БОГ НЕ БЛАГОВОЛИ В БЕЗДЕЙНОТО НАБЛЮДЕНИЕ

Лука 7:36-50 36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. Исус често критикуваше фарисеите за тяхната гордост, себеправедност, лицемерие и липса на милост към прегрешилите. Фактически те бяха Исусовите най-изявени опоненти и имаха своята значителна заслуга за Неговото разпятие. Поради това, ние сме склонни да ги възприемаме като лоши и зли, но това далеч не е пълната картина за тях. Фарисеите бяха крайно религиозни и се стараеха да пазят всяко най-малко изискване на закона. Вярваха, че спасението им зависи от спазването на Божиите заповеди. Вярваха също и във възкресението от мъртвите (Деяния 23:8). Много от тях бяха добронамерени, а някои дори и приятелски настроени към Исус. От Лука 13:31 научаваме, че онези, които предупредиха Исус за намерението на Ирод да го убие бяха фарисеи. Никодим, който дойде при Исус през нощта, признавайки за изпратен от Бог учител също беше фарисей (Йоан 7:45-46). Също от Лука 11:37 и 14:2 научаваме, че фарисеите бяха гостоприемни и - както и Симон - те често канеха Исус на трапеза в домовете си. 37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото. Жената, която нахлу в Симоновата къща и прекъсна вечерята му произхождаше точно от противоположния край на обществения спектър. Лука я описва като грешница. Според църковната традиция тя е била проститутка, но ние нямаме библейско доказателство за това. Според някои тя всъщност е Мария Магдалина, „от която бяха излезли седем бяса" (Лука 8:2), но и за това няма достатъчно доказателства. Така или иначе тя нахълта в гостната на Симон, прекъсна разговорите и вечерята и това, което направи на пръв поглед би ни се видяло най-малкото ексцентрично и екстравагантно. Тя плачеше неудържимо, обливаше краката на Исус със сълзите си и ги изтриваше с спуснатите си коси. В допълнение целуваше краката му и ги мажеше с мирото, което беше донесла. Една такава открита демонстрация на чувства беше направо скандална за Симон. ПРОРОК ЛИ Е ИСУС, ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ?  39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, (без да знае, че Исус знае мислите му) казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. Симон, домакинът, най-вероятно беше поканил Исус у дома си за да опознае по-добре младия пророк. По принцип той пазеше себе си ритуално чист, и очакваше и другите религиозни водачи да правят същото. Така че той беше притеснен от необичайното за него поведение на грешната жена и шокиран от това, че Исус не направи нищо за да я отблъсне. Симон допускаше че Исус може и да е Божий пророк, но в мига в който видя как Исус толерира тази грешница, той изключи тази възможност. Симон беше горд от това, че е избегнал толкова много изкушения в които другите хора изпадат. Когато се стараеш да живееш дисциплиниран живот, това те прави чувствителен към липсата на дисциплина у другите. Симон можеше да понесе липсата на дисциплина у „нечистите народни маси", но не и у религиозен водач като Исус. Той смяташе, че ако Исус е пророк, за какъвто се считаше от народа, то той би разпознал „коя и каква" жената, която им прекъсва вечерята. Той взимаше за дадено, че ако Исус знае каква е тя, не би допуснал тя да се държи по начина по който се държеше. Според Симон, ако Исус толерира едно такова фриволно поведение от страна на една грешница, то Той едва ли е пророк. Всичко казано до тук, всъщност ни подготвя за възприемането на основната идея на разказа, а тя е, че Исус е не само пророк, но нещо повече от пророк. Той е Бог, който прощава грехове. 40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. Симон си мислеше, че ако Исус е пророк, то той би знаел, че жената, която се докосва до него е грешница, и не би допуснал тя да се докосва до него, но той не изказа гласно тази своя мисъл. Исус, обаче, отговори на мисълта на Симон без дори той да я е изговорил. С това той показа, че познава не само каква е жената, но и какъв е Симон. Забелязвате ли иронията във всичко това? Симон решава, че Исус не е пророк, понеже според него той не разпознава каква е жената, която се допира до Него, а Исус му доказва, че е пророк като му разкрива че знае това, което се таи в неговото сърце. КОЙ ОБИЧА ПОВЕЧЕ? 