме изнесеш от Египет и ще ме погребеш в тяхното лобно място!” И той каза: “Ще направя според думите ти.”БЕРЕШИТ 50:24-25И каза Йосеф на братята си: “Аз умирам, но Бог ще си спомни, да, ще се си спомни за вас и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се заклел на Авраам, на Ицхак и на Яаков [...] извадете костите ми оттук!”БратствотоБЕРЕШИТ 4:9И каза Господ на Каин: “Къде е брат ти, Евел?”И каза [му Каин]: “Не зная. Пазач на брат си ли съм аз?” БЕРЕШИТ 50(19) И им каза Йосеф: “Не бойте се. Вместо Бог ли съм?!(20) Нали вие бяхте замислили зло за мен, Бог го замисли за добро, за да стори, както днес, да съживи голям народ.(21) А сега не бойте се, аз ще издържам вас и децата ви.” И ги утеши и говори на сърцата им.От универсалното към обособенотоБЕРЕШИТ 49(1) Тогава Яаков повика синовете си и каза:“Съберете се, за да ви кажа какво ще ви се случи в края на дните.(2) Съберете се и чуйте, синове на Яaков, чуйте Исраел баща ви.[...](8) Йеуда, братята ти ще те хвалят, ръката ти ще е на врата на враговете ти! Синовете на баща ти ще ти се поклонят.[...](13) Зевулун, на брега на морето ще живее; той ще е бряг за лодки, неговата граница върху Сидон.(14) Исахар, [яко] като кост магаре, клекналo сред предели.[...](28) Всички тези са дванадесетте племена на Исраел; и ето какво им говори баща им;  и благослови ги, според каквото се полагаше на всеки като благословия, ги благослови.БЕРЕШИТ 11(6) И каза Господ: „Ако, като един народ (ам/עם) с един език за всички, ето как са започнали да вършат, сега няма да отсъства нищо, което те биха кроили да направят.(7) Нека тогава сляза и объркам речта им там, за да не си разбират речта един на друг."БЕРЕШИТ 50(20) Нали вие бяхте замислили зло за мен, Бог го замисли за добро, за да стори, както днес, да съживи голям народ (ам/עם).От праотците към народа - промяна на парадигматаТАЛМУД, МЕГИЛА 14аУчили нашите Мъдреци: “Четиридесет и осем пророка и седем пророчици пророкували на еврейския народ…”РАШИ, там[...] Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Аарон, Йеошуа, Пинхас [...]БЕРЕШИТ 37(21) И чу Реувен това и го избави от ръцете им и каза:“Да не му отнемаме живота!”(22) И им каза Реувен:“Не проливайте кръв! Хвърлете го в този ров, който е в пустинята,но не го докосвайте!”—за да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.БЕРЕШИТ 38:26И разпозна Йеуда и каза: “Права е тя, а не аз.”БЕРЕШИТ 39:9Той не е по-важен от мен в този дом и не е скрил нищо от мен освен теб, тъй като си му жена. Как бих могъл да сторя това голямо зло? Бих съгрешил срещу Бог!

ВАИГАШБЕРЕШИТ 44(14) Йеуда и братята му влязоха в къщата на Йосеф— той все още беше там—и се хвърлиха пред него на земята.(15) И им каза Йосеф:“Какво е това дело, което сте извършили! Не знаете ли, че човек като мен може да гадае, да, да гадае?”(16) Йеуда каза:“Какво можем да кажем на господаря ми?Какво можем да говорим, с какво можем да се покажем невинни?Бог откри престъплението на слугите ти! Ето, ние сме роби на господаря ми, и ние и този, в чиято ръка беше намерена чашата.”(17) А той каза: “Далеч съм от мисълта да направя това! Мъжът, в чиято ръка беше намерена чашата, той ще ми бъде роб,а вие — вървете с мир при баща си!”(18) Йеуда се приближи (ваигаш) до него и каза: “О, господарю мой, нека да каже слугата ти дума в ушите на господаря ми, и да не пламва гневът ти против слугата ти, защото си като фараона!(19) Господарят ми попита слугите си, казвайки: ‘Имате ли баща или брат?’(20) И ние казахме на господаря ми: ‘Имаме стар баща и малко дете от старостта му, чийто брат е мъртъв, така че е останал само той от майка си, и баща му го обича.’(21) И ти каза на слугите си: ‘Доведете го при мен, искам да го видя.’(22) Но ние казахме на господаря ми: ‘Момчето не може да остави баща си; ако остави баща си, ще умре!’(23) Но ти каза на слугите си: ‘Ако най-малкият ви брат не слезе с вас, няма повече да видите лицето ми.’(24) И когато отидохме при твоя слуга, баща ми, казахме му думите на господаря ми,(25) и баща ни каза: ‘Върнете се, купете ни малко храна.’(26) Но ние казахме: ‘Не можем да слезем; ако най-малкият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-малкият ни брат не е с нас.’(27) А твоят слуга, баща ми, ни каза: ‘Вие сами знаете, че жена ми ми роди двама.(28) Единият си отиде от мен; аз си казах: Наистина е разкъсан, та разкъсан! И не съм го видял досега.(29) Ако сега махнете и този от лицето ми, ако му се случи нещо лошо, ще свалите белите ми коси с нещастие в гроба!’(30) Та сега, когато се върна при слугата ти, баща ми, и момчето не е с нас, —с чийто живот е свързан и неговият собствен живот!—(31) когато види, че момчето го няма, ще умре, и слугата ти ще свали белите коси на слугата ти, баща ни, в скръб в гроба!(32) Защото слугата ти се закле за момчето на баща си,като каза: ‘Ако не го върна при теб, ще бъда виновен за грях пред баща си през всичките дни.’(33) Та сега, моля те, нека слугата ти остане вместо момчето, като слуга на господаря ми, но нека момчето отиде с братята си! (34) Защото как ще отида при баща си, когато момчето не е с мен, за да видя нещастието, което ще сполети баща ми?

Ханука в първоизточницитеМАКАБИМ I, ГЛ. 4(54) В същото време и в същия ден, в който езичниците го бяха осквернили, в същия ден той беше осветен с песни, арфи, лютни и кимвали. (55) Всички хора паднаха на лицата си и се молиха, и възхваляваха Небесата, защото им беше даден успех. (56) Те празнуваха осем дни посвещаването на жертвеника, принесоха всеизгаряния с радост и принесоха жертва за избавление и хвала. (57) Те също украсиха предната част на Храма със златни корони и малки щитове, и преосветиха портите и стаите за коанимите, и им сложиха врати. (58) Така имаше голяма радост сред народа и укорът, причинен от езичниците, беше премахнат. (59) Йеуда и братята му, и цялото еврейско общество постановиха дните на посвещаването на жертвеника (ханукат амизбеах) да се празнуват с радост и веселие в определеното им време, година след година, в продължение на осем дни, считано от двадесет и петия ден на месец кислев.МАКАБИМ II, ГЛ. 10(5) Така се случи, че на същия ден, в който Храма бе осквернен от езичниците, се извърши пречистването на Храма, а именно на двадесет и петия ден от същия месец, който бе кислев. (6) Те го празнуваха осем дни с радост като Сукот, спомняйки си как само малко преди това на празника Сукот те скитали като диви зверове в планините и пещерите. (7) Ето защо, носейки тирси и красиви клони, а също и палмови листа, те възпяха химни на Този, Който им беше дал успех в пречистването на собственото Си място за поклонение. (8) Те постановиха с указ и потвърдиха с гласуване, че целият еврейски народ трябва да празнува тези дни всяка година. [...]МИШНА, БАВА КАМА 6:6Ако камила, натоварена с лен, мине в общественото пространство и товарът ѝ от лен влезе в дюкян и се запали, собственикът на камилата носи отговорност. Но ако собственикът на дюкяна е оставил свещника си отвън, собственикът на дюкяна е отговорен. Раби Йеуда казал: „Ако е бил свещник за Ханука, той не носи отговорност.“БЛАГОДАРСТВЕНАТА МОЛИТВА ЗА ХАНУКА “АЛ АНИСИМ”[Благодарим Ти] за чудесата, за изкуплението, за могъщите дела, за спасенията и за чудесните дела, които Ти направи за нашите предци в онези дни, в това време -В дните на Матитяу, синът на първосвещеника Йоханан, хашмонеецът и синовете му, когато нечестивото гръцко царство се надигна срещу народа ти Исраел, за да ги накара да забравят Твоята Тора и да нарушат постановленията на Твоята воля. Но Ти, в Твоята изобилна милост, ги подкрепи по време на бедствието им. Ти води техните битки, защити техните права и отмъсти за извършеното на тях зло. Предаде силните в ръцете на слабите, многото в ръцете на малцината, нечистите в ръцете на чистите, нечестивите в ръцете на праведните и умишлените грешници в ръцете на онези, които заемат себе си с Твоята Тора. Ти направи велико и свято име за Себе си в Твоя свят и извърши голямо избавление и изкупление за народа Си Исраел и до днес. След това децата Ти влязоха в светинята на дома Ти, прочистиха храма Ти, пречистиха светилището Ти, запалиха светлини в светите Ти дворове и установиха тези осем дни на Ханука, за да благодарят и хвалят великото Ти Име.МАСЕХЕТ СОФРИМ 20:6 (АНЕРОТ АЛАЛУ)Палим тези свещи заради избавленията, чудесата и знаменията, които Ти извърши за нашите бащи чрез Твоите свещени коаним. През всичките осем дни на Ханука тези свещи са свещени и не е позволено те да се използват за каквато и да е делнична употреба, а само да ги гледаме, за да благодарим на Твоето име за Твоите чудеса, Твоите знамения и Твоите избавления.МИДРАШ, ТАНХУМА, БЕААЛОТХА 5Но Аарон не принесъл жертва с главите на племената и си казал: „Горко ми! Може би заради мен Светият, Благословен да е Той, не приема племето на Леви.“ Светият, Благословен да е Той, казал на Моше: „Иди и кажи на Аарон: ‘Не бой се. Ти си определен за по-важно от това, затова е казано: Говори с Аарон и му кажи: ‘Когато палиш свещите’ (Бамидбар 8:2) - жертвите, докато Храмът съществува, те се практикуват, но свещите - завинаги’“.

Парашат ВаишлахБЕРЕШИТ 32(25) И остана Яаков насаме и се бори един човек с него до разсъмване. (26) И видя, че не ще го надмогне, и докосна бедрото му, и се изкълчи бедрото на Яаков докато се бореше с него. (27) И каза: “Пусни ме, защото се разсъмва.” И каза: “Няма да те пусна, освен ако ме благословиш.” (28) И му каза: “Как е името ти?” И каза: “Яаков.” (29) И каза: “Не ще се казва името ти Яаков повече, а Исраел, защото се бори (сарита) с Бог и с хора и надмогна.”  (30) И попита Яаков и каза: “Кажи ми сега името ти.” И каза: “Защо ще питаш за името ми?” И го благослови там.ТАЛМУД, ХУЛИН 91а“и се бори един човек с него до разсъмване” (Берешит 32:25) - казал Раби Ицхак: “От тук [учим, че] талмид хахам не следва да излиза сам нощем.”ТАЛМУД, БЕРАХОТ 5аИ казал Раби Ицхак: Всеки, който чете Шма на леглото си, злите сили се отдалечават от него, както е казано: “[Човек се ражда за мъка,] както искрите (бне решеф/בני רשף) да отлитат (уф/עוף) нагоре” (Ийов 5:7), а “уф” може да се обясни с Тората, както е казано: “Ще насочиш (атаиф/התעיף) очите си върху него ли? Вече намя да го има” (Мишле 23:5), а “решеф” може да се обясни със злите сили, както е казано: “Изцедени от глад и лишени чрез горящa чума (решеф/רשף) и горчив мор” (Деварим 32:22).Рав Реувен бен Яаков (?, София - 1805 г., Цфат) - равин и рош йешива на София, а по-късно равин в Цфат, писар преписвач, поет и кабалист.Базирано на писмо на Р’ Реувен бен Яаков до брат му Р’ Меир бен Яаков в книгата “От емет” (Солун, 1799 г.) на Рав Йеуда Сид. Въпрос: след нощен сън от няколко часа, човек се събужда и си спомня, че не е казал “Шма Исраел” преди да си легне. Той/тя иска да продължи да спи, но преди това иска да каже “Шма.” Дали трябва да каже благословията за Тората? 1-ви фактор: дали може да се причини прекъсване на обсега на благословията?Рош: да, въпреки, че повечето действия не се считат за прекъсване, дълбокият сън (шенат кева) е прекъсване и се налага нова благословия за Тората.Рабену Там: не, благословията покрива целия ден и нощ, до следващата сутрин.2-ри фактор: дали се изисква благословия за Тората ако стихове се произнасят като молитви, а не с цел изучаване?Ашкеназските средновековни равини: не.Шулхан арух: да. 3-ти фактор: какво се счита за “дълбок сън”?Повечето равини: половин час в легло.Аризал: шест часа.4-ти фактор: дали благословията за Тората е задължение от самата Тора или е въведена от Мъдреците?Рамбан: закон от Тората.Шулхан арух: закон от Мъдреците.ТАЛМУД, БЕЦА 3бПри всяко съмнение относно закон от Тората [правим] по-строгото [...], а при всяко съмнение относно закон на Мъдреците [правим] по-лекото. РАМБАМ, МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ НА БЛАГОСЛОВИИТЕ 11:16Всяко нещо, за което имаш съмнение дали изисква благословия или не, се прави без благословия.

