БОЖИЯТ НАЧИН И ЧОВЕШКАТА ОТГОВОРНОСТ – 1

Спомняте ли си за какво говорихме през по-голямата част от миналата година? Разглеждахме Посланието към римляните, нали? Да, разглеждахме Посланието към римляните. Спомняте ли си до коя глава стигнахме? Не си спомняте. Спомняте ли си коя книга от Библията разглеждахме преди това? Да, Римляни. Спомняте ли си до коя глава стигнахме? Това е, което ви бях дал за домашна работа. Беше доста трудно за четене първите няколко пъти. Спомняте ли си каква е главната тема? Да, няма праведност у човека, а правдата е чрез вяра в Исус Христос. Това е главната тема за праведността. Забележителното е, че това продължава в първа глава, във втора глава, в трета глава. Във всяка една от главите от първа до трета се говори за нуждата от правда чрез вяра, защото всички са в грях. След това от трета до четвърта глава се обяснява правдата чрез вяра и как човек се оправдава чрез вяра. След това от пета до осма глава се говори за живота на оправдания чрез вяра. Тоест каква е връзката между правдата чрез вяра и греха в шеста глава — как да се справим с греха. След това в седма глава се говори за закона — правдата чрез вяра и закона. И осма глава говори за правдата чрез вяра и Духа. Така че имаме греха, закона, Духа. И така стигаме до девета глава. Честно да ви кажа, бях се поразколебал и си казвах: „Ще спрем до осма глава, стига толкова, няма да минаваме на девета глава.“ Обаче когато дойде въпросът за Израел, си казах: „Трябва да говорим за Израел.“ Къде пише в Библията за Израел? В девета до единадесета глава. След като апостол Павел покрива въпроса за правдата чрез вяра и греха в шеста глава, правдата чрез вяра и закона в седма глава, правдата чрез вяра и Духа в осма глава, в девета до единадесета глава той говори за правдата чрез вяра и Израел. И това е забележителното — че дори когато говори за Израел, за Божия народ, той пак говори за правда чрез вяра. Девета и десета глава са сходни по конструкция и строеж. Девета глава, от шести до осемнадесети стих, говори за Божието суверенно предопределение, за Божия избор. Тоест началото на девета глава говори за Божия избор. Десета глава говори за Божия начин — как спасява Бог. Втората част на девета глава говори за човешката реакция, а втората част на десета глава говори за човешката отговорност. Така че ще прочетем тези глави и ще видим докъде ще стигнем, а следващия път ще продължим. Апостол Павел завършва предишната част с голямо вдъхновение, когато говори за Духа, и завършва с любовта. Той казва, че нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус. Бихме могли да спрем дотук, но той не спира, а продължава. Вижте какво казва сега в девета глава. Това е важно, защото църквата, към която той пише, е църквата в Рим. В църквата в Рим е имало юдеи, защото те са били първите вярващи там. Дори се казва, че в деня на Петдесятница е имало хора от Рим. Така че вярваме, че в Рим е имало вярващи юдеи. Обаче е имало и езичници, защото са повярвали много хора в Рим — италианци са повярвали в Исус. Казва се, че дори от семейството на императора е имало повярвали. Може би не са били толкова открити вярващи, но е имало и такива. Проблемът обаче е бил, че едните и другите не са се харесвали особено. Юдеите са си мислели, че са нещо повече, защото са от Божия народ, а езичниците са били повече на брой, защото повече от тях са повярвали. Така че апостол Павел иска да създаде единство между езичниците и евреите. Ние също трябва да имаме такова единство днес в църквите. Днес понякога има разделение в църквите между, примерно, роми и българи. Ромите може да се чувстват по-различни, а и като цяло често са повече, защото повече роми повярват, отколкото българи. Но роми ли сме, българи ли сме, трябва да бъдем едно. Трябва да има единство в църквата. Слушайте какво казва той тук за Израел. Той казва: „Казвам истината в Христа.“ Той разкрива сърцето си и подчертава, че това, което казва, е абсолютна истина, без лъжа. Римляни 9:1-5 1 Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.3 Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът,4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията,5 чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. Вижте, това, което той казва, е много важно и от друга гледна точка — ние трябва да знаем, че нашата съвест има глас, и Святият Дух има глас. Съвестта ни свидетелства вътре в нас заедно със Святия Дух. Това е една от причините, поради които съм сигурен, че когато благовествам на хората, дори да не са вярващи, те не могат лесно да отхвърлят това свидетелство за Исус. Защото когато им свидетелствам за Исус, аз им говоря истината, а съвестта им вътре в тях потвърждава тази истина, понеже тя свидетелства в тях заедно със Святия Дух. Това е просто една скоба. Тогава той казва: „Съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух, че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.