БОЖИЕТО ВРЕМЕ

Докато са малки, децата все още не могат да четат, не познават дори часовника. Но рано или късно идва време когато те се научават. Дори и да има някои, които да остават неграмотни, всички се научават да разпознават посланието, което им изпраща специфичното разположение на стрелките на традиционния часовника или цифрите от циферблата на електронния часовник. Проблемът, обаче идва по-късно - когато виждаш, че е време да ставаш и да отиваш на училище, а не ти се става или не ти се ходи; когато виждаш, че вече е късно и трябва да се прибираш, но ти е приятно и започваш да закъсняваш. Мисля, че на границата на старата и новата година е подходящо да се замислим за времето, и по-точно за Божието време. В Библията имаме много препратки за времето. Първото нещо, което откриваме за него е, че има правилно, Божие време. В Еклисиаст 3:1-8 се казва: 1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето: 2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото; 3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене; 4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване; 5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането; 6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне; 7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене; 8 Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир. По на долу в ст.17 се казва: 17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело. Бог се интересува доколко ние се съобразяваме с Неговото време за нашия живот. Ние сме отговорни за това как използваме времето си. Едно нещо е добро, ако е на правилното време. В Еклисиаст 3:11 се казва, че Бог е направил "всяко нещо хубаво на времето му". Ако искаме да сме благословени, трябва да се съобразяваме с Божието време и да координираме нашето време с Неговото. ЧУВСТВИТЕЛНОСТ КЪМ БОЖИЕТО ВРЕМЕ За да можем да правим това, обаче, на първо място ние трябва да се научим да разпознаваме и да разбираме Божието време. Исус разбираше Божието време. Той разпознаваше кога и до каква степен се изпълняваха Божиите пророчества. Например в Лука 4:19-21 четем как Той провъзгласи началото на служението си. 16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. 17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: - 18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените, 19 Да проглася благоприятната Господна година". 20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. 21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши. Забележете, Исус каза: "Днес!". Това имаше отношение към времето, и по-точно към Божието време. Удивителен е и факта в кой момент Исус спря четенето и затвори книгата. Ако разгледаме в пълнота мястото в Исая, което той прочете, ще видим, че Исус спря да чете точно по средата на стиха. В Исая 61:2 се казва: 2 Да проглася годината на благоволението Господно, И деня на въздаянието от нашия Бог; Исус, обаче, прочете само за "благоприятната Господна година" и не продължи да чете за "деня на въздаянието от нашия Бог". Защо? Защото разбираше Божието време. С първото Му идване на тази земя ние влязохме в ерата на Божията благодат. Когато Исус дойде втори път, тогава Той ще прогласи деня на Божието възмездие и съд. Исус разбираше Божиите пророчества. Разбираше Божието време. Знаеше кое е било за вчера, кое е за днес и кое е за утре. И той синхронизираше служението си с Божия часовник. Знаеше какво трябва да направи във всеки един момент от живота си, и го правеше. УМЕЕШ ЛИ ДА РАЗТЪЛКУВАШ БЕЛЕЗИТЕ НА ВРЕМЕТО? За съжаление голяма част от Исусовите съвременници не разбираха Божието време. И Исус ги изобличи за това. Каза им, че както могат да разбират атмосферното време, така би трябвало да разбират и духовното време. Както има материално време - времето, което отчитаме по нашите часовници и прогнозата за времето - промяната в синоптичната обстановка която дават всяка вечер по телевизията, така има и духовно време - духовна атмосфера и духовни сезони - време на възможности и отговорности. В Лука 12:54-56 четем: 54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става. 55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става. 