БОГ ПРОЩАВА, НО ПОСЛЕДИЦИТЕ СИ ОСТАВАТ

2 Царе 12:1-15 2 Царе 12:1-15 Всички сме съгрешавали и много пъти сме чувствали тежестта на последиците от нещо неправилно, което сме направили. И понеже е така, всички ние сме си задавали въпроса: "Бог премахва ли последиците, ако е простил нашия грях?" Истината, която откриваме в Божието слово е, че всеки грях си има последствия и Бог желае да ни предупреди и предпази от тях. Един доста поучителен пример в тази насока е изобличението и наказанието на Давид за греха му срещу хетееца Урия. В историята за срещата между Давид и пророк Натан ние виждаме не само Божията справедливост, но и неговата тактичност и любов към нас. БОЖИЯТ ПЪТ КЪМ СЪРЦАТА НИ Това се случи около девет месеца след като израилевия цар беше извършил този ужасен и грозен грях - да прелюбодейства с жената на човека, който в същото това време рискуваше живота си на бойното поле царя си и за Израил, и след това да го убие, като нареди да го поставят на най-опасното място в сражението. През цялото това време Давид живееше откъснат от Бога поради греха си. Външно той преуспяваше, но вътрешно умираше. По-късно той описва своите преживявания през този най-тежък период от живота си - периода на неизповядания грях така (Псалом 32:3-4): 3 Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден; 4 Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. През цялото това време Давид се топеше, "овехтяваше", задушаваше се. Не можеше да спи, не знаеше накъде да се обърне. Беше изгубил Богът, който го обичаше. Външно продължаваше да бъде цар, но вътрешно беше смазан. Бог, обаче не го остави. Ако Давид не можеше да намери път към Бога, то за Бог не беше невъзможно да намери път към Давид (2 Царе 12:1-7). 1 Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. 2 Богатият имаше овци и говеда твърде много; 3 а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря. 4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него. 5 Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт; 6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил. 7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Много пъти ние считаме изобличението като наказание и проява на строгост. Но, ако вникнем в него, ще видим Божията любов и милост към нас. В Евреи 12:4-13 се казва: 4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. 5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той; 6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема", 7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? 8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. 9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? 10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост. 11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. 12 Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена", 13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее. Първото нещо, което ме впечатлява, докато чета историята за изобличението на Давид е, че Бог намери точния начин по който да достигне до сърцето на Давид. Може би, ако Натан беше обвинил Давид директно за греха му, Давид щеше да закорави сърцето си, да възприеме обвинението като посегателство върху царския му авторитет и да заповяда Натан да бъде екзекутиран като предател. Ако беше атакуван директно, Давид още в самото начало можеше да прекъсне Натан: "Няма свидетели, няма доказателства. Така че всичките ти обвинения са безпочвени." Но под водителството на Святия Дух Божият човек не подходи директно, а косвено. Бог не желаеше да закорави сърцето на помазаника си, а да го съкруши. Той знае как да ни докосне! И днес Той намира път към сърцата ни, за да докосне съвестта ни. На първо място, Бог намира пътища към сърцето на човека, за да го смири. От разказа виждаме, че в началото, когато чу историята на Натан, Давид като че ли беше горд от възможността да отсъди, беше горд от това колко справедлив владетел е. Както Мойсей и Соломон, така и Давид служеше като съдия на народа си. В тази своя позиция той се удоволстваше в това да раздава справедливост. В Словото се казва, че дори "гневът му пламна" срещу свидливия и несправедлив богаташ, който с насилие, злоупотребявайки с властта си, отнема любимото агънце на сиромаха. Но след като разбира, че в случая той е не съдията, а подсъдимия, Давид се смирява. Често сме склонни да съдим другите. Но трябва да се пазим от това да бъдем твърде строги, защото Господ Исус каза (Матей 7:1-2): 1 Не съдете, за да не бъдете съдени. 2 Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. В Римляни 2:1-5 ап. Павел казва: 1 Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото, 2 А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината. 3 И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото? 4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? 5 а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога. Да, Бог намира пътища към сърцето на човека - или косвено, както в случая с Натан, или директно, като в думите на апостола, които току що прочетохме. Но и в двата случая Неговата цел е да ни смири и да ни доведе до покаяние. Забележете, че когато Давид чу тежките думи: "Ти си този човек", той не отрече, не възрази, не започва да се защитава или извинява. Той просто премълча. Точно това правим и ние, когато се чувстваме виновни - мълчим, защото просто няма какво да кажем в своя защита. Но дори и да сме извършили най-ужасни грехове, Бог не желае да ни унищожи, а да ни спаси. Затова, вместо да премълчи за греха ни, Бог ни изобличава. И това изобличение е проява не само на строгост, но и на милост и любов. Защо изобличението е проява на Божията милост? Защото то ни води към смирение и покаяние. Смирението ни помага да признаем греха си и да го изповядаме. Покаянието ни спасява. И всичко това е Божие дело. В Деяния 11:18 четем, че когато юдейските вярващи чуха историята на Петър за изливането на Святия Дух в дома на Корнилий казаха: "И на езичниците Бог даде покаяние за живот." Забележете, тук се казва че Бог дава покаянието. То е дар от Бога, който ни донася спасение. Смирението е особено важно за спасението, защото то не само ни помага да се покаем, но и ни дава сили да приемем последствията от греха си. Истинското покаяние включва не само осъзнаване, изповядване и съжаление за греха, но и готовност да се поемат неговите последствия. СЕРИОЗНОСТТА НА ГРЕХА Все пак, защо за греха на Давид имаше последствия, когато той се покая? Защо и за нас има последици, дори и след като се покаем? На първо място, защото грехът демонстрира едно много лошо отношение към Бога. В ст.8-10 от нашия текст се казва, че с грехът си Давид е презрял Бог и Неговото слово. 7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка; 8 и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това. 9 Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. 10 Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена. Това е едно наистина безмилостно и безпощадно обвинение - обвинение, толкова основателно, че не остава никакво място за защита. Ако се защитаваше срещу него, Давид може би щеше да каже няколко неща в своя защита - аргументи, които използваме и ние в нашите извинения. Но всички тези предполагаеми аргументи бяха предварително отхвърлени. Какво казваме ние когато се защитаваме за престъпленията си? Първо, "Трябва да разберете, че аз произхождам от едно деформирано семейство. Не съм бил възпитан добре. Не съм получил достатъчно грижа и любов. Аз съм продукт на своето минало, а то не е било добро. Затова, ако съм извършил това ужасно нещо, съжалявам но вината не е само моя, а на родителите ми, а и на цялото общество…" Натан, обаче казва на Давид: "Ти си получил всичко, което човек би желал да има, но си човек, който не знае какво е благодарност. Бог ти е дал защита, чест, позиция, жени, и всичко, и ако нещо не ти достига, просто го поискай от Бог, и ще го имаш. Спомени само една нужда, която Бог да не е посрещнал в живота ти? Спомени само едно нещо, от което да си бил лишен. Но, понеже не можеш, за страстта ти да имаш непозволеното като ощетяваш ближния си, няма извинение." Второто извинение, което най-често използваме е: "Ама аз не исках да направя т