ЧЕРВЕНОТО ВЪЖЕ

Исус Навин 2:1-21; 6:17,20-23,25 Исус Навин 2:1-21; 6:17,20-23,25 Тази глава спокойно може да послужи за сценарий на духовен шпионски трилър. В нея става дума за шпиони, държавна измяна, уговорки, преследване, и разбира се в центъра на всичко стои една жена със съмнителен морал, която обаче става героиня на вярата. Интересно и от богословска гледна точка, нали? ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ 1 Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там. Библията е честна книга. Тя заявява фактите открито - такива, каквито са. И тук „професията" на Раав не е спестена. Тя е наречена „блудница" - проститутка, жена, която продава тялото си за пари. Йосиф Флавий са се опитал да прикрие този тъжен факт, наричайки я не „блудница", а „ханджийка", „собственица на страноприемница" (Antiq. V, 8 [i.2]). И това, вероятно е истина, но си остава и фактът, че Раав е била жена с покварен морал. Тъй като Раав е имала възможност да приема гости, съвсем естествено  било съгледвачите на Исус Навин да отидат именно при нея. Ерихон бил малък град и страноприемницата на Раав вероятно е била единственото място, където можело да се преспи. Разбира се, еврейските шпиони не се интересували от намирането на блудници, а от Обещаната земя. Те са знаели, че именно покварата на народите живеещи в Палестина по онова време, е била причината Бог да ги унищожи и да вземе земята им. Никой не би бил подозрителен от това, че някакви мъже влизат и излизат от Раавовото заведение. А и няма по-добро място за събиране на информация от един хан. Освен това къщата й позволявала лесен начин за бягство, тъй като се намирал на градската стена (ст.15). Според равинската традиция Раав е била една от четирите най-красиви жени на света. Нейното име - „Раав" - означава широко, пространно, празно място - „широта", „простор". Въпреки физическата си красота, Раав беше грешница, вътрешно беше празна. Известният философ и математик Блез Паскал е казал: „В сърцето на всеки човек има вакуум с формата на Бог, която само Той може да запълни.". Историята за спасението на Раав, като историята за всяко друго спасение е история за Божията благодат. Раав беше проститутка, но въпреки това именно нея Бог беше избрал да спаси от целия град. Може би, ние бихме избрали някой друг, някой „по-достоен". Но, не и Бог - Той избира слабите, немощните и нищожните неща в този свят, за да покаже славата си чрез тях. Анлийският проповедник Чарлз Спърджън веднъж написал следното: „Толкова се радвам, че Бог ме е избрал преди създанието на света защото Той никога не би ме избрал, след като съм се родил". Не че Бог не е знаел какви ще станем, след като се родим, но това, което подчертава Чарлз Спърджън, е че от момента в който се родим, ние започваме да грешим и поради това не сме достойни за спасение. Но, слава на Бога за Неговата благодат и милост. Божията благодат винаги ни обгръща точно там, където сме и в каквото състояние ни намери. Бог не ни казва първо да си оправим живота, и после да дойдем при Него. Той не ни казва: „Престани да грешиш и тогава ще дойда да те спася." Не. Той нахлува в нашите грешни животи и ги променя отвътре. Божията благодат не е за „праведните", а за онези, които се нуждаят от нея - за онези, които са готови да се признаят за грешници. Себеправедните няма да я получат. По този повод Исус каза притчата за фарисея и бирника (Лука 18:9-14) 9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча: 10 Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. 11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. 12 Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. 13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. 14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. Бог не отдава значение на обществените различия. За него няма безнадеждни или невъзможни случай. Той е Бог, който „оправдава нечестивия". В Римляни 4:4-5 четем: 4 А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. ДЕЛА НА ВЯРА Чувайки, че в града имало еврейски шпиони, ерихонският цар незабавно организира контра разузнаване и заповяда те да бъдат заловени. През това време, обаче Раав успява да разбере кои са нейните гости и успява да ги скрие на къщния покрив. 2 Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята. 3 И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя. 4 Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха; 5 и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете. Раав не желаеше дома й да бъде претърсен, затова създаде впечатлението, че ако побързат, хората на Ерихонския цар ще настигнат шпионите. Само че, тя ги беше изпратила по грешна следа. 6 Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив. 7 И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, гониха ги до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата. Един открит покрив би бил най-неподходящото място за скривалище, тъй като дори от разстояние би се виждало какво става там. Но, къщата на Раав била по-различна. Тя била построена на двойната градска стена и явно нейния „покрив" е бил по-висок от покривите на другите къщи, така че никое любопитно око не можело да види какво става там. Ленът е растение от рода на тръстиките, достигащо до един метър височина с бледо-сини цветове. Употребява се за направа на плат. Когато узрее, цялото ленено растение се изтръгва и се поставя във вода, за да се отдели ликото - което е дървесинно нишковидно вещество под кората на младото растение - от стъблото. След това ликото се поставяло на къщния покрив, за да се изсуши и се предяло на ленено сукно. Заради приемането на еврейските шпиони и оказването на нужното им съдействие с риск за живота си Раав беше цитирана от авторът на посланието към Евреите като една от героините на вярата (Евреи 11:31): 31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир. Ап. Яков също препоръчва Раав като пример за жива вяра (Яков 2:24-25): 24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра. 25 Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път? БЕЛИ ЛЪЖИ? Сега, тук не можем да не спрем и на въпроса за лъжата. Излъга ли Раав пратениците на Ерихонския цар? Не излиза ли тогава, че Раав се е оправдала чрез лъжа? Трябва да вземем в предвид обстоятелствата. Това се случи по време на война. А измамата е особено важна стратегия във военно време. Разузнаването и шпионажа биха били невъзможни без нея. Когато Раав скри шпионите всъщност тя премина на страната на Израил и застана срещу собствения си народ. В своята същност, от гледна точка на ерихонците това беше една „държавна измяна". Но, една добра „държавна измяна", понеже това беше измяна на Божиите врагове и преминаването на страната на Божия народ. Трябва да имаме в предвид също така, че еврейското разбиране за истината, е че тя е не само придържане към фактите, но и вярност. Раав предпочете да бъде вярна на Бога вместо на народа си и този неин избор беше правилен. Има още един подобен случай в Библията и това са еврейските баби, които не изпълняваха заръката на Фараона да убиват мъжките еврейски бебета. И в Изход 1:15-21 ни се казва: 15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза: 16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата за раждане.}*, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. 17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. 18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца? 19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. 20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. 21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове. Бабите бяха благословени, понеже излъгаха фараона?!? Значи ли това, че не е проблем да излъжем? А означава ли, че никога не трябва да лъжем? Ако сравним двата случая - този на Раав и този на бабите, можем да си извлечем извода кога и при какви обстоятелства лъжата е позволена. Първо, и в двата случая ситуацията беше на живот или смърт. Второ, и в двата случая онези, които лъжеха го правеха за да защитят не собствения си живот, а този на други хора. Трето, чрез изказването на тези лъжи и бабите и Раав се поставяха в по-голяма опасност отколкото, ако бяха казали истината. С други думи изричането на тези лъжи не ги облагодетелстваше лично по никакъв начин. Напротив, чрез него те спасяваха нечий живот. Специално за Раав можем да кажем, че според древния вавилонски закон на Хамураби ако някой престъпник или закононарушител дойде в къщата на проститутка или ханджийка и тя не го предаде на властите, тя трябва да бъде осъдена на смърт. Така че, излъгвайки пратениците на Ерихонския цар Раав рискува живота си. ...