БЛАЖЕНСТВОТО НА БОЯЩИЯ СЕ ОТ ГОСПОДА

Псалом 128:1-6 Псалом 128:1-6 1 (По слав. 127). Песен на възкачванията. Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища; 2 Защото ще ядеш плода от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш. 3 Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти, 4 Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа. 5 Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си, 6 Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля! Този псалом ми звучи като едно сурвакарско пожелание, като една сурвакарска благословия. „Сурва, сурва, весела година! ... Жена ти да бъде като плодовита лоза всред дома ти, чадата ти да бъдат като маслинени младоци около трапезата ти... Господ да те благослови от Сион, и да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си, дори да видиш чада от чадата си!... до година, до амина!" Нека Бог да ни благослови през тази нова година! Да ни даде „берекет" - плодородие и благословение във всяка сфера на живота ни. В този псалом се говори за едно блаженство, за едно благословение и за една благословия (заключително благопожелание). Блаженството е в ст. 1-2 Блажен всеки, който се бои от Господа, И ходи в Неговите пътища; 2 Защото ще ядеш плода от труда на ръцете си; Блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш. Благословението е в ст. 3-4 3 Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, Чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти, 4 Ето, така ще се благослови човекът, Който се бои от Господа. Благословията е в ст. 5-6 5 Господ да те благослови от Сион, И да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си, 6 Дори да видиш чада от чадата си! Мир на Израиля! ПЪТУВАНЕТО НА ПИЛИГРИМИТЕ Този псалом е наречен „песен на възкачванията". Той принадлежи към групата псалми от 120-ти до 134-ти които са наречени „песни на възкачванията". Това са псалми, които са се пеели от пилигримите. Знаете ли какво значи думата „пилигрим"? А знаете ли какво означава думата „хаджия"? „Хаджии" се наричат онези хора, които са ходили на поклонение на Божий гроб в Ерусалим. Тази дума най-вероятно произлиза от турската или по-скоро арабска дума „хадж". Хаджът е едно от петте основни задължения на всеки истински мюсюлманин - ако има финансова възможност поне веднъж в живота си той трябва да отиде и да посети гроба на Мохамед в Мека. Българските хаджии, понеже не са мюсюлмани, а християни не ходят до Мека, а до Ерусалим. И ако не знаете, ще ви кажа, че разликата между гроба на Мохамед и гроба на Христос е, че Мохамед си още в гроба, а гробът на Христос е празен! Защото, Исус Христос възкръсна от мъртвите! Слава на Бога! Но, основната ми мисъл ми е това, че думата „пилигрим" или „хаджия" всъщност означава „поклонник" - някой, който отива на поклонение в най-святия град според неговата религия или вяра. Преди Христос, във времето когато са били писани псалмите, юдеите са отивали да се поклонят на живия Бог в Ерусалим. Три пъти в годината - на Пасха, на Петдесятница и на празника Шатроразпъване, всеки мъж в Израел е трябвало да ходи на поклонение в светия град. И когато тези пилигрими пътували към Ерусалим, те са пеели тези „песни на възкачванията". Всъщност, да бъдеш „пилигрим" означава да бъдеш „пътешественик". Има една книга на Джон Бънян, която се нарича така. Тя е една алегория, която представя пътуването на християнина към небето, към вечността. Така че, това, че този псалом е наречен „песен на възкачванията" ни напомня за онези поклонници, които отивали на поклонение в Ерусалим. А това пък от своя страна, ни кара да се замислим за факта, че самите ние сме едни пътешественици, едни пилигрими, които пътуват за небето. Ние сме намерили „Пътя, Истината и Живота" (Йоан 14:6), преминали сме „тясната порта" и сме тръгнали по „тесния път", който води в Божията слава (Матей 7:14). Минаваме през планини, през долини, през морета, и дори през блата - през най-различни обстоятелства и проблеми в живота, сблъскваме се със всякакъв вид хора, борим се с грехове и демони. Но, ние имаме цел - вървим към Славата, към Божието присъствие! И през каквото и да преминаваме, ние „се възкачваме" ние преминаваме от слава в слава, от сила в сила, от святост в святост! Бог непрестанно ни води в победително шествие в Исус Христос (2 Коринтяни 2:14)!  