Беар - Може ли да изпитваме Бог?

Рав Йеуда Сид (ок. 1750, Дупница - 1815, Цфат) - равин на Кюстендил, а по-късно Пловдив. Базирано на откъс от книгата му “Нер мицва”, част първа (1810, Солун). Повелителна заповед е да се дава цедака на бедните, в зависимост какво е подходящо за бедния, ако даващият може да си го позволи, както е казано: “Отвори ръката си за него” (Дварим 15:8), и е казано: “и ще го поддържаш, чужденеца и заселника” (Ваикра 25:35), и е казано: “и ще живее брат ти с теб” (Ваикра 25:36). (МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:1) Раби Йоханан срещнал малкия син на Реш Лакиш. Казал му: “Кажи ми стиха, [който си учил днес].” Казал му: “Отдели, та отдели десятък (עשר תעשר)” (Дварим 14:22). Казал му: “А какво означава ‘отдели, та отдели десятък?’” Казал му: “Отдели десятък (עשר), за да забогатееш (תתעשר).” Казал му: “Откъде знаеш?” Казал му: “Отиди и опитай.” Казал му: “Разрешено ли е да се изпитва Светия, Благословен да е Той? Нали пише: ‘Не изпитвайте Господа, вашия Бог’ (Дварим 6:16)! Казал му: “Така казал Раби Ошая: ‘Освен с това, както е казано: ‘Внесете всичкия десятък в хранилището, за да има прехрана, и Ме изпитайте с това сега,’ казал Господът на Войнствата, ‘дали ще ви отворя прозорците на небесата, и дали ще излея за вас безкрайна благословия’ (Малахи 3:10).’” (ТААНИТ 9а) Причината за забраната да се изпитва [Бог] със заповеди е, че няма награда за заповедите в този свят, както са изтълкували [Мъдреците], благословена да е паметта им, в началото на трактат Авода зара: “‘днес да се направят’ (Дварим 7:11), а утре, т.е. в Бъдещия свят, да се получи наградата за тях.” [...] А причината за това е, както пише: “Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17), т.е. съобщил ни е Бога, Благословен да е Той, че като даваме прехрана на служещите в дома Му с десятъка, ще има полза и благословия за състоянието ни, и никой грях или прегрешение не ще възпрат това. (СЕФЕР АХИНУХ 424) “Даващият с милост на бедния дава заем на Господ, и наградата му ще изплати” (Мишле 19:17) - обяснението е, че ако човек дава цедака на бедния, дори да не е с желание, тя се приема, защото бедния има удоволствие от нея, и все едно “дава заем на Господ.” Но това е само относно цедаката, но в останалите заповеди - ако ги извършва, но сърцето му не е с него, то въобще не се приема. (ААВАТ ЙЕОНАТАН, АФТАРА ЕКЕВ) Това, което са казали [Мъдреците], благословена да е паметта им: “казващият: ‘Тази монета е за цедака, за да оживее сина ми” е напълно праведен” (Бава батра 10б), са го обяснили мъдреците коментатори - това е, когато той решава в сърцето си да я даде независимо дали оживее или не, което не е изпитване на Ашем. (СЕФЕР АХИНУХ 424) Казал Раби Ил’а: “В Уша постановили [Мъдреците] харчещият [за цедака] да не харчи повече от една пета,” [...] за да не му се наложи да разчита на създанията. [...] Кой е стихът, [от който учим това]? “[В]сичкото, което ще ми дадеш, ще отделя и отделя десятък за Теб” (Берешит 28:22). (КЕТУБОТ 50а) [Д]о една пета се счита за най-добрия начин да се изпълни заповедта [за цедака]. Една десета от имуществото си е средната мярка. По-малко от това е скъперничество. (МИШНЕ ТОРА, ЗАКОНИ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЕДНИТЕ 7:5) “Това са нещата, които нямат мярка - [...] извършването на милостиви дела” - става дума с тялото си, но с парите си има мярка. (ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ПЕА 1:1) Проверено и изпитано е, че човек няма да загуби от цедаката, която дава, а напротив - ще му се добави богатство и чест [...]. И казали са Мъдреците, че е забранено да се изпитва Господ, освен с това нещо (Таанит 9а). (ТУР, ЙОРЕ ДЕА 247) Изображението е от заглавната страница на първия том на книгата "Нер мицва" (1810, Солун)