БЛАГОВЕСТИЕТО ЗА ИСТИНСКИЯ БОЖИЙ СИН – 1

НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО Така започва Евангелието според Марко в първия стих: „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син”. Това е вид заглавие на Евангелието. Тъй като Евангелието ни пише отгоре заглавие „според Марко” и нещо такова, но така започва самият текст — това е заглавието на цялото благовестие. Марко казва „началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син”, защото това благовестие след това се разраства, но това е неговото начало. Разбира се, думата „начало” има особено значение, защото знаете как започва Библията: „В началото Бог създаде небето и земята”. Тоест началото е много важно, но тогава началото е началото на благовестието, а благовестието е разказ за Месията Исус, който е Божий Син. Марко 1:1 1 Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син; ИСТОРИЧЕСКИЯТ КОНТЕКСТ И КУЛТЪТ КЪМ ИМПЕРАТОРА За да разберем по-добре темата за божествеността на Исус, трябва да вземем предвид историческия контекст, в който Марко пише — какво се е случило в историята, когато това става. Един важен исторически факт, който ни дава допълнително да разберем началото на Евангелието, е, че римският император и всички римски императори, които са били наричани Цезар, били считани за Божии синове или съдове на боговете. По времето на Исус императорите били считани за Божий син. С други думи, още в самото начало на Евангелието, с първите думи Марко противопоставя Исус на римския император, като казва, че истинският Божий Син не е императорът, не е Цезар, не е Кесарят — истинският Божий Син е Исус от Назарет. Защо този въпрос за Божия син е бил толкова важен през първи век? Това е било свързано с Египет. В Египет фараонът се е считал за божествен и, разбира се, Клеопатра се е считала, че е богиня. И когато римските генерали отиват и завладяват тези страни, те виждат как хората се отнасят към техните царе — като към богове, покланят им се и така нататък. И те си казват: „И ние искаме така”. И те също започват да приемат титли, които са свързани по някакъв начин с обожествяването. И тази божественост била приемана съвсем сериозно в Рим. Защото като Божий син, след смъртта му императорът бил добавян към пантеона на боговете. Значи те са имали пантеон. „Пантеон” — „пан” означава всички, „теос” означава бог. Значи пантеонът е храмът на всички богове. И там, след като умрете, те слагат статуя на този император и той става един от останалите богове. Тази практика била основана от първия римски император, който се казва Октавиан Август. Октавиан бил осиновен от Юлий Цезар, който не е бил император, но е бил диктатор в добрия смисъл на думата тогава. Това не е точно това, което днес се разбира под диктатор, но той е бил най-висшият лидер в Римската република. И като такъв, съзнателно или не, Цезар подготвя нещата за края на републиката и началото на империята. И от просто име „Цезар” става нарицателно за цар и се налага като титла на римските императори, подобно на фараон за египетските царе. Тези хора, за които говорим, не са толкова назад във времето. Това са неща, които се случват преди около 2000 години. 2000 години, ако се замислите, не са много. Зависи как броите едно поколение — ако го броите 50 години, това са 40 поколения. Вие добре познавате поне 2-3-4 поколения назад, а това са само още 10 пъти по толкова до времето на императорите и на Исус. Не е много назад във времето. Има останки от тяхната работа, които се виждат. Има исторически монументи, които говорят за това, което се е случило тогава. Но обожествяването на римските императори и създаването на култа към императора е свързано с този човек, който се казва Юлий Цезар, и неговия осиновен велик племенник, който се казва Октавиан Август. Октавиан не е син на Юлий, но той го осиновява по тогавашната практика. Те са харесвали някой силен, добър и мощен младеж, и този, който е бил бездетен, е казвал: „Осиновявам го. Давам ти моето име и моето наследство, всичко ще бъде твое”. И така Юлий осиновява Октавиан. Но Юлий произлиза от древно благородно семейство. Неговото име е Гай Юлий Цезар. Гай изгражда политическа кариера, включва се в политиката и се изкачва по властовата стълбица на Римската република. Тя се е водила демокрация. Бил е популист, което означава, че е бил гласът на народа. Обещава на хората по-добър живот и те започват да го избират, както съвременните политици, на различни властови позиции. В определен момент става губернатор на Испания. Разбира се, той е бил и генерал. ПОЛИТЕИЗЪМ СРЕЩУ МОНОТЕИЗЪМ Подобно на религията в древна Гърция, римската религия е политеистична религия. Политеизъм означава не един бог, а много богове. А нашата вяра, еврейската вяра, е различна от останалите, защото тя е монотеистична. Във Второзаконие 6:4 се казва: „Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ”. Това е „Шема”. Нашият Бог е един. Обаче тогавашните хора са вярвали в много божества. И дори днес, ако отидете в Рим, аз ходих преди няколко