БИБЛИЯТА – РАЗКАЗ ЗА БОЖИЯТА СЛАВА – 1

В началото на месеца започваме да говорим за Библията като Божие Слово и за това как тя е била преследвана, неразбрана и как Господ ни говори чрез нея. Минулият път започнахме да говорим за Библията като цяло и за нейното съдържание. И днес ще се фокусираме върху нещо, което се нарича „Библията като История за Божията Слава“. Библията — История за Божията Слава. Библията като цяло е разказ за Бога. И е вълнуващо да открием, че всички елементи на Писанието, тези елементи, това са събитията, стиховете, които са пълни с мъдрост и пророчествата, те се съчетават в една величествена история, като един цялостен разказ за една единствена достойна личност и това е Бог. Библията е книга за Бог. Но какво прави Бог и как ние можем да се включим в това, което прави Бог? В Исаия 46 глава 9 и 10 стих четем думите на Бог, изказани чрез пророк Исаия. И там Бог казва: „Защото Аз съм Бог и няма друг. Аз съм Бог и няма подобен на Мене, който от началото изявявам края и от древните времена нещата, които още не са станали. И казвам: намерението Ми ще устои и ще извърша всичко, що Ми е угодно.“ Вижте, Бог е Бог, понеже Той прави това, което желае. Никой не може да наложи волята си над Божията. И от 10 стих на този пасаж ние виждаме, че Бог прави нещо, защото Той казва: „Аз ще извърша всичко, което Ми е угодно.“ Но какво прави Бог? Какво е Неговото намерение? Какво Му е угодно? Каква е Неговата цел? Какво иска да постигне? Вярвам, че това, което Бог ни показва чрез Неговото Слово е, че това, което Бог иска да постигне, е да прослави името Си между народите. И мисля, че това е нещо, което всеки от нас и всяка църква в България и по света трябва да осъзнае. Това е простичко, но много важно. Бог прославя името Си между народите. Нека да кажем всички това нещо. Бог прославя името Си между народите. Амин. Слушайте, това разбиране може да промени нашия светоглед, мироглед, погледа ни към света. Защото ние като българи — говоря тук за българите и разбира се другите етноси, които са в България — ние не сме склонни да гледаме към народите, не сме склонни да гледаме към другите етноси. Казваме си, че сме слабички. Ние сме слаба, ние сме немощна църква. Къде ще гледаме за народите ние? Ние себе си не можем да оправим, та за народите ще мислим. Но виждаме, че във Великото поръчение, това, което Исус казва след като възкръсна, Бог включи народите. Защото Той казва: „Отидете и научете всички народи.“ Нещо повече, Бог е по-голям от нас и Той мисли за целия свят. Нещо повече, Той държи природата, всичко, което е около нас и хората в ръката Си. Той е толкова велик, държи звездите, небосвода, всичко. Бог желае да промени светогледа ни. Да престанем да мислим, че християнството е нещо фокусирано само върху самите нас. Защото дяволът иска да ни представи тази фалшива идея за християнството. И това е християнството, което ние харесваме. Ние си мислим, че ние трябва да бъдем в центъра на Вселената. Така че Бог трябва да ни спасява, да ни изкупва, да ни изцелява, да ни благославя, да отговаря на молитвите ни. Смятаме, че ние сме в центъра на света и Бог просто трябва да ни обслужва. Но това е фалшивата представа, която Сатана желае ние да имаме за християнството. Но целта на Бог е, след като ни спаси, Той да ни преобрази. Да ни направи различни... Така че ние да вярваме в Него, да се покланяме на Него, да служим на Него. И това означава нещата да се преобърнат така, че в центъра на нашата Вселена да не стоим ние, а Той. Не Той трябва да служи на нас, понеже Той вече ни е послужил, като ни е създал и ни е дал Сина Си в жертва за нашите грехове. Но ние трябва да служим на Него, защото Той е нашият Цар, Той е нашият Бог. И не ние, а Бог трябва да бъде в центъра на нашия живот. Това е същността на Библията, на християнството, на вярата в Бога. Вижте, Бог събира хора от всеки народ, от всеки етнос. Слава на Бога! Колко етноси имаме тук тази сутрин? Имаме ли българи тук тази сутрин? Имаме ли роми? Говоря за етноси. Имаме ли роми тук или няма? Имаме ли турци? Имаме ли някой турчин тогава? Имаме ли някой сириец? Имаме сирийци, така че имаме българи, роми, сирийци. Други имаме ли? Може би някой руснак? Няма руснаци. Какви? По-точно? А, има някой българин. Но може би има и от други етноси. Но Господ обича... Има ли купанари? Има ли който да се счита за купанар? Защото Господ обича купанарите, Господ обича ромите, Господ обича българите, Господ обича сирийците. И Господ спасява хора от всички народи. Слава на Бога! И Бог събира хора от всички народи, които да бъдат Негово специално притежание — Христова невяста. Слава на Бога! Това са хора, които ще бъдат Негови приятели и поклонници във вечността. Във вечността ние ще бъдем заедно с Него. Ние сме свикнали да чуваме, че Библията е една любовна история. И ние го говорихме за любовта на Бога. Защото в Библията се говори за това, че Бог е любов, както четяхме преди проповедта и преди молитвата. Но ние сме склонни да виждаме само едната страна на любовта, за която се говори в Библията. Тази страна, че Бог обича нас. И ние харесваме това, че Бог ни обича. Нали харесва ли ни? Да, харесва ни. Но любовта, за която Библията говори, има две страни. Бог не само обича нас, но Той ни преобразява по такъв начин, че и ние да Го обикнем с цялото си сърце. Да обикнем Бога с цялото си сърце. Нека се зададем тази сутрин този въпрос: „Обичам ли Бога?