БОЖИЯТА ВОЛЯ ЗА СЕМЕЙСТВОТО

Някой може да каже, защо пък да говорим за семейството? И може да говорим и нещо за Бог, за вярата, или за нещо по-възвишено. Но истината е, че нашето християнство се вижда най-добре в нашия дом. Когато сме вкъщи. Защото в църква всички сме идеални. Добре сме облечени. Усмихнати. Хванем Бога. Любезни. Как си брат, как си сестра, слава на Бога. Но какви християни сме, действително, да се вижда най-добре в нашия дом? В нашия дом говорим ли си благо? Или се крещим? Не може да знае никакъв християнин. Но някои други викат. Или нещо друго, което не е добре. Едно от местата, в които ми е дадена най-голямата заповед, освен в Матей, е също в Лука, 10 глава, 27 стих. Там се казва: „И ето някой законник...“ Законник означава, че той беше изследовател на Божия закон. Той беше адвокат или юрист, който познаваше закона. Той стана и го изпитваше, казвайки: „Учителю, какво да направя да наследя вечен живот?“ Лука 10:27 27 А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“ А той му рече: „Как е писано в закона? Как четеш?“ А той във отговор каза: „Да възлюбиш Господа твоя Бог със цялото си сърце, със цялата си душа и със всичката си сила и със всичкия си ум.“ Той цитира Второзаконие, 6 глава. „И ближния си както себе си“ – това се казва в Левит, 19 глава. Той цитира закона и казва: „Ето това са заповедите – да възлюбиш Господа със цялото си сърце, със цялата си душа.“ Но казва: „И ближния си както себе си.“ Исус му рече: „Право си отговорил.“ „Това стори и ще живееш.“ Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исус: „А кой ми е ближен?“ Склонността на тези законници... Те се разглеждат за закона, обаче законът може да се тълкува по различни начини. И техните опити са били в това – ако има някакви позволения от закона, те да ги разширят още повече. Ако има някакви ограничения, те да ги ограничат повече, така че да не се отнесат за тях, за да кажат: „Ние не сме нарушили.“ Те се отнесат за другото. И всъщност тук това направи този законник. И той каза: „А кой ми е ближен?“ Защото се казва: „Да възлюбиш ближния си както себе си.“ И той искаше да ограничи: „Кой ми е ближен?“ Че това е, може би, синът ми. Или майка ми. Някой, който ми е много близък. Но всъщност Исус започна да говори и да казва притчата за добрия самарянин. И всъщност по този начин той му казва, че ближни са не само тези, които са наши близки, но всички. Дори тези, които ние не харесваме. Защото самарянинът се показва ближен за този, който беше изпаднал в беда. Минаха покрай него свещеникът, левитът, които бяха от неговия народ, защото той беше юдеин. Но не му помогнаха. Но самарянинът, макар че беше от народ, който юдеите не ги харесваха, самаряните... Те си мислеха, че те са втора класа, че те са нечисти, че те са... Но той помогна. И всъщност по този начин Исус искаше да накара този човек да разбере, че всъщност тази любов е от нас и към всички. Кого трябва да обичаме и ние? Има ли ограничения тази любов? Трябва да обичаме всички. Има ли значение дали те са от нашата раса или не са? Ако са негри, ще ги обичаме ли? Ако са китайци? Ако са ескимоси? Ние трябва да обичаме всеки човек. Ама лесно е да кажеш: „обичаме всички“, ама ние няма да ги срещаме. Но става въпрос за този, който е в беда, този, който е в нужда, този, който е до теб и този, на когото можеш да помогнеш. Обаче от всички ближни, кой е най-ближният ти? Имаше една сестра, която така говореше за мъжа си. Казваше: „мой ближен“. Той не беше вярващ, но тя пак на него казваше: „мой ближен“. Кой е твой ближен? На първо място, твой ближен е твоят брачен партньор. Нали? Защото ние сме си близки. Или след Бога, кой трябва да обичаме на второ място? Първо обичаме Бога. Второ – семейството. Децата са на трето място. Да, най-важно е семейството. Това е много важно да се разбере, че ние трябва да имаме първо любов за тези, които са семейни. Защото има хора, които не са семейни. Има хора, които нямат семейство, не са омъжени, не са женени, те са сами. Бог ги обича. Бог има план за тях. Има хора, които са разведени. Бог и тях обича. Има хора, които са вдовици или вдовци. Те вече нямат семейство. Бог и тях обича. Но за тези, които са семейни, Божията воля е първо да има любов един към друг. И тази любов един към друг да се изразява към децата. Защото дяволът обръща нещата и той казва, че всъщност ние ще обичаме децата и заради децата ще се търпим. Значи, ако кажем, заради децата да се търпим, това вече любов ли е? Не е. Не трябва заради децата да се търпим, но трябва понеже ние да се обичаме, децата да виждат нашата любов и те да бъдат спокойни. Защото, когато мама и тати се обичат, тогава децата са спокойни. Когато има кавга, децата се чувстват заплашени, застрашени. И дори понякога това може да стане причина за болести, които се задават върху децата в такива моменти. Но въпреки това, ние трябва да се обичаме в семейството. И ако сме християни, на първо място да покажем нашето християнство в любовта ни към семейството. И в Ефесяни 5 глава от 21 стих до 6 глава 4 стих е зададена най-кондензирано Божията воля за семейството. И там се казва: „Жени“, 21 стих казва: „Като се подчинявате един на друг в страх от Христа.