“ Това са тежки думи. Той казва „голяма скръб“. Апостол Павел скърбеше много, имаше голяма мъка в сърцето си. И защо? Обяснява в третия стих: „Защото бих желал сам аз да съм анатема.“ Тази дума означава „отлъчен“. Тоест апостол Павел казва: „Аз предпочитам да отида в ада, но моят народ да се спаси.“ Това са изключително силни думи. Той казва: „Предпочитам да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът.“ Той беше евреин, неговите братя и роднини по плът бяха евреи. Той казва: „Аз скърбя заради евреите.“ И в сърцето си обяснява кои са израилтяните. Защо ние обичаме Израел? Защото казва: „Които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата.“ Тоест Израел като народ е бил осиновен от Бога. Бог им разкри славата Си. Това е в четвъртия стих. „Заветите!“ Бог им дава завет с Авраам и завет с Моисей, затова казва „заветите“ в множествено число. „И даването на закона, и богослужението.“ Бог им казва как да провеждат богослужението. „И обещанията.“ Бог им обещава и Новия завет, и всички обещания чрез пророците. „Чиито са и отците.“ Авраам, Исаак и Яков бяха евреи. „И от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.“ Вижте колко много привилегии имат те. Господ толкова много ги е надарил — заветите, бащите, обещанията и дори Исус, Който е над всички Бог, благословен до века, по плът произлезе от тях. Той е евреин, нашият Господ. Слава на Бога! Затова ние не можем да мразим Израел. Нашият Бог по плът е евреин. Между другото, това е стих, който може да се използва в разговор със свидетелите на Йехова. Знаете, те ходят по двама и раздават списания, като твърдят, че Исус не е Бог. Те казват, че Исус е Син на Бога, но е просто създание или човек, призован от Бога, но не и самият Бог. Вие обаче можете да им посочите какво пише в Римляни 9:5 — „от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века“. Значи Бог ли е Христос, или не е? Другото, което малко си ехти и не са го поправили в превода... Не знам колко не са го поправили, но... Някои казват, че Исус Христос не е Бог, но тук се казва, че Той е Бог. Така че може да запомните този стих, ако говорите с някои от Свидетелите на Йехова — Римляни 9:5. Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. Римляни 9:1-5 1 Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.3 Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът,4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията,5 чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. И тук сега се говори от 6-и до 18-и стих за Божия избор. И вижте, казва се: „Обаче не е пропаднало Божието обещание“. Макар че те сега отхвърлят Бога, той казва: „Не е пропаднало Божието обещание“. Римляни 9:6-18 6 Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,7 нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“.8 Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство.9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“10 И не само това, но и когато Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,11 макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава,12 ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;13 както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“14 И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!15 Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.17 Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска – закоравява. Защото не всички онези са Израил, които са от Израил. Значи Божият избор е ограничен. Той казва: „Израил, Израил“. Но не всички онези са Израил, които са от Израил. Значи има някои от Израил — държавата Израил, народа Израил — които не са от Израил, духовния Израил. Но този духовен Израил е вътре във физическия Израил. Той обяснява от 7-и до 9-и стих конкретно: „Нито са всички чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“. Римляни 9:7-9 7 нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“.8 Значи,...