НУЖДАТА НИ ОТ БОЖИЕТО БЛАГОСЛОВЕНИЕ В този псалом се говори за едно тройно благословение върху пилигримите. Първото благословение е по отношение на работата - „Защото ще ядеш плода от труда на ръцете си; блажен ще бъдеш, и ще благоденствуваш". След това се говори за благословение в семейството - „Жена ти ще бъде като плодовита лоза всред дома ти, чадата ти като маслинени младоци около трапезата ти". И последното благословение - е благословение по отношение на нашето здраве - „Господ да те благослови от Сион, и да видиш доброто на Ерусалим през всичките дни на живота си, дори да видиш чада от чадата си!" Това тройно благословение всъщност ни показва какво можем да правим ние и какво може да прави Господ. Ние сме смъртни човеци, а Господ е безсмъртен. Като смъртни човеци ние можем да работим, да се женим и да живеем, но се изисква безсмъртният Господ да реши, да каже и да се намеси, за да можем да имаме благословение - трудът ни да бъде увенчан с успех и да свършим работата, семейството ни да бъде щастливо и да имаме здраве и дълголетие. Защото, ние можем да започнем работата, но да нямаме успех и да не можем да я довършим. Ние можем да се оженим, до да имаме труден и посредствен брак и да нямаме деца. Защото, плодът на утробата е дар от Господа. Ние можем да живеем, но животът ни да бъде кратък и пълен с болести, понеже дълголетието е Божие благословение. Така че, благословението е нещо, което произлиза и идва към нас от Бога. Разбира се, тук бих желал да сложа един баланс, и да подчертая, че бедността, безплодието в семейството и ранната смърт не винаги са белег на проклятие. Защото има добри хора, които срещат невероятни трудности. Затова има такива псалми - като псалом 37 и 73, които ни учат да не се дразним от външния успех на злите и нечестиви хора. Затова в Библията е и книгата Йов - за да ни покаже, че ние не можем да дадем категоричен отговор на въпроса: „Защо на добри хора се случват лоши неща?". Ние просто не знаем. В Библията има благословени царе, които търсеха Бога, но техните деца бяха идолопоклонници. Така че, всеки отговоря за себе си и всеки един случай е индивидуален. Ние нямаме право да съдим другите и да им поставяме етикети, че нещо не е наред с тях, щом срещат трудности и ги сполетяват нещастия. Не можем да сложим всички случаи „под един общ знаменател", но принципът, правилото е това, което ни е дадено в този псалом: „Смъртните човеци могат да работят, могат да се женят, могат да живеят, но Господ е който им дава „плодът от труда на ръцете им", „маслинени младоци около трапезата" им, и дълъг живот, за да могат да видят „чадата на чадата си". Трябва да проумеем, че без Божието благословения, всички наши усилия са празни суетни. В предния Псалом 127:1-2 се казва: 1 Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят. 2 Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си. Така че, благословението е нещо, което идва от небето, нещо, което идва от Господа. Защото в ст.5 се казва: „Господ да те благослови от Сион". Сион е мястото, където Давид занесе ковчега на завета. Сион е мястото, където Бог избра да настани името си. Сион е мястото, където беше изграден Божия храм. Сион е мястото на Божието присъствие. За израилтяните всяко благословение идваше от Сион. За нас, християните, всяко благословение идва от Христос. Защото, в Христос Бог ни е благословил със всяко духовно благословение (Ефесяни 1:3). Така че, искам да ви насърча да се молим и да изискваме Божието благословение за всяко дело и за всяка сфера на живота си. Защото, без Божието балгословение, ние можем да работим, но трудът ни да не бъде благословен, ние можем да се женим, но семейството ни да не бъде благословено, ние можем да живеем, но живота ни да не бъде благословен. Затова, нека да се молим, и да изискаме Бог да благослови труда на ръцете ни, домовете ни, децата ни, и да ни даде здраве в телата ни. Нека да не разчитаме на късмет или на човешки пожелания. Но, нека да търсим Божието благословение и да не забравяме, че всяко добро нещо, което имаме в живота си е от Него. Във Второзаконие 8:11-18 Мойсей казва на народа: 11 Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам, 12 да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях, 13 и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш, 14 тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел из Египетската земя, из дома на робството; 15 Който те преведе през голямата и страшна пустиня, гдето имаше горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; Който ти извади вода из кременливия камък; 16 Който те храни в пустинята с манна, храна която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти; 17 и да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. 18 Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес. Виждате ли, благословението в живота ни не идва от нас. От нас идва работата, но благословението на труда ни е от Господ! И без благословение от Бога, всичките ни усилия са напразни! Затова, ние трябва да търсим и да ценим Божието благословение! БЛАЖЕНСТВО В СТРАХА ОТ ГОСПОДА (ст.1-2) И тук идваме до още една истина,...