БОГ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Деяния 20:7-12 Това, за което ще проповядвам тази вечер, е от Деянията на апостолите, двадесета глава, от седми до дванадесети стих. „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта, и продължи словото си до среднощ. И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани. И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко; и когато Павел беседваше още по-дълго, момчето, обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.“ Деяния 20:7-12 7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.12 А момчето доведоха живо и много се утешиха. „Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него. След това той се качи горе, разчупи хляба и похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна. А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.“ Амин. Слава на Бога! Това, което виждаме в този текст, е, че Бог възкресява мъртвите. И тази вечер бих желал да ви говоря за това — че Бог възкресява мъртвите; за Него няма невъзможно нещо. НАШИЯТ БОГ Е БОГ, КОЙТО ВЪЗКРЕСЯВА МЪРТВИТЕ. Всъщност това е една картина на служението, което апостол Павел имаше. Той пътуваше за Ерусалим, бързаше, и знаеше, че може би повече няма да се върне по тези места — това беше последният път, когато вижда тези хора. Затова искаше да им каже всичко, което имаше в сърцето си, и направи една много дълга служба, която продължи цяла нощ. Те имаха, както ние наричаме, нощна молитва. Това беше в първия ден на седмицата, а първият ден е неделята. Това е един от стиховете в Словото, който показва, че ранните християни най-вероятно са започнали да се събират в първия ден на седмицата, като почит към Христос, който възкръсна в първия ден на седмицата. И на руски „неделя“ се казва „воскресение“. Така че те бяха събрани за разчупването на хляба. Обикновено всяка първа неделя ранните християни са имали Господна вечеря; и те не са я правили така формално като нас — по една чашка и по едно парченце хляб — но са яли и пили като на вечеря. Между другото, те са яли и от хляба, и от виното като специално нещо, но заедно с това са яли и друга храна. Така че тук виждаме, че те са били събрани в една стая, и Павел започва да проповядва. Забележете колко продължава неговата служба. Ние искаме нашата служба да бъде два часа: започне ли в неделя по обяд, да сме си тръгнали до дванайсет; или започне ли в пет и половина, до седем да сме си тръгнали. Но се казва просто: Павел продължи словото си до среднощ. Значи те се събраха вечерта, и той започна да проповядва, и проповядва три-четири часа до среднощ, а може би и повече. И тук виждаме утеха, че не само в нашите служби хората заспиват. Едно от служенията на пастора е да приспива хората, така че да се чувстват добре, като дойдат на службата — да си отпочинат и да станат освежени. И ви благодаря за това, че поне не хъркате, така че другите да могат да слушат. Но вижте, тук се казва: имаше едно момче на име Евтих, и имаше много светила. Бяха запалили свещи, различни лампи — не знам точно как; горели са масло със светилници. И когато има много огън, той изсмуква кислорода. Не знаете ли това? Аз като химик го знам. Остава въглероден двуокис, и той те унася, приспива те. Тук нямаме такива светила, и слава на Бога. Затова сме на ниско, не правим църквата на трети етаж, никой няма опасност да падне. Най-много да паднеш от стола, но нищо няма да ти стане. Но тук се казва, че докато седеше на прозореца, той беше заспал дълбоко; и когато падна, Павел беседваше още по-дълго. Евтих сигурно беше работил през деня, защото това беше вечерта. И вие знаете как е: когато цял ден се работи, и после дойдеш в църквата, топличко, хубаво — и клепачите падат. И се казва, че обладан от сън, падна долу от третия етаж. Както си спеше — и бам, долу. Веднага изтичаха долу да гледат какво стана, чу се този трясък, когато той падна на земята, и го дигнаха — обаче няма пулс. Мъртъв. Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го и рече: „Не се безпокойте, защото животът му е в него.“ Той се помоли, и го възкреси. Той имаше вяра — вярваше, че Бог едва ли ще допусне някой да умре по време на службата му. И аз вярвам, че Господ пази, така че никой да не умре по време на нашите служби; а ако някой умре, Бог ще го възкреси. Защото каква реклама е това — „отидох на църква и умрях“? Отиваме на църква, за да бъдем съживени, за да бъдем живи в Господа. Амин. Той каза: „Не се безпокойте, защото животът му е в него.