Парашат ВайецеБЕРЕШИТ 29:35И зачена тя отново, и роди син и каза: “Този път ще благодаря (оде/אודה) на Господ.” Заради това нарече името му Йеуда, и престана да ражда. РАШИ, ТАМ“Този път ще благодаря” - защото взех повече от дяла ми, затова трябва да благодаря.ТАЛМУД, БЕРАХОТ 7бКазал Раби Йоханан от името на Раби Шимон бен Йохай: “От деня, в който Светият, Благословен да е Той, сътворил света Му, не е имало човек, който да благодари на Светия, Благословен да е Той, докато не дошла Леа и Му благодарила, както е казано: ‘Този път ще благодаря на Господ.’” Рав Йосеф Авраам (бен) Хасон (? Солун - 1881 г., Карнобат), равин на Карнобат (1840 - 1881 г.).Епитафията на надгробния му камък:Къде са праведните, мъдрите и разумните?! / Сърцето на човек ще се разтопи и всички лица ще бъдат обгорени, / както хората с добро име ще почиват „в мястото на чакалите“ (Теилим 44:20). / Тук е погребан великият на поколението, заради скриването на Лика. / Мъжът издигнат над всичко, праведният, пазещият истината, големият равин на общността му, славата на старейшините, / въпреки че остатъкът му е под купчина камъни, / “Йосеф е още жив“ (Берешит 45:26), „той е мощен (хасон/חסון) като дъбовете“ (Амос 2:9). / Това е равинът на общността, нашият почитаем учител, равинът Раби Йосеф /  Авраам бен Хасон, паметта му да е благословия [за нас], който бе привикан в небесната йешива на 30 Шеват, / (5)641 (30.1.1881), нека душата му се върже за Връзката на живота.“Базирано на отговор от Рав Йосеф Хасон цитиран в книгата “Ше’елот утшувот Саба кадиша,” част II (Йерусалим, 1974 г.) на Рав Шломо Елиезер Алфандари.18-ТАТА БЛАГОСЛОВИЯ НА АМИДАТА (МОДИМ)Благодарим Ти ние, защото Ти си Господ, нашият Бог и Богът на нашите бащи завинаги. [...] Ще Ти благодарим, и ще разказваме възхвалата Ти, за животите ни, които са предадени на ръцете Ти, и за душите ни, които са поверени на Теб, и за чудесата Ти, които [се случват] всеки ден с нас, и за невероятните Ти дела и добрините Ти, които [се случват] по всяко време, нощем, денем и следобед и т.н.МИШНА, БЕРАХОТ 5:3[Казващият]: “Модим, модим” (Благодарим, благодарим) - караме да го замълчи. ТАЛМУД, СОТА 40аКогато хазанът (букв. пратеникът на общността) казва “Модим,” какво да казва народът?МОДИМ ДЕ-РАБАНАН Благодарим Ти ние, защото Ти си Господ, нашият Бог и Богът на нашите бащи, Богът на всичката плът, нашият Творец, Творецът на Сътворението. Благословии и благодарности на великото и свято Ти Име за това, че си ни дал живот и си ни дал да просъществуваме, така също ни дай живот и съществуване, и събери диаспорите ни в дворовете на светинята Ти.ТАЛМУД, БЕРАХОТ 31аКазал Рав Йеуда: Да не се моли човек за нуждите си нито в първите три [благословии на Амидата], нито в последните три, а само в междинните, както казал Раби Ханина: “Първите [благословии на Амидата] са подобни на слугата, който възхвалява господаря си, междинните са подобни на слугата, който се моли за награда на господаря си, а последните са подобни на слугата, който получил награда от господаря си, и се сбогува и си отива. 

ПАРАШАТ ТОЛДОТБазирано на дерашата (речта) от бар мицвата на Шимон бен Шабетай Цалмона, представена пред неговия учител Рав Яаков Тева през седмицата на парашат Толдот 5510 (1749 г.), приведена от чичо му Рав Шломо Шалем в книгата му “Дивре Шломо” (Франкфурт на Одер, 1754 г.) ТАЛМУД, САНЕДРИН 91бИ казал Антонинус на Раби: “Откога склонността към злото (йецер ара) властва над човек? От момента, в който е оформен [зародиша], или от момента на раждането?”Казал му [Раби]: “От момента на оформянето.”Казал му [Антонинус]: “Ако е така, то щеше да се блъска в корема на майка си и да излезе. Та по-скоро в момента на раждането.”Казал Раби: “На това нещо ме научи Антонинус, а стихът го подкрепя, както е казано: ‘В предверието причаква грехът’ (Берешит 4:7).”БЕРЕШИТ РАБА 63:6“И се блъскаха децата във вътрешностите ѝ” (Берешит 25:22) - когато стояла до синагоги и бате мидраш, Яаков се борел да излезе, и това е, което пише: “Преди да те оформя в корема те познах” (Ирмияу 1:5); а когато минавала покрай храмове на идолопоклонство, Есав се блъскал и борел да излезе, и това е, което пише: “Отчуждили са се нечестивите [още] от утробата (Теилим 58:4).БЕРЕШИТ 25(19) А това са поколенията (толдот) на Ицхак сина на Авраам, Авраам породи Ицхак. (20) И беше Ицхак на четиредесет години, когато взе Ривка дъщерята на Бетуел арамееца от Падан арам, сестрата на Лаван арамееца, за себе си за жена.(21) И се замоли Ицхак на Господ от името на жена му, защото безплодна бе тя, и отзова му се Господ и зачена Ривка жена му.  (22) И се блъскаха децата във вътрешностите ѝ, и каза тя: “Ако е така, защо съм аз?” И тя отиде да запита Господ. (23) И ѝ каза Господ: “Два народа са в корема ти, и две колена от вътрешностите ти ще се разделят (или “отделят”), и коляно над коляно ще надделее, и по-старият ще служи на по-младия.” ТАЛМУД, АВОДА ЗАРА 11а“И ѝ каза Господ: ‘Два народа са в корема ти’” - [...] не чети “народа” (гоим/גוים), а “горди” (геим/גאים). Това са Антонинус и Раби, от чиито маси никога не прекъсвали да сервират нито маруля, нито краставици, нито репички - нито през лятото, нито през зимата.БЕРЕШИТ РАБА 63:6“[И] каза тя: ‘Ако е така, защо съм аз?’” - Раби Ицхак каза: “Това ни учи, че Ривка имену (нашата майка) обикаляла домовете на жените и ги питала: ‘Имали ли сте такава болка някога? Ако това е болката идваща с деца, то по-добре да не бях забременяла!’”

Хайе Сара - Честта на починалияРав Яаков Тева (ок. 1722 - ок. 1759 г.) - равин в Кюстендил и София. Базирано на цитат от него в книгата “Шоне алахот” (1762 г.)

ПАРАШАТ ВАЙЕРА(Бехор Исраел) Яаков бехар Шмуел Маджар (р. преди 1752 г., София? - 1806 г., София). Рош йешива и равин в София, в края на 18-ти и началото на 19-ти век, автор на “Хелек Яаков” (ръкопис).Талмуд     Тосафот           Писке Тосафот (“Решенията на Тосафот”)                  Хелек ЯаковТАЛМУД, ШАБАТ 55а“И му каза Господ: Мини през града, през Йерусалим, и постави като знак тав (תו) върху челата на хората, които въздишат и стенат заради всички мерзости извършвани в нея” и т.н. (Йехезкел 9:4). Казал Светият, Благословен да е Той на Гавриел: “Иди и отбележи с тав от мастило челата на праведните, за да не властват над тях ангелите на разрушението, а на челата на нечестивите - тав от кръв, за да властват над тях ангелите на разрушението.” [...]Какво е специалното в буквата тав? [...]  Шмуел казал: “Изчерпала се е (тама/תמה) заслугата на праотците.” Раби Йоханан казал: “Ще се смили (тахон/תחון) заради заслугата на праотците.”ТОСАФОТ, тамРабену Там казал, че заслугата на праотците се е изчерпала, но не и завета им [с Бог], както пише: “И ще си спомня за завета Ми с Яаков” (Ваикра 26:42), дори след изгнанието. И това, което ние споменаваме [в молитвите ни] е завета на праотците. [...]  А според Ри (съкр. на Рабену Ицхак) Шмуел и Раби Йоханан не спорят, ами Шмуел имал предвид, че за нечестивите се е изчерпала, но за праведните не се е изчерпала, а Раби Йоханан имал предвид праведните. [...] Съответно, ние разчитаме на това, за да споменаваме зааслугата на праотците. В края на [мидраша] Ваикра раба [се казва]: “Раби Аха казал: Всъщност заслугата на праотците все още съществува и ние винаги ще ги споменаваме, както е казано: ‘Защото Бог е състрадателен [...] и не ще забрави завета на праотците ти’ (Деварим 4:31).”   ПИСКЕ ТОСАФОТ, ШАБАТ №238Ние споменаваме заслугата на праотците. ТАЛМУД, ШАБАТ 89б[К]азал Раби Йонатан:Какво е написаното тук: “Защото ти си нашият баща, защото Авраам не ни позна, а Исраел не ни признава; Ти, Господи, си наш Баща, наш Спасител, завинаги е Името Ти” (Йешаяу 63:16)? В бъдеще, Светият, Благословен да е Той, ще каже на Авраам: “Децата ти съгрешиха срещу Мен.” Ще каже пред Него [Авраам]: “Господарю на света, нека бъдат затрити, за да бъде осветено Името Ти.”Ще си каже [Господ]: “Ще кажа на Яаков, нали той имаше болка от отглеждането на децата си, та може би ще моли за състрадание към тях.” Ще му каже [на Яаков]: “Децата ти съгрешиха.” Ще каже пред Него [Яаков]: “Господарю на света, нека бъдат затрити, за да бъде осветено Името Ти.” Ще каже [Господ]: “Няма разум сред старците и мъдрост сред децата.” Ще каже [на Ицхак]: “Децата ти съгрешиха срещу Мен.” Ще каже пред Него [Ицхак]: “Господарю на света, децата ‘ми,’ но не децата ‘Ти’?! Когато те първо казаха ‘ще направим,’ а после ‘ще чуем,’ Ти ги нарече ‘моят син, моят първороден’ (Шмот 4:22); а сега са ‘мои’ деца, но не и ‘Твои’?! Още повече, че колко да са грешили? Колко са човешките години? Седемдесет. Махни [първите] двадесет, за които не се наказва, и остават петдесет. Махни двадесет и пет за нощите, и остават двадесет и пет. Махни дванадесет и половина, през които се молят, ядат и извършват нуждите си, и остават дванадесет и половина. Ако понесеш всичките - прекрасно, ако ли не - половина за мен и половина за Теб. А ако ми кажеш, че всичките са за мен, нали принесох душата си пред Теб.” Тогава те ще кажат: “Защото ти си нашият баща.” Ще им каже Ицхак: “Вместо да ме хвалите мен, хвалете Светия, Благословен да е Той.” Ще им посочи Ицхак Светия, Благословен да е Той, пред очите им, и те веднага ще вдигнат очите си към висините и ще кажат: “Ти, Господи, си наш Баща, наш Спасител, завинаги е Името Ти.”

НоахРав Гавриел Алмоснино (1805?, Никопол? - 1890, Йерусалим) - равин в Никопол, София; пръв гл. равин на България. Базирано на ръкопис.БЕРЕШИТ 6(11) И се поквари (ватишахет/ותשחת) земята пред Бога, и се изпълни земята със злодеяние. (12) И видя Бог земята, и ето, че бе покварена (нишхата/נשחתה), защото поквари всичката плът пътя си на земята. (13) И каза Бог на Ноах: “Краят на всичката плът е дошъл при Мен, защото пълна е земята със злодеяние заради тях, и ето, Аз ще ги унищожа (машхитам/משחיתם) със земята.КИДУШИН 40аУчим в Мишната: “Това са нещата, които човек върши и яде от плодовете им в този свят, а капитала му остава за бъдещия свят, и ето ги: почитането на родителите, добрите дела, примиряването на хората един с друг, а изучаването на Тората е равно на всички тях.” Относно почитането на родителите пише: “за да се удължат дните ти и за да ти се даде добро” (Деварим 5:16) и т.н. [Талмудът пита:] Относно отпращането от гнездото (шилуах акен) също пише: “за да ти се даде добро и да ти се удължат дните” (там, 22:7), та добави я и нея! [...] Рав Иди обяснил: “Кажете за праведника, че като е добър, че от плода на делата му ще яде” (Йешаяу 3:10) - има праведник, който е добър, и такъв, който не е добър ли? [Отговор:] Този, който е добър към Небесата и създанията, е добър праведник; добър към Небесата, но лош към създанията, е праведник, който не е добър. Същото е казано относно [следващия стих]: “Жалко за лошия нечестивец, защото наградата за делата му ще получи” (там, 3:11) - има нечестивец, който е лош, и такъв, който не е лош ли? Този, който е лош към Небесата и създанията, е лош нечестивец; лош към Небесата, но не е лош към създанията, е нечестивец, който не е лош.РАШИ, там“Рав Иди обяснил” - [отпращането от гнездото] не е подобно на другите, защото те имат полза за създанията, и [съответно] изпълняващият ги е добър към Небесата и създанията.“лош към Небесата и създанията” - като убиеца, крадеца и грабителя.“лош към Небесата, но не е лош към създанията” - нарушаващият забраните свързани с кръвосмешение, унижаващият празниците, ядящият забранени мазнини. РАШИ, БЕРЕШИТ 6:11 “И се поквари (ватишахет/ותשחת) земята пред Бога” - израз използван за кръвосмешение и идолопоклонство [...].“и се изпълни земята със злодеяние (хамас/חמס)” - кражба.(Изображението е портрет от табло с портретите на депутатите от Учредителното народно събрание в Търново, 1879 г.)

61-ва годишнина от смъртта на последния главен равин на София, а по-късно и гл. равин на България, д-р Ашер Хананел (1895 г., Шумен - 1964 г., София)

Сукот - 5786МЕЛАХИМ 1, 8  (АФТАРА ЗА ВТОРИЯ ДЕН НА СУКОТ)(1) Тогава събра Шломо старейшините на Исраел, всичките глави на племената, водачите на бащините домове на Децата на Исраел при царя Шломо, в Йерусалим, за да преместят ковчега на завета с Господ от града на Давид, той е Цион.(2) И се събраха при царя Шломо всички мъже на Исраел в месеца Етаним, на празника; това е седмият месец.  [...](6) И внесоха коанимите ковчега на завета с Господ на мястото му, във вътрешността на храма, в светая светих, под крилете на херувимите, (7) защото херувимите разперваха криле над мястото на ковчега, и покриваха (ваясоку/וַיָּסֹכּוּ) херувимите ковчега и прътовете му.[...](65) И направи Шломо по това време празника и целият Исраел с него, от Лево хамат до Долината на Египет, пред Господ, нашия Бог, седем дни и седем дни, [общо] четиринадесет дни. (66)  На осмия ден отпрати народа и благословиха царя и тръгнаха към шатрите им радостни и благодарни за всичкото добро, което направи Господ за Давид, Неговия слуга, и за Исраел, Неговия народ.   ШМОТ 25:20И ще бъдат херувимите разперили криле отгоре, покриващи (сохехим/סֹכְכִים) с крилете им капорета.ЗЕХАРЯ 14 (АФТАРА ЗА ПЪРВИЯ ДЕН НА СУКОТ)(16) И ще стане така, че всеки останал от всичките народи, които се изправиха против Йерусалим, и ще отиват от година на година да се поклонят на Царя, Господ на Войнствата, и да празнуват празника Сукот.(17) И ще се случи на този, който не отиде от родовете на земята в Йерусалим да се поклони на Царя, Господ на Войнствата, и няма да имат дъжд.(18) Но ако родът на Египет не отиде и не дойде, то няма [да вали] върху тях [дъжд] ли?! Тях ще ги сполети бедствието, което ще прати Господ на народите, които не отидат да празнуват празника Сукот.(19) Това ще е грехът на Египет и грехът на всичките народи, които не отидат да празнуват празника Сукот. ЕЗРА 3(1) И пристигна седмият месец, а Децата на Исраел бяха по градовете. И се събраха народът като един в Йерусалим.(2) И станаха Йешуа бен Йоцадак и братята му коаним, и Зерубавел бен Шеалтиел и братята му, и построиха жертвеника на Бога на Исраел, за да принесат на него жертви на всеизгаряне, както пише в Тората на Моше, божият човек.(3) И поставиха жертвеника върху основите му, защото бяха в ужас от народите на тези земи, и принесоха върху него жертви на всеизгаряне на Господ, жертви сутрин и вечер.(4) И направиха празничната жертва за Сукот, както пише, и жертвата за всеизгаряне, ден за ден, според броя, какъвто е законът, всяка една в деня ѝ. (5) А след това, постоянната жертва за всеизгаряне, и за месеците, и за всички свещени празници на Господ, и за всеки дарил дар на Господ; (6) от първия ден на седмия месец започнали да принасят жертви на всеизгаряне на Господ, но светилището на Господ не бе основано.НЕХЕМИЯ 8(14) И откриха, че пише в Тората, която заповядал Господ чрез Моше, че Децата на Исраел следва да седят в суки на празника, в седмия месец. (15) И затова дадоха да се чуе и разгласиха във всички градове и в Йерусалим, казвайки: “Излезте в планините и донесете маслинови листа, и балсамови листа, и листа от мирта, и листа от финикова палма, и листа от гъсто дърво, за да се направят суки, както пише.”(16) И излязоха народът, и донесоха и си направиха суки, всеки един на покрива му и в дворовете си, и в двора на дома на Бога, и на площада на Портите на водата, и на площада на Портите на Ефраим.(17) И направиха цялата общност на завърналите се от плен суки, и седнаха в суките, защото от дните на Йешуа бин Нун не бяха правили това Децата на Исраел, до този ден; и радостта бе много голяма.(18) И четоха от свитъка на Тората на Бога всеки ден, от първия ден до последния ден; и направиха празник седем дни, а на осмия ден - възпиране, какъвто е закона. 

