БЛАГОСЛОВЕНИ В КРИЗАТА – 2009 – 1

БЛАГОСЛОВЕНИ В КРИЗАТА Днес е първата неделя на месеца и по традиция това е ден на Библията, но въпреки това ние ще разчупим малко традицията и тази сутрин ще говорим за кризата, защото вярвам, че това е, което Бог влага в сърцето ми, и това е нещо, което е нужно. Защото ние навсякъде слушаме за криза — говори се за световна криза, ние преживяваме различни кризи — и затова мисля, че е важно да знаем какво казва Божието слово, какви са Божиите принципи, Божиите обещания, Божиите насърчения и Божията гледна точка по отношение на кризата. И тази сутрин ние ще разгледаме три принципа във връзка с кризата. КРИЗАТА Е НЕЩО НОРМАЛНО И НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СТРАХУВАМЕ ОТ НЕЯ. Първият от тях е, че кризата е нещо нормално и ние не трябва да се страхуваме от нея. Речникът на Уебстър определя думата „криза“ като етап, придошъл в последователност от събития, при който се определя посоката на развитие на всички бъдещи събития. Кризата е нещо нормално, но всъщност кризата е един повратен момент, защото ако ние я преодолеем, ще влезем в нещо по-добро. Но има и опасност в самата криза: ако не постъпим правилно, ние да се изгубим в тази криза. Нещата спираловидно да се влошат и да стане много по-зле от това, което е било преди. Така че кризата е много решаваща, и много е важно как постъпваме във време на криза, защото нашето постъпване, нашето действие, нашите мисли, нашето отношение във време на криза определят изхода от кризата — какво ще се случи след нея. Но нашият живот всъщност е една последователност от ситуации или събития, и кризата е периодът на прехода, при който ние напускаме една ситуация, за да влезем в нова. Кризата е една смяна на едно стабилно състояние с друго. Да кажем, в определен момент животът ни е добре: имаме работа, нещата вървят, но в един момент те започват да се влошават. И тогава посоката на живота ни тръгва надолу и всичко започва да се разпада. И в това движение надолу може да няма финанси, ако е финансова криза; може да бъде криза във взаимоотношенията; може да бъде безработица — но ние губим това, което сме имали. И излизаме от това, което сме били, за да влезем в кризата. И когато влезем в кризата, нещата се движат надолу, надолу, надолу, до момента, докато стигнат дъното. И когато стигнат дъното, те тръгват нагоре. И когато тръгват нагоре, стигат до ново ниво, където проблемите, които са породили кризата, получават някакво разрешение, и ние тръгваме на това ново ниво. Имаме две възможности. Едната е да излезем от кризата на много по-високо ниво, където нещата ще бъдат много по-добре, понеже ние — или Бог — сме премахнали причинителите за това, което ни е довело до кризата. Или, ако не постъпим правилно, просто да продължим да се движим надолу и да изгубим това, което сме имали, и състоянието ни да бъде много по-зле от предишното, и да останем в това лошо състояние, а оттам да се придвижим към още по-лошо. Така че много е важно какво правим във времето на кризата. Но трябва да знаем, че всъщност кризата не е нещо страшно. Кризата не е нещо изключително. Кризата е нещо нормално. И ние не трябва да се страхуваме от нея. Защото всъщност кризата е периодът между нашето излизане от едно състояние и влизането в следващото. Това, което е между излизането от едно състояние и влизането в следващото, е кризата. Но самото излизане и влизане е нещо естествено в живота ни. Само помислете колко пъти на ден вие излизате от една стая и влизате в друга стая. Колко пъти на ден отваряте и затваряте врата, преминавате през врата, влизате и излизате. Например, за да дойдете тук тази сутрин, вие сте излезли от вашата къща или апартамент. Излезли сте през една врата и сте влезли през тази врата. И по пътя вие сте били в криза, защото нещо е можело да ви се случи. Когато пътувате с кола, може да се спука гума. Може ли? Може. Може да има някаква бариера, може нещо да се случи, може някой да ви удари. Всичко е възможно. И като вървите, като пресичате, може дори да паднете. Има случаи хора да се стигнат до църквата, а докато се връщат — да паднат. Защото те преминават през една криза. От момента на излизането до момента на влизането ти си във време на криза. И това се повтаря всеки ден. Всяка сутрин, като станеш, излизаш от спалнята си, влизаш в банята — но и в банята може да се подхлъзнеш и да паднеш. След това излизаш от банята, отиваш на работа. Нашият живот всъщност е едно непрестанно влизане и излизане. И това влизане и излизане е част не само от нашия физически живот, но също и от всяка област на живота ни. Ние преминаваме през различни ситуации в живота по същия начин, по който преминаваме през различни врати. И времето между напускането на изходното ни, стабилно място и влизането в ново, стабилно място е периодът, който наричаме криза. С други думи, кризата е един преход, при който излизането се сменя с влизане. Псалм 121:8 8 Господ ще пази излизането ти и влизането тиотсега и довека. И добрата вест е, че Бог ни обещава, че Той ще ни пази и ще ни защитава по време на тази криза. В Псалм 121, стих 8, се казва: „Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и довека.