години, на площад Пиаца дела Ротонда се намира римският Пантеон. Той стои там и до днес, макар че в определен момент е бил превърнат в католическа катедрала. Той е построен по невероятен, много добър архитектурен начин, и точно в средата на купола има една дупка, която е „окото на бога”, през която гледаш небето. И така те са се покланяли на различни богове — много, много богове, не на един бог. Второзаконие 6:4 4 Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; Разбира се, този Пантеон е бил превърнат в католическа катедрала в определен момент. Но „пантеон” означава храм, посветен на всички богове. И главният бог в пантеона, на групата от богове, техният главен бог при римляните е бил Юпитер, който е бил римският вариант на Зевс. Знаете, гърците се покланят на Зевс. И свещеникът, който служи в пантеона, този, който е бил еквивалент на еврейския първосвещеник, се казва Pontifex Maximus, или Велик понтифик, върховен жрец. Това е била висшата божествена жреческа длъжност в древния Рим. И през 63-та година Юлий Цезар, политикът, кандидатства за тази длъжност и я спечелва. Тоест той от политик вече става жрец. Той става върховен първосвещеник в Рим. И тогава той изпълнява различни обреди, с които се свързват боговете и така нататък. РЕФОРМАТА НА КАЛЕНДАРА Едно от най-важните неща, които Цезар прави като Pontifex Maximus, е промяната в календара. Тоест той променя времената. Като върховен жрец той реформира римския календар и създава така наречения Юлиански календар. Това е било голяма реформа. Преди това римският календар е бил свързан с Луната. И според него основаването на Рим е било на 21 април 753-та година преди Христос. Обаче тогавашният календар не е бил разделен на 12 месеца, а на 10. И тяхната година била от 304 дни. Представете си! Така че поради това, че е бил кратък — вместо да е 365 дни, е бил 304 — ти не знаеш в кой месец какъв сезон е. Тоест веднъж в един месец може да е лято, а след време в същия месец да е зима. Това било доста объркващо. Но когато римляните завладяват Египет, те се запознават с техния начин на летоброене. Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с астрономическото положение на Слънцето и със сезоните. По негово нареждане един александрийски астроном и математик — Александрия знаете, че е в Египет — който се казва Сосиген, създава въз основа на римския календар нов календар, който наричат Юлиански. И той го въведе в Римската империя на 1 януари 46 г. пр. Хр. И така 1 януари става началото на годината. В Юлианския календар, подобно на Григорианския — и този Григориански календар е бил реформиран малко от папа Григорий, но няма голяма разлика, много са близки. Знаете, православната църква днес използва старостилния календар, като изчислява празниците по Юлианския календар. Но според него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. И всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни. Това е четвъртата високосна. Преди 44-та година преди Христос, по инициатива на Марк Антоний — това е друг римски политик, владетел и генерал — в памет на Юлий Цезар, месец Квинтили е преименуван на Юлиус, откъдето произлиза съвременното име Юли. Тоест дори днес, когато казваш Юли, това е свързано със същия този приятел, тогава Юлий Цезар. Неговото име е Юли. Аналогично на това през 23-та година по инициатива на Римския сенат и в чест на Октавиан Август, месец Секстили е преименуван на Августус на латински, което всъщност означава Август. Така че Юли е бащата — не му е бил роден баща, но той е бил император и след него е бил Август. Не са могли вече да кръстят на Август първия месец, тоест Юли е бил вече зает, затова вземат следващия месец — Август. Но тия двама приятели са били много влиятелни. Днес обаче истинският център на летоброенето не е Цезар, а Исус Христос. И затова, когато говорим за години, казваме преди новата ера, след новата ера, преди Христос, след Христос. Тоест за каква нова ера става въпрос? Става въпрос за ерата на Божието царство. Става въпрос за раждането на Исус Христос. Слава на Бога! Но това обожествяване на римските императори е свързано с преминаването от демокрация към монархия и превръщането на Римската република в империя. Тоест Юлий Цезар става диктатор чрез участието си в Първия триумвират. Триумвират означава съюз между трима равнопоставени политически или военни лидери. Имало се е предвид някакъв вид сглобка, която са сглобили. Коалиция. Тези коалиции се създават за съвместно управление през периода на гражданските войни. Този символ е гражданска война. Означава, че едни хора от един и същ народ се бият срещу други. И Първият триумвират е основан през 60-та година преди Христос от Гней Помпей, Марк Лициний Крас и Гай Юлий Цезар. Тия тримата са били в Първия триумвират. Те са били, разбира се, генерали. И той е скрепен през 59-та година чрез сватбата на Помпей с дъщерята на Цезар — Юлия. Тоест Юлий има дъщеря, която се казва Юлия. И той дава дъщеря си на Помпей и, разбира се, така става сглобката. Така става връзката....