БОЖИИТЕ БЕЗМЪЛВНИ ВЕСТИТЕЛИ

Псалом 19:1-6 Псалом 19:1-6 Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. 2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. 3 Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им, 4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В този псалом виждаме, че небесата, просторът, дните и нощите, слънцето и небесните тела са всъщност едни Божии вестители - Божии пратеници и говорители. Те не говорят с думи, нямат глас. Но независимо от това те имат слово, вест и послание. Те са безмълвни, но това не им пречи да бъдат Божии вестители. Но, какви вестители са те? Какво е тяхното послание? Каква е тяхната цел? Какъв е техния характер? Това са въпросите на които ще се опитаме да намерим отговорите в Божието слово. ПОСЛАНИЕТО НА БОЖИИТЕ БЕЗМЪЛВНИ ВЕСТИТЕЛИ Какво е посланието на Божиите безмълвни вестители? Какво ни казват те за Бога? Какво искат да споделят с нас? Първо, те ни казват, че Бог съществува (ст.1-4). Има ли творение без творец? Има ли закон без законодател? Няма. Самата природата ни говори за своя Създател, за Законодателя на всички закони на които се подчинява всичко в този свят. Небесата и простора говорят за Божията слава и великите Му творчески дела - „делото на ръцете му". Ние не вярваме, че Земята - планините и моретата, растенията и дърветата, животните и птиците, а и самите ние сме плод на някаква случайност. Според Свещеното Писание Бог е авторът на цялата вселена. В Битие 1:1 четем: 1 В начало Бог създаде небето и земята. Второ, Бог е славен, велик и мощен (ст.1). В Римляни 1:18-20 ап. Павел, вероятно мислейки точно за този псалом казва: 18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда. 19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение. Виждате ли, поради вестта на Божиите безмълвни вестители човеците остават без извинение. Те не могат да кажат, че не знаят, че има Бог, защото вестта на простора и небесните тела е достигнала до всички хора по цялата земя. И тази тяхна вест е не само, че Бог съществува, но и че Той е славен, всемогъщ, велик и мощен. Третата вест на Божиите безмълвни вестители е, че Бог е любов. Както каза Исус в Проповедта на планината, това, че Той обича еднакво всички хора по земята се вижда в това, че той дава слънцето си „и на добрите и на злите" (Матей 5:43-45). Бог дава небето и простора на всички. 43 Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". 44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. Разликата между нашата любов и Божията любов е, че нашата любов обикновено е съответна (реципрочна) - ние обичаме онези, които обичат нас, онези, които не отвръщат на любовта ни - и ние не ги обичаме. Но Божията любов не е такава. Тя е генерираща. Неговата любов е като извор, който не пресъхва. Блика за всички, които желаят да пият от него без значение кои и какви са те. Нашата любов е условна, а Божията любов е безусловна. Нашата е несъвършена, а Божията е съвършена. Ако искаме да бъдем като Бога, ние трябва да имаме Неговата любов. В Деяния 14:15-17 се казва, че Бог дава на всички хора добрини, дъждове, плодородие, храна и радост - дори и на идолопоклонниците. Защо? Защото Той е любов и Неговата любов е съвършена. И слънцето и дъждът възхваляват тази любов. 15 О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях; 16 Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, 17 ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. ЦЕЛТА НА БОЖИИТЕ БЕЗМЪЛВНИ ВЕСТИТЕЛИ Божиите вестители ни говорят за своя Творец и за Неговия характер. Но, защо ни казват всичко това? Каква е тяхната цел? Какво искат да ни накарат да направим? Първо, тяхната цел е да запалят в нас желанието да търсим Бога. Когато започнем да виждаме Божията слава, сила, любов, доброта и красота в Неговото творение, в нашите сърце се заражда един непреодолим копнеж да го опознаем колкото се може по-отблизо. В Деяния 17:24-29 в своята реч пред Атинския Ареопаг ап. Павел казва каква е Божията цел за човека. 24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, 25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко; 26 направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; 27 за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; Виждате ли, Бог ни е създал с една цел - да го търсим („ако и Той да не е далеч от всеки един от нас"!). Първата цел на Божиите безмълвни вестители е да ни накарат да търсим Бога, втората им цел е да запалят в нас желанието да се покланяме на Бога (Римляни 1:21-25). 21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи. 22 Като се представяха за мъдри, те глупееха, 23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. 24 Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, - 25 те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Виждате ли, причината поради която Божиите безмълвни вестители ни донасят вестта за „Божията вечна сила и божественост" е за да ни накарат след като познаем Бога, ние да го „прославим", да му „благодарим", да му се „поклоним" и да му „служим"! За съжаление, чувайки вестта на Божието творение, вместо да се поклони на Бога, човек започва да си издига идоли. Както казва ап. Павел в този пасаж, идолопоклонството е поклонение и служение „на тварта", на творението, а не на „Твореца". Божието Слово ни предупреждава за тази опасност. Във Второзаконие 5:8-9 четем: 8 Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята; 9 да не им се кланяш нито да им служиш; Бог мрази идолите и кумирите. Той не може да бъде нарисуван или изваян, понеже е безкраен. Във Второзаконие 4:15-20 четем подобно предупреждение срещу идолите и кумирите. 15 Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ), 16 да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена, 17 подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето, 18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята; 19 и да не би, като повдигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе. 20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес. Ние не трябва да се покланяме на Божиите безмълвни вестители, а на Онзи, Който ги е създал, и Който ни ги е изпратил с послание за Неговата слава, всемогъщество и величие. Идолопоклонството е резултат от грехопадението и бунтарската натура на човека. Коренът на идолопоклонството е егоизма. Човек иска неговото собствено „Аз" винаги да бъде на върха, и ако не се покланя на самия себе си, тогава, то си създава идоли - свои подобия на които да се покланя. Пример за това е цар Навуходоносор, който си издигна златен образ и накара всички да му се покланят. Но, целта на Божиите безмълвни вестители е не да предизвикат поклонение към себе си, а да ни доведат до поклонение пред техния Творец. Ако и днес хората общо взето да не вярват в древните богове, ние продължаваме да имаме нашите идоли - идоли, които ни гледат от кориците на списанията, от телевизионния екран и прочие. Ако и знанието на човека да се е увеличило многократно от древността, сърцето му, неговото паднало естество си остава същото. И днес ние заменяме старите си идоли с нови. Една най-лесна проверка за това кой е нашия идол е да си зададем въпросите: На какво отделяме най-много време в живота си? Кое дава смисъл на живота ни? Кое е на първо място в живота ни? Кое е нещото или личността без която не бихме могли да живеем? На кого желаем да подражаваме? Не случайно в 1 Йоаново 5:21 ап. Йоан ни напомня: 21 Дечица, пазете себе си от идоли. ХАРАКТЕРЪТ НА БОЖИИТЕ БЕЗМЪЛВНИ ВЕСТИТЕЛИ Ние видяхме какво е посланието, което ни донасят Божиите безмълвни вестители - послание, че Бог съществува, че Той е всемогъщ, и че е любов. Разбрахме също така и какво целят те със своята вечно-актуална вест - да ни накарат да търсим Бога, да му се покланяме и да Му служим. Но, какво можем да научим от самите тях? Какъв е техния характер? Какви качества притежават?...