БОГ ПРОСЛАВЯ ИМЕТО СИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ – 1

Какво прави Бог? И как ние можем да се включим в това, което Бог прави? Исая 46:9-10 Защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, 10 Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно; Бог е Бог, понеже той прави това, което желае. Никой не може да наложи волята си над Божията. От ст.10 виждаме, че Бог прави нещо, защото Той казва: „Аз ще извърша всичко, което ми е угодно“. Но, какво прави Бог? Какво е Неговото „намерение“? Какво Му е „угодно“? Каква е Неговата цел? Какво иска да постигне? Вярвам, че това, което Бог ни показва чрез Неговото Слово е, че това, което Бог иска да постигне е да прослави името си между народите. И мисля, че това е нещо, което всеки един от нас и всяка църква в България и по света трябва да осъзнае. То е простичко, но много важно. Бог прославя името си между народите. Това разбиране може да промени светогледа ни. Защото, ние като българи не сме склонни да гледаме към народите. Казваме си, че сме слабички, че сме немощна църква. „Къде ще гледаме ние за народите? Ние себе си не можем да оправим, за народите ще мислим?“ Но, виждаме, че във Великото поръчение Бог включи народите. Бог е по-голям от нас и Той мисли за целия свят. Бог желае да промени светогледа ни. Да престанем да мислим, че християнството е нещо, фокусирано само върху самите нас. Защото, това е християнството, което ние харесваме. Ние си мислим, че ние трябва да бъдем центъра на вселената, така че Бог трябва да ни спасява, да ни изкупва, да ни изцелява, да ни благославя, да отговаря на молитвите ни. Смятаме, че ние сме центъра на света и Бог просто трябва да ни обслужва. Това е фалшивата представа, която Сатана желае ние да имаме за християнството. Но, целта на Бог е след като ни спаси, Той да ни преобрази, така че ние да вярваме в Него, да се покланяме на Него и да служим на Него. Това означава, нещата да се преобърнат така, че в центъра на нашата вселена да не стоим ние, а Той. Не Той трябва да служи на нас, понеже Той вече ни е послужил, като ни е създал и е дал Сина Си в жертва за нас, но ние трябва да служим на Него. Не ние, а Бог трябва да бъде в центъра на нашия живот. Това е същността на Библията, на християнството, на вярата в Бога. Ние сме свикнали да чуваме, че Библията е една любовна история, защото в нея се говори за това, че Бог е любов. Но, сме склонни да виждаме само едната страна на любовта за която се говори в нея – тази, че Бог ни обича. Но, любовта, за която Библията говори има две страни. Бог не само обича хората. Той ни преобразява по такъв начин, че и ние да го обикнем с цялото си сърце, ум и сила и да отдадем слава на името Му. Затова, ние трябва не само да се радваме, за това, че Бог обича нас, но и ние да Го обичаме със всичко в нас. Това е „Голямата заповед на закона“ (Матей 22:34-40). 34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно. 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". 38 Това е голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". 40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. Бог желае ние да го обичаме и да Му се покланяме. Но Бог може да бъде обичан само, когато е познат. Затова, ние бихме могли да кажем, че Библията е един разказ за това как Бог разкрива себе си на света и на народите за да може по този начин, като им се разкрие, Той да ги привлече към себе си и да ги накара да го обикнат с една искрена, неподправена любов която да се изрази в отдаване на почит, автентично (истинско) поклонение и покорство. Бог събира хора от всеки народ, които да бъдат Негово специално притежание, Христова невяста. Това са хора, които ще бъдат Негови приятели през вечността. Библията не е сборник от несвързани разкази, а един единствен развиващ се разказ за Бога и Неговия план за народа му и народите по света. Законите, историята, мъдростите, поезията и пророчествата на писанията – всички те ни разказват един велик разказ за една велика личност. Когато гледаме как Бог действа в цялата Библия, ние виждаме как Той ревностно пази славата на Името си и как търси то да бъде известно между народите (Исая 48:9-11). 9 Заради Своето име ще отложа изливането на гнева Си, И заради славата Си ще се въздържа от тебе, да те не изтребя. 10 Ето, очистих те, но не като сребро; Изпитах те в пещта на скръбта. 11 Заради Себе Си ще сторя това; Защото как да се оскверни името Ми? Да! не ща да дам славата Си на друг. ДВА НАЧИНА ДА СИ СПЕЧЕЛИШ ИМЕ Има два начина да си „спечелиш име“. Единият е чрез човешки усилия в непокорство на Божията воля, а другият е чрез Божията благодат в покорство на Божията воля. Авраам беше благословен за да бъде за благословение. Но, Божията цел беше дори по-висша от това в Авраам да благослови „всички земни племена“. Бог желаеше да им изяви името си и да бъде почетен от тях. Битие 11:1-9 1 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. 2 И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. 3 И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. 4 И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. 5 А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. 6 И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. 7 Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. 8 Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. 9 За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя. Родословието на синът на Ной, Сим, чието име означаваше „име“, води към Аврам. На него Бог му обещава: 1 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. 2 Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. 3 Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. БОГ ПРОСЛАВИ ИМЕТО СИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ КАТО ПОМОГНА НА АВРААМ В БИТКАТА Авраам живееше живота си с вяра в Бога и това беше видимо от хората около него. Например, след като освободи Лот от набезите на мародерстващите царе, Авраам засвидетелства, че е победил не чрез собствени сили, а с Божията помощ. Авраам се поклони на Бога и даде десятък на Мелхиседек в присъствието на Содомския цар, а Содомския цар беше един езически цар (Битие 14:17-24). 17 И като се върна Аврам от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина). 18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино 19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; 20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко. 21 А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си. 22 Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, 23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама. 24 Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си. Така Содомския цар чу, че Бог е велик Бог и, че Той дава победи на Своите Си. БОГ ПРОСЛАВИ ИМЕТО СИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ ЧРЕЗ ДЕСЕТТЕ ЯЗВИ И ИЗХОДА ОТ ЕГИПЕТ Египет служеше на най-почитаните идоли по онова време. Но, чрез десетте язви Бог нанесе съд над тях. Изход 12:12 се казва: 12 Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. Чрез язвите Бог не само разрушаваше репутацията на фалшивите египетски богове, но той също така разграничаваше Себе Си от всички други богове. Всеки трябваше да разбере, че няма друг като Него в целия свят (Изход 9:14). 14 Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. Чрез язвите Бог желаеше да изяви силата си по такъв начин, че името му да се прослави между всичките народи. 15 Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята, 16 ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. Това щеше да бъде същината на разказа за Бога от този ден нататък. Чрез язвите и изхода от Египет Бог си спечелваше едно вечно име (Исая 63:11-14). 11 Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, и казваха: Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? - 12 Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? - 13 Който ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат? 14 Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име. Бог избра Израил, не за да може те са толкова велики, а за да може те да възвеличат Неговото име между народите. ...