“ Слава на Бога! Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и довека. Също в Псалм 91, от осми до дванадесети стих, се казва: понеже ти си рекъл — Господ е прибежище мое. Много е важно нашето отношение. Господ ще ни пази, но Той ще ни пази, ако ние сме на Негова страна. Псалм 91:9-12 9 Понеже ти си казал: Господ е мое прибежище,и си направил Всевишния свое обиталище,10 затова няма да те сполети никакво зло,нито ще се приближи язва до шатъра ти.11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебеда те пазят във всичките ти пътища.12 На ръце ще те вдигат,да не би да удариш о камък крака си. Защото Той е на наша страна, но ако ние Го отхвърляме от живота си, тогава Той се отделя. Затова е много важно ние да имаме правилно отношение с Бога. И тогава се казва: понеже ти си рекъл — Господ е прибежище мое — и си направил Всевишния свое обиталище, си решил да живееш в Бога, да живееш в Исус Христос, затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти; защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във всичките ти пътища; на ръце ще те дигат, да не би да удариш о камък ногата си. Слава на Бога! Значи това е Божието слово: Бог ще ни пази в кризите, през които преминаваме, и те няма да ни повредят. Не ви ли интересува това, че Бог ще ни пази? Не е ли хубаво? Амин. Аз се радвам изключително много от това. И само по себе си това е чудесно, но има и още нещо. Вижте, плътта не харесва това слово, плътта не харесва това послание, защото плътта не иска да излиза от мястото, в което е. Ние си харесваме старите места. Има някои, които ти казват, че трябва да излезеш оттам. А ти си казваш: не, няма да излизам. Бог може да ме пази, но по-добре да не излизам никъде. Но ако не излезеш, ти няма да имаш промяна. А Бог желае да се променяме. Бог желае да тичаме в предлежащото пред нас поприще, и Той има за нас път, по който да вървим. В посланието към евреите се казва: следователно и ние, които сме обиколени от такъв голям облак свидетели — героите на вярата, ония вярващи, които са следвали Христос в поколенията преди нас — те са в Божията слава. Евреи 12:1 1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, И сега те наблюдават как ние ще преминем през този живот, как ще извървим пътя си. Защото има път, който да вървим, и не можем да стоим на едно място. И тук се казва: нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни сплита, и с устояване нека тичаме в предлежащото пред нас поприще. Ние имаме поприще, което трябва да преминем, имаме път, който трябва да извървим. И това е нашият житейски път. И този житейски път включва влизания, излизания, влизания, излизания и така нататък. БОГ НЕ САМО ЩЕ НИ ЗАПАЗИ, НО И ЩЕ НИ БЛАГОСЛОВИ В КРИЗАТА. Но има и по-добра вест. И тя е, че Бог не само ще ни запази и закриля във времето на кризите ни, но Той също ще ни благослови в кризата. Неговата воля за нас е не просто да преживеем кризата, но да бъдем благословени в кризата. И тук е, че дяволът изтръпва, защото той си мисли, че като дойде криза, ние ще се изплашим, ще се смачкаме. Обаче ние му казваме: криза ли? Няма проблем, Бог ще ме благослови в кризата. Ти ми пращаш криза, а Бог преобръща злото в добро и преобръща кризата в благословение за мен. Второзаконие 28:6 6 Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си през градската порта. Така че нищо не може да ни повреди, нищо не може да ни победи, докато сме на страната на Бога, защото Той е на наша страна. И това се казва във Второзаконие 28:6: „Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си.“ Значи, когато започне работа, човек е бил в криза — той е бил безработен. Когато напуска работа, било поради съкращение, било поради това, че излиза в пенсия, той отново е в криза. Ерген човек е в криза, докато не може да намери партньор. Когато изгуби партньора си по различни причини, той пак е в криза. И като помислите, ще видите, че целият ни живот се състои само в влизане, излизане и кризи. Самото раждане е една криза, защото при раждането майката или бебето могат да изгубят живота си. Но при раждането ние преминаваме от едно състояние — в утробата на майката — към друго състояние, в което идваме като част от този свят. Така че ние влизаме в този свят чрез криза. Смъртта също е една криза, при която човек напуска този свят, за да влезе във вечността. И целият ни живот е време на кризи и на преминаване. Ние обикновено се радваме на влизането — когато постъпиш на работа, когато те приемат в университета да учиш, когато се роди бебе, или когато встъпваме в брак. Но Бог иска ние да бъдем благословени не само когато влизаме, но и когато излизаме, защото се казва: „Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при изл