Йом кипур - 5786ДЕВАРИМ 30(1) И ще стане, когато дойдат върху теб всички тези неща - благословията и проклятието, които поставих пред теб - и ще [ги] вземеш присърце сред всичките народи, при които те е изгонил Господ, твоя Бог, там;(2) и ще се завърнеш при Господ, твоя Бог, и ще се вслушаш в гласа Му, според всичко, което аз ти заповядвам днес, ти и децата ти, с цялото ти сърце и с цялата ти душа. (3) И ще върне Господ, твоят Бог, твоите пленници и ще има състрадание над теб, и ще те събере от всичките народи, сред които Господ, твоят Бог, те е пръснал, там.(4) Ако бъде един от изгнаниците ти в края на небесата, от там ще те събере Господ, твоят Бог, и от там ще те вземе.(5) И ще те доведе Господ, твоят Бог, в земята, която са овладели бащите ти, и ще я овладееш, и Той ще ти стори добро и ще те увеличи [дори повече] от бащите ти.(6) И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоят Бог, с цялото ти сърце и с цялата ти душа, за да живееш ти. (7) И ще даде Господ, твоят Бог, всичките тези проклятия на враговете ти, и на мразещите те, които са те преследвали.(8) А ти ще се завърнеш и ще се вслушаш в гласа на Господ, твоят Бог, и ще извършиш всичките Му заповеди, които аз ти заповядвам днес. РАМБАН, там 30:6“И ще обреже Господ, твоят Бог, сърцето ти” - Това е казаното: “Който идва да се пречисти, му помагат [свише]” (Талмуд, Шабат 104а) - гарантира ти, че ще се завърнеш при Него с цялото ти сърце, и Той ще ти помогне в това. МОЛИТВАТА АМИДА, ПЕТА БЛАГОСЛОВИЯЗавърни ни (ашивену), наш Баща, към Тората Ти; и приближи ни, наш Царю, към службата Ти; и ни върни в пълно разкаяние/завръщане (тешува) пред Теб.ДЕВАРИМ 10(11) А сега, Исраел, какво [друго] Господ, твоят Бог, иска от теб, освен да се страхуваш от Господ, твоя Бог, да вървиш по всичките Му пътища, и да Го обичаш и да служиш на Господ, твоя Бог, с цялото ти сърце и с цялата ти душа, (12) да спазваш заповедите на Господ и законите Му, които аз ти заповядвам днес, за твое добро?[...](16) И ще обрежете крайкожието на сърцето ви, и врата ви не ще втвърдявате повече.ВАИКРА 23:24Говори с Децата на Исраел казвайки: “На седмия месец, на първия ден на месеца, ще бъде за вас шабат, възпоменание с тръбене, свещено събрание.”   МИШНА, РОШ АШАНА 1:2В четири времена светът бива съден: на Песах по отношение на реколтата. На Шавуот по отношение на плодовете на дърветата. На Рош ашана всички хора по света минават пред Него като стадо овце, както се казва, „Този, Който оформя сърцата на всички тях, Който различава всичките им дела“ (Теилим 33:15). На Сукот биват съдени по отношение на дъжда.ВАИКРА 16(29) И ще бъде за вас закон вечен, на седмия месец, на десетия ден, ще изнурите душите си и всяка работа не ще вършите, местния жител и чужденеца живеещ сред вас,(30) защото на този ден ще ви се изкупи, за да се пречистите, от всичките ви грехове пред Господ ще се пречистите.БЕРЕШИТ РАБА 11:6Един философ запитал Раби Ошая казвайки му: “Ако милата (обрязването) е толкова желана [от Бог], то тогава защо не я дал още на Адам (първия човек)?” Казал му [Раби Ошая]: “Защо ти си подстригваш косата, а оставяш брадата? [...] Всяко нещо създадено през шестте дни на сътворението има нужда от действие - горчицата има нужда от подсладяване, [...] пшеницата има нужда от смилане, и дори човек има нужда от поправяне.”   МОРЕ НЕВУХИМ, III, ГЛ. 43И така и Рош ашана е един ден, защото е ден за разкаяние (тешува) и пробуждането на хората от духовната им дрямка, та затова и тръбим в шофара в него [...] и той е като подготовка и встъпление към деня на поста (Йом кипур), както виждаме в обичаите на десетте дни от Рош ашана до Йом кипур, известни в традицията на народа. 

ТЕИЛИМ 145(4) Поколение на поколение ще хвалят делата Ти, и подвизите Ти ще разказват.Дор ледор йешабах ма’асеха, угвуротеха ягиду.(5) За прелестта на честта на славата Ти и чудесните Ти деяния ще говоря.Адар кевод одеха, ведивре нифле’отеха асиха.(6) И за мощта на страшните ти дела ще разказват, и величието Ти ще споделям.Ве’езуз норотеха йомеру, угдулатха асаперена. ИБН ЕЗРАПоколенията ще разказват за видимите Ти подвизи, а аз ще го споделям в сърцето си - “прелестта на честта на славата Ти”, т.е. основите на честта на видимите Ти подвизи, също и чудесните (или “непостижимите”) Ти деяния, които не са били разбрани от предишните поколения.   РАДАК (Рав Давид Кимхи)Както правя аз, че споделям с хората прелестта на честта (кевод) на твоят од (одеха), което значи красотата на честта на мощта Ти, защото чрез мощта Му и чудесните Му деяния Той става почитан, както е казано: “И ще стана почитан (икавда) чрез фараона” (Шмот 14:4), и чудесните Ти деяния, които си извършил за мен, така и да направят и те - когато получат благодат от Бог, да разкажат за него и да споделят с много хора. ТЕИЛИМ 145(1) Възхвала на Давид: ще те въздигам мой Боже, Царю, и ще благославям името ти завинаги. Теила ле-Давид, аромимха Елоай амелех вааварха шимха леолам ваед. МИШЛЕ 14:28В множеството на народа е славата (адрат/הדרת) на царя.ДИВРЕ А’ЯМИМ, АЛЕФ, 29:25И възвеличи Господ Шломо в очите на целия Исраел, и му даде царска чест (од/הוד), която нямал никой друг цар на Исраел преди него.ДАНИЕЛ 11:21А на негово място ще застане презиран човек, и няма да му дадат царска чест (од/הוד).БЕРЕШИТ РАБА 9:1“И видя Бог всичко, което сътвори” (Берешит 1:31) [...] “Честта (кевод/כבוד) на Бог е скриването, а честта на царете - издирването” (Мишле 25:2) - Раби Леви казал от името на Раби Хама бар Ханина: “От началото на книгата [Берешит] до тук, ‘честта на Бог’ това ‘е скриването’. Оттук нататък - ‘честта на царете е издирването’, т.е. честта на думите на Тората, които са оподобени на царете, както е казано: “чрез мен ще царуват царете” (Мишле 8:15) - ‘е издирването.’”ПЕСИКТА РАБАТИ 37:1Когато създал света, [Светият Благословен да е Той] се облякъл в слава и чест (од ве’адар), както е казано: “[Благославяй душе моя Господа; Господи, Боже мой, Велик си много,] слава и чест (од ве’адар) облече” (Теилим 104:1).”

Парашат Корах

НАСОБАМИДБАР 7(1) И в деня, когато завърши Моше издигането на мишкана, и го помаза и го освети, и всичките му принадлежности, и жертвеника и всичките му принадлежности, и ги помаза и освети ги.(2) И принесоха, водачите на Исраел, главите на бащините си домове, които бяха водачите на колената, отговорните за преброяването,(3) и донесоха жертвата си пред Господ - шест покрити коли и дванадесет вола; по една кола за всеки двама водачи и по вол за всеки един; и ги принесоха пред мишкана.[...](9) И принесоха водачите посвещаването на жертвеника в деня, когато бе помазан той, и принесоха водачите жертвата си пред жертвеника.(10) И каза Господ на Моше: “По един водач на ден, по един водач на ден ще принесат жертвата си за посвещаването на жертвеника.”(11) И бе принасящият жертвата си на първия ден, Нахшон, синът на Аминадав, от коляното Йеуда.(12) А жертвата му бе една сребърна чиния, сто и тридесет шекела бе теглото й; купа една от сребро от седемдесет шекела, според шекелите на светилището; и двете бяха пълни с брашно, смесено със зехтин, за брашнена жертва;(13) една лъжица от злато от десет (шекела), пълна с благовония;един бик, млад сред стадото; един овен; едно агне в първата му година, за всеизгаряне;(14) един козел за грехоизкупителна [жертва];(15) а за мирна жертва - два вола, пет овена, пет козела, пет агнета в първата им година; това бе жертвата на Нахшон, сина на Аминадав.РАШИ (Бамидбар 7:19-23)“Сребърна чиния” - числовата стойност на буквите е 930, което отговаря на годините на Адам, първия човек. (Бамидбар Раба 14:12)“сто и тридесет шекела бе теглото й” - защото, когато му се родило потомството (толдот/תולדות), с което да поддържа съществуването на света, той бил на 130 години, както е казано: “И живя Адам тридесет и сто години и [му се] роди” и т.н. (Берешит 5:3). (там)“Това е книгата на потомството (сефер толдот/ספר תולדות) на Адам.” (Берешит 5:1)“Купа една от сребро” - числовата стойност е 520, намек за Ноах, защото, когато му се родило потомството, бил на 500 години; и като намек за 20-те години преди да му се роди потомството, когато бил отреден потопа. [...] Затова е и казано: “купа една от сребро”, а не е казано “една сребърна купа”, както е казано за чинията, за да се покаже, че и буквите на думата “една” трябва да се преброят. (там)“Седемдесет шекела” - отговаря на седемдесетте народа, които произлизат от синовете му. (там)“Една лъжица” (каф ахат/כף אחת) - отговаря на Тората, която е била дадена от “Ръката” на Светия, Благословен да е Той. (Бамидбар Раба 13:16) “от злато от десет (шекела)” - отговаря на Десетте заповеди. (там)“пълна с благовония” - числовата стойност на “благовония” (кеторет/קטרת) е “613 мицвот (заповеди)”, стига да се замени ק с ד използвайки “атбаш” (א-ת \ ב-ש \ ג-ר \ ד-ק) (там)“един бик” - отговаря на Авраам, както е казано: “И взе млад бик” (Берешит 13:14). (Бамидбар Раба 13:14)“един овен” - отговаря на Ицхак, както е казано: “И взе овена” и т.н. (Берешит 22:13). (там)“едно агне” - отговаря на Яаков, както е казано: “А агнетата отдели Яаков” (Берешит 30:40). (там)“Козел” - за да се изкупи продажбата на Йосеф, за когото е казано: “И заколиха козел” (Берешит 37:31). (Бамидбар Раба 13:13)“а за мирна жертва - два вола” - отговарят на Моше и Аарон, които помирили Исраел и Небесния им Баща. (Бамидбар Раба 13:19)“пет овена, пет козела, пет агнета” - три вида, отговарящи на коаним, левиим и исрелим; на Тората, Пророците и Писанията; три пъти по пет, което отговаря на петте книги на Тората, петте заповеди на едната скрижала и петте заповеди на другата скрижала. (Бамидбар Раба 14:10)

ШАВУОТЗОАР, I, 8аРаби Шимон седеше и изучаваше Тората през нощта, когато булката трябваше да се събере със съпруга си (нощта на Шавуот). Защото ни е било казано, че всички членове на свитата на булката, през нощта преди сватбата ѝ, са длъжни да я придружават и да се радват с нея в последните ѝ приготовления за великия ден: да изучават Тората, от Тората към Пророците, от Пророците към Писанията, а след това тълкуванията на стиховете и до тайните на Мъдростта, тъй като всички те представляват нейните приготовления и украшения. Булката, заедно със своите моми, влиза и застава над тях, украсяи се подготвя чрез тях и се радва с тях през цялата нощ. А на следващия ден тя не влиза под балдахина (хупата), само в тяхната компания. Те са наречени “участниците в хупата.” И когато тя стъпва под балдахина, Светият, благословен да е Той, пита за тях, благославя ги и ги коронясва с булчинския венец: щастлив е техният дял! Затова Раби Шимон и всички негови спътници пяха с песента на Тората, като всеки един от тях правеше нови открития в Тората. И Раби Шимон и спътниците му се радваха. И им каза Раби Шимон: „О, синове мои, щастлив е вашият дял, защото на следващия ден булката ще влезе в брачния балдахин само заради вас; защото всички, които помогнат да се подготвят украшенията ѝ тази вечер, и се радват за нея, всички те ще бъдат отбелязани и записани в книгата за възпоменание и Светият, Благословен да е Той, ще ги благослови със седемдесет благословии и корони на небесния свят.“ПИСМО ОТ Р’ ШЛОМО АЛКАБЕЦ ДО СОЛУНСКИТЕ КАБАЛИСТИ (1533 г.)Знайте, че праведникът (Каро) и аз, неговия и ваш смирен слуга, принадлежащи към нашето общество, се съгласихме да останем будни цяла нощ, за да прогоним съня от очите ни на Шавуот. Успяхме, слава Богу, така че, както ще чуете, не престанахме да учим нито за миг. [...] Веднага щом бяхме изучили два трактата от Мишната, нашият Създател ни порази така, че чухме глас, говорещ от устата на праведника, нека неговата светлина свети. Беше силен глас с ясно произнесени букви. Всички спътници чуха гласа, но не можеха да разберат какво се казва. Беше изключително приятен глас, който ставаше все по-силен. Всички паднахме по лице и никой от нас не беше оставил дух в себе си поради големия ни страх и благоговение. Гласът се обрърна към нас, казвайки: „Приятели, най-избрани от избраните, мир вам, възлюбени спътници. Щастливи сте вие ​​и щастливи са онези, които са ви родили. Щастливи сте вие ​​на този свят и щастливи в следващия, защото сте решили да Ме украсите тази нощ. За тези много години главата Ми беше унила без да има кой да Ме утеши. Бях хвърлен на земята, за да прегърна бунищата, но сега вие върнахте короната на предишното й място. Бъдете силни, любими Мои. Бъдете смели приятели мои. Радвайте се и ликувайте, защото принадлежите сред малцината избрани. Имате заслугата да принадлежите към царската свита. Звукът на вашата Тора и дъхът на устата ви са се издигнали до Светия, Благословен да е Той, пробивайки през много небосводи, докато се издигне нагоре. Ангелите мълчаха, серафимите бяха неподвижни, хайот стояха безмълвни и цялото небесно войнство чу заедно със Светия, Благословен да е Той, звука на вашия глас. Ето, аз съм Мишната, майката, която укорява децата си, и дойдох да говоря с вас. Ако бяхте десет на брой, щяхте да се изкачите още по-високо, но въпреки това сте достигнали голяма височина. Щастливи са онези, които са ви родили, приятели Мои, в това, че като се лишавате от сън, вие сте се изкачили толкова високо. Чрез вас се издигнах тази нощ и чрез приятелите ви във великия град, град-майка в Исраел. Вие не сте като онези, които спят на легла от слонова кост в сън, който е една шейсета от смъртта, които се изтягат на леглата си. Но вие се прилепвате към своя Създател и Той ви се радва. Затова, синове Мои, бъдете силни и се радвайте на Моята любов, радвайте се на Моята Тора, радвайте се на страха от Мен.“