“ И ние трябва да се радваме на това, че Бог обича нас, но трябва и ние да Го обичаме със всичко в нас. Защото това е голямата заповед на закона. Матей 22:34-40 34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“38 Това е първа и най-голяма заповед.39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Вижте, този законник идва при Исус и Го пита: „Коя е голямата заповед в закона?“ Исус му казва: „Две са.“ Не само една, но са две. Едната е да възлюбиш Господа, другата е да възлюбиш ближния си, както себе си. Вижте, Божието желание е да Го обичаме и да Му се покланяме. Бог може да бъде обичан само когато е познат. Затова ние бихме могли да кажем, че в Библията Той ни се разкрива, Бог ни се разкрива, за да можем да Го обичаме. Той ни се разкрива чрез творението Си, чрез природата, това, което всичко Той е създал. Но също чрез Божието Слово. Чрез Божието Слово, чрез Библията. Библията е един разказ за това как Бог разкрива Себе Си на света и на народите, за да може по този начин, като им се разкрие, Той да ги привлече към Себе Си и да ги накара да Го обикнат с една искрена, неподправена любов, която се изразява в отдаване на почит. Нашата любов към Бога трябва да се изразява в отдаване на почит на Бога, в едно автентично, истинско поклонение. Когато говорим за истинско поклонение, това е винаги поклонение с дух и истина. И не само поклонение, но също и покорство, защото покорството е висшата форма на поклонението. И ако основната идея на Библията е това Бог да бъде обичан с цяло сърце, душа, ум и сила, тогава може би ще е разумно да прочетем целият библейски разказ от Божията гледна точка. И ние ще се спрем на няколко такива събития от това, което Бог прави в Библията. И ще започнем с Авраам. Вижте, Авраам, който е нашият духовен баща, защото се казва, че тези, които вярват, са деца на Авраам. Авраам е нашият духовен баща. И се казва в Битие 12, от първи до трети стих, това беше завет, който Бог сключи с Авраам. Битие 12:1-3 1 Тогава Господ каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.2 Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. Вижте, Бог му каза, че Той ще прослави неговото име. Значи Бог е толкова добър, че Той каза, ще прослави името на Авраам. Ако Бог ще прослави името на Авраам, колко повече Авраам и децата на Авраам трябва да прославим името на Бога. И Бог каза, ще благословя онези, които те благославят и ще прокълна всеки, който те кълне. И в тебе ще се благославят всички земни племена. Вижте, още в този завет ние не очакваме Господ да говори за народите. Значи в момента нямаме израелския народ, имаме само Авраам, един човек. Но когато Бог говори на този един човек, когато още няма и дете, и едно дете няма, той е ерген, когато Бог говори на този ерген, и той му казва, че той не само ще има народ, но че в него ще се благославят всички земни племена. Той не казва само един народ, но казва всички земни племена, всички етноси, всички народи. И виждаме обаче, че тези обещания на Бог започват да се изпълняват във собственото време на Авраам. Защото, когато мародестващите народи, имаше едни народи, които ограбваха и нападаха другите и живееха от плячката, и когато тези мародестващи народи, водени от Ходологомор, това е много трудно име да го кажем, Ходологомор, нека да кажем Ходологомор. Той, Ходологомор, нападна Содом и Гомор, знаете Содом и Гомор, Авраам ги избави с неговите 318 обучени мъже, това е Битие 14 глава. Тогава, значи той имаше 318 мъже, явно тези мъже ходиха на фитнес, тези мъже тренираха, тези мъже тренираха бойни изкуства и те бяха много силни. Бяха само 318, а те бяха хиляди. Но с тези 318 човека, Авраам тръгна с тези обучени мъже и изби всички, които ги нападаха и освободи царете на Содом и Гомор и тези градове, там, където беше Лот. И тогава, пред очите на царете на Содом, когато се върна и битката приключи и Авраам се върна като победител, но когато се срещна с царете, Авраам пред тях, които бяха други народни, той се поклони на Бог, публично. И даде десятък от цялата плячка, казвам сега, тук е най-висшата част от всичките неща,...