ЧОВЕКЪТ НА МИРА

Лука 10:1-16 Слава на Бога! Тази сутрин бих желал да разгледаме един въпрос, който през последните години явно става много актуален в основаването на нови църкви. Не само в основаването на нови църкви, но в подхода за евангелизиране и благовестие. Вие знаете, че нашата мисия, която ние сме приели като мисия на нашата църква, е, че ние сме се посветили да водим хора при Бога, да ги утвърждаваме във вярата и да ги екипираме за служение, като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос. И, разбира се, всичко това е основано на Великото поръчение, защото Великото поръчение е видението на нашия Господ. Много хора говорят за видение и те питат: „Какво е вашето видение?“ И аз отговарям на такива хора, че нашето видение е Великото поръчение, защото Великото поръчение е видението на Исус Христос. Видение или визия – това е представата за това какво би представлявало едно светло бъдеще. Според Исус Христос едно светло бъдеще би представлявало цялата земя, покрита с Божието царство. Това е нашето видение. И това става чрез създаване на ученици, защото учениците на Исус Христос също са Негови последователи. Не последователи на някакво учение или последователи на някакъв възглед на света или нещо друго, но последователи на Исус Христос. И виждаме, че Исус Христос изпращаше Неговите ученици да проповядват Божието царство. И Той го направи това най-малко два пъти, ако не и повече. Защото веднъж Той изпрати дванадесетте, веднъж Той изпрати седемдесет и двама. И всъщност в Евангелието на Лука 9 глава се говори за това как Той изпрати дванадесетте, а в 10 глава се говори за това как Той изпрати други седемдесет души. И всъщност в тези думи, които Исус изговори, когато Той изпращаше Своите ученици, се крие стратегията на нашия Господ за това как да бъде достигнат този свят с Божието царство. Как Божието царство да расте. И ние виждаме, че ключов фактор или ключов участник в този процес е човекът на мира. Това е някой, който в Евангелието на Лука е наречен син на мира. А в Евангелието на Матей е наречен някой, който е достоен. Ще прочетем от Евангелието на Лука 10 глава от първи до 16 стих. Лука 10:1-16 1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде.2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.4 Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте.5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом!6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.8 Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас.10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град.13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш!16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. Значи, виждаме в този пасаж какво трябва да правят учениците и какъв трябва да бъде човекът на мира или синът на мира. Ние го наричаме сина на мира или достойния. Защото в Евангелието на Матей, там, където се разглежда същият пасаж, този човек се нарича достойния. Но какво прави този човек на мира? Той всъщност е един, който е отворен за Благовестието. Той е един, който, когато му говорим, той ни приема. Той е един, който е гостоприемен на първо място. Защото тук се казва, когато отидем там, не да обикаляме всички къщи една по една, но да влезем в една къща, която е къщата, може би, на най-големия човек в селото. Но това също е малко относително. Защото достойният според светските стандарти може да не е достоен според Божиите стандарти. Така че всъщност този, който е достоен, е този, който има отворено сърце за Бог. Исус им каза, че когато те отидат, те ще намерят хора, които ще бъдат отворени за благовестието. И ние трябва да имаме тази увереност, защото ние имаме нужда в момента нашата църква да порасне. И ако нашата църква ще порасне, то ще стане чрез нашето отиване и намиране на човеците на мира. Бог има човеци на мира. Но ние трябва да ги намерим, защото вижте какво се казва. Той ги изпрати и казва им: „Жътвата е изобилна, работниците са малко.“ Работници, обаче, които знаят как да работят. Защото когато трябва някой работник да ти свърши работата, ти трябва майстор, нали? Иначе, ако е някой, който не е майстор, след това ще кажеш: „Господи, аман от майстори“. Че след това трябва да дойде друг. Но работниците, които Исус изпраща, те са готови. И се казва: „И в която къща влезете?“ Така че ние трябва да започнем наред. И ако бъде там някой разположен към мир, така че в някоя къща може да няма човек, който да е разположен към мир. И всъщност това е може би ключът към това да намерим човека на мира, да поемем риска да срещнем врага. Той е човекът на немира. Той е човек, който не е разположен към мир. Защото в Евангелието на Матей се казва, че ние ще бъдем гонени, ще бъдем отхвърлени. Не всеки ще приеме благовестието. Обаче ще има и хора, които ще го приемат. Но за да открием кои са тези, които ще го приемат, ние трябва да поемем риска да бъдем отхвърлени от тези, които ще отхвърлят благовестието. Ето затова ние трябва преди всичко да разкрием себе си, че сме вярващи. Да разкрием себе си, че сме последователи на Исус Христос. В сряда ние разглеждаме едно поучение за това как ние да имаме групи, които да се увеличават и да растат. И всичко започва с това, че ние трябва да имаме живот на покорство на Исус Христос. И да имаме едно изявено свидетелство за Бога. Защото, когато тези ученици отиваха, те не се представяха за себе си. Когато ги питаха: „Какво правите тук?“, те не казваха: „Ми, ние сме на екскурзия, пътуваме просто така наоколо“. Бог не търси агенти под прикритие. Нали да сме тайни вярващи, такива, които... Агент 007. Нали скрити вярващи. Да се крият. Ако се крият и ги питат: „Къде отивате в неделя сутрин?“, да казват: „Отивам на разходка, до магазина, на кафе“. Когато ви питат: „Къде отивате?“, трябва да казвате: „Отивам на църква“. Ела и ти! Хората трябва на първо място да знаят, че ние сме вярващи. Ние трябва да живеем живо и ежедневно свидетелство на Господа. Защо? Исус каза: „Ако Ме любите, ще пазите заповедите Ми“. И Той цитира Второзаконието, където се казва: „Слушай, Израилю“. И тази дума „слушай“ е всъщност думата „Шема“. И по-долу се казва: „Заповедите, които Аз ти казвам, залепи ги на вратните си порти. Залепи ги на стълповете на вратата, залепи ги на вратата отвътре, отвън, сложи си ги на челото, сложи си ги на ръката“. Ако ти имаш тези заповеди на челото, на ръката и на вратата – от вътрешната и от външната страна – всеки, който мине покрай дома ти, ще види, че този дом е дом на един, който се покланя на Господа. Ние трябва да имаме такива домове, възлюбени. Домове, в които, като влезе някой, да знае, че това е дом на един, който е ученик на Исус Христос. И нека Бог да ни помогне това да не ни бъде лицемерно, а да бъде нещо истинско. Когато някой влезе в дома ни, да усети атмосфера на молитва, атмосфера на мир, атмосфера на радост в Господа. И тогава вече, когато отидем в името на Исус Христос, защото Той ги изпрати и те тръгнаха. И когато влизаха, те казваха: „Мир на този дом“. И веднага се казва: „И ако бъде някой разположен към мир“ – „ако“, значи може да бъде, може и да не е. Ако бъде разположен към мир, вашият мир ще почива на него. Ако той се намира, тогава той ще приеме благовестието, защото ние ще проповядваме Божието царство. И в единия, и в другия случай. Защото по-долу се казва какво да правим, ако влезете в някой град и не ви приемат. Така че има два варианта. Единият вариант е да ви приемат, другият вариант е да не ви приемат. Майка обикаля Долна Езерово, посещава болните, или като отиде от едно място на друго, минава по улиците и всички я знаят: „Тая жена каква е? Евангелистката, така ли казват? С бялата коса“. И една жена ѝ казва: „Махай се оттук, не искам да стоиш тук. Не искам да те виждам. Махай се!“. И тя казва: „Добре, ще се махна“. Защото жената продавала там някъде и казвала: „Не искам да те виждам, не искам около мене да има такива като тебе, защото ти не си такава, каквато аз харесвам“. Така че тази жена в случая не е била човек на мира. Обаче, за да можеш да намериш кои са хората на мира, трябва да си готов да видиш кои не са. Така че, като знаеш кои не са, следващият човек може да каже: „Заповядайте вкъщи да изпием по едно кафе“. Има хора в Долна Езерово, които са готови да отворят домовете си за нас. Но ние трябва да бъдем готови. Първо, да разкрием себе си като вярващи. И второ, да живеем живота на Исус Христос. Защото и в двата случая посланието е едно и също. Вижте, на едните се казва: когато ви приемат, казвайте: „Божието царство е наближило до вас“. И в другия случай, когато не ви приемат, се казва: „И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило до вас“. И в двата случая ние трябва да проповядваме Божието царство. Божието царство е наближило. Исус Христос идва отново. Но какво прави човекът на мира?...