ПИРКЕ АВОТ 3:12Раби Ишмаел казал: “Имай готовност за старшите (рош/ראש), бъди спокоен с младшите (тишхорет/תשחורת), и посрещай всеки човек с радост.”РАШИ, БЕРЕШИТ 15:18[...] Както казват хората: “Слугата на царя е цар - прикрепи се към управника (шахвар/שחוור) и ще ти се кланят.” ПИРКЕ АВОТ 1:15Шамай казвал: “Направи Тората ти постоянна, говори малко и прави много, и приемай всеки човек с приятно изражение на лицето.”КОЕЛЕТ 11:10Свали гнева от сърцето си, и премахни злото от плътта си, защото младостта и старостта (шахарут/שחרות) са суета.ААДАМ (האדם) = ТАМЕ (טמא)5 + 1 + 4 + 40 = 9 + 40 + 1 = 50א + מ + ט = ם + ד + א + הТАЛМУД, КИДУШИН 81аРаби Меир се подигравал на грешниците. Един ден, Сатан му се появил като жена от другата страна на реката. Нямало лодка, та той намерил въжен мост и пресякъл. Когато стигнал до средата на въжения мост, [Сатан] го напуснал и казал: “Ако не беше това, че на Небесата казват за теб: ‘Внимавайте с Раби Меир и Тората му!,” щях да обезценя кръвта ти до двеста маа.”  Раби Акива се подигравал на грешниците. Един ден, Сатан му се появил като жена на върха на палма. Той се хванал за палмата и тръгнал да се качва. Когато стигнал до средата на палмата, [Сатан] го напуснал и казал: “Ако не беше това, че на Небесата казват за теб: ‘Внимавайте с Раби Акива и Тората му!,” щях да обезценя кръвта ти до двеста маа.”----------------------------------ПИРКЕ АВОТ 3:15[Раби Акива казвал:] Всичко е предвидено (цафуй/צפוי) и сободата на избора е дадена, и светът е съден с добро (тов/טוב), и всичко е според повечето дела.” ШМОТ 25:11И ще покриеш (ципита/צפית) [ковчега на завета] с чисто злато…МИШЛЕ 4:2Защото добър (тов/טוב) подарък ви дадох, Тората Ми не изоставяйте.ТАЛМУД, ШАБАТ 31аРава казал: “Когато поставят човек пред Съда, го питат: ‘[...] Очаква ли (ципита/צפית) спасението? [...].’ ДЕВАРИМ 7:10И заплаща на мразещите Го пред тях, за да ги погуби…Изображението е от заглавната страница на книгата "Елеф а-Маген" на Рав Елиезер Папо (публ. ок. 1828 г. в Солун)

ПИРКЕ АВОТ 2:1Раби (Йеуда а-Наси) казал: “Кой е правият път, който човек следва да си избере? Този, който придава чест на правещия го и кара хората да му придават чест. И бъди внимателен с леката мицва, както си с тежката, защото не знаеш даденото като награда за заповедите. И пресмятай загубата от мицвата в сравнение с печалбата (или “наградата”) ѝ, и печалбата (или “наградата”) от греха в сравнение с загубата от него. И виж три неща и няма да стигнеш до грях: знай какво има над теб - виждащо око и слушашо ухо, и всичките ти дела са записват в книга.”Рав Исахар Абулафия (1727, Измир - 1781, София). Шадар (шалиах дерабанан) за общността на Тверия, равин на Белград (1771 - 1773 г.), а по-късно равин и рош йешива в София (ок. 1776 - 1781 г.). Базирано на ръкопис.ПИРКЕ АВОТ 1:3Не бъдете като слугите, които служат на господаря си с цел да получат награда, а бъдете като слуги, които служат на господаря си без цел да получат награда. БАМИДБАР 9:6И имаше хора, които бяха нечисти заради [допир] с труп на човек и не можеха да направят пасхалната жертва на този ден, та се приближиха към Моше и към Аарон на този ден.ТАЛМУД, СУКА 25а-бТова, че някой, който се занимава с мицва е освободен от друга мицва, [...] го знаем от ученото тук: “И имаше хора, които бяха нечисти заради [допир] с труп на човек и т.н.’ - кои са били тези хора? [...] Хора, които са били заети с погребение на някой, който е имал нужда от това, чийто седми ден се паднал в навечерието на Песах, както е казано: ‘и не можеха да направят пасхалната жертва на този ден’ - на този ден - не, но на следващия - да.”  ТАЛМУД, МЕНАХОТ 49аКогато няма [достатъчно средства] за ежедневната жертва (тамид) и за допълнителната празнична жертва (мусаф), то коя има предимство [...] - става дума за постоянната жертва за утре и за допълнителната празнична жертва за днес. Дали ежедневната жертва е за предпочитане, защото е постоянна, или допълнителната празнична жертва е за предпочитане, защото е по-свята? 

ПИРКЕ АВОТ 1:15Шамай казвал: “Направи Тората ти постоянна (קבע), говори малко (מעט) и прави много, и приемай всеки човек с приятно изражение на лицето.”БЕРЕШИТ 18:5Ще взема късче хляб.БЕРЕШИТ 18:7И взе крехко и хубаво теле.ТЕИЛИМ 1:2А само в Тората на Господ е желанието му, и само за Тората му (или “Му”) мисли денем и нощем.ИЙОВ 11:9По-дълга е мярката ѝ от земята и по-широка от морето.ШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 155:1 (РАМА)Да си определи (יקבע) място (за учене). ЯЛКУТ ШИМОНИ, НАХ 145:4Раби Шимон бар Йохай казал: “Всеки, който си определя място за Тората му, враговете му ще бъдат победени, както е казано: ‘И ще определя място за народа Ми, за Исраел, и ще го посадя, за да обитава там, и няма повече да бъде притесняван’ и т.н. (Шмуел, Бет 7:11).”ДЕВАРИМ 7(6) Защото ти си народ посветен на Господ, твоя Бог; теб те избра Господ, твоя Бог, да бъдеш за Него народ - ценно притежание от всички народи на земята.(7) Не защото сте по-многочислени от всички народи ви пожела Господ и ви избра, нали сте най-малкият (המעט) от народите,(8) а заради любовта на Господ към вас и заради пазенето Му на клетвата, която се закле на вашите бащи.  ТАЛМУД, ХУЛИН 89а“Не защото сте по-многочислени от всички народи ви пожела Господ” и т.н. (Деварим 7:7) - казал Светият, Благословен да е Той, на Исраел: “Желая ви, защото дори, когато ви придавам важност, вие се смалявате пред Мен.”БЛАГОСЛОВИЯ ЗА ТОРАТАКойто ни е избрал из между всички народи и ни е дал Тората Му. КАЛА РАБАТИ 8:16“Не е на небесата тя” (Деварим 30:12) - няма да се намери Тора сред тези, които се възгордяват.ТАНА ДЕВЕ ЕЛИЯУ РАБА 25Всеки един от еврейския народ е задължен да си казва: “Кога делата ми ще достигнат делата на праотците ми - Авраам, Ицхак и Яаков?”МИШЛЕ 15:17По-добра е трапезата със зеленчук там, където е любовта, отколкото угоен бик с омраза.(Бзирано на книгата זכות אבות на Рав Яаков Финци)

Значението на сефират аомер.

Какво отбелязваме на последните дни на Песах? С какво се отличават от първите? Защо наричаме осмия, в диаспората, ден "Ахарон шел Песах"?

Ерев Песах на Шабат(Питайте местния си равин преди прилагането на казаното тук)Постът на първородните (Таанит бехорот)Сефарадим - Принципно са освободени от пост тази година, но ако има как то да присъстват на сиюм (завършване на част от Мишната или Талмуда) или друго подобно празненство (прим. брит мила), за да се освободят според всички мнения.Ашкеназим - Първородните постят в четвъртъка преди Песах. За разлика от други постове, могат изначално да се освободят от поста с присъствие на сиюм.Търсенето на хамец (бедикат хамец)Четвъртък вечер преди Песах, с благословия.Кол хамира.Внимателно прибиране на намерения и оставения хамец.Изгарянето на хамецаНай-добре до петия (алахически) час. В София - 12:22 ч. в петък, 11.04.25.В краен случай, преди Шабат. В София - 19:46 ч.Молитвата “Йеи рацон” (Да бъде Твоята воля), се казва при изгарянето.(Същото се отнася и за кашеризирането на кухнята и съдовете.)Продаването на хамецаСефарадим - Петък сутрин.Ашкеназим - Петък сутрин, петък следобед, а според други - от петък за Шабат.(Купуването на нов хамец за нуждите на петъка или до Шабат сутрин е все още разрешено). Подготовка от Ерев ШабатНай-добре подготовката за седера да се довърши преди Шабат, за да не се губи време след Шабат или заради забранени на празника действия.Печенето на шийката или крилцето, и яйцето за кеарата (седерната чиния).Приготвянето на харосета.Хрянът.Солената вода.Проверяването на марулята.Свещ, която да гори поне 50 часа.Хляб за петък вечерХраните, за предпочитане, да са вече кашер за Песах.Сефарадим - хамецен хляб; маца; варена/пържена маца; яйчена маца (маца ашира)Ашкеназим - хамецен хляб.ШахаритРанна молитваСутрешна трапезаАко се използва хамец, то (в София) да се изяде до 11:15 ч., и да се почисти и изхвърли остатъкът до 12:21 ч. на Шабат, 12.04.25. Сефарадим - хамецен хляб; варена/пържена маца; яйчена маца (маца ашира). Трохи - могат да се изхвърлят в боклука, а парчета с големината на маслина - в тоалетната.Ашкеназим - хамецен хляб. Трохи и парчета от хамеца да се изхвърлят в тоалетната.(След като сме изяли и изхвърлили остатъка от хамеца, казваме вторият “Кол хамира” - отказ от хамеца, преди 12:21 ч. Трапезата с другите храни може да продължи.)Трета трапезаСефарадим: между 13:28 ч. и 16:46 - варена/пържена маца; яйчена маца (маца ашира)Ашкеназим: плодове, зеленчуци, риба, месо и т.н.(Масата може да се почисти след третата трапеза ако е неприятно, че е мръсна.)Шабат агадолВ много общности е Шабатът преди, тази година - Шабат парашат Ваикра, 04.04 - 05.04.Маца - ядене и мукцеСпоред сефарадимите не се яде маца през целия ден на Шабат, а според ашкеназимите - целия Шабат.Мацата за седера е мукце ако е ограничено количество.Подготовка за седера на ШабатДа не се започва до 20:50.(Според сефарадимите, при голяма нужда: след 20:05, но само подреждането на масата, а каквото е разрешено на празник, но забранено на Шабат, само след 20:50 ч. и авдала)Паленето на свещите за празникаНе преди 20:50 ч., да се каже “Барух амавдил бен кодеш лекодеш” (Благословен да е разделящият между святостта [на Шабат] и святостта [на празника]) преди извършването на каквато и да е работа и подготовка, вкл. паленето на свещите.Арвит за празникаСпециална добавка “Ватодиену” в Амидата.Кидуш (Якн’аз)Редът на благословиите:“Боре при агафен/агефен” - вино (яин)Кидуш “Боре меоре аеш” за свещ (нер) - използват се две свещи, които се държат заедно и се оставят да изгорят сами, а не се изгасят. Не поглеждаме на ноктите.АвдалаШеехеяну (зман)

