Беаалотха - Оплакванията

Беа’алотхаБАМИДБАР 11(4) И сбирщината, която беше сред него, въжделяха с голямо желание; и Децата на Исраел също започнаха отново да плачат и казаха: „Кой ще ни даде месо да ядем?(5) Помним рибата, която ядохме в Египет даром, краставиците, пъпешите, празът, лукът и чесънът;(6) а сега душата ни е изсъхнала, няма нищо друго; пред очите ни няма нищо освен тази манна!“[...](10) Моше чу как народът плачеше, семейство по семейство, всеки пред входа на шатрата си; и гневът на Господа се разпали силно, а в очите на Моше това беше зло.(11) И Моше каза на Господа: „Защо постъпи толкова зле със слугата Си? И защо не намерих благоволение в очите Ти, че възложи товара на целия този народ върху мен?(12) Нима аз заченах целия този народ? Нима аз го родих, та ми казваш: „Носи го в пазухата си, както кърмещ носи кърмаче“, до земята, за която се закле на бащите им?(13) Откъде да имам месо, за да дам на целия този народ? Тъй като те плачат пред мен и казват: „Дай ни месо, за да ядем!“(14) Не мога сам да нося целия този народ, защото е твърде тежък за мен.(15) И ако ще постъпваш така с мен, убий ме веднага, моля Те, ако съм намерил благоволение в очите Ти, и да не гледам повече нещастието (букв. “злото”) си!“