БОЖИЯТА РЪКА ИЗЦЕЛЯВА ЧРЕЗ ТВОИТЕ РЪЦЕ

Например, Бог изцерява чрез вяра. Исус Христос каза на жената с кръвоточението, а също и на Вартимей: „Иди си, твоята вяра те изцели”. Алелуя! Така че, ако ние имаме вяра, нашата вяра ни изцерява. Също виждаме, че Исус изцеряваше чрез Словото Си. Дойде при Него един началник, който беше чиновник, може би в Римската империя. И той каза: „Ела, да изцелиш сина ми”. Но Исус му каза: „Иди си, син ти е здрав”. И когато той се върна, в същия час синът му беше оздравял. Слава на Бога! Бог изцерява не само чрез вяра, Бог изцерява също чрез Словото Си. И в псалмите се казва: „Изпраща Словото Си и ги изцерява”. Господ изцерява чрез вяра, изцерява чрез Словото Си. Господ изцерява също чрез полагане на ръце, а също и чрез много други начини. Наскоро бях на едно място, където срещнах един човек, който каза, че начинът, по който той повярвал е, че го е болял кракът и той е гледал филма „Исус”. И там той е видял как Исус изцерява болните. И той се е помолил и Бог изцелил крака му. И така той бе повярвал. Така че Бог може да изцерява по най-различни начини. И един от начините, по които Бог изцерява, е чрез полагане на ръце. В Марко 16 глава 18 стих имаме част от това, което наричаме „Великото поръчение”. Това са думите на Исус, които Той говори след Неговото възкресение, когато Той заръчва на църквата какво да прави, докато Той се върне отново. Матей 28:19-20 19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. И в Матей Той казва на Неговите ученици: „Отидете и правете ученици, създавайте последователи Мои, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух и ги учите да пазят или да спазват, да бъдат покорни на всичко, което Аз ви заповядвам”. Марко 16:15-16 15 И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. В Марко „Великото поръчение” е дадено по този начин: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен”. Марко 16:17-18 17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват. И по-надолу се казва така в 17-18 стих: „И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват”. Слава на Бога! Вижте, тук се казва, че това са знамения, които ще придружават повярвалите. Не се казва, че това са знамения, които ще придружават пастирите или лидерите, или епископите, но се казва, че това са знамения, които ще придружават повярвалите. И едно от тези е, че на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват. Някои хора оспорват този текст като небоговдъхновен, понеже различните древни ръкописи на Марко завършват на различно място. И една голяма част от по-древните ръкописи завършват в Марко 16 глава 8 стих. Марко 16:8 8 И те излязоха и побегнаха от гроба, понеже трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха. И затова някои богослови говорят за това, че последната част на 16 глава на Марко е била добавена малко по-късно. Но приемането на Божието Слово като канон става през IV век и тогава вече Евангелието на Марко е било във вида, в който ние го имаме. Но и последната част на Евангелието на Марко да е била добавена по-късно, ние виждаме в Деяния на апостолите, че полагането на ръце беше една често срещана изцелителна практика, потвърдена както в служението на Исус, така и на апостолите. И всъщност Марко 16 глава, последната част на тази глава, е като едно обобщение на практиките, които виждаме в Деяния на апостолите. Ние виждаме как вярващите говорят нови езици, ние виждаме как апостолите изгонват демони, ние виждаме как Павел беше ухапан от змия, но нищо не се случи с него. И ние виждаме как те полагат ръце на болни и те оздравяват. Така че това е нещо, което дори да нямахме последната част на Марко 16 глава, пак го имаме в Новия Завет. И когато разглеждаме полагането на ръце като начин за получаване на божествено изцеление, преди всичко трябва да разберем как действа полагането на ръце. И едно обяснение на този въпрос може да намерим в Деяния на апостолите. Например в Деяния на апостолите 4 глава 30 стих четем каква беше молитвата на църквата. Църквата се молеше, когато Бог изцели куция човек при Красивите врата на храма. Още в началото така започна служението на Петър и Йоан. Деяния 3:1-10 1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,2 някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.4 