“ Значи, когато се казва да се подчинявате един на друг, някой тълкува това, че мъжът трябва да се подчинява на жената и жената на мъжа. Ама не е така. Защото има един принцип, който е принципът на единоначалието. Ако веднъж командирът се подчинява на войниците и друг път войниците се подчиняват на командира, то кой е командирът? Ние не отричаме, че понякога има злоупотреба с властта, както един началник може да злоупотребява с властта и той да върши неща, които не са добри за каузата или за предприятието, където той е началник. По същия начин и в семейството, ако мъжът злоупотребява с властта, това трябва да е добре за него, защото той ще рефлектира обратно. Но, когато се казва, че се подчиняват един на друг, има предвид, че по-долу са изброени други подчинения. Същото и с децата. Жените казват: „Ние не искаме да се подчиняваме на мъжете“, но жените искат ли децата да се покорят на тях? Или децата казват: „Нали пише да се подчинявате един на друг? Мама, слушай сега, аз ще ти кажа какво трябва да правиш.“ Слушах наскоро един такъв случай, в който в едно семейство имат две деца. Малки деца. И едното от тях решава да бъде вегетарианец. Като малко, да. Първо се мислело, че животните, които ги ядат, отнякъде идват така, или просто умират и те, които умрат, тогава ги приготвят. Както много пръснат, видях на само празно, като една срна, което вече сигурно не е живо. И тогава се мислело, че просто няма нищо лошо на животните, да, просто си ги хапваме така. Но след това, като разбра, че всъщност да го яде това животно, то трябва да бъде убито, то решило, че няма да яде месо. Представете си една ситуация. Едно дете решава: „Аз ще бъда вегетарианец“. Обаче неговото братче решава, че то ще яде месо. Това, което е вегетарианец, обаче решава и казва: „Аз не искам в нашата къща да има месо“. И родителите му започват да го слушат. И те казват: „Добре, ние ще бъдем вегетарианци“. И представете си, всъщност, това дете командва цялото семейство. И те стават вегетарианци, обаче всъщност не знаят какво да правят за другото дете, защото то не иска месо, а когато отиде на училище, има пица със салам. Няма пица със зеленчуци. И така, когато има пица със салам, брат му казва: „Не, когато ядеш пица със салам, ти си виновен за смъртта на някои животни“. Но трябва ли да позволяваме на едно дете да командва цялото семейство? Има някои такива, които... Затова казвам: „Майки, съгласни ли сте децата да ви командват? Да ви се подчиняват?“ Значи те не са съгласни да им казват да се подчиняваме един на друг. Защото по-долу се казва: „Деца, подчинявайте се на родителите си“. Ефесяни 6:1-4 1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно.2 „Почитай баща си и майка си“ (което е първата заповед с обещание),3 „за да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“4 И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне. Т.е. децата трябва да се подчиняват на родителите си, обаче жената в семейството трябва да се подчинява на мъжа си. Мъжът от своя страна трябва да се подчинява на Христос. Защото се казва, че глава на мъжа е Христос. Т.е. дори Христос, не знам по-добър пример от това, защото Христос, ако и да е Бог, Той се подчини на Отец. Т.е. това да си по-нагоре в тази йерархия не означава, че си много по-добре. Защото ако си по-нагоре, колкото повече власт имаш, толкова повече отговорност имаш. Например, един работодател – аз имам един приятел, който е работодател – всеки месец той трябва да вади пари, за да може да работи. Откъде да ги вземе тези пари? Трябва да работят. Да работят, не работят, той трябва да има продажби, той трябва да мисли за всички. И ако нещо не му върви в бизнеса и не може да изкара пари, той трябва да се грижи, трябва да плати на тези работници, защото те са заработили. Така че, ако си на по-високо, ти трябва да мислиш за повече хора. Примерно, мъжът трябва да мисли, ако той има семейство, той трябва да мисли не само за себе си. Лесно е, нали, като не си бил още женен. Словото казва: нежененият се грижи за това, което е Господно. Аз като не бях женен, шапка му свалям, нали? Обаче после трябва квартира, трябва да се плаща квартира, трябва да се купува храна, да се готви, нали? Проблемите стават други. После пък, като дойде още едно, и за това още едно, че това трябва повече храна. Не може вече да се развяваш така и да си ходиш, нали? Възрастните го оставят, но той да не става. Трябва да се грижи, не са възрастните за всичко. Да, възрастните не трябва да се бъркат, това е от друго, но бих говорил за това, че се казва: когато се казва „подчинявайте се един на друг в страх от Христа“, се има предвид жените да се подчиняват на мъжете, мъжете на Христос, децата на родителите си. ...