Рав Шабетай Вентура (ок. 1732 г., Сплит - преди 1799 г., Видин) - равин и даян на Сплит, а от около 1779 във Видин. Базирано на книгата му На’ар шалом [Река на мира] (Амстердам, 1775 г.)ПЕСАХ - КОРЕХШУЛХАН АРУХ, ОРАХ ХАИМ 475:1Трябва да си измие ръцете и да каже благословията “ал нетилат ядаим,” и да вземе маците в реда, в който ги е оставил - счупената между двете цели, и да ги вземе в ръката си и да каже благословиите “амоци” и “ал ахилат маца, а след това да отчупи от горната цяла и от счупената [маци], заедно от двете и да ги потопи в сол. [...] Трябва да ги яде заедно облягайки се, кезайт (големината на маслина) от всяка една [...]. След това трябва да вземе кезайт марор (горчив зеленчук) и да го потопи целия в харосета (сладка смес), но да не го задържа в него, за да не се загуби горчевината, затова следва да изтръска харосета от него и да каже благословията “ал ахилат марор” и да го яде без да се обляга. След това да вземе третата маца и да я разчупи, да я сложи заедно с марор и да я потопи в харосета. [...] Следва да каже “Спомен за Храма, според Илел” и да ги яде заедно, облягайки се. Откакто е благословил “ал ахилат маца”, да не говори за нищо, което не е свързано с трапезата, докато не изяде този “сандвич”, за да се зачетат благословиите “ал ахилат маца” и “ал ахилат марор” и върху този сандвич.ТАЛМУД, ПЕСАХИМ 115аКазал Илел цитирайки традиция, [която имал]: “Човек не трябва да увива маца заедно с марор и да ги яде, защото днес смятаме, че мацата в наше време е заповед от Тората, докато марорът е заповед от Мъдреците, та марорът от Мъдреците ще дойде и ще отмени мацата от Тората.И дори според този, който казва: ‘Заповедите не се отменят една друга,’ това е при две заповеди от Тората или две заповеди от Мъдреците, но една заповед от Тората, а друга от Мъдреците - идва тази от Мъдреците и отменя тази от Тората.”[Талмудът пита:] Кой е учителят, който смята, че заповедите не се отменят една друга? Това е Илел. Както са учили: “Казват за Илел, че ги увивал заедно и ги ял, както е казано: ‘с маци и горчиви зеленчуци го яжте’ (Бамидбар 9:11).”   Казал Раби Йоханан: “Колегите на Илел спорят с него. Както са учили: ‘Човек може да си помисли, че ги увива заедно и така ги яде, както Илел ги ял, затова стихът казва: ‘с маци и горчиви зеленчуци го яжте’ - дори това отделно и другото отделно.”Рав Аше го оспорил: “Ако е така, то защо е казано ‘дори’?” Затова казал Рав Аше: “Този учител имал предвид това: ‘Човек може да си помисли, че няма да изпълни задължението си ако не ги увие заедно и така ги яде, както Илел ги ял, затова стихът казва: ‘с маци и горчиви зеленчуци го яжте’ - дори това отделно и другото отделно.’”Сега, когато законът не е бил обявен нито според Илел, нито според другите Мъдреци, то да каже благословията “ал ахилат маца” и да яде [от мацата], след това да каже благословията “ал ахилат марор” и да яде [от марора], а след това да яде от мацата и горчивия зеленчук заедно, без благословия - като спомен за Храма, според Илел.(Изображението е подпис на Рав Шабетай Вентура)

39 еп. от серията посветена на еврейските духовни лидери живели или родени в пределите на днешна България.Рав Иструк бен Санче (ок. 1570 г., Никопол - 1643 г., Йерусалим) - равин в София, 1590 г. - ок. 1640 г. Базирано на първия респонсум в сборника с въпросите и отговорите му.  МИШНА, МЕГИЛА 3:1Жителите на града, които са продали площада на града (ир/עיר) - купуват с парите му синагога. Синагога - купуват ковчег. Ковчег - купуват калъфи (за свитъци). Калъфи - да купят свитъци. Свитъци - купуват Тора.  Но ако са продали Тора - да не купуват свитъци. Свитъци - да не купуват калъфи и т.н.ТАЛМУД, МЕГИЛА 26а“Жителите на града, които са продали площада на града” - казал Раба бар бар Хана, че казал Раби Йоханан: “Това са думите на Раби Менахем бар Йосе, споменати анонимно. Мъдреците обаче, казват: ‘Площадът няма святост.’ А Раби Менахем бар Йосе, каква е причината му? Тъй като хората се молят там на постове и стражи (ма’амадот/מעמדות). А Мъдреците тогава? Това не е постоянно (място за молитва).”“Синагога - купуват ковчег” - казал Раби Шмуел бар Нахмани, че казал Раби Йонатан: “Казали са го само за синагога в село (к’фар/כפר), но синагога в голям град (к’рах/כרך) - тъй като от света ходят в нея, не могат да я продадат, защото е на множеството.” Казал Рав Аше: “Синагогата на Мата махсея, въпреки че от света ходят там, тъй като ходят с мое разрешение, ако искам мога да я продам.” Противоречие - казал Раби Йеуда: “Имаше случай със синагогата на обработвачите на бронз в Йерусалим, която беше продадена на Раби Елиезер и той я използвал за всичките си нужди. Но нали беше [синагога] на голям град (к’рах)!? [Всъщност,] тя беше малка синагога и те си я бяха направили.”(В самия край на записа, по погрешка е изпусната думата "разрешава.") Изображението е подписът на Рав Иструк бен Санче.

ПАРАШАТ ВАЯКЕЛРалбаг - Рав Леви бен Гершом, (1288-1344) - философ, астроном, математик и коментатор на Тората живял в Прованс. Базирано на коментара му в самия край на книгата Шмот.

Тецаве, Захор и ПуримЕСТЕР 1(1) И се случи в дните на Ахашверош, същият Ахашверош, който царува от Оду до Куш - сто двадесет и седем провинции.(2) В онези дни като се възцари царят Ахашверош на трона на царството си, който бе в столицата Шушан,(3) на третата година от царуването си, направи пир за всичките си велможи и слуги, войските на Персия и Мидия, благородниците и велможите на провинциите пред него,(4) показвайки им богатсвото на славата (кевод/כבוד) на царството му и разкоша на великолепието (тиферет/תפארת) на величието му, много дни - сто и осемдесет дни.(5) А при изтичането на тези дни, направи царят Ахашверош за целия народ намиращи се в столицата Шушан, от най-великия до най-малкия, пир седем дни в двора на градината на царския дворец. [...](7) И пиене в златни съдове, а съдовете от различни съдове (ми-келим шоним/מכלים שונים), и много царско вино според възможността на царя.  ТАЛМУД, МЕГИЛА 12а“показвайки им богатсвото на славата (кевод/כבוד) на царството му” (Естер 1:4) - Раби Йоси бар Ханина казал: “Това ни учи, че носил дрехите на свещенослужението. Тук пише: ‘и разкоша на великолепието (тиферет/תפארת) на величието му’, а там пише: ‘за слава и за великолепие’ (ле-хавод ул-тиферет/לכבוד ולתפארת) (Шмот 28:2).”ШМОТ 28(1) И вземи при себе си брат си Аарон и синовете му с него, измежду синовете на Исраел, за да ми служи като свещенослужител, Аарон, Надав и Авиу, Елазар и Итамар, синовете на Аарон. (2) И ще направиш свещени дрехи за брат си Аарон за слава и за великолепие.ТАЛМУД, МЕГИЛА 12а“И пиене в златни съдове, а съдовете от различни съдове (ми-келим шоним/מכלים שונים)” (Естер 1:7) - трябвало е да [каже] “мешуним”! Казал Рава: “Небесен глас се появил и им казал: ‘Предишните бяха унищожени заради съдовете Ми, а вие повтаряте (шоним/שונים) [и ги използвате]?!’”  ШМОТ 17(14) И каза Господ на Моше: “Запиши това като спомен в книга, и постави в ушите на Йеошуа, че “Наистина ще изтрия спомена за Амалек от под небесата!” (15) И построи Моше жертвеник, и нарече името му “Господ, моето Знаме.” (16) И той каза: “Защото ръка върху трона на Бог - война за Господ с Амалек, от поколоение на поколение.”

МишпатимДЕВАРИМ 4:8И кой народ е [толкова] велик, че да има справедливи предписания и закони, като цялото това наставление (Тора), което аз поставям пред вас днес.ПОСЛЕСЛОВ НА КОДЕКСА НА ХАМУРАПИВ бъдеще, в идните дни, по всяко време, нека царят, който е в земята, да пази думите на правдата, които съм написал на моята стела. Нека той не променя присъдата на земята, която съдих, нито решенията, които взех.  [...]ДЕВАРИМ 17(18) И ще бъде, когато седне на трона на царството си, и ще напише за себе си препис на това наставление (Тора) като книга пред свещенослужителите левити.(19) И ще бъде с него, и ще чете от него през всичките дни на живота му, за да се научи да се бои от Господ, неговия Бог, да спазва всичките думи на това наставление (Тора) и тези предписания да извършва. Примес на гражданско и ритуално право и историиШМОТ 23(8) И подкуп няма да взимаш, защото подкупът заслепява виждащите, и изкривява думите на справедливите.(9) И чужденеца няма да потискаш, и вие познавате душата на чужденеца, защото чужденци бяхте в земята на Египет.(10) И шест години ще сееш земята си, и ще събираш реколтата й.(11) А седмата [година] ще я оставиш и пуснеш, и ще ядат бедняците на народа ти, а което оставят, ще ядат дивите животни на полето; така ще сториш и с лозето си и маслиновата си горичка.(12) Шест дни ще вършиш работите си, а на седмия ден ще спреш, за да починат бикът ти и магарето ти, и отдъхнат синът на робинята ти и чужденеца.(13) И всичко, което ви заповядах спазвайте, и името на други богове не споменавайте, не ще се чуе на устата ти.(14) Три пъти ще празнуваш за Мен през годината.Казуистичен и аподиктичен стил; второ или трето лицеШМОТ 21(14) Когато човек крои срещу ближния си, за да го убие чрез коварство, то…(15) А удрящият баща му или майка му…(16) А крадящият човек и продаващият го…ШМОТ 22(19) Принасящият жертва на [друг] бог ще бъде погубен, единствено и само на Господ.(20) А чужденеца не ще тормозиш и не ще го потискаш, защото чужденци бяхте в земята на Египет.(21) Всяка вдовица и сирак не ще измъчвате.(22) Ако го измъчваш, и ако се провикне към Мен, ще чуя вика му.КОДЕКС НА ХАМУРАПИ§3 Ако човек, след като се яви на съдебно дело със свидетелско показание…§4 Ако ли пък той се е явил с лъжливо свидетелско показание…§5 Ако съдията произнесе присъда…§6 Ако човек открадне имущество…Законът като защитник на правата или показващ как да се избегне гряхТАМ§129 Ако съпругата на човек бъде заловена да лежи с друг мъж, те трябва да бъдат вързани и хвърлени във водата. Ако стопанинът на съпругата пощади живота на съпругата си, то и царят ще пощади живота на своя роб.ВАИКРА 20:10А мъжът, който прелюбодейства с омъжена жената, който прелюбодейства с жената на ближния си, умъртвени ще бъдат прелюбодееца и прелюбодейката.БЕРЕШИТ 20:6И те възпрях Аз от това да съгрешиш срещу Мен, затова не ти дадох да се докоснеш до нея.ТАМ, 39:9И как ще сторя това голямо зло и ще съгреша срещу Бог.УбийствоСРЕДНОАСИРИЙСКИ ЗАКОНИАко мъж или жена влезе в дома на друг човек и убие мъж или жена, то те ще предадат убиеца на главата на домакинството. Ако той реши, то ще го убият, а ако реши да се споразумеят, то ще вземе имуществото му.БАМИДБАР 35:31И не взимайте откуп за душата на убиеца, който е виновен да умре, защото ще бъде умъртвен. БЕРЕШИТ 9:6Проливащият човешка кръв, чрез човек кръвта му ще бъде пролита, защото в облика на Бог го е създал. ЖивотноБЕРЕШИТ 9:5Но кръвта на живота ви ще изискам, от всяко диво животно ще я изискам.ШМОТ 21:28А когато набоде бик мъж или жена и умре, да бъде убит с камъни бикът, и не яж от плътта му. КОДЕКС НА ХАМУРАПИ§251 Ако волът на човек е бодлив, на него (на стопанина) бъде съобщено за този порок [на вола], [а именно), че е бодлив, а стопанинът не му притъпи рогата и не спъне своя вол и този вол набоде сина на човек и му причини смърт, той трябва да заплати половин мина сребро.  [...](Преводът на Кодекса на Хамурапи е от https://istorianasveta.eu/)

ИтроМИШНЕ ТОРА, ЙЕСОДЕ А-ТОРА, ГЛ. 8(1) Децата на Исраел не повярвали на Моше, нашия учител, поради чудесата, които той извършил. Когато вярата на някого се основава на чудеса, в сърцето му има съмнение, защото е възможно да се направи чудо чрез ловкост и магия.Всички чудеса, извършени от Моше в пустинята, не са имали за цел да служат като доказателство за неговото пророчество, а са били извършени според нужда. Трябвало да удави египтяните, затова той разцепил морето и ги потопил в него. Имали сме нужда от храна, затова той ни осигурил мана. Те ожаднели, та той разцепил скалата за тях. Последователите на Корах се разбунтували срещу него, та земята ги погълнала. Така и всички други чудеса.Тогава на какво се гради вярата им в него? На събитията на планината Синай. Нашите очи видяха, а не чужди. Нашите уши чуха, а не на някой друг, огъня, гръмовете и светкавиците. Той се приближил към гъстите облаци и Гласът му говори и ние чухме: „Моше, Моше, иди им кажи следното:...“И така е казал той: „Лице в лице, Бог говори с вас”(Дварим 5:4), и е казано: „Не с нашите праотци сключи Господ този съюз“(там, 5:3). Откъде [знаем], че само събитията на планината Синай са доказателство за истинността на пророчеството на Моше, в което няма съмнение? Защото е казано: „Ето, ще дойда при теб в гъст облак, за да Ме чуе народът, когато говоря с теб, и така и в теб ще вярват завинаги”(Шмот 19:9). Т.е., преди това, те не са вярвали в него с вяра, която щяла да просъществува вечно, а с вяра, която може да бъде последвана от подозрения и съмнения.(2)Излиза, че тези, при които бил изпратен, те били свидетели на пророчеството му, че е истинско, и не е било необходимо да се извършва друго чудо за тях. Защото и той и те били свидетели на това, като двама свидетели, които видели едно и също събитие заедно, и всеки служи като свидетел на другия, че той казва истината, и нито един от тях няма нужда да доказва [свидетелството] на другия.[...]Моше, нашият учител, знаел, че този, който вярва поради знамения, има съмнение в сърцето си, и се съмнява и подозира, та се опитвал да откаже да отиде, и казал: „та те няма да ми повярват“(Шмот 4:1), докато Светият, Благословен да е Той, не му споделил, че тези знамения са само [за периода] докато напуснат Египет, но след като напуснат и застанат на тази планина ще изчезне съмнението, които имат относно теб, защото Аз ще ти дам тук знак, с който ще разберат, че Аз наистина те пратих от самото начало, и няма да остане в сърцата им съмнение. И това е казаното от стиха: “И това ще ти бъде за знамение, че Аз те пратих, когато изведеш народа от Египет, ще служат на Бог на тази планина”(там, 3:12).   Излиза, че всеки пророк, който ще се появи след Моше, нашия учител, няма да му повярваме само заради чудото [което ще извърши], за да кажем: “Ако той извърши чудо, ние ще се вслушаме във всичко, което казва,” ами ще му повярваме, защото това е мицва, която ни е заповядана от Моше в Тората, където казва, че ако извърши чудо, то “вслушайте се в него”(Дварим 18:15).Точно така както ни е заповядано да произнесем присъда според двама свидетели, въпреки че не знаем дали те свидетелстват истина или лъжа, така е и мицва да слушаме този пророк, въпреки че не знаем дали чудото е истинско или е извършено чрез ловкост или магия.(3) Следователно, ако се появи пророк и извърши големи знамения и чудеса, но поиска да оспори пророчеството на Моше - ние не го слушаме и ние ще знаем със сигурност, че той е извършил тези знаци чрез ловкост или магия, защото пророчеството на Моше, нашия учител, не зависи от чудеса, така че да можем да сравним чудесата на единия с тези на другия. Нали видяхме и чухме [това пророчество] със собствените си очи и уши, както той го е чул.