56 Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате? В Палестина облакът от запад свидетелства за нахлуването на влажни въздушни маси от Средиземно море и следователно за скорошни валежи. Южният вятър пък донася топли въздушни маси от пустинята, и е предвестник за повишаване на температурите. Народът познаваше белезите на това, което предстоеше напред във времето, но не познаваше духовното време. Всъщност, не че хората са толкова прости, не че да не усещат духовното време, но се правят, че не разбират, защото така им отърва, защото така им е по-лесно, защото така могат да избягат от отговорност. Затова Исус ги нарече "лицемери". РАЗПОЗНАВАШ ЛИ ВРЕМЕТО КОГАТО СИ ИЗПИТВАН ОТ БОГА? Неразбирането на Божието време, обаче води да разрушение и проклятие. В Лука 19:41-44 Исус каза за Ерусалим, за хората, които не можаха да разпознаят и да разтълкуват знаците на времето в което живееха, че поради тяхното невежество градът им ще бъде унищожен. 41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза: 42 Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти. 43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред, 44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен. Забележете коя според Исус щеше да бъде причината за бъдещото разрушение на Ерусалим: "защото ти не позна времето, когато беше посетен". Времето на Божието посещение е време когато Бог ни изпитва как ще реагираме, какво ще изберем. Ерусалим не позна, че в момента е изпитван, не разпозна възможностите и благодатта, които му бяха предоставени от Бог и не реагира адекватно. Затова щеше да бъде сринат със земята. ЗА КАКВО Е ВРЕМЕ В ТВОЯ ЖИВОТ? Разпознаването на Божието време е съдбоносно - както в обществен план, така и в личен. В 4 Царе 5 гл. четем за Гиезий. Той беше ученик на Елисей и от него се очакваше да го наследи - точно така, както Елисей беше станал приемник на Илия. Въпреки това, Гиезий не мислеше толкова за своята духовна подготовка, колкото за материалната изгода, която можеше да извлече от служението си. Когато Бог изцели сириеца Нееман от проказата му, Елисей отказа да приеме подаръка му. Гиезий, обаче догони Нееман и с измама взе от него това, което Елисей отказа. Когато се върна Гиезий скри нещата, които беше "придобил" и застана пред Божия пророк "ни лук ял, ни лук мирисъл". Елисей, обаче, пълен със Святия Дух го изобличи и прокле (4 Царе 5:26-27). 26 И Елисей му каза: Не отиде ли сърцето ми с тебе, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини? 27 Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, бял като сняг. Забележете какво каза пророк Елисей: "Време ли е…?" Време ли е? Защо проказата дойде върху Гиезий? Защото той не разпозна Божието време и не се държеше адекватно на това, което се очакваше от него. Време ли е ти да правиш това, което правиш? Време ли е да се отпускаш духовно и да си играеш със греха? Време ли е да се съмняваш? Време ли е да се дърпаш назад? СЪОТВЕТСТВАТ ЛИ ПОСТЪПКИТЕ НИ НА БОЖИЕТО ВРЕМЕ? В книгата на пророк Агей откриваме, че неразпознаването на Божието време може да доведе не само до разрушение (както в случая с Ерусалим), не само до болест (както в случая с Гиезий), но и до материална криза и бедност. 1 Във втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея към управителят на Юда Зоровавел Салатииловия син, и към великият свещеник Исус Иоседековия син и рече: 2 Така говори Господ на Силите, казвайки: Тия люде думат: Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом. Забележете, тук става въпрос за времето. Годината беше 520 г. пр. Хр. Бяха минали 16 години от полагането на основите на Втория храм. Две години след началото на градежа поради съпротива от неприятелите на юдеите работата по него беше спряла. Проектът стоеше замразен вече 14 години. Беше дошло времето работата по него да бъде възобновена. Народът, обаче, не беше готов затова. Имаше гласове, които казваха: "Не му е дошло още времето." Бог, обаче, не смяташе така. 3 Затова Господното слово дойде чрез пророк Агея и рече:4 Време ли е сами вие Да живеете в своите с дъски обковани къщи, Докато тоя дом остава пуст? 5 Сега, прочее, така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си. 6 Посяхте много, но малко събрахте; Ядете, но не се насищате; Пиете, но не се напивате; Обличате се, но никому не му е топло; И надничарят приема заплатата за да я тури в скъсан мешец. 7 Така казва Господ на Силите: Помислете за постъпките си. "Посяхте много, но пожънахте малко; ядете, но не се насищате; пиете, но не утолявате жаждата си, обличате се, но не се стопляте, получавате заплата, но тя свършва моментално." Какво е това? Бедност, неудовлетворение, недоимък, криза, недостиг на средства. Защо? Поради неразпознаване на Божието време. Хората си мислеха,...