“ Павел имаше вяра. И след това се качи горе и разчупи хляба. Дотогава още не беше извършил Господната вечеря — беше говорил за нея и за другите неща три, четири, пет, шест часа. И тогава, след възкресението на Евтих, се качи горе и каза: трябва да направим Господната вечеря. Така че той благослови хляба, раздаде на всички, и те участваха в Господната вечеря. И след това похапна, защото беше вече изгладнял. Много проповядване изгладнява. И като си похапна, каза: сега имам сили да продължавам да проповядвам. Колко бяха останали будни — не се знае, но имаше някои будни. И той продължаваше да проповядва до зори, докато пукна зората, докато се появи новият ден; и тогава тръгна. А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха. Значи той се моли за него, и то може би не стана веднага. Защото, като паднеш от третия етаж, едва ли ще станеш веднага. Но той се моли за него, и то възкръсна — животът му се върна в него, и то оживя от мъртвите. Слава на Господа! Така че нашият Бог е Бог, който възкресява мъртвите. Когато четем, че Павел падна на него и го прегърна, ние виждаме, че това беше начинът, по който един друг Божий човек възкреси едно момче. 3 Царе 17:17-24 17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.18 Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?19 А той ѝ отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута ѝ и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.20 И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?21 Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него!22 И Господ послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя.23 Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.24 А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина. Спомняте ли си кой беше той? Синът на вдовицата беше възкресен от Илия, пророк Илия. За него се казва в Трета книга на царете, седемнадесета глава. Синът на жената, домакинята, се разболя, и болестта му беше толкова тежка, че не остана дишане в него — значи той умря, нямаше дъх. И тогава тя рече на Илия: „Какво имаш ти с мене, Божий човече? Дойде ли при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?“ А той ѝ каза: „Дай ми сина си.“ И като го взе от пазвата ѝ, изнесе го в горната стая, гдето живееше, и го положи на леглото си. И извика към Господа, и рече: „Господи Боже мой, нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?“ Тези думи на Илия говорят колко близки взаимоотношения имаха Илия и Бог. Илия говори на Бога, като че ли Той му е приятел, и някак Му се оплаква: как може такова нещо? И леглото му беше помазано — имаше помазание върху леглото му, защото той спеше на него. Както се казва, че кърпите, с които Павел се бършеше, бяха помазани, и когато ги слагаха върху болните, те оздравяваха и злите духове ги напускаха. И се казва, че Илия се простря три пъти върху детето — явно легна върху него, за да затопли тялото му — и извика към Господа, казвайки: „Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.“ Значи, когато някой почине, духът или душата му, вътрешният му човек, напуска тялото. И тук Илия извика към Господа да върне вътрешния човек на това дете обратно в тялото му. „И Господ послуша Илиевия глас, и душата на детето се върна в него, и то оживя.“ Тогава Илия взе детето, занесе го от горната стая в къщата и го даде на майка му. И рече Илия: „Виж, синът ти е жив.“ И жената каза на Илия: „Сега познавам, че си Божий човек и че Господното слово, което говориш, е истина.“ Слава на Бога! Бог е Бог, който възкресява мъртвите. И четем, че този случай с Илия, в Трета книга на царете, седемнадесета глава, е първият случай на възкресение на мъртвец, записан в Библията. Но се казва също и за последователя на Илия. Спомняте ли си кой беше той? Елисей. Елисей беше ученикът на Илия. И той стана директор на училището за пророци, което беше основал Илия. И когато Илия се възнесе на небето, кожухът на Илия падна от него, и Елисей взе този кожух. 4 Царе 2:9-15 9 След като преминаха, Илия каза на Елисей: Поискай какво да направя за тебе, преди да бъда отнет от теб. Елисей отвърна: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.10 А Илия каза: Трудно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде даден; но ако не, няма да бъде.11 И докато те още ходеха и разговаряха, ето, появи се огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.12 А Елисей, като гледаше,...