Бешалах БЛАГОСЛОВИЯТА СЛЕД ВЕЧЕРНАТА “ШМА ИСРАЕЛ” [...] Правещият за нас чудеса и отмъщение срещу фараона, знаци и чудеса в земята на децата на Хам. Поразяващият в гнева Си всичките първородни на Египет, и Извеждащият народа Си Исраел от тяхната среда към вечна свобода. Превеждащият децата Си между разтвореното Червено море, Който преследвачите и ненавистниците им потопил. И видели децата Му мощта Му, възхвалявали и благодарили на Името Му. И царуването Му с желание приели върху себе си. Моше и децата на Исраел на Теб повели песен с голяма радост, и казали всички: “Кой е като Теб сред боговете, Господи? Кой е като Теб, Величествен в святостта, Вдъхващ-страхопочитание с възхвали, Правещ чудеса? [Ми хамоха ба’елим, Адо-най, ми камоха не’дар бакодеш, нора теилот, осе феле] (Шмот 15:11). Царуването Ти видели децата Ти, Разтварящият морето пред Моше, с “Това е моят Бог” (там, 15:2) повели и казали: “Господ ще царува завинаги” [Адо-най имлох леолам ва’ед] (там, 15:18).  ШМОТ 2 (23) И след много дни умря царят на Египет, и изстенаха децата на Исраел заради труда, и се провикнаха, и се изкачи молитвата им при Бога, от сред труда. (24) И чу Бог стона им, и си спомни Бог съюза Му с Авраам, с Ицхак, и с Яаков. (25) И видя Бог децата на Исраел, и позна Бог. ШМОТ 3 (12) [...] Това ще бъде за теб знак, че Аз те пратих - когато изведеш народа от Египет, ще служите на Бога на тази планина. [...] (19) А Аз зная, че няма да ви даде царят на Египет да отидете, и дори със силна ръка. (20) И ще изпратя ръката Ми и ще ударя Египет с всичките чудеса, които ще сторя сред него, и след това ще ви прати. (21) И ще дам благоволение към този народ в очите на Египет, и когато тръгнат, не ще тръгнат празни.  ШМОТ 4 (22) И ще кажеш на фараона: “Това каза Господ: ‘Моят първороден син е Исраел,  (23) и ти казах да пратиш сина Ми, за да ми служи, но ти отказа да го пратиш, та ето - Аз ще убия първородния ти син.’” ШМОТ 7 (3) А Аз ще втвърдя сърцето на фараона, и ще увелича знаците Ми и чудесата Ми в земята на Египет. (4) И няма да ви чуе фараонът, и ще посегна с ръката Ми към Египет, и ще изведа войнството Ми, народа Ми - децата на Исраел, от земята на Египет с големи наказания. ШМОТ 12 (14) И ще бъде този ден за вас за спомен, и ще го празнувате като празник за Господ, през поколенията ви, като вечен празник ще го празнувате. [...] (16) И на първия ден свещено свикване, и на седмия ден свещено свикване ще бъде за вас. ШМОТ 14:10 И фараонът се приближи, и вдигнаха децата на Исраел очите си, и ето - Египет върви след тях, и се уплашиха много, и изстенаха децата на Исраел към Господ. ШМОТ 14:31 И видя Исраел великата ръка, която стори Господ с Египет, и имаше страх народа пред Господ, и повярваха в Господ и Моше, Неговия слуга.   ШМОТ 15 (1) Тогава запяха Моше и синовете на Исраел тази песен на Господ… [...]. (20) И взе Мирям пророчицата, сестрата на Аарон, дайре в ръката си, и излязоха всичките жени след нея с дайрета и с танци,(21) и ги поведе в песен Мирям: “Пейте за Господ …”

БО Първата благословия на молитвата Амида - "Авот": Благословен си Ти, Господи, нашият Бог Барух ата Ашем, Елокену ТЕИЛИМ 119:12 Благословен си Ти Господи, научи ме на законите Ти.  ДИВРЕ АЯМИМ I 29:10 Давид благослови Господ пред очите на цялата общност и каза Давид: “Благословен си Ти Господи, Бог на Исраел, нашия баща, завинаги.”  И Богът на нашите бащи, Богът на Авраам, Богът на Ицхак, и Богът на Яаков ве’Елоке авотену, Елоке Авраам, Елоке Ицхак, ве’Елоке Яаков БЕРЕШИТ 12:2 И ще те направя на велик народ, и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш благословия. ПЕСАХИМ 117б “И ще те направя на велик народ” - това е, което казваме “Богът на Авраам”; “и ще те благословя” - това е, което казваме Богът на Ицхак”; “ и ще възвелича името ти” - това е, което казваме “Богът на Яаков.” Може би трябва да завършим благословията с всички тях? Стихът казва: “и ще бъдеш благословия” - с теб ще завърши благословията. ШМОТ 3 (4) И видя Господ, че се обърна да види, и повика го Бог от сред храста, и каза: “Моше, Моше.” И каза: “Ето ме.” (5) И каза: “Не се приближавай до тук; свали сандалите си от краката си, защото мястото, което ти стоиш на него свещена земя е.” (6) И каза: “Аз съм Богът на баща ти, Богът на Авраам, Богът на Ицхак и Богът на Яаков.” И скри Моше лицето си, защото се страхуваше да погледне към Бога. Богът Велик, Всесилен и Вдъхващ-страхопочитание а’Кел а’Гадол, а’Гибор, веа’Нора ДЕВАРИМ 10 (16) И ще обрежете краекожието на сърцето ви, и врата ви не втвърдявайте повече. (17) Защото Господ, вашият Бог, Той е Богът на боговете и Господарят на господарите, Богът Велик, Всесилен и Вдъхващ-страхопочитание, Който няма да облагодетелства, и няма да вземе подкуп, (18) Извършващ справедливост със сирака и вдовицата, и обичащ гера, давайки му хляб и дреха. Богът Всевишен Кел Келйон БЕРЕШИТ 14 (22) И каза Аврам на царя на Седом: “Вдигам ръката си към Господ, Бога Всевишен, Творецът на небесата и земята, (23) ако от връв та до ремък на сандал - и ако взема от всичко, което е твое; за да не кажеш: ‘Аз направих Аврам богат.’”  Даряващият добри благодеяния, и Творецът на всичко Гомел хасадим товим ве’Коне а’кол ---- и Спомнящият си благодеянията на бащите ве’Зохер хасде авот ИРМИЯУ 2:2 [...] Така каза Господ: “Спомних си за благодеянието на младините ти, любовта на булчинството ти, вървенето ти след Мен в пустинята, земята непосята. и Довеждащият спасител за децата на децата им у’Меви гоел ли’вне вне’ем ШМОТ 6 (2) И каза Бог на Моше и рече му: “Аз съм Господ. (3) И се явих на Авраам, на Ицхак и на Яаков като Е-л Ша-дай, а с Името Ми “Ашем” не ги запознах. (4) И също установих съюза Ми с тях, да им дам Кнаанската земя, земята на техните пребивавания, в която пребиваваха. (5) И също, Аз чух вика на децата на Исраел, които Египет ги поробват, и си спомних съюза Ми. (6) Затова, кажи на децата на Исраел, Аз съм Господ и ще ви изведа от под бреметата на Египет, и ще ви спася от службата им, и ще ви освободя с разпростряна ръка и с големи наказания. (7) И ще ви взема за Мен, за народ, и ще бъда за вас Бог, и ще знаете, че Аз съм Господ, вашия Бог, който ви изведе от под бреметата на Египет. (8) И ще ви доведа до земята, за която вдигнах ръката Си да я дам на Авраам, на Ицхак и на Яаков, и ще я дам на вас като наследство, Аз съм Господ.” заради Името Му Лема’ан Шмо ЙЕШАЯУ 48:11 Заради Мен, заради Мен ще сторя, защото как ще се оскверни [Името Ми], и славата Ми на друг не ще дам. с любов Бе’аава  ИРМИЯУ 31:3 От далеч Господ ми се яви: “И с обич вечна те обичам, затова ти дарих милост.” Царят помагащ, и спасяващ, и закрилящ. Мелех, Озер и’Мошиа у’Маген. Благословен си Ти, закрилата на Авраам.  Барух ата Ашем, Маген Авраам. БЕРЕШИТ 15:1 След тези събития думата на Господ бе при Аврам чрез видение, казвайки: “Не се бой Аврам, Аз съм закрила/щит (маген/מגן) за теб, наградата ти е много голяма.”

ВА’ЕРА ШМОТ 5 (22) И се върна Моше при Господ, и каза: “Господи, защо влоши за този народ, защо ме прати? (23) Защото откакто дойдох при фараона да говоря от Твое име, влоши се за този народ, и не спасих, та не спасих народа Ти.”  ШМОТ 6 (1) И казал Господ на Моше: “Сега ще видиш това, което ще сторя на фараона, защото със силна ръка ще ги изпратя и със силна ръка ще ги извадя от земята му.” (ТУК ЗАПОЧВА ПАРАШАТ ВА’ЕРА) (2) И говори Бог на Моше, и му каза: “Аз съм Господ,  (3) и се появих (ва’ера) на Авраам, на Ицхак и на Яаков с името Е-л Ша-дай, но с името Ми, Господ (Ашем) не ги запознах. (4) И също установих съюза Ми с тях, да им дам Кнаанската земя, земята на техните пребивавания, в която пребиваваха. (5) И също Аз чух вика на децата на Исраел, които Египет ги поробват, и си спомних съюза Ми. (6) Затова, кажи на децата на Исраел, Аз съм Господ и ще ви изведа и т.н. ШМОТ РАБА 6:1 “И говори Бог на Моше, и му каза: ‘Аз съм Господ, и се появих на Авраам, на Ицхак’” и т.н. (Шмот 6:2-3) - това е, което пише: “И се обърнах да видя мъдрост, и лудост, и безумие, защото какво е човекът, за да влезе след царя да направи това, което вече е направил?” (Коелет 2:12) - този стих е казан за Шломо и Моше [...]. Как се отнася до Моше? Светият, Благословен да е Той, вече бе съобщил на Моше, че фараонът няма да ги пусне да отидат, както е казано: „Но Аз знам, че няма да ви позволи царят на Египет да отидете“ (Шмот 3:19), „А Аз ще закоравя сърцето му” (Шмот 4:21). Моше не внимавал да запомни за това и решил да бъде по-мъдър от указа на Светия, Благословен да е Той, и започнал да казва: „Защо навреди на този народ?“ (Шмот 5:22) и започнал да спори с Него. Относно това е казано [в Коелет], че тази мъдрост и знание на Моше са били лудост и безумие, „Защото какво е човекът, за да влезе след царя,“ – защо се усъмнил в пътищата на Светия, Благословен да е Той, „да направи това, което вече е направил?" – след като вече му бе разкрил, че ще закорави сърцето [на фараона], за да го накаже за това, че ги е поробил с тежък труд. Поради това, качеството на съда искало да навреди на Моше. Това е, което пише: „И говори Бог (Ело-им) на Моше” (Шмот 6:2). Тъй като Светият Благословен да е Той, видял, че той говорил по този начин заради страданието на Исраел, Той отново се отнесъл към него с качеството на милостта, това е, което пише: “И му каза: ‘Аз съм Господ (Ашем)’” (там). ШМОТ 33 (18) И каза: “Покажи ми моля славата Ти.” (19) И каза: “Аз ще накарам всичкото Ми добро да премине пред лицето ти, и ще призова в името на Господ пред теб, и ще съм благосклонен, към когото бъда благосклонен, и ще се смиля, над когото се смиля.” (20) И каза: “Няма да можеш да видиш лика Ми, защото не ще ме види човек и оживее.” [...] (23) И ще махна ръката Ми, и ще видиш гърба Ми (което е зад Мен,) но лика Ми (което е пред Мен,) не ще се вижда.” Изображението е началото на парашат Ваера от ръкопис на Тората в Националната библитоека на Франция (BnF Hébreu 29)

ШМОТ Рав Нафтали Цви Йеуда Берлин, (1816 - 1893) - рош йешива на Воложинската йешива, автор на “Аамек давар” върху Тората БЕРЕШИТ 1:1 В началото (берешит/בראשית) на сътворението от Бог на небесата и земята. ШМОТ 1:1 И това са имената (ве’еле шмот/ואלה שמות) на синовете на Исраел дошли в Египет с Яаков, всеки с домочадието си дойдоха.  ВАИКРА 1:1 И повика (ваикра/ויקרא) Моше и говори Господ с него от шатрата на събранието, казвайки. БАМИДБАР 1:1 И говори Господ с Моше в пустинята (бемидбар/במדבר) Синай в шатрата на събранието [...]. ДЕВАРИМ 1:1 Това са думите (еле а’деварим/אלה הדברים), които говори Моше на целия Исраел [...]. БЕРЕШИТ РАБА 3:5 Пет пъти се споменава тук светлина, което отговаря на петте книги на Тората. “И каза Бог: ‘Да има светлина’” (Берешит 1:3) - отговаря на книгата “Берешит”, в която се заел Светият, Благословен да е Той, и сътворил света Си. “И имаше светлина” (там) - отговаря на книгата “Ве’еле шмот”, в която излезли Исраел от мрака към светлината [...]. ТАЛМУД, СОТА 36б Не в реда, с който са изброени в книгата “Преброяванията” (А’пкудим/הפקודים), са изброени върху камъните на ефода, а в реда, с който изброени във “Втората книга”.   ВАИКРА РАБА 36:4 Раби Ханина синът на Раби Ицхак казал: “Небето и земята били сътворени само заради Яаков, както пише: ‘и постанови свидетелството (едут/עדות) заради Яаков’ (Теилим 78:5), а под  ‘свидетелство’ тук се има предвид небето и земята, както е казано: ‘и назначих за ваши свитетели (аидоти/העדתי) небето и земята’ (Деварим 30:19).”  Казал Раби Берехя: “Небето и земята били сътворени само заради Исраел, както пише: ‘в началото (берешит/בראשית) на сътворението от Бог [на небесата и земята]’ (Берешит 1:1), а под ‘решит’ се има предвид Исраел, както е казано: ‘свят е Исраел на Господ, първата (решит) Му реколта’ (Ирмияу 2:3).” Казал Раби Аха: “Небето и земята били сътворени само заради Моше, както е казано: ‘и приготви за Себе Си първия дял’ (Деварим 33:21).” ДЕВАРИМ 32:9 Защото дялът на Господ е народа Му. ЙЕШАЯУ 42:6 Аз, Господ, те повиках чрез справедливостта, и ще държа ръката ти, и ще те създам, и ще те дам като съюз за [всеки] народ, за светлина на народите.   ЙЕШАЯУ 60:3 И ще вървят народи чрез светлината ти и царе чрез блясъка на изгряването ти. БЕРЕШИТ 17:4 Аз, ето съюзът (брити) Ми с теб, и ще бъдеш баща на множество народи.  ЙЕШАЯУ 43:7 Всеки провикващ се в името Ми, за славата Ми го сътворих [...]. БЕРЕШИТ РАБА 1:10 Казал Светият, Благословен да е Той: “Светът и всичко в него са сътворени заради Тората, както е казано: ‘Господ заради мъдростта е основал земята’ (Мишле 3:19).” ТАЛМУД, АВОДА ЗАРА 5а Казал Раби Шимон бен Лакиш: “Какво пише тук: ‘и беше вечер и беше сутрин - шестият ден (йом ашиши/יום הששי)’ (Берешит 1:31)? Това ни учи, че Светият, Благословен да е Той, поставил условие на творението и казал: ‘Ако Исраел приемат Тората - хубаво, а ако не - ще ви върна в празнотата и пустотата.’ 