А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни.5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях.6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи.7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила.8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога.9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога;10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него. Те отиваха в храма и там, при Красивите врата на храма, имаше един човек, който беше куц от рождението си и просеше милостиня. И Петър се взря в него и му каза: „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи!” И го хвана за ръката, и го вдигна, и той стана и скачаше, се казва, в свобода и проходи от радост, скачаше и славеше Бога. И тогава се събра народ, Петър им проповядваше и когато той им говореше за Исус, Петър и Йоан бяха хванати и поставени под стража, бяха затворени в затвора. И тогава обаче Господ ги освободи, слава на Бога! И след това, когато ги освободиха, хората от Синедриона – тези, които бяха на власт – ги извикаха и им забраниха да говорят в името на Исус. Но тогава те отидоха при другите вярващи и започнаха да се молят. И в края на тази молитва, в 29 стих, те се молеха и казаха: „И сега, Господи, погледни на техните заплахи!” Това бяха заплахите на религиозните владетели, които направиха така, че Исус да бъде разпънат на кръста. Деяния 4:29-30 29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,30 докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. „И дай на Своите слуги да говорят Твоето Слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят служител Исус”. Така че те се молеха за дързост, но се молеха също така Господ да простира ръката Си и да изцелява, и да стават знамения и чудеса чрез името на Неговия свят служител Исус Христос, Който възкръсна от мъртвите. Слава на Бога! Който не е само Негов служител, но Той е Негов Син и Който е наш Господ. Алелуя! Но забележете това, че раната църква се молеше за дръзновение в проповядването на благовестието и потвърждаване на истинността на тяхната проповед от страна на Бога със знамения и чудеса, извършени с Божията ръка. Първо, трябва да разберем това, че те се молеха знаменията и чудесата да придружават проповядването на Словото. Тоест, докато те проповядват, Господ да дава знамения и чудеса. И второ, виждаме, че те говориха за Божията ръка. Споменаването на Божията ръка е едно литературно изразно средство, което се нарича антропоморфизъм. Тази дума „антропо” означава човек. И всъщност антропоморфизъм е приписване на Бога на човешки качества с цел да се опише Неговото действие. Защото Бог няма ръце. Той е Дух. Бог е Дух и никой никога не е видял Бога. Но когато се говори за Божията ръка – човек има ръка и с тази ръка той действа. Тоест, когато се говори за Божията ръка, дали е дясната или е лявата, няма значение, но дясната ръка е по-специален символ пък на власт. Но те се молеха: „докато Ти простираш ръката Си”. И отговори ли Бог на тази молитва? И как го направи Той? Разтърси се мястото и те се изпълниха с дързост и със Святия Дух. Но в 5 глава 12 стих се казва: „И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа”. Значи тези стихове ни показват как се простираше тогава Божията ръка. Божията ръка се простираше чрез ръцете на апостолите. Значи те се молеха: „докато Ти простираш ръката Си”. Как Бог простираше ръката Си? Деяния 5:12 12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; БОЖИЯТА РЪКА СЕ ПРОСТИРА ЧРЕЗ НАШИТЕ РЪЦЕ Апостолите полагаха техните ръце. Когато те полагаха техните ръце върху болните, Божията сила минаваше през техните ръце и болните биваха изцелени. И аз вярвам, че както тогава Божията ръка се простираше чрез ръцете на апостолите, така днес Божията ръка се простира чрез ръцете на вярващите. Имаш ли ръце? Да, погледни, имаш ли? Бог простира ръката Си чрез твоите ръце. Ако искаш да виждаш как Бог простира ръката Си, вземи твоята ръка и я постави върху ръката на един болен. И върху себе си, ако искаш, я постави. Върху себе си може да действа, разбира се, обаче повечето се отнася ние да се молим за другите. Защо? Защото тези знамения и чудеса придружават благовестието. Тоест ние не трябва само да се молим за това те да оздравеят, за да са здрави,...