БЛАГОДАРНОСТТА В ЖИВОТА НА ВЯРВАЩИЯ

Тази сутрин ще разгледаме няколко неща от Божието Слово във връзка с благодарността. И първото от тях е, че благодарността е Божията воля за нас. Това, че благодарността е Божията воля за нас, означава, че Бог желае ние да бъдем благодарни. Да имаме благодарност в сърцата си. И благодарността трябва да бъде неизменна част от живота ни. Ефесяни 5:20 20 и като винаги благодарите за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос, Как можем да благодарим на Бога винаги и за всичко? Да благодарим на Бога винаги и за всичко означава да Му благодарим непрестанно. Нашето благодарение пред Бога трябва да бъде непрестанно, без спиране. Там се казва: „И като винаги благодарите за всичко“ на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос. Какво означава да бъдем благодарни? Благодарен е човек, който чувства и изразява признателност. Благодарен е човек, който е доволен, който е задоволен, който е удовлетворен. И той се отблагодарява на Този, Който го е направил такъв и Който му е направил това добро. И понеже Бог е Този, Който ни е направил всяко добро, то благодарността трябва да отива при Този, от Когото идва доброто. Защото дори и някой човек да ни е направил добро, всъщност пак Бог го е направил, защото Бог е направил човека, който ни е направил доброто. И ако помислите, ще видите, че всяко добро в живота ни в крайна сметка идва от Бога, защото Той е източникът на всяко нещо в живота ни. Понеже Той е Създателят. Колосяни 3:15 15 И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни. Вижте, ние трябва да бъдем различни от хората в този свят. Хората в този свят са неблагодарни. Даже мисля, че това е една от характеристиките на човеците от последното време, което апостол Павел казва във 2 Тимотей 3 глава, където казва: „От това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена, защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни“. В последното време, в което живеем, човеците са неблагодарни. Каквото и да имат, те са недоволни. Колкото и да имат, те искат още. Но ние, като християни, както се казва във Филипяни 2 глава, трябва да бъдем като светила, като Божии чада. Там апостол Павел казва: „За да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада, сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света, като явявате словото на живота“. Така че, ако в този свят хората са неблагодарни, ние трябва да бъдем в контраст с тях и ние да бъдем благодарни. Това да бъде характеристика на нашия християнски живот. С други думи, благодарността трябва да бъде за нас начин на живот. Да прозира във всичко, което правим. Когато хората се срещнат в този свят и единият пита другия „Как си?“, той започва да му се оплаква. Но ние трябва, когато ни питат „Как си?“, да кажем: „Благодаря на Бога, добре съм“. Да благодарим на Бога. И това се казва в Колосяни 3:17: „Каквото и да вършите, словом или делом, било с нашите думи или с нашите дела, вършете всичко в името на Господа Исус, благодарейки чрез Него на Бог Отец“. Така че виждате тези стихове, които ни говорят за това, че Божията воля за нас е да бъдем благодарни. Апостол Павел включва това във всички свои послания. Един класически пример е също 1 Солунци 5:18, където се казва: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса“. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса. Тук на гръцки предлогът е „ен“, което значи „във“, и също така глаголът е в дателен падеж, който падеж означава място, време или обстоятелство. Така че може би по-точният превод би бил не „със всичко“, а „във всичко“ и „сред всичко“. Благодарете сред всичко! Разбира се, ние не трябва да благодарим на Бог за лошите постъпки на хората, понеже Бог мрази греха. Но сред неправда и трудности ние можем да се концентрираме върху добрите неща, за които да благодарим на Бога. И тук има може би някои крайности, които ние трябва да избягваме. Едната крайност е да мислим, че всяко зло, което ни се случва, е от Бога, което не е така, и ако ние благодарим на Бог за злото, ние Го правим виновен, че е причинител за това зло в случая, в който Той не е причинител за това зло. Така че ние трябва да разпознаваме кога злото, което идва, е в следствие на греха, в следствие на сатана. И вече, ако това е наказание от Бога, ние трябва да Му благодарим за това, че ни наказва, защото се казва, че Бог наказва онези, които люби. Така че ние трябва да разпознаваме в живота си нещата и от една страна да разпознаваме как да благодарим, от друга страна да бъдем благодарни. Дори нещо лошо да се случи. Спомням си как моята баба така ме учеше, дори когато бях дете: когато паднеш, ще кажеш „Благодаря Ти, Господи!