Ханука - Защо е осем дни? (Въпросът на Бет Йосеф) Рав Йосеф Каро, (1488 - 1575) - виден алахист живял в Никопол, Едирне и Цфат; автор на “Бет Йосеф”, “Шулхан Арух” и други книги. Базирано върху книгата "Бет Йосеф" (Домът на Йосеф), раздел "Орах хаим", глава 670. ТАЛМУД, ШАБАТ 21б Какво е Ханука? Това е, което са учили нашите учители: “На двадесет и пети кислев започват осемте дни на Ханука, в които не оплакваме починалите и не постим. Когато гърците влезли в светилището, те осквернили всичкия зехтин на светилището. И когато царството на дома на Хашмонай ги надмогнало и победило, те потърсили, но намерили само една делва със зехтин, която имала печата на главния коен (първосвещеника) и съдържала колкото да гори един ден. Случило се с нея чудо и палили от нея осем дни. На следващата година определили и направили тези дни празнични с възхвала (алел) и изрзаяване на благодарност (ода’а).”  ВТОРАТА БЛАГОСЛОВИЯ ПРЕДИ ПАЛЕНЕТО НА ХАНУКИЯТА Благословен си Ти Господи, нашият Бог, Царят на света, който е извършил чудеса за нашите предци в онези дни, в това време. БЛАГОДАРСТВЕНАТА МОЛИТВА ЗА ХАНУКА “АЛ АНИСИМ” [Благодарим Ти] за чудесата, за изкуплението, за могъщите дела, за спасенията и за чудесните дела, които Ти направи за нашите предци в онези дни, в това време - В дните на Матитяу, синът на първосвещеника Йоханан, хашмонеецът и синовете му, когато нечестивото гръцко царство се надигна срещу народа ти Исраел, за да ги накара да забравят Твоята Тора и да нарушат постановленията на Твоята воля. Но Ти, в Твоята изобилна милост, ги подкрепи по време на бедствието им. Ти води техните битки, защити техните права и отмъсти за извършеното на тях зло. Предаде силните в ръцете на слабите, многото в ръцете на малцината, нечистите в ръцете на чистите, нечестивите в ръцете на праведните и умишлените грешници в ръцете на онези, които заемат себе си с Твоята Тора. Ти направи велико и свято име за Себе си в Твоя свят и извърши голямо избавление и изкупление за народа Си Исраел и до днес. След това децата ви влязоха в светинята на дома Ти, прочистиха храма Ти, пречистиха светилището Ти, запалиха светлини в светите Ти дворове и установиха тези осем дни на Ханука, за да благодарят и хвалят великото Ти Име. БЕТ ЙОСЕФ, ОРАХ ХАИМ, 670 Причината да им е трябвало да палят осем дни от тази делва е, защото целият еврейски народ бил тогава ритуално нечист [поради мъртъвците, с които били заобиколени от войната] и не е било позволено да направят ритуално чист зехтин докато не минат седем дни от деня, на който станали нечисти, и след това още един ден да изстискат маслините и получат чист зехтин. Рабену Нисим писал, че имали достъп до чист зехтин, но той бил на четири дни път, та им трябвали осем дни да отидат и да се върнат.  Трябва да се обясни защо постановили осем дни - нали в делвата имало за поне едн ден, значи чудото е било седем дни. Можем да отговорим, че те разделили зехтина в делвата на осем части и всяка нощ слагали в менората една осма част и тя горяла до сутринта всяка нощ. Така излиза, че всеки ден се е случвало чудо. Още един отговор: след като сложили зехтина в купичките на менората, делвата оставала пълна като преди това. Така чудото било явно и на първата нощ. Или пък: първата нощ излели всичкия зехтин в купичките и той горял цяла нощ, а на сутринта открили, че купичките били пълни. И така всяка нощ. МЕИРИ, ШАБАТ 21б Първата нощ, на която нямало чудо със зехтина, благославяме заради спасението и благодарността за намирането на делвата, а останалите нощи заради чудото със зехтина. МАКАБИМ II, 10:9 И отпразнуваха празник на Господ в продължение на осем дни, като дните на празника Сукот; и си спомнили изминалите дни, когато празнували празника Сукот в планините и пещерите, и когато скитали в пустинята кадо диви животни.  Изображението е подписа на Рав Йосеф Каро

Велик е Господ и много да е Възхваляван, и величието Му няма намиране. (Теилим 145:3) [Гадол Адонай ум’улал меод, велигдулато ен хекер.] Поколение на поколение ще хвалят делата Ти, и подвизите Ти ще разказват. (там, 145:4) [Дор ледор йешабах ма’асеха, угвуротеха ягиду.] За прелестта на честта на славата Ти и чудесните Ти деяния ще говоря. (там, 145:5) [Адар кевод одеха, ведивре нифле’отеха асиха.] РАШИ, там “Поколение на поколение ще хвалят делата Ти” - и аз също “за чудесните Ти деяния ще говоря” (Теилим 145:5). ИБН ЕЗРА, там “Поколение” - а сега обяснява, че причината за “и много е възхваляван” (там, 145:3) е, защото изминалото поколение ще сподели с идното поколение, та и двете поколения ще разказват великите Ти дела. МАЛБИМ, ТЕИЛИМ 107:1 Глаголът “שבח” (шавах) се различава от подобните му с това, че предполага качествено подобряване, както в думите на Мъдреците, благословена да е паметта им: “подобрява (машбиах/משביח) полето.” [Съответно се използва, когато искаме да изразим,] че ще се извиси в очите им повече от преди. МАЛБИМ, ТЕИЛИМ 145:4 [Стихът] иска да каже, че колкото повече от поколение на поколение се задълбочават да разглеждат делата на Господ и тайните на природата, толкова повече ще познаят в тях мъдростите и чудесата, които са били непознати на предишните поколения, та ще хвалят делата Му, защото ще разбират повече за доброто и мъдростта, отколкото преди това; така всяко следващо поколение ще види, че предишното поколение не е разбрало делата на Господ правилно. “и подвизите Ти ще разказват” - освен, че ще хвали природните явления, които са установени от шестте дни на сътворението, ще разказват за подвизите Ти (гевуротеха) - нещата, които ще сториш против природния ред с мощ (гевура). ПИРКЕ ДЕ’РАБИ ЕЛИЕЗЕР 3:1 Обяснил Раби Елиезер бен Оркенос: “‘Кой ще издума подвизите на Господ, [и кой] ще изкаже всичката му хвала?’ (Теилим 106:2) - Има ли на света човек, който може да издума мощта на Светия, Благословед да е Той, или да изкаже всичката му хвала? Дори служещите ангели могат да разкажат само малко от подвизите Му. Следва да се занимаваме с това, което е направил и с това, което Му предстои да направи, за да се възвиши Името на Светия, Благословен да е Той, сред творенията Му, които е създал от единия край на света до другия му край, както е казано: ‘Поколение на поколение ще хвалят делата Ти’ (там, 145:4).”    ТЕИЛИМ 89:10 Ти властваш над вълнението на морето; когато се издигат вълните му, Ти ги снижаваш (тешабхем/תשבחם). СОД ЙЕШАРИМ, СУКОТ 47 “Йешабах” е като в израза “когато се издигат вълните му, Ти ги снижаваш,” т.е. снижава и ги задълбочава, и това се има предвид тук - “задълбочава делата Ти,” т.е. Господ, Благословен да е Той, задълбочава службата на всяко поколение, та в сърцата на всяко следващо поколение е внедрена [службата на предишното] като гвоздей, който не ще мръдне. Въпреки, че познанието се губи с всяко следващо поколение, святостта и службата на предишното поколение, за което те са били като светлина, която ги заобикаля отвън, защото е отвъд разбирането им, за следващото поколение се превръща във вътрешна светлина, която е постижима.  БЕТ ЯАКОВ АЛ А’ТОРА, БЕРЕШИТ 23:5 “Поколение на поколение задълбочава делата Ти” - всяко поколение е по-изучено от предишното, и няма да се държат, както се е държало предишното поколение. Те решават това поради бремето, което е носило предишното поколение, затова следващото поколение ще решат да не правят това, което са правили, за да не се наложи да търпят претърпяното от предишното поколение. И това е [значението на] “Поколение на поколение йешабах делата Ти,” като [в стиха:] “когато се издигат вълните му, Ти ги снижаваш” (Теилим 89:10) и като “целия си гняв ще извади глупецът, а мъдрецът го принизява (йешабхена/ישבחנה)” (Мишле 29:11), защото всяко едно поколение се задълбочава в думите на Тората повече от предишното, защото е по-изучено от предишното и познава знанията на предишното.

Неоправданото проклятие (100 години от смъртта на Рав Давид Пипано) Рав Давид Пипано (1851 г., Солун - 1924 г., София) - От 1899 г. (с прекъсвания) главен равин на София, ав бет дин (председател на духовния съд) на София и на Бет дин агадол (Върховния духовен съд) на България. И.д. Главен равин на България (1899г., 1921-1924 г.)  ШУЛХАН АРУХ, ХОШЕН МИШПАТ 27:1 Някой, който прокълне друг евреин, дори проклинащият самият себе си, с едно от Имената [на Бог], или с определение [за Бог], или с едно от имената използвани от неевреите за Светия, Благословен да е Той [...] [нарушава забраната] “не проклинай глухия” (Ваикра 19:14). ИРМИЯУ 11-12 (19) А аз бях като нежно агне доведено да бъде заклано, но не знаех, че за мен са крояли замисли: “Да унищожим дървото с плода му, и да го изсечем от земята на живите, та името му да не се споменава повече.”  (20) Но Господът на Войнствата, справедливият Съдия, изпитващият вътрешностите  и сърцата - нека видя отмъщението Ти срещу тях, защото на Теб съм разкрил свадата ми. [...] (3) [И]здърпай ги като овце на клане, и приготви ги за деня на сечта.  ТЕИЛИМ 109 (3) И с думи на омраза са ме заобиколили, и воюват с мен безпричинно. [...] (6) Постави над него нечестивец, и противник да му застане отдясно. [...] (9) Да бъдат децата му сираци, а жена му вдовица.  БЕРАХОТ 10а В квартала на Раби Меир имало разбойници, които му причинявали много страдания. Раби Меир се молил [на Бог] да се смили над тях и да умрат. Берурия, жена му, му казала: “Какво смяташ? [Правиш го,] защото пише: ‘Да изчезнат геховете’ (Теилим 104:35) ли? Нали не пише ‘грешниците,’ ‘греховете’ пише. Още повече, виж края на стиха: ‘и да няма повече нечестивци.’ Ако [е така, че се има предвид, че] ще изчезнат грешниците, то [после трябва да се каже, че] няма да има повече нечестивци ли?! Затова моли се [на Бог] да се смили над тях и да се разкаят, и тогава ‘няма да има повече нечестивци.’ [Раби Меир признал правотата й и] се молил за смиление над тях и те се разкаяли. СОТА 47а Три пъти се разболял Елиша: един [от тях], защото насъскал мечките срещу децата.  МЕЛАХИМ БЕТ 2 (19) И казали жителите на града на Елиша: “Ето, разположението на града е добро, както вижда господаря ми, но водата е лоша, а земята води до бездетство.” (20) И казал: “Донесете ми нов съд и поставете в него сол,” и му донесли. (21) И излязъл при извора на водата и хвърлил в него сол и казал: “Така каза Господ: ‘Излекувах тази вода, няма да има от нея смърт и бездетство.’” (22) И водата бе излечена та до ден днешен, чрез думата на Елиша, която рече. (23) И се изкачи от там към Бет Ел, и докато се качва млади момчета излязоха от града и му се заподиграваха казвайки му: “Махай се (букв. “качвай се”) плешивецо, махай се плешивецо.” (24) И се обърна назад той и ги видя и ги прокле с Името на Господ, и излязоха две мечки от гората и разкъсаха четиредесет и две деца.   СОТА 46б Какво означава “млади момчета” (неарим кетаним/נערים קטנים)? Казал Раби Елазар: Защото били “празни” (меноарим/מנוערים) от заповеди, а “млади”, защото били с малко вяра (катней/קטני). Там “И се изкачи от там към Бет Ел, и докато се качва млади момчета излязоха от града и му се заподиграваха казвайки му: “Махай се плешивецо (кереах/קרח), махай се плешивецо” - Казали му: “Махай се, защото ни направи ненужни (קרחת) за мястото.” РАШИ, там “Ни направи ненужни” - защото, когато водата беше лоша, работата ни беше да носим вода за продан. МОЛИТВАТА “ЕЛОКАЙ НЕЦОР” И срещу проклинащите ме да мълчи душата ми.

