БОЖИЯТ СВЕТЛИНЕН ЩИТ

Псалом 36:1-12 Слава на Бога! Тази сутрин ние ще се спрем на Псалом 36. Ние го прочетахме преди молитвата и сега с Божията помощ ще видим какво е неговото послание към нас. Бихме могли да кажем, че този Псалом е подобен на Първи Псалом по това, че той съдържа в себе си един контраст. Не знам дали си спомняте Първи Псалом, но в Първи Псалом имаме контраста между праведния и нечестивите. Какво прави праведният? Какво прави онзи, който се бои от Господа? Той не ходи по съвета на нечестивите. В пътя на грешните не седи и в събранието на присмивателите не стои. Но се наслаждава в закона на Господа и в Неговите постановления се наслаждава ден и нощ. И по-нататък се казва какъв ще бъде той: като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си. Слава на Бога! Но след това започва за нечестивите и казва: не така е с нечестивите. Но те са като плява, която вятърът отвява. Така че Първи Псалом е един контраст между праведните и нечестивите. А Псалом 36 е контраст между нечестивите и Бог. И започва с описанието на злия или нечестивия човек. Първи стих казва: „Беззаконието на нечестивия свидетелства на вътрешното ми сърце, че пред очите му няма страх от Бог“. Този първи стих е много труден за превод, защото би могъл да бъде преведен по други начини. Като например един от начините е, че беззаконието е във вътрешното сърце на нечестивия, защото тук се казва, че беззаконието на нечестивия свидетелства на вътрешното ми сърце. Значи беззаконието на нечестивия не може да свидетелства на моето сърце, защото аз нямам нищо общо с неговото беззаконие. По-скоро става въпрос тук за това, че беззаконието е във вътрешното сърце на нечестивия и то му принадлежи. Нечестивият има в сърцето си беззаконие и това беззаконие е, което му говори, което го мотивира. И поради това, че този грях е във вътрешното сърце на нечестивия, аз бих казал, че той се възгордява. И понеже се възгордява, той отстъпва, отклонява се от Бога и изгубва страха си от Бога, защото се казва, че пред очите му няма страх от Бога. Изгубвайки страха си от Бога, какво изгубва нечестивият? Той изгубва мъдростта, защото началото на мъдростта е страх от Господа. Но той вече не се бои от Бога и започва да живее за себе си. Втори стих казва, че той се лъже в собствените си очи. Той ласкае себе си, че ето, виждате ли, независимо от това, че аз съм нечестив – даже той въобще не се счита, че е нечестив, той не осъзнава, че нещо не е наред с него. Той си мисли, че всичко му е супер, но той се лъже в своите очи, че беззаконието му няма да се открие и да се намрази. Той си мисли, че това, което прави, ще си остане в тайна и той няма да бъде намразен, нито делата му. И това всъщност е вторият проблем на нечестивия – измамата на греха. Измамата на греха се състои в това, че грехът ни казва, че ние можем да си вършим грях, без да имаме последствия в живота си от него. Както се случи с Ева, змията в Едемската градина: ти можеш да си съгрешаваш, ти можеш да нарушиш Божията заповед, независимо от това, че Бог ти е казал, че ако ядете от това дърво, непременно ще умрете. Битие 3:4 4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете; Но какво казва змията? „Никак няма да умрете, но ще станете като Бог“. Това е измамата на греха, че когато ние съгрешаваме, когато ние сме непокорни на Бога, ние ще станем нещо повече, ние ще бъдем нещо повече. По същия начин и днес, дори за най-елементарни грехове, като пушенето или предбрачния секс, хората в този свят смятат, че когато започнеш да пушиш, ти ставаш нещо много голяма работа. Но какво ставаш? Ти ставаш един пристрастен човек, който зависи от този никотин, който в крайна сметка ти изяжда дробовете и те убива. Така че в което и да е нещо, ако ти допуснеш да се подадеш на греха, трябва да знаеш, че грехът е като семе. Апостол Павел казва: „Който сее за плътта, от плътта ще пожъне тление“. Не може да сееш и да не очакваш да жънеш. Това се отнася за всяко нещо. Ако има семе, ще има плод. Затова трябва много да внимаваш. И тази липса на страх от Бога, в комбинация с измамата на греха, произвежда грешни думи и грешно поведение. В трети стих казва: „Думите на устата му са беззаконие и измама. Той не иска да бъде разумен, за да прави добро“. Галатяни 6:7 7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Така че, както думите, така и делата му са предадени на нечестие, на беззаконие, на грях, защото всъщност грехът е беззаконие. Задавали ли сте си въпроса как един злодей става такъв? Аз съм си мислил много по този въпрос. Как един човек става злодей? Как става престъпникът престъпник? Той се ражда като едно чудесно бебе, което е невинно, което е прекрасно, но в един момент нещо става с него и той се превръща в зъл човек. Той може би не е бил такъв, но отдавайки се на гордостта си, на независимостта си от Бога, той загубва страха си от Бога, хваща се на измамата на греха и започва да постоянства в този грях. В началото съвестта му го изобличава, но Сатана ни учи как ние