БОЖИЯТ ОТГОВОР НА ПРОБЛЕМА С ГРЕХА

Римляни 3:21-31 Посланието към римляните е книга на Благовестието, защото още в първия стих апостол Павел казва, че той е слуга на Исус Христос, призван за апостол, отделен да проповядва Благовестието — Благовестието от Бога. Думата „благовестие” означава „добри вести”, но всъщност до трета глава на Посланието към римляните няма добра новина. Напротив, имаме обрисувана картината на покварата на човечеството. Апостол Павел говори за гнева, който се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците. Римляни 1:1 1 Павел, слуга на Исус Христос, призован за апостол, отделѐн да проповядва благовестието от Бога И той включва първо езичниците, които са предадени на идолопоклонство, на грях, на нечистота и на всякаква поквара. След това включва и юдеите, които съдят езичниците, но вършат същото и нарушават Божия закон. Включва и тези, които нарушават закона, написан на техните сърца — закона на съвестта. И така той стига до извода, че всички са под грях. В трета глава, деветият стих казва: „Така, защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях”. Римляни 3:9 9 Тогава какво следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никакво; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях. Както е писано: „Няма праведен ни един”. Всички хора на тази земя са грешни. Всички хора на тази земя заслужават присъдата на Божия гняв. Заслужават вечно отделяне от Бога. Заслужават вечна смърт. И никой не може да се спаси чрез делата си. Никой не може да се спаси чрез добродетелите си. Никой не може да се спаси чрез пазенето на закона. Римляни 3:10 10 Както е писано:„Няма праведен нито един; И сега вече в трета глава, 21 стих, започват „Добрите вести”. И „Добрите вести” са вестите за Христос. Слава на Бога! Апостол Павел дотук говори за нас. Той говори за хората. Говори за закона. Говори за наказанието, за присъдата, за нашата неспособност да се спасим. И сега вече в двадесет и първи стих започва да говори за Христос. И той казва: „А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелстват законът и пророците” — сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват. Защото няма разлика. Слава на Бога! Римляни 3:21-22 21 А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,22 а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика. Досега историята на човечеството е безнадеждна, но Исус Христос е дошъл. И Той е Този, Който е посланието на Благата вест. И затова ние проповядваме разпнатия Христос. Алелуя! В Галатяни четвърта глава се казва, че когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, и в Исус Христос имаме надеждата за вечния живот. В Исус Христос имаме праведност. И всъщност от Посланието към римляните до края на посланието имаме вече това благовестие — Благовестие за спасение. Галатяни 4:4 4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, И сега обаче апостол Павел говори за една правда, която е различна от закон. Той казва: „а сега и независимо от закон”. Тази правда, това благовестие е различно от изпълнението на закон. И тук, в този пасаж, за да се разбере цялото Послание към римляните, ние трябва да знаем, че когато в Библията, в Новия завет и в Посланието към римляните конкретно се говори за Божията праведност, тази дума има две значения. Двете значения на Божията праведност Едното значение е атрибутът или качеството на Бога Той да бъде безгрешен, непогрешим. И тази праведност описва Божия характер, описва Неговата святост и доброта. Когато се казва тук, че се яви правдата от Бога и че това е правдата от Бога, която Бог ни е дал, това не е Неговата присъща праведност, но това е праведността, която Исус извоюва за нас, като живя безгрешно и умря на кръста за нас. Слава на Бога! И първият вид правда е описан от 22 до 24 стих. Казва се, че това е правдата от Бога чрез вяра в Исус. Ето това е нашата правда, която обаче идва от Бога чрез вяра в Исус, за всички и на всички, които вярват. Това е правда чрез вяра. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром, чрез изкуплението, което е в Христос Исус. Слава на Бога! Така че първият вид правда е правдата, която идва в нас чрез вяра в Исус Христос, когато вярваме в Него. Римляни 3:22-24 22 а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика.23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Обаче по-надолу апостол Павел говори за другия вид правда — тази, която принадлежи на Бога. И той казва за Бога, когато Го свързва с Исус Христос, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си. Това вече не е нашата, дадена ни от Бога правда, а това е вече Божията присъща правда или Неговото качество на праведност. В прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълго търпеше, за да покаже правдата Си — това е пак Божията правда в настоящото време, за да се познае, че Той е праведен (това е Божията правда) и че оправдава този, който вярва в Исус (това е нашата правда). Не бъркайте тези два вида правда: Божията правда и нашата правда, която пак идва от Бога, но която е заради Исус Христос. Римляни 3:25-26 25 Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-рано, във времето на Божието търпение,26 за да покаже, правдата Си в настоящото време и да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус. Вижте, Исус Христос живя един безгрешен живот. И всъщност Той го живя в наше име. Значи, първо, Исус Христос по самото Си естество беше безгрешен и праведен още преди да се въплъти, защото Той е част от Бога, Той е Божий Син и е безгрешен. Но освен че по самото Си естество като Божий Син Той е безгрешен, и като човек, когато се роди, въплъти се на тази земя и живя, съгреши ли някъде? Не. Той каза: „Ако съм извършил нещо, посочете Ми вината”. Така че Исус не е съгрешил в нищо. Той е изпълнил целия закон. Амин! И Той изпълни закона от наше име. И по-долу четем за оправданието, което имаме в Исус Христос. И това е за всички, защото казва: „няма разлика, понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога”. Още Адам съгреши и поради него, в него, ние всички съгрешихме. Грехът от Адам премина във всички човеци. Но след това, когато Бог избра Свой народ, който да Му бъде свят, те също съгрешиха. Беше им дадена Скинията и вътре в Скинията беше Пресвятото място, в което Бог обитаваше над Божия ковчег. Спомнете си, че когато синовете на Илий съгрешаваха и филистимците нападнаха Израел, синовете на Илий занесоха Божия ковчег на битката. Обаче Божият ковчег беше пленен, а синовете на Илий бяха убити. И в същия ден жената на единия от тях, която беше бременна и щеше да ражда, роди, но преди да умре, тя нарече сина си Ихавод, защото каза: „Славата си отиде от Израел”. Така че Израел също изгуби Божията слава. Езичниците също изгубиха Божията слава. И се казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога. Никой не заслужава по някакъв начин Божията слава”. Но тук това е независимо от закон. И се казва: „Но с Неговата благост се оправдават даром, чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра”. Това направи, за да покаже правдата Си в опрощаване на греховете, извършени по-напред, във времето на Божието търпение. Слава на Бога! Римляни 3:23-25 23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус,25 Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-рано, във времето на Божието търпение, Искам да ви обърна внимание върху тези няколко стиха. Има четири думи, които са много, много важни да се разберат. И това са думите: „ОПРАВДАНИЕ” (значи казва: „а с Неговата благост се оправдават”, така че имаме думата „оправдание даром”), „ИЗКУПЛЕНИЕ” (това е другата дума), „УМИЛОСТИВЕНИЕ” (чрез Исус Христос, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра) и последната е „ПРОЩЕНИЕ” (или опрощаване). Аз направих една таблица, която искам да ви покажа. Значи първата дума е „ОПРАВДАНИЕ”. Ние сме оправдани. Нека да кажем: „ОПРАВДАНИЕ”. Слава на Бога! Това оправдание е важно понятие в християнската вяра. И днес всъщност има хора, които считат, че човек не се оправдава само чрез вяра, но и чрез дела. Но това не учи Библията. Оправданието е дело на безрезервната Божия благодат, слава на Бога! И то не е процес. То не става настигано във времето. Но „ОПРАВДАНИЕ” е моментален акт. Както когато в съда каже някой, че той е невинен. Моментът го оправдава. И думата „ОПРАВДАНИЕ” всъщност е юридическо понятие. Някой може да бъде обвинен, но когато той бъде оправдан, това е юридическо понятие. Значи понятие, което се използва в съда. И ние виждаме, а? Както сестрите. Както медицинските сестри, които не бяха оправдани всъщност, но бяха помилвани. Защото съдът ги осъди, но президентът ги помилва. Но... А? Имена. Това са политически въпроси, с които няма да се занимаваме, но... Но всъщност слава на Бога, че са свободни. Това е най-важното. Те използваха различни политически методи, различни там начини. Но всъщност Бог ни обявява за праведни. Бог ни обвинява за виновни, но Бог ни обявява за праведни, въпреки че сме виновни. И Той ни дава Христовата правда. Значи Той, все едно, ако да кажем тази Библия е нашите грехове, а пък тази Песнопойка, да кажем, е Христовата праведност. ...