Всеки ден ще Те благославям, и ще възхвалявам Името Ти завинаги. (Теилим 145:2)[Бехол йом аварехека, ваа’алела шимха леолам ваед.]Велик е Господ и много да е Възхваляван, и величието Му няма намиране. (там 145:3)[Гадол Адонай ум’улал меод, велигдулато ен хекер.] БЕРЕШИТ РАБА 87:5 “И отказал, и казал на жената на господаря си: ‘Ето, господарят ми не знае какво има с мен в дома, и всичко, което той има го е поставил в ръцете ми.’” (Берешит 39:8) - [...] друго обяснение: “Ето, Господарят ми, и боя се аз от Господ. Казала му: “Няма Го тук.” Казал й: “Велик е Господ и много да е Възхваляван [и величието Му няма намиране]” (Теилим 145:3). Казал Раби Авин: “Вкарала го тя от стая в стая, и от спалня в спалня, докато не го хвърлила на леглото си. Идолът й бил издълбан над него, та взела тя чаршаф и му покрила лицето. Казал й [Йосеф]: ‘Добре, че му прикри лицето, а Този, за Когото пише: ‘Очите на Господ, те витаят над цялата земя’ (Зехаря 4:10), колко повече’.” [...] РЕШИТ ХОХМА, ШААР АИХУД, ГЛ. 1 Намираме, че Господ е наречен “Велик,” както е казано: “Велик е Господ и много да е Възхваляван, и величието Му няма намиране” (Теилим 145:3), и тъй като е наречен “Велик,” трябва да проучим в какъв смисъл е наречен “Велик.” Намираме “велик” (гадол/גדול) в стиховете в различни смисли. Първият е в смисъла на голяма светлина, статус и духовна висина, като в случая с “двете големи (а-гдолим/הגדולים) светила” (Берешит 1:16) чието величие/големина е било в светлината. Доказателството, че това, че са наречени (там): “голямото светило” и “малкото светило,” е свързано със светлината им е, че светлината на луната е по-малка. Величие в статус: “Но коенът, който е по-голям (а-гадол/הגדול) от братята си” (Ваикра 21:10), и също: “Величието (гедулат/גדולת) на Мордехай, с което го въвзеличил царя.” Духовното величие, като казаното от Давид на Шаул: “Както се е възвеличила (гадла/גדלה) душата ти [...] така да се възвеличи душата ми в очите на Господ” (Шмуел Алеф, 26:23), защото няма друго величие за душата от духовнто величие. Вторият смисъл на “Велик” е по отношение на разбирането, като “Това море е велико (гадол/גדול) и широко” (Теилим 104:25), защото ако се има предвид величие на размер, нали пише “широко.” Та със сигурност “велико” значи “дълбоко,” защото има места в морето, които са безкрайни. И подобно на това е казал цар Давид, да има мир: “Колко са се възеличили творенията ти, Господи, много са се задълбочили мислите Ти” (Теилим 92:6). Обяснението е, че в материалното сътворение на небето, земята, морето и останалите творения ние се дивим и казваме: “колко велики са!” - колко възвишено е това, чиито величина и духовност са непостижими с мисъл, защото със сигурност няма край. Затова и казал “много са се задълбочили мислите Ти.” [...] Ето, че от величието на творенията Му, които е създал, ще се извисим много във величието на нашия Творец, Творецът на всичко, защото няма край за разбирането Му от нас. Третият смисъл е разпростирането на силата и светлиата Му сред създанията, като: “А сега, да се увеличи (игдал/יגדל), моля, силата на Господ” (Бамидбар 14:10) и “с велика сила (коах гадол/כח גדול) и с мощна ръка” (Шмот 32:11) [...] т.е. Величието на силата и възможността.  Четвъртият смисъл е величието на милостта и състраданието, като: “Прости сега греха на този народ според величието (ка-годел/כגודל) на милостта ти” (Шмот 14:31). Така и: “С голямо (гедолим/גדולים) състрадание ще те събера” (Йешаяу 54:7). Петият смисъл е величие в съвета, както е казано: “Велик съветник и голям изпълнител, очите Ти са отворени за всички пътища на хората” (Ирмияу 32:19).  

Вайера - Опасението на Сара Рав Менахем Фархи (ок. 1838 г., Йерусалим - ок. 1916 г., Истанбул) - главен учител в еврейското училище в Русчук (Русе) от около 1857 до 1877. Базирано на ръкописа на сборника му “Исмах лев” (Ще се възрадва сърцето), Истанбул. Исраел Дов Фрумкин, редактор на в. “Хавацелет”, в броя от 7 юни, 1872 г.:  “Русчук. Този град е сред големите градове на Турция и дух от Бог се намира сред братята ни там - дух на познание и страх от Господ, а също и от богатство и чест не го е лишил Господ. В него се намират мъдреци, които намират всичко, от което се нуждае душата им. [...] Главният учител е мъдрецът, пълен с добродетели и добри качества, нашият учител равинът Менахем Фархи, Господ да му даде живот и да го пази; неговият помощник е пълноценният мъдрец, просветеният и образован, нашият учител равинът Хаим Моше Биджерано, Господ да му даде живот и да го пази; отговорният за училището и негов директор е големият познавач на Тората и меценат, нашият учител равинът Авраам Розанес, Господ да му даде живот и да го пази. Душата ми се рееше между небесата и земята, а тялото ми облече радост, когато видях постиженията на тези основатели и учители. Колко се зарадвах, когато видях малки момчета, на по шест, седем години владеещи петте книги на Тората и разговарящи на иврит; тринадесетгодишни знаещи и разбиращи всичките правила и граматика на всетия ни език, разговарящи с изискаността на великите автори. Душата ми, която страда виждайки, че в големия град Истанбул много от братята ни не искат и да чуят за светия ни език и умишлено наемат нееврейски детегледачки, за да не знаят децата им да говорят дори на езика, на който са говорили предците им (т.е. джудезмо), за да премахнат от тях срама от името “евреин”, намери утеха след пристигането ми в Русчук.” БЕРЕШИТ 20:9-10 И видя Сара сина на Агар египтянката, когото роди на Авраам, да си играе (или “се подиграва”). И каза на Авраам: “Изгони тази робиня и сина й, защото сина на тази робиня не ще да наследи със сина ми, с Ицхак.” МИДРАШ ПЛИА (ОТ КНИГАТА “ИМРЕ НОАМ” НА Р’ ИЦХАК ФАРХИ, 76а) Когато Сара видяла, че Моше нямало да влезе в земята, веднага казала: “изгони тази робиня и сина й” (Берешит 21:10), за да не се научи от поведението му.  БЕРЕШИТ РАБА 99 [“Шимон и Леви са братя, оръдия на насилие са мечовете им” (Берешит 49:5) - Яаков] започнал наричайки ги “братя” - братя на унижената. Казал им: “братя бяхте за Дина,” както пише: “И взеха двамата синове на Яаков, Шимон и Леви, братята на Дина, всеки един меча си” (там 34:25), “но не и за Йосеф, когото продадохте.” Казал Рав Симлаи: Относно Реуврен пише: ‘[з]а да го спаси от ръцете им, за да го върне при баща му’ (там 37:22), ето, че Реувен не участвал в продажбата му. А Йеуда им казал: ‘каква е ползата?’ (там 34:26), а [Реувен и Йеуда] са били големите [братя,] значи [Шимон и Леви] го продали. ТИКУНЕ ЗОАР 137а-б “И донесе Йосеф лошата им мълва” (Берешит 37:2) - каква е била лошата им мълва? Че те са били от тези, които са казали: “Какво е човек, че си спомняш за него? И сина на човек, че го мислиш? А си го лишил от на ангелите малко” (Теилим 8:5-6).  ЕРУВИН 13б Учили нашите Мъдреци: “Две и половина години спорили школата на Илел и школата на Шамай. Едните казвали: ‘По-добре би било за човек да не бе създаден отколкото да бе създаден.’ А другите казвали: ‘По-добре би било за човек да е създаден отколкото да не бе създаден.’ Събрали се и решили: ‘По-добре би било за човек да не бе създаден отколкото да бе създаден, а сега след като е създаден - да провери делата си,’ а някои казват, [че казали]: ‘да внимава с делата си.’” ШМОТ 20:2 Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведе от земята на Египет, от дома на робството.  БЕРЕШИТ 20:9 И видя Сара сина на Агар египтянката, когото роди на Авраам, да се подиграва (мецахек/מצחק). РАШИ, там “Да се подиграва” - израз на идолопоклонство, както е казано: “и станаха да играят (лецахек/לצחק)” (Шмот 32:6). (Базирано на мидр. в Бер. Раба 53:11) Изображението е страница от ръкописа "Исмах лев"

Лех леха - Наградата на Авраам Рав Давид бен Майор (?, Солун - след 1830 г., ?) - равин на Пазарджик от около 1809 г. до поне 1817 г. Базирано на ръкописа му "Ле-Давид мизмор" (Псалм на Давид)  БЕРЕШИТ 15:1 След тези събития думата на Господ бе при Аврам чрез видение, казвайки: “Не се бой Аврам, Аз съм щит (маген/מגן) за теб, наградата ти е много голяма.” РАШИ, там [...] след като е сторено за него чудо, че е убил царете, той се притеснявал и си казвал: “Да не би да съм получил наградата за всички мои праведни постъпки?” Затова е казано “Не се бой Аврам, Аз съм щит за теб” от наказанието, за да не бъдеш наказан за всички онези души, които уби, а [относно] това, че се притесняваш за получаването на наградата си - “наградата ти е много голяма.” ТАЛМУД, КИДУШИН 39б “Това са нещата, чиито плодове човек яде в този свят, а главницата им остава за Бъдещия свят, това са те: уважението към родителите, добрите дела, приемането на гости, помиряването на човек и приятеля му, а изучаването на Тората е равна на всички тях” (Мишна, Пеа 1:1) [...] Привежда се противоречие: “Всеки, чиито заслуги са повече от греховете му - му се пращат страдания, и е подобен на този, който е изгорил цялата Тора и не е оставил от нея дори една буква. А всеки, чиито грехове са повече от заслугите му - му се дава добро, и е подобен на този, който е изпълнил цялата Тора и не е изпуснал и една буква.” Рава [отговорил]: “Според кого е [барайтата]? Раби Яаков, който казал: ‘Награда за мицви в този свят няма.’”  Както са учили: “Раби Яаков казал: ‘Няма мицва написана в Тората, чиято награда да е спомената с нея, която да не зависи от съживяването на мъртвите. За уважението към родителите пише: ‘за да се удължат дните ти, и за да ти се даде добро’ (Дварим 5:16), а за отпращането от гнездото пише: ‘за да ти се даде добро, и ще ти се удължат дните’ (там, 22:7). [И въпреки, че пише това,] случило се, че бащата [на един човек] му казал: ‘Качи се на тази сграда и ми донеси малките птички.’ Той се качил на сградата, отпратил майката, и взел децата, но докато се връщал паднал и умрял. Къде са добрите дни на този, къде са дългите дни на този? Затова: ‘за да ти се даде добро’ - в света, който е целия добро, ‘за да се удължат дните ти’ - в деня, който целия е дълъг.’”  МИШНА, ПЕА 1:1 Това са нещата, чиито плодове човек яде в този свят, а главницата им остава за Бъдещия свят, това са те: уважението към родителите, добрите дела, приемането на гости, помиряването на човек и приятеля му, а изучаването на Тората е равна на всички тях. ПИРКЕ АВОТ 1:3 Антигнос от Сохо казал: “Не бъдете като слуги, които служат на господаря си, за да получат награда, а бъдете като слуги, които служат на господаря си без да получават награда [за това].” РОШ АШАНА 4а Казващият: ‘Тази монета е за цедака, за да оживее сина ми” или “за да заслужа живота на Бъдещия свят” е напълно праведен. СОТА 14а Тълкувал Раби Симлаи: “Защо Моше копнеел да влезе в Ерец Исраел? Трябвало е му да опита от плодовете й ли? Или му е трябвало да се засити с доброто й ли? Всъщност, така казал Моше: ‘На Исраел са заповядани много заповеди, които се изпълняват само в Ерец Исраел. Да вляза аз в земята, за да ги изпълня всички.’ Казал му Светият, Благословен да е Той: ‘Искаш го само, за да получиш наградата ли? Ще ти го зачисля все едно си ги извършил’, както е казано: ‘Затова ще му дам дял с великити, и със силните ще разделя плячка, за това, че проля душата си до смъртта, и бе зачислен сред грешните, и греха на множеството той носи, и за грешните се моли’ (Йешаяу 53:12).      Изображението е страница от ръкописа "Ле-Давид мизмор"

Ноах - Ноах, Авраам и Моше Рав Бинямин Зе’ев бен Давид (Ашкенази) (ок. 1703, Замошч - след 1752 г., ?) шохет и меламед в Казанлък около 1737 г., след около 1745 г. - набирач на средства на никополската еврейска общност. Базирано на книгата му “Бен Они” (Синът на мъката ми), Измир, 1738 г. ДЕВАРИМ 31:27 Защото аз знам бунта ти и твърдия ти врат (т.е. твърдоглавост); нали докато съм все още жив с вас бунтувахте се против Господ, и дори след смъртта ми.  САНЕДРИН 37а В квартала на Раби Зейра имало разбойници, които той приближавал [към себе си,] за да направят тешува (разкаяние), докато [другите] Мъдреци не били доволни [от това.] Когато починал Раби Зейра те си казали: “Досега, [Раби Зейра] се молеше за нас, а сега - кой ще се моли за нас?” Помислили за това в сърцата си и направили тешува.   МИДРАШ РАБА, ШМОТ 46:1 “И видях и ето, че съгрешихте срещу Господ, вашия Бог” (Дварим 9:16) - той видял, че Исраел нямало да оцелеят, та свързал съдбата си с тях и счупил скрижалите, и казал на Светия, Благословен да е Той: “Те съгрешиха, и аз съгреших като счупих скрижалите. Ако им простиш, то прости и на мен, както е казано: ‘Та сега, ако простиш греха им -’ (Шмот 32:32) и греха ми прости. Но ако не им простиш, то не прощавай и на мен, а ‘то изтрий ме, моля, от книгата Ти, която написа’ (там).” БЕРЕШИТ 22:17 Защото ще те благословя, та благословя, и много ще увелича потомството ти - като звездите на небесата и като пясъка, който е на брега на морето, и ще наследи потомството ти портата на враговете му.   ЙЕШАЯУ 57:1 Праведникът умира и никой не взима присърце, и добродетелни хора са взети, без разбиращ, че заради злото е взет праведника.  БАВА КАМА 60Аа Учил Рав Йосеф: “Какво пише [тук]: ‘И никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутрин’ (Шмот 21:22)? Тъй като е дадено разрешение на унищожителя, той не различава между праведните и грешните. И не само това, а и започва първо с праведниците, както е казано: ‘И ще отрежа от теб праведния и грешния’ (Йехезкел 21:8).” Плакал Рав Йосеф [и казал]: “Всички тези [праведници] са нищо ли?” Казал му Абайе: “Добро е това спрямо тях, както пише: ‘че заради (или “преди”) злото е взет праведника’ (Йешаяу 57:1).” ЗОАР ХАДАШ, НОАХ Казал Раби Йоханан: “Ела и виж разликата между праведниците, които Исраел имал по-късно, и Ноах. Ноах не защитил поколението си, и не се молил за него като Авраам. Когато Светият, Благословен да е Той, казал на Авраам: ‘викът на Седом и Амора, който е велик’ (Берешит 18:20), веднага [пише]: ‘и предстанал Авраам и казал’ (там, 18:23), и казал много неща пред Светия, Благословен да е Той, докато накрая помолил ако се намерят десет праведника да се прости на цялото поколение заради тях. [...] Казал Раби Йеуда бен Пази: “Какво било наказанието на Ноах? Той излязъл от ковчега куцащ, и легнал и бил опозорен, и се подиграл с него сина му и извършил това, което извършил. Изображението е заглавната страница на книгата “Бен Они” (Измир, 1738 г.)

Берешит - Урок посветен на 60 години от смъртта на  Равина Д-р Ашер Хананел  (1895 - 1964) Базирано на книгата "Петокнижието в проповеди" (София, 1938 г.) Изображението е снимка на Равина Д-р Ашер Хананел от 1935 г.