“, защото може да си си ударил коляното, ама не си си счупил крака. Защото винаги може да се случи нещо по-лошо. Когато се случи нещо лошо, винаги може да се случи нещо по-лошо от това, което се е случило. Така че ние трябва да благодарим на Бога за това, че по-лошото, което е можело да се случи, не се е случило. Защото Бог пази живота ни. Аз мога да говоря много за това как Бог ме запазва в различни случаи, макар че са се случвали неща в живота ми, но Бог ме запазва. Така че ние трябва да благодарим на Бога във всяко едно обстоятелство, във всяка една ситуация. Да намираме за какво да благодарим на Бога. Защото има за какво да благодарим на Бога. Така че ние не трябва да бъдем неблагодарни, не трябва да бъдем мърморковци и в това трябва да бъдем различни от хората в този свят. Да не бъдем неблагодарни, но да бъдем благодарни. В същото време има една опасност в тази благодарност ние да не станем примирени, защото има една опасност, когато човек се примирява с нещата, примиреност може би, в която човек се предава и се отказва да променя нещата. Т.е. дотолкова ние сме благодарни за всичко, че ставаме едни такива пасивни хора, които нищо не желаят да променят. Бог не желае ние да бъдем такива. Бог желае ние да бъдем доволни, но в същото време да бъдем хора, които желаят да променят нещата, да бъдем активни. Не да бъдем примирени и да кажем: „Такава е ни е съдбата, нищо няма да променим и затова нищо няма да правим да променим нещата“. Не! Бог желае да променя този свят чрез нас, защото ние сме гражданите на небесното царство и ние сме тези, чрез които Бог желае да променя света. Но в същото време не трябва пък и да бъдем недоволни, защото ако сме винаги недоволни, тогава ние ще бъдем като израилтяните в пустинята, които непрекъснато мърмореха. И дори че Бог им даваше манна, те казаха: „Ах! Стига с тая манна!“. Бог им даваше чудеса и ги хранеше, но те се свикваха с чудесата и поради това свикване с чудесата те ставаха неблагодарни. Затова мисля, че е добре ние да прегледаме нашия живот и да видим дали ние не сме прекалено много свикнали с чудесата, които Бог върши в живота ни. Защото от начало, когато човек повярва и започне да вижда начинът, по който Бог действа в живота му, той е много впечатлен. Но след това, като че ли, той се свиква. Това е като един човек, който пътува. От начало, когато пътуваш и отиваш някъде за първи път, всичко ти се струва много интересно и ти си много впечатлен. Но ако непрекъснато пътуваш по целия свят и вече опознаеш всички градове и всички места, те за теб стават нещо обикновено и ти преставаш да ги цениш. И тогава ти изгубваш тръпката, изгубваш възхитата, изгубваш доволството, изгубваш благодарността, защото приемаш нещата за даденост. И точно тук ние трябва да се върнем назад и да разберем, че нещата, които имаме, не са ни просто така дадени, но Бог ни ги дава, защото ни обича. Нещата, които имаме, са дар от Бога, защото всеки добър и всеки съвършен дар е от Него. Ние виждаме, че когато солунците трябваше да благодарят на Бога, тяхното положение не беше леко, защото по-напред в същото послание апостол Павел признава, че по това време солунците са преживявали голяма съпротива и гонение от страна на сънародниците си. 1 Солунци 2:14 14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите, Така че вярващите в Солун са били под гонение, те са били под атака. Те са срещали трудности, оставали са без работа и въпреки това апостол Павел ги насърчава и казва: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Исус Христос“. 1 Солунци 5:18 18 За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус. Виждаме и апостол Павел, който благодари на Бога сред трудностите, сред бурята, в Деяния 27 глава, след 14 дни в морето, в лашкани и блъскани сред вълните. И се казва, че на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: „Днес е 14-и ден, как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо. Затова ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление, понеже никому от вас и косъм от главата няма да загине“. И като рече това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и почна да яде. От това всички се ободриха и ядоха и те. Слава на Бог! Вижте, една благодарност за това и ние като християни, когато се храним, благодарим на Бога за храната, защото Бог е, който ни дава храната. Бог е, който се грижи за нас и ние Го благодарим. И апостол Павел благодари на Бога и когато благодари на Бога, всички се ободриха и те бяха спасени от това корабокрушение. ЗАЩО ТРЯБВА ДА БЪДЕМ БЛАГОДАРНИ ВЪВ ВСИЧКО? Защото знаем, че всичко съдейства за наше добро. В Римляни ни се казва в 8 глава, 28 стих: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение“. Това означава, че каквото да се случва в живота ни, то по някакъв начин съдейства за наше добро. Дори и проблемите, дори и трудностите, дори и изпитанията, те ни уякчават. Те ни затвърждават. Те ни усъвършенстват. Римляни 8:28 28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога,...