да закоравяваме сърцето си, как да прегаряме съвестта си, защото съвестта ни е нежна, но ако тя бъде жигосана, ако тя бъде опарена, тогава това опарено място става твърдо, то става безчувствено, то става мазол и вече дори отново да го сложиш на печката, няма да те заболи, защото това е вече едно мъртво място. Именно това прави грехът с нас: ако ние не обръщаме внимание на съвестта си, тогава сърцето ни закоравява. В Библията има тази метафора, която се използва за Божия народ, където Бог казва, че вратът ти се закорави. Това не е всъщност човешкият врат, че им се е закоравил, а става въпрос за това, че те са представени като добитък, като вол, който тегли ралото и те са го направлявали с остен, накъде да завие. Обаче ако те боцкат на едно и също място, това място закоравява и вече другите боцкания с гвоздеи, а ти нищо не усещаш. Така че именно това се случва с нечестивия: постепенно закоравява сърцето си, както фараон закорави сърцето си, и така човек престава да прави разлика между добро и зло. Става въпрос за нечестие. Беззаконие измисля на леглото си. Той вече започва да мисли пъклените си планове, започва да крои грях, да крои пъклените си планове. Застава на недобър път, злото не мрази. Той вече не прави разлика между добро и зло. Много интересно за тези, в момента се говори, знаете, може би гледате новини за атентата в Бостън, как всъщност този атентат е извършен от двама, може да се каже, американци. Двама братя. Единият на 19, другият мисля, че е на 26 или на колко е, по-големият. Но това е интересно за политиците, за криминолозите, че всъщност този атентат е различен от другите атентати, които са били преди, защото те са били организирани от различни мюсюлмански терористични организации, където хората са били обучени и всъщност те, дори когато извършват атентатите, се самоубиват или нещо друго става. А тук разликата е, че те извършват атентата и стоят и гледат как бомбите се взривяват и те се наслаждават да видят как хора умират. И след като извършват атентата, не се тръгват да избягат някъде, ами се остават там следващите 4-5 дни, което за полицията е много странно, защото за тях професионалните терористи или се взривяват в самия терористичен акт, или след като го извършват веднага бягат. А тези приятели, двама братя, от които единият е израснал в Америка и казват за тях, че те сами са се самообучили. Едно, че са се самообучили, но друго, че те са се самопризовали да бъдат терористи. Когато се набират хора за работа или за нещо, има някой, който ги набира. Но те самички са се назначили да бъдат терористи. Не са били призовани от някоя организация или от някой друг, но те самички са решили, че ето, ние ще бъдем терористи. Те са се наслаждавали от престъплението. Не го правят за отмъщение. Просто получават удоволствие. Да, но как можете да се наслаждаваш от това, че 4 души са убити и още 100 души са във... Именно това казвам, че тук става точно това нещо. Беззаконие измисля на леглото си, застава на недобър път. Злото не е мразено. За него това не е злото, за него това е добро. Но как този човек е станал такъв? Защото той е изгубил страха си от Бога. Защото той започва да слуша беззаконието, което е във сърцето му, което е във вътрешното му сърце, което го мотивира. И той започва да се лъже, че може да си извърши каквото си иска и че това, което прави, няма да се открие. И че той няма да бъде намразен. Но това е пълна измама, защото видяхме в този случай, че единият беше убит, другият хванат и ще го съдят. И сега въпросът е дали ще бъде осъден на смърт. Мисля, че малко повече време трябва да мине, за да се разберат нещата точно както са. Да, може би нещата не са точно така както са, но ако са така както се представят до момента. Това значи, че има такива хора, които са злодеи, има такива хора, които извършват зли неща и те стъпват на недобър път. И тук, след четвърти стих, псалмопевецът сменя темата и изведнъж обстановката се разведрява, защото от описание на нечестивие, той преминава към описание на това какъв е Бог. И Бог е в пълен контраст с малкия зъл, грешен човек. Неговата любов и вярност имат космически размери. Вижте какво се казва: „Правдата Ти е като великолепните планини. Съдбите Ти са бездна голяма“. Слава на Бога! Това, че Божието милосърдие стига до небето и вярността Му до облаците, означава, че те са безгранични в техните измерения. Може ли да кажете колко е високо небето? Може ли някой да го стигне, да го определи? Неговата вярност стига до облаците, милосърдието Му стига до небето. Любовта на Бог е безгранична, а вярността Му гарантира непроменливостта и постоянството на тази заветна любов, която е преведена тук като Неговото милосърдие. „Правдата Ти е като великолепните планини. Съдбите Ти са бездна голяма“. Какви са планините? Нашите планини, като се замислите – Стара планина, Рила, Пирин – планините са стабилни и непоклатими. Дори да не си бил там, да отидеш след 20 години, след 30 години – пак си е същият връх, пак си е там върхът,...