41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет. 42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече? 43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. Исус предлага на Симон една притча във формата на гатанка. Един кредитор имал двама длъжници. Единият от тях дължал значителна сума - около една средна двумесечна заплата. Другият дължал десет пъти по-малко. Тъй като и двамата били така да се каже „в несъстоятелност", кредиторът опростил дълговете и на двамата. „Кой от двамата длъжници ще обикне щедрия кредитор повече?" - пита Исус. Забележете колебливия отговор на Симон: „Мисля... че оня, комуто е простил повечето." - казва той. Симон чувства, че е хванат на тясно и не може да се измъкне от неудобното си положение. Признанието, че онзи на когото са опростени по-тежките дългове, обича повече, е всъщност признание за моралното превъзходство на грешницата над него. Защото след едно такова признание на Исус Му остава само да посочи очевидното. Жената е дълбоко благодарна и показва любовта си, защото на нея и е простено много. За разлика от нея Симон  е много по-пасивен - това показва, че може би греховете му са по-малко от тези на грешницата, но и любовта му е по-малка от нейната. 44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. 45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. Симон преценяваше хората и се отнасяше към тях съобразно тяхното положение в обществото. За разлика от него, Исус гледаше на хората като на отделни личности и се отнасяше към тях като към човешки същества - не като екземпляри от различни класи. Исус попита Симон: „Виждаш ли тази жена?". Това беше един риторичен въпрос, но, ако трябваше да му отговори, Симон би казал „Не". Той виждаше репутацията на жената, виждаше необичайното й поведение, виждаше смутителя на грижливо планираната му вечеря, виждаше пропускът на младия пророк да реагира по подходящ начин. Той виждаше много неща, но не и жената, не и човекът, който се каеше за греховете си и се покланяше на Божия Син. ПРОЩАВАТ ТИ СЕ ГРЕХОВЕТЕ! 47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича. 48 И рече й: Прощават ти се греховете. 49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава? Онези, които започнаха да се питат има ли право Исус да прощава грехове, зададоха един легитимен въпрос. Те знаеха (както и ние), че само Бог може да прощава грехове. Ако Исус не действаше от Божие Име, прощавайки греховете на тази известна грешница, то Той би преминал всяка допустима граница на арогантност и богохулство. Неговите думи бяха точно толкова скандални, колкото и действието на жената по време на вечерята. Но Исус не е просто пророк. Той е Бог. 50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир. Вярата беше довела тази жена при Исус. Вярата отваря вратата на прошката и спасението. Забележете, че Исус не каза на Симон, че и той е опростен. Не че той не се нуждаеше от опрощение на греховете, но неговото сърце не беше отворено за да приеме Божията благодат. Тази история е отражение на притчата за фарисея и бирника. От срам бирникът не смееше и очите си да повдигне към Бога, а фарисея благодареше на Бога, че не е като „този бирник". Но Исус каза (Лука 18:14): 14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. Никога не трябва да допускаме да си мислим, че сме имунизирани срещу духовна гордост. По-скоро трябва да внимаваме да не се уловим, че благодарим на Бога, че не сме като „тези горди фарисеи"... ПЕТ СЪСТАВКИ НА АКТИВНОТО ПОКЛОНЕНИЕ Симон Фарисеят покани Исус в къщата си, но не и в сърцето си. Той беше в присъствието на Исус, но стоеше бездеен. В своята хладност и изолираност, той пропусна общението си с Господа и възможността, която имаше от това, че самият Господ Исус Христос беше в дома му. Исус не си премълча. Той го изобличи и по това разбираме, че Бог не благоволи в бездейното поклонение. Ако съпоставим отношението на Симона Фарисея и отношението на каещата се грешница към Господ Исус можем да открием пет съставки на активното поклонение. СМИРЕНИЕ Първата от тези съставки е смирение. Когато разбра, че Исус е в къщата на Симон, грешницата дойде при него, но застана фронтално пред него. Според обичаите по онова време гостите на тази вечеря най-вероятно бяха полегнали на възглавници около масата, като краката им бяха опънати назад, далеч от храната. Така че жената застана „отзад, при нозете Му". Тя направи това, понеже осъзнаваше греховното си състояние и беше смирена. В ст.38 се казва: 38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото. Вършейки тази работа, жената всъщност заставаше в позиция на слугиня. Защото миенето на краката на господаря беше задължение именно на слугинята в къщата. Доказателство за това намираме и в Стария Завет. В 1 Царе 25:41 Авигея се покланя до земята и казва на Давид: 41 Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите