Берахот (3) - Значението на думата "Благословен" в благословиите - втора част

БЕРАХОТ - СЕРИЯ ЗА БЛАГОСЛОВИИТЕ В ЕВРЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ (3)  “Благословен” се използва в две значения. 1) Използва се за получаващия добро и благоденствие от другиго, като [в тези стихове]: “Няма да прокълнеш народа, защото той е благословен” (Бамидбар 22:12), “Благословен си ти в града, благословен си ти в полето” (Дварим 28:3) и други. 2) Използва се и за даващия добро и благоденствие другиму, като [в тези стихове]: “Благословен е Господ, моята Скала, учещият ръцете ми на война” (Теилим 44:1), “Благословен е Господ, защото ми е показал чудесната си любов в силен град” (Теилим 31:22), “Благословен си ти Господи, научи ме на Твоите закони” (Теилим 119:12), “Благословен е Господ, който ви спаси” (Шмот 18:10).  “Бераха” е дума, която се отнася до увеличаването и добавянето на добро и благоденствие. Когато се използва за получаващия, “благословен” е прилагателно [...] т.е. повлиян от увеличаване на добро. Когато се използва за даващия, “благословен” (барух) е съществително, като “рахум” (състрадателния) и “ханун” (милостивия) - съществителни, с които наричаме Господ, Благословен да е той. [...] Както думата “меара” (מארה) означава отсъствие/намаляване на добро, както смятат повечето коментатори, то така и думата “бераха” [означава] добавяне на добро. Така излиза, че “барух” обозначава пращащия увеличаване на добро. “Бераха” се използва за увеличаването на различни благоденствия. Намира се [във връзка с] различни видове богатства [...]  Всяко увеличаване на благоденствието и добавяне на добро, причиняващи различни видове успехи, не може да дойде при човек, освен чрез някой, който е жив, притежава воля, е мъдър и можещ. [...] Това е и причината, поради която думата „Барух“ е избрана, за да се прославя Господ, Балгословен да е Той, защото това е дума, обозначаваща всякакви благоденствия и показва, че те могат да дойдат само от Онзи, който е жив, мъдър, имащ воля, и силен. По този начин думата благословен е като че ли термин, включващ всички съвършенства. [...] Думата “бераха” също се прилага за прославяне и възхвала като цяло. Стихът казва: „Аз ще благославям Господ по всяко време“ (Теилим 34:2), все едно [е казано] “ ще възхвалявам” и следователно [стиха] завършва: „Неговата възхвала непрекъснато ще бъде в устата ми“.  Това е причината, поради която Мъжете на Великото Събрание (Анше кнесет агедола) са постановили [използването] на думата “Барух”, за да се прославя Господ с нея за многобройните доброти, които човек получава от Господ, Благословен да е Той, били те за тялото, от всякакъв вид, били те за душата. За тялото, като благословиите за удоволствия; за душата, като благословияте за Тората, благословиите за заповедите, и останлите благословии, като благодарствените благословии. [Те постановили използването на “Барух”], за да се показва, че Господ, Благословен да е Той, е източникът на благословиите и че всичкото добро и изобилие, от който и да е вид, се пращат от Него. [...]  И тъй като думата “Барух” обхваща похвала за всички добра и благоденствия, които са включени в думата “благословия”, както казахме по-рано, Давид казва в псалма “Теила леДавид” (Теилим 145): „И нека всяка плът благославя Неговото свято Име за вечни времена“ (там 145:21), т.е. всеки получател на какъвто и да е вид добро, защото думата “Барух” означава възхвала за всички тях, т.е. за всички съвършенства [на Бог]. Поради тази причина той започва в началото с: „Ще Те възхваля, Боже мой, Царю“ (там 145:1). [Тогава] той казва, че възхваляването е: „и ще благославям името Ти за вечни времена“, т.е. ще Го прославям. Следователно в следващия стих, той казва: „Всеки ден ще Те благославям“, той завършва с: „и ще славя Твоето Име за вечни векове“, вместо “и ще благославям Твоето Име” което използва в началото. (СЕФЕР АИКАРИМ 2:26) Рав Йосеф Албо, (1380 - 1444) - равин в Арагон и Кастилия, философ, автор на философския труд “Сефер Аикарим”